Когато нещата се прецакват или забавни случки по време на пътувания

[Kalina Ivanova]

Тук се включвам пак аз със случка с камера

А може би ще разкажа и ситуацията сега this moment, ама още се чудя смешна ли е или трагична.  

Екатеринински дворец, Царско село.

Толкова много китайци извън Китай, не предполагах, че може да има на едно място. То сблъсъка с тия тълпи по дефиниция си е приключение, ама за тях друг път. Та китайци ви казвам, шумни, нетолерантни, невъзпитани и всичко с не. Вече сме в балната зала на Двореца, аз не мога да дишам, все някой ми виси някъде, бута ме, протяга се през мен и най вече на всеки кадър ухилени китайски лица. Вече съм в триумение дали да не изляза набързо, че нямам нерви. Изведнъж камерата ми се изплъзва и пада на пода. Прозвуча като изтрел. В следващ момент около мен се образува празен периметър и ти-ши-на. Отдъхнах си. Взех си въздух. Но в следващия момент от всички страни към мен заидваха ония лелки разпоредителки, докато се разбере какво и как, вече си бях събрала камерата. Не се размина без поражения по нея, но какво да се прави.

[chandni]

Имам една история, която ме кара да се смея винаги, когато се сетя за нея. Миналата година около Коледа отидохме в Крайова, за да разгледаме тамошните базари. Разбира се със себе си взехме нашето четирикрако другарче, което е родено в Румъния и може би затова там се чувства много добре, а местните сякаш знаят, че е румънка и я засипват с комплименти, всеки втори спира да я гали и да ѝ говори нещо си. Та вървя аз с кучето, докато половинката разнася стативи и снима наоколо. Както казах хора на всякаква възраст се спират при нас. Всички ѝ се радват, но разговора с непознатите все започва с въпросителното: "Мушка?". Не разбирам румънски, но си мисля това "мушка" ми звучи като нашето мъжки (пол), вероятно хората ме питат дали кучето ни е мъжко. Продължавам с плоските си разсъждения, без много да вниквам: щом мушка е мъжко на румънски, много вероятно "женска" ще е със същото значение като при нас. Започвам да недоумявам как всеки смята кучето ни за мъжкар, в случай че на врата му стои дебел розов нашийник, от който виси розов кокал с името му. И на всяко "Мушка?" започвам уверено и леко с досада да отговарям: "Женска". Отсреща ме гледат с тъповато изражение. В края на деня ме осени просветлението да отворя транслатор и да проверя какво значи това "мушка". И о, колко тъпо се почувствах, след като видях, че mușca означава "Хапе ли?". 

[stotan]

Преди десетина години минаваме с кола границата между Чехия и Германия по някакъв малък път през гора. Изведнъж ни задминава кола, на задното ù стъкло светва надпис: “Police. Follow me” Ние тръгваме след нея. Тя спира. И ние спираме. Излизат двама и ни питат на английски: „Имате ли калашници?“ На нас ни падат ченетата. Казваме, че нямаме. Те: „А ножове?“ Показваме им един кухненски, с който си режем хляб. Те: „Не, не, ножове, на които им изскачат остриетата?“ Нямаме. Искат да отворим багажника. Отваряме. Няма калашници. Казват ни, че можем да продължим. Не се сдържам и ги питам: „Защо ни спряхте? Някакво престъпление ли е извършено в района?“ Те: „Не, не. Просто гледаме българска кола, която не се движи по магистралата...“ Явно, щом си от България и не си на магистралата, си бандит и караш калашници...

 

Преди доста години се качваме на Везувий и аз решавам да си взема няколко камъка за спомен и си ги слагам в раницата. Обикаляме още седмица из Италия и аз се чудя защо ми тежи раницата. Когато се прибираме в София, изваждам всичко от раницата и гледам... камъни от Везувий. През цялото време съм била забравила за тях и съм ги носила на гръб.

[Дани Магелани]

преди 4 минути , stotan каза:

Преди доста години се качваме на Везувий и аз се решавам да си взема няколко камъка за спомен и си ги слагам в раницата. 

Не е ли забранено?

[stotan]

Беше много отдавна. Сега може и да е забранено. Тогава не пишеше нищо.

[Яничка]

Преди 5 години ходихме за уикенд до Одеса. Бяхме страхотна магеланска компания: @Desi75, @desislavna, @dealni, @Dian, @домосед, @wilksПолетите бяха на Bulgaria Air в екзотични чесове - София - Одеса в петък 00:30, обратният полет кацаше в понеделник в 06:20 ч. сутринта. Тамън на време да се оправяш за работа 🙂

Тогава работех в една фирма, където хората рядко пътуваха и основно с организирани екскурзии. Помня, че съботата, докато бяхме в Одеса, трябваше да пусна служебен мейл и за това влизах в служебната поща от украинско IP. Връщам се в понеделник в офиса, тече си работният ден, но по едно време чувам, че някаква паника се създава. Почвам да чувам откъслечни думи, че ще звънят на IT-тата, които ни поддържат сайта и пощата. Накрая разбирам, че началството е решило, че са ни хакнали от Украйна 🙂 Към този момент шефовете доста се бяха шашнали и отне известно време да ги убедя, че причината съм аз. После пък ме гледаха недоумяващо: "Ти в петък нали беше на работа"? Аз: "Да". "Ми как тогава в понеделник си тук, а уикенда си била в Украйна?"...

