дневник Свалбард - на 1400 км. от Северния полюс

[Яничка]

Сваблард, или както още е известно с нидерландското име Шпицберген, е най-северният архипелаг на Норвегия.

Още едно пътуване, в което скочих без много-много да мисля. Отдавна ми се ходеше там, мечтаех за бели мечки, бях гледала интервюта на Филип Захариев и когато @Tedy предложи, само се обадих на моя дългогодишен partner in crime @Desi75 и заедно с нейният приятел станахме четирима. Всичко почна от Теди... За съжаление моето любимо същество нямаше апетит към тази дестинация, казах му, че е будала 🙂 Но пък на летище София си имах най-сладкия изпращач 🙂

 

Организацията: Взехме билети Sofia - Oslo - Longyearbyen. След кратка справка с подредниците цената до Осло падна на 171€, а Норвегия - Свалбард - на 103€. Предвид капризното време в Норвегия, за да нямаме притеснения, че ще изпуснем някой полет, взехме по една нощувка в Осло, близо до летището, в Gardermoen hotel Bed & Breakfast. Стаята там беше 150 лв. за двама в посока. От хотела съм супер доволна, много е удобен за ранни и къснопристигащи полети в Осло. Тъй като букнахме билетите януари, за пътуване през септември, направих и една застраховка "Отмяна на пътуване" в Армеец. В Longyearbyen спахме в Gjestehuset 102, стаята беше 212 лв./ден за двама. С наближаване на пътуването случайно погледнах пак нощувките и видях, че се е освободила по-висока категория стаи там, че и на по-ниска цена. Анулирахме първата резервация и направихме втора при по-добри условия.

 

И така, слагаме старт на това арктическо приключение! Както много други пътувания, всичко започна в Aspire Lounge на летище София:

 

Началото на септември е, а ние сме порядъчно навлечени (най-вече аз). На Security ни загледаха и ни питаха къде отиваме и студено ли е там. Все пак е септември, а служителят на летището утре заминавал на море. И ние отивахме на море, но на Гренландско море 🙂

 

До Осло пътувахме с Norwegian. Късно вечерта кацнахме там и трябваше да стигнем до Gardermoen hotel Bed & Breakfast, за да спим реално 3,5 часа 🙂 До хотела се стига с автобус №420 от летището. За 15 мин. вече бяхме там. Много е удобно местното приложение за обществен транспорт - Ruter:

Първо задавач маршрута и веднага ти казва след колко минути са първите няколко автобуса. После, вместо да се чудиш в коя зона попада маршрута ти, директно има бутон да си купиш билет. Можеш да  активираш билета веднага или да му дадеш да се активира по-късно. При всяко следващо закупуване на билет има малка отстъпка. Предварително бях вкарала кредитна карта като payment method, за да не губя време на място.

Автобусът спира на метри от Gardermoen hotel Bed & Breakfast. Хотелът е истинско попадение - има удобен транспорт до него, има включена закуска, закуската започва в още 4 ч., а ако искаш, можеш да вечеряш в ресторантчето им.

Спахме бързо и в 5 ч. сутринта хванахме автобуса за летището. До Свалбард летяхме с технически стоп в Трьомсо. Очаквах, че пътниците, които летят за крайната дестинация, ще останат в самолета, но  свалиха всички и тези като нас, които продължават към Longyearbyen, минаха паспортна проверка в Трьомсо и отново ни качиха на същия самолет. Очаквах впечатляващи гледки над Шпицберген, но за съжаление при чекиране не ми се падна window seat. Наложи се да изчакам  всички пътници да се качат в самолета и воала, имах си window seat 🙂

 

Определено си струваше - това, което видяхме преди кацане, много ми прилича на Марс (не че някога съм била, хехе):

 

 

 

 

Който иска такива гледки, да избере прозорец от дясно, в посоката на движение.

 

В Свалбард ни посрещна нетипично слънчево време. Дори не знаехме какъв невероятен късмет ще имаме с времето. Разбрахме го след няколко дни, когато си тръгвахме и всичко беше потънало в мъгла. Видимост - нулева. Благодаря на Онзи отгоре, че ни даде възможност да видим Свалбард в най-хубавата му светлина!

