дневник Сао Мигел - разни разказчета в гледки

[ДиянаВ]

Здравейте, магелански приятели🙂

С тази тема ще се опитам, поне в началото, да споделя неща, които не съм срещала във форума досега. Е, впоследствие със сигурност ще се повтарям, но не се извинявам😉 Нима гледките от красиви места могат да бъдат излишни? Разказчетата няма да са хронологични от ден 1 до ден последен, а каквато муза ми дойде според настроението. Няма и класации от сорта топ 5,10 … места.

Пътеката я знаете. ✅ Всеки е добре дошъл с каквито и да било включвания. Не обичам монолози. 

Поздрави от мен, щастливите крави

и един зелен азорски остров,

Сао Мигел

[Argentique]

Дойде ли, пиленце?  Отдавна я чакам тази тема. 

Жалко, че засега няма да мога да се включа с друго, освен с идиотски коментари. Но някой ден кравите ще ме повикат по-силно и ще им се отзова. 

 

[ДиянаВ]

Посещение на островчето срещу Vila Franca do Campo, известно като Пръстенът на принцесата, извън сезон.

Островът е природен резерват и целогодишно се контролира достъпа до него и поведението на посетителите. През лятото /от средата на юни до средата на октомври/ има нещо като обществен транспорт с корабче на всеки час, при максимален брой допустими посетители. Това е сайтът, чрез който могат да се купят предварително билети:

https://bilheteira.cnvfc.net/bilheteira

Ние бяхме декември и това островче го бях отписала от плановете, но случайно попаднах на ето тази кратка екскурзия за около 2 часа в ранния следобед. Други турове до там чрез различни фирми няма.

https://www.azoreswhalewatch.com/islet-vila-franca-campo-nature-reserve/
Мястото на офиса и тръгването е от пристанището във Вила Франка. В гугъл мапс е отбелязано точно - Azores Whale Watching TERRA AZUL. Цената е 38€. 
Как протече резервацията ми? Реших да я направя още от България и да избера първия ден на пристигането ни, защото през следващите дни времето го даваха лошо според прогнозите. Този ден беше неделя, при това Бъдни вечер и не очаквах да се случи тура, но все пак така сложих началото на комуникацията с фирмата за напасване на дата през следващите дни. В календара им всички дни ми се показваха възможни за избор. Избрах да платя не пълната сума, а депозит от 7.60€. И така малко след като направих резервацията, получих имейл от екипа, че на моята дата няма да има екскурзия, предлагаха ми петъка през същата седмица и ме питаха в кой период ще сме на острова. Уточних го и ми предложиха за дата следващия петък. От това съдя, че туровете им до островчето са само в петък, независимо че календарът им позволява и други дни за избор. Поне през декември беше така. Заради очакванията ми, че ще се наложи комуникация с фирмата, предпочетох да направя резервацията директно от сайта им, а не през платформи-посредници. 2-3$ кешбек не си струват усложненията. Уточнихме датата на тура, получих коригираното потвърждение, а сутринта преди тръгването и имейл с линк, чрез който да платя остатъка от сумата. Описвам с подробности, но всъщност процесът на резервация си беше ясен и лесен🙂 Остана само да се надяваме на хубаво време без дъжд, вятър, вълни и т.н.

[П.Кръстев]

Тази тема идва точно навреме! Ще посетим Азорите в края на Май/началото на Юни. Имаме 4 нощувки на Сао Мигел, 3 на Пико и 1 на Файал. Ще следя с интерес 🙂

[ДиянаВ]

Имах малки притеснения за предстоящото плаване в океана🙂. Знам ли с каква лодка ще сме, усеща ли се вълнение, близко ли е това островче или погледът лъже. В описанието на тура съветват да си ял лека храна и аз спазвам инструкциите, но съпругът хубаво си похапва точно преди тръгването с бургер+ яйце и картофки в заведението на пристанището😄. При мен явно едни далечни спомени и вълнения от тинейджърските години с джет в Черно море още ме държат😛 Успокоих се, веднага след като разбрах, че плаването е кратко - към 5 мин., всякак се издържат😉

Турът започва в офиса на фирмата с кратка презентация на Азорските острови и геоложките процеси, които са ги формирали и все още протичат, тяхното разположение в океана и т.н.

Следват инструкции за безопасност и ред за качване и слизане. Групата ни се състои от 11 човека в 12-местната лодка.

