Когато нещата се прецакват или забавни случки по време на пътувания

[Kalina Ivanova 11370]

Тук се включвам пак аз със случка с камера

А може би ще разкажа и ситуацията сега this moment, ама още се чудя смешна ли е или трагична.  

Екатеринински дворец, Царско село.

Толкова много китайци извън Китай, не предполагах, че може да има на едно място. То сблъсъка с тия тълпи по дефиниция си е приключение, ама за тях друг път. Та китайци ви казвам, шумни, нетолерантни, невъзпитани и всичко с не. Вече сме в балната зала на Двореца, аз не мога да дишам, все някой ми виси някъде, бута ме, протяга се през мен и най вече на всеки кадър ухилени китайски лица. Вече съм в триумение дали да не изляза набързо, че нямам нерви. Изведнъж камерата ми се изплъзва и пада на пода. Прозвуча като изтрел. В следващ момент около мен се образува празен периметър и ти-ши-на. Отдъхнах си. Взех си въздух. Но в следващия момент от всички страни към мен заидваха ония лелки разпоредителки, докато се разбере какво и как, вече си бях събрала камерата. Не се размина без поражения по нея, но какво да се прави.

[chandni 27424]

Имам една история, която ме кара да се смея винаги, когато се сетя за нея. Миналата година около Коледа отидохме в Крайова, за да разгледаме тамошните базари. Разбира се със себе си взехме нашето четирикрако другарче, което е родено в Румъния и може би затова там се чувства много добре, а местните сякаш знаят, че е румънка и я засипват с комплименти, всеки втори спира да я гали и да ѝ говори нещо си. Та вървя аз с кучето, докато половинката разнася стативи и снима наоколо. Както казах хора на всякаква възраст се спират при нас. Всички ѝ се радват, но разговора с непознатите все започва с въпросителното: "Мушка?". Не разбирам румънски, но си мисля това "мушка" ми звучи като нашето мъжки (пол), вероятно хората ме питат дали кучето ни е мъжко. Продължавам с плоските си разсъждения, без много да вниквам: щом мушка е мъжко на румънски, много вероятно "женска" ще е със същото значение като при нас. Започвам да недоумявам как всеки смята кучето ни за мъжкар, в случай че на врата му стои дебел розов нашийник, от който виси розов кокал с името му. И на всяко "Мушка?" започвам уверено и леко с досада да отговарям: "Женска". Отсреща ме гледат с тъповато изражение. В края на деня ме осени просветлението да отворя транслатор и да проверя какво значи това "мушка". И о, колко тъпо се почувствах, след като видях, че mușca означава "Хапе ли?". 

[stotan 10351]

Преди десетина години минаваме с кола границата между Чехия и Германия по някакъв малък път през гора. Изведнъж ни задминава кола, на задното ù стъкло светва надпис: “Police. Follow me” Ние тръгваме след нея. Тя спира. И ние спираме. Излизат двама и ни питат на английски: „Имате ли калашници?“ На нас ни падат ченетата. Казваме, че нямаме. Те: „А ножове?“ Показваме им един кухненски, с който си режем хляб. Те: „Не, не, ножове, на които им изскачат остриетата?“ Нямаме. Искат да отворим багажника. Отваряме. Няма калашници. Казват ни, че можем да продължим. Не се сдържам и ги питам: „Защо ни спряхте? Някакво престъпление ли е извършено в района?“ Те: „Не, не. Просто гледаме българска кола, която не се движи по магистралата...“ Явно, щом си от България и не си на магистралата, си бандит и караш калашници...

 

Преди доста години се качваме на Везувий и аз решавам да си взема няколко камъка за спомен и си ги слагам в раницата. Обикаляме още седмица из Италия и аз се чудя защо ми тежи раницата. Когато се прибираме в София, изваждам всичко от раницата и гледам... камъни от Везувий. През цялото време съм била забравила за тях и съм ги носила на гръб.

[Дани Магелани 20666]

преди 4 минути , stotan каза:

Преди доста години се качваме на Везувий и аз се решавам да си взема няколко камъка за спомен и си ги слагам в раницата. 

Не е ли забранено?

[stotan 10351]

Беше много отдавна. Сега може и да е забранено. Тогава не пишеше нищо.

[Яничка 22694]

Преди 5 години ходихме за уикенд до Одеса. Бяхме страхотна магеланска компания: @Desi75, @desislavna, @dealni, @Dian, @домосед, @wilksПолетите бяха на Bulgaria Air в екзотични чесове - София - Одеса в петък 00:30, обратният полет кацаше в понеделник в 06:20 ч. сутринта. Тамън на време да се оправяш за работа 🙂

Тогава работех в една фирма, където хората рядко пътуваха и основно с организирани екскурзии. Помня, че съботата, докато бяхме в Одеса, трябваше да пусна служебен мейл и за това влизах в служебната поща от украинско IP. Връщам се в понеделник в офиса, тече си работният ден, но по едно време чувам, че някаква паника се създава. Почвам да чувам откъслечни думи, че ще звънят на IT-тата, които ни поддържат сайта и пощата. Накрая разбирам, че началството е решило, че са ни хакнали от Украйна 🙂 Към този момент шефовете доста се бяха шашнали и отне известно време да ги убедя, че причината съм аз. После пък ме гледаха недоумяващо: "Ти в петък нали беше на работа"? Аз: "Да". "Ми как тогава в понеделник си тук, а уикенда си била в Украйна?"...

 

И една снимка от красивата тогава Одеса: