дневник Великденски остров - дългият път към мечтите

[mililia]

@Mary, чета те с изключителен интерес, нищо че бях с теб там! Чак сега научих някои исторически факти!😉

 

Истината е, че този ден времето беше изключително гадно! Валеше силно, придружено със силен вятър и станахме кални до уши.

Аз се опитах да разтворя чадър, който вятърът моментално обърна и щеше да счупи. Имахме и нужда да презаредим батериите след дългото придвижване до острова.

Ще добавя само няколко снимки, които не са по-качествени, но на мен ми беше интересно да видя главите по земята.

И разбира се моята вечеря, която беше чудесна риба тон, с леко гаден сос - сушени домати с манго.

[Лили Пътува]

Замечтано е това пътуване от 5 години поне. Много благодаря за насоките и подробното описание на всичко.

[Mary]

Да казвам ли за срещите с обитателите на банята?!

Нямаше среща и тази вечер. Първо подозрително оглеждам банята, дърпам завесите и чак след това смело скачам под душа. Реално няма голямо удоволствие от къпането там, защото водата е ценна и любезно те молят да не я разхищаваш, отделно и температурата на водата варираше, а като прибавим и неканените гости, някак скоростно къпане си беше. Сега се сещам, че предната вечер като се развали времето, в банята ни беше малко тегавко - отвякъде нещо пука, скърца, фучи ... 

Та обясних за къпането, за нощните шумове на съседа също се изказах, ще кажа че след обилното ядене спяхме добре и сутринта надихнахме чорлави глави(особено моята) да видим как е времето днес. Ами едно слънце е напекло, синьо и красиво небе се вижда.

 

 

 

Пазачът ни уведомяваше за всякакви гости, защото редовно дежуреше на стълбите за стаята ни:

 

 

Та и сега подсказа да сме готови за излизане, че Уилкс е дошъл.

 

За днес нямахме нищо планирано, освен отмененото от вчера посещение на Анакена, което беше за късен следобед, затова решихме да тръгнем покрай брега и просто да се мотаем. Ето приблизителния ни маршрут:

 

 

Няма какво толкова да разказвам за тази разходка. Наслаждавахме се на океана, вълните, къщите, цветята и ... много нови моаи.

Първа спирка на пристанището:

 

 

Виждате ги моаите - и сега пазят града с гръб към океана:

 

 

Съвременниците са решили да не разчитат само на старите сили, а са добавили и нови:

 

         

 

Днес нямаше костенурки във водата, затова бързо продължихме. Показах ви преди единия от двамата моаи на Ahu Hotake, ето сега и другия, на когото времето доста е оказало влияние:

 

 

Стигаме до още един от градските плажове - Pea swimming pool.

 

 

Виждате, как са поставени камъни, които да спират големите вълни, когато има такива. Сега беше отлив.

Продължаваме по крайбрежната, а тук са направени много нови скулптури:

 

 

 

 

 

Наслаждаваме се на изумителните цветове на океана:

 

 

И поглеждаме към къщите от другата страна на улицата, полускрити зад цветните храсти:

 

 

 

 

А пред много от къщите стоят моаи на пост:

 

 

 

И се чудим в коя посока да хванем - за една от показаните днес си купих билет

 

 

Лека полека стигнахме и до Mirador de las Olas. Доста завладяващо място е - гледаш как безспирно се разбиват вълните в скалите и се рееш в безкрая, знаейки, че в тази посока на поне две хиляди километра има само океан. Има поставени пайки и можеш да поседнеш и да се насладиш на гледката.

 

 

За обичащите дайвинг и в тази част на острова има такъв център - Atariki Rapa Nui Diving Center - шареничък и с готини служители. Бонус бяха полу-голите мадами вътре, но само един от нас прояви интерес

 

 

На пристанището нам освен лодки какво си мислите че има?! Моаи, разбира се - Ahu Riata.

 

 

Стигнахме до главната и вече мислехме какво да ядем. Тъкмо навреме пред нас се яви Panaderia y Pasteleria Hitu - много вкусни емпанади, а имаше също доста сладкиши, торти, бисквити, хляб и т.н. Там на място правят емпанадите и бяха много вкусни.

 

 

След като изядохме по една емпанада, придружени от градските кучета, започнахме да влизаме по магазините за сувенири.

Купихме си магнити по 1000 ч.песо и тениски по 12х - много готини тениски, които Уилкс намери.

 

В този ден(понеделник) работеха вече и банките, но така и не сменяхме пари. На повечето места може да се плаща с карта, ние двете с @mililia бяхме отделили сумата в кеш за плащане на туровете, а @wilks се уговори да плати направо в евро, та на никой не му трябваха местни пари повече.

 

Доволни от разходката и пазара се прибрахме да отморим и да чакаме да стане време за посления тур на Великденския остров - реално този тур беше част от вчерашната ни програма, но дъждът провали ходенето до плажа.

 

Следва...

[Monika_Koko]

Мари, много интересен разказ, който си е и подробен пътеводител! Направо си е за печатно разпространение, в добавка с прекрасните снимки е готово издание. Научих толкова неща за този остров, които не съм подозирала. Благодаря ти!

[Mary]

преди 9 минути , Monika_Koko каза:

Мари, много интересен разказ, който си е и подробен пътеводител! Направо си е за печатно разпространение, в добавка с прекрасните снимки е готово издание. Научих толкова неща за този остров, които не съм подозирала. Благодаря ти!

Сега остава само едни билети на добра цена да се явят и ще си готова за пътуване.

[Argentique]

преди 29 минути , Mary каза:

една от показаните днес си купих билет

 

Estanbul? 😀😍

[Mary]

Късен следобед дойдоха нашите водачи и се отправихме към Anakena.

Това е второто място, което е със свободен достъп и може да се посещава без водачи. Ние си бяхме с нашите, понеже нямахме друг превоз, а мястото е едно от най-отдалечените от града.

 

 

Плажът Анакена, главният и най-красив плаж на Великденския остров, се счита за люлка на историята и културата на Рапа Нуи, тъй като според легендата тук е пристигнал първият крал Хоту Матуа.

Всъщност истинското име на плажа и малкия залив е Hanga Mori o One, наричан още Hanga Rau Ariki или Kings Bay, в чест на първия основател. Името, с което плажът всъщност е известен, идва от близката пещера, където изглежда, че Hotu Matua е стоял, докато се строи къща за него. 

 

Плажът целогодишно може да се ползва за къпане - водата е около 20 градуса. Ние не я пробвахме, понеже дойдохме доста късно. Ако бяхме осъществили програмата си предния ден, щяхме да пробваме и водата как е. Сега само я пипнах с ръка - добре беше.

 

 

 

Най-интересното на това място не е точно плажът, а моаите, които са на него.

