дневник Мавриций- изгубеният рай

[stotan]

Част 1

Из интернет циркулира неточен цитат от Марк Твен, който бил казал: „Първо е създаден Мавриций, след това раят и този рай е копие на Мавриций.“, но всъщност Марк Твен пише на 18.04.1896 г. в пътеписа си от острова: “Един местен жител ми подхвърли идеята, че първо е създаден Мавриций, след това раят и този рай е копие на Мавриций.“

На острова има какво да се види, но мястото далеч не е рай. Може и да се е сторило като рай на португалците, когато през 1507 г. стъпили за пръв път на необитаемия Мавриций. Птицата додо се разхождала без страх, тъй като нямала естествени врагове, и едва ли не ги приканвала: „Изяж ме.“ И те я изяли. После дошли холандците, французите, англичаните. Някой докарал (волно) прасета и (неволно) плъхове и те унищожили яйцата на горкото додо. Finita la commedia. От додо на острова останало само това в музея на естествената история в столицата:

 

В „рая“ от Мадагаскар докарали роби. Твърди се, че в началото на 19 век полуостров Le Morne Brabant служел за убежище на избягали роби. След премахването на робството на 1 февруари 1835 г. там била изпратена полицейска експедиция, за да информира бегълците, че са законно свободни. Пристигането на полицията в подножието на планината било (според легендата) погрешно изтълкувано от бившите роби, които се изкатерили до върха и предпочели да скочат от скалата. От 1987 г. датата се чества (особено от креолите) като годишнина от премахването на робството.

Сега в подножието на скалата има паметник на пътя на робството, който включва надпис на откъс от поемата „Le Morne Territoire Marron“ от Ричард Седли Асон; "Имаше стотици от тях, но моите хора с цвят на кестен избраха целувката на смъртта пред веригите на робството."

 

 

След премахване на робството в Мавриций британците все пак се нуждаели от работна ръка, която да обслужва плантациите. Затова довели работници от Индия - повече от половин милион души, които се трудели срещу нищожно заплащане в периода 1834- 1920 година.

Населението на острова днес е предимно от техни наследници и наследници на робите от Мадагаскар.

Днес главните проблеми на Мавриций са безработицата, бедността, корупцията и разпространението на наркотици сред младите, въпреки че според стандартите за Африка това не е бедна страна. Ако проследите местните новини (което правех известно време преди заминаването ни), ще се сблъскате със съобщения за убийства, грабежи и дори нападения с мачете срещу туристи с цел кражба. Има и много безстопанствени кучета.

https://defimedia.info/categorie/live-news

https://www.tripadvisor.com/ShowTopic-g293816-i9265-k13955293-o50-Please_be_careful-Mauritius.html

 

На туристите не се препоръчва да се разхождат по тъмно, а жената от апартамента, който наехме, ни предупреди да не спираме, ако видим на пътя легнал човек.

 

[Яничка]

Добър разказ за историята на острова.

Това ми напомни, че (както бях описала в пътеписа за Мавриций) хостът от Airbnb, при когото бяхме букнали първата нощувка, не ни отговаряше след пристигане на острова и не можахме да се настаним. В последствие на втория ден всичко си дойде на мястото. Но тогава първата вечер, докато още не знаехме ще има ли къде да спим, влязохме в една бензиностанция да заредим и се заговорихме със служителя там. Разказахме му какво ни се е случило и момчето каза много да сме внимателни тук, хората доста мамят. Включително каза, че майка му преди години била наследила апартамент, но брат и направил някаква измама и и го измъкнал.

Та да се има едно на ум, без това разбира се да е фотус на ваканцията и да разваля хубавото преживяване 🙂

[stotan]

Разбира се не съм писала информацията с цел да плаша някого. 🙂 Но не е зле да се има пред вид.

Ние си изкарахме страхотно. И като бонус имахме прекрасно време. За седемте дни, в които бяхме, един ден капнаха 10 капки дъжд. Беше топло, но не и горещо.

 

И сега виждам какви глупости съм писала в таговете: Mauritius и Africa. Може ли модератор да го смени с Мавриций и Африка. 🙏

[stotan]

Част 2

Полетите: Emirates

От София до Дубай (и обратно) се изпълняват от FlyDubai- нискотарифна, дават веднъж храна, колкото да не си гладен, няма десерт. Самолетът не беше пълен и в двете посоки.

