дневник Гренландия - едно бутиково пътуване

[Яничка]

Какво е важно за едно северно пътуване? Хубаво време - имаме го. Компанията - имаме го. Добавям от себе си едно трето условие - да се пътува с по-малко отпуск 🙂

Основният виновник, без който нямаше да я има тази Гренландия, каквато беше - слънчева и късметлийска - е @wilks. Той намери билетите на промо и докато се усетим, нашата малка групичка наброяваше 14 магеланци. За съжаление в последния двама човека не можаха да пътуват и финално нашата групичка беше @Tedy, @Mary, @Цвете, @Branko, @Фил, @Capitan Morgan, @desislavna, @mililia, @bronco, @домосед и разбира се @wilks, който ни събра 🙂 За нас беше бутиково пътуване, защото по тези ширини рядко има слънчеви дни със синьо небе и без облаци, видяхме северно сияние две поредни нощи и имахме невероятен късмет с полетите - от наши приятели, ходили преди нас, знаехме, че заради силен вятър и лоши условия е много вероятно да имаме закъснение или анулация на полети. Мисля, че всеки от нас видя и преживя това, за което беше дошъл и усети Гренландия по своя си начин.

Ето какво ни очакваше:

Всичко започна един януарски ден, когато @Tedy ми писа през деня "Искаш ли да дойдеш в Гренландия?" и аз след работа газ до вкъщи да купя билетите 🙂

 

Организацията: Благодарение на гениалната схема на @wilks взехме билети на Air Greenland Копенхаген - Кангерлусуак - Нуук - Кангерлусуак - Копенхаген само за 386€ - на един билет. Освен цената хубавото беше, че имахме цял ден в Кангерлусуак, където всъщност е много интересно. За нощувка в Кангерлусуак избрахме Old Camp. С наближаване пътуването обаче от Expedia ни писаха, че ни ъпгрейдват в Hotel Kangerlussuaq, което всъщност се оказа страхотно, защото хотелът се намира на самото летище в Кангер, в него е ресторанта, в който идват местните и настаняването ни е в центъра на купона 🙂 Нощувките в Нуук бяха в Hotel Soma, който също беше попадение - стаите са чудесни, гледахме северно сияние буквално от хълма, на който е хотела, а персоналът беше много отзивчив - преди да заминем им писах многократно с какви ли не (тъпи) въпроси за турове и маршрути и те нито веднъж не ме пратиха на м****** си 🙂 В Копенхаген имахме много удобна нощувка благодарение на @desislavna - Хостел Next House - като любител на нестандартните нощувки отдавна исках да спя в капсули и сега имах шанс.

 

И така - Заминавамееееее!

 

До Копенхаген всеки стигна на собствен ход. Всъщност беше много забавно - едни летяха със Swiss през Цюрих, други летяха с Wizz директно, а аз, @Mary, @Branko и @mililia с Austrian през Виена, но накрая всички имахме среща в Next House в Копенхаген, където нощувахме. Полетите ни бяха по различно време през деня и всеки беше на различно място преди срещата ни - Tedy разгледа Малмьо, desislavna, домосед и bronco се разходиха из слънчев Копенхаген, Цвете беше в Цюрих, Фил и Capitan Morgan ходиха до Хилерод, Елсинор и Хелзингборг, но се върнаха на време за дългия полет. Мисля, че всеки има различни истории и може да разкаже как прекара този ден 🙂

Кацнахме в Копенхаген късно вечерта, поиграхме си с машините за билети за градски транспорт на летището и хванахме автобус 5C, който тръгва от летището и спира директно пред хостела. Много удобно! Браво на Деси! Нашата стая с капсули беше само за групичката ни - ето как изглежда (снимки от интернет):

 

 

Капсулите са удобни и имат всичко необходимо за спокойна нощ. Спахме бързо, защото сутринта в 9 ч. имахме полет Копенхаген - Кангерлусуак.

 

Следва...

