Коста Рика с фърфалак

[ivailo_radev]

Нашето малко чудо растеше с невероятна скорост и затова много искахме да се възползваме от възможността да направим едно далечно пътуване още веднъж преди да навърши 2 години. След Япония с нейните големи градове, искахме да е място, където фокусът да е върху природата, да намалим малко темпото и освен това да останем няколко дни на плаж. Имахме много държави в списъка, но в крайна сметка се спряхме на Коста Рика. Коста Рика, защото като цяло е скъпа дестинация и така почти безплатният полет за Алекс щеше да балансира донякъде разходите. Освен това Коста Рика има много добра здравна система, добра инфраструктура и много животни, на които да се радваме.

Подготовката

След Япония, подготовката за Коста Рика ни изглеждаше като детска игра. Основно трябваше да изберем националните паркове и други места, които искаме да посетим, както и да си организираме транспорта. След бързо разглеждане на маршрутите и времето за изминаването им, установихме, че макар разстоянията да са малки, често се пътува из планински райони и придвижването е бавно. Затова решихме да разделим престоя си от 14 дни на два района – Ла Фортуна и Мануел Антонио/Кепос, като добавим и по една нощувка на кацане и излитане в Алахуела, за да сме близо до летището.

Избрахме сухия сезон, защото особено през 2023 година имаше доста случаи на денге и не искахме да рискуваме с дъждовния сезон. Това естествено имаше своите недостатъци и колите под наем бяха доста скъпи (около 1200-1400 евро за 14 дни), поради което се отказахме от кола под наем, която в голям период от престоя ни просто щеше да стои паркирана. В същото време обиколките с обществен транспорт бяха евтини, но много бавни, затова и този вариант отпадна. В крайна сметка се спряхме на кола с шофьор, който да ползваме само за дългите отсечки между Алахуела, Ла Фортуна и Мануел Антонио, а в самите места да ползваме такси, Uber или градски транспорт (между Мануел Антонио и Кепос). Така целият транспорт ни излезе поне наполовина по-евтино, а в същото време не се занимавахме с шофиране и наемане на кола, но пък ползвахме всички предимства на личния автомобил.

Полетите избрахме да са с Edelweiss Air, като на отиване имахме една нощувка в Цюрих.
Както вече писах – в Коста Рика има риск от денге, което не трябва да ви вкарва в паника, но трябва да имате респект към този риск и да се подготвите. Ние бяхме взели детски репеленти с относително високо съдържание нa активно вещество – Nobite Kids (10% DEET + 15% Icaridin) и Doctan Kinder (20% Icaridin). И двата са подходящи за деца над 1 година. Освен това носихме мрежа против комари за леглото, тъй като не бяхме сигурни къде ще имаме такава.

Носехме също дрехи с дълги ръкави, дъждобран и обувки, покриващи глезена – дори и за Алекс.

Част от подготовката беше също да научим Алекс да не влиза в храсти и тревни площи, да не пипа храсти и непознати животни. Успехът ни беше 90%, както по-късно щеше да установи една пеперуда в Коста Рика.

Освен това, за разлика от в Япония, при това пътуване се спряхме на нормалната ни голяма количка, тъй като е с големи колела, които щяха да са важни в националните паркове. В същото време щяхме да се движим с кола между градовете и не трябваше да се притесняваме за мястото в багажника. Носихме също и собствената си седалка за кола, тъй като не бяхме сигурни какви ще има на място. Но ние винаги си я носим, когато ще имаме много пътувания с кола.

Коста Рика ден 0: Пътуването

Както вече споменах, летяхме с Еделвайс и въпреки че Алекс беше летял няколко пъти на дълги полети с продължителност от 11-12 часа (и после с добавен още един 7-часов към първия), тези полети бяха все нощни, поне в голямата си част. Предстоеше ни обаче 13-часов изцяло дневен полет и то след нощувка в Цюрих, в хотел, който беше непознато за него място. Естествено целият ни арсенал за леки полети беше вкаран в действие, като този път имахме и куфар, който удължава седалката в самолета и я прави на легло.

Използвахме и всички познати ни трикове, за да успеем да получим седалка за Алекс, без да сме му купили билет със седалка. Да кажа още в началото – получи се отново и на двата полета. Самият полет от Цюрих до Сан Хосе премина неочаквано леко (тук пълният му куфар с книжки, играчки, стикери и лакомства се отплати), Алекс поспа малко, получи собствено меню, но след 13 часа все пак всички бяхме доста изморени, когато кацнахме в Сан Хосе. Взехме багажа и се отправихме към официалните таксита, без да се оставяме да ни заговарят местните „копърки“. 20 минути по-късно вече бяхме и в първото ни Airbnb в Алахуела (Всичките ни нощувки в Коста Рика бяха в апартаменти от Airbnb). Там вече ни чакаше и доня Вилма, симпатична около 70-годишна костариканка, която беше леко разочарована, понеже Алекс заспа в таксито и тя не можеше да му се порадва (спокойно, после си навакса). Качихме багажа, настанихме се и знаехме, че трябва да го събудим, защото трябва да смени часовата зона (разлика от 7 часа). Отидохме да напазаруваме от близкия магазин Пали, където беше първият ни шок от цените в Коста Рика. Предварително знаехме, че ще е скъпо, но не очаквахме, че в един от най-евтините им супермаркети ще платим около 3 долара за половин килограм кисело мляко. Уморени, легнахме и заспахме на секундата, въпреки че от улицата се чуваше шумът на колите и хората.

Коста Рика ден 1: Ла Фортуна

Станахме и закусихме обилно с плодове, някакви кифлички от близката пекарна и костариканско кафе. Бяхме казали на шофьора да дойде да ни вземе в 11, за да може Алекс да проспи по-голямата част от пътя до Ла Фортуна. Затова отидохме до близкия парк, където да си поиграе той, докато стане време да ни взимат. Прибрахме се малко преди да стане време за тръгване, Алекс обядва и в 11 без 10, шофьорът ни беше долу и ни чакаше. Всички пътувания в Коста Рика направихме с Miranda Private Shuttle and Tours , тъй като те ни дадоха най-добра цена, а в последствие се оказа, че изборът ни е бил страхотен. Винаги ни пращаха шофьор с доста голяма кола с много място за багаж, тъй като ги бях предупредил, че ще имаме много багаж, както и детска количка.

Потеглихме, като в началото се движехме по магистрала, но около средата на пътя тръгнахме по планински пътища. Тук бяхме изключително радостни, че Алекс почти веднага заспа, защото често му става лошо в кола, особено ако шофьорите спират и тръгват рязко. Събуди се малко преди Ла Фортуна и естествено му стана лошо. По пътя придобихме първа бегла представа за това, което ни очакваше в тази прекрасна държава – страшно много зеленина, диви животни, птици и т.н.

Пристигнахме в Ла Фортуна в ранния следобед и общо взето нямахме планове за деня – затова се настанихме в новия ни апартамент, окачихме мрежата за комари над леглото и излезнахме да се разходим из града. Алекс, с неговия усет, веднага намери парка и детската площадка и така следобеда ни мина точно там.

Междувременно напазарувахме, аз си взех местна сим карта (Меги има e-sim и си беше взела на Airalo), Алекс си намери приятелка на площадката, позяпахме малко вулкана Аренал, който беше частично в облаци, но все пак се виждаше, понеже времето беше хубаво. Това, което не знаехме, беше, че това ще е единственият ден в Ла Фортуна, в който няма да ни вали дъжд (хаха, ние сме в сухия сезон все пак). За вечеря решихме да направим първи контакт с малките местни ресторантчета, наречени сода. Това е една от евтините възможности за хранене в Коста Рика. Обикновено разнообразието не е голямо, но винаги касадо, често някакви хамбургери или спагети. Касадо е популярно местно ястие. Популярно, защото е евтино и в същото време хранително. Състои се обикновено от някакво месо или риба, с гарнитура от боб, ориз, пържен банан и малко салатка.

Като цяло вкусно, но след няколко дни омръзва. Както и хамбургерите. Но като цяло в Коста Рика се изхранвахме в содите, с плодове и разни закуски от пекарни. Алекс, както винаги, яде същата храна като нас.

Коста Рика ден 2: Водопадът Ла Фортуна и малко жаби

Беше време за истинските приключения, като днес щяхме да започнем с популярния водопад в Ла Фортуна. Станахме рано, защото на самия водопад ни очакваха 530 стъпала на посока, които нямахме желание да вървим с малко дете сред тълпи от хора. Като цяло, въпреки че проходи късно и все още нямаше дори 2 години, Алекс ходи доста сам и има желание да ходи сам. Което обаче не е лесно, когато се случва по стъпала, където доста други хора искат да минат, понеже сме бавнички. Затова още със ставането отидох до близката пекарна, набързо ми обясниха какво предлагат, аз се направих, че разбирам всичко и взех три закуски. Когато се върнах, Меги и Алекс бяха готови, хапнахме и отидохме до централния парк на Ла Фортуна (бяхме избрали апартамента си така, че да сме на 5 минути пеша от парка и центъра) и се качихме на едно такси до водопада. За самия водопад няма нужда да си взимате предварително билети, на място не беше проблем.