Между другото, за първи път тръгнах на пътуване без една банкнота кеш. Тук валутата е NOK (норвежки крони), но навсякъде се плаща само с карта. Даже бях чела, че няма банкомати.

Свалбард е (може би) най-известен с белите мечки. Longyearbyen е извън опасната зона, но все пак местните не заключват домовете си, в случай, че някой иска да се скрие от мечка. Освен това излизат от дома си с пушка.

Веднага щом кацнахме, се лепнахме за популярната табела с посоките:

 

Вариантите за транспорт до хотела бяха 2 - шатъл, който е съобразен с часовете на полетите. Няма нужда от предварителна резервация, цената му е 100 NOK (17 лв.) в посока или такси. Ние избрахме да си вземем такси, но не до хотела, а до центъра. Само че, докато се натуткаме да се снимаме с табелите, всички таксита бяха изчезнали 🙂 Обадихме се на тел. +47 7902 1375 и след 2-3 мин. дойде едно бусче да ни вземе.

 

Следва...

[Яничка]

Докато се наслаждавахме на тази красота пред летището:

 

дойде таксито. Първото нещо, което видяхме в центъра, беше монумента на миньора - Лонгиърбиен е бивш миньорски град:

 

Свалбард е интересно и различно място за живеене. Така например тук не е позволено да се родиш. Седмици преди термина бременните жени биват транспортирани до континентална Норвегия, където раждат. Все пак в Свалбард има болница, минахме покрай нея, но тя е за по-обичайни ситуации, изискващи лекарска помощ.

Друга забрана - тук не е позволено да умираш 🙂 Ако някой умре, местната власт изисква тялото му да бъде изпратено до континентална Норвегия.

Разхождаме се из центъра, тук е доста спокойно. Всъщност на Свалбард живеят само около 2500 души. По-късно ще вървим пеша по улиците и ще видим, че рядко се среща жива душа. Впрочем в Лонгир няма обществен транспорт, ако не броим автобусът, който тръгва от летището и оставя туристите по хотелите.

Септември още е светло и денят е безкраен. Но след това идва тежка зима и мракът не отстъпка на светлината.

В шеги и закачки стигнахме до най-северната църква в света:

 

Влязохме в предверието и оставихме обувките си на рафтчетата за тях. Качихме се на втория етаж и изненадващо за църква, чухме шум от прибори и чинии. Оказа се, че посещаваме църквата точно в неделя след литургията, когато има почерпка. Запознахме се с пасторката - много мила жена. Позира ни с усмивка:

 

Не бях попадала в по-странна църква 🙂

 

 

 

Както после многократно се шугивахме, пропаднахме в този север. Бяхме кацнали същия ден и още не бяхме имали възможност да хапнем нещо. Затова когато пасторката ни подкани да се почерпим с кекс и сокчета, се повъртяхме, повъртяхме, пък седнахме на удобните маси и се оставихме на северното гостоприемство 🙂

Eто ги и шарените къщички, характерни за подобни дестинации:

 

До хотела ни стигнахме пеша. Беше приятна разходка в хубавото време. На входа му, както и на всички останали хотели, задължително си събуваш обувките - традиция, останала от години:

 

За днес имахме планиран полудневен хайк до Plateaufjellet. По принцип до тук можехме спокойно да се качим сами, но мястото е извън безопасната зона от мечки, затова си взехме гид. Малко по организациятана тура: първоначално мислех да букнем от тук: https://en.visitsvalbard.com/things-to-do/platafjellet-hike-with-panoramic-view-of-longyearbyen-svalbard-wildlife-expeditions-p3648763 Ние обаче искахме да направим резервацията с наближаване на пътуването, за да видим какво ще е времето. И когато датата наближи, отворих отново сайта и какво да видя - за нашата дата вече нямаше свободни места. Последва паническо ровичката в интернет, но никъде не намирах фирма, която да може да проведе хайка на нашата дата. Питах и хотела, писах и на някакви фирми във Facebooк - нищо. Накрая, за наш късмет попаднах на Spitzbergen Reisen, които предлагат персонални турове. Изненадващо, предвид, че направиха тура само за нас четиримата, цената даже се оказа по-ниска - 700 NOK/човек (61 евро). Хайкът е около 3-4 часа, в зависимост от темпото. В 16 ч. гидът ни взе от хотела, раздаде щеки на който от нас искаше и тръгнахме нагоре. Беше доста стръмно, но момчето се съобразяваше с нас и изкачването беше приятно. Заобикаляха ни такива гледки:

 

 

 

 

Изкачихме около 400 м. денивелация и можехме да се порадваме на първия си ледник тук:

 

Ето го и Филип:

 

Още в началото ни направи бърз safety инструктаж. Каза ни, че рядко има случаи на среща с мечка с фатален край, но все пак всички трябва да са подготвени. Също така каза, че установили, че белите мечки не харесват химна на Нидералндия и ако почнем да го пеем, ще се разбягат 🙂

Носеше и сигнален пистолет и при евентуално среща с бяла мечка първо се използва той, а ако тя не се изплаши и не си тръгне, стреля вече с пушката. Бях чела, че по някога приспиват мечките, но той ми показа истински патрони. Разказа ни, че мечките се качват дори и на тази височина, защото тук има птици и мечките търсят техните яйца.

Наскоро бях гледала клипове в нета как в Щатите ползват спрей за мечки и го разпитах дали има такава практика в Свалбард. Каза, че бялата мечка е доста по-голяма от другите си събратя, доста е бърза и стигне ли се до такова разстояние, от което може да я напръскаш със спрей, вече е доста късно. Затова тук не ползват спрей.

По пътя нагоре срещахме и други хора, също задължително с пушка:

 

Времето беше повече от чудесно, нямаше вятър и беше около 6-7 градуса.

Отсреща се виждаше една от многото изоставени мини:

 

На върха Филип ни нагости с топли напитки и шоколад и въобще тези няколко часа минаха неусетно в катерене нагоре, постоянни въпроси от наша страна (добре че, момчето беше търпеливо 🙂 ) и леко помрънкване от моя страна, че 450 м. ми е максимумът 🙂

 

Вечерта Филип ни докара до хотела. За наше огромно съжаление началото на септември не е подходящо за Северно сияние, защото още няма нощ, затова след кратка обиколка с Теди по ресторантите (неуспешна, защото нищо не работеше), си легнахме в топлите легла в очаквания на следващия вълнуващ ден на север 🙂

 

Следва...

[Яничка]

Днес ни очакваше много интересен 10-часов тур - до град Пирамиден и глетчера Nordenskiöldglacier. Тази активност беше също надежда да видим полярни мечки, тъй като в Свалбард няма екскурзии специално за тях. Там е незаконно да се смущават дивите животни. Най-голям шанс да ги видим е по време на boat tour. Те са повече водни животни и често могат да се срещнат близо до брега.

 

Имахме доста перипетии при организирането му. Първо се оказа, че фирмите, които ходят до там, първо не са много и второ, масово отказват да влязат в руския град, заради войната. Казаха, че не подкрепят войната и не окуражават туристи да ходят в Пирамиден. Не мога да ги виня, даже мога само да ги подкрепям. Ние все пак искахме да видим изоставения руски град, защото не всеки ден можеш да отидеш на 1400 км. от Северния полюс и се надявахме приключението ни да е пълно. Единствената фирма, която потвърди, че в програмата е включена 2-часова разходка из Пирамиден, беше Polar Charter и букнахме от тук: https://www.polarcharter.no/tours/pyramiden

за 187 евро/човек, с включен обяд. Случи се обаче нещо странно. След като аз резервирах и платих онлайн, получих ваучер и няколко часа по-късно останалите от групата ни искаха да направят същото. Тогава се оказа, че нашата дата е изчезнала като налична. Много изненадващо! Свързах се по мейл и телефон с фирмата и се оказа, че точно нашата дата е желана от голяма група, която иска да резервира цялото корабче за тях. Е, това се казва "късмет"! Наложи се да изчакаме 3-4 седмици, през които бяхме в невидение ще го бъде ли или не и изненадващо един ден получих мейл, че турът за нашата дата е потвърден.

