дневник Великденски остров - дългият път към мечтите

[Mary]

 

Как се сбъдват мечтите ли?!

Беше 14.02, когато купихме билетите - на деня на влюбените с мисъл за сбъдването на една мечта ... какво по-хубаво от това?! 

Може би трябва да започна още малко по-рано. Беше 2020-та, когато имахме чудесни билети за Великденския остров заедно с Wilks и Dian. Знаете каква година беше 2020-та, та билетите ни бяха анулирани, взехме си парите за тях, макар и малко бавно. Не беше само това пътуване анулирано, та колкото и да ме беше яд, нямаше какво да се направи.

 

Та да се върна на тази година -  през февруари 2023-та съзирам в някой от сайтовете нова оферта за Великденския остров(за по-кратко ще го изписвам ВО) и почнах да търся дати. Да, но обявените дати не ме устройваха, защото бяха с твърде дълъг престой на ВО. След доста ровене успях да си намеря дати с 4 нощувки на ВО в края на ноември 2023г., което почти идеално ме устройваше. По-добре щеше да е и с три нощувки, но нямаше такъв вариант. Тръгване от Рим ми се видя добра идея.

Писах на @wilks и на @mililia, не се колебаха дълго и купихме билетите през Expedia.

 

Полети:

Първи билет с Latam: Рим - Сао Пауло - Сантяго - Рапа Нуи и обратно за сумата от 723 долара.

Втори билет с Lufthansa: София - Франкфурт - Рим и връщане Рим - Мюнхен - София (от грешката с Виза) за 8,26 евро.

 

Получи се една доста прилична сума за полет от София до ВО - малко над 660 евро. Сигурно има и по-добри оферти, но моите умения в търсенето не са особено големи.

Нещо такова ни очакваше:

 

 

Ето и подробностите в едната посока:

 

 

Навсякъде имахме и доста часове престой, но го погледнахме от положителната страна - щяхме да видим още два нови града + щяхме да се насладим отново на Рим.

Към цената на полетите би трябвало до добавим и цените на нощувките, които с Милилия си взехме навсякъде, но една голяма част от тях платихме с налични кредити и реално ни бяха безплатни.

 

Нощувки:

Рим - La Locanda Dell'Angelo - прилично място, но сложно намиране и тегаво влизане - всичко е автоматизирано.

Сао Пауло - Comfort Hotel Guarulhos - на отиване - близо до летището, имат и трансфер.

Сантяго -   La Quinta by Wyndham Santiago Aeropuerto - на отиване -  също близо до летището и имат трансфер.     

Рапа Нуи -  Hostal Vi'eroto -  точно срещу океана, базово настаняване, без лукс.

Сантяго - Hotel Casa Zañartu - на връщане - централно разположен хотел, но по-скоро доста базов.

Сао Пауло - Hotel Pousada Pacaembu - китайци са собственици или поне го управляват. Чисто беше.

Аз нямах повече резервирани нощувки.       

 

Полетите с Латам бяха навреме всичките. Избор на места имаше безплатно само за отсечката Сантяго - Рапа Нуи и обратно.

Останалите отсечки не позволяваха избор на безплатно място, но бяха сравнително прилични цените, ако не те устройва полученото при чекирането - около 15-18 долара за презокеанския полет.

Хранене, пиене, мултимедия - всичко си е стандартно и с добро обслужване. На полетите беше по-скоро топло, отколкото студено.

За времето от февруари до ноември имахме съвсем малки промени по резервацията с по 10-15 минути на някои полети.

Всички полети и с Латам, и с Луфтханза бяха почти изцяло запълнени - народа хукна по света.

 

Бавно, бааавно минаваше времето от февруари до ноември. В началото се ослушвахме дали няма да ни анулират полетите, но като мина известно време, вече бяхме сигурни, че ще пътуваме.

Започнахме и подготовката.

 

Следва ...

[Mary]

Дойде най-накрая денят на първия полет - рано-рано София - Франкфурт - Рим.

До Рим има доста директни полети, но по обясними причини взехме този евтин вариант. Сега като написах евтин, ще се потвърди по-натам, че евтиното е винаги скъпо.

 

Та сутринта рано се събираме на летище София в лаунджа - пийнахме по кафе, побъбрихме си и се разделихме - летяхме по различни маршрути.

Първа среща с обезледяването:

 

 

Довиждане София:

 

 

Здравей, Франкфурт:

 

 

Имахме някакво време във Франкфурт, което уплътнихме с това:

 

 

А опашката за излитане беше доста голяма и можех да снимам какви ли не самолети - кацащи и излитащи:

 

 

По пътя до Рим се редуваха облаци и гледки:

 

 

 

 

 

 

Забавно беше намирането на хотела, който е част от сграда с най-различни помещения в нея. Забавно беше и отключването, заключването, но преди нас беше вече разработила пътя mililia, че тя кацна по-рано.

Захвърлихме багажа и се втрурнахме да подишаме римски въздух.

 

 

Няма да се спирам на маршрути и други подробности, предвид че за двама от нас е N-то посещение във вечния град, което не попречи да сбъркаме посоката на метрото и да се въртим като шматки, докато намерим станция, на която можем да се върнам в обратна посока със същите билети - т.е. да не излизаме от метрото.

Докато се мотахме из метрото на път за Ватикана, то заваляло. Няма да ни спре някакъв си дъжд я, като типични туристи изядохме по парче пица на път за светите места.

Снимка от пицата няма, но има снимки от Ватикана.

 

 

 

 

Любимите ми снимки в локвите:

 

 

И поехме пеша към хотела, разхождайки се из Рим:

 

 

 

 

Доста километри навъртяхме, хубавото беше, че дъждът спря още на път към Ватикана и се насладихме на предпразничен Рим.

 

На другата сутрин отново на шатъла и към летището за дългоочакваните полети в посока ВО.

 

Следва...

[Mary]

Пътувахме само с ръчен багаж, чекирахме се онлайн и на летищата продължавахме направо към гейтовете.

За полета от Рим до Сао Пауло нямам какво толкова да кажа.

 

 

Бяхме на места до пътеката и тримата - двама един зад друг и третия през пътеката. Дневен полет, не ни се спи - общо взето надухме главите на хората с приказки и смях.

Когато и да погледнех през прозореца все над Африка като че летяхме.

 

Краят на Европа и началото на Африка:

 

 

На влизане в Бразилия имаше голяма опашка и доста време си почакахме, после и трансфера почакахме, но с удоволствие после се метнахме по леглата. 

На другата сутрин отново към летището - ох, напълнихме се с бразилски печати, да видим кога ще ги нищят по границите. 

Самолетът вече ни очаква - този път не много голям, но и времето за полет беше по-малко.

 

 

Мултимедия в самолета нямаше, но имаше локален интернет, чрез който можеш да гледаш филми, да слушаш музика, да следиш полета:

 

 

Голяма опашка за излитане изчакахме и тук - разни самолетчета прелетяха около нас:

 

 

 

 

Небето беше изпъстрено с облаци, а между тях се откриваха гледки към мегаполиса:

 

 

 

 

След малко облаците закриха повечето гледки и само понякога се показваше част от необятната бразилска земя:

 

 

А в повечето случаи виждахме пухкавите облаци:

 

 

С наближаването на Андите облаците се поразсеяха, а самолетът се подготви за прелитането над тях. Поне десетина минути преди да ги доближим, включиха сигнала за коланите, екипажа беше настанен по местата и ставането по какъвто и да било повод беше невъзможно - строго следяха. За щастие голяма туброленция нямаше, но явно имат защо да са предпазливи.

 

 

Откриваха се и гледки към високите върхове на Андите:

 

 

 

 

 

 

Сантяго е доста близо до Андите и снижаването е бързо, придружено от турболенция заради ветровете.

Изчакахме си трансфера и се насладихме на удобни легла, хубава баня и вкусна храна с пивка бира:

 

 

 

Преди да вечеряме се опитахме да сменим пари някъде, но не намерихме изобщо такава възможност. На летището имаше обменно бюро, но курсът беше доста дървен. В хотела и в съседните хотели не предлагаха смяна на пари. Аз бях обменила известна сума от София, но разчитахме да сменим още.

 

Спахме бързо и на сутринта вече бяхме готови за последния полет в посока ВО.

 

Следва...

 

[Yto]

Ноември 2018 теглиx от Scotiabank с револют картата без проблем в Сантяго. В центъра имаше една улица с много чейндж бюра с добър курс.

[Mary]

преди 52 минути , Yto каза:

Ноември 2018 теглиx от Scotiabank с револют картата без проблем в Сантяго. В центъра имаше една улица с много чейндж бюра с добър курс.

Ние бяхме в хотел до летището и нямаше избор. Само на летището сменяха пари, но не ни допадна курса.

[Yto]

Смятах за 2 път да летя до там и чаках да се отвори отсечката ВО до фр. Полинезия, но едни руснаци говорят, че на острова неможело да се мръдне без придружител. С нетърпение чакам продължение....и дали това е вярно.

[Mary]

 

В този пост ще напиша някакви общи неща и изисквания за посещение на Великденския остров, валидни към ноември 2023г.

 

Задължителни изисквания за влизане в Рапа Нуи:

     Форма за влизане (FUI) - попълва се поне 48 часа предварително.
     Двупосочен билет за самолет за максимум 30 дни, включително дните на пристигане и заминаване - посочват се във формата.
     Резервация за нощувки като мястото трябва да е регистрирано в SERNATUR или писмо с покана от местен.
     За да посетите Националния парк Рапа Нуи е задължително влизането с водач или местен над 18г. Само две Аху са достъпни без водач и без билет за нац.парк - Ahu Tahai и Ahu Nau Nau(Anakena).
     Можете да купите своя билет за обиколка на националния парк Рапа Нуи онлайн тук - ние си купихме билетите на място от тук на цена 72х.
     Не можете да внасяте продукти от мед(мед за ядене).

 

Форма за влизане

Нямаше някакви специфики, попълва се лесно, може да се попълни и втора форма, ако нещо сте объркали.  Очаквахме още на летището да я изискват и да проверят попълнените формуляри, но не ни ги поискаха - оказа се, че те директно ги виждат на компютъра.

 

Нощувки

Вече писах къде отседнахме с @mililia - Hostal Vi'eroto - платихме кеш в долари, мисля нямаше вързможност за плащане с карта. Собственикът е аржентинец от Буенос Айрес, който явно вече живее на ВО. Видяхме го само първия ден, след това замина за Сантяго.
    

Водачи

Акредитиран водач можете да изберете от тук, а можете да намерите и по друг начин. Ние търсихме из нета и контактувахме с няколко човека. Цената която ни предложиха беше почти еднаква - около 150х чилийско песо на човек за два дни. Предварително бях прочела, че цената на водач за 6-часова обиколка е CLP 130000-200000. Такива цени ни предложиха и тези, с които контактувахме предварително.

Реално платихме по 80х на човек, като това беше цена постигната от @wilks през неговото място за настаняване. Имахме двама водачи - не схванах добре защо са двама, но явно се допълваха по някакви местни показатели - дама и господин. Жената говори само испански, мъжът и английски.  Телефонът на дамата е: +56976527486 - Тиара. Много мили и любезни бяха и двамата. Очевидно това не е работата, с която се занимават в ежедневието си, но ние останахме доволни. Ако очаквате професионален гид не са вашите хора тези.

 

Билети за национален парк

Всички нерезиденти трябва да закупят билет за национален парк, за да влязат в археологическите обекти. Билетът е валиден за 10 дни. Важно - можете да влезете в Rano Raraku и Orongo само ВЕДНЪЖ на билет. Плащането на билетите, които купихме на място беше само с карта. На самия билет слагат печати на всеки вход.

Билети за националния парк могат да се купят на теория и на летището - на практика не проверихме дали е така.

Реално почти целия остров е Национален парк. На всички Аху са изградени пропусквателни пунктове, където проверяват билетите, често изискваха и паспортите, записват водача. Нямам представа дали може да се заобиколят по някакъв начин тези проверки - видимо няма как да стане - оградено е. На някои места можеш да снимаш отдалече извън заграденото, но е наистина отдалече.

 

Електричество

Същите като нашите са контактите, няма нужда от адаптор.

 

Транспорт

Кола, колело, пеша - това са вариантите. Предвид задължителното ползване на гид, то колите под наем не са много търсени сега. Почти всеки гид предлага и транспорт в посочената цена, макар да попаднахме на една дама, която предлагаше услуги като гид, без да има транспорт. 

Градчето Рапа Нуи се обикаля спокойно пеша.

За трансфер от летището искаха по 15 долара на човек - не на кола. Нас ни повози безплатно Wilks, който имаше включен трансфер в цената на нощувките. Летището е буквално на пешеходно разстояние от града - максимум да са 5км, но с багажа не е много приятно да вървиш пеша.

 

Интернет

В хотела ни имаше добър нет. В града на някои места има обществен безплатен нет.

Мобилен нет ползвах на Airalo - глобална карта.

 

Цени

Скъпичко си е яденето, но е обяснимо - всичко се внася и то от доста далече.

 

Слънцезащита

Задължителна!!! Дори в облачно време не пропускайте да сложите слънцезащита с висок фактор. На някои от гишетата за вход към обектите имаше поставени големи туби със слънцезащитен крем. Не е случайно това. Слънцето е много силно и ако не искате да имате проблеми, не пропускайте защитата.

 

Ядене

Няколко пъти хапнахме в ресторанти, няколко пъти емпанади от пекарни и малко храна от магазините.

Както вече написах - скъпо си е, но очаквано скъпо. Цените бих ги определила като западноевропейски. В ресторантите очаквах по-голям избор на морска храна, все пак сме на остров, но основно се предлагаше риба тон. Когато разказвам покле къде сме били и ако имам снимана сметка, ще я покажа.

 

Вода

Според нашия домакин водата от чешмата е питейна и безопасна за пиене, но с леко солен вкус, понеже е обезсолена морска вода. Не я пробвах, купувах си бутилирана вода.

 

Общи

На острова има безброй кучета - повечето са доста големи и ходят навсякъде. Дружелюбни са докато не тръгнеш към местообиталището им - къща, двор - тогава започват гръмогласно да лаят. Често някъде по улицата с теб тръгва някое куче и върви неотлъчно наоколо. Особено, ако държиш нещо за ядене.

Комари не видяхме и на разбрахме дали има. Репеленти и защити за насекоми не сме ползвали.

Има обаче огромни хлебарки - срещат се по улиците тук-там, както и понякога в къщите. Непрекъснато гледах да ми е затворен багажа, че да не си доведа някоя неканена гостенка.

 

Забележителности

Това са част от местата, които можете да посетите на острова:

Археологически обекти

Anakena - Седем статуи на Аху Нау-Нау и по-стара единична статуя на Аху Атуре Хуке.

 

Ahu Akivi - Единствените статуи, които гледат към океана.

 

Ahu Huri A Urenga - Единичен моаи с четири ръце.

 

Ahu Tongariki - Най-голямото аху с 15 моаи.

 

Orongo - Древно каменно селище, където са се провеждали състезания.

 

Puna Pau - Кариера за горните части на статуите на моаи.

 

Rano Raraku - Кариера, където са направени 95% от моаи статуите, все още със стотици статуи, останали тук.

 

Tahai - Район близо до града с няколко статуи, обичайни за снимане на залез.

 

Vinapu - Най-перфектно прилягащото аху се намира в тази област.

 

Beaches

Anakena - Определят го като най-тропическия плаж на Рапа Нуи.

 

Ovahe - Уединено място за бягство, което е покрито със сянка следобед.

 

Pea - Малък централен плаж в Ханга Роа.

 

Poko-Poko - Уединен басейн в Ханга Роа.

 

Volcanoes

Poike - Зашеметяващи гледки, уникална археология и пещери.

 

Rano Kau - Предлага удивителна гледка към драматичен, идеално кръгъл кратер с езеро на дъното.

 

Terevaka - Най-високата точка на Рапа Нуи, 500 м над морето.

 

Caves

Ana Kai Tangata - Малък залив, където са се провеждали определени церемонии за птици. Има рисунки на тавана.

 

Ana Kakenga - Пещера, която се разделя на два тунела с изглед към океана.

 

Ana O Keke - Младите момичета са се  уединявали тук, за да запазят светла кожата си.

 

Ana Te Pahu - Дълъг тунел, в който са се помещавали големи семейства.

 

Ana Te Pora - Малка пещера с добре структурирано, чисто открито пространство.

 

Няколко думи с какво е интересен Великденският остров

 

Загадъчното мегалитно наследство е главната причина, поради която островът привлича пътешествениците.

Основните акценти тук са мистичните Moai (каменни статуи) и каменните светилища Ahu. 

 

Moai

Моаите са построени приблизително през 1400 - 1650 г. от местните жители.

Мнозина ги познават като глави на Великденския остров. Това е погрешно схващане - всички тези "глави" имат тела.

Има около 1000 статуи, максимално тегло до 86 тона тегло и 10 м височина. 

 

Статуите на моаи са построени, за да почетат вожда или други важни хора, които са починали. Те са поставени на правоъгълни каменни платформи, наречени аху, които са гробници за хората, които статуите представляват. Моаите са умишлено направени с различни характеристики, тъй като са предназначени да запазят външния вид на лицето, което представляват.

Когато първият европейски кораб пристига на Великденския остров през 1722 г., всички статуи, за които се съобщава, все още стоят. По-късно посетителите съобщават за повече статуи, които са паднали с течение на годините, а в края на 19-ти век не стои нито една статуя. Най-разпространената теория за това е, че статуите са били свалени в племенна война, за да унижат врага. Аргумент за това е фактът, че повечето статуи са паднали напред с лицето в земята.

 

Ahu

Около 272 каменни площадки са открити на острова. Само върху няколко тях има статуи. По-голямата част са в близост до морето, а 25 са във вътрешността.

Първоночално тези церемониални платформи били не по-дълги от 20 метра. Но по-късно някои от тях достигат до 100 метра дължина, съдържащи повече от 10 статуи на различна възраст. 

Статуите са поставени с гръб към морето, за да могат да защитават рода със своята сила(мана). Всяко семейство, племе, род са искали да притежават най-красивото каменно светилище, така че то да символизира мощта и силата, което е придобита и наследена от предшествениците.

 

Добавям два полезни файла:

 

Схематична карта -  Map.pdf

Кратък гид - guia-visitante1.pdf   

 

Надявам се, че включих всичко важно, но ако имате въпроси, ще допълня.

 

Следва...

[Mary]

Продължавам с разказа за следващия ден - от хотела с трансфер отново към летището. Следва полет от Сантяго към Великденския остров.

Навсякъде бях чела, че проверките за този полет са по-сериозни, да се предвиди достатъчно време, да подготвиш всички документи и ... докато чаках сериозните проверки се озовахме пред гейта:

 

 

Да, за ВО се отиваше на други гишета, но нищо необичайно нямаше в тях.

Ето го и самолета, който ще ни отведе към това мистично място, за което мечтаех от доста време:

 

 

Довиждане Сантяго:

 

 

 

И мултимедията в самолета:

 

 

За този полет може да се избират безплатно местата. Аз лично се усетих доста късно и вече нямаше места до прозорец. Въпреки това проверявах редовно и малко преди полета се появи едно място А, но за съжаление над крилото.

Изборът на място напред в самолета вървеше и с доста просторно място - вече не знам откога не съм се возила в самолет, в който като протегна ръката си напред, да не мога да достигна предната седалка. 

Над крилото, но все пак, колкото и малко да е, пак нещо ще видя от въздуха - реално през цялото време нищо не се вижда - облаци или океанска шир. При кацането се вижда съвсем малка част от острова - понякога от места А, понякога от другата страна е по-добър изгледа - зависи как захожда самолета. В случая не беше от моята страна и успях да зърна само едно малко парченце от острова:

 

 

Бързо се изнесохме от самолета и ето "Добре дошли" на Великденския остров - дълъг път, който не го усетихме много, понеже го разделихме с нощувки. 

 

 

Сградата на летището е типично островна:

 

 

Понеже ние двете с @mililia нямахме организиран трансфер и никой не ни чакаше, не получихме и гердан от цветя. Такъв получе само @wilks, който отри хазяйката си в тълпата и ни поведоха към нейния пикап за трансфер до хостела. Жената малко се изненада от нашето присъствие, но поразбута багажа на задната седалка и ни настани набързо там.

Докато пътувахме ни показа къде се купува билет за Националния парк, къде е църквата, къде са банкоматите.

След десетина минути вече бяхме пред хотелчето ни. Ето и две снимки от стаята:

 

 

 

Ментахме багажа, разплатихме се със собственика и тръгнахме смело да търсим пари - действието се развива в петък малко след обяд - около 13,30ч.

Нашият домакин набързо секна ентусиазма ни като обяви, че банките вече са затворени. Ех, Европа, ех ред - кой да се сети, че по островите нищо не е като си го мислиш.

Разбрахме, че банка няма да намерим, остана да проверим банкоматите, защото на другия ден имаме да плащаме за тур. Всъщност аз имах достатъчно пари в кеш за двама, но не и за трима. 

Няма какво да направим, ще се разходим из града и ще видим банкоматите. Разбрахме, че не повечето места може да се плаща с карта, турът можеше да платим и в понеделник, когато отварят банките, та не взехме пари и от банкоматите.

 

Нашата улица е точно до брега на океана, даже през прозорците и верандата пред стаята го виждахме и чувахме.

В Европа времето беше студено, но тук хората са плацикат в морето:

 

 

Това е точно на пристанището, където има много риболовни лодки и тръгват турове за дайвинг.

 

 

И веднага до пристанището е първата ни среща с моаи - Ahu Hotake - налазихме го за снимки с герданчето на Уилкс.

 

 

Потърсихме пощата, където се слага туристически печат в паспорта, но се оказа че вече не се слага там, а в офиса на Sernatur, Tourist Information. След ден си сложихме по още един различен печат.

 

 

Изядохме и по една голяма емпанада, купена от тук.

Прегледахме супермаркетите по главната, купихме си вода и някакви сухарчета за закуска.

Последва разходка покрай брега, погледнахме и плажчето пред нас - Playa Poko Poko:

 

 

 

И бавно се насочихме към емблематичното място за гледане на залеза - Ahu Tahai.

Предвид облаците, които се виждат на предните снимки, не очаквахме да визим залез, но няма как да не проверим как точно ще изглежда.

По пътя за там има двама моаи, единия доста новичък:

 

 

 

Ето една местна къща с дежурните пред нея кучета:

 

 

Ето и снимки от нещото, което може да наречим залез, макар слънцето да не се виждаше много-много:

 

 

 

 

 

 

И няма как да не ви покажа гробището, покрай което се минава за Аху Тахай. Лампи, гирлянди, всякакви свитлинки и даже един моаи:

 

 

Часовата разлика вече взе да се обажда и се отправихме към леглата. Но преди да заспим проведох една неравностойна битка с хлебарка-гигант в банята.

Беше победена, душът освободен, използван и наистина настана време за сън.

 

Следва...

[MayaS]

На 29.12.2023 г. в 10:38, Mary каза:

Надявам се, че включих всичко важно, но ако имате въпроси, ще допълня.

Мари реагирах само с едно благодаря, защото не мога с 10. 

[Mary]

преди 1 час, MayaS каза:

Мари реагирах само с едно благодаря, защото не мога с 10. 

Сигурна съм, че появат ли се отново билети на прилични цени, ще бъде полезна тази информация за всички.

Поне за нас беше ново, макар @wilks да е за втори път на ВО.

[schnappsyy]

Голяма мечта е и за мен посещение на Великденския остров. С информацията за хлебарките малко ми се охлади мерака, но някой ден ще се наканя сериозно. Наслаждавам се на разказа, а на всички желая да сбъдват такива мечти през 2024 година, а билетите да са все на промоция 🎁

[Mary]

преди 3 часа, schnappsyy каза:

Голяма мечта е и за мен посещение на Великденския остров. С информацията за хлебарките малко ми се охлади мерака, но някой ден ще се наканя сериозно. Наслаждавам се на разказа, а на всички желая да сбъдват такива мечти през 2024 година, а билетите да са все на промоция 🎁

Нещо толкова незначително като хлебарките няма как да те спре по пътя на мечтата!

Пожелавам сбъдване!

[chandni]

Благодаря за подробната, както винаги добре ситематизирана и полезна информация. Аз нямам увлечение към ВО, но мъжът ми е споделял желание да тръгнем някой ден натам и може би някога ще се случи и това. 

В очакване съм на продължението ...

[Mary]

Станахме сутринта рано-рано, че биологичният ни часовник е в друга часова зона.

Към нощувките нямахме закуска, не се и предлага в този хостел, затова предишния ден си купихме някакви солени бисквити и крема сирене - набързо се нагласихме на верадната да си гледаме океана и да погризваме сухотийките, но не е толкова идилично, колкото звучи. Да, гледката си е там, но масата и столовете са леко прашлясали, а котката, която жално се прилепва до теб, не те оставя да ядеш спокойно, въпреки че не харесва закуската ти. 

 

Имахме уговорка да тръгнем в 10 часа, но тръгнахме малко по-късно - не си дават много зор по островите.

Докато чакахме, набързо отидох до плажа да видя какво се случва там, че музика звучи и гълчава се чува, а то цял празник си имаше - песни, танци, нещо като спортен ден го определих.

 

 

 

Пристигна колата ни с двама човека в нея - както вече споменах не разбрах каква е точно ролята на двамата, но нашата връзка беше с Тиара, която не говори английски, а с нея беше мъж, който говори, обясняваше някои неща по забележителностите. Навсякъде в книгите ги записваха и двамата - предполагам, че единия е местен, а другия гид. Това беше нашия случай, повечето туристи които срещнахме, бяха само с един водач/гид.

 

По пътя за първата ни забележителност се откриват панорамни гледки към града и летището:

 

 

Първа спирка за деня - Rano Kau.

 

 

Ето една схематична карта на пътеките и обектите на това място - снимала съм я в сградата, където проверяват билетите и има обосоена малка ниша с най-важната информация:

 

 

Рано Кау е един от трите вулкана (Теревака и Пойке са другите), чието изригване е образувало Рапа Нуи.

Вулканът с кратера му е бил важен източник на питейна вода. Местните жители са изкачавали 150-метровия хребет, слизали са надолу, взимали вода и се изкачвали отново нагоре.

Езерото на дъното на вулкана, което е на 100 м надморска височина, е покрито с плаващи острови от трева. Легендата разказва, че това езеро няма дъно - че достига до самото ядро на Земята.

Този голям кратер притежава мини-екосистема с по-горещ и сух климат от останалата част на острова, така че екзотични плодове като портокали и ананаси растат по-лесно тук, без да се нуждаят от грижи. На следващата снимка се вижда колко е зелено вътре:

 

 

 

Рано Кау е дом на древното каменно село Оронго, което има около 50 каменни къщи(церемониални руини), където са се провеждали състезанията за птичари.

Намира се на ръба на вулкана Рано Кау, гледащ към морето. Къщите не са обикновената харе вака ("къщите за лодки"), а са направени изцяло от камък - плосък, твърд камък (за разлика от обикновения вулканичен, лек камък, пълен с малки джобове въздух). Използвали са този материал, за да оцелеят къщите при силните ветрове на върха на вулкана.

В продължение на векове къщите в различна степен са се разпадали. През 1974 и 1976 г. всички къщи са реставрирани. В някои от тях са запазени изображения на хора и птици.

 

 

 

 

 

 

 

С това място е свързан и култа към Tangata Manu – това е титла присъждана на победителя ежегодно сурово състезание - този, който пръв е успявал да преплува разстоянието до отстоящото на 1,3 км. островче Moto Nui и да донесе яйце на manu tara (морска лястовица), свещената птица за тях, печели уважение и привилегии. Регламента предвижда, че яйцето трябва да остане цяло, затова участниците само частично използват едната си ръка – за плуването, както и за изкачването на отвесните скали до Оронго. Ето го островчето на снимката:

 

 

И колко е отдалечено от брега:

 

 

В тези състезания "човекът-птица", са участвали представители от всяко от племената. Състезателите първо се спускат на повече от 200 метра надолу по стената на скалата, после плуват до островчето, наречено Motu Nui, взимат снесено яйце от птицата манутара, плуват обратно и отново ще се изкачат по отвесните скали. Първият състезател, който се завърне с непокътнато яйце, е обявен за победител и ще спечели привилегиите на краля в продължение на 12 месеца. Също така му било предложено да избере за съпруга едно от девствените момичета от Ана О Кеке ("Девствената пещера"), където момичетата живеели, за да се сдобият с бяла кожа, което се смятало за знак за красота.

Ето скици как са изглеждали тези състезания и участиците в тях:

 

 

 

И птицата:

 

 

На това място е имало и един моаи - известния Хоа Хакананайа, който е взет през 1868 г. от екипажа на британски военен кораб „Топаз“. Този моаи се намира оттогава в Британския музей в Лондон.

 

 

С удоволствие се разходихме из всички пътечки, които са обособени за туристите - тук правя вметка - където има обособени пътеки е задължително ходенето само по тях. Работещите в парковете следа стриктно да не се излиза от пътеките, вашите водачи отговарят да спазвате правилата. По този начин се стремят да запазят кутурното си богатство - разбираемо е, че това ги храни целия остров.

 

Последни гледки към калдерата и сме готови за следващото място:

 

 

Част от "стената" към океана се е  срутила преди време и така дава възможноста да се види и океана зад кратера.

 

 

Следва...

 

[Mary]

Наснимали всичко наоколо се отправяме към втората цел за деня.

Аз разбира се зорко следя да не пропуснем нещо интересно и веднага давам знак да отбием до един самотен моаи - Ahu Huri A Urenga - със забележителна характеристика - има четири ръце. Той е наречен "Астрономът", защото е подравнен към изгрева на зимното слънцестоене - 21 юни - и сянката му най-вероятно е била използвана за определяне на слънцестоенията и равноденствията. Не само бележи началото на зимата, но и поставя началото на различни забрани, които регулират риболова и други дейности на острова.

 

 

Аху и моаи са построени на късия край на издигнат площад. Аху не е сложен за да се впише в правоъгълната форма на площада, а е построен с ъгъл от 20 °. Това означава, че площадът не е подравнен със зимното слънцестоене, но Аху Хури А Уренга е. Ето една схема от нета:

 

 

Няма единна теория защо ръцете са четири -  вероятно представляват четири сезона или може би символ на четирите посоки. Huri A Urenga според учените дава допълнителна информация за изгубената култура на Рапа Нуи и подсказва сложността на дейностите, които са били свързани с тези монолитни скулптури.

 

 

Ahu Uri a Urenga се намира в частна собственост и не е част от националния парк Rapa Nui, така че не е необходимо да представяте билета. Достъпът, който е свободен, се осъществява чрез турникет, който предпазва заграждението. Тъй като това е свещено място е необходимо да се подходи с уважение към него - няма кой да следи за спазване на правила там.

 

 

Ahu Huri A Urenga е реставриран от американския археолог Уилям Мълой и археолога от Рапа Нуи Серджо Рапу през 1972 година.

 

Продължаваме към следващата точка от плана ни - Vaihu - даже на картата не е отбелязан точно така. 

Vaihu е по-малко известен, тъй като тук няма платформа с възстановени моаи. Добре е да спрете тук, защото има интересни неща.

В началото до входа са разположени реплики на къщи и градини. Къщите приличат на обърната лодка.

 

 

 

 

Градинките, заобиколени от камъни, са служели отглеждали основните продукти за острова - така са били защитени от вятъра.

 

 

 

Тук се вижда и нереставрираната Ahu Hanga Te'e, където има осем моаи. Те са били съборени и лежат с главата надолу в тревата. Вероятно така са изглеждали почти всички места тук, преди моаите да бъдат възстановени и издигнати на различни Аху през миналия век. Защо моаите са били съборени, не е ясно, но войните между различните племена вероятно са причината за това. На земята се търкалят и някои шапки (Pukaos)  близо до моаите.

 

 

 

Пред моаите има голям кръг от камъни с диаметър около 10 метра, наречен paina. В него са се извършвали определени възпоменателни ритуали в чест на различни членове на семейството.

 

 

И пиленца всякакви хвърчаха наоколо:

 

 

А морето е много бурно тук:

 

 

От снимката много не личи, но ето едно кратко клипче - вълните сякаш се появяват от нищото и се разбиват с грохот. Абсолютно опияняващо е да се гледа на живо.

 

 

Следва...

[krasen_denev]

Ох,колко е интересно! Нямам търпение и очаквам с нескрит интерес продължението на това уникално приключение! 

[Mary]

Преди 1 час, krasen_denev каза:

Ох,колко е интересно! Нямам търпение и очаквам с нескрит интерес продължението на това уникално приключение! 

А аз се готвя за следващото пътуване и пиша между другото, че време не стига. Но трябва да се забързам.

[Mary]

Качваме се отново в колата и поемаме към едно от най-интересните места тук - Rano Raraku.

 

Това е угаснал вулкан, който е превърнат във фабрика, където са изсичали моаите от скалите.

Мястото поне за мен носи много силна енергия и предизвиква усещане за мистерия по почти сюрреалистичен начин, по-силен от всяко друго място на Великденския остров. Това е сърцето на древната цивилизация Рапа Нуи със стотици изоставени моаи, разпръснати наоколо.

Почти всички статуи на моаи са издълбани тук, преди да бъдат преместени до другите места на острова.

В Рано Рараку са останали около 400 статуи. От тях около половината са завършени, а останалите са в незавършено състояние.

 

Традицията за изграждане на статуи на ВО продължава четири века. Първоначално моаите били малки, но тъй като уменията били постоянно усъвършенствани, статуите нараствали по размер през поколенията. В крайна сметка чудовищни мегалити с височина до 10 метра и тежки 80 тона са били успешно издълбани и транспортирани километри по хълмист терен. Това се е отразило много зле на горските местности. Заради пренасянето на моаите, малката и крехка екосистема на острова е напълно обезлесена. Била е е джунгла с милиони палми, когато хората за първи път са пристигнали по-малко от хиляда години по-рано. Тъй като големи количества дървен материал са били необходими само за транспортиране на статуите, а не за издълбаването им, затова производството е продължило още известно време, но моаите не са могли да бъдат извадени и транспортирани от кариерата. Това може би е причината да има толкова много големи статуи в много добро състояние, готови да бъдат доставени, но вместо това просто са били изоставени... Има и още една теория защо и как са изчезнали дърветата от острова, а коя е истинската не се наемам да кажа - в нея са намесени ... плъховете. Та в плъховете и хората явно се търси вината. 

 

Още като се доближаваме до вулкана се виждат статуите като малки топчици.

Входът за тази забележителност е тук, има и тоалетна. На входа отново проверяват билет, паспорт, записват водачите и ни припомнят да не излизаме от пътеките. 

На една маса бяха сложили най-различни камъни, които са ползвани за направата на моаите - за съжаление не съм ги снимала, била съм заета да ги пипна с раце и да ги усетя всичките. Разказват кой камък за какво е използван и каква е структурата му.

 

Нашите любезни водачи ни бяха направили сандвичи, та там седнахме да ги хапнем и след това се впуснахме в изследване на Рано Рараку.

В началото ще ви покажа две снимки от нета. Първата е снимка отвисоко, където се вижда целия вулкан:

 

 

Преди е можело да се посети и калдерата, сега не съм сигурна дали е възможно, заради пожара който имаше там. Показвам какво е изгоряло с втората снимка от нета:

 

 

На място не си личеше какви точно са щетите от пожара, но и не видяхме никой да върви към вътрешността на вулкана.

 

На входа е поставена табела, където схематично са показани най-интересните места:

 

 

Показани са и пътеките, по които е разрешено да се върви.

 

В началото почти нещо не се вижда - малки черни скалички:

 

 

И изведнъж точно до теб виждаш един голям колос, полегнал на земята - вероятно тръгнал за някъде, но останала тук завинаги.

 

 

И зад него още един:

 

 

Правиш още крачки по пътеката е около теб изкиват глави и още глави на моаи, като цветя на поляна.

 

 

 

Много статуи в Рано Рараку са зарити наполовина или повече в земята. Оттук идва погрешното наименоване на статуите моаи като "глави" на Великденския остров. Истината е, че всички те имат тела, въпреки че понякога от земята стърчи само глава.

Причината да се подават само главите е начинът, по който древните работници в кариерата са планирали придвижването предвид невероятно голямото тегло на статуите. След като са били изсечени и отделени от скалата в по-високите части на вулкана, статуите са били плъзнати надолу по хълма към по-ниските райони на Рано Рараку, където има почва, а не скала. Там са изкопавали голяма яма. След като статуята достигне до ямата си, гравитацията я накланя, докато не бъде напълно изправена. Използвайки тази техника, работниците в кариерата си спестили големия труд да издигат всяка статуя на ръка.

Когато един моаи бил готов да бъде преместен от Рано Рараку, почвата пред статуята е била премахвана, за да се създаде пътека. Така по пътеката са се придвижвали вече изправените статуи.

 

 

 

Рано Рараку е избран за фабрика не заради местоположението си, а заради скалата, от която се състои. Материалът се нарича туф/туфа, което е просто вулканична пепел. Този вулкан е изхвърлил огромни количества пепел по време на изригването си и когато тази пепел е паднала отново на земята, се е стопила и образувала туф.

Вулканичната скала на Рано Рараку е установено, че е по-добрият материал за изработването на статуи. По това време не е имало метал, а използваните инструменти са били по-твърди скали, затова от съществено значение е материалът за работа да бъде мек, за да бъде издълбан по-лесно.

 

Туфът е мек, а също е и крехък. От вятъра, дъжда и температурните промени, скалата изсъхва и се променя доста бързо. Това означава, че статуите на Рано Рараку моаи бавно изчезват. Затова е строго забранено докоставено на моаите - грози ви глоба.

 

 

Тук лежи най-голямата статуя, правена някога на острова - Гигантът. Има височина от 21,75 метра и приблизително тегло от 200 тона. Тя никога не е била завършена. Когато е била изоставена, майсторите са работели по изработването на окопи по страните, за да го отделят от вулкана. Не е ясно дали тази статуя е била изоставена, защото ерата на скулпторите е приключила, или защото работниците просто са смятали, че ще бъде твърде трудно да се транспортира.

 

 

След нея имаше още една голяма скулптура и непосредствено до нея още една - казаха ни, че вероятно едната не са я одобрили като материал и са я изоставили:

 

 

Повечето моаи са с плоски глави:

 

 

 

Има един, който освен че е със закръглена отзад глава, има и крака, върху които е коленичил - Moai Tukuturi.

 

        

 

Има легенда за тази статуя, че първообраза е един от майсторите, който е загинал на площадката и е останал със сгънати крака, като да коленичи, затова са направили така тази статуя.  Коленичилият моаи е разкопан от норвежкия изследовател Тур Хейердал през 1956 година.

Непоследстево до него има вюпойнт, откъдето се открива чудесна гледка към океана и 15-те моаи, които са там:

 

 

От тази точка вече започва връщането в обратната посока, отново по маркирани пътеки, където има и изградени наблюдателни площадки.

 

 

 

 

В Рану Рараку се ходи най-близо до моаите, на сотаналите места се виждат от по-голямо разстояние - тук си буквално до тях.

Последен поглед към това мистично място и продължаваме към следващата цел.

 

 

Следва...

[Mary]

Следва може би най-фотографираното място на Великденския остров - Ahu Tongariki.

Снимани от Рару Рараку, а На заден план стои островчето, известно като Motu Maratiri, което в древни времена е служило като убежище за много хора по време на племенни конфликти.

 

 

Пътят до там е кратък, има паркинг пред заградената част, следват проверяващите билетите + гидовете. Всичко както казах се заисва в едни дебели тефтери, а на билета ти слагат печат от всеки обект.

Още извън загражденията може да се снима, та ако има и такива, които обикалят без гид, ще могат да снимат.

 

 

На заден план се вижда и третия вулкан - Пойке, който е най-старият и реално с него се е образувал ВО.

 

Аху Тонгарики е най-големият аху на Рапа Нуи с впечатляващите си 15 статуи моаи. Тук е и най-тежката статуя на моаи на Рапа Нуи, с приблизително тегло от 86 тона.

 

 

Историята на Тонгарики смесва митологични истории, кланови войни и племенни народи, датиращи от 10-ти век. На голямата поляна са открити останки от къщи-складове, стари огнища и стотици петроглифи, издълбани във вулканичната скала, отразяващи важността на това необикновено място.

Смята се, че Тонгарики е бил социално-политически и религиозен център на Хоту Ити, един от двата основни клана, които обединяват племената от източната част на острова.

 

Аху Тонгарики е най-голямата церемониална структура, построена на Великденския остров и най-важният мегалитен паметник в цяла Полинезия.

Централната платформа, чиято ос е ориентирана към изгряващото слънце на лятното слънцестоене, е дълга почти 100 метра, ако добавим оригиналните странични разширения общата достигната дължина е 200 метра. По време на последната фаза от изграждането на церемониалния олтар, Аху Тонгарики издига 15 моаи, което го прави платформата с най-голям брой изображения на целия остров.

 

За съжаление, както и при останалите церемониални платформи на острова, моаите са били повалени от размириците, които се случили между различните кланове на острова. Смята се, че този период започва през 1500 г. и достига своя връх в края на седемнадесети век.

Не е известно със сигурност кога са били разрушени статуите на Аху Тонгарики, но според свидетелствата на първите европейски мореплаватели, пристигнали на острова, те вече са били съборени, когато са пристигнали в началото на осемнадесети век. Въпреки това, мястото продължава да се използва като гробище до превръщането на населението в католици през втората половина на 19 век.

 

Но в нощта на 22 срещу 23 май 1960 г. всичко се променя. На тази дата се е случило едно от най-големите регистрирани земетресения в историята, с интензивност от 9,5 по скалата на Рихтер. То унищожава по-голямата част от централните и южните райони на Чили, причинявайки много жертви, като епицентърът му се намира в чилийския град Валдивия, разположен на 3700 км източно от острова.

Но бедствието е било още по-голямо, тъй като земетресението предизвика вълна ценами, която прекосява Тихия океан, за да достигне бреговете на Океания и Азия, причинявайки разрушения особено на островите в Полинезия. Близо 6 часа след земетресението цунамито достига Великденския остров от източната му страна, като директно е ударило Тонгарики.

Благодарение на факта, че центърът на град Ханга Роа се намира от западната страна, не е имало жертви или сериозни щети, въпреки факта, че морското равнище се повишило значително. Цунамито е обиколило острова и продължава към Полинезия, където 15 часа след труса 10-метрова вълна убиваи десетки хора. Опустошението  достигнало чак до бреговете на Япония и Нова Зеландия.

 

Първите свидетели на разрушаването на Тонгарики пристигат няколко дни след цунамито поради липсата на транспорт на острова по това време. Няколко оценки сочат, че гигантската вълна, достигнала залива Ханга Нуи, е надхвърлила 10 метра височина и е отишла на повече от 500 метра навътре в сушата, достигайки сушата близо до основата на вулкана Рано Рараку.

Цунамито удари задната стена челно, напълно унищожавайки основната фундаментна платформа и разпространявайки останките на широка площ. Силата на морето избута някои от статуите на повече от 100 метра дълбочина. Някои от тях се счупиха, бяха бити, търкаляни и обърнати, показвайки лицата си за първи път от векове.

Снимки от нета:

 

 

 

По времето, когато водата се отдръпнала, тя напълно унищожила по-голямата част от паметника. Цялата област е покрита със скали от брега, аху камъни и останки от статуи, смесени с човешки кости и черепи от гробниците, които лежат под платформата, останки от мъртви овце и големи количества изсушени водорасли и гниещи морски животни.

 

Островитяните и археолози искат да възстановят загубеното, но това отнема повече от три десетилетия, за да започнат първите реставрационни работи по Аху Тонгарики.

Всичко започва през 1988 г., когато в японско телевизионно шоу археологът и бивш губернатор на Великденския остров Серджо Рапу казва: "Би било мечта да видим моаите да се изправят на крака... Ако имахме кран... ». Служител на компанията за кранове "Тадано" видял проблема и си помислил, че машините му могат да бъдат полезни за тази цел.

Няколко години по-късно, през 1992 г., е работна група, включваща археолози, инженери и други експерти от Япония, Чили и други страни за възстановяване на обекта Тонгарики. Реставрационните работи са извършени под ръководството на Института за изследване на Великденските острови към Чилийския университет (IEIPA), ръководен от археолозите Клаудио Кристино и Патриша Варгас, с финансиране от японското правителство и компанията за производство на кранове Tadano.

Последният направи голямо дарение на средства и техническо оборудване с огромен кран, способен да вдигне значителната тежест на статуите.

 

По този начин започва работа по това, което ще се превърне в най-големия археологически проект в целия Южен Тихи океан. Първо, за да се извърши реалистична реконструкция на паметника, е необходимо да се извърши подробен анализ на съществуващите исторически документи и изображения на Тонгарики от края на деветнадесети век до 1960 г., за да се сравнят със съществуващите руини след цунамито.

По време на разкопките са открити и останките на 17 други унищожени моаи, които са били използвани отново като строителни елементи на древната платформа, както е било обичайно, когато на място, където е имало друго, е издигнато аху. Това забавя вазстановяването, но  накрая, през 1994 и 1995 г., огромните платформи са поставени с помощта на крана Тадано. През 1996 г. работата е завършена с повдигането на страничните крила на аху.

 

Благодарение на реставрацията, сега посетители имат възможност да наблюдават тази великолепна структура по същия начин, по който е изглеждала в разцвета си.

Петнадесет гиганти наблюдават от своята гледна точка как удивени пътници пристигат на това уникално място в света. Тези мегалитни изображения, които образуват ред на централен олтар с дължина около 100 метра, обръщат гръб на морето, за да проектират своята мана или духовна защита върху древното селище, което е съществувало тук.

 

Разнообразието от форми и размери на статуите е поразително. Всички те са различни - има тънки, дебели, високи и ниски и дори израженията им изглеждат различно.

Както посочват някои теории, възможно е те да отразяват по този начин характера или чертите на лицето на всеки изобразен прародител, въпреки че естетическите различия е по-вероятно да се дължат на различните времена, в които са направени. По време на реконструкцията са открити стари глави с по-кръгла и по-естествена форма, но изглежда, че с течение на времето чертите стават все по-стилизирани.

Всички моаи са издълбани от вулканичен туф от кариерите на вулкана Рано Рараку, разположен на един километър на северозапад.

 

Моаите са с размери между 5,6 и 8,7 метра, като най-високият и най-тежкият (86 тона) е петият отдясно. Ако в допълнение към височината на моаите, 4-те метра на задната стена и почти 2-те метра на пукао или шапките, които украсяват главата, пълният паметник достига максимална височина от 14 метра.

 

В миналото всички аху моаи носели пукао на главите си, но по време на реставрацията само един можел да бъде поставен на втория моаи, вдясно. Другите, заради времето и цунамито, бяха твърде ерозирали.

 

Пътуващият моаи... и пешеходец - този на преден план, а снимката е направена отвън:

 

 

Този моаи направо приветства посетителите.

Тази интересна фигура, освен че не принадлежи към този аху, се радва на по-голяма известност от петнадесетте си каменисти съседи.

Един от моментите му на слава идва, когато през 1982 г. е изпратен в Япония, за да участва в изложба в Осака.

След завръщането си от пътуването си в чужбина, островитяните го наричат "пътуващите моаи" и оттогава той е известен по този начин.

 

Вторият му момент на слава идва през 1986 г., когато е използван в експериментите, проведени от Тур Хейдерал и Павел Павел във втората експедиция до Великденския остров, когато е представил своите теории за транспортирането на статуи.

След първия опит с по-малка статуя, която сега стои пред музея на Рапа Нуи, той използва този моаи за последния си тест. На 5 февруари 1986 г. Павел с група от по-малко от двадесет души, с помощта на добре завързани въжета и добре проучена техника, позволява на моаите да напреднат няколко метра чрез люлеещо се движение. Ние така и не стигнахме до музея, а сигурно е интересен да се види.

Било е доста интересно да се види "разходката" на моаи с височина 4 метра и тегло 9 тона. Снимката е от нета:

 

 

Аху Тонгарики е най-популярното място за посрещането на изгрева. Ние нямахме възможност да му се насладим, защото нямахме превоз.

Между 21 декември, "лятното слънцестоене", и 21 март, есенното равноденствие, слънцето изгрява в задната част на Аху и предлага невероятни изображения. След тези дати слънцето изгрява зад вулкана Пойке, но също така е възможно да се заснемат чудесни изображения на изгрева.

 

След лиричното отклонение да продължа с личните впечатления.

Вече сме вътре и за късмет нямаше почти никакви хора. Да ви кажа доста ги поснимахме тези хубавци:

 

 

За да ги обхванеш всичките в един кадър трябва да се отдалечиш - много са и са големи.

Ето ги и малко от по-близо:

 

 

 

 

Стоят като войници на поста си и удивляват безброй посетители.

Теренът пред тях има и леки хълмчета. Полегнахме на едно и съзерцавахме безвремието. Чува се океана зад тях, но не се вижда.

Едно от най-популярните места за снимки тук е в ляво, като ги гледаш. Има една малка височинка и от там се правят разни инстаграмски снимки, като че заставаш в една редица с моаите. На следващата снимка съм показала.

 

 

Докато се помотаваме снимайки, дойдоха и други хора, стана и опашка за снимане от бабунката, та явно е време да напускаме това изключително място.

Заобикаляйки отвън по пътя с колата, помолих да спрем за снимка на моаите с океана. Не е идеалното място за снимки явно, но поне се вижда нещо:

 

 

 

Продължаваме към следващата ни цел - Ahu Te Pito Kura.

 

 

Излишно е да казвам, че отново има проверка на билет, водачи и записване в книги.

Te Pito Kura е археологически комплекс, разположен пред залива Ла Перуз в северната част на острова. В този церемониален център се намира платформа, чийто единствен моаи на име Паро се намира в същото положение, в което е бил, когато е бил разрушен преди почти два века.

Това е най-голямата статуя на моаи, транспортирана от кариерата на вулкана Рано Рараку и издигната успешно на платформа(аху). Размерите му са грандиозни: ушите му са с размери 2 метра, височината му е почти 10 метра и се смята, че теглото му трябва да надвишава 80 тона.

 

 

Фигурата лежи с лице надолу и тялото му е разполовено при бутането му. Пред главата му лежи гигантското му пукао, високо почти 2 метра и тежко около 10 тона, смятано и за една от най-обемните шапки, издълбани и прехвърлени от кариерата на Пуна Пау.

Изглежда, че моаи Паро е бил една от последните статуи, които са били съборени от неговия аху. Смята се, че това се е случило малко след 1838 г., тъй като след тази дата няма данни посетителите да са видели стоящ моаи.

 

Тук океана вече не е толкова бурен, доближихме се да пипнем водата - приятна за къпане изглеждаше:

 

 

Магнитният камък

 

 

На няколко метра от моаи, се намира голям яйцевиден камък с диаметър 80 сантиметра.

Изразът Te Pito Kura означава "пъп на светлината" и някои хора свързват името на мястото със специалните качества на тази скала и с едно от имената, с които е известно на Великденския остров, Te Pito O Te Henua, което означава "пъпа на света".

Този единствен камък според легендата е донесен от Hotu Matu'a, основателят на народа Rapanui, в лодката си от Hiva, родната му земя. Твърди се, че тази скала, почти сферична и гладка, концентрира магнитна и свръхестествена енергия, наречена мана.

Поради високото си съдържание на желязо, този камък се затопля повече от другите и кара компаса да се държи странно.

Много посетители са слагали ръце върху него, за да уловят енергията, а също така, според вярванията на някои, увеличава женската плодовитост. Изглежда, че някои туристи, са пробвали тази плодовитост и са извършили нещо върху камъка и оттогава са решили да затворят кръга от камъни, който го заобикаля.

Сега не може да се доближиш до камъка - гледаш го над оградата от по-малки камъни.

 

Аз лично не усетих никаква енергийност тук, ама да предположим, че не съм търсила увеличаване на женската плодовитост.

 

Това беше последния ни обект част от тура за първия ден. Върнаха ни по пътя който минава в средата на острова към хотела.

 

Тук ще покажа едно характерно за острова ядене - пържени картофи със сос и разни възможности в соса - пиле, риба, скариди и т.н. Порцията е огромна и стега за двама. Ние се поръчахме за всеки е го ядохме още два дни.

 

 

Кратка почивка и се отправихме да гледаме залеза при Ahu Tahai.

Както вече казах, това е от местата, за където не ви трябва билет или придружител. В предишното ми споменаване на това място не разказах нищо за него, но сега ще се поправя.

 

В Тахай има три аху или церемониални платформи, разположени на малката скалиста скала, която се издига над морето. Ако погледнете право в статуите, първата вляво с пет моаи е Аху Вай Ури, следващата е Аху Тахай и последната е Аху Ко Те Рику.