 

И една снимка от красивата тогава Одеса:

 

[stotan]

Я, да я събудя малко тая тема, че май спи зимен сън. 🙂

 

Точно преди пандемията кацаме в Чианг Май сутринта. Там след -4 С в София излизаме навън на 30 С. И чуваме някакви истерични екзотични крясъци на някакво пиле. Не знам защо решавам, че е паун, и през двете седмици в Тайланд търся къде са се скрили тия ми ти кресливи пауни. Няма и няма. Доближавам се уж до източника на звука, но паунът не се вижда. А крясъците се чуваха почти непрекъснато. Прибираме се в София и пускам в интернет търсене на най- шумната птица в Тайланд. И се оказва, че е едно малко птиченце- азиатски коел (нещо като кукувица).

 

 

[master_of_germs]

Тия пилета ще ме накарат да пусна серия постове за династията на Клъвдиите за ужас на @ven62 😉

Тук иде реч за единствения и непрежалим Клъвдий, първият с това име от династията Бух.  Действието се развива преди единадесет лета във Версай. Преди обяд валеше дъжд, така че започнахме с обиколка на двореца вътре, а оставихме градините за след дъжда. Та този ми ти грамадански и бляскав дворец му се сторил на Клъвдий добро място да се установи там и да си живее кралски. Или пък да се заприказва с бъчвичките винце по избите, че той е пиянде не по-малко, отколкото император. 😄

Та, къде точно сме го изгубили, не знаем. Върнахме се по стъпките си, докъдето можеше. Служителите ни упътиха, къде е стаичката за загубени вещи. Лошото е, че ние френски не говорим, а франсетата с английския хич  ги няма. A plush owl нищо не им говори. Тогава се сещам да извадя фотоапарата и да покажем снимка на Клъвдий от предната вечер на фона на Айфеловата кула.  Същата и досега му е профилна във фейсбук 🙂

Тука вече се отреагира. Не, не бил намерен, но ако някой го намери и го донесе до края на деня, да отидем и да проверим пак.

Междувременно спря да вали, излязохме в градините и прекарахме там следобеда. Но накрая се оказа, че се излиза от друго място направо навън. Ами сега! Ако Бухчето е вътре! Примолихме се на входа и се съгласиха служител да придружи @Mistress of Germs до помещението за загубени вещи. Само нея, мене не ме пуснаха, нищо че бях с жълта фланелка от Тур дьо Франс 😄 Обаче не се усетихме, че фотоапаратът със снимката на Клъвдий и Айфеловата остана в мене. 

При загубените вещи е дошла новата смяна, не знаят за какво иде реч. И пак не знаят английски, а нямаме и снимката. Тогава @Mistress of Germs си пуснала косата пред лицето, разкопчала си якето, хванала краищата му, разперила ги встрани като криле и почнала да вика  по най-безумния начин: "Буууух!... Бууууууууух!" 

Та след това онагледяване служителите зацепили и върнали намерения вече Клъвдий. 😄

 

[Argentique]

Преди няколко години, точно след първото разхлабване на ковид мерките, отиваме в Мадрид с ранния полет. На Барахас ни чака приятелка, която живее в градче до Мадрид над двайсет години. Кара ни директно към Толедо. Книжка има от миналия век. В Толедо е проучила къде има безплатен паркинг близо до старата част и паркира там. Обикаляме 10 часа из града, с маски на 30 градуса 😮‍💨, и накрая уморени, но безумно щастливи лазим към колата. Предстои ни към час път до съвсем противоположния край на Мадрид, а мъжът й ни чака у тях с домашна паеля с морски дарове и още куп неща. Наближаваме безплатния паркинг и тя, леко учудено - хм, колата я няма? 🤔 

Ние си мислим, че се шегува, щото  цял ден си минава в шеги и закачки.

Но паркингът е празен. Няма ни една кола!🙈

Тя все пак е местна и започва да звъни насам-натам и сравнително бързо разбира, че колата е вдигната и откарана на наказателен паркинг. 🙉 Който поне е на пет минутки пеш.

Там ни се смеят - хайде, бе, цял ден ви чакаме, не ви ли трябва тази кола? 😄 И така след хахо-хихи дружно плащаме 143 € в брой за услугата по преместването от един паркинг на друг с включена такса за Х часа престой. 😀 Оказва се, че колата е била паркирана не на безплатния паркинг до автогарата, а на служебното място на ректора на местния колеж, в двора на учебното заведение. 🙈😂

Отделно после шофьорът получава още по-голяма глоба от местния КАТ, която може да се намали при ранно заплащане. 