Дубай- Мавриций- Emirates- не те оставят да заспиш, през час предлагат нещо и освен десерт с основното ядене към края на полета дадоха сладолед. Самолетите бяха пълни на 99 % и на връщане дори ни разделиха със @Stotan Driver.

Дадоха ни възможност за 3 дни в Дубай между полетите без промяна в цената на билетите.

 

Колата- Suzuki S от Hertz през AutoEurope- вършеше добра работа през 7-те дни на острова. Движението е ляво като във Великобритания и на светофар трябва бронята на колата да е над линията за спиране, защото има датчик, за да светне зелено, когато отчете, че има кола.

 

Апартаментът- O’ Paradis D’Albion- три апартамента на етаж. Нашият имаше 2 спални и голяма всекидневна с кухня и тераса. Наблизо има супермаркет и плаж. Чист апартамент, няма хлебарки и други подобни, но тъй като на острова се подвизават големи паяци, затваряхме прозорците и не оставяхме куфарите отворени. Една вечер  @Stotan Driver  беше забравил прозореца на банята отворен и в кърпата за лице беше намерил подслон един гекон. Кърпата беше тъмнокафява, геконът- бежов. Изглеждаше като произведение на изкуството. За съжаление не го снимахме, оставихме кърпата на терасата и когато на сутринта излязохме с GSM, беше си тръгнал.

 

Гаражът

 

На дървото в двора имаше "Домашен любимец", който си стоял винаги там.

 

Собственикът беше във Франция и гостите посрещаше негова приятелка- Мари. Много любезна, приятелски настроена и интелигентна жена, която два пъти ни покани на вечеря (без заплащане)- веднъж ни сготви креолска храна, а на следващия ден- риба тон, уловена същия ден от неин приятел. Един ден дойде на разходка с нас и ни показа какаово и памуково дърво. Последния ден на тръгване ни даде кексчета за из път. Едната вечер си говорихме с нея до след полунощ. Единият ù дядо бил от Мадагаскар, другият- от Испания, а бабите ù били индийки. Тя ни каза, че на Мавриций, ако си местен жител, трябва да си работил 7 години и на определена възраст може да се пенсионираш, след което държавата ти плаща ток, вода, общeствен транспорт и ... 60 % от самолетните билети, ако решиш да отидеш някъде. Майка ù се пенсионирала и сега само обикаляла по света. Видя ни се странно, за да е истина...

 

Какаово дърво

 

Памуково дърво

 

 

Lagoon Flights- фирмата, която организира полети с хидроплан. Резервира се предварително, защото часовете свършват, но се плаща на място след полета.

 

Жената- пилот, с която летях.

 

 

"Подводният водопад"- оптична илюзия, причинена от пясъчни и тинести утайки, движещи се под въздействието на силни подводни течения.

 

 

 

[stotan]

Част 3

Туристическите пътеки

За наш срам въпреки голямото ни желание по ред причини посетихме само много лесни, а не тези, които искахме в началото.

 

Le Morne Brabant- може би най- популярният маршрут- 7 км, 550 м изкачване, 3-5 часа до върха и обратно. Първата половина от прехода била сравнително лесна само с лек наклон, но после започвало извачване по стръмни скали (преди е имало въжета, прикрепени към скалата, но те са били премахнати)

Това беше първият ни избор, но се отказахме, защото много хора твърдяха, че маршрутът е труден, а и го видяхме от хидроплана. Изглеждаше доста стръмен. Преди 5-6 години вероятно нямаше да ни се опре, но...

 

Гледката, която не видяхме:

 

 

Piton de la Petite Rivière Noire- най- високият връх на Мавриций- 828 м, 6,6 км, 400 м изкачване, около 3 ч. до върха и обратно. Пътеката се води по- лесна, но била много кална, ако е валяло, и почти през цялото време е през гъста джунгла.

Този маршрут го планирахме почти до последния ден, но няма толкова много хора по него, в началото му стадо агресивни маймуни досаждат на туристите. Видяхме ги на Black River Gorge viewpoint. Имаше твърдения в интернет, че можеш да се загубиш в джунглата и е най- добре да си наемеш местен водач. Хубаво. Писахме на фирма Yanature, която предлагаше Hike on demand: The Black River Peak - Summit of Mauritius

https://www.trekkingmauritius.com/hiking-mauritius/

И... на тях им отне 5 дни, за да ни отговорят- вече в края на престоя ни на острова. За информация- искат по 90 лв. на човек за водене по маршрута. И така се разминахме с първенеца на Мавриций.

 

И тази- също не я видяхме:

 

 

Ние стигнахме само до Black River Gorge Viewpoint (с кола) 😀

 

Маймуните и боклукът от туристите, които ги хранят и поощряват:

 

 

7 Cascades (Tamarind Falls)- 5 км, средна трудност, 4- 6 ч.

Искахме само да отидем до началото на маршрута, откъдето се твърдеше, че има панорамна гледка към водопадите, на 550 м от крайна автобусна спирка. Стигнахме до спирката и спряхме встрани да видим накъде трябва да тръгнем пеш. До нас спря кола с четирима мъже и една жена и настойчиво почнаха да ни махат да си свалим прозореца. Тъй като не разбрахме точно какво искат, @Stotan Driver предпочете да даде газ. Петимата с колата тръгнаха след нас и ни следваха 2- 3 пресечки, след което се отказаха и свиха встрани. Продължихме към следващата точка. Вечерта споделихме с Мари случката и тя каза, че това е много странно. Ако са искали да ни предложат водач, не е било необходимо да са 5 човека. Ние се чудехме дали не са искали да ни приложат класическия номер със спуканата гума, но ние бяхме двама в колата. Ако единият слезеше, другият щеше да остане вътре. Така и не разбрахме за какво става въпрос.

 

Това евентуално щяхме да видим:

 

 

Резерват „Абаносовата гора“ в Шамарел (близо до геопарк „Седемцветната земя“)

И за двете места се плаща вход. Тук се изкачихме за около час до Ebony Forest Sublemе Viewpoint по стръмна, но не особено трудна, пътека през гъста гора/джунгла. На връщане минахме по път, по който возят по- мързеливите туристи до viewpoint-а. Отделно има дървена пътека през абаносовата гора с табели за различни дървета. След което на слизане минахме по друга пътека, около която кацаха различни птици. Срещнахме и гигантската костенурка Донатело. Името и го пишеше на гърба, където имаше и GPS. Донатело заедно с костенурките Ванил, Ралф и Флаш са част от проучване, за да се види дали екзотичните костенурки могат да бъдат използвани, за да изпълняват екологичните роли, изпълнявани някога от изчезналите гигантски костенурки от Мавриций. Преди пристигането на хората гигантските костенурки се срещали в огромни стада и изпълнявали жизненоважни функции като разпръскване на семена и паша. Планирано е да се използват, за да помогнат да се контролира екзотичната растителност. Ние видяхме само Донатело. Общо ни отне 2:30 да се качим до Subleme Viewpoint, да си помотаем там, да слезем до абаносовата гора, да минем по пътеката с птиците и да минем долу през малък музей.

 

Пътеката на отиване:

 

 

 

Ebony Forest Sublemе Viewpoint

 

Пътеката на връщане

 

 

 

Донатело

 

Водопадите Еурека- намират се на територията на колониалното имение „Еурека“, за което се плаща вход. Не са нещо особено, но така и така бяхме там. Отиване и връщане- около половин час по сравнително равна пътека. В самото имение има ресторант с вкусна креолска храна и уникален сладолед с препечени/карамелизирани кокосови парченца.

[stotan]

Част 4

Плажовете (на които ние спряхме, докато обикаляхме)

 

La Prairie Beach (откъдето излита хидропланът)

 

 

 

Le Morne Public Beach

 

 

При Cap Malheureux (нещастния нос), кръстен може би след потъването на кораба Saint Geran на 18 август 1744 г., което вдъхновява Бернардин дьо Сен Пиер да напише известния си роман „Пол и Виржини“. Това е и мястото, на което акостирали британците през 1810 г.  и изненадали французите, които ги чакали в южната част на острова.]

 

 

 

Ile Аux Сerfs (Островът на елените)

Tino Boats- алпийска фирма „Дъглас“, не ги препоръчвам.

