Как намирате съмишленици за пътувания?

[Elle 77]

Кога ги правите тези магелански срещи? Как научавате за тях?

Ходих на едни тренировки. Отсъствахме поради причини пътуване и така стана въпрос, че обичаме да пътуваме. Събрахме се в едно заведение с цел да си поговорим за пътувания. Всеки от нас би искал да пътува с компания. Оказа се много трудна работа. Един мъж започна да ни говори за казармена организация - иначе нямало как да стане. Всяка сутрин се тръгва с колите в 7, с направени сандвичи, който иска да се гримира, да става рано, по пътя без лигавщини за спиране за кафета и на всяка бензиностанция, спи се в колата, шофьорите се редуват да карат...

И жените се уплашиха и нищо не стана. А той беше категоричен, че така се пътува. Ограничен багаж, в колите няма място за куфари... И след всяко изречение добавяше, че така се пътува и иначе няма да стане.

Така че, и такива ги има. Прекалено навити, с екселските таблици, торбата със сандвичите, протеинови барчета, шепа ядки...

 

[Цвете 16002]

Преди 1 час, Elle каза:

Кога ги правите тези магелански срещи? Как научавате за тях?

 

 

 

[chandni 27441]

преди 3 часа, Elle каза:

Всяка сутрин се тръгва с колите в 7, с направени сандвичи, който иска да се гримира, да става рано, по пътя без лигавщини за спиране за кафета и на всяка бензиностанция, спи се в колата, шофьорите се редуват да карат...

И жените се уплашиха и нищо не стана. А той беше категоричен, че така се пътува. Ограничен багаж, в колите няма място за куфари... И след всяко изречение добавяше, че така се пътува и иначе няма да стане.

Така че, и такива ги има. Прекалено навити, с екселските таблици, торбата със сандвичите, протеинови барчета, шепа ядки...

 

Зависи къде ще ходиш, с какво време разполагаш и колко обекти искаш да вмъкнеш в това време. Аз и мъжът ми, примерно, на сегашния етап не можем да отсъстваме повече от 2 последователни седмици от работа. Това предполага при далечни пътувания да разчетем добре времето, за да обхванем повече обекти. И да, налага се понякога да ставаме не в 7, а в 5, но това не ни представлява проблем. И да, ако правим натоварващо изкачване взимаме протеинови барове. И да, правя за всяко пътуване програма, но не в екселски таблици. Не виждам нищо странно във всичко това. Има разлика между пътувания с безцелно шляене, гурме пътувания, пътувания с цел мързелуване по плажове и такива с наситена програма и прескачане от град на град. 

[Deja Vu 99]

5 hours ago, Elle said:

Кога ги правите тези магелански срещи? Как научавате за тях?

Ходих на едни тренировки. Отсъствахме поради причини пътуване и така стана въпрос, че обичаме да пътуваме. Събрахме се в едно заведение с цел да си поговорим за пътувания. Всеки от нас би искал да пътува с компания. Оказа се много трудна работа. Един мъж започна да ни говори за казармена организация - иначе нямало как да стане. Всяка сутрин се тръгва с колите в 7, с направени сандвичи, който иска да се гримира, да става рано, по пътя без лигавщини за спиране за кафета и на всяка бензиностанция, спи се в колата, шофьорите се редуват да карат...

И жените се уплашиха и нищо не стана. А той беше категоричен, че така се пътува. Ограничен багаж, в колите няма място за куфари... И след всяко изречение добавяше, че така се пътува и иначе няма да стане.

Така че, и такива ги има. Прекалено навити, с екселските таблици, торбата със сандвичите, протеинови барчета, шепа ядки...

 

Elle, опитвала ли си да пътуваш с организирана група? Ние го направихме веднъж и за нас това остана едно незабравимо изживяване. Просто държавата, в която отидохме за нас беше изпълнима единствено с група и гидове и ако трябва да го направим пак - тръгваме моментално.

