Светата троица на Югозапада плюс Вегас

[Marusinka]

Повечето ми приятели от Европа, когато посещават Щатите за първи път, избират някакъв вариант между класиката на Източния бряг - Ню Йорк плюс Ниагара, Бостън, Вашингтон, Маями; и тази на Западния бряг - Сан Франциско, ЛА, Големия каньон, Вегас. Истината е, че Америка е необятна, безкрайно красива и разнообразна откъм природни и културни забележителности страна и с едно пътуване е трудно да се покрият изброените дестинации, а пък да се разгледат повечето от спиращите дъха места из 50-те щата, се превръща почти в мисията невъзможна дори за средностатистеческия американец. Само за да си представите мащаба на подобна задача - на моята зълва и нейното семейство им трябват 13 години средно по месец и половина на година, за да посетят всичките 63 национални парка. Затова идваш за първи, втори, трети, десети път и така малко по малко отхвърляш задължителните неща, а после задълбаваш и започваш да избираш по-некласически маршрути или да повтаряш тези, които са те оставили без думи. Такъв е и случаят с моите приятелки, с които ще си правим роуд трип в края на ноември.

Ние сме миш-маш от живели и живеещи в САЩ, идващи за първи път, втори, трети и пореден, а програмата като нас самите е микс от супер популярни и встрани от утъпканите туристически пътеки места.

Прилагам я тук с цел, ако някой наскоро (след ковид) е посещавал същите обекти, да сподели за хотели, мотели, уютни къщи за гости, ресторанти, закусвални, случайни спирки по пътя, които са им направили впечатление и които не трябва да пропускаме. Ще съм ви страшно благодарна! ( @Sun4o, веднага се сещам за теб)

 

 

 

 

 

[Kristian Desev]

Ще следя с огромен интерес. В момента съм на обмен в Щатите за следващите десет месеца и нямам търпение да видя повече от страната, която е наистина необятна 😊! 

[EliNik]

Прекрасна програма си направила Marusinka, посетила съм всички места в програмата ти през 2017г. и 2019г., с изключение на местата от дните 4-7. Благородно ти завиждам, преди 3 седмици се завърнах от 18 дневна обиколка в региона от Wasington DC до Boston, а вече правя нови планове за САЩ за следващата година, остават ми “само” още 37 щата.  Сигурно добре си проучила всички места, едва ли аз бих ти помогнала с повече информация, но ще ти разкажа накратко. В едно пътуване минахме от Сан Франциско към Секвоя - Долината на Смъртта - Вегас - Гранд Каньон (South rim) и обратно към Калифорния. Виждам, че от Долината на смъртта към Секвоя ще минете през Lake Isabella, ние така направихме, но пътя е планински с мноого завои и доста бавно се пътува. Ако бързате по-добре минете през Bakersfield. Във визитър центъра на парка продават малки секвои, може да си вземете, аз успях да я опазя до България , но не се хвана в двора. Писала си 1.30ч. за разходка, няма да ви стигне. Ние прекарахме 5 часа в парка без да се мотает и придвижвайки се от точка до точка с кола. Същото и за Долината на смъртта, 4 часа ни беше обиколката, като сме излизали от колата за не повече от 15 мин. на всяка по-важна точка, защото беше 49 градуса ако не беше такава жега сигурно щяхме да обиколим и видим повече. За Гранд Каньон спахме в Williams, много ми хареса това градче, интересна точка на Роуд 66. Минахме и през Kingsman, в града има интересни музеи за Роуд 66 и много добро ресторантче от 50те години - Mr D'z Route 66 Diner, но на вас май не ви е по път. 

През 2019г. взехме кола от Вегас, минахме през Valley of Fire State Park, след това Zion, тук мога да ти препоръчам много хубав ресторант с вкусна храна и прекрасна гледка - King's Landing Bistro. В самиа парк не сме обикаляли, минахме само през визитър центъра, а пътя от Zion към Bryce беше не се описва с думи, изкачване по ръба на едни червени скали, тунели, красота. За Bryce Canyon спахме в едно малко градче Panguitch на 25мин от Bryce. Тук също мога да ти препоръчам вкусно ресторантче Cowboy's Smokehouse Cafe, беше след средата на октомври, градчето беше буквално една улица но за ресторанта имаше опашка с чакане от един час. 

От Bryce ние тръгнахме към Capitol Reef National Park, този парк не е много известен но за мене беше hidden gem. Вие май ще минете точно през него. За да стигнем от Bryce до Capitol Reef минахме по Scenic Byway 12, много, много красив път, задължително минете през него. На този път спряхме за кафе в Kiva Koffeehouse, кафето с най-хубава гледка, вкусно кафе има и храна, но провери дали работи и през ноември. 

