дневник С деца из Италия (и Сардиния) през октомври - моля за съвети

[stormbringer]

Здравейте Магеланци,

 

След известно мислене на схеми, полети и компании, нагласих следната комбинация:

 

София - Бергамо 01.10

Бергамо - Каляри 03.10

Каляри - Бари 09.10

Бари - София 12.10 

 

Ние (не знам дали съм писал по темата, че напоследък не съм много активен) вече сме с 2 деца - на 6 г. и на 8 месеца. и вероятно за част от местата ще сме с компания от други семейства с деца, но всеки ще си е със собствена програма. 

 

Бергамо ни е добре познато, били сме там вече доста пъти в последните 7-8 години и понеже ни е доста любимо, решихме да му дадем екстра ден (в който при хубаво време да се разходим до Леко, където все още не сме били).

В Бари също сме ходили преди години, и в района също, но само за малко и сега смятам да стигнем до Лече, Монополи, евентуално Трани и Бриндизи.

 

За Сардиния обаче нямам никаква представа. Нито къде да ходим, нито почти нищо 😄 

Мисля, че е най-добре да остане първия ден в Каляри, изглежда интересен, а и да се осъзнаем с децата и на 04.10 да вземем кола и да се пласираме някъде в по-северната част на острова, където да се базираме и да правим дневни разходки до различни места. Добре де - ама кои да са тези места? Сардиния не е с размерите на Малта или на Тенерифе, т.е. ми е пределно ясно, че за 6-7 дни не може да видим кой-знае-какво, особено с 2 деца, но все пак бих се радвал да чуя някакви препоръки - плажове, кинти селца, природни паркове, дали си струва да се хваща фери до Корсика, ако ще е само за през деня?  Такива неща. 

А да - и ако някой може да сподели препоръка за колите под наем там. Местни фирми? Нещо, което да не е златно? Или в Италия този номер не върви? 

 

Ще пиша тук как се развиват нещата и живот и здраве - после ще напиша как е минало всичко, но междувременно - ще съм благодарен на всякакви съвети 

 

 

 

 

 

 

[jorocontrola]

От телефона писането не е много удобно, но накратко.

Около Олбиа са най-добрите плажове - https://en.m.wikipedia.org/wiki/Costa_Smeralda

Алгеро и Боса са приятни места от северозапад. Там също има хубави плажове.

За колите под наем - октомври цените трябва да паднат. Изберете по цена и така.

[stormbringer]

Така - за момента нещата се офоримиха така: 

 

на 01.10 летим за Бергамо, там евентуално хапваме в любимата неаполитанска пицария и после по един сладолед от Gelateria La Romana и хващаме влак към Леко, където спим 2 вечери. На 02.10 се отдаваме на Леко, може би малко по този ръкав на ез. Комо (не сме били от тази страна) и на 3.10 сутринта си хващаме влак за Бергамо от където следобед летим за Каляри. 

На 03.10 спим в Каляри с идея да направим някоя и друга разходка, без да бързаме, и на 04.10 вземаме кола и се отправяме на север. Намерих къща, която ми допадна, като цена, локация, и прочее, в близост до Будони, което е на източното крайбрежие, на около 30 мин от Олбия. Базираме се там за следващите 5 нощувки и правим дневни разходки. Точно до къде - ще видим. Едната идея е да прескочим до Бонифачо (Корсика) за 1 ден, другата за пещерата на Нептун, разбира се - Коста Смералда ще се застъпи стабилно. Но конкретика по тези още нямам.  
На 09.10 сутринта палим за Каляри, връщаме колата и летим за Бари. Спим там до 12.10. правим една дневна разходка до Лече - дали ще е на 10 или 11 ще го видим. За другия ден ще решим на място, дали да направим къса разходка - Монополи, Полиняно (вече сме били, а и гарата май не е на много удобно място?), Трани? 

За сега грубата програма изглежда така.  

 

[stormbringer]

Шокиращо (!) забравих да пиша в движение и естествено не успях да направя темата, като дневник на това, което планирах в първия пост, но ако се наканя ще опиша нещата, от пътя (които сега виждам, че се разминават значително от първоначалните ми идеи за Корсика, другото до голяма степен беше според предварителния план), поне ще стои като някакъв що-годе завършен разказ за цялото пътуване.
Спокойно мога да кръстя темата "От Lecco до Lecce" и няма да е много далеч от истината 😉 

Така - на 01.10 рано сутрин летяхме от София с 6 годишна кака и 9 месечно бебе, което до края на пътуването имаше навъртяни 10 полета (не само от това пътуване!). Кацахме в любимото Бергамо, където отидохме до любимата пицария, хапнаме от любимата джелатерия и направихме разходка с гледка, след което потеглихме към непознатото до този момент Леко.




