дневник Корсика - на планина в морето

[Radnev]

Глава СЕДЕМНАДЕСЕТА

Бонифацио - Южната перла

Двете средновековни перли на Корсика се наричаха Калви и Бонифацио.

Лошото бе, че пътуването от едната до другата отнемаше над четири часа и то, ако се минеше през лесния източен маршрут, който не ни блазнеше особено, но с оглед на проблемите с колата волю-неволю щяхме да използваме. Истинската екзотика бе от западната страна на острова, където бе и най-диво, но тогава нещатата набъбваха на 7- часово пътуване.

На практика Бонифацио представляваше врязал се в морето нос, зад който се бе сгушил тесен залив. Географски, мястото приличаше на огромен фиорд с дължина от два километра и ширина от има – няма двеста метра.

Природните особености бяха превърнали този нос в място с важно търговско и военно предназначение.

Допълнителна роля за важността на града играеше и близостта му със Сардиния.  По права линия от Бонифацио до Санта Тереза-Галура, разстоянието бе точно 16 км. По този начин Бонифацио държеше в пряка зависимост протокът между двата острова.

Интересно бе, че в праисторическите следледникови времена, морското равнище е било много по-ниско и двата острова (Корсика и Сардиния) са били свързани. Тогава заливът също е бил над водата. Впоследствие, с разтяпянето на ледниците, островите се разделят и заливът е наводнен. Дори и сега максималното газене, е не повече от четири метра, което го е правило напълно подходящ за древните кораби и за сегашните съвременни яхти.

Понеже известно време обмисляхме вариант и за кратък скок до Сардиния ще споделя, че фериботните цени за прехвърлянето от Бонифацио до Санта Тереза-Галура бяха 300лв. еднопосочно за двама души с автомобил. За сравнение, толкова ни коства пет часовото плаване от Ливорно до Бастия и в двете посоки.

[Radnev]

Глава ОСЕМНАДЕСЕТА

Бонифацио - Южната перла - Втора част

Бонифацио е раздлелен на два града – стар и нов. Старият бе обграден от могъща цитадела, пред която срамежливо би се свила дори и тази на Калви. Новият град бе разположен в тясна долина, току до входа на пристанището. Там се намираха и огромните паркинги,  от където тръгваше туристическия поток.

Ние решихме да направим нещо по-различно и продължихме по пътя нагоре. След няколко километра се озовахме на място с приказна гледка, откъдето тръгваха пътеки както към Бонифацио, така и към разхвърляните наоколо скални носове. Температурата гонеше 40 градуса, но на фона на влажния вятър, идващ от към морето, жегата почти не се усещаше.

Релефът бе впечатляващ. Невероятна крайбрежна ивица от искрящо бели, отвесни скали. Вече добре разбирахме защо тази част на острова бе известна със своите бели плажове.

 

За наша изненада пътечката за Бонифацио бе добре очертана, а имаше и постоянен пътникопоток. Без да усетим достигнахме до стария град много по-бързо от очакваното.

От страната на морето цитаделата бе толкова изровена, че крепостни стени и сгради, бяха провиснали в нищото.

С усмивка на лице си рекохме да внимаваме, когато ходим из тази част на града и смело прекрачихме през крепостните порти. Посрещна ни кипящ от живот средновековен град.

 

Огромни чугунени оръдия пазеха пролива към Сардиния. При внимателно взиране, някъде там в далечината можехме да зърнем и неясните очертания на Санта Тереза – Галура.

От другата страна, старите търговски галери бяха заменени от свръх луксозини яхти, които тежко маневрираха в тясното пространство.

 

След дълго размотаване из уличките на стария град, взехме комбниран билет, който включваше разходка из най-укрепената част на Цитаделата и спускане по стръмно стълбище, извеждащо до морското равнище.

 

 Даваха по една синя каска и без нея не пускаха надолу. В началото ми бе малко нелепо, но после разбрах, че каската не е толкова лоша идея, особено за дълги хора като мен. Числото от 187 стъпала може и да не звучи стряскащо, но наклонът, високите стъпала, ниският свод и влагата определено не бяха за подценявне. Да не споменавам, че трафикът и в двете посоки също бе засилен.

Историята на това стълбище е обвита в митове и легенди. Испанският крал Алфонсо V, получава в наследство остров Сардиния, но това за него не е достатъчно и той решава да анексира и близката Корсика, която по това време е генуезка. През 1420г. започва една от най-тежките обсади на Бонифацио, която продължава почти година.

Според легендата, испанските войски отчаяни от неуспешната обсада, решават да направят последен опит и тайно се опитват да изсекат стъпала в скалите, по които да изненадат защитниците в гръб.

Според историята, именно тези стъпала спасяват защитниците на града, защото в непосредствена близост до тях се намира изворът Св. Бартоломей, от който и до ден-днешен извира прясна питейна вода, най-вероятно идваща от голяма подземна пещера, намираща се в сърцето на полуострова.