Почти всички в групата бяха събирателно на една голяма веселба - в автобуса, в самолетите, в хотелите - смях и постоянно весело настроение. Веднага сред тия около 30 човека намерихме съмишленици за обикаляне в свободното време, вечери на огромни и весели маси, песни и закачки в часовете прекарани в автобуса. Имаше двойки съпрузи, млади мъже приятели и момичета приятелки тръгнали да пътуват, двойки сестри, и едно момиче, което пътуваше сама, но която никога не остана сама (тя сподели, че винаги пътува сама). Всеки един от тях  беше отворен за отклонения от организираните турове и за обикаляне на местата, които ни представляваха интерес. 
Продължихме с месеци да си общуваме чрез групов имейл. Не знам дали сме били късметлии с тях, но бих го направила отново на мига. Особено за парите, които тогава платихме:) 

Групата ни тръгваше от Ню Йорк и беше съставена от хора, които живеят в САЩ, което се отнася и за нас. За съжаление Щатите е огромна и сме пръснати и е почти невъзможно да продължим да се виждаме. 
Ако проявиш интерес с удоволствие ще споделя кой е тур оператора. Винаги имат много добри цени, но не знам как стои вече въпросът с визите от Бг или за групите от Европа.

 

Ние с моя мъж също си пътуваме предимно сами, освен круизовете, които си правим фамилно.
Веднъж съм била на път с приятели - нямам нужда повече. Такова мрънкане и скимтене ми стигат за цял живот. 
А иначе пример от последното ни пътуване - имахме платен и организиран шнорхелинг тур в Козумел, а аз сутринта просто не се чувствах добре и си останахме да си доспим и не отидохме. Ако имам на главата си някой, който гони норма и иска да отмята кутийки или пък обратното, някой който само иска да кисне по кръчмите - не, мерси.

Ние сме намерили златната за нас среда. 

[Elle 77]

преди 8 часа, chandni каза:

Зависи къде ще ходиш, с какво време разполагаш и колко обекти искаш да вмъкнеш в това време. Аз и мъжът ми, примерно, на сегашния етап не можем да отсъстваме повече от 2 последователни седмици от работа. Това предполага при далечни пътувания да разчетем добре времето, за да обхванем повече обекти. И да, налага се понякога да ставаме не в 7, а в 5, но това не ни представлява проблем. И да, ако правим натоварващо изкачване взимаме протеинови барове. И да, правя за всяко пътуване програма, но не в екселски таблици. Не виждам нищо странно във всичко това. Има разлика между пътувания с безцелно шляене, гурме пътувания, пътувания с цел мързелуване по плажове и такива с наситена програма и прескачане от град на град. 

Да, понякога може да се стане по-рано, разбира се. Но този човек като го изтърси, че това е правило с ранното лягане и ранното тръгване, изплаши жените. Групата беше от двама мъже и много жени. Жените се изплашиха. Смисленият им аргумент беше, че тук стават рано, гледат часовници, бързат, бягат за транспорт и на ваканция си го представят по-спокойно, да си починат малко. Мъжете не ги слушаха и само повтаряха То така не става. 

И наистина не стана. Хубавото е, че още "на маса" разбрахме, че няма да стане. Една от жените каза, че за да е в колата в 7:00, трябва да става в 5:30 - душ, коса, багаж. Мъжът мига срещу нея и й казва "тези душове си ги прави в София. Когато сме много хора, ако всеки поиска сутринта душ..." И тя почти се изключи от разговора.

Също, представете си, ние сме група спортисти. Отиваме в Италия (примерно) и по цял ден си ядем сандвичите, щото имаме програма да отмятаме. 

 

@Deja Vu, всичко, което споделяш, е така, но има едно много ключово изречение: 

"Ние с моя мъж също си пътуваме предимно сами, освен круизовете, които си правим фамилно."

Темата по-скоро е в интерес на тези, които си нямат мъж/жена/приятел/семейство, с които да пътуват. Аз ако си имах 2-3 приятелки, с които да си пътуваме, не бих участвала в дискусията, защото на въпроса "къде си намирам с кого да пътувам", отговорът е: сред приятелите си.