[Яничка]

Кангерлусуак - да живееш на... летището

 

Както стана ясно, полетите в Гренландия често закъсняват или ги отменят заради метеорологични условия. Тази сутрин нашият самолет от Копенхаген до Кангерлусуак беше пълен, защото пътниците от предния ден, чиито полет бил анулиран, летяха с нашия самолет. Цялата ни група предвидливо се беше чекирала около 24 часа по-рано в app-a на Air Greenland и всички имахме места до прозореца. Почти се бяхме наредили "роднина - полицай - роднина - полицай", но един зад друг 🙂

Скоро пред нас беше бялата приказка, наречена Гренландия! Нека и @Tedy сподели снимки - вярвам, че нейните са по-успешни от моите:

 

Летим над ледена шапка (Ice Cap), която покрива  80% от площта на Гренландия:

 

 

Малко за самата Гренландия - най-големият остров в света, който не е континент: тя е една от най-слабо населените държави и по-голямата част от нея е покрита с лед, сняг и ледници. Тя е автономна територия на Дания, но тук валутата е датски крони (DKK) - на повечето места се плаща само с карта, но ние носехме пари в кеш, заради туровете, които бяхме резервирали. Местните се наричат инуити. Тук няма много пътища - най-разпространеният начин за придвижване е с лодка/корабче. Столица на Гренландия е Нуук - тук прекарахме малко над 2 дни. В Гренландия разговорите и интернетът на мобилните телефони не са безплатни - тук сме извън ЕС.

Полетът Копенхаген - Кангерлусуак беше 4 ч. 30 мин. Тази нощ нашият дом щеше да бъде летището. Всъщност бяхме в Hotel Kangerlussuaq, но той е част от летището. Кацнахме и вълнението ни обзе - искахме да разгледаме наоколо. Веднага се лепнахме за табелите, а зад тях бяха червените самолети на Air Greenland:

 

 

Разходихме се наблизо:

 

 

За днес нашата група от 12 се беше разделила по интереси - едните видяха Ice Cap, красиви гледки, елени и мускусен бик (овцебик), а останалите ходихме на комбиниран тур до Russell Glacier и Ice Cap, Point 660. Ще разкажа за нашия тур, а за тура до Ice Cap ще съм благодарна, ако разкажат @Mary и останалите.

Открихме комбо тура Russell Glacier + Ice Cap, Point 660 благодарение на @Двуцветко, който беше в Гренландия няколко месеца преди нас. Изпълнява го малка местна фирма, която не рекламира в интернет и по тази причина не открихме в нета информация за тура. Единствено на летището в Кангер видях тяхна реклама. Двуцветко ни даде мейл и телефон на Arctic Ice tours: minik@1234.gl, тел.: +299 560102. Турът обединява двете най-интересни неща в Кангерлусуак - глетчерът Russell Glacier и Ice Cap, Point 660 и е с продължителност 5 - 5,5 часа. И до двете места се стига с кола. Ледената шапка Ice Cap е на второ място по големина след тази на Антарктида. До тук се стига по път, построен от BMW и Audi, за да тестват колите си върху лед. Нарича се Point 660, защото е на 660 м. надморска височина.

Гренландия не е бюджетна дестинация - за комбо тура ни искаха 1650 DKK (430 лв.) кеш на човек. Понеже голяма част от нас имаха желание за тура, се пазарихме с фирмата и ни намалиха с по 40 лв. на човек. Комуникацията със собственика на фирмата беше протяжна и ни остави впечатление, че тук много не си дават зор - налагаше се да изпращаме един и същ и-мейл по 2-3 пъти, за да получим отговор. Имаше и интересен момент - понеже групата ни се оказа голяма за една кола, се наложи един от нас да кара втората кола. @bronco беше така добър да бъде вторият шофьор, за което благодарим! Ето го и него:

 

 

Предната вечер обаче гидът ни беше изпратил съобщение по WhatsApp, че има работа и ще ни вземе по-късно. Наложи се да му звъним от телефона на хотела и да му даваме зор да дойде в уречения час, защото тук се стъмва след 19 ч. и искахме да видим местата по светло. В 12 ч. фирмата ни взе от хотела и потеглихме. Спирахме на красиви места:

 

 

 

Тук преди 50+ години се е разбил американски изтребител. Това е останало от него:

 

 

Скоро слязохме от колите и повървяхме около 2 км. неравен път, за да стигнем до Russell Glacier. Малко по-малко той взе да ни се покакзва:

 

 

 

 

 

После отново се метнахме на колите и отидехмо до Ледената шапка. Тук ни раздадоха котки и тръгнахме в снега. Пътят на моменти беше стръмен и заледен, а около нас беше сурова красота:

 

 

 

Ето ме с котки:

 

Накъдето и да погледнеш, всичко беше сняг. Имаше и забавен момент - скоро отсреща видяхме друга група и се сетихме, че това вероятно е останалата част от нашата група, която по същото време беше на другия тур. Някой от нас се провикна: "Има ли българиииии?" и отсреща му отговориха положително 🙂

 

В края на деня гидът ни беше приготвил домашни сандвичи и спряхме на чаша чай сред гледки. Целият ден се радвахме на слънчево време, което тук е рядкост:

 

След този натоварен ден  се настанихме на топло в хотела. Набързо обиколихме магазините около летището, където има сувенири и разни неща на потресаващи цени, като например детски пуловер за 500 евро...