Естествено, още след като влезнахме и тръгнахме по стълбите, заваля дъжд. Не беше обаче проблем, тъй като и при нас в Каарст си вали 200 дни в годината, та и ние, и Алекс сме свикнали на дъжд. Той дори отказа да си носи якето за дъжд, което е разбираемо, тъй като беше доста топло. Оказа се, че сме подценили 530-те стъпала и на моменти все пак трябваше да нося Алекс, особено на връщане. Но иначе той се забавляваше страшно много да минава по мостовете в джунглата и беше много горд, че го пускаме да ги прави сам.

След около 20 минути стигнахме до водопада и вече имаше хора, които да плуват там, въпреки че беше около 9 сутринта. Ние се отказахме от плуването, понеже водата беше студена. Дъждът поспря обаче за малко и прекарахме доста време в снимки и пипане на водата (основна атракция за някои от групата ни.

В един момент осъзнахме, че е станало 10:00, а имаме изкачване нагоре, затова и поехме по пътя наобратно. Горе, до входа, има и градина с орхидеи, която разгледахме, а Алекс гонеше пеперудите. Решихме да си извикаме Uber, обаче се оказа, че обхват няма. Не беше обаче проблем, защото постоянно идваха туристи и просто попитахме един човек, дали ще ни закара до Ла Фортуна срещу 5 долара. В Ла Фортуна си взехме обяд, Алекс заспа, а ние пихме кафе.

Следобяд с Меги отидоха на площадката, а за мен беше време за нощен тур. Дълго проучвах къде да го направя и може би никое от решенията нямаше да е грешно, но все пак се спрях на Papa’s place и съм много доволен от решението си. Собственикът – Хералд, е един от най-добрите гидове (доста често е препоръчван по форуми) и наскоро решава да си направи собствени турове. Взима един голям парцел на иначе кофти място – с много наклон, сред джунгла, неподходящо за обработка, т.е. и за земеделие. И с цялото си семейство се хващат и правят мястото да е подходящо за диви животни.

Хералд дойде да ме вземе (после ме и върна до апартамента за общо 10 долара) и след около 15-20 минути бяхме до неговия имот. Посрещна ме цялото семейство, запознах се с жена му и децата, даде ми фенерче и тръгнахме. Докато през деня не видях нито един комар, сега беше пълно с всякакви насекоми, но репелентът помагаше и нищо не ме ухапа. Бях единственият на тура днес, което беше голямо предимство, понеже Хералд ми показваше нещата, които ми бяха интересни, показваше подходящи ъгли за снимки и т.н.

След като видяхме няколко интересни жаби и насекоми, влезнахме по-дълбоко в гората и на едно място той ми каза да спра. Насочи фенерчето си към храстите, а там се криеше истинска коралова змия – много красива, но и доста отровна. Той самият също беше страшно ентусиазиран и се обади на цялото семейство, за да дойдат да я видят.

И докато се опитвах да я снимам, Хералд посочи зад гърба ми, където имаше още една. В този момент той ми каза, че едната тръгва към другата и ако се приближат още, трябва да отстъпим встрани. Едната наистина се запъти към другата и малко преди да я стигне, тръгна с много висока скорост към нея. Изобщо не очаквах, че може да са толкова бързи. В един момент двете змии бяха на кълбо, като не стана ясно дали се бият или правят любов. Аз бях като парализиран, а в следващия момент това бързо движещо се кълбо скочи в краката ми, а аз съответно скочих върху Хералд – буквално на гърба му. Той се смя в следващите 20 минути сигурно. После продължихме, като видяхме много интересната стъклена змия, светещи в тъмното паяци, както и разни други змии.

Определено мога да препоръчам тура – Хералд разказва от сърце за природата на Коста Рика, има много обширни познания и изобщо не пришпорва тура. Прибрах се уморен, но доволен.

Коста Рика ден 3: Ecocentro Danaus и Arenal Mundo Aventura

Днес отново станахме рано, защото бяхме планирали посещение на Ecocentro Danaus и то в 8 сутринта, за да може да се приберем преди обяд и Алекс да спи на обяд. Мисля, че няма смисъл да казвам, че ни валя целия ден. Взехме такси, след около 10-15 минути бяхме на Ecocentro Danaus – изкуствено създаден мини резерват. Още на входа има хранилка за птички, където видяхме и първия от семейството на туканите.