Платформата на Ahu Ko Te Riku над него има един моаи с височина 5,1 метра, който има всички елементи, които украсяват древните завършени статуи: пукао и кораловите очи.

Смята се, че оригиналното пукао на този моаи е било използвано за издълбаването на християнския кръст, който се намира в близкото тахайско гробище, но ... дори няма голяма сигурност, че е носил пукао.

Знаем обаче историята на сегашното пукао, датираща от 1968 година. Същата година, когато започва реставрацията на Тахай, известното френско списание "Paris Match" документира вдигането на моаите на Aku Ko te Riku. За да получат по-красиви изображения, фотографът Тони Солние и репортерът Хуберт Херцог поискаха да поставят реплика на пукао, направена от Хуан Хаоа, на главата на моаи, с условието да я премахнат в края на фотосесията. Но в края на заснемането островитяните отказаха да го махнат и то продължава оттогава да стои на главата му.

Историята завършва тъжно, тъй като двамата френски репортери загиват на 6 март 1968 г. по време на завръщането си, когато самолетът на полет 212 на компанията Air France се разбива в Гваделупа.

 

Другото различно нещо на Ahu Ko Te Riku е, че това е единственият моаи на целия остров, който има очи. Смята се, че когато на платформата е бил поставен моаи, очните кухини са били издълбани и в ритуална церемония са били поставени очите, направени от бели коралови и обсидианови зеници. По това време се смятало, че статуята оживява и може да проектира мана(духовна сила), за да защити племето си. Ето защо всички моаи гледат към вътрешността на острова, както и в Тахай, където са били селата и техните жители, а не към океана.

Доскоро не се знаеше, че статуите имат очи. В свидетелствата на първите европейци, посетили острова, не се споменава този аспект на моаите, така че изглежда, че те са били елиминирани и унищожени по време на племенните войни, които в крайна сметка разрушават всички статуи. Но през 1978 г., по време на разкопките на Аху Нау Нау в Анакена, оригинално коралово око е открито случайно и сега е изложено в музея на Себастиан Енглерт.

"Новите очи", носени от моаите на Аху Ко Те Рику, изработени от бял корал и вулканичен туф, са поставени през 1990 г. с идеята да пресъздадат как би могла да изглежда оригиналната фигура.

Затова някои се майтапят, че нищо оригинално няма в Тахай, но въпреки това мястото е красиво и всичките ни вечери завършваха там.

 

 

 

Доста хора идват да се любуват на залеза тук:

 

 

Ето го и този, който е ъпдейтнат с пукао и очи:

 

 

Последни две снимки за този ден вървейки към хотела:

 

 

 

Малко дълго стана, но трябва да побързам да приключа с разказа.

 

Следва...

[alienad]

Чудесен и много полезен разказ @Mary. Благодарности за споделеното. Очаквам с интерес и останата част.

[Mary]

Тази нощ нямахме гости в банята и си легнахме спокойни.

До нас пребиваваше един холандец(не съм много сигурна откъде беше), но всяка нощ или ранна сутрин ходеше на някъде и трополеше при излизане и влизане.

Предвид, че не острова почти няма какво да се прави вечерта(май само уикенда чухме музики), предположихме че ходи на някакви риболовни турове.

Така и не го попитахме, но следяхме движенията му без особено желание.

 

Та понасапали се сутринта ставаме и с потрес виждаме времето навън - смръщено, ръмящо, с една дума - неприятно.

От вчерашния прекрасен слънчев ден не е останала и следа. Вадим крекерите, топеното сирене, забъркваме по едно нес кафе, които подобряваме с кондензирано мляко и се надяваме това да пооправи посърналия ни вид заради времето.

Докато чакаме си пиша с мъжа ми. Пускам му няколко снимки от вчерашния залез и му казвам колко красиво е било. И той ми пуска снимкка от двора ни. Пак погледнах навън, погледнах и снимката на мъжа ми, пък реших че дъжда не ми пречи толкова.  Ето го сравнението:

 

 

Времето не се поправи при нас - все така преваляваше, но се приготвихме и зачакахме колата. Ето ги и палмите на плажа в днешния мръчкав ден:

 

 

 

Първа цел за деня - Ana Te Pahu

 

За наш "късмет" това е забележителността с най-много ходене от входа до обекта - повече от 10 минути вървяхме по кална пътека, украсена с "розички" от крави и под проливния дъжд. Меко казано бяхме като мокри кокошки, та стигайки в пещерата са зарадвахме първоначално, че поне ще сме на сухо.

 

Ана Те Паху е най-голямата пещера на острова, а те са наистина много, заради вулканичните изригвания и каналите от лава, които са образувли пещерите. Последните проучвания, извършени от няколко спелеолози, са открили, че тя се формира от няколко подземни камери, свързани помежду си, чийто общ маршрут надхвърля 7 километра дължина.

 

Тази пещера е известна като "пещерата на барабана" и "пещерата на бананите".

Пещера на барабана е, тъй като "паху" на езика Рапануи обозначава вид барабан. Това име идва от тънкия слой втвърдена лава, която покрива кухината, образувайки гигантски естествен барабан.

Пещера на бананите, защото вътре растат бананови дървета.

 

 

Древните обитатели са използвали тази пещера като жилище, възползвайки се от голямата ѝ ширина и лесен достъп. Ватре са открити стари каменни пещи, където са приготвяли хранат, а отворите на тавана са благоприятни против оставането на дим вътре в пещерата.

 

 

Една от основните камери на Ана Те Паху е била използвана като воден резервоар, тъй като честите валежи, типични за субтропичния климат, се филтрират през скалата и се натрупват във вътрешността. Това е позволило на жителите да имат много достъпен воден резерв.

На няколко места в пещерата има части без таван и там растат дървета, банани, лози, авокадо и грудки като таро. Голямата влажност вътре и защитата от вятъра,  благоприятстват използването ѝ като естествен разсадник.

 

 

Входът към пещерата е направен в един от секторите, където слоят лава на тавана се е срутил. Слиза се по хлъзгави каменни стъпала с повишено внимание. Препоръчително е да се носи фенерче(каквото ние нямахме) за достъп до по-тъмните зони и подходящи обувки за ходене, които не се хлъзгат по камъните и в по-влажните зони.

След като се слезе долу има два пътя - наляво и надясно. 

 

Ние тръгнахме наляво. Да, обаче облите хлъзгави камъни там, върху които трябваше да вървим с калните ни обувки и да си светим с телефоните, че е тъмно, някак не ни допаднаха и се върнахме. Хайде и надясно - същата работа - камъни и мокър под. 

Та за наш срам повървяхме кратко в едната посока, после и в другата и казахме на водачите, че искаме да приключваме. Пещерите ка тоцяло не са моето място.

Излезнахме и по същия кален път се отправихме към колата. Зор беше да поизчистим някак обувките ни, но нямаше къде освен в локвите, та си влезнахме и в колата кални и мокри.

 

На съвсем кратко разстояние от пещерата е следващата ни спирка - Ahu Akivi

 

Аху Акиви има седем статуи и е единственият аху с моаи, които гледат към океана. Реално е така, но и не съвсем така - моаите отново са вперили взор към селото - да го защитават, но просто селото е под тях и така се е получило, че гледат и към океана.

 

Как седемте статуи са транспортирани от кариерата на вулкана Рано Рараку, намиращ се на 15 км, през неравен терен не е ясно. Тези внушителни фигури имат височина 4,5 метра и тегло 5 тона.

 

 

В предишвия пост ви показах колко са различни всички статуи в Тонгарики, а тук забележете колко са еднакви всичките седем - това придава усещане за хармония и баланс. Моите снимки никак на са добри, но в дъжда не ми се търсеше подходящото място за снимки.

 

Аху Акиви също е построена за прецизна астрономическа ориентация. По този начин те са очаквали смяната на сезоните и най-подходящите времена за земеделие.

Тук оста на платформата е ориентирана от север на юг, като лицата на моаите са точно в точката, където слънцето залязва по време на равноденствието на тяхнатаа пролет (21 септември), а гърбовете им са обърнати към слънцето по време на есенното равноденствие (21 март).

 

 

Легендата за седемте изследователи е много популярна за това място:

Седемте статуи на платформата се свързват със седем млади хора, които са били изпратени да изследват острова от крал Хоту Матуа.

Легендата разказва, че Хау Мака, свещеникът на Хоту Матуа, имал сън, в който душата му прелетяла през океана, когато видял острова. След това той изпрати седем изследователи да плават през морето, за да намерят острова, да проучат неговите условия и най-добрата зона за акостиране.

Колкото и привлекателна да е тази идея, се е доказало, че не може да бъде вярна. Статуите моаи принадлежат към доста късен скулптурен период, след 1440 г. , а първите заселници са пристигнали на острова към пети век.

 

 

Възстановяването на тези моаи дава голям тласък в развитието на Рапа Нуи.