В ден 11ти, когато пътувате от Arches към Escalante, може да минете по Scenic dr. в Capitol Reef и да спрете във Fruita - Gifford Homestead. Това е стара историческа къща, предлагат и много вкусни плодови пайове. Тук спахме в хотел/мотел Broken Spur Inn & Steakhouse, който имаше в двора и спални тип conestoga wagon. Тук е и градчето Torrey, минавате през него и ако ви се хапва нещо бързо и вкусно препоръчват Chuck Wagon General Store, магазин и пекарна. В магзина имаше доста интересни сувенири а в пекарната най-вкусните сандвичи и салати. … утре ще продължа, че стана късно и ми бяга мисълта ☺️
 

[Marusinka]

преди 3 часа, EliNik каза:

Сигурно добре си проучила всички места, едва ли аз бих ти помогнала с повече информация, но ще ти разкажа накратко.

Моля!? Всичко, което си ми написала е страхотна и много полезна информация!!

 

През ноември в Секвоята паркинга е точно под Генерал Шърман и няма да има толкова туристи, затова по-малко време оставих. На нас ни трябваха 2-3 часа миналото лято с децата да обиколим и не се качихме на Моро рок. Дет вали пък за моето семейство беше адска скука - та ние си се пържим по 4-5 месеца на същите градуси и с подобни пейзажи, та не я оценихме грам, може за това да съм била скръндза с времето за обиколка 😂 

Благодаря много за съветите в Юта. Гледах го този Капитол Рийф - не е ли доста като Брайс и Арките? Аз ги избрах тях, защото съм ходила и поне знам, че си заслужават. Ако трябва да пропуснем Арките за сметка на Капитолa?

[Sun4o]

Всички места, на които бяхме, ти си ги знаеш. Аз единствено мога логистично да дам съвети - примерно Вегас ми толкова любим, че бих стоял поне 3 дена.

Спахме на добра цена в Horseshow, локацията му е топ.

До Брайс каньона имахме супер попадение с хотелчето - Bryce UpTop Lodge, а стека в мексиканския им иначе ресторант беше един от най-хубавите от цялото ни пътуване. Като цяло из района са неразумно скъпи хотелите, единствено в Пейдж всичко беше ок. Готино градче.

Мен лично Антилопите не ме впечатлиха чак толкова, там по-скоро е игра на светлина с телефона за снимки. Индианците са леко нагли същества също. Гледайте да си купувате билетите заедно, за да я разглеждате заедно. Нас ни разделиха, понеже билета за сестра ми го купих на следващия ден след нашия. 
Хотелчето във Финикс също беше доста ок, ама не помня името.
Друго странично не сме гледали, ти нашата програма я знаеш. 
Гранд Каньона откъм Финикс е убийствено красив, а щях да го пропусна, че уж съм го гледал вече…ама откъм Вегас…

Ако ти имаш въпроси, на линия съм.

[Marusinka]

Sun4o, рева, че  на никое от момичетата, което е ходило там, не му се повтаря Вегас, но билетите от 3 точки в Европа дотам бяха най-евтини 🤷‍♀️ Аз преди 2 седмици бях, преди това юни месец и до края на годината мога още няколко пъти да отида, но за роуд трипа го ползваме само като отправна точка.

преди 19 минути , Sun4o каза:

Гранд Каньона откъм Финикс е убийствено красив, а щях да го пропусна, че уж съм го гледал вече…ама откъм Вегас…

Хах, аз пък само веднъж съм ходила откъм Вегас и ми се стори по-як.

 

Мерси много за включването!

[EliNik]

преди 20 часа, Marusinka каза:

Моля!? Всичко, което си ми написала е страхотна и много полезна информация!!

 

През ноември в Секвоята паркинга е точно под Генерал Шърман и няма да има толкова туристи, затова по-малко време оставих. На нас ни трябваха 2-3 часа миналото лято с децата да обиколим и не се качихме на Моро рок. Дет вали пък за моето семейство беше адска скука - та ние си се пържим по 4-5 месеца на същите градуси и с подобни пейзажи, та не я оценихме грам, може за това да съм била скръндза с времето за обиколка 😂 

Благодаря много за съветите в Юта. Гледах го този Капитол Рийф - не е ли доста като Брайс и Арките? Аз ги избрах тях, защото съм ходила и поне знам, че си заслужават. Ако трябва да пропуснем Арките за сметка на Капитолa?

Да подобни са, не мога да кажа кой е по-интресен или по-красив, всички паркове в Юта са много красиви и си заслужават посещение, но и си приличат един на друг. Точно за да разнообразим избрах да посетим Солт Лейк Сити и много ми хареса този град красив, подреден, чист, с хубави ресторанти и достатъчно интересни места за посещение. Имам план пак да го посетим като начална точка за Grand Teton, Yellowstone NP, … програмата ти е готова, но ако решиш да променяш нещо силно ти препоръчвам да посетите SLC (ако не сте били). 

Ние след Capitol Reef посетихме за два дни SLC и от там към Моаб - Арките - Монюмент вали - Антелопе и Хорсшу бенд - Канаб - Вегас.
По път от Арките към Монюмент вали (вие наобратно ще пътувате) има едно малко градче Bluff, тук може да спрете да видите Twin Rocks и Bluff Fort, това е открит исторически музей, тук има и хубав магазин за сувенири, които са доста по-евтини от магазина в Монюмент вали. За Монюмент вали, Антелопе, Подковата, ако не си била и имаш въпроси пиши ми. 

Ако случайно минете през Канаб, отделете 1 час и посетете тази къща - Kanab Heritage House Museum. 

За Юта от ТУК си поръчах брошури и карти за всичко туристическо в щата, изпратиха ми ги безплатно до България. 

[Marusinka]

Отново ти благодаря безкрайно, EliNik!
Ние преди години на път за Йелоустоун и Титон спахме в Солт Лейк, но не го разгледахме. При някое друго пътуване ще му отделим повече време. Иначе, ако планираш Йелоустоун, можеш да ми разгледаш двата пътеписа за там. 

[stanislavpp]

Ние ходихме ( Юта и антилопите )  миналата година през май , съжалявам че не намерих време да го опиша с подробности. Симо беше направил перфектна организация , за което мога само да му благодаря  👍.

 

ден 1 : 

 

10.00 Upper Antelope

 

 

12.30 Horseshoe bend

 

 

13.30 обяд в Big Johns

 

15.00 Lower Antelope

 

 

18.45 Navajo bridge

 

 

 

 

Ден 2 - Zion national park

 

Ден 3 - Bryce Canyon

 

 

Ден 4 Capitol Reef park

 

 

Ден 5 Canyonlands park

 

 

Ден 6 Arches park 

 

 

Парковете в Юта са изумителни и в моите очи - много различни . Невъзможно ми е да откроя само един , Capitol Reef може би е с леко предимство , хайка вътре в самият каньон в голямата жега много ми хареса . С изключение  на Zion ,може би, всички останали паркове са абсолютен топ , а Lower Antelope  Canyon е от друга вселена .  Това шестдневно пътуване беше и все още е най-любимият трип 😉.

[Marusinka]

Малко тийзърче преди пътеписа…

 

 

 

[Marusinka]

Официалната версия, която се изучава в американските училища, за честването на Деня на благодарността като национален празник е първата реколта, която пилгримите в Кънектикът са прибрали с помощта на местното индианско население. Официалната версия на индианците е, че пилгримите са празнували изтребването на цели племена в района, където са се заселили. Когато за първи път празнувах Деня на благодарността, не знаех за нито една от двете версии. Тогава единствената асоциация, запечатала се в мен, беше с подготовката и празничната обстановка на Гергьовден от детството ми, заради което Тенксгивинг се превърна в любим мой празник. Самата идея да бъдеш със семейство и приятели без напрежението, породено от очакването за подаръци като при Коледа, за мен е страхотна.

Представете си вълнението ми от комбинацията Тенксгивинг, 5 приятелки от детството плюс най-мегаяките, нереални, като-с-фотошоп-правени гледки на Аризона и Юта!!! Планирането започна някъде лятото, а билетите до САЩ бяха закупени септември месец. Планът беше следният - 5 пловдивчанки тръгват към Вегас от 3 отправни точки в Европа - Пловдив, Хамбург и Лондон, пристигат при мен във Финикс след кратка обиколка на Калифорния и потегляме заедно към…, чакайте малко. Нека представя главните герои:

Хълчева се казвам аз, накратко Хълето, Хълемира, а отскоро и Хълчита.

Виктория е другата спътничка с оранжева коса.

Светлана живее между Ню Йорк, Флорида и Пловдив.

Дивна е най-зиморничивият човек на света, нищо, че живее при полярните мечки в Германия.

Нелката разбра, че чака бебче 1 месец преди да тръгнем и за малко да не дойде.

Саня обича да коментира диалекти и да поправя граматически неточности. Тя е нашата полиция по български език и литература. 

Маршрута го знаете, но както винаги при толкова много хора, интереси, предпочитания, се наложиха няколко промени в последния момент. Не се получи оптимален, всички имахме забележки и оплаквания, обаче като теглих чертата накрая, еми, по-добре отколкото да не беше се състояло това пътуване.

Всички полети до Вегас пристигат в рамките на нормалното. Колата е Крайслер миниван и бих я препоръчала за подобни многобройни групи като нашата. Секвоята и Дет Вали са отпаднали още преди дни, защото на никой не му се кара толкова много веднага след презокеански полет, затова пък 5-те потеглят на следващия ден след кацането към Санта Ана/ЛА. Правят една нощувка там и една в Палм Спрингс, обикалят парка Джошуа три и в навечерието на Тенксгивинг пристигат във Финикс. Очаквам ги си огромно нетърпение! Приготвила съм им традиционно ястие от нашия регион (югозапада) - аз му казвам мексиканска лазаня, иначе буквално се превежда запечена енчилада. Обикновено се приготвя в два варианта - с червен сос и кайма или със зелен и дърпано пилешко. Реди се като лазаня, но корите са от царевични тортийи. Отгоре се гарнира с пресен лук, маслини, заквасена сметаната и т.н. 
 