 

P.S. Паелята беше чудесна. 🙂

 

[ДиянаВ]

преди 38 минути , master_of_germs каза:

Тия пилета ще ме накарат да пусна серия постове за династията на Клъвдиите за ужас на @ven62 😉

Тук иде реч за единствения и непрежалим Клъвдий, първият с това име от династията Бух.  Действието се развива преди единадесет лета във Версай. Преди обяд валеше дъжд, така че започнахме с обиколка на двореца вътре, а оставихме градините за след дъжда. Та този ми ти грамадански и бляскав дворец му се сторил на Клъвдий добро място да се установи там и да си живее кралски. Или пък да се заприказва с бъчвичките винце по избите, че той е пиянде не по-малко, отколкото император. 😄

Та, къде точно сме го изгубили, не знаем. Върнахме се по стъпките си, докъдето можеше. Служителите ни упътиха, къде е стаичката за загубени вещи. Лошото е, че ние френски не говорим, а франсетата с английския хич  ги няма. A plush owl нищо не им говори. Тогава се сещам да извадя фотоапарата и да покажем снимка на Клъвдий от предната вечер на фона на Айфеловата кула.  Същата и досега му е профилна във фейсбук 🙂

Тука вече се отреагира. Не, не бил намерен, но ако някой го намери и го донесе до края на деня, да отидем и да проверим пак.

Междувременно спря да вали, излязохме в градините и прекарахме там следобеда. Но накрая се оказа, че се излиза от друго място направо навън. Ами сега! Ако Бухчето е вътре! Примолихме се на входа и се съгласиха служител да придружи @Mistress of Germs до помещението за загубени вещи. Само нея, мене не ме пуснаха, нищо че бях с жълта фланелка от Тур дьо Франс 😄 Обаче не се усетихме, че фотоапаратът със снимката на Клъвдий и Айфеловата остана в мене. 

При загубените вещи е дошла новата смяна, не знаят за какво иде реч. И пак не знаят английски, а нямаме и снимката. Тогава @Mistress of Germs си пуснала косата пред лицето, разкопчала си якето, хванала краищата му, разперила ги встрани като криле и почнала да вика  по най-безумния начин: "Буууух!... Бууууууууух!" 

Та след това онагледяване служителите зацепили и върнали намерения вече Клъвдий. 😄

 

Е не, как е викала бууух и се е получило😂 Нямаш представа как се смея🙃

[Argentique]

Вървим миналия понеделник по цветна улица в центъра на Копенхаген. Хора няма – всички са на работа да вадят пари за скъпите бири.

 

 

Аз се радвам на цветните сгради и страхотните увивни рози. Протягам си хоботчето да ги инспектирам по-отблизо и косата ми се заплита сериозно в бодлите на розовия храст. Другарчето дълго ме разплита, докато се хилим, което е и обичайното ни състояние в тези два дни (и не консумираме забранени субстанции).

Много бледолик господин боядисва прозорец на тротоара на два метра от нас. Зарязва си работата и започва да ни зяпа с нескрит интерес.
- Здрасти - му казвам аз на чист български.

- Добър да е денят ви – ми отговаря той. 
 

[Костов]

На гарата в Леко чакаме с жена ми влака към Бергамо. Ходи ми се до тоалетна обаче мъжката не работи и всички ползват една кабинка в женската. Отначало решавам, че ще ходя във влака, но работата става нетърпима и се нареждам на опашката. На опашката сме един мъж, жена от югоизточна Азия и аз. Чакаме си ние и по едно време покрай нас минават мъж и жена. Спират, поглеждат ни и жената казва на български - Тез мъже какво правят пред женската тоалетна?!? Мъжът ѝ ни оглежда и отговаря - "Знам ли ги, еврогейци някви, или тайландката ще им врътне по една ...  Аз ще ида до тоалетната, че нещо корема ме превърта - допълни мъжа и тръгна към мъжката тоалетна.

След малко се връща, поглежда жена си и ѝ казва - Ми тя мъжката не работи. Тогава аз на чист български се обръщам към него  - Братче, пред нас с теб стоят два варианта - 1 Да стоим пред женската тоалетна и да я ползваме с риск някой да ни помисли за гейове и 2 Да се насерем с гордо вдигнати чела. Аз избрах вариант 1, за теб не знам.

И настъпи тишина. След която започнаха извиненията.

[Костов]