Анакена има две аху. Едното от тях е Ahu Nau Nau, което има седем статуи моаи, две от които са счупени.

 

 

Другото се нарича Ahu Ature Huki и има само 1 статуя моаи.

 

 

Аху Атуре Хуке е първата статуя на моаи, която някога е била реставрирана и издигната. Това е направено от норвежкия изследовател Тур Хейердал през 1956 година.

Това е станало само с помощта на скали, трупи и въжета. Дървените трупи са били използвани като лостове за повдигане на статуята, а скалите са били поставени отдолу, повдигайки статуята малко по малко. Снимка от нета - показва как са вдигнали първата статуя отново:

 

 

 

За тази задача са били необходими десетина мъже, дървени прътове, камъни и въжета. Те постепенно издигат гигантската статуя над купчина камъни, като дърпат с въжета и бутат с дърветата, докато успеят да я закрепят на мястото ѝ след осемнадесет дни усилия.

Тур Хейердал и неговият археологически експедиционен екип са имали лагер тук през 1955-1956 г. и през 1986 г.

 

Най-внушителната платформа и доминираща в центъра на пейзажа е Аху Нау Нау. Неговите седем моаи, отново издигнати след реставрацията, направена от екипа на Серхио Рапу през 1978 г. Те се открояват с фините черти и детайлите, гравирани на гърба(не ги видяхме). Вие не пропускайте да видите гърбовете на моаите и на аху - доста различни и интересни са, а и рядко могат да се видят на другите места, че са близо до брега.

Това е една от най-добре запазените платформи на острова, защото те са останали скрити под пясъка, когато са били бутнати, което ги е предпазило от метеорологичните условия.

 

 

 

Отдалечихме се малко, за да обхванем цялия пейзаж:

 

 

 

 

Големите открития в Анакена

Освен аху и моаи, които могат да се видят на място, Анакена дава две изключителни находки на изследователите.

Първата е открита по време на изкопните работи, извършени по време на експедицията на Хейердал. Това е женски моаи, един от малкото, които са открити на острова и чиято удължена форма се различава по-скоро от "типичния" класически образ на моаи. Снимка от нета:

 

 

Вторият обект е бяло коралово око с червена зеница, открита под пясъка през 1978 година. Това е първият път, когато е открито оригинално око на моаи. Смята се, че поставянето на очите върху статуите връща маната или духовната сила на предците към инертната материя.

 

Снимка от нета:

 

 

В момента тези две важни останки могат да бъдат наблюдавани в колекцията на антропологичния музей на Великденския остров, където ние не отидохме, за което аз лично съжалявам сега, но не и там на място.

 

Времето на Анакена напредваше и трябваше да тръгваме. Последен поглед към моаите в гръб:

 

 

Нашата Тиара, докато ни чака, беше намерила кокосов орех и майсторски го разбиваше:

 

 

Това беше последният ни тур с водачите. Платихме, благодарихме и почнахме да се оглеждаме за вечеря.

Имаше някакъв залез, но решихме да го гледаме от избрания ресторант, след доста обикаляне - IRA BAR & RESTO.

 

 

Сигурно на Тахай е било доста по-хубаво, но решихме последната вечер в Рапа Нуи да се насладим на вечеря с гледка.

Да добавим по един коктейл с гледката - това е разбирането им за Аперол:

 

 

Коктейлът не беше лош, както и яденето:

 

 

 

Сметката:

 

 

После стана тъмно и ... по леглата, без гости в банята, без натоварващи емоции от битка.

 

Сутринта - дежурните крекери с крема сирене, нес кафе с кондензирано мляко и сме готови за разходка. Как пък един път не съм снимала цирка ни на закуска...

Преди това обаче, трябва да се съберем багажериите, да ги свалим долу в общото помещение и да предадем стаята.

 

Вече сме на улицата пред нас, поглеждаме към палмите, които от утре ще ни липсват. Този ден го даваха ветровито и с едно на ум следях прогнозата, но нямаше проблем:

 

 

Разходихме се отново по главната, добавяйки последни покупки на сувенири и тениски.

А какви мръвчици печеше един господин ... направо съжалих за закуската ни с крекери:

 

 

Този за сефте го виждахме, явно не е работел в почивните дни.

Разходихме се лежерно, позяпахме отново в магазинчетата и поехме за последно към хостела, за да си вземем багажа.

Дойде трансфера на Уилкс(отново ни вмъкна безплатно с него) и за десетина минутки бяхме на летището.

Сравнително бързо се минава, стига да нямаш някакъв биологичен материал в багажа - тогава следва отваряне и ровене.

Бяхме се чекирали онлайн и се отправихме към гейта след проверката на багажа. Гейта=вътрешната част на летището.

В двора на летището какво мислите, че имаше?! Разбира се - моаи:

 

 

Седнахме да почакаме да приготвят самолета, който вече ни очакваше:

 

 

Докато чакахме си правех фотосесия на магнитчето ми от там + самолета:

 

 

Отново имах място А, напред в самолета. Много широко и просторно.

Последен поглед към мистичния остров, където изкарахме едни незабравими четири дни. Довиждане, Великденски остров:

 

 

Здравей, континентално Чили:

 

 

Трансфер до хотела с Убер и всички по леглата, че утре обиколка на Сантяго ни чака.

 

Следва...

 

 

[Yto]

Ето изгрев от Тонгарики. @Mary ако позволи ще кача и малко видео с нелегални полети с дрон които правих там...

[Mary]

преди 4 часа, Yto каза:

Mary ако позволи ще кача и малко видео

Разбира се, давай и видеото. Първо трябва да е качето в Ютуб и после да го добавиш тук.

[Yto]

Да ама с тубата не се справям...

[Mary]

Започнахме дългия път към дома, но имахме почти цял ден в Сантяго, Чили.

Закусихме в хотела, но не мога да похваля закуската, донесоха на всеки чиния с нещо вътре - сега като се замисля даже не помня какво имаше в чинията, донесоха сок и някакво плодово мляко, също можеше да се поръча и кафе. Набързо отметнахме закуската, свалихме багажа на рецепцията и тръгнахме пеша из Сантяго.

Хотелът ни беше централноразположен и транспорт не сме ползвали.

Първа спирка La Moneda Palace. Снимки от едната страна на сградата, снимки и от другата страна:

 

 

 

 

Предварително казвам, че никакъв план не сме имали за Сантяго. Бях отметнала в картата някакви известни места, но идеята ни беше просто да се разхождаме и да се радваме на хубавото време. Протяжно се носехме, отвреме навреме вадех телефона за някоя снимка.

 

 

 

 

Неусетно стигнахме до Santa Lucía Hill(Cerro Santa Lucía). Поне час, ако не и повече се помотахме там. Приятни гледки към града, сенчести местенца за сядане и ако не бяха големите групи деца, направо щеше да е извън градската шумотевица.

