Как намирате съмишленици за пътувания?

[esto 44]

Здравейте, на мен ми е много трудно да се организирам с приятели и роднини за пътувания. Оказва се, че не познавам много хора с интерес към местата, които на мен са ми интересни. Но някой беше казал, че

 

Мен ме влечат неща като това, с изключение на начина на придвижване, защото не обичам да карам колело. Предпочитам влакове, автобуси, коли, корабчета:

 

https://www.peika.bg/statia/Misiyata_Krayova_3_dni_priklyuchenie_na_kolela_l.a_i.98532_dni_kolela_krayova_na_priklyuchenie_3.html

 

Вие как намирате съмишленици за пътувания в чужбина? Честно да си кажа предпочитам да пътувам в група с компания. Само като си представя, че ще прекарам часове по летища, самолети, влакове и автобуси сам и ми се отщява да пътувам където и да е. Нали част от хубавото на пътя е в споделянето, явно не съм от хората, които обичат да пътуват съвсем сами. Като изключим аргинизарините екскурзии от тур операторите как може да намеря съмишленици за пътуване? Аз често предпочитам по-малко известни градове и райони за посещение в Европа. Например вместо Прага, която действително е като кукла (но където съм бил вече) аз бих хванал по някои малко известни у нас градчета в Чехия със замъци като Horšovský týn например. Много ми се ходи по Румъния, някои малко известни у нас скандинавски градчета като Visby (където е снимано филмът за Пипи Дългото чорапче), малкото останали не много известни у нас градове в Италия и т.н. Но пък имам и любими масови дестинации - Париж, Будапеща, Залцбург. Само че ми писва да ходя сам. 😄

Ето сега на 28-ми март може би ще отида до Букурещ с влака, ами като се замислих, че ще трябва да пътувам съвсем сам и ми става гадно. Как да намеря човек за 28-ми от София с влака в 7 часа сутринта поне до Русе?

[chandni 27429]

преди 5 минути , esto каза:

Вие как намирате съмишленици за пътувания в чужбина?

Мой съмишленик в пътешествията е съпругът ми. В началото правихме неуспешни опити да се комбинираме с приятели и да пътуваме заедно, но в наши дни честно казано не бих тръгнала в група дори с близки роднини. Тъй че с половинката се хващаме под ръчичка, знаем си темпото, навиците, предпочитанията и се съобразяваме единствено един с друг.

Някои от пишещите тук обаче, пътуват и се забавляват заедно, тъй че мисля няма да е трудно да намериш съмишленици за съвместни пътувания!

 

[T.E.Lawrence 21677]

Аз имам обратния проблем. Как да намаля желаещите съмишленици, без да ги обидя. 😂

[Мрън 1739]

Пътуването соло също си има своите предимства, на мен не ми е скучно пък и не се съобразявам с никого. Не бих се отказала от пътуване само, защото нямам компания. 

[Elle 77]

Аз много трудно си намирам съмишленици за пътуване. Понякога правя голями компромиси да пътувам с хора, с които сме настроени на различни вълни.

Не става да се комбинирам с всеки. Най-трудно е, когато сме на различни режими и с хора, на които вечер рано им се доспива, не им се харчат пари за ядене. Дори и да седнем някъде, започват да се прозяват и да говорят колко са уморени и как им се спи.

[dimitrov6 10595]

Като ученик ми се ходеше на Рила и Пирин, но нямаше с кого,затова взех брат ми . Иначе на екскурзия ходеха в началото организирано,но това не е за мен и сега си пътувам соло.

[marycap 8460]

"Разликата в потенциалите поражда напрежение". Трябва да се пътува със съмишленици или със сродни души. Или сам/а.

[lesy 6470]

На чести магелански сбирки на по бирки се намират и другари. Аз лично пътувам основно с половинката, но сме правили и общи пътувания с други съфорумци.