 

 

[Argentique 19991]

Имам два типа пътувания:

– С близки и малко по-далечни хора. Техните персонални интереси и възможности са ми ясни, затова си подбирам компанията според профила на пътуването. Но с всички имаме сходни мнения за бюджета и всички държим на заведенията като част от кефа да усетиш някое място. Обикновено нямам проблем да си намеря компания, ако искам. Даже имам проблем да се отърва от по-далечни граждани, с които не сме в хармония, но пък държат да пътуват с мен, защото се занимавам с организация на 100%. Отделно съм им водач, преводач и неуморно магаре, дето не си ляга преди полунощ, а става рано (последното само на път). 

Пътувала съм и с магеланци и пак ще пътувам. 

- Без компания. Организирането на пътувания за други е отговорност. Понякога имам нужда да съм безотговорна и да се грижа само за себе си. При пътувания с компания почти винаги съм с план (гъвкав) и с винаги запазени места за нощувка. При пътуване сама ми се е случвало да запазвам хотел, след като кацна някъде, да променям програма в движение, да се шматкам цял ден в някой Рим без абсолютно никаква цел и поглеждане на карта с идеята, че моите интересни неща ще ме намерят сами. Ходила съм сама в Малта само за една пътека (никой от познатите ми нямаше да му е интересно) и в Мадейра за седмица с планинска насоченост, но никой от близките с такива интереси нямаше свободно време.

Преди доста време пътувах по-рядко, защото държах да е непременно с някого. Истинската свобода се появи, когато се реших, че мога и сама. Вече имам избора да не завися много от други хора.

Нямам проблем да пътувам часове във влак и самолет и да не говоря с никого – на мен винаги ми е интересно в моята си компания. Напротив, от говоренето с неподходящ за мен (и приказлив) събеседник ме боли главата. Но пък винаги ме заговарят, за да ме питат за пътя къде ли не, а също по влакове и самолети. Имам двама приятели, с които се запознахме в самолети, и от години поддържаме контакт. Имам куп срещи, разговори и безценни емоционални моменти с интересни непознати по пътувания. 
Харесвам и двата начина на пътуване – защото с компания опознаваме малко от мястото и споделяме весели моменти, а без компания – много повече се потапям в изживяванията и опознавам, а даже понякога изненадвам себе си.

 

 

Щом си започнал да търсиш съмишленици за пътуване, няма начин да не ги намериш – ако няма такива в твоя кръг, разширяваш диаметъра. Или тръгваш сам и се оставяш да бъдеш изненадан. 

 

[Яничка 22751]

На 8.03.2024 г. в 20:13, esto каза:

Всъщност понеже тук е форум за хора, за които пътуването е страст ми е интересно Вие бихте ли имали сериозна любовна връзка или брак с човек, с който нямате никакви допирни точки за пътувания?

Преди години имах дългогодишна връзка с такъв човек - просто обичаше да пътува само в България. И той, и цялата му компания се радваха много на това. Тогава открих, че не е моето нещо. В последствие имах щастието приятели от форума, които сега са ни кумове,  да ме запознаят със съпруга ми - немагеланец, но магеланец по природа. Освен, че обича да пътува, имаме еднакъв стил на пътуване - обичаме да е активно, не ни пречи ранно ставане, да имаме повече километри в кола, да има недоспиване.

Благодарение на форума съм пътувала с доста магеланци и нямам нито един лош спомен, а точно обратното. Хубавото на тези пътувания е, че е с често пътуващи хора, които не мрънкат и участват в организацията. Голяма част от тях с годините ми станаха много близки приятели. Една от тях даже ми беше шаферка 🙂

[neuromancer 25105]

преди 7 часа, Elle каза:

Да, понякога може да се стане по-рано, разбира се. Но този човек като го изтърси, че това е правило с ранното лягане и ранното тръгване, изплаши жените. Групата беше от двама мъже и много жени. Жените се изплашиха. Смисленият им аргумент беше, че тук стават рано, гледат часовници, бързат, бягат за транспорт и на ваканция си го представят по-спокойно, да си починат малко. Мъжете не ги слушаха и само повтаряха То така не става. 