Леко се оказа много красиво място, а през октомври - и сравнително спокойно. Уцелихме някакаъв панаир покрай езерото, с фургони и различни видове street food, питиета, танци и прочее, но по-интересното беше, че все пак се качихме с количката до "горната част" на града, от където хванахме лифт до Piani d'erna от където се откриваше страхотна гледка във всички посоки. 



След като се насладихме на гледките, въздуха (а някои и на детската площадка) хванахме лифта надолу, след като стигнахме Леко, се оказа, че иднийските ресторанти идват с много високи препоръки, и решихме да очудим света, хапвахки индийска храна в Италия. На сутринта си хванахме влака за Бергамо, от където щяхме да летим за Каляри. Във влака се оказа, че има "детска зона" и бяхме във възторг! На масата имаше игра тип "snakes & ladders" с правила, обяснения и т.н. , и каката в последсвие питаше във всеки един влак и метро, дали има детски вагон с игри и така нататък 😄 




End of part I 
 

[stormbringer]

Част 2

След изключително кратък полет (каквито бяха на практика всички четири от това пътуване) кацнахме в Каляри. Бях запазил нощувка в центъра, близо до гарата и до пешеходните зони. Оказа се, че от летището до гарата се стига буквално за 5 мин. с влак, срещу съвсем скромна сума за билет, което малко ме разглези и седмица по-късно в Бари бях направо възмутен, но това е тема за друга част от разказа. Пред мястото на нощувките ни посрещна младеж с огромна черна брада и доста арт визия, който се представи като Микеланджело и определено му отиваше, след което ни въведе в апартамент, който си беше жив музей/галерия, обаче комбинацията беше хем интересна, хем потресаваща. 



В Каляри щяхме да прекараме 1 нощ и на слеващия ден, с кола под наем от Centauro потегляхме на северозапад към Будони, където щяхме да прекараме следващите 5 нощувки. 





И така с бодра стъпка и около час закъснение на бусчето, което "минава на всеки 15 минути" да ни закара до офиса на компанията, си взехме колата.
Всичко вървеше съвсем добре, докато не се оказа, че на Анди изобщо не му е приятно в тази кола, дали беше заради столчето, дали по друга причина, имахме постоянно недоволно бебе, ако сме в колата, и кака на която и става лошо по завои. Имахме около 3 часа път до целта, които естествено прерастнаха в доста повече, но това не беше проблем. Стигнахме до Будони, където ни очаваше доста приятна къща, с дворче с масинови дръвчета. Макар и почти по залез се разходихме до локалното плажче, което беше доста красиво, с бял пясък и прозрачна вода. Понеже поокъсняхме нямахме много опции за вечеря и хапнахме в една малка пицария, която на практика беше в двора на къщата на бабата и дядото, които я стопанисваха. Той правеше пиците, тя сервираше. Сигурно се оказа единственото място на острова, на което не се плащаше с карта, а аз бях приключил кеша малко по-рано и палих колата до най-близкия банкомат. 
На сутринта запалихме към Spiaggia dei Principi с идея да се разходим из Олбия след това и евентуално Порто Черво или Порто Ротондо, обаче за съжаление на малкия наистина не му беше никак приятно в колата, което промени плановете ни за осталаната част от дните в Сардиния. Черво и Ротондо отпаднаха веднага, на връщане от "плажа на принца" все пак спряхме в Олбия за разходка и да напазаруваме някакви бебешки неща. От там нататък обаче се съсредоточихме върху места, които са на не повече от час с колата. Което не ни остави много възможности - за 4 дни ходихме на 8 плажа, всички в района. В крайна сметка правиш най-доброто в така създалата се ситуация. Посетихме и едно планинско селце Оросей, което беше на лимита ни от час и беше препоръчвано от доста места из нета. Не беше никак лошо, ама явно летвата ми за планински селца в близост до Средиземно море е ужасно висока и очаквам някакви чудеса, на които нямаше как да попаднем 😄 




 Тук обаче ще кажа нещо, което може да прозвучи еретично в този форум, ама от тези места на които бяхме, мога да твъря, че дори да има (сигурно има) по-хубави плажове в Европа, отколкото на Сардиния, аз определено не съм ги виждал. Изключително бяхме впечатлени. Не искам да пускам снимки, сигурен съм, че много от хората, които ще видят тази тема вече са били по тези места, а на снимките просто се губи от красотата. С приказния цвят на водата, пясъчните коси, които правят плажовете плитки и с усещане за карибско море и с планините от всички страни, дали от самата Сардиния, дали от малките околни острови, правеха пейзжите приказни. Пък и в нета има предостатъчно снимки, направени с по-добра техника, от по-добри фотографи.  
Дори на единия плаж наблюдавах конвейр от Instagram husbands, което вървяха с телефоните и правеха снимки на чупещата им пози половнка. Първите 1-2 двойки ми бяха забавни, после установих, че те просто вървят едни след други и загубих интерес да ги наблюдавам. 