 

 

 

 

И църква има на хълма:

 

 

И паметник, разбира се:

 

 

Както и хубави гледки:

 

 

 

Решихме да слизаме и да видим още нещо, а и нещо да обядваме.

 

Поглед към мястото, от което слезнахме:

 

 

И с бавни крачки поехме към Plaza de Armas.

 

 

Седнахме да отморим малко около фонтана, но някак и тримата седнахме на различни места(един иска сянка, друг иска да му е широко, третия да обикаля), та по едно време се загубихме от поглед.

 

 

 

 

Намерихме се и влязохме в църквата, но имаше литургия и бързо излязохме.

 

 

Започнахме да търсим нещо за ядене, но все не ни харесваше. Из центъра всичко беше за туристи - и на цени, и като вид. 

А по сергиите тооолкова ароматни ягоди имаше...

 

 

Пропуснахме ги и тях, взехме по нещо за ядене на крак и се отпарвихме към хотела, че вече беше станало доста топло.

Поръчахме си Убер и за пореден път се отправихме към летище - секюрити, паспорт-контрол, гейт и следващ самоле.

Този път към Сао Пауло. Явно не съм седяла до прозорец, щом нямам нито една снимка.

 

Следва...

[Mary]

Вече сме в Сао Пауло, взимаме Убер и сравнително бързо стигаме до хотела.

Собственици/управители са китайци. Доста чисто и спретнато е. Налазваме банята и нета, както и чистите легла.

Мислех си - последна нощувка в хотел, още една в самолета и си мечтая за собственото легло.

Някак бързо мина тази нощ, а сутринта китайците ни търсеха за закуска, че се сервира до определен час.

Докато закусваме поразпитахме за техните виждания за едни безопасни 5-6 часа из града.

Направо ни казаха да забравим за топ-центъра и ни насочиха да си направим една лежерна разходка по  Avenida Paulista.

Защо пък не?! На мен ми е първо посещение, та горе-долу ме е вса тази каква част от града ще видя. Важното е, да е безопасно.

 

Взехме Убер и ни закара до Casa das Rosas, която беше едно от двете места, отбелязани на картата ми за тази улица. 

 

 

Сградата е от 30-те години на миналия век и контрастира с модерните сгради наоколо в Сао Пауло.

Освен културно значение, тя носи историческо и архитектурно значение. Това е едно от малкото имения, останали на Avenida Paulista.

 

Casa das Rosas отразява бразилската история и култура. Изграждането датира от 30-те години на миналия век, когато страната преживява разцвета на отглеждането на кафе.

През този период Авенида Паулиста е превзета от имения на кафе-бароните. Сега е останало само това, другите са превзети от високи сгради.

До средата на 80-те години имението е резиденция на потомци на архитекта Рамос де Азеведо.

 

През годините няколко пъти е реставрирана и е сменяла предназначението си.

През октомври 2021 г. е била последната реформа.

Къщата на розите е истинско имение. Земята е 5500 м². Сградата е на четири етажа – партер, горен етаж, таванско помещение и сутерен – разпределени в 30 стаи.

В допълнение към осемте спални има дневни, офис, едикула, кухня, килер и перално помещение. Във външната зона има и вътрешен двор.

 

 

 

Също така забележителни в Къщата на розите са използваните материали. Всички са внесени от Европа и придават чар и елегантност на проекта.

Стълбите, както вътрешни, така и външни, са изработени от мрамор от италиански произход. Стъклото и кристалите са белгийски.

 

 

 

Не са запазени само мебелите, тъй като сега пространството е предназначено за културни дейности.

Casa das Rosas е посветена на литературата, поезията и културата.

 

         

 

В момента пространството е отворено за обществеността. Както видяхме, в него се провеждат изложби, работилници, курсове и други културни прояви, фокусирани главно върху литературата и поезията.

Безплатна е за посещение, снимането е разрешено.

Разходихме се из къщата, а след това се отправихме към тази сграда:

 

 

В търсене на Mirante - Sesc Avenida Paulista - бях прочела, че в тази висока сграда има наблюдателна площадка за поглед от високо.

Нямахме представа нито къде е точно, нито какво представлява. С питане както знаете и до Цариград се стига, та и ние намерихме това, което търсим.

Трябва да се направи резервация по нета или на място за конкретен час. На долния етаж ни пратиха да се качим на горния, където в магазинчето ще ни направят резервация. Така и направихме.

След това с асансьора до ... не знам кой етаж, кодето има заведение - продават напитки и някакви базови неща за хапване.

Първо отидохме да проверим гледката. Не е най-впечатляващата, но биваше.

 

 

 

 

Наснимахме се доволно без да се притесняваме за телефоните си - бяха ни предупредили да внимаваме къде изваждаме телефоните си и как ги държим.

Та тук се нащракахме доволно.

След това се помъчихме с поръчките, понеже не знаехме кое какво е, та малко на сляпо поръчахме това, защото първо на касата се поръчва, а после на друг щанд чакаш да ти стане готова поръчката:

 

 

За мен бяха двете шоколадови.

 

 

О, няма такъв разкош! Горещ шоколад с подправки - кардамон, канела, карамфил и анасон. Доста приятен и интересен вкус.

В по-малката чашка е много популярния десерт Brigadeiro - досега само като топка съм го опитвала, но този вариант ми хареса повече, особено с добавения вид портокал. Пред тоалетната имаше чешма за питейна вода.

Сметката:

 

 

Заситили се, тръгнахме по улицата - не може да се каже, че има нещо интересно по нея - шумна улица с дота високи безнис-сгради, като тук-там се промъкваше някоя по-малка и не от стъкло.

 

 

 

Повечето обаче бяха такива:

 

         

 

Стана обедно време, а жегата голяма:

 

         

 

В жегата е бая странно да виждаш Дядо Коледа, но така е тук:

 

        

 

 

Вече ходехме и се оглеждахме за заведение, където да изядем по един стек - все пак сме в Бразилия.

По обяд беше трудно да се намери място за сядане, но все пак се настанихме в Café Creme, където имаше много обядващи хора.

Бонус беше и "Елвис", който припяваше пред заведението.

 

 

Не знам какво четохме в менюто, не не получихме точно това, което очаквахме. Вкусно беше.

 

 

Платихме сметката:

 

 

И след това си потърсихме място, откъдето да си поръчаме Убер. Поръчахме, закара ни до хотела, везхме багажа и с друг Убер се отправихме към летището.

 

 

 

Самолет, ядене, сън и път към Рим.

 

Следва...

[Mary]

Започвам и последната част от това пътуване.

Винаги се връщам с огромно удоволствие у дома, където ме чакат любимите ми хора, затова и сега нямах търпение да стигна.