И наистина не стана. Хубавото е, че още "на маса" разбрахме, че няма да стане. Една от жените каза, че за да е в колата в 7:00, трябва да става в 5:30 - душ, коса, багаж. Мъжът мига срещу нея и й казва "тези душове си ги прави в София. Когато сме много хора, ако всеки поиска сутринта душ..." И тя почти се изключи от разговора.

Също, представете си, ние сме група спортисти. Отиваме в Италия (примерно) и по цял ден си ядем сандвичите, щото имаме програма да отмятаме. 

 

@Deja Vu, всичко, което споделяш, е така, но има едно много ключово изречение: 

"Ние с моя мъж също си пътуваме предимно сами, освен круизовете, които си правим фамилно."

Темата по-скоро е в интерес на тези, които си нямат мъж/жена/приятел/семейство, с които да пътуват. Аз ако си имах 2-3 приятелки, с които да си пътуваме, не бих участвала в дискусията, защото на въпроса "къде си намирам с кого да пътувам", отговорът е: сред приятелите си.

 

 

добре е тия неща да стават ясни още предварително, така че хората да си решават да ходят ли, да не ходят ли... 🙂

всякакви хора има, ако се каже "тръгваме в 9", а някои в 9 започват да се събуждат, да си мият косата и да пият кафе по 2 часа нещата няма как да се получат

аз обичам да има известна гъвкавост и да не юркам никого, но понякога се налага ставане в 5 и гонене на самолети... Последния път като пътувахме със семейството на брат ми за нас беше 3 пъти ранното ставане, за тях 2 и все си викам, че повече няма да правя така, ама като изкушението е да платиш много малко за директен полет от 2 часа в 6 сутринта спрямо да платиш 3 пъти повече за полет с прекачване общо 4-5 часа по нормално време...

[jungfraujoch 15825]

Много хора правят компромиси с организирането на пътешествие,защото така ще излезе по-евтино.Което според мен е ненужно.Защото всички обичаме да пътуваме,но имаме различни интереси и навици.

Но винаги се намира начин всички да са удовлетворени.Особено при градски условия.Просто всеки си има собствена програма и се правят срещи за обяд и вечеря.Както и за посещения,на които са съгласни повечето от групичката.Аз винаги следвам това правило.

Като чета публикациите тук,а и при разговори с магеланци и не само,констатирам,че всички сме имали проблеми със спътниците си.

Но грешките се поправят.

Аз само в България съм пътувала сама.В чужбина винаги съм с познати,приятели или магеланци.И тръгвам с ясно и категорично условие,че искам да видя и усетя по мой си начин дестинацията.Както и уважавам желанията на спътниците си.Защото е много неприятно,когато някой досажда и не проявява толерантност.

Абсолютно съм съгласна с @Argentique,която казва следното-защото с компания опознаваме малко от мястото и споделяме весели моменти, а без компания – много повече се потапям в изживяванията и опознавам...

Пожелавам на всички да правят пътешествията си по свой си  начин и да се наслаждават на макс.Защото емоцията е лична.И при добра организация,добронамереност и толерантност всичко е възможно!

 

[stanimir 34990]

Ако се оженя мисля да пътувам вече само в България, ще ми е много по-евтино (изключвам Велинград разбира се).Затова сега бързам да разгледам света бюджетно.Ако е магеланка и тя вече ще е видяла всичко и няма да и се обикаля повече.Та магеланка или домошарка са вариантите.

[Lindt 36418]

преди 16 минути , stanimir каза:

Ако се оженя мисля да пътувам вече само в България, ще ми е много по-евтино (изключвам Велинград разбира се).Затова сега бързам да разгледам света бюджетно.Ако е магеланка и тя вече ще е видяла всичко и няма да и се обикаля повече.Та магеланка или домошарка са вариантите.