Този симпатяга, обаче няма как да не го покажа 


 И така неусетно, въпреки промяната в плановете, дните се изнизаха, времето беше прекрасно и в крайна сметка непланираната ни тотално плажна екскурзия се оказа чудесна. На 09.10 рано сутринта запалихме обратно към Каляри, където трябваше да върнем колата и да летим за Бари. 


End of part II 

[jorocontrola]

Плажовете и природата в Сардиния наистина са супер. Октомври е все още относително топло, но много зелено, няма вече навалица, а водата е все още супер за къпане.

Бих съм само около Алгето пак откомври и беше супер. Но ако се отиде в сезон ще е голяма блъсканица (според мен). Бях чул, че за някои от плажовете се иска предварителна резервация, което не ме учудва, щом може да е така на 29 октомври (все пак почивен ден) ...

[stormbringer]

Част III - Пулия 

На 09.10 следобед си хвахаме самолета от Каляри за Бари, където щяхме да прекараме следващите няколко дни. В Бари щяхме да се срещнем с приятелско семейство, които бяха прекарали няколко дни в Неапол и точно бяха пристигнали на изток, малко преди нас. 
С половинката сме ходили в Бари преди осем години, когато направихме един тур Неапол - Соренто - Амалфи/Позитано/Равело - Помпей/Херкулан - Матера - Алберобело/Полиняно-а-Маре/Бари, но реално му бяхме оставили един следобед, а сега щяхме да има повече време, а и възможност да стигнем до отдавна желаното Лече. 


Както по-рано споменах стигането от летището в Каляри до града малко ме поразглези, и плащането на 6 евро на човек, за да се возим над 20 минути с влак и то само до гарата в Бари ми се стори пладнешки обир. После се замислих, че по-скоро Сардиния е топ оферта, която другаде я няма, а това в Бари си е напълно в реда на нещата, даже никак не е лошо. 

Спомените ми от Бари бяха, че старият град много прилича на Ортиджа в Сиракиза, а по-съвременната част, също е много приятна. Е - затвърдих ги. Разходките по лабиринтите на Бари Векия бяха супер, но за разлика от преди, сега градът беше пълен с туристи, даже прекалено. Навсякъде кипеше живот, дали някога не беше толкова популярно място сред low-cost компаниите, които да го напълнят; дали бяхме напълно извън сезона (макар и по-малко от месец по-късно през годината), дали снимките из инстаграм и паста бабите от youtube привличат тъплите, или е комбинация от фактори - не знам, но определено нещата изглеждаха различни и доста по-оживени. 

Нощувките в стария град имаха предимства и недостатъци. Всъщност основният недостатък беше камбанарията, която в 6 сутринта явно трябваше да вдига всички за новия ден, а звукът се просмукваше надолу между каменните постройки и нямаше никакъв шанс да не те събуди и то брутално. След това ударно събуждане някак успяхме да се замотаме със 100 неща и да тръгнем към гарата чак към обяд. Естествено, типично по италиански, имаше драма с някакви влакове, и нашете планове за деня отново бяха "ами, за което остане време". Понеже Полиняно е "само на една крачка", а ние имахме спомени за уникална красота в главата си от предния път, много искахме да заведем приятелите си до там, а и евентуално да се топнем на плажа с пещерите, защото тогава сезонът уж беше същият, но на снимките сме с якета и шапки, а сега наближаваше 30 градуса през деня. Стигнахме някак, след закъснелите и отпаднали влакове, но за съжаление нямаше как да рискуваме да добавим Мониполи или нещо друго, защото при последваща издънка на железниците, можеше да не можем да се приберем в Бари, а все пак вече бяхме с цял отбор деца. Полиняно беше точно толкова прекрасно, колкото и през 2015, обаче слънчево и пълно, ама пълно с туристи.



Малко сравнение с предния път: 



Край на част 3, подточка А. 
Очаквайте продължение