 

 

След много прегръдки и наздравици за добре дошли с коктейли от Джим Бийм, яйчен пунш и индийско орехче, “шоу програма” от най-малките ми деца, разтоварване на подаръци, вечеря,  осъзнавам, че всички са супер изморени и май печенето на пайове, което съм планирала да направим заедно, няма да се състои. За щастие Саня решава да остане и с нея и Люк запретваме ръкави. Съседката ми е дала рецептата за тесто за пай на майка си, която сигурно е предавана от поколение на поколение в последните 100 години. Обратно на моите зълви и свекърва, които използват ледена вода за тестото, това се прави с вряла. Става прекрасно!
Саня за нула време разузнава кухнята и въобще няма нужда от наставления. Това се казва помощник! Намерила съм най-сложната рецепта за ябълков чийзкейк с щруселов топинг. Тя почти сама го приготвя, защото на мен ми се завива свят от всички стъпки. Получи се превъзходен, но за труда не мисля, че си заслужава да се повтори.

 

 

Аз съм супер горда от направата на пай с яйчен крем и фламбирани банани (действие, което опърля малко бретона ми, ама какво да правя - чревоугодничеството понякога иска жертви). Първият ми яйчен крем става толкова гладък и пухкав почти като на мама за торта Наполеон.

 

 

 

Вече няма да ме е страх да го правя. 

Люк се е заел с приготовлението на 2 пая Френско кадифе. Звучи трудоемко, но рецептата на неговото семейство е най-лесната на света. Едновременно с това и двамата правим по една пуйка - за грил и за фурна. Маринатата за моята ухае невероятно, на Люк е по изпробваната рецепта и знам, че ще се получи отлично.

Така, залисани по задачки, не усещаме кога минава 1 сутринта. Време е да приключим с подготовката, да изпратим Саня да се наспи, да оправим кухнята и да навием алармата за 6 часа, когато Люк ще трябва да сложи неговата пуйка на грила.

Започвам историята за това пътуване лежерно, отдалече и повече готварско, отколкото туристическо, но обещавам, че ще усиля темпото още със събитията на следващия ден.

[Marusinka]

Алармата звучи зловещо в 6 сутринта. Не за нещо друго, а защото сме заспали преди по-малко от 3 часа. Въпреки че само Люк трябва да става, аз пак се пробуждам за малко и усещам тежестта на кратката нощ.

Ставам някъде към 8. Мъжът ми прилича на призрак и го изпращам да поспи докато дойдат първите гости. Най-важната ми задача е да сложа пуйката във фурната, другата е да се налея с много, много кафе, за да компенсирам липсата на сън.

 

 

(крайният резултат на мъжа ми и моят)

 

Първа идва свекърва ми с огромно тавище пълно с нещо като бяло брауни, но с по-маслен вкус. Забелязвам, че някоя мишчица вече е изгризала един от ъглите на десерта. Следвам примера й.

Моите приятелки закъсняват малко. Ние по принцип ще закъсняваме за всичко през цялото време. Все пак 6 жени свикнали с различна рутина и динамика…няма какво повече да обяснявам.

Последни идват приятели с малко бебче и цял труп хамон, за какъвто завистливо си бях пожелала след прочитането за него в “Какво готвите” преди няколко дни. Неееее!! Това е просто непосилно количество!!!

 

 

Всеки нещо реже, бърка, пасира, стърже, разбива. Човешки кошер пчели - работливи и щастливи!

“Вечеряме” точно в 14:30ч. Когато ви поканят на “вечеря” на Тенксгивинг, имайте предвид, че обикновено това е към 2 ч. следобяд. 

 

 

След “вечерята”, която трае много часове, се разделям с повечето гости. Само Саня, Дивна и Виктория остават. Искам да ги заведа в любимия си бар “The Duce” в даунтауна на Финикс, където атмосферата е вдъхновена от 50-те години на 20-ти век и се предлагат страхотни коктейли. Затворено е, но вече сме в тази част на града така или иначе, къде другаде да ги разведа!? Отварям джи пи ес-а и виждам, че хотел “Билтмор” е съвсем наблизо. Колко подходящо място за кратък урок по архитектура, история и светски блясък белязали иначе недотам бляскавия ни щат!

 

 

“Билтмор” се ражда от идеята на братята Чарлс и Уорън МакАртър да превърнат Аризона в туристическа дестинация за заможните си приятели и съотвено се нуждаят от луксозно място за настаняването им. Поръчват на брат си, арх. Албърт МакАртър, да проектира сградата за подобен хотел. Албърт е съмишленик и протеже на великия Франк Лойд Райт, който е проектирал семейната къща на родителите му в Илинойс. Под негово влияние Албърт създава истински шедьовър в пустинята, който вече почти век отваря вратите си за знаменитости от калибъра на Мерилин Монро, Франк Синатра, Кларк Гейбъл, Роналд Рейгън, Буш младши. Тук е създаден и коктейлът “Текила сънрайз”. Таванът на една от приемните зали е украсен с вторите по големина златни листи в света след тези в Тадж Махал, а по покрива са излети около 15 тона мед. 