Айде сега по-евтино да не пътувате. Двойните стаи са по-изгодни, турове също. А и често ще й остава храна за дояждане. Много е икономично да пътуваш с жена си 😄

[Branko 9041]

преди 11 минути , Lindt каза:

Айде сега по-евтино да не пътувате. Двойните стаи са по-изгодни, турове също. А и често ще й остава храна за дояждане. Много е икономично да пътуваш с жена си 😄

Ае не се обаждай😃

 тя с гривна ол инклузив а той наказан между паяци, жаби и други разни в храстите🤣

[chandni 27441]

преди 2 часа, stanimir каза:

Ако е магеланка и тя вече ще е видяла всичко и няма да и се обикаля повече.Та магеланка или домошарка са вариантите.

Ей, широка душа, магеланска 🤣

[Deja Vu 99]

20 hours ago, Elle said:

Да, понякога може да се стане по-рано, разбира се. Но този човек като го изтърси, че това е правило с ранното лягане и ранното тръгване, изплаши жените. Групата беше от двама мъже и много жени. Жените се изплашиха. Смисленият им аргумент беше, че тук стават рано, гледат часовници, бързат, бягат за транспорт и на ваканция си го представят по-спокойно, да си починат малко. Мъжете не ги слушаха и само повтаряха То така не става. 

И наистина не стана. Хубавото е, че още "на маса" разбрахме, че няма да стане. Една от жените каза, че за да е в колата в 7:00, трябва да става в 5:30 - душ, коса, багаж. Мъжът мига срещу нея и й казва "тези душове си ги прави в София. Когато сме много хора, ако всеки поиска сутринта душ..." И тя почти се изключи от разговора.

Също, представете си, ние сме група спортисти. Отиваме в Италия (примерно) и по цял ден си ядем сандвичите, щото имаме програма да отмятаме. 

 

@Deja Vu, всичко, което споделяш, е така, но има едно много ключово изречение: 

"Ние с моя мъж също си пътуваме предимно сами, освен круизовете, които си правим фамилно."

Темата по-скоро е в интерес на тези, които си нямат мъж/жена/приятел/семейство, с които да пътуват. Аз ако си имах 2-3 приятелки, с които да си пътуваме, не бих участвала в дискусията, защото на въпроса "къде си намирам с кого да пътувам", отговорът е: сред приятелите си.

 

 

Elle, не знам защо си се хванала за това изречение. Повече от ясно е, че голяма част от нас са открили в половинките си своите  съмишленици. Аз по-скоро исках да отбележа, че ако нямах такъв човек до себе си, щях да се ориентирам към организираните групи. В тях има една голяма палитра от хора (от това, което съм видяла), измежду които можеш да срещнеш такива, които да отговарят на твоите предпочитания. А кой знае, може дори да срещнеш човек, с който да ви е достатъчно да пътувате двамата сами. 
 

Въобще не си представям да седна някъде на кръчма с почти непознати хора и да съставям план за пътуване с тях - описаното от теб. Абсурдно ми е.

[Травеолани 9535]

Като се заговорихте за организацията, да споделя ние какво правим като ходим на роуд трипс и сме всеки ден на различно място и всяка вечер в различен хотел. Ставаме в 7, в 8 сме на закуска и в 9 тръгваме. Като сме с мъжа ми и децата всичко върви по план.

 
През 2017 обаче ходихме с родителите ми и семейството на сестра ми до Банф на роуд трип. 6 възрастни и 4 деца под 6 години, аз планирам всичко. Казвам им аз плана и колко езера ще посетим и ледника в Джаспър. Баща ми веднага ми каза: “дай да махнем тези езера и ледника, какво ще гледаме там 😂”. И аз му казвам, добре, като ги махнем, значи ще плащаме луди пари за хотели и за ядене, за какво отиваме там 🤭. 
 

В най-натоварения ден (който за повечето Магеланци тук ще е лежерен), се пада рождения ден на племенника ми. Сестра ми държи да правим рожден ден на закуска и вместо в 9, тръгваме в 11. Съответно пристигаме вечерта в 9:50 в градчето, където щяхме да спим и в единствения ресторант ни казаха, че кухнята вече в затворила. 
 