Напускаме зоната на пристанището и за моя радост океанът запазва пълно спокойствие. Не се усеща плаването - нито клатушка, нито пръска вода, няма и вълни.

 

 

Първоначално лодката обикаля целия пръстен и гидът - млада жена, ни обяснява разни неща за любознателните🙂

 

 

 

 

 

 

Мога да се похваля, че за пръв път стъпвам на безлюден остров, при това насред Атлантика😉

 

Следващата част от тура е разходка из острова за около час по определена пътека и под надзора на водачката. Оприличавам я на нидерландка😄 На острова не може да се броди, където си поискаш. От обитателите видях червени раци и червени риби /май папагал се наричаха/. От април почват да гнездят там и някакви малки птички. Ние видяхме само дупките им в скалите, където остават защитени яйцата.

 

 

Задоволих се с птици от по-едрите, дето  по-лесно се и снимат😄

Интересно е мястото от вътрешността на пръстена, където скалата е само под краката ти, а насреща е океанът.

Из вътрешността и по скалите на пръстена

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Навръщане също имахме спокойно плаване, а обратно в офиса на фирмата ни почерпиха с топъл чай и след това кой, откъдето 😄

Островчето е интересно за краткия престой там, но не е нещо уау. Става като атракция, ако имаш време за усвояване. По-различно преживяване е от гледките по хълмовете на големия остров🙂. А той и с поглед от водата си остава все така красив и зелен🙂

 

 

 

[ДиянаВ]

преди 3 часа, П.Кръстев каза:

Тази тема идва точно навреме! Ще посетим Азорите в края на Май/началото на Юни. Имаме 4 нощувки на Сао Мигел, 3 на Пико и 1 на Файал. Ще следя с интерес 🙂

Оставайки вярна за цял живот на Мадейра, ще кажа само, че ти завиждам за красотите, които ще видиш😀 Пожелавам ви попътен вятър, хубаво време и емоции🤞

[ДиянаВ]

Логично комбинирах тура до островчето с отбивка преди това до една друга забележителност, извисяваща се над Вила Франка - църквата Ermida de Nossa Senhora da Paz. Пътят до нея е много стръмен и тесен, но пък няма трафик и нашата корсичка безпроблемно се справи с баира. Без да преувеличавам това място е магично и магнетично. Абсолютно си заслужава, даже е задължително посещението му.

 

Горе в параклиса, който е съвсем семпъл, можеш да намериш минути за молитва и да запалиш свещ срещу каквато сума решиш да пуснеш в касичката.

Наоколо, отвсякъде и във всички посоки те поглъщат гледки.

 

 

 

 

 

Облачността също беше много магична🙂. Не знам по принцип как е, но по нашето време беше предимно ниска, не само тук, но и из целия остров, и това страшно много ме кефеше🙂 В добавка бързо се сменяше, а с нея и обликът на цялата картина. За 15-ина минути белите облаци отстъпват на черни и обратно.

 

 

Зад мен може да изглежда буреносно небето, но аз едвам гледам от яркото слънце срещу мен.

Изводът ми е: Или нещо са сложили в кръста да тегли и привлича черните облаци…,

или това тамошно уж сладко и миловидно котенце прави магии😄

 

[Deja Vu]

Ще се включа с две-три снимки от същото място. Параклисът при нас беше затворен, сигурно защото беше неделя сутрин. Благодаря за хубавата тема, Сао Мигел е невероятен. 
 

 

 

[stanimir]

Тъкмо търсех вдъхновение за прощални покупки в изтичащите последни часове на Diners.

[ДиянаВ]

Значи веднага за вдъхновение бих разказала как сит човек, ама такъв, който не усеща грам глад, може да се справи с 1 цяло и 1/3 от 2 цяло порция козидо😆 и мястото на случката, и разковничето на процеса ядене без дъвчене🙃😄. Нооо, ще оставя този епизод за друг ден, защото храната, признавам, не ми е силна страна в пътуванията🙂

Ще избера един друг - специален и магелански момент. Може пък и пътеводен да е в следващото разказче🙂

[ДиянаВ]

Коледа, 25 декември 2023 г.

По обяд азорско време получавам приятелски и шеговит поздрав за празника от @Argentique😘. Сварва ме на място, което не съм заглеждала и включвала специално в целените. От типа, каквото по пътя дойде, е, но се оказа много готино. 
Това е Miradouro de Santo Antonio или St. Anthony's viewpoint. Намира се на север, кажи-речи по средата на пътя от Рибейра Гранде до Мостейрос. Поначало в Сао Мигел не усетих явно присъствие на туристи, както и преди е споделяно от магеланци, но в тази част на острова съвсем нямаше никой по пътищата.