Да разкажа и една история за едно пътуване с автобус от Истанбул до ... Капитан Андреево (пътуването си беше до Хасково, но историята свършва на Капитан Андреево). През 2016 със семейството ми - съпругата и щерката решихме да посетим Истанбул. Няма да ви разказвам за самото посещение, а ще се спра по-подробно на връщането ни обратно и по специално на една наша спътничка. Та стоим си ние в автобуса и чакаме да стане време да тръгне (естествено сме поне час по рано, щото да не изтървем автобуса) Говорим си с жена ми, гледаме снимки, правим планове да посетим пак Истанбул ... И тогава се появява Тя - на видима възраст между 70 и 80 години с типично мюсюлманско облекло - дълга черна рокля и забрадка. Наднича през вратата и пита -София? Да. - отговаря шофьра. Тя му се усмихва и пак пита - София? Evet ( "да" на турски) - отговаря този път шофьора. Бабата отново гледа неразбиращо и пита за трети път - София? Шофьора леко започва да се изнервя. Решавам да взема нещата в свои ръце. Соча към себе си и като един същи бай Ганя няколко пъти повтарям Bulgaria, Bulgaria след което я посочвам с пръст и я гледам с възможно най-въпросителния поглед на който съм способен. Сигурно около две минути се гледаме двамата, а съпругата, щерката, шофьора и още няколко пътника ни гледат с интерес и очакват да разберат развръзката. По едно време на бабата нещо и прещраква, усмихва се и казва, сочейки ме с пръст - Bulgaria. Да, да - кимам с глава аз. Всички също кимат с глава и ме сочат. Тогава бабата се посочва с пръст и казва - Сирия. Чувам как шофьорът простенва - Е ся си е.. мамата. Тази 100 % няма документи. Стюардесата тръгва из автобуса с надеждата да намери някой арабскоговорящ да се разберат с бабата. Междувременно бабата завъжда конушмак с мен, не знам защо решила, че говоря арабски. Тя ми говори, а аз само се усмихвам и повтарям - Не разбирам. И в този момент стюардесата се връща с един арабскоговорящ младеж. Започват двамата да си говорят и в един момент се разбира, че бабата няма никакви документи освен някакъв временен документ издаден ѝ от турските власти. Шофьорът е категоричен, че няма да я вземем. Младежът казва решението на бабата и тук се почва едно реване, едно тръшкане. Няколко пъти се споменава името на Аллах. А бе абсолютна драма. Явно на стюардесата и стана жал, защото проведоха кратко събрание с двамата шофьори и решиха да я вземат до границата с надеждата, че от там ще я върнат обратно. Съобщиха за решението си на младежа, а той го предаде на бабата, която остана изключително щастлива и тръгна да целува ръцете на шофьора. След като не успя, щото на шофьора му стана неудобно и изгледахме само няколко поклона, тя каза на младежа няколко думи. Младежа се засмя и ѝ отговори нещо. Бабата заклати укорително глава. Тогава младежа се провикна и един негов приятел се присъедини към тях. Всички ние не говорещи арабски гледахме неразбиращо. Младежът разбра, че ни е интересно какво се случва и ни обясни, че го е помолила да ѝ помотне за багажа. И че тя си мисли, че двама човека няма да могат да го вземат. Та тръгнаха тримата за багажа на Баба - Мигрант, както почнахме да я наричаме със съпругата и по едно време младежът се връща сам, отива при приятелите си и вика още двама, помисля малко и взема още един. Всички гледаме с интерес и очакваме развитието на историята. Не след дълго се появяват - първия в двете си ръце носи по две чанти, а на гърба си мъкне огромна раница. Вторият е също с торби и раница. Третия и четвъртия мъкнат по един куфар с колелца. Но петия ни събра погледите - мъкнеше една количка на която беше закрепено едно около 50 литрово бидонче. Накрая на тази процесия бавно пристъпяше и Баба Мигрант. Младежите натовариха всичко в багажното, а бабата бръкна дълбоко под полите си извади портмоне и даде на всеки по една банкнота. След като багажа беше натоварен потеглихме към границата. Пътьом спряхме в едно крайпътно заведение. Кой да отиде до тоалетна, кой цигара да изпуши, а някои и да хапнат нещо. Стоим си аз и съпругата пред автобуса, тя пуши цигара и в този момент идва стюрдесата. Съпругата понечва да хвърли цигарата, но стюардесата я спира с думите - Недей, недей, тя нашта си хапна една супа и сега си поръча и основно. Познайте за кого става въпрос - за Баба Мигрант естествено. След около двадесетина минути, автобуса пълен, шофьора благославящ всички араби и най-вече бабата, Баба Мигрант се появява ухилена до ушите, поздравява ни със Селям алейкум и си сяда на мястото. До границата нищо особено. Говорим си със съпругата, от време на време и шофьора се намесва (стояхме на седалките зад шофьора) Така стигаме турската граница. Слизаме за паспортен контрол, който минава бързо. Качихме се обратно на автобуса, гледайки с интерес дали Баба Мигрант ще се появи. Естествено, че се появи и усмихната зае мястото си в автобуса. На Капитан Андреево автобуса го вкараха в някакъв гараж за проверка, а нас с багажите ни ни наредиха на някакъв плац. С нас беше и Баба Мигрант с хилядата торби и бидончето. Гледах как проверяват пътниците от автобуса преди нас. Спират се пред всеки, отварят абсолютно всички чанти, чантички и торбички и дълго ровят в тях. Погледнах Баба Мигрант и хилядата и чанти плюс бидонче, обърнах се към съпругата и ѝ казах - Тази вечер май ще спим тук. Тогава на сцената се появи Той - Митничарят с угриженото лице. Огледа ни всичките, въздъхна дълбоко и тръгна да ни проверява. Проверката се състоеше в отваряне на избран от него куфар, ако имаш повече от един и вадене на багажа. Така стигна и до Баба Мигрант, която седеше заобградена от чанти, раници и куфари прегърнала бидончето. Митничаря, отиде до нея и първото, което направи е да отвори бидончето. Бръкна вътре и извади един морков. Поогледа го, па си го хапна. Явно му хареса, щото се усмихна на бабата и ѝ вдигна палец. Бабата, доволна бръкна в един от куфарите и извади тава с баклава. Е, тава е силно казано, тавичка. И започна да черпи наред. И ние хапнахме. Та това е историята ми за Бабата Мигрант с бидона с туршия

[Zaro]

2022 г. на концерта на Ролинг Стоунс в Хайд парк. Ние и още 70 000 души. Събрали сме се в нещо като кръгче и помежду ни сме сложили на земята хапване и пийване. Часът наближава, хората започват да се сгъстяват. По едно време един се промуши между нас и мина върху напитките и храната ни, при което аз не издържах - "изчезвай от тука бе, мангал смотан". Лицето се обърна към мен на завален български - "извинете, на билетите пише, че са за правостоящи". Какво общо имаше това с факта, че ми мина върху картофките не знам...