Вечерта се събрахме всички да споделим преживявания от деня в кафетерията на летището. Тук идват и местните, даже срещнахме нашия гид 🙂 Аз опитах бургер от мускусен бик за 35 лв.:

 

Тази нощ се случи голямата магия - видяхме първото си северно сияние за това пътуване! Всички бяхме като омагьосани, а аз не можех да повярвам на късмета ни! Знаех, че често хората пътуват 2 седмици на север и имат късмет една единствена вечер да видя aurora borealis, а нас ни огря още в деня, в който пристигнахме в Гренландия! Как се случи всичко ли? Откарахме в сладки приказки до към 21 ч. и уморени от пътя, вече искахме да си лягаме. Навън вече беше тъмно, небето беше чисто без облаци, започнаха да се виждат звезди. С @desislavna се запътихме към стаите си и се разбрахме с момчетата, които останаха на пост, да ни звъннат, ако има сияние. И точно се прибрах при Теди в стаята и след 10 мин. и двете получихме съобщение! Бързо се облякохме и изтичахме навън. Мисля, че всички дължим първото си сияние в Гренландия на @Branko, който се погрижи да получим съобщения и ни прати снимки на следващия ден. Хотелът ни беше накрая на града и беше перфектно място за наблюдение на явлението. Въпреки големия студ, се събрахме почти всички. Ще помоля тези, които имат по-хубави снимки от тази нощ, да споделят 🙂

 

 

 

Винаги съм си мислила, че за да видиш сияние, трябва да дебнеш цяла нощ и да ставаш през час. А тази вечер имахме късмет да го видим малко след 21 ч. Вярвам, че всички си легнахме много щастливи тази нощ 🙂

 

Следва...

[Яничка]

Нуук - да плаваш сред айсберги!

 

След тази вълшебна нощ всички се събрахме на закуска в уютното ресторантче на Hotel Kangerlussuaq. От стената ни гледаше мускусен бик - местната гордост:

 

Имахме ранен полет Кангер - Нуук в 8:30 ч., но тъй като живеехме на летището, не бързахме за никъде 🙂

Летяхме с малко самолетче на Air Greenland - избрах(ме) си места до прозореца от ляво по посока на движението. Самолетчето е малко, избрах си възможно най-задно място, за да не ми пречи перка или двигател на машината.  Този полет беше с невероятни гледки! Все едно бяхме на панорамен полет, а всъщност беше редовна линия:

 

 

 

 

 

От летището в Нуук взехме таксита - 200 DKK / 50 лв. на кола.

Пристигнахме в Hotel Soma - много приятен, с любезен персонал и големи стаи. Някои от нас ги настаниха, а за останалите стаите още не бяха подготвени. За мен и Теди още нямаше стая, но @Mary и @mililia бяха така любезни да ме приютят, та не бях бездомна 🙂

Днес ни чакаше нещо много вълнуващо, но още не знаехме. Бяхме резервирали Icefjord cruise за 12 ч., за да гледаме айсберги, ледници и изоставеното селище Qoornoq. Турът пак е по препоръка на @Двуцветко, за което много благодарим 🙂 Най-разпространени са туровете на Water Taxi. Те, както и останалите фирми, искаха плащане при резервация. А предвид несигурната ситуация с полетите, заради метеорологичните условия, на никой от нас не му се рискуваше да плати 520 лв. за екскурзия, на която може да не успеем да присъстваме. Имаше и по-евтини турове, но те бяха само 2 часа и вероятно корабчетата не влизат толкова навътре във водата. Като ще е гарга, да е рошава! В търсене на друга алтернатива попаднахме на Kang Tourism, където букнахме същия тур за 1700 DKK / 446 лв. на човек от тук: https://kangtourism.com/en/product/tour-6-isfjorden/#tab02 Условието на фирмата беше да сме минимум 4 човека, ние се събрахме 5 - Mililia, Mary, @desislavna, @Фили аз. С фирмата си писахме на мейл: info@kangtourism.com, който намерихме във Facebook страницата им. На мейла, посочен в уебсайта им, никой не отговаря. Разходката с корабче трае 5,5 часа и имахме 30 мин. да разглеждане на изоставеното селище, то е малко. Макар туровете да са доста солени, няма включен обяд или pick-up. Ово е стандарт!