[Eva eva 29147]

преди 3 часа, T.E.Lawrence каза:

Аз имам обратния проблем. Как да намаля желаещите съмишленици, без да ги обидя. 😂

И при мен така се получава 😄 Сега за едно пътуване уж трябваше да сме само с моята приятелка, пък се обади една другарка, на която не мога да откажа, след това още една.... вече сме пет 😄 Както сме тръгнали още ще се включат, понякога не винаги е удобно да ги отрежа 🙂 Лошото е, че повече от 4 човека се управляват по-трудно 🙂

И така, намират ме 🙂 Не ми се налага да ги търся 🙂 Понякога ми се иска да съм сама, да си стоя, да си пия нещо и да си зяпам в една точка 🙂 

[ivailo_radev 8315]

Пътувам само с жена ми, т.е. съмишлениците си ги намирам в другия край на леглото. Два-три пъти сме правили и ние опити да пътуваме с други хора, но не се получава. Ние ставаме рано - до 8 сме закусили и излезнали вече, като се има предвид, че обичам да пия по един час кафе сутрин. Те повечето им е трудно тогава да станат изобщо. После се почват претенциите за местата за ядене - ама как тук ще ядем, ама виж каква е дупка. И след 2-3 такива пътувания, изобщо не си правим труда вече. Сега с малко дете, ако решим за някой ол инклузив, може да извикаме бабите и до там 🙂 

 

[Stryper 1151]

При мен имаше друг куриоз.Основно пътувахме семейно, но когато децата станаха на по 12-14 години и почнаха да мрънкат, че не искат да пътуват. Мъжът ми има проблем с пътуванията, тъй като му става лошо  в самолет и автобус и аз бях решила да пътувам сама. След 1 или 2 пътувания променихме стратегията. Взимаме децата, когато отиваме на място, което те със сигурност ще харесат - някой увеселителен парк или конкретен град заради изложба или концерт. В другото време пътувам с мъжа ми, като внимавам какво резервирам, за да се чувства добре.

 

[epetkov 5133]

По- скоро  намирам клиенти, а не съмишленици.  Новите технологии дават нови възможности!  Намирам във фейсбук някаква  "супер екскурзия"  за 5-6 дена от рода на  "Непозната Грузия" за  1399 лева, например   и поствам в коментарите "Здравейте! Ние сме група от 10 човека от компанията и се очертава да платим 14000 лева за екскурзията до Грузия с начало ХХ ХХ ХХХ г. Възможна ли е някаква специална групова отстъпка за нас?"   И после кандидат-екскурзиянтите сами  почват да ми пишат на лични:  "Здравейте! Може ли да се присъединим към Вашата група, за да получим от специалната отстъпка?"  Нито знаят дали съм получил някаква отстъпка, нито каква отстъпка съм получил евентуално от туристическата компания.   Следва обяснение от мен, че  всъщност от агенцията са ми предложили 50 лева отстъпка от цената, но това е  истинска подигравка от страна на организаторите.  Продълвавам с моето предложение да  си направим самостоятелна екскурзия. Бил съм няколко пъти в Грузия. Ще ни излезе по 1100 лева.  Събирам максимум 7 човека, защото с мен ставаме 8 - точно за наемане на бус 8+1  на място  за  трансфери и  различни екскурзии до  пещери и водопади.

[esto 44]

21 hours ago, Мрън said:

Пътуването соло също си има своите предимства, на мен не ми е скучно пък и не се съобразявам с никого. Не бих се отказала от пътуване само, защото нямам компания. 

На мен не ми е проблем да съм сам в нов град или в чужбина. Даже така го усещам по-добре, защото с приятна компания може да ти хареса всяко място и държава, но няма да усетиш дали се чувстваш добре в нея като си напълно сам. На някои места сякаш съм си у дома, дори намерих такива, които са ми сякаш познати отнякъде.

 

Проблемът ми е самият път, когато съм сам в самолет, автобус или влак.

Когато имам компания дългия път минава сякаш за минути, дори да става въпрос за бавен влак, който спира на всяка паланка по пътя. С един словак се затговорихме във влака от Братислава до Прага и пътя мина много по-бързо от очакваното. Но не винаги човек попада на готини хора така случайно. От Русе сигурно е по-лесно да имаш компания, там май скачават влака с този от Истанбул за Букурещ и има много американци, а те са устати и контактни. С едни големи раници обикалят цяла Европа. Но в делничен ден от София до Русе предполагам повечето хора ползват влака за по-къси разстояния и май няма шанс да се говори през целия път.

[jorocontrola 7350]

Трудно до никак ...

Както е споменато много хора са си "аверчета от форума" и се комбинират заедно за доста от пътуванията си.

Правили сме преди опити с жената да си намерим компания, дори съм купувал билети, но така и не дойдоха хората с нас. Накрая разбрах, че работата насила не става и не искам да се ангажирам с никой. Ходя си където и по колкото искам, не ме интересува чуждо мнение 🙂

Голямата дъщеря вече е втори клас и може да идва с мен при по-лежерна програма. Тази година вече ходи до Малта (ден и половина с нощувка) и Пулия (два дни и половина с две нощувки). Лятото мисля да я взема и до Рига за 3 дни. Втората дъщеря е малка и се гледа с майка си за сега. После ще сме всички (да видим как ще се отрази финансово ... ) или само аз, ако е нещо по-активно.