Аху Акиви е първият аху, който е възстановен, след като малка група островитяни, по искане на Тур Хейердал, издигат статуята на Аху Атуре Хуки на плажа Анакена през 1956 г. Като член на тази норвежка експедиция е бил американският антрополог Уилям Мълой, който оттогава ще посвети голяма част от живота си на изучаване на мистериите на Великденския остров.

Работата по реконструкцията на Аху Акиви е започнала през март 1960 г. и продължава до октомври същата година. Уилям Мълой и неговият чилийски колега Гонсало Фигероа работят с археологически екип от 25 местни.

Работата е извършена като са използвани само дървени колове, камъни и чифт волове. Но с постоянство, изобретателност и усилия постигнали целта си.

За да издигнат и поставят първия моаи, те използвали каменна рампа и два големи дървени лоста . Тази операция им е отнела месец. С всеки следващ те усъвършенстват опитта си и издигането на седмата статуя отнема по-малко от седмица.

Когато работата приключва всички са много доволни - след 150 години островитяните можели да наблюдават отново няколко изправени моаи, стоящи на аху.

Възстановяването на Аху Акиви се счита за повратна точка в развитието на Рапа Нуи. От този момент започват други работи по реставрация на още платформи. Древните платформи възвърнали предишната си слава и малкият и отдалечен Великденски остров привлякъл вниманието на други изследователи и пътешественици.

 

Стига история, да се върнем в настоящето. Провължаваме към Puna Pau.

 

Пуна Пау е фабриката за пукао - "шапката" поставяна на главите на моаите.

Това място е малък изгаснал вулкан, разположен на около 7 километра североизточно от Ханга Роа, чието име значи източник или кладенец с вода, който би трябвало да е съществувал в околностите му. Сега няма вода.

 

 

Вътре в кратера Пуна Пау има кариера от червена скория, която някога е била важен източник на суровина за островитяните. Червената скория или хани хани, както е известна на езика рапануи, е вид вулканична пепел с голяма порьозност и оскъдна твърдост, която показва червеникав цвят поради железния оксид, присъстващ в състава му. На моите снимки много не личи червения цвят, но реално се вижда.

 

Характеристиките на този мек и лесен за издълбаване материал го правят идеален за производството на пукао.

Въпреки че на острова има и други находища на този камък, кариерата Пуна Пау е най-важната от всички и се смята, че е от тук произходът на повечето от известните предмети. В културата на Рапануи червеният цвят е символичен цвят, свързан със свещени обреди и духовна сила.

 

В момента кратерът Пуна Пау е просто депресия в земята, покрита с растителност. Само няколко разкрития на скория се виждат на южния склон, където скална стена показва няколко ивици червеникав материал.

 

 

Една трета от кратера на Пуна Пау е била използвана за производството на цялото пукао. Пуна Пау се е смятал за тайно и свещено място.

 

Общият маршрут (отиване и връщане) е около 400 метра с лека денивелация. Посещението започва по пътеката вдясно, където отляво се появява първото пукао.

 

 

 

След това пътеката се изкачва до малка височинка с панорамна гледка. Предваригелно бях прочела това: "От едната страна можете да видите вътрешната кариера на кратера, а от другата можете да се насладите на великолепна гледка към покрайнините на Ханга Роа, Тихия океан и обработваемата земя, където се открояват меките вулканични конуси." На място видях това:

 

 

 

 

Може и да се вижда океана, но с повечко фантазия. За съжаление времето не беше с нас този ден, затова бяхме много щастливи, че във вчерашния ден обиколихме повечето места в слънчево време и отлична видимост.

Тук вече спря да вали, но видимостта беше лоша, а земята мокра и напоена с вода.

 

Следващато място, което искахме да видим е Ahu Vinapu.

 

Винапу е археологически комплекс, разположен на южния бряг на острова, където свършва пистата на летището. Въпреки че са открити останки от три платформи, се открояват две аху. Тук, както и в други церемониални центрове, всички моаи са съборени около 18-ти и 19-ти век, по време на войните, които се провеждат между различните кланове на острова.

Това, с което се откроява това място, е майсторството в каменоделството при изграждане на платформите - перфектен начин на обработка на камъка, който не съществува в никоя друга част на Полинезия и който е породил много теории за произхода на населението на острова, които го свързват с културата на инките в Южна Америка.

 

 

И тук моаите са бутнати и стоят с лица към земята:

 

 

Зад тях е задната стена на аху, на която се дължат славата и разнообразните теории за това място на острова. Тази загадъчна стена се състои от големи каменни блокове с тегло няколко тона, съединени без хоросан и напаснати с голяма прецизност.

 

 

Тази конструкция има голяма прилика със структурите, които могат да се видят в крепостта Сайксауаман и на Мачу Пикчу в Перу. Това изненадващо сходство е накарало научната общност да мисли за възможни контакти между древните жители на Полинезия и Южна Америка.

 

 

Ето и една кропната снимка:

 

 

 

Има теория, която гласи, че Винапу е построен от инките и Тупак Юпанки по време на експедицията му в Тихия океан. Тази теория се подкрепя от перуанския историк Хосе Антонио дел Бусто, която се основава на хрониките, написани през шестнадесети век от испанските хроникьори Педро Сармиенто де Гамбоа, Мартин де Муруа и Мигел Кабело де Балбоа. Според тези хроники, когато Тупак Юпанки бил в северната зона на Перу, разбрал за съществуването на далечни острови и решил да отиде и да ги завладее. Той подготвя голям брой ветроходни салове и заедно с 20 000 воини пристига на островите, наречени Ниначумби и Ауачумби.

Историкът твърди, че тези два острова могат да бъдат Мангарева (във Френска Полинезия) и Великденският остров. Той каза, че е намерил няколко доказателства, които го доказват, особено факта, че в Мангарева има легенда за цар Тупа, който дошъл от изток с ветроходен сал, носещ златарство, керамика и текстил.

 

Френският историк Жан Ерве Доде твърди, че платформите на Винапу са направени по същия начин като шулпите на Силустани, близо до езерото Титикака в Перу, същите, които са били издигнати в периода на Тупак Юпанки. И двете са оформени от каменна фасада. Той също така посочва, че на Великденския остров инките биха се наричали Mahuna-te Ra'a, което означава "син на слънцето".

Каква е истината все още е една от големите мистерии на Великденския остров.

 

До по-стара платформа има също съборени моаи и няколко пукао, разпръснати наоколо. Има огромна шапка в червен камък, на чиято повърхност е издълбана тахета или кухина за събиране на дъждовната вода.

 

 

 

 

Но основната атракция на това място е единствената червена колона, която се издига пред аху. Открит и издигнат отново от археолога Уилям Мълой по време на експедицията на Тур Хейердал през 1956 г., той е направен от червена скория, същият материал на пукао, и издълбан в кариерата на вулкана Пуна Пау.

 

Изглежда, че тази ерозирала "колона" всъщност представлява единствено женско моаи, както показват детайлите на повърхността му. Според някои изследователи първоначално тя може да е имала две глави и да е била използвана за държане на дървена рамка, където в древни времена труповете са били поставяни да изсъхват, преди да бъдат погребани. Сега прилича на побит камък:

 

 

Самото място е много красиво и с прекрасна гледка към океана, дори и в този мрачен ден.

 

 

В този ден по план трябваше да имаме пикник на плажа Анакена, но предвид времето, отложихме посещението за другия ден.

 

Спряхме отново в един от големите супермаркети - Pou Va’e Tea, за да допълним запасите от вода и нещо за закуска. Тук съм снимала и бележката и може да се ориентирате за някакви цени:

 

 

Прибрахме се в хостела, почистихме се от голямата кал и нищоправехме до вечерта, когато отидохме да търсим ресторант.

Спряхме се на Topa Ra’a. Ядохме риба тон с нещо си - моето беше ризото и беше много вкусно, а рибата беше повече от добра.

 

 

Ето какво ни е струвало яденето:

 

 

Погледнахме разбира се за залез, но не се очертаваше видим такъв:

 

 

Доволно преяли се отправихме към леглата.

 

Следва...

 

[Balkanka]

Благодаря Ви много за подробния и вълнуващ разказ! Чудесни описания - полезни и изчерпателни, подкрепени с богат снимков материал! Все едно бях там... 🙂 ❤️

Имам един въпрос - писали сте за "скория", като вид материал за изработване шапките на статуите. Какво е това? Знам за сгурия, но едва ли е това. Търсих в нета скория, но не намерих...Благодаря Ви предварително и чакам и аз да дочета Вашия пътепис!

[Mary]

преди 8 минути , Balkanka каза:

писали сте за "скория"

Вид вулканична скала, която се е образувала от лавата. Доста лека, порьозна и лесна за издълбаване.

[Balkanka]

преди 5 минути , Mary каза:

Вид вулканична скала, която се е образувала от лавата. Доста лека, порьозна и лесна за издълбаване.

Благодаря Ви! ❤️ Значи наистина е сгурия (така се казва на български) .

[Captain45]

Прекрасен пътепис с много полезна информация! Чета го с голямо удоволствие на Стенстед в очакване на следващия полет. Благодаря за споделянето! След този пътепис вече не е нужно да ходя до ВО.