В първия момент изтръпнах да не вземе да се оплаче за обида на расова основа (къде ли???), ама после го видях, че не е толкова надъхан, нямаше и желание за физическа конфронтация, само лаеше. Поджафкахме си малко и го изпратихме по живо по здраво.

Ще ми минава той върху картофите....

[MayaS]

преди 2 часа, Костов каза:

Та това е историята ми за Бабата Мигрант с бидона с туршия

Ееееее ама не каза най-важното, оставиха ли Баба Мигрант на границата или си е довозихте до София. Или Оставяш всеки да си довърши историята сам. 🙂 

[Костов]

преди 9 минути , MayaS каза:

Ееееее ама не каза най-важното, оставиха ли Баба Мигрант на границата или си е довозихте до София. Или Оставяш всеки да си довърши историята сам. 🙂 

Предполагам, че е стигнала. Ние слязохме в Хасково, а тя си беше в автобуса.

[iaia_mama]

Случката е с един мой познат, който от години живее в Мюнхен. Той с жена си и тяхно приятелско семейство отиват в Италия, някъде на езерото Комо, за няколко дни на почивка.  Попекли се всичките единия следобед на плажа, после двамата мъже, така както са си по бански, отишли до някакво кръчме не много далеч, да пийнат по биричка. Една бира, втора, трета... Тръгнали си, ама то било почнало да се здрачава, захладняло... и се мушнали пътьом в друга кръчма за по едно червено вино - да се постоплят... Опънали една литрова бутилка и таман се зачудили дали да си вземат още една, се сетили, че жените ги чакат и леелее, ама то се било стъмнило бе!  Е, сигурно жените вече са си в хотела. Та, тръгнали да се прибират. Естествено, прегърнати и на зигзак по пътя (край езерото). По едно време гледат полицейска кола, жълти ленти опънати, по брега сноват хора напред-назад, държат горящи факли, прожектори... Отишли нашите симпатяги да видят какво става, питат какво-що. Казват им, че търсят двама германци - съпругите им се обадили, че май са се удавили тука някъде. И тия двамата веднага си предлагат услугите да помогнат с каквото могат. Обикаляли, търсили и те час ли, колко ли, по едно време от свежия въздух явно, току им светнало, че търсят самите себе си   😆
 

[master_of_germs]

Действието се развива преди осем лета във Венецианската лагуна... Героят на следващото повествование официално не е от династията на Клъвдиите, макар че на пръв, а и на задълбочен втори поглед няма да повярвате. Малко предистория: главната жрица на буховната секта, почитаща Клъвдий като бог и император едновременно (разбирай @Mistress of Germs) вървейки из софийски квартал, намерила потайно прикрит насред множество плюшени играчки... Клъвдий! Айде бе! Не може да е Клъвдий, той е единствен и всепочитан. Но е почти двойник на Клъвдий. Тука има нещо гнило, правим ДНК секвениране, нагласяваме си резултатите и се оказва, че новият ни питомник - Бух'Ал-У'Бил е незаконнородено... ъъъъ... незаконно излюпено... ъъъ, добре де, нелегално произведено в Китай копеле, полубрат на император Клъвдий. А, де! да не би да се вдигат въстания, война за наследството. Не, в никакъв случай. Клъвдий подържа империята в ред, дори когато е пиян ( а той редовно е, и черпи поданиците си). Та, който е играл стратегии от рода на Крузейдър кингс знае, че кралските копелета вършат най-добра работа като терористи и наемни убийци. И значи, Бух'Ал-У'Бил прие присърце да работи в сенчестатия бизнес и да трупира враговете на Клъвдий. Тука вече отиваме направо в Assassin Creed. И къде да отиде да си повишава квалификацията, ако не във Венеция, тая люлка на потайността, печалбарството и мистериите, където нощем трупове с прерязани гърла биват изхвърляни в каналите...