Както и доста други птици, които обаче не знаем как се казват. Бяхме с още едно семейство с малко дете и тръгнахме заедно с гида. Още в началото видяхме жабата със сините дънки (blue jeans dart frog), чиято отрова в миналото е била използвано за намазване на стрелите на индианците.

Видяхме и много други животни и резерватът, макар и малък, е много хубав. Обаче водачът ни беше разочароващ и изключително немотивиран.

Алекс му намери и показа един гущер, а аз видях и му показах кайман в езерото. След като турът приключи, ни дадоха много вкусен ананас, Алекс и другото дете изядоха почти всичко. Така и така си бяхме платили, беше още едва 10 часа, затова решихме да обиколим още малко и да разгледаме без водач.

Доста добро решение, защото така видяхме и първия си ленивец (показаха ни го две момчета), както и още много птици и жаби.

Прибрахме се за обяд, Алекс легна да спи, а за мен беше време за зип лайнинг. Нещо, което нямаше как да направим заедно с Меги, понеже не е подходящо и безопасно за малки деца. За сметка на това обаче, така имахме възможност да пробваме две различни компани, като аз се спрях на Аренал Мундо Авентура и по-краткия и екстремен пакет, който предлагат. В уречения час ме взеха от центъра на Ла Фортуна и отидохме до парка. На място се оказа, че не предлагат адаптери за ГоПро за каската, така че си носете, ако искате хубаво видео. Аз се пробвах да правя от ръка, но не стана кой знае какво. Аренал Мундо Авентура не е с толкова екстремни и дълги линии, за сметка на това при едно от спусканията се минава над водопад и е много красиво. Проблемът отново беше дъждът, който при тези високи скорости правеше почти невъзможно да се види нещо. Но пък съм горд, че преодолях страха си от високо – но то нямаше и как иначе, тъй като бях единственият мъж в групата ни.

Когато се прибрах, Алекс се беше събудил и решихме да се разходим и да си вземем билети за следващия ден за Baldi Hot Springs. Поради наличието на вулкан, около Ла Фортуна има много горещи извори (има дори безплатни такива) и след известно чудене се спряхме на Балди – това не е нито най-луксозният комплекс, нито най-автентичният, но пък е доста подходящ за семейства с деца, тъй като има дори детски басейн с пързалки. Проучването ни показа също, че от една местна агенция (Arenal Evergreen) пакетите за комплекса могат да се купят на по-ниска цена. Затова, се отправихме към агенцията. По пътя отново ни заваля, като този път беше по-силно, затова всички сложихме дъждобраните. Минавайки покрай местната пожарна, Алекс се спря и почна да сочи пожарните автомобили и да вика „Поана, поана, нинууу, нинууу“. Отвътре излезе един пожарникар и почна да му се смее, като отвори портата и ни покани да влезем. Изчакахме малко да намали дъжда, а междувременно качиха Алекс на всички камиони, пускаха сирените, направо чудо.

 

За момент се замислих как това просто не би било възможно в Европа. Като цяло всички в Коста Рика много се радваха на деца и Алекс беше често център на вниманието. Една от причините беше, че се беше научил да казва на всички жени „Hola guapa” (Здравей красавице).

В самата агенция се оказа, че билетите ни излезнаха с по около 10 долара по-евтино, отколкото на официалния сайт на Балди.

Коста Рика ден 4: Baldi Hot Springs

Днес не трябваше да ставаме много рано, защото денят беше предвиден за разпускане и щяхме да сме в горещите извори Балди. Бяхме там още на отварянето, така че нямаше почти никакви хора в началото. Бяхме си взели и пакет с включен обяд под формата на бюфет. Добро решение – храната не беше кой знае колко по-добра от във всяка сода (даже телешкото месо беше жилаво), но пък имаше избор и се намери за всеки по нещо.

Комплексът е голям, с много извори с различна температура и определено си заслужаваше, въпреки че отново валеше. Но дъждът не пречеше, понеже водата беше топла. Имаше няколко изкуствени водопада, под които се криехме с Алекс. Прекарахме доста време там и чак следобяд, след като той се наспа на един шезлонг, се върнахме обратно в града. Да, мястото е доста туристическо, но ако сте с малко дете, то често е по-подходящо от автентичните и безплатни горещи извори извън града.