Кацнахме навреме в Рим, взехме си довиждане с mililia, защото тя щеше да лети на следващия ден от Рим, а ние с wilks се отправихме към един от салоните, където да изчакаме времето за предпоследния полет до Мюнхен.

Пихме по бира и времето за полет неусетно дойде:

 

 

Полетът обаче закъсняваше. Не се притеснихме особено, защото имахме два часа и половина за трансфер. Доста почакахме и вече взехме да се чудим дали ще успеем за трансфера, но все пак ни натовариха и излетяхме от слънчевия Рим.

В Мюнхен с изненада видяхме това през прозорците на самолета:

 

 

Докато сме летяли презокеанския полет, времето в Мюнхен доста се е влошило.

Нямахме много време до следващия полет, затова буквално тичахме по летището, за да стигнем навреме.

На гишето все още нямаше никой, а българската реч наоколо беше приповдигната. Заслушах се и разбрах, че има група която е от вчера на летището заради анулиран полет. След малко дойде служителка и започна да се подготвя за бординг, обявиха и нов час на излитане:

 

 

Групата останала от вчерашния ден продължаваше да си е шумна, като споменаваха много немски майки.

След малко дойдоха двама полицаи, които застанаха около служителката на гишето, тя си тръгна почти невидимо и след малко анулираха полета.

Навън снегът продължаваше да вали, но други полети си излитаха. Луфтханза обаче не искаха да летят.

 

 

На гейта стана истинска лудница - викове, красъци, дойдоха и по-сериозно екипирани полицейски части, за да успокоят страстите.

 

 

В последствие разбрахме, че шумната група, която е чакала от вчера, са натоварени на автобус и изпратени за България още същата вечер(късметлии).

 

Осъзнахме, че нищо няма да се случи тази вечер и отидохме да търсим гишето на Луфтханза за нови бордни карти, хотел, храна, премаршрутиране ако трябва.

Вървейки към офиса им виждаме една опашка, чийто край не се вижда - това на снимката е краят, а е завъртяна още два пъти в напречната част и една дълга в успоредния коридор пред гишето.

 

 

Какво да правим, наредихме се и ние. Докато чакахме и още не ни беше дошъл реда, добутаха няколко стелажа с вода и пакетирани неща за ядене - фъстъци, десерти и подобни.  Отбелязвам само, че срокът на годност на Сникърсите беше изтекъл преди поне един месец.

 

 

А какво направиха гишетата на Луфтханза ли?! Ами ето това - затвориха:

 

 

Часът е почти 22, обявиха по уредбата, че ще отворят утре сутрин в 6, а гишетата извън гейтовете ще отворят в 5 и си тръгнаха.

Навън снеговалежът е намалял, но все пак сняг си има и решаваме да останем на летището.

 

 

Тъй като сутринта очаквахме да имаме среща със служителите на Луфтханза, се ориентирахме за нощувка близо до тях.

Как се нощуваше там ли?! Ето съседите по апартамент, едните още нямат обзавеждане, ние бяхме от другите  

 

 

 

За мръсотията там няма да отварям дума - на никой от работещите на летището не му пукаше каква кочина е наоколо. Дори при молба да дойде някой да почисти, не се загрижиха. Това са боклуци останали от опашката, която се виеше на това място през деня.

Станахме рано, разбира се. Имаме нужда от раздвижване. Я да погледна информационните табла:

 

         

 

Летят си някои компании, но не и Луфтханза. Немската трудолюбивост и ред се оказаха мит.

Решаваме с Уилкс да отидем да хапнем в някой салон. Добре, ама те всичките на са другия терминал. Помислихме, помислихме, пък тръгнахме.

Излязохме от нашия терминал и то чак навън, за да отидемм пеша, че автобус нямаше. 

Навън - снежна приказка:

 

 

И коледен базар има между двата гейта - не работеше:

 

 

 

Докато бродим по другия терминал и чуваме по уредбата, че затварят летище Мюнхен, спира и влакът до летището. Нито ще излитат самолети, нито ще кацат до утре сутрин в 6,00.

Все пък с надежда попитахме за салона - ами не може да отидете, летището не работи.

Добре, ще се върнем на нашия терминал. Хубаво, ама и там не ни пускат към гейтовете - летището е затворено, не може да се влиза навътре.

Попаднахме в патова ситуация между двата гейта. Да си вземем по нещо за ядене и пиене, ама опашките на местата, които работеха бяха километрични(на снимката е само последната част):

 

 

Влизаме отново в терминал 1 и се чудим накъде да поемем. Опашката пред гишетата на Луфтханза е огромна, каквато не съм виждала никога.

Отказахме се от нея, а след малко и взеха да съобщават, че спират да дават ваучери за хотел и такси, а всеки сам да си намери, да си ги плати и след това да си иска парите от тях.

Мястото, където останахме е едно огромно хале, онвсякъде вее, малко места за сядане има, контакти още по-малко.

Отворих да търся хотел - в радуис от 30км около летището нямаше нито едно свободно място.

Намерихме две седалки, където да седнем, но ако решим да станем, след това няма сядане - веднага се заемат малкото места. Та един пазеше местата, докато другия търси къде да се зареди телефона или да отиде до тоалетна.

Много е тъжно, когато на таблото виждаш това - нито един полет:

 

 

Пообиколих с идеята да намеря някое по-топло местенце, но такова нямаше, а на деня края не му се виждаше... Докато си зареждах телефона - в един коридор си намерих свободен контакт, седнала на земята и слушам хората наоколо - за такси се чака около два часа, а цените са безумни над 150 евро. Хайде, Луфтханза ще ги платят после, ама къде да отида с това такси?! Хотели под 300 евро нощувката - няма. А ако после не мога да се върна тук?! Проблемът с транспорта до летището също се оказа сериозен. Влаковете в Германия също сдадоха багажа...

Как се справят останалите ли?! Ей така:

 

 

Имаше даже една разпъната палатка - щастливци, поне ще имат усещането за самостоятелност.

Разбрахме, че ще сме "заложници" на летището още един ден и то в преддверието на терминала. 

Добре поне, че бяхме двама и можеше да си приказваме, което и правихме цял ден.

Вечерта взех да се оглеждам как мога да се наредя на опашката пред офиса на Луфтханза и да чакам там, защото сутринта ще е отново огромна.

Видях двама човека, че са си взели подвижни столове за хора в неравностойно положение и се заех да търся из летището такъв стол и аз.

Много имаше, но все заети и то не от хора, за които са предназначени. Намерих под един ескалатор доста сгънати свободни столове, забутах си един пред офиса и се наредих там 3-та или 4-та по ред на вече заформящата се опашка.

Как мина тази нощ даже и не помня - дремах там, приказвахме си със съседите, а опашката ставаше все по-голяма и по-голяма.