Аз знаех, че така ще стане, но сестра ми и родителите ми пътуват по друг начин. Освен това живеят в Европа, където роуд трипс не се правят и изобщо беше голям хаос това пътуване. 

Та от 2017 ми се разбиха всички илюзии, че ще правим други пътувания семейно 🙂

 

Като бях малка и ходехме на море, нашите казваха, че тръгваме на другия ден в 8 и аз винаги бях готова точно в 8. Спомням си един път как стоя в колата и чакам, и тях ги няма и ги няма. Отивам в къщи да видя какво става, те още спят 😂🤭. Явно съм била много малка, щом не съм проверила дали са станали преди да отида в колата. 

 

[luba_rizova 11460]

преди 13 часа, Lindt каза:

Айде сега по-евтино да не пътувате. Двойните стаи са по-изгодни, турове също. А и често ще й остава храна за дояждане. Много е икономично да пътуваш с жена си 😄

A,ти гледаш нещата от феминистка гледна точка - да си делкат разходите и всеки за себе си. А той,човека , вероятно смята,че парите ще излизат от един джоб, и за съжаление това няма да е джоба на жена му,вероятно. Така че турх2>турх1, билетх2>билетх1, стаях2>стаях1. За стаята, ако си сам, може и в хостел да спиш,  докато с жена не е съвсем същото.

По наши приятели съм забелязала, жените искат да пътуват, мъжете не искат, и жените си остават с мечтите. Явно не им пречи ,ако другото е наред. При нас желанието за пътуване се разпали взаимно и до голяма част благодарение на този сайт. Иначе, винаги пътуваме сами. Ставаме рано, лягаме рано, ядем бързо в заведенията, обикаляме като коне цял ден, и на ново място не искаме да се съобразяваме с други хора. На места, на които сме били, няма проблеми. Но, аз веднъж организирах, в България и то, пътуване до Велико Търново с приятели и такива мрънканици, сръдни и цупене изтърпях, че никога повече не повторих, а вече и за чужбина изобщо не отварям дума. Щото иначе всички искат да дойдат. А после ... то така и с круизите стана. Искаме  ,искаме, И накрая нищо. Сега вероятно вече ни се сърдят всички, но това се преживява. А с магеланци смятам,че много лесно се пътува, защото ги няма сръдните и претенциите, и всеки си знае програмата, ако е различна. Та, намира се начин, само човек да има желание да бъде по-гъвкав.

[tara 861]

Преди да срещна мъжа ми, пътувах с приятели. Когато се запознахме, на него не му се пътуваше, защото вече беше обиколил голяма част от света и му се стоеше вкъщи. Постепенно започнахме да пътуваме из България, а след известно време подхванахме и към чужбина. И двамата обичахме много обиколки, програма на макс. После първото дете се роди и започнахме да съобразяваме програмата с него. Сега и второто дете. Логистиката става все по-сложна, но вече нямаме стремеж на макс, а всеки да види поне нещо, което иска, да има време за децата, за хапване. Естествено и пътуванията станаха по-малко, защото финансово имат по-високо измерение. 

Няколко пъти съм пътувала с приятелски семейства, родители, роднини на мъжа ми, като съм била организатор. Честно казано, това много ме натоварва и избягвам. 

[Яничка 22751]

преди 21 часа, stanimir каза:

Ако се оженя мисля да пътувам вече само в България, ще ми е много по-евтино (изключвам Велинград разбира се).Затова сега бързам да разгледам света бюджетно.Ако е магеланка и тя вече ще е видяла всичко и няма да и се обикаля повече.Та магеланка или домошарка са вариантите.

Като гледам какви тънки сметки правиш, я по-добре продължавай да пътуваш "по света бюджетно".  То съжителството с някой не е за всеки :) :) :) 

[Elle 77]

преди 17 часа, Deja Vu каза:

Elle, не знам защо си се хванала за това изречение. Повече от ясно е, че голяма част от нас са открили в половинките си своите  съмишленици. Аз по-скоро исках да отбележа, че ако нямах такъв човек до себе си, щях да се ориентирам към организираните групи. В тях има една голяма палитра от хора (от това, което съм видяла), измежду които можеш да срещнеш такива, които да отговарят на твоите предпочитания. А кой знае, може дори да срещнеш човек, с който да ви е достатъчно да пътувате двамата сами. 
 