 

И така, тръгваме на разходка с корабче из каналите и лагуната. Стигаме до Мурано, рано-рано. Минаваме лежерно целия острова и стигаме до другия му край, откъдето да вземем корабче за Бурано. В момента, в който корабчето се отдели на мостика, изпадам в шок. Къде е Бух?!?!? Потайният му агент се е изнизал от раницата ми. Ами сега. Явно е тръгнал да трупира някого. Полубрат му Клъвдий отдавна копнее за златните венециански дукати на Дожа и за тайната рецепта за производство на муранско стъкло. А пък сума ти народ ни видя да пристигаме на острова с него. Ако го заловят, ще ни натопи нас без да му мигнат очите 😄

Ама свърши тя - корабчето вече замина за Бурано. Или пък не!? защо завърта в обратна посока покрай брега на Мурано. Оказва се,ч е преди да продължат за бурано корабчетата правят пълна обиколка на Мурано и спират на няколко места. и така, ние слизаме обратно на спирката, на която слязохме и сутринта. Виквам на @Mistress of Germs и @mary_shery: "Влезте тука в музея на стъклото, а аз хуквам по следите на Бух'Ал-У'Бил като индианец по следите на каубой в прерията". Аз обаче имам много ясен спомен, къде за последно го видях с нас; на един мост в центъра на острова. И хуквам натам. Ама хуквам. 

Каква картинка заварвам на мостчето. Наш Бух си намерил почитатели, обухжатели едва ли не. В обедната жега един местен чичка, уличен музикант, седи на стол до моста, свири на акордеон и е закрепил над себе си чадър да му варди сянка. И Бух'Ал-У'Бил - и той на сянка под чадъра. Има си хас - нали е навътре в сенчестия бизнес. Няколко малки момиченца отидоха, гушваха Бухчето, гушваха и чичкото и му оставяха по паричка в каскета, преди да се върнат при родителите си. Ето значи, как Бух беше се включил в схема за изнудване на венецианци и туристи и да събира дукати, така де, евра, без да се налага да убива никого 😄

 

Чичкото, като ме видя, се ухили с една усмивка, в която имаше точно три зъба, и ми посочи Бух. Беше ме разпознал. Забравил съм го там, докато съм правел фотосесии на спътничките си на моста. И го сложил до себе си, в случай, че се върна да си го позная 🙂 И ми изсвири една чудесна свежа песничка, краката ми сами затропаха. Човекът си заслужи от мене вечна признателност и в каскета му се озова и банкнота до монетите 🙂

Върнах се обратно, изчаках останалите да излязат от туристическата обиколка в музея на стъклото и се качихме на следващото корабче към Бурано, където Бух съвсем се оплете, не като пате в кълчища, ами като бухал в дантела.

 

П.П. Между другото Бух'Ал-У'Бил все пак узурпира трона след години. Клъвдий I Бух се беше споминал след покушение в Лече, Клъвдий II Бух беше отвлечен за откуп в северно-македонските земи, а Клъвдий III Бух се обухотвори и извиси до буховна нирвана и се възнесе като хиндуистки бог в Малайзия. Та тогаз настъпи период на безвластие, Клъвдиите временно останаха без законен наследник на пртестола и някой трябваше да действа с твърдо крило, клюн и нокти, понеже екстремисткото крило на совите-комунисти с водач СОВиньон Блан опита да спретне революция и да създаде СОВетски съюз... Обаче на политиката, включително бухалската, не ѝ е мястото в този форум, да не прекалявам... 😄

[Argentique]

Понеже тук си говорехме за езиците, пък преди малко чух нещо за Карлос, се сетих за следното (вече съм оспамила друга тема с тази история):

 

 

Седим по икиндия в Малага, в парка-бивша ботаническа градина с приятелка и един местен познат Карлос, дето е на около трийсет. Обикаляли сме цял ден в жегата, Карлос ни е завел в няколко добри тапас бара и вече с предоволни муцуни сме се размазали и си бърборим на английски и малко испански. Към нашата пейка приближава добре облечен гражданин с костюм на около моята възраст (демек с 50% над тази на Карлос), нооо леко на градус. 😎 Сочи ме с пръст и казва на руски : „Сега, ако не се ожениш за мен, ще се хвърля във фонтана!“  Запазването на poker face обикновено е непостижимо за мен и нямам идея как успях да се сдържа да не изцвиля в този епохален момент. Но успях! Успях и да гледам тъпо и уж неразбиращо, а ми беше много сложно.  В крайна сметка кандидат-младоженецът не получи разбиране от никого, махна с ръка и си отиде. Но във фонтана не се хвърли! 

 

Извод: мъж, дето не си държи на думата, не струва. 

 

После се хилихме доста, обяснявахме на Карлос какво се е случило и накрая си изпуснахме часа за влизане в Алкасаба, за която имахме комбо билети. 

[Яничка]

Има много силни истории на последната страница 🙂

 

@Argentique, гледам някои си изпускат полети, докато са в ланджа с теб, други - влизането в Алкасаба..... хм, не знам, не знам... 🙂

 

Една прясна случка от последното ни балканско road trip.  Движим се 2 коли магеланци по пътищата на Косово. Аз съм задрямала (не карам аз). В един момент се събуждам рязко - ударила ни е кола отзад. По принцип се движехме двете коли една зад друга, нашата кола беше отпред, но в някакъв момент чужд елемент се е наместил между нас. Излизаме всички, за да видим щетите. На пътниците нищо им няма. За щастие само са ни изкривили задния номер. Шофьорът на задното возило се оказва местен джигит с джип Мазерати, който не откликва на английски, иска да говори само на италиански. За голям късмет в компанията имаме цели двама италианоговорящи. Извинява се човекът и започват преговори. Първо предлага да викнем полиция. Намесва се нашата кума @dealni, обяснява му, че сме туристи и не можем да изгубим цял ден да се занимаваме с полицията. Човекът предлага да даде пари. Now we`re talking 🙂 Стискаме си ръцете на 50 евро и всички си продължаваме по пътя. Качваме се в колата и разнищваме ситуацията. Значи, в държава, в която автопаркът не е от най-луксозният, ни блъска джип мазерати, а шофьорът говори само италиански, а ние имаме цели двама спътника, които да отговарят на това изискване 🙂 И всичко минава без скандали, културно, по косовски.