 

Има и малка градинка-парк, ако искаш да поседнеш

и разбира се тучни тревички

 

 

Как създават впечатление тези безбройни поляни на какви ли не места, че са все едно наскоро окосени, още ми е чудно. Да не би кравите да имат принос?

[Иван Попов]

На 2.04.2024 г. в 13:17, Argentique каза:

Дойде ли, пиленце?

Само това като го прочетох и направо останах без думи за темата 😀

 

Нека бъда честен, засега нямам път към Азорите, но ще помисля, ако правя някаква Испания/Португалия да отскоча и до тях 😊

Браво за темата! 🙂 Много са цветни и снимките, наистина там е красива природата 😉

[stanislavpp]

Много хубаво , комплименти 👏.

 

Също съм запланувал Азорите с щипка Лисабон - за следващата пролетна ваканция , само чакам да се заредят билетите 😉

[ДиянаВ]

Другите места по северозападния маршрут от Рибейра Гранде до Мостейрос са от никак популярни до средна работа към трябва да се види🙂

На този коледен ден, северозападната част от острова се оказа по-слънчева според прогнози и камери и затова поехме в тази посока. В нашия втори по големина град Рибейра Гранде по обяд нищо не работеше, но в незнайното Fenais da Luz страшна веселба се случваше в местната кръчма на центъра. Естествено спряхме за кафе и зареждане с настроение, като едни глуповати туристи сред подпийнали по обяд местни😄. Разбира се нямаше как дори и да ми хрумне да  снимам тази атмосфера, а и не е необходимо онагледяване за въображението😉, но за сметка на това се доказах като турист с църквата в кадър с овце😀

Друга атракция в селото е едно мирадору, което не е нещо необичайно атрактивно и за първоначални впечатления от скали и океан става.

Miradouro do Barreiro

 

 

 

Кьошетата крият изненади и такова е Miradouro dos Melos - много приятно място, което веднага намира място в паметта🙂

 

 

Нали разбрахте, че облачността, светлината и възприятията в такива дни, с несигурно време, се менят по минути🙂

 

 

[ДиянаВ]

Към целта Мостейрос // Mosteiros

Не случайно някои места на Сао Мигел са много популярни. Градчето Мостейрос е едно от тях. Тук откарахме половин къс зимен ден. Пътят до там е екстремен - тесен, стръмен, със завои, но отново няма кой да ти създава напрежение. 
Влязохме в градчето от северна посока, откъм естествените лавови басейни.

 

 

Един съвет: Не стойте с гръб към океана😄. За секунди може да ви изненада. Сухите крачоли в следващ момент може да се окажат мокри🤣

Втори съвет: Ако сте на по-висока скала, позиционирани със статив за снимане, не се присмивайте на вече измокрените хора, защото следващата вълна е за вас😂. Ето това се случи. В уж спокоен океан, изненадващи вълни нахлуха към скалния бряг. Помня само как виках: Махай се, тичай насам, бързо! А Кристиян си гледа мокрите крака и се чуди откъде е дошла водата. В това време на близката доста по-висока скала се е простнал някакъв мъж със статив и се смее на случката. Ми следваща вълна, като че ли нарочно с още по-голяма сила, беше за него, а смехът изцяло за мен🤣

 

Пристрастяване на “жертвата” с мокри крака😛

Но телефонът е свещено нещо, което все пак не си струва саможертвата😄

При лавовите басейни ми беше по-приятно от известния плаж Praia dos Mosteiros и кръстниците му - манастирите на Мостейрос🙂

 

 

[ДиянаВ]

Сяра, желязо, витамини, минерали … химията на Фурнас 

Към 12:00 паркираме до езерото, за да позяпаме обкръжаващата природа, вулканичните процеси по земната кора и разбира се местната атракция - изваждането на манджата от “фурните”. Веднага ни удря силна миризма на сяра, с която след минути донякъде свикваме, даже почваме да търсим по-концентрираните й източници🙂

 

 

 

 

 

 

 

Ако котките са пример в полезното за костно-мускулната система поведение, то явно не вредят такива естествени нагревки и се чудя защо са всичките им заграждения и табели за безопасност😄 

Или може би оградите са за защита и дистанция на котките от хората. Само си представям какви помисли би предизвикала подобна гледка у някои азиатски туристи, любители на екзотичната храна😜

Шляем се в района и след петнайсетина минути идва първата кола от ресторантите, за да вземе сготвеното козидо. В съзерцаване на езерото, я пропускаме.