Избрахме тази фирма, защото единствено тя се съгласи да платим кеш на място. Така, ако имахме проблеми с полета, нямаше да загубим парите за тура.

Времето беше слънчево и отидохме пеша до мястото на срещата - офиса на фирмата на адрес Iggiaanut 10.

По пътя ни се откриваха планините:

 

На пристанището срещнахме един местен, който носеше големи еленски рога. Горкият, съжали, че се заговори с нас - не го пуснахме, докато не наснимахме рогата 🙂

 

Пристигнахме на мястото, но офисът на фирмата беше заключен. Спогледахме се - мястото и часът бяха същите. В този момент от пристанището се появи един човек, който се оказа "нашият" човек. А това беше нашето корабче:

 

Както се вижда, то е доста малко. А вътре имаше място точно, колкото за нас, нито сантиметър повече. Видя ни се доста тясно, а седалките бяха с гръб към прозореца и не беше удобно да гледаме през него. Тръгнахме по вода леко вкиснати. Скоро обаче почнаха да ни заобикалят големи айсберги и забравихме за недоволството си. Корабчето се движеше доста бързо - с 29 възела, а ние, нетърпеливи да спрем и да видим отблизо парчетата лед, искахме капитанът да спре корабчето. Да стоиш отвън при тази скорост беше доста неприятно - ужасно студено, а вятърът направо ме буташе напред, като вървях. Още не знаехме, че тепърва предстои да видим много по-големи айсберги. Мисля, че до сега не бяхме виждали нещо подобно:

 

 

Този айсберг беше огромен, обиколихме го с лодката от всички страни. Сигурно беше висок 20-30 м. само частта, която се показва над водата:

 

В един момент бяхме до толкова обградени от лед и сняг, че капитанът правеше слалом, за да ги заобиколи. Минаването през лед също беше забавно - наблюдавахме как корабчето си проправя път и отстрани отскачат парчета лед:

 

 

 

 

 

 

 

 

Спомних си, че бях гледала в "Орел и решка" как оставят водещата върху един айсберг насред водата. Помолихме капитана да направим същото и той веднага откликна. Всеки от нас се порадва на своите няколко минути, стъпил върху айсберг. Safety first - вързаха си в въже все пак:

 

После пък ни закараха до друг огромен айсберг и ни оставиха да го пипнем. Аз почти щях да се изръся във водата - голяма забава беше:

 

Още айсберги в причудливи форми и ярко сини:

 

 

Скоро акостирахме на изоставеното селище Qoornoq. Не ми остана време да се разходя из него, надявам се Еми, Мари и Деси да разкажат. Вместо това с Фил качихме на хълм и гледката беше приятна изненада - заснежени върхове и парчета айсберги. Препоръчвам това кратко изкачване, много е красиво отгоре:

 

 

 

 

Тук един от айсбергите прилича на кит:

 

 

Последваха още айсберги в причудливи форми, а накрая капитанът ни нагости с топло какао и чай, докато ни правеше снимка с дрон. Ето ни и нас, сами сред леда:

 

 

 

Имаше и айсберги, като този, които заобикаляхме от далече, защото има опасност горната им част да се срути и да повлече корабчето:

 

Макар и да тръгнахме с ниски очаквания, накрая всички бяхме с широки усмивки. Капитанът наистина много се стараеше и угаждаше на всяко наше желание. Накрая, благодарение на Мари, дори ни закараха до пристанището до нашия хотел, вместо да ни върнат пак там, от където тръгнахме и ни спестиха 45 мин. ходене. С две ръце препоръчвам Kanger Tourism и благодаря на останалите, които се съгласиха да направим този тур заедно!

Днес всички бяхме с различна програма - ние с корабче, а останалите - на дълга разходка из Нуук. Надявам се да споделят видяното.