 

 

 

 

Централно място в архитектурното оформление на “Билтмор” заема добавеният през 70-те години на миналия век витраж, изработен от ученици на Франк Лойд Райт от Талийсинската школа по негова цветна графика, публикувана през 1927 г. в сп. “Либърти”.

 

 

Хубаво е да се отбележи, че само година след откриването си, хотелът преминава в собственост на чикагския предприемач Уилиам Ригли от световноизвестната компания за дъвки Ригли, който строи имение за себе си на хълма срещу “Билтмор”. Споменавала съм и преди за това място, което в момента функционира като частен клуб и където членове и гости имат на разположение за сбирки 2 ресторанта от висок клас, бар и няколко конферентни зали.

 

 

Имението “Ригли” е любимо място за бракосъчетания, празнуване на специални поводи, наслаждаване на приказните аризонски залези.

 

 

 

Разбира се, след обиколка на хотела и кратка раздумка на удобните кожени дивани в една от залите, се отправяме и към имението.

То не работи, но за наш късмет е добре осветено и моите приятелки могат да надникнат към красотите и изящни детайли вътре.

 

 

 

 

Малко е студено, изморени сме, утре ни чака доста стегната програма. Време е да се прибираме. На път за вкъщи по магистралата любезните органи на властта ни напомнят с рима да не шофираме пияни.

 

 

Благодарим и лека нощ!

 

 

 

 

 

Тези снимки от имението “Ригли” са от неговия официален сайт.

 

 

 

 

 

[Дани Магелани]

Началото е интересно и вкусно. Очаквам продължението! Не ни дръж в напрежение!

[Marusinka]

преди 15 часа, Дани Магелани каза:

Не ни дръж в напрежение!

Ще се постарая 🙂

[Marusinka]

Били ли сте на пазар в Щатите на Черен петък? Аз само веднъж преди 12г. “Никога повече!” бях се зарекла, докато не излезе айфон 15-ка и всичките ми гости от Европа не пожелаха да се сдобият с него…

Част от момичетата идват отново за бързо кафе сутринта. С другите ще се видим направо в мола до нас. 

Иначе огромният паркинг на мола е пълен. Едва намирам място и вперёд. Залисвам се в Мейсис на щандовете за козметика. Прави са хората, че понякога изобилието на възможни избори затруднява. Излизам с празни ръце. Магазинът на Апъл е фрашкан. Записваме се да чакаме на опашка за консултант по продажби. Ние със Саня няма да купуваме нищо, тя решава да излезе от мола, след малко и аз, получила пристъп на консуматорско отвращение, я последвам. Намирам я седнала на бордюра до колата да говори с както ще ми го представи Грийн - бивш неин колега, който живее в Детройт.

Поемаме към летището, където ще бъда добавена към договора за колата под наем и после имаме уговорка цялата група да обядваме в друга пловдивчанка, която от почти 2 години живее в Скотсдейл със семейството си. 

През целия път говорим с Грийн. Аз го разпитвам надълго и нашироко за Детройт, защото Люк е убеден, че сме още някъде в 90-те до към 2010г. и непременно ще бъдем застреляни, ако посетим меката на автомобилната индустрия в САЩ, а аз искам да видя музея на Хенри Форд и 

 

“да не ходя по чуждите стъпки,

Да оставя своите дири

Само така знам аз как да избягам

От пътя наречен 8-те мили”.
 

Или в моя случай да стигна до снимачните площадки на филма.

 

Преди почти 20 години, когато за първи път стъпих на американска земя, бях приютена за няколко нощи от лелята на познат в българския квартала на Чикаго - Des Plains. Оттогава ми се е запечатало нещо, което тя сподели за времето, когато е живяла в Детройт - таксиметровите коли имали метална преграда като в полицейските между шофьорската седалка и задните с малък процеп за разплащане, защото да си таксиметров шофьор там било една от най-опасните професии. Грийн потвърждава, че и досега някои части на града не са за посещение, но и че се наблюдават много положителни промени в последните години. Обещавам му, че като навия мъжа ми за роуд трип от Чикаго до Ниагара с децата, ще му звънна да ни разведе из междинната ни спирка - Детройт.

На летището ни обслужва човек от Етиопия. Как знам ли? Саня се запознава на лично ниво с всеки. Тя обича да “преживява” местата, които посещава, чрез хората и техните житейски истории. Благодарение на нея това пътуване ме свързва по-дълбоко с местните индианци и ми припомня колко много можеш да получиш от обикновен разговор с непознати, когато просто зададеш няколко въпроса и наистина се вслушаш в отговорите.