 

 

След още толкова време се задава следващата и този път заставаме на първи ред за представлението. 

 

 

 

 

Пещите имат табела с надпис коя за кой ресторант е. Гледам тази, от която вадят, ми е с познато име - Tony´s. Чела съм добри отзиви за тяхната кухня и обслужване. Приключили със закуската в 10:00, в 12:30 хич не сме гладни, но знаем ли дали по-късно няма да е изядено всичкото козидо де що има из Фурнас. Решаваме да попитаме мъжа, дошъл да вземе храната, трябва ли ни резервация.

Много готин и отзивчив се оказа. Веднага се обади в ресторанта, за да попита има ли свободна маса и така се сдобихме с импровизирана на място резервация за обяд.

[ДиянаВ]

Във Фурнас има две заведения Tony's - ресторант и снек-бар. Ние сме в първото, на центъра до църквата.

 

Естествено поръчваме местния специалитет - козидо, порция за двама /цена: май 32€/.

Съдържа различни видове меса - телешко, свинско, пилешко, черна наденица, наричана по нашенски кървавица /ако не се лъжа/, друга леко пикантна наденица, всичко по две късчета и най-отдолу един телешки език. Кървавица и език не съм яла досега, но както не бях гладна, така се справих с моя дял, че и с целия език😛. Всичко просто се топи в устата😋 и така лесно, с биричка, не се полагат усилия за дъвчене. Ястието ми допадна, с изключение на зеленчуците. Може да са диетични, но малко безвкусни ми идват. Струва ми се, че в това отношение азорците биха предизвикали фурор, ако взаимстват киселото зелце от нашата кухня😀. Всъщност поизлъгах с ликвидирането на цялата двойна порция козидо. Остана недокоснато пилешкото, за което нямаше повече място в стомаха и по принцип не си струва чак пък да не мога да дишам от преяждане🙃

Поговорката за последния залък храна и циганчето явно не важи за сплашване на децата във Фурнас. Тук след месояден обяд, сготвен от енергията на земните недра, добиваш такава сила, че къща можеш да обърнеш😄

Казват /със сигурност не са древните римляни😄/, че е здравословно след храна да правиш крачки. Чудесен повод за целта е паркът Caldeiras, намиращ се на другия край на градчето. Тук няма такса за достъп и по мое мнение е една идея по-впечатляващ от този при езерото.

 

 

В парка Тера Ностра не се отбихме, но обратно към паркинга повървяхме двайсетина минути покрай други приятни градски градини в южна посока.

 

 

 

 

 

След грижата за храносмилането е време и за подхранване на кожата с доза желязо🙂 Мястото е Poça da Dona Beija, където в 15:00 няма опашка от хора на входа, а вътре басейните са с поносима запълняемост.

 

 

Забавна подробност е, че от мъж видях как си маже лицето и за да не пропусна случайно тайната за вечна младост, копирах процедурата. После пак ми говорете кой е по-суетен - жените или мъжете😜😆

По принцип не съм почитател на спа изживявания, но тук ми беше голям кеф и за тялото, и за психиката.

 

Обратно по пътя към Рибейра Гранде, има едно място, което си заслужава отбивката. Предлага гледка отвисоко към езерото и долината на Фурнас.

Miradouro do Pico do Ferro и синьо-зелените му красоти🙂

 

 

 

[Deja Vu]

Козидо на нас не хареса заради това, че няма никакви подправки в него и съответно ни беше безвкусно. Но да отидеш там и да не го опиташ е като да отидеш в Рим и да не видиш папата:) Сервитьорът в Tony’s не ни каза, че в козидото има кървавица и мъжът ми си я поръча от предястията, но освен добре презентирана и тя не беше вкусна. 

 

 

 

 

Аз препоръчвам и сандвич бифана (свинско месо). В градчето Feteiras има една малка местна кръчма - Rei Das Bifanas, която се намира точно до църква и имат маси под нея. На кръгъл час бие камбаната и е много приятно. Отпред са насядали и местните табладжии, като цяло супер автентична атмосфера. Та в тази кръчма бифаната е просто невероятна, а и е толкова голяма, че спокойно двама преяждат. На снимката се вижда предимно питката (която също е много вкусна!), но страхотно овкусеното и крехко месо не беше никак малко.
 

