дневник Две седмици във Виетнам- когато бях жена на милионер :-)

[stotan]

Организацията:

Полетите

    Qatar Airways- София- Доха- Ханой

                               Ханой- Доха- София с 18 часа в Доха

    Vietnam Airlines- Ханой- Хюе

                                   Да Нанг- Ханой

Всички полети излитаха и кацаха по разписание. Дори при малко закъснение при излитане, наваксваха.

 

Разходка в градината на летище „Хамад“ в Доха, докато чакахме полета за Ханой.

 

Вътрешен транспорт
Danny Phan- много точни, колите идват навреме, шофьорите карат безопасно, малко или много знаят английски, предварителна комуникация по Whatsapp: +84918388991, не искат бакшиш, предния ден се уточнява номера на колата и Whatsapp на шофьора, плаща се след края на курса
Danny Phan Travel - All You Need to Know BEFORE You Go (2024) (tripadvisor.com)

 

Маршрутите бяха: Ханой- Ha Long- 66 $, Ha Long- Trang An- 90 $, Trang An- Tam Chuc- 35 $, Tam Chuc- Noi Bai Airport- 42 $

 

Hue Friendly Cars- също много точни, всичко е, като при горната фирма, много любезни- спират на спирки по желание по маршрута.

Hue Friendly Cars - We Are A Group Of Experienced And Friendly Drivers

 

Маршрутите бяха:  летище Hue- мавзолея на император Khai Dinh- мавзолея на император Tu Duc- пагода Thien Mu- хотел- 38 $; Hue- Lap An Lagoon- Hải Vân pass- религиозен комплекс Linh Ứng (Lady Buddha)- хотел Да Нанг- 70 $

И двете фирми бяха избрани поради високи оценки в tripadvisor (заслужени)

 

Първа част- Северен Виетнам- мокри сънища наяве и 80 % уау
    Щеше да е 100 %, но поради леката мъгла прекрасната природа ни се разкри на 80 %. От летището, след като сменихме долари и станах жена на милионер 😉, излязохме под навъсено небе, а Ха Лонг ни посрещна с дъждец, който много прилича на английския drizzle- ситни, дребни дразнещи капчици. Настанихме се в хотел Soleil Ha Long, Trademark Collection by Wyndham в района Bai Chay на град Ха Лонг, избран поради изискване на фирмата, с която направихме разходката из залива, че ще ни вземе с кола, ако хотелът ни се намира в радиус от 3 км от пристанището. Хотелът ни хареса, стаята беше удобна, закуската- прилична, интернетът- добър.
    Фирмата за еднодневна разходка из залива Ха Лонг- Tour Tailor Company
Halong Private Day Tours | (asiapearltravel.com)
    Турът резервирахме предварително през Viator
Halong Bay Half-Day Boat Tour 2024 (viator.com)
    Плащат се 18 $ онлайн и на корабчето 290 000 VND за входове и по желание 150 000 VND за обяд (всичко е на човек). Може да се откаже резервацията до 24 часа преди началото.
    Доволни сме от тура. Показаха ни всичко, което беше в програмата, гидът говореше английски, обядът беше вкусен.

В офиса на пристанището служителки миеха едно по едно листата на изкуствено растение.

    Няма да се впускам в суперлативи за залива Ха Лонг. Няма нужда, дори нашите снимки показват в някаква степен красотата. Предимството на това, че не беше слънчево (но не капна и капка дъжд), беше, че на палубата имаше моменти, в които бяхме сами, а най- много се събирахме 5-6 човека. Духаше вятър и част от туристите не бяха облечени подходящо. Другото предимство беше, че макар че имаше доста лодки в залива, не беше някаква блъсканица, както описват в интернет.

 

 

 

 

 

 

При пещерата Luon ни предложиха speed boat за по 200 000 на човек. Приехме. Останахме доволни, показаха ни интересни скали, а самата  пещера Luon е проход към вътрешно езеро и не е толкова интересна. Така че не пропуснахме кой знае какво от това, че бяхме по- малко време там. Най- интересното там бяха лодките с виетнамки, които се надпяваха. 