Правим каквото правим и вечерта пак сме се събрали на меките дивани в хотела да чакаме северно сияние. Много сме нахални нали? Втора поредна вечер и пак имахме невероятния късмет да го видим! Този път то дори беше по-силно, а за секунди дори светлините са танцували. Ееееех, каква емоция! @Цвете беше нашият знаменосец, тя има снимки на групата със знамето. Хубавото е, че гледахме Aurora буквално от хълма, на който е хотела, пак беше рано вечерта, не сме ставали през нощта - малко след 21:30 ч., а температурата беше далеч по-приятна от вчера. Можехме да останем да му се порадваме по-дълго:

 

 

А Бронко направи на всички портретни снимки, защото на неговия апарат се виждаше най-добре сиянието:

 

 

Следва...

[Яничка]

Нуук от високо

 

Всеки ден, в който имахме хубаво време, кацнал на време полет и ни се изпълваше програмата, както сме я планирали, си ги отмятах с облекчение. Така и днешния - днес искахме да правим трека Ukkusissat, за да видим Нуук от високо. Идеята беше на @Tedy, тя беше проучвала маршрута, следеше за прогнозата и скоростта на вятъра. Трекът се прави от Нуук. Реално тук има хайк, който е по-близо до града и хотелът горещо ни го препоръчваше - до планината Lille Malene - но гледката от там не ни се видя нищо особено. Инфо за нашия хайк - тук. Денивелацията е 772 м., обаче скалите на места са много стръмни, а най-неприятното се оказа ледът. Заради него не можахме да стигнем до горе.

Първоначално за тази активност имаше доста желаещи от нашата групичка, но когато денят дойде, останаха само pro-тата и ....аз 🙂

За да се стигне до началната точка, се хваща автобус №1 до спирка Tikiusaaq. Билетът е 20 DKK/5 лв., едно от малкото неща, за което не може да се плати с карта - може само кеш на шофьора. Ето ни и нас, малкото ентусиасти, в автобуса:

 

До гледката над Нуук има 2 маршрута - единият е по-заобиколен, другият е директно по стръмната част. Естествено, хванахме първия.

Има оранжева маркировка по скалите.

По пътя:

 

 

Някъде по средата на трека Бронко видя, Air Greenland са отворили check-in-a за следващия полет, а само той имаше интернет. Ние, разбира се, всички искахме места до прозореца, а те свършват най-бързо. Та някъде по чукарите всеки извади по едно листче със своя PNR и @bronco ни чекира един по един:

 

 

Както споменах, от всички аз бях най-малко подготвената физически. От един момент нататък е толкова стръмно, че си беше чисто скално катерене, а на другия ден имах мускулна треска на....ръцете 🙂 Специални благодарности на @Цвете, която гледаше винаги да е зад мен, ако случайно се пречукам, и на @Tedy, която ме наглеждаше и даваше ценни съвети нагоре.

Заради заледен участък стигнахме само до 366 м., но Цвете, Бронко и Капитана качиха до 480 м. Safety first, не всичко е на всяка цена. Доволни сме и на тези гледки:

 

 

Тук горе-долу се вижда колко е стръмно:

 

Кой катерил, кой - не, следваше културна програма. В неделя има вход безплатен за Greenland National Museum and Archives, където показват бита на инуитите. Музеят е малък, но сравнително интересен:

 

 

 

Наблизо е Myggedalen Panoramic View, където е най-популярният viewpoint в Нуук с цветните къщички на брега (също по препоръка на @Двуцветко😞

 

Беше изморителен ден. Долазих до хотела и нямах сили да ходя където и да било. Останалата част от групата обаче се радваше на "културен живот" в местния pub. Поканиха ни да се включим, но аз отговорих, че не мога да ходя. В отговор получих снимка на местен пияница и текст: "И тук никой не може да ходи" 🙂 Изпуснах тази паметна вечер и много съжалявах, после слушах забавни случки 😉

 

Качваме чао на Гренландия

На обяд на следващия ден освободихме хотела и хванахме полета Нуук - Кангерлусуак. По-голямата част от групата ни отиде до летището с такси, ние, трима човека, избрахме градския транспорт, като по-автентично. Автобус номер 3 стига директно до летището, но обикаля всички квартали, като за последно 🙂 Имахме късмет полетът ни да излети само с 30 мин. закъснение. В Самолета отново се бяхме наредили всички до прозореца и гледахме последни щрихи от Нуук от горе.

 

Благодаря ти, Гренландия, за невероятно хубавото време, за суровата красота и за супер яката компания, с която споделих тези емоции!