[ДиянаВ]

преди 1 час, Deja Vu каза:

Козидо на нас не хареса заради това, че няма никакви подправки в него и съответно ни беше безвкусно. Но да отидеш там и да не го опиташ е като да отидеш в Рим и да не видиш папата:) Сервитьорът в Tony’s не ни каза, че в козидото има кървавица и мъжът ми си я поръча от предястията, но освен добре презентирана и тя не беше вкусна. 

О, на мен козидото наистина ми хареса. Прясно изпечено месо, което се разпада още с вилицата и се топи в устатата🙂. Какво да му търся кусури, като не съм експерт по подправките😜, а и не обичам например най-масовата - черен пипер🙂. Факт е, че ми се услади, без да съм гладна. А за телешкия език, който никога няма да тръгна да приготвям вкъщи или да поръчвам на бг заведение, да не говорим. Ще знаеш причината, за да ви е било безвкусно, е в онази лимонада-оранжада ларънжа😉. При нас е бира и е по-друго🙃

[ДиянаВ]

@Deja Vu, a вие кога бяхте на Сао Мигел? Комбинирахте ли с други острови?

[Deja Vu]

Ние бяхме юли 2023. Не отидохме на други острови, но съм хвърлила око на Флорес.

 

 

[ДиянаВ]

преди 1 минута , Deja Vu каза:

Ние бяхме юли 2023. Не отидохме на други острови, но съм хвърлила око на Флорес.

 

 

И аз мисля следващия път да комбинирам други. Може би Терсейра и оттам нанякъде с полети или по вода.

[Argentique]

преди 7 часа, ДиянаВ каза:

Забавна подробност е, че от мъж видях как си маже лицето и за да не пропусна случайно тайната за вечна младост, копирах процедурата. После пак ми говорете кой е по-суетен - жените или мъжете

Навремето ходихме по един каньон Саклъкент в Турция, там навътре има много лековита и разкрасяваща глина къде ли не – взимаш и се мажеш.
Ни една жена не видях намазана....
Но мъжете бяха на 99% с бойна окраска по муцуните. 

[Deja Vu]

11 hours ago, ДиянаВ said:

След грижата за храносмилането е време и за подхранване на кожата с доза желязо🙂 Мястото е Poça da Dona Beija, където в 15:00 няма опашка от хора на входа, а вътре басейните са с поносима запълняемост.

Декември месец сигурно е било наистина приятно да се потопи човек в басейните (забелязах на снимките пухените ви якета). През лятото не чак толкова - отвън горещо, водата гореща - като в супа:) А и имаше наистина много хора. Ще вметна един съвет към отиващите - носете си стари бански или тъмни на цвят, ръждата не се изпира. Аз дори свалям шапка на Дияна за смелостта да си намаже лицето 😅

[ДиянаВ]

Температурата през почти всички дни беше към 16-18 градуса. Като цяло след 12:00 се показваше слънцето, преди това си беше облачно. Имахме и един ден изцяло облачен, както и друг с оранжев код за вятър и дъжд😤. Различно беше. Затова бяхме подготвени с различни модели връхни дрехи - неподплатен суитчър, пролетно яке тип ветровка и леко пухено яке. Всички влязоха в употреба. Конкретно през деня във Фурнас си беше топло, като за суитчър, но горе по хълма подухваше, падаше сянка от други висини, а и бях затоплена от термалния басейн с влажна коса. Извън лятото е добре да си подготвен с всесезонни дрехи и да се пазиш да не настинеш😄

Също си носех стар бански, защото ми беше жал за чисто новия, макар и черен да не добие някакви кафяви оттенъци. 
За термалните басейни: Първоначално планирах да посетим друг - Caldeira Velha, но в първите дни от пребиваването ни не работеше заради коледните празници, а после остана встрани от посоката ни. Оставям и в тази тема линк на официалния сайт, от който могат предварително да се купят билети, но само в часовия диапазон на тяхното работно време.

https://parquesnaturais.azores.gov.pt/bilheteira/caldeiravelha/?lang=en

Кажи-речи половината от планираните активности не можах да реализирам я поради времето, я заради един дразнител😉. Най-много ми липсваше движението на собствен ход, иначе мирадорите ми стигнаха, то в един момент се сливат и повтарят. Не малко видях, но има и за друг път по възможност в магеланска компания😄