След като съм добавена като шофьор към колата под наем, решавам да се отбия от плана за деня и вместо към Скотсдейл, да подкарам към скалите на парк Пáпаго - едно от най-популярните туристически места във Финикс, в непосредствена близост до зоологическата и ботаническата градина. Някои от моите съграждани вярват, че скалите са енергиен център подобно на енергийните центрове в Седона, и почти винаги върху тях могат да се наблюдават медитиращи или странни други хора, които извършват някакви ритуали. 
 

 

Прекрасен слънчев ден е и паркингът под скалите е пълен. Намираме място в съседство и бързичко се качваме до Дупката в скалата/Hole in the Rock. Чувам българска реч и веднага поздравявам, но явно на тези българи не им е до нас, затова продължавам да разказвам на Саня за парка, града, Аризона. Правим си много снимки и отиваме към гробницата на първия губернатор на щата, Джордж Хънт, която е на отсрещния хълм във формата на пирамида.

 

 

След кратка почивка, заминаваме към супер модернита и тузарска част на Скотсдейл - Северната. Скотсдейл като цяло е един от най-заможните градове в пределите на нашия метрополис. Там ще видите перфектно изглеждащи и стилно облечени хора, ще ядете безбожно скъпа храна, приготвена от известни майстор-готвачи, поднесена по атрактивен начин сред изящно проектирани пространства, ще се наслаждавате на всички удобства, които са достъпни в съвременния свят и ще си разтопите подметките на кецовете, докато играете голф през лятото.

 

 

 

Скотсдейл е и аризонския събирателен пункт за Керън-ите. Не знаете коя е Керън? Тя е бяла, привилегирована жена на средна възраст, с руса коса на каре, която винаги е права и трябва да се оплаче на мениджъра ти, дори когато не е права.

 

 

Малко извън темата, но пък да добиете пълна представа за динамиката на града.

Със Саня вече сме в Мая, където установяваме, че другите още са из моловете. Мая ни посреща с шампанско и мезета на покрива на блока, в който живее. Гледката е страхотна. Обичам глезотийките на Скотсдейл!

 

 

 

Малко по-късно и останалите 4 момичета се присъединяват към нас, но за съжаление аз трябва да се прибирам. Разбираме се да тръгна с Виктория и Саня към нас, те да ме оставят и да продължат към магазини за дрехи. Не вярвам да шокирам някого тук като кажа, че качествени дрехи и обувки в САЩ са в пъти по-евтини от тези в Европа. 

Вечерта преминава доста турбулентно. Планът ни е пропаднал по моя вина, трябва да се събираме от няколко края на града, за да стигнем до Кейв Крийк - малко предградие, известно с баровете си в стил Дивия Запад, галериите и е любимо на мотористи от целия щат. С мъжа и децата сме първи, след малко идват Саня, Виктория, Светлана и Дивна. Нелито е останала при приятел в Скотсдейл.

 

 

 

Момичетата искат да ходим на американски бар, Люк настоява, че не е подходящо за деца и бърза да се прибира. Светлана не се чувства добре и тя заминава обратно към вкъщи с него и дребосъците. Ние четирите се отправяме към един от баровете, където моите приятелки са в захлас от каубойските одежди на повечето посетители.

 

 

 

Има механичен бик за яздене, пържена храна, слаба бира - какво повече да иска човек от американски бар!? Какво ли…много е гадно, но част от местния експириънс - едно свръх пълно момиче с рокля до кръста се яха на бика и…….ооо, ужас! Гащи, гънки, всичко се вижда. Ние пищим…не е красиво, нито щеше да е ако беше с тяло на манекен. След нея се качва момче на 7-8 години и аз веднага изпращам негова снимка на мъжа ми да му покажа, че не е проблем за деца да са на бар с родителите си.

 

 

Хапваме пържени картофи и окра, пийваме бира и както се пее в Алабама сонг “show us the way to the next whiskey bar, oh, don’t ask why…”

Всъщност нямаме нужда от упътване към следващото питейно заведение, просто пресичаме улицата и сме там.

 

 

Забавно ми е какво впечатлява моите приятелки - игра на шъфълборд, надписи за канабисен пункт, налепените долари по стените на бара. Слушаме музика, говорим си, намираме пари на земята.
 

 

 

 

 

 

Готино ни е, но също ни се доспива. Време е. Прибираме се, а на другия ден продължаваме с унгарски цигани, изпуснати залези и търсенето на европейско кафе.

 

[Marusinka]

След полунощ e, а аз още не съм стегнала багажа. По причини, които не желая да коментирам, няма достатъчно място в минивана за още един ръчен куфар, затова се побирам в някакъв сак, който Люк ползва за амуниции, когато ходим да стреляме и изрично ме предупреждава да не попадам в ситуации, изискващи барутна проверка.

Малко ще е трудно, защото една от целите на Саня е да влезе в американските новини и постоянно обсъждаме шеговити варианти за изоставяне в пустинята, временна амнезия, минаване наобратно през летищна проверка като някакви българки на летището във Финикс и т.н. 