В уречения ден в 8:30 ч. ни взеха от хотела с голям автобус и ни закараха на пристанището. Минахме кратък инструктаж и се настанихме в корабчето. На отиване пътниците бяха много - казаха ни, че  голямата група ще я оставят в Пирамиден за някаква експедиция, а на връщане вече бяхме само туристите за руския град.

Пътувахме няколко часа с корабчето и се бяхме подготвили за големи студове, но вятър почти нямаше и на открито ни беше доста комфортно. Гидът беше рускиня, подкани ни да разгледаме кокпита. Така се запознахме с капитана - много приятен човек, разпита ни от къде сме, каза, че от 15 години е по море:

 

По пътя към Пирамиден:

 

 

 

 

 

 

 

 

Игра на светлината - слънцето е огряло върха на планината и град Пирамиден в подножието:

 

Ледникът, Nordenskiöldglacier към който се приближавахме:

 

До Пирамиден може да се стигне с лодка от май до октомври. През останалото време всичко е заледено и получават провизии с хеликоптер, 1-2 пъти в месеца.

Историята на руския град е много интересна. Някога е бил престижен миньорски град, в който са полагани грижи за населението. Имало е столова, в която всички е можело да се хранят безплатно сутрин, обед и вечер, дори и през нощта, тъй като работното време било съобразено с това на смените на миньорите. Имало е голям басейн, също безплатен, а отстрани на него - детски. През 80-те години в града живеят над 1000 души. Имало е сграда за само за мъже, само за жени и само за семейства. Ситуацията се променя с разпадането на СССР и намаляването на добива на въглища. От особено значение е и авиокатастрофа през 1996 г., когато самолет с идващи миньори от Москва се разбива в близост до Лонгиърбиен. Имало е буря и пилотът е смятал, че планината е под тях, а всъщност са се ударили в нея. Всички загиват, включително екипажа. Тъжна история...

 

Акостирахме в Пирамиден и ни посрещна гидът Лада - руско момиче, което работи тук сезонно, а през останалото време от годината живее в Санкт Петербург. И тя, както и всички останали, носеше пушка:

 

 

Разгледахме града пешеходно.

Мъжкото общежитие:

 

Сградите, в които влизахме, бяха без ток. Намерихме ги така, както последно са били оставени.

Столовата, където са се хранили всички 24/7:

 

 

В момента в Пирамиден живеят 15 човека. Всички съжителстват в тази къща, прозорците на първия етаж на коята са с решетки. Сложили са ги наскоро, след като един хубав ден две полярни мечки счулили прозереца, влезли в жилището и разбили хладилника. После излезли навън и си подхвърляли храната, която намерили 🙂

 

Женското общежитие:

 

Тук за логото с бяла мечка използвали рисунки на деца след проведен конкурс. Затова мечката изглежда нарисувана от човек, който сякаш никога не е виждал такава 🙂

 

За къде без статуя на Ленин?

 

Ето ни в басейна. Забележете дърворезбата отстрани и размера на басейна - не са щадени средства:

 

Накрая влязохме в единствената сграда до сега, в която не само имаше ток и светлина, но и приятна музика - кино залата:

 

И тук отново:

 

На горния етаж има приятна кафене, в което може да опиташ руски десерти (включително медовик) на норвежки цени 🙂 Има също сувенири и сувенирни печати за паспорта. Аз веднага се сдобих с един:

 

Бях чела, че в Пирамиден има магазинче, в което може да си пазаруваш руска стока в рубли. На място обаче ми казаха, че то е само за местните.

Тъжен спомен от авиокатастрофата:

 

Най-впечатляващото за мен в Пирамиден е как си вървиш по улицата, а насреща ти е огромен ледник:

 

След 2 часа нашето корабче дойде да ни прибере:

 

Сега вече имахме шанса да видим ледника от много близо, даже да чуем грохота от падащия лед:

 

 

 

Бели мечки не видяхме, но срещнахме белуга и кит (fin whale):

 

 

 

След един безкрайно интересен ден за всички достигнахме отново бреговете на Лонгир. По пътя пеша към хотела срещнахме северен елен. Всъщност той се беше изкачил доста нависоко по склона да пасе и нямаше да имаме тази снимка без @Tedy и приятеля на @Desi75, които се покатериха до горе, за да го видят от близо:

 

Тези двете точки са те:

 

Ето още кой ни съпроводи по пътя по баира нагоре:

 

Следва...