Коста Рика ден 5: Sky Adventures

Този ден беше предвиден отново за зип лайнинг или поне за някой от нас. Меги щеше да изпробва линиите на водещата компания в региона – Sky Adventures. За да прекараме повече време заедно през деня, а и за да може и ние с Алекс да посетим парка, решихме да вземем за нея пакет Sky Trek, Tram and Walk, а аз и Алекс (за него безплатно) да вземем Sky Tram and Walk. Sky Trek е всъщност същинския зип лайн с невероятни гледки към езерото и вулкана Аренал, Sky Walk е разходка сред джунглата с висящи мостове по пътя, а Sky Tram е нещо като лифт, но в открита клетка сред короните на дърветата. Платихме и за транспорт, защото излизаше по-евтино отколкото с такси или Uber.

Пристигнахме на място и ни инструктираха да започнем със Sky Walk, което беше добре, но ни дадоха ограничено време от 2,5 часа, които на нас не ни стигнаха. Пътеката им из джунглата е много приятна, има доста животни (чувахме ги), но нямахме време да се спираме много и да се оглеждаме, защото беше няколко километра. За наша радост, Алекс ходеше през повечето време, за наше съжаление пътеката не е подходяща за количка, та се наложи и да го нося около километър.

Определено много ни харесаха мостовете, беше празно навсякъде (бяхме около 8 сутринта там).

Особено впечатляващ беше водопадът, под който буквално можеше да се влезе (но пък водата беше студена и нямахме бански), като Алекс не искаше да си заминава, но пък времето ни много напредна там и в края трябваше доста да бързаме.

След това се върнахме на входа и беше време за Sky Tram. Както вече казах – подобно е на лифт, само че не е като кабинков лифт, а си е отворено (с решетки де) от всички страни и така човек се чувства все едно ходи сред дърветата. За Алекс беше по-скоро скучно, но пък две момичета му обръщаха внимание и той беше много доволен. Лифтът води до върха, откъдето почва и зип лайнинга. Горе има една огромна длан, върху която може да стъпите, като отзад се вижда езерото.

Тук направихме няколко снимки и пратихме Меги да се пуска, а ние я гледахме отгоре. Алекс до последно я следеше с поглед и и викаше: „Чао, чао мамо“. Изобщо не беше притеснен, че тя изчезна с висока скорост сред джунглата.

Ние поседяхме малко долу и слезнахме обратно с лифта, като седнахме да обядваме в ресторанта на Sky Adventures с гледка към езерото. Тъй като бяхме по мъжки, си взехме по един хамбургер с пържени картофи, понеже нямаше кой да ни се кара. А за тати имаше и бира.

По някое време Меги приключи, дойде при нас, качихме се обратно на бусчето и се прибрахме в Ла Фортуна. По пътя Алекс заспа, а шофьорът на буса видя няколко коати (от тези, които бяха ухапали Меги в Мексико), та спряхме да направим няколко снимки.

Късния следобед прекарахме отново в центъра, на детската площадка.

Коста Рика ден 6: North Fields и Bogarin Trail

Когато се чудехме как да запълним дните в Ла Фортуна, решихме, че трябва да направим и тур за кафе. След известно четене се спряхме на North Fields, което определено беше добро решение. Бяхме правили подобен тур в Куба, но тук определено беше по-интересно. А може би и защото бяхме с дете.

Турът минаваше през няколко фази, като ни обясняваха за добиването и преработката на кафето, какаото и захарната тръстика. Само че не беше скучна обиколка с много обяснения, а навсякъде ни даваха да помиришем, опитаме и пробваме нещо. Първо кафе, което не е печено. После кафе печено и мляно по различни начини. Какао. После шоколад по различни технологии и с различно съдържание на захар. И накрая и захарна тръстика.

Навсякъде Алекс участваше активно, може да помирише, да пробва разни неща.

Тъй като беше най-малкият на тура, го викаха и да помага в приготовленията на сок от захарна тръстика, на шоколад, на кафе. Естествено всички останали му ръкопляскаха след всяко действие, а той само това и чакаше и почваше да върши нещата с още по-голям ентусиазъм.

След като свърши турът, си купихме от тях кафе и отидохме да обядваме в любимата ни сода в Ла Фортуна – La Hormiga. Тук вече познаваха Алекс и му правеха малка порция касадо или някоя местна яхния.