Изведъж към 5 часа, когато трябваше да отворят офиса пред мен вече беше тази тълпа:

 

 

Стана 5, дойдоха две служителки, но нищо не се случи. Те си правят нещо вътре и изобщо не отварят гишетата.

Докато аз чакам, Уилкс ми пише, че си е взел билет за Франфурт в листа на чакащи и тръгва да направи опит да се измъкне.

 

Навън вече снегът е спрял - още от предния ден надвечер, времето е студено, но слънчево(в Хилтън местата свършиха първи).

 

 

Бях сигурна, че вече ще има полети, само да успея да си взема място.

Да, но и това не е лесно. Докато чакаме да започнат да рабоят служителите в офиса, официално съобщиха, че няма да отварят и всеки да се оправя на машинките сам.

Влизаха, излизаха от една врата зад офиса служители, но не застават да работят, а хората ги спират навън и се опитват да си кажат проблема.

От машинките си взех билет с място чак за следващия ден - за този ден само в листа на чакащи. Добрах се и до една дама от офиса, която ми даде билет за днешния полет до София, но пак в листа на чакащи.

Реших да рискувам и да остана за този полет, защото бях абсолютно убедена, че вече ще се лети.

Да, започнаха да се раздвижват самолетите, основно на други компании, но и тук-там Луфтханза изпълняваше полети.

За София от три полета, бяха оставили само вечерния. Дойде вечерта, събрахме се на гейта отново. Когато отидох там на същия гейт все още имаше наизлетял полет за Банкок. Започна да има закъснения този полет и нас ни преместиха на друг гейт, до който се стига с влакче.

Този другия гейт обаче беше в някакво ново и затънтено място, като самият гейт дори беше заключен, а наоколо - никой.

Дойде някакъв чистач и отключи по едно време. Събрахме се 180 човека, дойдоха и служителки за бординг. Веднага отидох да видя дали ще ми дадат място и урааа, какъв късмет - дадоха ми и място. Спокойна вече писах на всички, че ще летя. Уилкс вече си беше в София успешно летял с два билета в чакаща листа.

Гледайки от прозорците навън, обаче не се виждаше никакво раздвижване с някой самолет около този гейт.

 

 

Взе да ми тиктака някаква аларма, а един мъж, потвърди съмненията ми, че нищо не се прави за излитане - оказа се, че работи същото на това летище - подготвя самолети за полет.

Една от служителките излезе някъде навън и след малко се върна с двама добре въоръжени представители на полиция/жандармерия - стана ми ясно какво следва.

Събраха си багажа с колежката, обявиха закъснение на полета и тихомълком се изнесоха - щели да се върнат, като наближи времето за полет. Останаха въоръжените при нас на гейта. Наоколо както казах няма други работещи гейтове, няма никой.

Обстановката стана нетърпима - хората надигнаха глас и стана ... нямам думи. Полицаите след малко и те се се изнесоха, дойде отново чистачът (който отключи гейта) и ни обясни, че ако искаме да напуснем тази част на летището това е възможно още малко време, след това ще бъде заключено и влакчето няма да работи(с което се връщаме към основната част на терминала). Искаха да напуснем гейта преди още да е анулиран полета:

 

 

 

Обаче не всички пътуващи са обикновени хора като мен. Имаше адвокати, журналисти, държавни служители, деца на разни хора, та не след длъго стана ясно, че консулът ни в Мюнхен пътува към летището за среща с нас, след поредица обаждания от различни хора.

Почакахме малко и наистина дойде служител на консулството - любезна дама, която има достъп до летището без да има билет(консулът беше навън, че няма такъв достъп).

Типично по консулски нищо не свърши, но създаде впечатление, че беше искрено заинтересована и загрижена за нашия случай. Като смешка ми прозвуча това - имате ли нужда от топли дрехи и завивки?! Ми не, нямаме. Имаме нужда само да се махнем от това летище - съгласни бяхме и с автобус да си тръгнем, стига да се намери такъв. Дамата обясни, че Луфтханза е частна компания и нашето правителсто не може да им се меси в работата и да изисква полет до София. Сигурно е така, но за пореден път се убедих, че сме зад последната дупка на кавала. Май само за София трети ден няма полет...

 

Докато чакахме официално анулираха полета, което подозирахме още като дойдоха въоръжените. Тук вече се почувствах наистина безпомощна - да искаш да си тръгнеш и да не можеш. Пробвах да си купя друг билет с компания, която лети, но Луфтханза правеха лошо, защото ти обявяват полет и го канселират часове след като е трябвало да лети, а междувременно другите билети за полети следващия ден, са станали от 400 евро на 1000 евро. Ами няма пък да дам 1000 евро за полет Мюнхен - София.

 

Вече нямаше какво да правим на този ненормален гейт и с влакчето отново влязохме в основната част на терминала.

Някои от мераклиите да летят си тръгнаха, но аз нямах кой знае какъв избор в полунощ да поема нанякъде сама.

Събрахме се в едно неработещо заведение едни 10-15 човека и взехме да обсъждаме варианти как да си тръгнем от това летище.

Събрахме се много готина компания, запознах се с интересни хора, пътешественици също.

Цялата нощ мина в сладки приказки.

От машинките си бях взела нов билет(листа на чакащи) за директен полет до София, но отново от три полета бяха оставили само един, затова си взех нов билет - Мюнхен - Франкфурт - разбира се в листа на чакащи. Билети с места нямаше за нито един полет в днешния ден.

Отидох на гейта с полета за Франкфурт и имах късмет още в първия да ме качат. Уилкс вчера не беше успял в първия полет, но пък ми беше написал подробно кои самолети в този ден са по-големи. Заедно с мен тръгнаха още няколко човека.

 

Не мога да ви опиша колко радост предизвика в мен тази гледка отвътре в самолета за Франкфурт и новата среща с обезледяването:

 

         

 

Трите нощи, които изкарах на летище Мюнхен бяха вече в историята. Неизвестността сега щеше да е с име Франкфурт, защото и от там не се знае дали ще има място да ме качат, а в този ден обявиха снеговалежи и там.

 

Изгревът, гледан от правилното място - вътре в самолета. За пръв път виждам самолет, в който повече от половината е бизнес-класа... Тук ще вмъкна, че машинките винаги намираха места за тези от бизнес.

Довиждане летище Мюнхен:

 

 

Вече във Франкфурт трябваше да бързам. Седях сравнително напред в самолета и като слязох не видях никой от останалите българи. Още на вратата имаше служител, който ми каза къде да отида за следващия билет - най-близкия офис на Луфтханза.