 

 

 

 

На островчето Ti Top се смяхме, че дори на паметника на Герман Титов пише G. Ti Top. Островът е преименуван от Хо Ши Мин, след като го посещава с руския космонавт през 1962 г. Не съм запозната с тънкостите на виетнамския език, но не разбрах защо е станал Ти Топ. Не е да нямат В. Все пак е Виетнам, не Пиетнам 😉. Известен е на местните жители и като „Островът- гробище“. През 1905 г. френски товарен кораб не успява да премине безопасно през водите, блъска се в скалите и губи целия си екипаж. Всички са погребани на острова. 

 

 

След дълго умуване втория ден в Ха Лонг решихме да вземем кола с шофьор, уредена от хотела, и да отидем по крайбрежието на около 60 км до пагодата Cai Bau, като се движим по крайбрежния път. Така се наслаждавахме на гледки към заливите Ха Лонг и Бай Ту Лонг, като на връщане поискахме колата да ни остави малко преди Експо Центъра, за да повървим пеш по крайбрежната алея. Жената на рецепцията няколко пъти ни пита дали ще се върнем в хотела on foot и след поредното потвърждение каза: „You are a strong woman.” Искахме от крайбрежието да се качим до увеселителния парк Sun World, да се повозим на виенското колело и оттам с кабинковия лифт, чиято станция е на 250 м от хотела, да се приберем. Рецепционистката ни увери, че не е възможно да се ползва лифта само в едната посока. Когато с колата минахме по моста Cầu Bãi Cháy, видяхме, че няма тротоар за пешеходци, а само платна за коли и мотоциклети т.е. ако не може да ползваме лифта само в едната посока, трябва на връщане да си хванем такси. Пътят край морето е много красив- освен край скалите в заливите минава и през местност с островърхи скали, подобни на тези в Ninh Binh. Заради леката мъгла от пагодата не се виждаше заливът, но самата тя  ни бе интересна. Дъжд отново нямаше.

 

 

 

 

 

 

На връщане шофьорът ни остави преди Експо центъра и тръгнахме пеш край брега.

 

 

 

Точно преди Poem Mountain, откъдето се открива най- красивата гледка към залива Ха Лонг (според интернет), свихме нагоре по стръмни улици към Sun World. Докато планирах пътуването, доста се колебаех за изкачването на Poem Mountain (Bai Tho), но за да се качиш, трябва да минеш през къщата на местна жена, която събира такса, стигаш до желязна заключена врата, която трябва да прескочиш, и после да се качваш по изровени стълби до върха (източник на информацията филмчета в youtube).

 

Това би трябвало да се види от върха.

 

Ние видяхме планината само отдалече.

 

Дълго пъхтяхме по склона, който буквално се обикаля на спирала. На края видяхме виенското колело, но се оказа, че въпреки че може да се мине, има пазач, който ни изпрати да обикаляме поне още километър, докато допълзяхме до някакви пагоди и там други посетители твърдо бяха убедени, че не може да ползваме лифта само в едната посока. Видяхме обаче входа на Sun World, платихме си билети за виенското колело и за лифта само в една посока (видите ли можело) и отново пеш се върнахме вече вътре в увеселителния парк до мястото, откъдето можеше да влезем, но не ни пуснаха. След тричасово ходене (като не се брои обикалянето из пагодата и стълбите там) с последни сили се отпуснахме в кабинката на виенското колело, а после се качихме и на лифта и благополучно се прибрахме в хотела.

 

 

 

 

 

 

[Duke]

Това място преди десетина години приличаше на нещо средно между индустриален град и запуснато предградие. Очевидно Виетнам продължава да се развива в положителна посока и не случайно още тогава бяха признати за една от най-бързо развиващите се икономики в региона. Само пусти Китай им бъде в очите почти по всички показатели, но ако не ме лъже паметта се гордееха, че изнасят повече ориз от тях...

[stotan]

        След три нощувки в Ха Лонг тръгнахме за Trang An. Ръмеше и беше мъгливо.