 

Малките точици във водата са айсберги:

 

 

[Branko]

@Яничка благодаря за пътеписа !

С останалата част от групата  направихме разходка из Нуук, която завърши в Cafe Esmeralda с вкусна огромна супа от морски дарове . Точно приключвахме със супата, когато през прозореца видяхме местен инуит прилично “наквасен” и едва ходещ. Очудването ми беше забелязано от @домосед, който каза “то в съседство е местния пъб” Mutten 😃 , предложението ми да го посетим беше прието единодушно. Писах на другите от хайк групата, да се присъединят, но сили намериха само @bronco и @Capitan Morgan. Влизането ни в бара беше посрещнато от високо вдигнати ръце за прегръдки на четири добре почерпени беззъби баби от първата маса 😃 Нямаше нито един трезвен в този пъб а още нямаше 16часа, весели и забавни са местните инуити 😂

Добре, че не открихме този бар първата вечер, че сиянието нямаше да го видим😂

[Tedy]

Разказ и за нашия ден в Нуук.

Половината ни група поема с лодка на близка среща с айсберги. Другите тръгваме на опознавателна разходка из града, но бързо намаляваме до четирима, които крачим бодро край пристанище, катерим стълби и докато Митко успее да обясни колко обича да разглежда гробища и църкви - ей го изскочи първото валидиращо събитие. Семпли, бели кръстове, без имена, изглеждаха странно насред градския пейзаж, но още по-странното е, че отвориха глътка на момчетата и моментално се забихме в първото /срещу гробището/ кафене. И тук, както навсякъде в Гренландия отказаха да сервират бира преди 12, а ние чувствайки се като едни пропаднали пияници се задоволихме само с красиво изрисувано капучино. Любопитен факт - кафенето имаше монитор с информация за полетите, таквоз нещо досега не бях виждала извън летище. После на хоризонта се зададоха още магеланци, направо преливахме и запълвахме малкото централни улици на градчето, и всички слязохме до близкия залив с плаж, за да открием какво?? Още едно гробище, но този път с църква. Митко се развихри, даже още по-енергично, предполагам под ефекта на приетия с кафето кофеин, а ние позяпахме водата, околните скалисти хълмове, единия от които се канех да катеря на следващия ден. Един залив с плаващ лед, после втори и стигнахме до старата част с красивите цветни къщи. Вече беше след 12 и цялата компания се размята на няколко маси в първото заведение -  на бира, картофи и... чийзкейк. Вързахме се към Уай фая и така се заседяхме на сладки приказки, че персонала отвори широко вратата и мълчаливо, със студено гренландско гостоприемство ни прикани да си ходим. 😄 Ние продължихме упорито да търсим следващото гробище и то разбира се съвсем скоро ни се откри в някакъв много скромен вариант, до централната църква, в комплект с две статуи - Майката на моретата, която не снимах, защото бях в естетически ступор от вида й, и Богинята на моретата, която отразих, защото се беше заиграла с тюлен и бяла мечка, та заради тях. Малко след това стигнахме топ атракцията - великолепната гледка с къщички, а след нея вече глада ни подгони и се разпиляхме  в търсене на местната супа с морски дарове. Аз малко мазохистично се отказах от супата и навъртях още 4 км из околните хълмове и накрая с последни сили долазих до хотела. 
А вечерта... Ех, когато нощта се спусна и вече бях топло омотана в леглото с пижама, измила зъби и направо да си призная бях заспала..месинджърът ми изпиука: "Сияниееееее". Скочих бърже и оттренирано, защото ми се случваше за втора поредна нощ този сценарий. Нахлузих вълнените чорапи и изскочих навън. А то танцуваше в небето и къдреше форми, и сияйна хубост. И го видяхме за втори път. А Ники беше натоварен с тежката задача да направи портретите на всички със сиянието. Така е като си имаш нов модел телефон. 😄

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[Tedy]

С кацането на летището в Копенхаген реших да уплътня деня си с разходка до Малмьо, който се оказа много симпатичен град. През моста Оресунд с влак от летището няма и 30 мин. Речено - сторено, оставих багажа в клетка на Т2 и бегом до трети, където е спирката на влаковете. 

Швеция и Малмьо ме изненадаха с много слънце, топло време, живот по улиците и чаровни местенца, които само повишиха още повече доброто ми настроение. 😍