Пред него разбира се - опашка. Уилкс ми беше писал, че мога да не чакам - веднага ще ми дадат билет, отново за листа на чакащи. Видях един служител сам на гишето и се отправих да попитам. Дадох си предишния билет и той взе да гледа в мен, в монитора, пак в мен, пак в монитора... Може би гледаше хронологията на промяна в билетите ми и направо се хвана за главата. Явно и ме съжали, защото получих билет с място, а не в листа на чакащи.

Дишах вече малко по-леко, но не смеех да се зарадвам докато не излетим. Все още нямаше следа от останалите българи. Отправих се към гейта и зачаках бордването, дали всичко ще е наред. Появиха се след малко и другата част от българите, но нито един от тях нямаше билет с място, оставиха ги да чакат до последно.

Бордах се и вече в самолета си отдъхнах - това беше най-хубавото ми пътуване на седна седалка!

Малко преди излитане пред мен седна едно от момичетата от българската група, та от нея разбрах, че всички са ги качили, но е било на косъм - трансферни пътници не са успяли да стигнат навреме до гейта и така те са извадили късмет.

 

Това май се оказа един от най-дългите ми постове в този разказ и много време се чудех дали до го опиша подробно, но все пак написах за тези, които нямат опит с извънредни ситуации. На мен не ми е първото извънредно спане на летище, но ми е първото за повече от ден.

 

Всички приятели ме питаха дали ми е било трудно?!

Да, трудно беше. Не за спането, че аз мога и да не спя, не и с яденето, че мога и да не ям, но с къпането си беше проблем, както и мисълта за безизходицата в която си. Реално нямаш полезен ход.

 

Най-много съжалявам, че тези три дни изкарани на летището, направиха спомените ми за Великденския остров някак по-бледи.

Ако ме питате дали си струваше цялото пътуване, ще кажа: ДА.

Ако ме питате дали да го направите и вие така - само ВО с полети от България, ще кажа: помислете си и ако много обичате да летите - направете го.

Най-добрият вариант обаче е да се направи посещение на ВО при обиколка на Чили с 2-3 дневна отбивка до ВО.

 

Моята мечта обаче беше по-силна от дългото пътуване и се радвам, че имах възможност да я осъществя!

 

Благодаря на @mililia и  @wilks за споделянето на това незабравимо пътуване!

 

Край!

 

ПП Разказът ми свърши, но темата е отворена за всякакви въпроси относно пътуване до Великденския остров.

 

[Monika_Koko]

Мари, знаех че е било много неприятно, но  това си е направо ужас! Такова напрежение и неизестност  са голям стрес. Нещо, като историята във филма "Терминала" - Том Ханкс.  Ако бях на тове място, сигурно щях да съм в тежка паника от такава безизходица, пък и незнам, как щях да се оправя или дали щях да се оправя с тези презаверявания, билети и т.н.  Дано никога повече не ти се случва такова преживяване. Пожелавам го и на всички магеланци! 

Сигурно вече добрите спомени от ВО са взели превес и финалните събития са в графа "натрупан опит".  Приятно, навременно и безаварийно летене на предстоящите ти дестинации!

[neuromancer]

преди 3 часа, Mary каза:

Ако ме питате дали да го направите и вие така - само ВО с полети от България, ще кажа: помислете си и ако много обичате да летите - направете го.

Най-добрият вариант обаче е да се направи посещение на ВО при обиколка на Чили с 2-3 дневна отбивка до ВО.

Верно е много път само за 2-3 дена, а Чили има доста какво да предложи освен това.

[mililia]

Благодаря на @Mary за чудесния разказ, който следях с голям интерес, въпреки че до много от нещата се докоснах лично.

Знаех, че връщането е било гадно, ама че е било толкова гадно, честно не очаквах. Осъзнах, че реално тя не е имала каквато и да било възможност поне малко да си облекчи завръщането, възползвайки се от безплатен хотел и храна. Престоят в Мюнхен е било живо геройство и съм безкрайно благодарна, че ми го спести, давайки ми най-добрия съвет, който съм получавала. Но нека бъде едно по-едно.

 

Когато цялата магеланска общност се вълнуваше и преживяваше безсънна нощ покрай промоцията на Виза през онзи посредник, аз си спях сладко у дома. Естествено на сутринта видях съобщението на Мари, купувай си билета до Рим, ние с Уилкс си взехме нашите. За същия ден и полет вече нямаше ниска цена и се наложи да бъда изобретателна. Взех полет половин час преди техния на отиване София-Мюнхен-Рим и един ден след тях Рим-Мюнхен-София с Луфтханза. Така или иначе имах кредит в букинг, който щеше да изтече и букнах хотела си изцяло с него. За цена от 1,60€  за полет всичко изглеждаше прекрасно.

Още докато обикаляхме ВО, Мари показа притеснението си, свързано с полетите и все проверяваше, дали има условия за излитане от острова, заради силния вятър. 

 

На връщане в Рим групата се раздели, като заради натрупаната умора, аз им завидях, че вечерта ще си бъдат по собствените легла, а те за слънчевия и топъл Рим, който ме очаква.

 

Много пъти съм била в Рим, като всеки път съм отсядала на комуникативни места в близост до метро. Този път незнайно защо избрах бутиково хотелче в близост до пиаца Навона. Голяма грешка, особено, ако навигацията вземе, че започне да стачкува след толкова прелитания из света. Над час обикалях малките улички докато открия хотела, защото все се оказвах на 17 минути път от него и запратена в грешна посока. Иначе хотелът си заслужаваше на 100% - luxory Navona, стая Canova.  Италианска закуска с капучино, кафе, големи вкусни крооасани, току-що опечени. Онлайн чекинг и реално не виждаш служители, освен на закуска.

 

Обиколих слънчев Рим колкото мога, но умората от дългия път надделя и се върнах да почина в стаята. Спала съм час-два и когато се събуждам виждам първото получено съобщение от Луфтханза - полетът ви за Мюнхен утре следобед е отменен, прехвърляме ви на полет за Франкфурт много рано сутринта. Полетът от Франкфурт до София също веднъж бива потвърден и след това отново отменен за полет по-късно вечерта. Докато се чудя какво да правя, тъй като рано сутрин няма с какво да се придвижа от центъра на Рим до Термини и след това до летището. Нямам идея как да се организирам, но в никакъв случай не мога да допусна да освободя хотела и да ида да спя на летището в Рим. Тогава получавам съобщение от Мари -"ние заседнахме в Мюнхен". Все още недоумявам какъв е проблема с този Мюнхен и измрънквам, че моят полет пък до Мюнхен е отменен. Мари ми връща "спасявай се директно от Рим и в никакъв случай не идвай в Мюнхен". Нямам представа защо, но някак си това ми става толкова важно, че поглеждам цените на директните полети до България на Уиз, Раян и България Еър.  Въобще не се замислям и си купувам нов билет, кажи речи на нормалната цена от около 65€. Имам и голям ръчен багаж, така че печели България Еър с най-ниска цена, а и я предпочитам пред нискотарифните. Все още, обаче, нямам никаква идея за истинската същност на проблема с полетите до Германия.