Пристигнахме на плажа в 10:30. Въпреки че уж спазвахме инструкциите на @Яничка, се озовахме на плаж само с една сергия, а не будки. Нямаха устройство за плащане с карти (Това беше единственото място, където не можеше да се плаща с карти). Нямахме много пари кеш, тъй като това бяха последните ни дни на острова. Показаха ни карта и ни предложиха екскурзия до Ile aux Cerfs, до водопада и трето място за обяд. Платихме за първите две- парите ни стигнаха точно. Казаха ни, че ще можем да се върнем в 14:00, 15:00 или 16:00, когато пожелаем. В 11 часа бяхме на острова. Трябваше да сме на пристанището в 12, за да отидем до водопада GRSE (Grand River South East). Обикаляхме един час. Мястото е тихо, много приятно.

 

 

 

В реката към водопада спряхме до дървета, пълни с маймуни. Туристите им даваха банани. Една маймуна скочи на въжето на лодката.

 

 

 

Самият водопад не е голям и много бързо минахме край него. На връщане двигателят на лодката отказа. Стояхме и чакахме в залива повече от час, докато дойде лодка и ни издърпа с въже на място на острова, различно от първото. Предложиха ни обяд. Отказахме и им казахме, че не сме платили за обяд. Казаха, че няма значение. Показахме им билета, че не сме платили. Отново ни поканиха да седнем и ни сервираха храна. Решихме, че това е някаква компенсация за изгубеното време. След като започнахме да се храним, дойдоха и ни казаха, че трябва да платим обяда. Обяснихме им, че нямаме пари в брой. Казаха ни да теглим пари от банкомат. Поставиха ни пред свършен факт, тъй като вече бяхме започнали да ядем. Все още си мислехме, че ще ни върнат на първото място, което беше по-удобно за плуване. Времето течеше и накрая ни качиха в лодката и ни върнаха в Trou d'Eau Douce в 16 ч., където шефът ни чакаше и след скандал ни каза, че е нормално нещо да не работи и не дължат компенсация. @Stotan Driver се съгласи да теглим пари от банкомат, макар че аз бях готова да викнем полиция. Изгубиха ни целия след обяд и  @Stotan Driver не успя да плува (Първото място беше по- удобно за плуване, а и след обяд се заоблачи. Аз не умея да плувам).

 

 

Тази лодка е тоалетната...

 

Blue Bay

Тук @Stotan Driver най- после успя да поплува, макар и в последния ден.

 

 

 

 

[stotan]

Част 5

Храмовете

 Ганга Талао (известен като Grand Bassin) е кратерно езеро. Смята се за най-свещеното хиндуистко място на Мавриций. Ганга Талао буквално означава „езерото Ганга“, намек за символичната му връзка с индийската река Ганга (Ганг).

В местния фолклор историята на езерото Ганга Талао като място за поклонение датира от 1887 г., когато местен хиндуистки свещеник сънувал сън, в който видял водата на езерото да извира от река Джахнави, друго име на богинята Ганга. Новината за това видение се разпространила бързо в индуската общност на Мавриций и когато впоследствие свещеникът посетил мястото с други хора, той открил, че изглежда точно, както в съня му.

 

 

 

Има истории за това как бог Шива веднъж кацнал на острова със съпругата си Парвати. Омагьосани от красотата на острова и голямото езеро, те решили да се разходят из него. Легендата разказва, че Шива изпуснал случайно няколко капки вода от Ганга в басейна и той станал свещен.

Hanuman Temple- храмът на бога- маймуна Хануман се намира на върха на хълм и трябва да се изкачат 108 стълби, за да се стигне до него. 108-те стълби представляват 108-те имена на Господ на санскритски. Някои поклонници пеят 108-те имена, докато се катерят по стълбите, за да бъдат изпълнени желанията им.

Мангал Махадев е висока 33 м статуя на индуския бог на разрушението Шива, стояща с тризъбеца си на входа на Ганга Талао. Открита през 2007 г., тя е най-високата статуя в Мавриций и копие на статуята на Шива в Индия в езерото Сурсагар във Вадодара, Гуджарат, и е третата по височина статуя на Шива в света.

 

 

Статуята на богинята Дурга (непобедима) е висока 33 м и е най- високата статуя на богинята в света. Открита е през 2017 г. Тъй като богинята е воин, статуята включва лъв, който символизира смелост и сила. Дурга се възприема като майчинска фигура и често се изобразява като красива жена, яздеща лъв или тигър, с много ръце, всяка от които носи оръжие и често побеждава демони.

 

Езерото е пълно с риби и край него обикалят котки и устройват пир с това, което могат да хванат (а то не е малко).