Тия дни ходих до Пелопонес. Средно имам по 25К на ден с няколко баира всеки ден. Едва ли всеки ще се навие. За това карам си сам и така 🙂

[Tesh 477]

Аз лично съм на обратната страна, трудно редуцирам бройката на желаещите.

[ivailo_radev 8315]

Аз да споделя и още една трудност, когато човек не пътува с магеланци. Преди няколко години решаваме да пътуваме с една двойка, понеже и те големи желаещи бяха да дойдат с нас. Та ни казаха, ако намерим евтини билети за интересна дестинация, да им споделим и идват. Ние още без дете тогава, т.е. качваме се и тръгваме. И в един хубав ден изскачат едни билети - Люксембург-Мускат-Занзибар и обратно за около 250 евро (може и 230 или 270 да бяха), Аз директно звъня и казвам за билетите, пращам линк и ги питам за дати. Те ни казват: ей тези дати са супер, бля, бля. Взимаме ние билетите и им пиша, че съм взел. Получавам един палец и забравям. Минават няколко дни и викам: дай да направим някакъв план, нощувки и т.н. Пиша им и получавам следното: "Еми то не е ли с много прекачвания и доста стресово така? Да не се обърка нещо?". Отговорих им, че за нас е ОК, при такава цена, пък и ще видим малко от Оман. Пак палец. След няколко дни получавам съобщение: "Ама те са много по-скъпи, ти нали каза 250 евро. На мен ми дава 700 евро на човек" и почнаха едни сърдения, че съм ги подвел. В крайна сметка си отидохме сами и в Оман, и на Занзибар и беше страхотно 🙂 И след още няколко случки с кумовете и разни други близки и познати, се отказах.

[jungfraujoch 15711]

Всички тук,във форума,обичаме да пътуваме.

Хубаво е,че има групички,които периодично пътуват заедно и щом го правят,означава,че им харесва и са доволни.

Понякога 1 или двама човека развалят цялата атмосфера при пътуване. Лично съм потърпевша. 

Но и съм много доволна,че в магеланци срещнах хора,с които се сприятелих,пътувах и определено ще продължавам да го правя.

Цитирам @marycap и съм абсолютно съгласна с нея,че трябва да се пътува със сродни души.Или сам/а.

 

[jungfraujoch 15711]

"Разбрах, че няма по-добър начин да разберете дали харесвате някой или не, от този да пътувате с него." - Марк Твен

[Травеолани 9535]

Пътуваме само семейно с мъжа ми и децата, понякога без децата. Никога не ми е било цел да търся хора да пътуват с мен, защото колкото повече хора, толкова повече неща, с които трябва да се съобразяваме. Освен това дори и роднини и приятели имат различни интереси, различни бюджети, различни виждания за забележителности, хотели, ресторанти. С непознати/малко познати хора пък абсурд да пътувам.

С две думи да се организирам с други хора за мен е стрес. 
А и всички са много навити като се обсъждат планове за пътувания и после като дойде момента да се купуват самолетни билети и да се запазват хотели, изведнъж всички окапват и си намират цял куп извинения. 
Всъщност, едни от най-хубавите ми пътувания са били когато бях абсолютно сама, дори и без мъжа ми. 

[Elle 77]

Е, когато си намирате семейства, с които да пътувате, вече е друго. Да пътувате "сами" е различно от да пътуваш "сам".

Има хора, които не могат да пътуват без компания - не говорят езици, не се ориентират лесно, страхливи са. Аз познавам такива хора - мъже, които не се чувстват добре в чужбина и жени, които се страхуват да замръкнат някъде на непознато място и бързат да се приберат в хотела още по светло. 

Аз искам да си намеря компания за пътуване, но е много трудно. Моите приятели са семейни и никак не върви да се присламча към някоя влюбена двойка. 

Иначе съм била сама в много градове и съм ги обикаляла. Понякога тези, с които съм пътувала, не искат да отидат до съседен голям град да го разгледат и съм тръгвала сама - какво да правя! Но истината е, че си търся съмишленици, а не просто хора, с които да си делим разходите за апартамент.