Въобще не си представям да седна някъде на кръчма с почти непознати хора и да съставям план за пътуване с тях - описаното от теб. Абсурдно ми е.

Аз обясних защо. Въпросът е "Как намирате съмишленици за пътуване" и "аз пътувам с мъжа си и със семейството си" не му дава отговор. Ясно е, че ако имаме семейство, съпрузи и приятели, деца, съседи, с които си пътуваме и т.н., проблемът с намирането не съществува и въпросът "с кого да пътувам??" е решен. Разбирам, че по-скоро питат тези, които НЯМАТ подходяща компания, но някак са успявали да намират.

И на мене ми е абсурдно същото, което и на теб - с непознатите по кръчмите. Не знам защо не си прочела, че ние сме група, която спортуваме заедно, познаваме се, след тренировки излизаме понякога.

Но пък аз понякога се запознавам с непознати хора. Ще се радвам и с някои от вас, но условието е да живеем в един град, за да може да седнем някъде. Няма по зулум да се срещаме.

 

[ivailo_radev 8323]

преди 13 часа, Травеолани каза:

Като се заговорихте за организацията, да споделя ние какво правим като ходим на роуд трипс и сме всеки ден на различно място и всяка вечер в различен хотел. Ставаме в 7, в 8 сме на закуска и в 9 тръгваме. Като сме с мъжа ми и децата всичко върви по план.

 
През 2017 обаче ходихме с родителите ми и семейството на сестра ми до Банф на роуд трип. 6 възрастни и 4 деца под 6 години, аз планирам всичко. Казвам им аз плана и колко езера ще посетим и ледника в Джаспър. Баща ми веднага ми каза: “дай да махнем тези езера и ледника, какво ще гледаме там 😂”. И аз му казвам, добре, като ги махнем, значи ще плащаме луди пари за хотели и за ядене, за какво отиваме там 🤭. 
 

В най-натоварения ден (който за повечето Магеланци тук ще е лежерен), се пада рождения ден на племенника ми. Сестра ми държи да правим рожден ден на закуска и вместо в 9, тръгваме в 11. Съответно пристигаме вечерта в 9:50 в градчето, където щяхме да спим и в единствения ресторант ни казаха, че кухнята вече в затворила. 
 

Аз знаех, че така ще стане, но сестра ми и родителите ми пътуват по друг начин. Освен това живеят в Европа, където роуд трипс не се правят и изобщо беше голям хаос това пътуване. 

Та от 2017 ми се разбиха всички илюзии, че ще правим други пътувания семейно 🙂

 

Като бях малка и ходехме на море, нашите казваха, че тръгваме на другия ден в 8 и аз винаги бях готова точно в 8. Спомням си един път как стоя в колата и чакам, и тях ги няма и ги няма. Отивам в къщи да видя какво става, те още спят 😂🤭. Явно съм била много малка, щом не съм проверила дали са станали преди да отида в колата. 

 

Имам абсолютно същите проблеми в семейството и след 2 пътувания, вече се отказах. Аз ставам рано, сестра обича да си поспива, а пък баща ми става рано, ама после губи 2-3 часа в кафе и четене на обяви за коли, гледане на предавания за коли и говорене за коли 😄 Та там даже не търся вече 🙂

[Lindt 36418]

преди 7 часа, Elle каза:

Аз обясних защо. Въпросът е "Как намирате съмишленици за пътуване" и "аз пътувам с мъжа си и със семейството си" не му дава отговор. Ясно е, че ако имаме семейство, съпрузи и приятели, деца, съседи, с които си пътуваме и т.н., проблемът с намирането не съществува и въпросът "с кого да пътувам??" е решен. Разбирам, че по-скоро питат тези, които НЯМАТ подходяща компания, но някак са успявали да намират.