След като се наобядвахме, го сложихме в количката и тръгнахме към следващата ни цел за деня – резервата Bogarin Trail (извинявам се ако резерват в случая не е точната дума, но не намирам по-подходяща). Както беше по план, по пътя той заспа, сложихме на количката мрежата против комари и продължихме. Ние бяхме решили това да е другото място, на което да платим за гид и тук имахме късмета за водач да ни се падне самият господин Богарин, който преди години купува земята, засажда разните му дървета и населява гората с животни. Та в този парк видяхме най-много ленивци – мъжки, женски, бебета. Един ленивец беше буквално до главите.

Освен това видяхме отново много жаби и най-вече жълтата палмова усойница (още миглена усойница), която не винаги е жълта, както беше в нашия случай. Може би най-утровната змия в Коста Рика, а като цяло и по света. Тук предимствата на голямата количка също се показаха, тъй като резерватът няма павирани или асфалтирани пътеки, а само горски пътеки, които обаче не бях проблем за големите колела. Когато беше по-недостъпно, оставяхме количката на пътеката и отивахме да видим животните. Все пак Алекс спеше, беше покрит и с мрежа против комари, така че нямаше проблеми. По пътя господин Богарин ни разказа и за личния си живот, който не е бил лек. Загубил е приятели при изригването на вулкана, никога не е можел да има деца. И затова много се радваше на Алекс. В края на тура имахме време да седнем и да позяпаме птиците на хранилката на входа, както и отново да хапнем вкусен ананас.

 

Тук видяхме и първото си колибри в Коста Рика. А докато се захласвахме по птичките, господин Богарин дойде и подари на Алекс плюшен ленивец от магазина им. Който ние не смятахме иначе да му взимаме, при цените на сувенирите в Коста Рика.

Коста Рика ден 7: Místico Arenal Hanging Bridges

Последният ден в Ла Фортуна беше запазен за Místico Arenal Hanging Bridges. Може би най-известните висящи мостове в Ла Фортуна, а и в цяла Коста Рика. Взехме си Uber, който караше като луд из завоите в планината, но след около 30 минути стигнахме живи и здрави. Ако не сте взели като нас количката си или тя не е с достатъчно големи гуми, тук имате възможност да наемете количка.

Паркът е много подходящ за хора с малки деца, както и за инвалиди. Почти навсякъде се минава спокойно и с голяма количка.

Недостатъкът на добрата инфраструктура е, че е доста пълен, но ако сте като нас около 9 сутринта там, тогава няма да има почти никакви хора. Самото място ни хареса много – има много хубави висящи мостове, с прекрасни гледки към джунглата или езерото. Някои са високи, други дълги, а трети високи и дълги. Като цяло са обезопасени с мрежи отстрани, но има големи процепи между моста и мрежата и малко дете спокойно може да пропадне, та държахме Алекс за ръка тук.

Ла Фортуна ни хареса с това, че макар да е доста туристическо, има много от типичните за Коста Рика атракции и дейности, събрани в един район. Което прави посещението подходящо за хора с малки деца. Комари почти нямаше или поне нашите репеленти са ги отблъсквали. В стаята имахме няколко, но пък като спим под мрежа нямаше проблем.

Коста Рика ден 8: Много път и крокодили

Днес станахме рано, защото ни чакаше много път. Разстоянието между Ла Фортуна и Мануел Антонио не е много голямо, но съвсем малка част от пътя е по магистрала, а една не малка част е по малки планински пътища през селца. Целият път ни отне около 6 часа.

Направихме две паузи, като едната беше на моста на река Тарколес, от който наблюдавахме крокодилите в реката. Те, по някаква крокодилска причина, стоят доста често под моста и си се пекат на слънце.

След това спряхме в една сода за да обядваме, преди да продължим към Мануел Антонио. След 6 дълги часа пристигнахме в апартамента ни в Мануел Антонио, който се отдаваше от хипи испанец и костариканка. Там Алекс се запозна с 2-годишната им дъщеря, която сподели плажните си играчки с него. С този апартамент обаче направихме грешка, понеже нямаше климатик. Нещо, което в Ла Фортуна не беше проблем, но беше голям проблем в Мануел Антонио. Затова и всеки ден стояхме до към 12 на плажа, след това ходихме да обядваме някъде, където е по-хладно, докато Алекс спи и чак към 16:00 отивахме в апартамента, за да си пуснем душ и да отидем към Кепос. За сметка на това, заради близостта до джунглата, всеки ден имахме в двора маймуни, игуани и всякакви други животни.