 

Sri Prasanna Venkateswara e хиндуистки храм, построен през 1921 г., посветен на бог Венкатешвара - форма на бог Вишну, създателя на Вселената.

 

 

Siva Subramanya kovil

 

 

Maheswarnath Mandir е хиндуистки храм в град Триолет. Главното божество на храма е бог Шива (едно от неговите имена е Махешварнат- великият бог). Храмът е основан през 1888 г.

Според легендата по време на строежа на храма на мястото е намерено огромно гърне със златни и сребърни монети. Мнозина смятат, че това злато трябва да е принадлежало на пирати от Индийския океан от миналия век, които са атакували кораби на Източноиндийската компания. След това намерените пари са използвани за изграждането на храма.

 

 

 

Veeramakalee Ammen Kovil е най- шареният храм, който посетихме.

 

 

 

 

Sockalingum Meenatchee Amman Kovil (тамилски храм).

 

 

Amma Tookay Kovil датира от пристигането на индийските наемни работници, за да работят в полетата със захарна тръстика. Те издигат място за поклонение на богинята Ама Тукай. Храмът е бил разположен в средата на полета със захарна тръстика и бил направен от слама. Има няколко легенди за произхода му. Някои смятат, че преди повече от век някои работници, докато работели в полетата с тръстика, се натъкнали на тежък камък, който не успели да изместят и дори не могли да работят на това място. Тогавашният собственик от европейски произход дошъл и положил всички усилия да премести камъка, но без резултат. Работниците започнали да се молят на това място, след като камъкът се оказал толкова могъщ. Според други самият камък е Ама Тукай, която е открита в полетата с тръстика. За съжаление крехката конструкция е сериозно повредена през 1945 г. от циклон, но камъкът остава непокътнат. Легендата твърди, че хората се опитали отново да го преместят, за да направят лагер до захарната фабрика, но безуспешно.

Попаднахме на някакъв празник в храма. Имаше много хора, седнали на столове в едно голямо помещение. Някаква група свиреше. Жени обикаляха из храма и удряха една камбана.

 

 

[stotan]

Част 6- последна

Ботаническата градина Sir Seewoosagur Ramgoolam е най-старата ботаническа градина в южното полукълбо. Известна е с дългото си езеро с гигантски водни лилии (Victoria amazonica). Създадена е от Пиер Поавре през 1770 г. На 17 септември 1988 г. е наречена официално „Ботаническа градина сър Сийусагур Рамгулам“ на първия министър-председател на Мавриций. В нея има подправки, абаносови дървета, захарни тръстики и 85 разновидности на палми от Централна Америка, Азия, Африка и островите около Индийския океан (от бутилкови палми, кралски палми до палма талипот, която цъфти на всеки 40 години и след това умира). Много дървета са засадени от световни лидери и кралски особи, включително принцеса Маргарет, графиня Сноудън, Индира Ганди, Франсоа Митеран и Робърт Мугабе.

След смъртта на Сийусагур Рамгулам през декември 1985 г. той е кремиран на територията ù. Прахът му е разпръснат в река Ганг.

 

Каучуково дърво

 

Палмата талипот

 

 

Чаено дърво

 

Баобаб

 

Monstera deliciosa

 

 

Маслено дърво

 

 

 

В градината летят и чуруликат многобройни птици:

Булбул

 

Раиран гълъб

 

Фуди

 

Зеленогърба чапла

 

Обикновена майна (индийски скорец)

 

Столицата Порт Луи, основана през 1736 г. от френските колониалисти като спирка за плаващите от Европа кораби, преминали покрай изключително тежкия за плаване нос Добра надежда. Наименувана е в чест на крал Луи XV.

 

 

Гледка от цитаделата

 

 

Геопаркът „Седемцветната земя“ в Шамарел е относително малка площ от пясъчни дюни, състояща се от пясък от седем различни цвята (приблизително червено, кафяво, виолетово, зелено, синьо, лилаво и жълто) Пясъците са образувани от разлагането на вулканични скални (базалтови) дерета до глина. Смята се, че различните нюанси на цвета са следствие от охлаждането на разтопената вулканична скала при различни външни температури. Поради тропическите метеорологични условия всички водоразтворими елементи като силициев диоксид са измити. Останките са червеникаво-черни железни и алуминиеви оксиди, които създават различни нюанси.

[stanislavpp]

Комплименти за разказа 👏🥂 , много информативен и полезен !