На сутринта приготвям кроасани с пуешки месо и песто за из път. Взимам тиквеник, бисквити с шоколадови парченца, мезета, пускам кафе. Американско кафе, защото съм единственото изключение от българите, живеещи в САЩ. Предпочитам американско кафе пред еспресо, пропих кафе на 21 години в САЩ, продължавам да го пия като слагам малко кафе в много сметана (или Бейлис, както дойде) и върнах коледния си подарък - професионална еспресо машина, за която жадува всеки един новопристигнал българин в Америка. Казвам новопристигнал, защото притежаването на скъпа италианска кафе машина (и Мерцедес) е основна цел на целокупната българска общност в Америка и не познавам дори 1 българин, който да е изкарал и година тук, без да се сдобие с хилядидоларова такава…И знаете ли какво още!? В България кафето го сервират в миниатюрни чашки, мъжът ми не може да си прекара пръста през дупката на дръжката, горчиво е, Лавацата даже е с киселинни нотки, на всичкото отгоре се очаква от теб като седнеш на кафе, тази неприятна глътка да я пиеш с часове и те гледат лошо, ако си поискаш 5 или 6 сметанки!! Ако не ме беше срам, и 10 щях да си поискам - 7 за кафето да му убия вкуса и 3 да си ги излея директно в устата, защото супер кондензираното мляко ми е толкова вкусно! Затова предлагам моето любимо, слабо, непробуждащо нито един български дух кафе и Виктория в отчаяние пита: “Абе, Хъле, как се събуждате с това кафе? Ей така, с литри го пия и не мога да си отворя очите откакто съм дошла. Нямате ли еспресо?” Избухвам в смях. Всички пловдивчанки се нуждаят от “нормално” кафе, но понеже нямаме такова, с примирение пият от американското.

Имаме малко тръшкане от средното дете. Май усеща, че мама няма да я има в следващите 9 дни. Мъжът ми ме дърпа настрани и ми дава съвети за оцеляване без истерии. 6 жени сме все пак. Правим една голяма групова прегръдка и безброй поотделно, махаме си, чао-чао! 

Програмата е Аркосанти —> Прескът —> Джероум —> Седона. 

Аркосанти ми беше препоръчано миналата година.
 

 

 

 

Не го бях дори чувала. Има защо - най-безполезната спирка след 4-те ъгъла (за тях по-късно). Това е експерименален град (по-скоро махала), построен през 70-те години с идеята да се свържат архитектура и екология (аркология) с цел да се намали отрицателното влияние на урбанизацията върху природата. Да! Звучи много яко и всичко, но е като все още функциониращо бетонно скеле от комунизма.

 

 

Струва $22 да се разгледа, а турът трае около час и половина. На никой от групата не му се отделя толкова време да гледа незавършен бетон. Грацие, but no, грацие! Минавам на италианска вълна, заради разкошните кипариси около градчето и кафето, а не, чакайте, още не сме намерили еспресо. 

 

 

https://www.instagram.com/reel/C1s6YUEpn3Z/?igsh=NTc4MTIwNjQ2YQ==

 

Продължаваме към Прескът. Разказвала съм ви за него - симпатично, малко градче, което привлича с историята си за Дивия Запад, Док Холидей и красивите есенни цветове. Много подходящо за разхлаждане през летния сезон, когато във Финикс не се диша. В Прескът също се провежда едно от най-известните родеота в света. 

Като в повечето туристически места из Аризона, в магазините тук намираме изобилие от индиански бижута, каубойски шапки, шапки като на Дейви Крокет с опашка от ракун, въобще всичко свързано с Дивия Запад.

 

 

 

Доста е студено, но аз съм се сдобила преди няколко дни с топло розово яке, което изпраща в купчината за дарения другото ми розово, единственото притежавано от мен зимно яке от 2005-та насам. Като цяло зимният ми гардероб включва палто от 2008-ма, два чифта ботуши на по 10 и 13 години, кожени ръкавици и плетена шапка някъде пак купувани преди повече от десетилетие. Обаче за това пътуване съм супер подготвена с новото яке и зимна шапка в тон, които изобщо не мислих, че ще ползвам, но се оказа, че в Северна Аризона става истинска зима. Разказвам го това, защото в Долината, където живея, и до 0 градуса да падне температурата, не се усеща изобщо. Ако ходя декември примерно до магазина, много често съм по джапанки и блуза с дълъг ръкав без връхни дрехи. Климатът ни е сух, т.е. на европейците свикнали с малко повечко влага им кървят носовете от сухота, горещина и студ се усещат по-меко от влажни климати, рядко е ветровито или облачно. С тази нагласа за мека, приятна зима, за която по принцип мечтая от април до октомври, посъветвах моите приятелки да си стегнат багажа и да си призная, леко ги подведох…Особено по-зиморничавите от групата. С две думи - взимайте екипировката Патагония, ако ще обикаляте през зимата из севрната част на нашия щат 🥶

И така, пръскаме се на мини групички из центъра на Прескът.