И на мене ми е абсурдно същото, което и на теб - с непознатите по кръчмите. Не знам защо не си прочела, че ние сме група, която спортуваме заедно, познаваме се, след тренировки излизаме понякога.

Но пък аз понякога се запознавам с непознати хора. Ще се радвам и с някои от вас, но условието е да живеем в един град, за да може да седнем някъде. Няма по зулум да се срещаме.

 

 

Моите 5 стотинки 🙂

Трябва ти хоби или интереси, които могат да се споделят с хора. Когато хората се интересуват от сходни неща, могат да ги практикуват и в чужбина. Ако с някой ви е приятно да ходите на планина, да карате колела, да плувате, да ходите на спа процедури, да пиете кафе, да ядете интересни ястия, да ходите по барове или каквото там ти е на теб интересно, тогава може да пренесете заниманието на чужд терен. Ако човекът се притеснява от нещо: резервации, транспорт, болести, цени, гледаш да го успокоиш, да намалиш причините за тревога, да поемеш повече от организацията, да се съобразиш с някакви изисквания и да се усмихваш повече.

 

[Zaro 28617]

На 10.03.2024 г. в 19:20, stanimir каза:

Ако се оженя мисля да пътувам вече само в България, ще ми е много по-евтино (изключвам Велинград разбира се).

Ако Велинград ти идва скъпо, Дубай винаги е опция.

[Plamsi 289]

И аз имам проблем с намирането на съмишленици. Тези, които искат, обикновено нямат финансовата възможност, а тези които я имат, нямат желание да отидат там, където аз искам. Преди винаги съм гледала да избягвам соло пътуванията до един момент, в който реших, че вече нямам желание да се моля на който и да е да ме придружи и се реших и тръгнах. И сега само съжелявам, че не съм го направила по-рано. Също така за мен работещо решение за по-труднодостъпните или далечни дестинации да се запиша в организирана група, където също срещаш непознати хора, с които споделяте страстта си към пътуването и е доста по-интересно. Струва повече, отколкото ако сам си го организираш, но прецених, че не ми пречи да дам някой лев отгоре, но да споделя преживяванията си, а не да съм сама.

[Argentique 19991]

Понеже някога и аз не знаех как да си намеря съмишленици, просто зарязах търсенето.  С времето те сами взеха да се появяват.

Имаше движение и то ги доведе. Преди време пътувах по-рядко – с половинка или приятели, но никога в големи групи. И все аз бях инициатор, с най-силната вътрешна потребност да тръгвам нанякъде. Доста хора без много опит в самостоятелни пътувания имат чуденки по организационни и други въпроси, консултирала съм приятели и приятели на приятели. Преди имах време да си описвам пътуванията в соц. мрежа. И от дума на дума взеха да ме спират непознати (познати на познати) по супермаркети, улици и балкани и да ми се радват. С някои сме говорили по час при случайните ни срещи, защото просто не можем да спрем.  Но живея в 50-хиляден град и тук нещата са такива. 
Приятелка, с която пътувахме няколко пъти и сме публикували снимки от разни места, ми казва – Х много иска да се запознае с теб и да си поговорите за пътувания. ОК, запознавам се с Х, приказката тръгва веднага, виждаме, че сме от една кръвна група, правим една опознавателна разходка в планината, а после и съвместно пътуване. 
Но за разни по-непопулярни дестинации извън Европа, на които и през ум няма да ми мине да ида сама или пък нямам познати желаещи, и аз като @Plamsi съм се замисляла да ида с малка организирана група. Няма проблем и да не е от България. Шансът по такива места да попаднеш на читави хора – съмишленици с интереси към какво ли не, а не спътници в лошо настроение – е доста голям. 
 

[Zaro 28617]

И какво излиза - 98% от местната общност са социопати, на които не им са нужни навлеци, за да си изкарат добре, сред които се открояват икономически ергени - такива, които не се женят, за да им е по-евтино (нов термин, сега го измислих), и хора, които уж търсят, ама много-много не си дават зор, щото знаят или имат горчив опит, че няма да намерят.