[esto 44]

Аз малко съм така - знам английски доста добре, но сам ми е тъпо да обикалям. Сам ходя само за няколко дни и то защото в момента активно проучвам места за емиграция. Тоест в група няма как да усетя едно място мое ли е или не. Преди да кажете то да си турист е различно - така е, но някои места веднага чувстваш, че не можеш да живееш там. Просто, когато едно място НЕ е твоето се усеща веднага. А така идеализирах Гърция, но това е друга тема.

 

Всъщност понеже тук е форум за хора, за които пътуването е страст ми е интересно Вие бихте ли имали сериозна любовна връзка или брак с човек, с който нямате никакви допирни точки за пътувания?

Например някой, който харесва напълно противоположни на Вас места или такъв, коъто не обича да пътуват изобщо, а само да си седи вкъщи и да гледа телевизия? Аз седя седя вкъщи с месеци, пък вземе че ми писне от София/БГ, стегне ме шапката и забегна нанякъде. Колкото повече пътувам, толкова повече ми се иска да пътувам. От месец ноември не съм бил в чужбина и нямам търпение сега през март да посетя Букурещ. При мен явно е изкривяване от времето, когято живеех в град, граничещ с две други държави. Свикнах с лукса да мога да пътувам редовно в чужбина. После дойде 2020 и Ковид и отново пътувах изобщо чааак 2022, а в чужбина отново тръгнах чак 2023-та и сега съм като отвързан.

 

Честно казано не бих се спогодил с момиче, което не споделя поне малко моята страст за пътувания. За приятелството ясно - не е нужно да пътуваш с приятелите, но поне за мен в една връзка и това е важно. Представям си да се оженя за жена, която никога няма да иска да идва с мен на пътуванията и ще иска по цял ден да си седи вкъщи и да гледа сериали и ми става някак тъпо. За мен е много важно да споделяме точно този интерес, дори да нямаме абсолютни никакви други общи хобита. 😀

[iaia_mama 14616]

Преди 1 час, esto каза:

Например някой, който харесва напълно противоположни на Вас места или такъв, коъто не обича да пътуват изобщо, а само да си седи вкъщи и да гледа телевизия?

Пий една студена вода и бЕгай надалече, не е твойта.

 

[chandni 27429]

преди 1 час, esto каза:

Всъщност понеже тук е форум за хора, за които пътуването е страст ми е интересно Вие бихте ли имали сериозна любовна връзка или брак с човек, с който нямате никакви допирни точки за пътувания?

Изобщо не ми минаваше тогава през ум да проучвам страстта му към пътувания.  

[Травеолани 9535]

@esto - пътуването няма как да е най-важният и водещ критерий в избора на партньор. Ти гледай наистина важните неща и ако си сигурен, че това е човекът за теб, това че обича да си стои вкъщи според мен е второстепенно. Интересите на хората се променят, в браковете се правят компромиси. Може досега да не е имала финансова възможност или просто такава да и е била средата, или да не знае как да организира едно пътуване. 
 

Моят мъж също не беше от особено обичащите да пътува.  Често ми казва, че благодарение на мен е посетил толкова места, които никога не си е представял, че ще посети. За някои места още не мога да го убедя. Освен това, при нас се получи обратното - мен малко ми омръзна да пътувам в последните 5 години, стресира ме и ме натоварва, а той стана като мен преди, и само прави планове къде да ходим 🤭. И да, понякога ходи наблизо сам с децата, а аз си стоя вкъщи, и и двамата сме Ок 🙂 . 

[stormbringer 2558]

Тези неща с половинките са индивидуални, изобщо не е необходимо интересите ви да се припокриват на 100%, но лично аз трудно бих живял с човек, който не обича да пътува. За щастие нямам такъв проблем. 

Що се отнася до компанията за пътуване пак всичко е относително - каква компания се търси и за какво пътуване? Друго семейство за почивка или екскурзия с деца (без деца?), компания за определено събитие - концерт, мач, фестивал; дали търсите уикенд в някой град или нещо подобно Citiscapе, както му викат и т.н..  Параметрите са определящи. Не бих тръгнал да търся семейни приятели за мач или хора, които не са меломени за 3-4 дневен музикален фестивал. Също не бих тръгнал с хора, чиито навици не познавам добре, за седмица или повече почивка с децата, защото може да го чувствам като кошмар в края. 😄 
Аз съм доста социален и обичам да пътувам с приятели, независимо от вида пътуване. Понякога обаче големите компании са приблем от логистична гледна точка, а и порати различия в интересите. Особено, защото често се случва цялата организация да е на мой гръб. Ако всеки е на собствена програма и се виждаме за бира и вечеря, без да има сърдити, нямам проблем и различията да са много големи.