 

 

 

Обикаляме всеки според интереса. С Дивна, Саня и Виктория влизаме в бар, на който аз му казвам “байкърски”, заради тълпите мотористи в него през лятото. Саня много иска да ни почерпи шотове и поръчва (в десет сутринта) водка с грейпфрут. Боже! Тия шотове са си направо 100-грамови. На полу-празен корем без мезе тая водка как хваща…Аз дори не мога да го преполовя. Явно с твърд алкохол вече се справям колкото и с еспресото.

 

 

 

След малко тръгваме да търсим останалите, които обикалят старинните сгради по Whiskey Row, както е известна отсечката на ул. “Монтезума” между хотел “Сейнт Майкъл” и светофара на ул. “Карълтън”. 

 

 

 

 

 

 

Разбираме се да се чакаме в 11 ч. пред колата. Виктория примира за кафе (еспресо, разбира се). Поглеждам за предложения в айМапс и веднага знам къде да я заведа - Wild Iris Coffee house. Все път като видя coffee house в името, знам, че кафето ще е джиджаво, направено по европейски маниер, но по амаерикански ще може да се допълни с всички вкусове и млека известни на човечеството и ще струва поне $10 за голяма чаша. Естествено, това е кафето, което за първи път в последните 6 дни пробужда българските души на Виктория и Саня, а за мен служи повече като концентриран Ред Бул, с който по-късно пропускам обичайната си следобедна дрямка, въпреки малкото сън!!

Мисията хубаво кафе е изпълнена.

Продължаваме към Джероум.

 

 

Пътят е изключително криволичещ. Аз карам и не мога да му се насладя, защото не съм свикнала с такива планиски завои. Малко преди Джероум, спираме на панорамна площадка. Виждаме паркиран страшно лъскав бял Мустанг, а собственикът му се e опрял на капака отпред. Регистрационният номер е следният: HTGYPSY. Изпадам от смях. Казвам на Виктория - това е само някой бг циганин, тя не вярва, но прави комплимент за колата на собственика. Така завързваме разговор с Джордж, който много се прави на американец и държи да му кажем ние откъде сме ориджинали, заради акцента, но не ще той да ни каже откъде е пак заради акцента. Накрая разбираме, че е от Унгария. Аз любезно му казвам двете думи на кръст, които знам на унгарски - “серат лък” (обичам те) и почвам разбор на езиковото угрофинско семейство - една от най-впечатляващите за мен езикови групи със своята история и граматическа логика (както и от миниатюрното количество сухи факти, които помня от университета). Не знам защо го правя. Може би, защото всеки път когато някой чужденец ми е споделял знание за България, ми е ставало едно хубаво и уютно на душата.

 

 

Вече в колата, с Виктория разправяме на другите за срещата с унгарския циганин. Саня ревнува, защото обикновено тя е в центъра на разговори с непознати, а Дивна ни обяснява, че нейна клиентка с ромско потекло в Германия й казвала как никога да не се жени за циганин или някой с името Георги. Разбирам, че Георги е най-често срещаното име сред ромите, а сватбата е може би единственият личен празник в живота на жените от това общество. Тъжен факт за милиони жени по света. 

 

 

Джероум е бивш миньорски град, който след Голямата депресия почти се превръща в призрачен град с население от под 100 души. С обявяването му за Национален исторически паметник през 1967, започва възраждането му и туристическия интерес към него. 
 

 

Отново се пръскаме и разглеждаме кой каквото го интересува. С Дивна, Светлана и Нели отиваме да обядваме в “Психодиспансерът”/The Asylum. Ресторантът се намира в сградата на бившата болница, а в момента Jerome Grand Hotel. Приятна храна, напитки, гледки и атмосфера.

 

 

 

 

 

 

 

 

Не след дълго Виктория и Саня пишат, че искат ключовете за колата. Понеже единствена съм се нахранила вече, тръгвам към тях. Просто им е студено и искат да чакат в колата. Еми, айде ще ги водя до мината, поне да не изпуснем туристическа забележителност. Десетките ръждясали коли, автобуси, камиони до мината, са по-голяма атракция от нея самата, затова и не плащаме за вход, а само разглеждаме магазина за сувенири.
 

 

 

 

Другите от групата ни пишат, че са приключили с обяда и е време да тръгваме към Седона.

Признавам си…никога не съм гонила изгреви и залези. Зле съм с посоките. Не, не знаех, че от Финикс и от Джероум се влиза в Седона от различни пътища, а съм ходила в Седона безброй пъти, последният от които три седмици преди това пътуване…навигирам с увереността на местен към точката, от която според мен ще се вижда най-добре залеза и…осъзнавам, че се движим в обратна посока…изпускаме залеза…

 

 

 

Всички са ми ядосани…и заради залязлото слънце, и заради студа…спирам, че ще има страшни случки през нощта. Споменах ли, че в “Психодиспансерът” в Джероум живеят духове? Не? Гответе се! Все пак сме в Седона - център на всичко пара, свръх, отвъд земно.