Какви са шансовете? 🙂 

[ДиянаВ]

преди 25 минути , Яничка каза:

Има много силни истории на последната страница 🙂

 

@Argentique, гледам някои си изпускат полети, докато са в ланджа с теб, други - влизането в Алкасаба..... хм, не знам, не знам... 🙂

 

Една прясна случка от последното ни балканско road trip.  Движим се 2 коли магеланци по пътищата на Косово. Аз съм задрямала (не карам аз). В един момент се събуждам рязко - ударила ни е кола отзад. По принцип се движехме двете коли една зад друга, нашата кола беше отпред, но в някакъв момент чужд елемент се е наместил между нас. Излизаме всички, за да видим щетите. На пътниците нищо им няма. За щастие само са ни изкривили задния номер. Шофьорът на задното возило се оказва местен джигит с джип Мазерати, който не откликва на английски, иска да говори само на италиански. За голям късмет в компанията имаме цели двама италианоговорящи. Извинява се човекът и започват преговори. Първо предлага да викнем полиция. Намесва се нашата кума @dealni, обяснява му, че сме туристи и не можем да изгубим цял ден да се занимаваме с полицията. Човекът предлага да даде пари. Now we`re talking 🙂 Стискаме си ръцете на 50 евро и всички си продължаваме по пътя. Качваме се в колата и разнищваме ситуацията. Значи, в държава, в която автопаркът не е от най-луксозният, ни блъска джип мазерати, а шофьорът говори само италиански, а ние имаме цели двама спътника, които да отговарят на това изискване 🙂 И всичко минава без скандали, културно, по косовски.

Какви са шансовете? 🙂 

А румънец в България знаеш ли какво предлага? Той имал Каско и като получи обезщетение от застрахователя, ще преведе нещо на потърпевшия българин😆

[denita]

Никога не бях попадала на тази тема, а е страхотна!
 

Случка от тази година. Сигурна съм, че на много хора се е случвало да останат без багажа си при пътуване, но едва ли поради такава причина. Организирала съм едно обикаляне 3-4 дни в началото на май в района на Асеновград, Бачково, Пещера и тн. База Бачково, където съм букнала много симпатично апартаментче в хотелче до реката. Та настаняваме се вечерта смачкани след обикаляне цял ден и аз решавам да изпия едно кафе на спокойствие на двора, че главата ми е бръмнала от момичетата. Те разбира се решават, че ще стоят с мен, което само влошава нещата, но как да е. След половин час се качваме с идеята всеки да мине да си вземе по един душ преди вечеря и заварвам съпруга ми току що изкъпан, само по една хавлийка, който почти изревава "Къде ми е багажът?". Аз разбира се с досада го насочвам към куфара, колко пък да е трудно да си го извадиш сам... Да, ама не. Той е преровил всичко и багаж няма. Почвам и аз да ровя и в един момент ми светва какво се е случило. Голямата щерка малко преди да тръгнем се сети, че й е жизненоважно да извади нещо от куфара. Отворила го е, сложила е плика на баща си, който беше най-отгоре, на дъската за гладене до която беше куфара и след това ни лук яла, ни мирисала, хлопнала капака. Като се прибрахме дрешките кротко ни чакаха. Много се смеем на тази случка, но на мъжа ми тогава хич не му беше смешно пред перспективата следващите 4 дни да изкара с един комплект дрехи.

Цялата случка е доста сходна на една от март 2022, когато съпругът ми трябва да вземе момичетата от училище, да минат през вкъщи да вземат багажа и да ме вземат от работа, за да отидем на ски в Сърбия. Багажът е строен в коридора. Аз съм на работа с боти с токчета. Ски не карам, но винаги си нося туристическите обувки. Докато те карат ски, аз обикалям хълмовете във времето в което не работя. Е, изкарах цялото време в стаята, защото имаше страшно много сняг, а аз имах единствено джапанки и боти с токчета. Останалите ми обувки ме чакаха в коридора вкъщи, забравени.

 

Преди 15-тина години в Милано се качваме на Дуомото, тъкмо сме пристигнали  и на съпругът ми му пада батерията на фотоапарата. Вади той резервната и се оказва, че не е заредена. Хваща метрото отива до хотела, слага ги да се зареждат и се връща. Разхождаме се цял ден, той отива да ги прибере, междувременно е почти тъмно. Та така и нямаме дневни снимки от първия ден на това пътуване.

Нашето семейство явно сме царете на забравените неща.