[Яничка]

След закуска си взехме раничките и тръгнахме пеша към центъра на Лонгир. Разходката към центъра е приятна, а и се радвахме на живота тук за последно.

У нас пред сградите са паркирани автомобили, тук - зимни шейни:

 

Всичко къщи изглеждат по този начин, видяхме само една тухлена сграда.

Валеше дъжд, но децата в местната детска градина си играеха на открито и метеорологичните условия за тях нямаха значение 🙂

Полетът ни наобратно беше в 14:30 ч. и искахме да минем през големия хранителен магазин - казва се Coop и има всичко, включително топла витрина и сувенири.

На летището няма lounge, затова взехме по един сандвич за 15 лв., а аз се сдобих с най-вкусната вода - от ледник:

 

Взех си също brown cheese - имаше от него на закуска в хотела и много ми хареса. За разлика от обикновения кашкавал, този има леко сладникав вкус. Няколко вида са, аз изрично търсех този - исках да занеса вкъщи на моето сладко същество:

 

Излизайки от Coop ми направи впечатление предупредителната табела отвън - тук е до толкова нормално всички да ходят с пушка, че в хранителния магазин все пак имаше указание да не се влиза вътре с оръжие:

 

Наблизо е Café Huskies, където прекарахме времето блажено като за последно. Заведението не е голямо, но е много уютно. Това, което го отличава всъщност е, че тук "живеят" три хъскита, които правят престоя незабравим. Още от влизането ни скочиха да ни се радват, ние пък да ги галим и времето мина неусетно. Двете са на 11 месеца, а третото на 6 години. Най-забавно е как, докато си седим и пием кафе, изведнъж нещо се изтресе с цялата си тежест върху гърба ми - едното хъски се лепна на прозореца да види къде водят другото навън 🙂

 

 

 

 

 

Остана да видим едно много интересно за мен място - Global Seed Vault - тук се съхраняват семена на растения от цял свят в случай, че някой ден всичко се затрие. Хранилището е близо до летището, но е извън безопасната зона от мечки, затова вместо да взимаме тур за 90 Е/човек, се уговорихме с едно такси да ни закара до летището и по пътя да спре да разгледаме Трезора. Съоръжението е построено, така че да издържи 200 г. и да е устойчиво на земетресения и експлозии. Температурата вътре е e -18°C. Семената пристигат запечатани в Свалбард и от трезора не ги разпечатват. Как са сигурни, че вътре има семена? Имат подписани договори.

Преди няколко месеца даже имаше такъв въпрос в "Стани Богат":

 

Самото хранилище за съжаление може да се разгледа само отвън, вътре не е позволено да се влиза.

Таксито от кафенето до летището с горната спирка ни излезе 60 лв. общо за четиримата.

 

 

Гледала съм онлайн снимки на Трезора през зимата - определено е по-красива гледка на фона на снега. На живо съоръжението изглежда по-малко, отколкото си го представях.

Връщайки се в таксито, заварихме нашия шофьор да се взира някъде с бинокъл. Каза, че преди време тук видели бяла мечка да излиза от водата.

Летището на Свалбард е малко и сравнително спокойно. Оказа се, че дължим откриването му на АК SAS:

 

Последва полет до Осло и нощувка на познатото място - Gardermoen Hotel Bed & Breakfast. На следващата сутрин летяхме Осло - София с Norwegian. На същия полет се случиха @wiliko и @mia69 и времето преди бординг мина в приказки и забавни разкази от пътуванията ни.

В 11:40 ч. кацнахме в София и там някъде беше моят сладък посрещач 🙂

Край на това северно пътуване. Пожелавам си да има още подобни екзотики 🙂

За десерт нещо тематично:

[wiliko]

Преди 1 час, Яничка каза:

На следващата сутрин летяхме Осло - София 

На същия полет се случиха @wiliko и @mia69 и времето преди бординг мина в приказки и забавни разкази от пътуванията ни.

 

Толкова олисани че ни съ снимахме за архивите...

Е нищо...следващият път 

Някъде из облаците

И над София 

 

Яни, благодаря за увлекателният разказ и споделената информация за организацията на пътуването