 

Завръщам се първа в България. С Мари си пишем за кратко, тъй като тя си пести батерията, но разбирам, че вече е останала сама. Гадостите ми ги спестяваше и за истинското състояние на нещата разбрах едва сега и аз с вас.

 

И няколко думи за самото пътуване. Исках да посетя острова, но не беше в топ желанията и спокойно можех да мина и без него. Когато Мари ме покани на това пътуване се съгласих с удоволствие, тъй като имахме така или иначе общи планове за пътуване през есента. Цената на билета не позволи да мислим много, дали такова пътуване ще ни бъде ок. Имахме кредити в букинг, съгласие по това да спим на всяко трансферно летище и да си създадем комфорт. Така или иначе, обаче, пътуването натежава в един момент и сякаш леко губиш интерес към заобикалящото те. Дали от това, дали от факта, че ден за острова е напълно достатъчен, че всичко е много скъпо и не е ясно защо е така, тъй като предлагането е базово и ограничено. Във всички заведения на острова се предлагат едни и същи неща, на една и съща цена и даже не можеш да разнообразиш с приятно похапване. Огромните хлебарки, които щъкаха първия ден, ми създадоха доста дискомфорт и вечер изпитвах страх от това какво може да пълзи около мен, взимах душ в паника да не би да ми падне хлебарка на главата и въобще ми се щеше времето да лети. Вярно, че хлебарки видяхме само първия ден и после не се появиха, но тревожността не ме напусна до края на престоя и ако не беше Мари да ми дава сигурност, нямам идея как щях да изкарам. Лично аз си дадох сметка, че екзотичните острови не са моето нещо и всеки трябва да си знае границите, ако иска да бъде доволен от пътуването. След 10-ия моаи ми беше все тая още колко ще видим. И не, че не се забавлявахме. Напротив! Използвахме времето да си бърборим и да се разнообразяваме с незначителни неща като да обикаляме магазинчетата за сувенири, да обикаляме различни ресторантчета, задължително сутрин да си направим кефа с кафе с мляко.

Най-хубавата част от пътуването за мен, обаче, беше компанията и това, че имахме достатъчно време да си говорим за какво ли не.

Съжалявам ли, че направих това пътуване - Абсолютно НЕ! Бих ли го повторила - Определено, не бих!

Бих ли го препоръчала - Само и единствено като част от друга програма из района или еднодневна спирка на круиз!

Донесоха ли ми удовлетворение евтините билети до там - НЕ! Ако сега трябва да се организирам за такова пътуване, щях да отчета дългото придвижване и да букна по-скъп, но директен полет, ако ми е толкова важно да отида.

Въпреки всичко се забавлявахме и в Рим на отиване, Сантяго и Сао Пауло. Може би, ако ги посещавах за първи път щеше да ми е доста по-интересно, но това са все места посещавани многократно от мен.

 

Благодаря на @Mary  и @wilks за споделеното пътуване☺️.

Имахме и доста весели моменти и комични ситуации, но те ще си останат за нас. 

 

 

 

 

[Дани Магелани]

преди 26 минути , mililia каза:

Благодаря на @Mary за чудесния разказ, който следях с голям интерес, въпреки че до много от нещата се докоснах лично.

Знаех, че връщането е било гадно, ама че е било толкова гадно, честно не очаквах. Осъзнах, че реално тя не е имала каквато и да било възможност поне малко да си облекчи завръщането, възползвайки се от безплатен хотел и храна. Престоят в Мюнхен е било живо геройство и съм безкрайно благодарна, че ми го спести, давайки ми най-добрия съвет, който съм получавала. Но нека бъде едно по-едно.

 

Когато цялата магеланска общност се вълнуваше и преживяваше безсънна нощ покрай промоцията на Виза през онзи посредник, аз си спях сладко у дома. Естествено на сутринта видях съобщението на Мари, купувай си билета до Рим, ние с Уилкс си взехме нашите. За същия ден и полет вече нямаше ниска цена и се наложи да бъда изобретателна. Взех полет половин час преди техния на отиване София-Мюнхен-Рим и един ден след тях Рим-Мюнхен-София с Луфтханза. Така или иначе имах кредит в букинг, който щеше да изтече и букнах хотела си изцяло с него. За цена от 1,60€  за полет всичко изглеждаше прекрасно.

Още докато обикаляхме ВО, Мари показа притеснението си, свързано с полетите и все проверяваше, дали има условия за излитане от острова, заради силния вятър. 

 

На връщане в Рим групата се раздели, като заради натрупаната умора, аз им завидях, че вечерта ще си бъдат по собствените легла, а те за слънчевия и топъл Рим, който ме очаква.

 

Много пъти съм била в Рим, като всеки път съм отсядала на комуникативни места в близост до метро. Този път незнайно защо избрах бутиково хотелче в близост до пиаца Навона. Голяма грешка, особено, ако навигацията вземе, че започне да стачкува след толкова прелитания из света. Над час обикалях малките улички докато открия хотела, защото все се оказвах на 17 минути път от него и запратена в грешна посока. Иначе хотелът си заслужаваше на 100% - luxory Navona, стая Canova.  Италианска закуска с капучино, кафе, големи вкусни крооасани, току-що опечени. Онлайн чекинг и реално не виждаш служители, освен на закуска.

 

Обиколих слънчев Рим колкото мога, но умората от дългия път надделя и се върнах да почина в стаята. Спала съм час-два и когато се събуждам виждам първото получено съобщение от Луфтханза - полетът ви за Мюнхен утре следобед е отменен, прехвърляме ви на полет за Франкфурт много рано сутринта. Полетът от Франкфурт до София също веднъж бива потвърден и след това отново отменен за полет по-късно вечерта. Докато се чудя какво да правя, тъй като рано сутрин няма с какво да се придвижа от центъра на Рим до Термини и след това до летището. Нямам идея как да се организирам, но в никакъв случай не мога да допусна да освободя хотела и да ида да спя на летището в Рим. Тогава получавам съобщение от Мари -"ние заседнахме в Мюнхен". Все още недоумявам какъв е проблема с този Мюнхен и измрънквам, че моят полет пък до Мюнхен е отменен. Мари ми връща "спасявай се директно от Рим и в никакъв случай не идвай в Мюнхен". Нямам представа защо, но някак си това ми става толкова важно, че поглеждам цените на директните полети до България на Уиз, Раян и България Еър.  Въобще не се замислям и си купувам нов билет, кажи речи на нормалната цена от около 65€. Имам и голям ръчен багаж, така че печели България Еър с най-ниска цена, а и я предпочитам пред нискотарифните. Все още, обаче, нямам никаква идея за истинската същност на проблема с полетите до Германия.