Друга забавна случка от миналата година. Разхождаме се покрай реката в Братислава и мъжа ми решава, че иска да се качи на Уфо-то. Ние сме с приятелско семейство, като мъжа е бил няколко пъти в Братислава през годините и обяснява как на кулата не се качва, че тя не работи и тн. Мъжа ми настоява, че горе се движат хора, останалите го контрираме, че това горе са някакви парцали, които се веят. На третия тигел покрай реката все пак решаваме да минем по моста и да отидем от другата страна, където се вие опашка от хора за качване горе. Та парцалите всъщност си бяха хора.

 

 

[Яничка]

преди 5 часа, denita каза:

Никога не бях попадала на тази тема, а е страхотна!

Благодаря, аз я измислих 🤪

 

Преди години работех в една фирма и организирането на годишния team building за 20+ човека беше мой ангажимент. Шефът реши да ни води на круиз из гръцки острови - адмирации. Всичко мина чудесно, колегите доволни. Последният ден трябва да напускаме хотела в гръцко и да се прибираме в БГ с полет на Ryan. Организирала съм да ни вземе автобус и куфарите на цялата фирма са във фоайето на хотела, скупчени в средата. Там е и моят куфар. Всеки си взима куфара и тръгва с него към автобуса. Аз междувременно отивам да се уговоря с шофьора на автобуса и някъде в цялата лудница оставам с впечатление, че колежка ще вземе и моят куфар. Качвам се спокойна на автобуса и когато пристигаме на летището, разтоварват багажа и моят.... го няма 🙂 Значи всеки си е взел неговия от хотела, останал е само един и освен, че колежката не го е взела, никой не е обърнал внимание, че остава един невзет куфар. Почвам да се чувствам супер тъпо, но пък за първи път се качвам на самолет само с ръце в джобовете 🙂

В последствие, вече в БГ, в търсене на куриерски фирми, които да докарат куфара, открих, че Speedy имат изключително евтина куриерска услуга от Гърция. Докараха го от хотела там до офиса ни в София на смешна цена.

[traveler]

преди 45 минути , Яничка каза:

Благодаря, аз я измислих 🤪

 

Преди години работех в една фирма и организирането на годишния team building за 20+ човека беше мой ангажимент. Шефът реши да ни води на круиз из гръцки острови - адмирации. Всичко мина чудесно, колегите доволни. Последният ден трябва да напускаме хотела в гръцко и да се прибираме в БГ с полет на Ryan. Организирала съм да ни вземе автобус и куфарите на цялата фирма са във фоайето на хотела, скупчени в средата. Там е и моят куфар. Всеки си взима куфара и тръгва с него към автобуса. Аз междувременно отивам да се уговоря с шофьора на автобуса и някъде в цялата лудница оставам с впечатление, че колежка ще вземе и моят куфар. Качвам се спокойна на автобуса и когато пристигаме на летището, разтоварват багажа и моят.... го няма 🙂 Значи всеки си е взел неговия от хотела, останал е само един и освен, че колежката не го е взела, никой не е обърнал внимание, че остава един невзет куфар. Почвам да се чувствам супер тъпо, но пък за първи път се качвам на самолет само с ръце в джобовете 🙂

В последствие, вече в БГ, в търсене на куриерски фирми, които да докарат куфара, открих, че Speedy имат изключително евтина куриерска услуга от Гърция. Докараха го от хотела там до офиса ни в София на смешна цена.

Да ти имам колегите, моите са същите, че и задръстени освен това.🙂😉

[Eva eva]

Много забавни случки имате 🙂  @Яничка, поздравления за яката тема 🙂 

Ето и от мен - миналата година се организирахме с моята приятелка за едно бързо пътуване до Лече, предколедно. Май беше събота-понеделник, с две нощувки. Хубаво, но се оказа, че служебният купон ще е петък, точно денят преди полета ни до Бари. Мисля си аз - ще отида на служебния купон, но ще се прибера по-рано, че на следващия ден сутринта  полет имам. Отидох на купона, но беше много забавно. След ресторанта отидохме и на дискотека в Студентския град. Сега било Плаза, те ще ми обясняват на мен как се казва Цецо Спасов 😄 Та и там голям купон, към 5 часа ни изгониха, буквално 🙂 На нас, обаче, още не ни се прибира. Занесохме се в някаква закусвалня, да ядем шкембета 🙂 Става вече 6 сутринта, следя аз часовника. Всички сме почти пред припадък и аз ставам гордо пред компанията и обявявам: "Много ми бяхте приятни, момчета, но e време аз да отивам в Италия, при италианците" 😄 Как ме изгледаха всички.... може да си представите 😄 

Отидохме ние до Лече, изкарахме прекрасно. Тръгваме си обратно с влака, мотаем се в Бари и чакаме да стане към 12 ч. на обяд да тръгнем към летището. Полетът е примерно към 15 ч. Междувременно гледаме някакви сандвичи, нещо да хапнем на бързо преди полета. А аз си мисля "Еееех, сега да имахме 2-3 часа свободни, да седнем в някоя готина кръчма". И както си го мисля това ми идва съобщение, че полетът ни ще закъснее с 3 часа 😄 Аз чак в шах 😄 Седнахме си ние в топ кръчма, хапнахме си като хората и бавно-славно се занесохме към летището. След това wizz ни платиха целия масраф 😄