Естествено имаше и всякакви видове насекоми и то и вътре в апартамента, но те не ни бяха особен проблем – засега. Пък и освен това имаше и няколко гущера по стените, така че имаше кой да ни пази.

Следобяд отидохме до Кепос с местния автобус, който нито е описано къде спира, нито кога минава (после намерихме разписание де), но пък беше много евтин и пътувахме около 15 минути до Кепос, така че и тук нямаше да има смисъл от кола под наем. Освен това, на Алекс не му ставаше зле в автобуси, а там имаше доста завои.

В Кепос отидохме първо на детската площадка, която е на страхотно място, а именно – на ръба на скалите, точно над морето. От там се наблюдава много добре залеза. И не се притеснявайте – площадката е оградена, макар и оградата да има голям процеп точно над скалите 

След площадката напазарувахме и отново се качихме на автобуса до нашето апартаментче. При всичките му недостатъци, апартаментът беше разположен точно до автобусна спирка, на почти равно разстояние между Кепос и националния парк Мануел Антонио. Освен това на около 10 минути от нас имаше прилична сода (Soda Angel), както и супермаркет, който обаче си беше скъп, в сравнение с тези в Кепос.

Коста Рика ден 9: Национален парк Мануел Антонио

Днес станахме рано, защото имахме резервация за националния парк Мануел Антонио. Меги и без това не беше спала добре, понеже мравките я лазили няколко пъти през нощта. Аз и Алекс или не сме усетили, или не ни е пречило на съня. Проблемът на това жилище бяха и много високите тавани, на които нямаше как да закачим мрежата против комари.

Та за резервацията – направихме около 2 месеца по-рано, защото има определен брой хора, които се допускат за всеки слот, паркът е малък, а в същото време е най-популярният в Коста Рика. Резервацията си я направете на официалния сайт – Sinac. Бяхме запазили час за влизане 7:30, имахме около 30 минути до парка (заедно с ходенето), но успяхме да закусим и пием кафе спокойно, преди да потеглим.

След около 15 минути подрусване с автобуса, слезнахме на последната спирка, като от прозорците се наслаждавахме на гледката към празните плажове. От последната спирка има още около 10 минути пеша, но се оглеждайте по дърветата защото може да видите или поне чуете два вида маймуни – белораменен капуцин (идват доста близо до хората), както и мантиест ревач. Вторите ще ги чуете доста преди да ги видите.

На входа ни провериха билетите и багажа. Забранено е внасянето на храна, но нас ни попитаха дали е за детето и казаха да продължаваме. Не носете големи шишета с вода, вътре има често чешми с хубава вода.

До Мануел Антонио вече бяхме достигнали финансовия си лимит за гидове в парковете, затова и бяхме без такъв. Но пък ако тръгнете по сервизния път (чакълестия), там е пълно, ама пълно с групи и водачи, които им показват нещата. Та просто гледахме в коя посока гледат и какво им казват и виждахме животните. Видяхме обаче игуана и ленивец, които водачите не бяха видяли, и ги показахме на единия, към който преди това се бяхме присламчили.

Та на отиване вървяхме по чакълестия път, който става за количка, стига да е с големи колела пак. Вече нямаше какво по-различно да видим обаче и в един момент не се и старахме толкова да гледаме какво показват гидовете. Но и тук видяхме доста ленивци, игуани, рачета, прилепи, маймуни.

В края на пътя има заведение, където може да хапнете – цените естествено са високи, но ако нямате нищо с вас и искате да прекарате деня там, то е вариант. Там почват и плажовете, като наистина са много красиви, но и доста пълни, та пошляпахме във водата, като пазихме нещата си от маймуните. След това има и душове, от които се възползвахме, преди да поемем по обратния път.

Времето си вървеше и ставаше доста топло (около 11), затова , а и от любопитство, решихме да се върнем по съседния на сервизния път. Оказа се абсолютно празен (за справка – сервизният беше вече доста пълен), като до изхода срещнахме още 4-5 човека. Тук се върви по нещо като дървен мост, а отдолу пак са рачетата. И всичко това сред джунгла, като на места се показваше и слънцето и усещахме колко топло е станало.

Излезнахме около обяд от парка, като на изхода ни чакаше препичаща се игуана. Нахранихме Алекс и се качихме на автобуса, като отидохме до един фалафел бар до апартамента ни, за да хапнем нещо различно от касадо. Имаше вентилатори, Алекс си спеше, и беше чудно.