 

Завръщам се първа в България. С Мари си пишем за кратко, тъй като тя си пести батерията, но разбирам, че вече е останала сама. Гадостите ми ги спестяваше и за истинското състояние на нещата разбрах едва сега и аз с вас.

 

И няколко думи за самото пътуване. Исках да посетя острова, но не беше в топ желанията и спокойно можех да мина и без него. Когато Мари ме покани на това пътуване се съгласих с удоволствие, тъй като имахме така или иначе общи планове за пътуване през есента. Цената на билета не позволи да мислим много, дали такова пътуване ще ни бъде ок. Имахме кредити в букинг, съгласие по това да спим на всяко трансферно летище и да си създадем комфорт. Така или иначе, обаче, пътуването натежава в един момент и сякаш леко губиш интерес към заобикалящото те. Дали от това, дали от факта, че ден за острова е напълно достатъчен, че всичко е много скъпо и не е ясно защо е така, тъй като предлагането е базово и ограничено. Във всички заведения на острова се предлагат едни и същи неща, на една и съща цена и даже не можеш да разнообразиш с приятно похапване. Огромните хлебарки, които щъкаха първия ден, ми създадоха доста дискомфорт и вечер изпитвах страх от това какво може да пълзи около мен, взимах душ в паника да не би да ми падне хлебарка на главата и въобще ми се щеше времето да лети. Вярно, че хлебарки видяхме само първия ден и после не се появиха, но тревожността не ме напусна до края на престоя и ако не беше Мари да ми дава сигурност, нямам идея как щях да изкарам. Лично аз си дадох сметка, че екзотичните острови не са моето нещо и всеки трябва да си знае границите, ако иска да бъде доволен от пътуването. След 10-ия моаи ми беше все тая още колко ще видим. И не, че не се забавлявахме. Напротив! Използвахме времето да си бърборим и да се разнообразяваме с незначителни неща като да обикаляме магазинчетата за сувенири, да обикаляме различни ресторантчета, задължително сутрин да си направим кефа с кафе с мляко.

Най-хубавата част от пътуването за мен, обаче, беше компанията и това, че имахме достатъчно време да си говорим за какво ли не.

Съжалявам ли, че направих това пътуване - Абсолютно НЕ! Бих ли го повторила - Определено, не бих!

Бих ли го препоръчала - Само и единствено като част от друга програма из района или еднодневна спирка на круиз!

Донесоха ли ми удовлетворение евтините билети до там - НЕ! Ако сега трябва да се организирам за такова пътуване, щях да отчета дългото придвижване и да букна по-скъп, но директен полет, ако ми е толкова важно да отида.

Въпреки всичко се забавлявахме и в Рим на отиване, Сантяго и Сао Пауло. Може би, ако ги посещавах за първи път щеше да ми е доста по-интересно, но това са все места посещавани многократно от мен.

 

Благодаря на @Mary  и @wilks за споделеното пътуване☺️.

Имахме и доста весели моменти и комични ситуации, но те ще си останат за нас. 

 

 

 

 

Благодаря за обективното ревю!

Харесвам точно такива! Спестява илюзии и пренавиване и дава добри препоръки.

[neuromancer]

То няма много по-директни полети, 2 прекачвания от София е абсолютния минимум, даже не съм сигурен дали ако се пробва на един билет няма да ти отрежат главата до кръста с цени заради фактора екзотика.

Иначе свързващи полети от типа Рим - София с прекачване са нещо, което винаги съм избягвал, но при все по-високите цени напоследък може да се наложи...

Благодаря на @Mary за прекрасното описание, аз вече се улавям, че след такива пътеписи вече все едно съм бил там и желанието да отида намалява 😀

 

[mililia]

преди 22 минути , neuromancer каза:

То няма много по-директни полети, 2 прекачвания от София е абсолютния минимум, даже не съм сигурен дали ако се пробва на един билет няма да ти отрежат главата до кръста с цени заради фактора екзотика.

Иначе свързващи полети от типа Рим - София с прекачване са нещо, което винаги съм избягвал, но при все по-високите цени напоследък може да се наложи...

Благодаря на @Mary за прекрасното описание, аз вече се улавям, че след такива пътеписи вече все едно съм бил там и желанието да отида намалява 😀

 

Писах директен, но всъщност имах предвид полет с кратки престои. Ако човек съчетае острова с някаква част от ЮА пътя няма да се усети.

[neuromancer]

Е да, само острова е много път за два - три дена на място, но Чили е голямо.

преди 1 час, mililia каза:

, че всичко е много скъпо и не е ясно защо е така, тъй като предлагането е базово и ограничено.

Ами всъщност е ясно, всичко освен риба се доставя със самолет,  а туризма е единственият източник на доходи. Понякога има и небазови настанявания по такива места, но цените са двойни и тройни на другите.

[Mary]

преди 3 часа, Дани Магелани каза:

Благодаря за обективното ревю!

Харесвам точно такива! Спестява илюзии и пренавиване и дава добри препоръки.

Да не си помисли някой, че моето не е било обективно?!

Всеки има собствената гледна точка, разбира се, но пътуването като цяло си беше чудесно, а Великденския остров е много мистично място.

 

 

преди 2 часа, neuromancer каза:

аз вече се улавям, че след такива пътеписи вече все едно съм бил там и желанието да отида намалява 

Ха ха - аз пък обичам всичко да ми е поднесено готово(някой да го е написал преди мен) и аз само да отида да се наслаждавам и да видя със собствените си очи.

[Дани Магелани]

преди 40 минути , Mary каза:

Да не си помисли някой, че моето не е било обективно?!

Всеки има собствената гледна точка, разбира се, но пътуването като цяло си беше чудесно, а Великденския остров е много мистично място.

Не съм си го помислила дори!

Просто понякога се прехласвам и тръгвам с голяма кошница. Такова ревю ме отрезвява и вземам малката кошница.

[Marusinka]

@Mary, браво! Много увлекателен разказ за това екзотично място. Само посредата съм, поради натоварена програма, но пък е толкова удовлетворяващо четиво през свободното време 😊

[Лили Пътува]

Благодаря и аз. Затвърдих си мнението, че ВО трябва да се разглежда повече като спирка от по-голямо пътуване, отколкото като крайна цел. Но не бих съжалявала и да беше такава. Напсувах ги и аз Луфтханза, докато четях. Имах си подобни преживявания с тях преди година и половина, та с немското рационално безразличие повече не ща да се сблъсквам. 

[Иван Попов]

@Mary, браво и благодаря! 😊 Аз чак днес попаднах на темата! 

Много увлекателен и прекрасно направен разказ за този екзотични места. 🙂

Дано някой ден и аз да стигна до там..... 😉