Отидохме малко по-рано от предишния и следващите дни до апартамента и вътре наистина беше като във фурна. Алекс тъкмо се събуди, затова и си пуснахме по един душ и се отправихме към Кепос, където днес имаше фермерски пазар.

Пазарът го обиколихме обаче бързо, купихме си разни неща (по-евтино е от в магазините), но не бяхме впечатлени от вкуса на плодовете. След пазара отново постояхме на детската площадка и се прибрахме, защото отдавна беше станало тъмно.

Коста Рика ден 10-14

Следващите дни преминаха по един и същ начин, защото ги бяхме отделили за лежерна почивка на плажа.

Ставахме рано и отивахме на плажа (обикновено към 8 бяхме там).

Понеже нямаше никой, се споразумявахме с тези, които дават чадъри и шезлонги, да ни дадат два шезлонга и чадър за общо 5 долара за целия ден. Те съответно бързо разбраха, че ние никога не стоим цял ден и реално около 12-13 часа отиваме да обядваме и после си заминаваме. Точно така и беше – прекарвахме целите сутрини с гонене и игри на плажа, правихме замъци, търсихме маймуни и когато Алекс капнал от умора обядваше и заспиваше, отивахме и ние да обядваме и пием кафе в някое от плажните заведения. Предимството беше, че там беше по-хладно и не го държахме на жегата.

След това хващахме автобуса и отивахме до апартамента, за да се изкъпем и излезем отново.

Следобед един път отидохме да хванем залеза на плажа.

Там Алекс се запозна с Мая, с която доста си поиграха и май за нея беше най-тъжен, че я няма, когато си заминахме. Мая беше на 2, от Коста Рика и беше симпатична. След това няколко пъти я засичахме и на детската площадка в Кепос.

Последния ден в Мануел Антонио стояхме до обяд на плажа, а после се прибрахме, взехме си багажа и вече шофьорът ни ни чакаше, за да ни закара до Алахуела, което беше първата и последната ни спирка в Коста Рика. Пътят не беше дълъг и след около три часа вече бяхме в Алахуела, където доня Вилма вече можеше да се порадва на Алекс, взехме си вечеря, хапнахме и легнахме.

Коста Рика ден 14-15: Алахуела и полет

Време беше за заминаване, но тъга нямаше. Полетът ни беше чак в 16:30, затова закусихме в близката пекарна и решихме да отидем с Алекс на детската площадка до апартамента ни, а Меги да се приготви за път. После се сменихме, аз дооправих багажа и заедно отидохме до близкия мол, където искахме да видим за книжка от Коста Рика за Алекс. Междувременно беше станало почти обяд, затова и направо седнахме да хапнем там. Храната не беше кой знае какво, не беше и евтина, но пък всичко беше на едно място и имаше избор.

Около 13 часа бяхме обратно до апартамента, поръчихме си Uber XL (иначе нямаше да ни събере багажа) и се сбогувахме с Вилма. Около 13:30 човекът ни взе, обаче въпреки че реално бяхме на 5 минути от летището, заради ремонти ни отне 30 минути. Все пак имахме достатъчно време и дори пихме кафе, а малко преди полета се видяхме и с Ивайла от magelanci, обаче мен точно тогава ме анкетираха от някакво местно министерство, тя пък бързаше за Панама, та не успяхме да си поговорим.

Полетът на връщане беше нощен в голямата си част, Алекс отново имаше собствена седалка и от тази гледна точка всичко беше наред. Еделвайс този път доста се изложиха обаче, като първо дадоха специалното меню на Меги на друг човек (чест им прави обаче, че казаха, че е тяхна грешка), после ни счупиха количката, което като цяло не е тяхна вина, но почнаха да ни омайват как на втория полет всъщност не била тяхна машина, а на Dolomiti Air (които пък забравиха да дадат колан за Алекс и ни дадоха чак след като попитах, когато рулирахме на пистата вече) и затова трябвало да се обърнем към тях. След като Easywalker ни пратиха чисто нова количка, реших да не се занимавам с тях.

Като цяло Коста Рика ни хареса, но имаше и много недостатъци. Храната не ни впечатли, цените бяха високи, за това, което получава човек. За сметка на това хората бяха много добри и много обичат деца, а природата беше невероятно богата на животински и растителни видове. И днес, когато питам Алекс какво има в Коста Рика, той веднага изстрелва „Муни, жаби, мии и ино шаено пипи“ – Маймуни, жаби, змии и едно шарено пиле.

[jungfraujoch]

Браво на мама,татко и малкия магеланец Алекс!

Много интересно пътешествие.