                    Познайте колко души са на мотоциклета... 😄

        

 

        Около обяд пристигнахме в Trang an Homestay. Оставихме си багажа на рецепцията, тъй като бунгалото ни не беше готово и с кола, уредена от хотела (шофьорът май беше мъжът на жената на рецепцията), отидохме до пагодата Ам Тиен
        Пещерата Ам Тиен е мястото, където крал Dinh Tien Hoang (управлявал 968- 979) отглеждал алигатори и тигри, за да наказва престъпниците. Но всеки престъпник, който успеел да се измъкне от хищните животни, бивал освободен. По-късно кралица Дуонг Ван Нга станала тук будистка монахиня в късните си години. Прокопан е 100- метров тунел през планината към долината с красивото езеро. 200 каменни стъпала водят до пещерата Ам Тиен. Тя е известна още като пещерата на дракона за местните жители, защото формата ѝ прилича на устата на дракон. 

 

 

 

 

 

        Следващата ни спирка беше комплексът от будистки храмове Bái Đính в планината Bái Đính, смятан за най-големия комплекс от будистки храмове във Виетнам и  популярно място за будистки поклонения от цял Виетнам. Оригиналният храм Bái Đính се намира на около 800 м от новия храм след 300 каменни стъпала в поредица от малки пещери.

        От пагода до пагода придвижването става с електрически коли. 
        Кулата Bao Thap е висока 100 м, с 13 етажа, съхраняваща свещени реликви на Буда от Индия и Бирма. От върха се разкрива панорамна гледка към пагодата и района. Има асансьор. В кулата се влиза с калцуни, които не са за еднократна употреба. Хвърляш ги в коша и следващите посетители ги вземат. 

 

 

 

        Така и не разбрахме защо  деца често ни спират и ни казват: Hello. На стълбите високо при старата пагода един младеж виетнамец дойде и се здрависа с нас. Видяхме му се стари, за да се качим там ли? Не бяхме единствените бели, мястото е твърде туристическо.
        На края настъпи хаос и огромна блъсканица за електрическите коли, които трябваше да ни заведат до изхода, откъдето се купуват билетите. Щом свършихме с разглеждането, се обадихме по Whatsapp на шофьора и той дойде за няколко минути.
        Бунгалото беше чисто, но много влажно. Дрехите, които бяха влажни от мъглата, не можаха да изсъхнат 2 дни.
        На следващата сутрин отново ръмеше и имаше мъгла. Закуската беше странна- pancakes беше нещо като оризови желирани топки, които се разтегляха, a banana cakes бяха пържени кръгли мазни подобия на дебели американски палачинки.

 

        От хотела ми дадоха една виетнамска сламена шапка, която перфектно ми пазеше главата от ръмежа, а не ме изпотяваше.
        За разлика от огромната тълпа на лодките предния ден, която видяхме от колата (беше неделя), сега имаше малко хора и доста бързо се събрахме четирима души  за лодка по маршрут 3 с две възрастни жени- австралийка и новозеландка.
        Маршрутът включва 3 пещери и 3 пагоди- пагодата Трин, най- дългата пещера в района (1000 м дългата пещера Дот, много красива със сталактити и сталагмити), пещерата May (Cloud), пагодата Suoi Tien, планината Dia Linh, пещерата Dai, Hanh Cung Vu Lam- някога военна база на династията Тран и будистки център. Мъглата не беше гъста и хълмовете се виждаха, макар и с гугли от мъгла.

 

 

 

 

 

 

 

        Първоначално построена през 1428 г. по време на управлението на император Ly Thai To, пагодата Bich Dong (Пещерата на зелените перли)  била малка пагода, сгушена в планината Ngu Nhac. През 1705 г. двама будистки монаси на име Tri Kien и Tri The откриват тази пагода и я реконструират на три нива: Долна пагода, Средна пагода (на 120 стъпала от долната) и Горна пагода (още 40 стъпала). 

 

Средната пагода

 

Оттук се минава отзад зад пагодата през пещерата за горната пагода

 

Горната пагода

 

Статуи на двамата монаси, в средата- Буда

        Местните хора наричат Mua Cave Viewpoint „драконова планина“ заради каменния дракон на върха. След известно колебание дали ще има още някой да се качва въпреки дъжда и мъглата взехме решение да се качим. Оказа се правилно. Беше пълно с хора и се виждаха и оризовите поля, и реката с лодките. Стигнахме до дракона, но не излязохме извън огражденията- скалите бяха хлъзгави от дъжда. Част от стълбите са доста високи, но има междинни малки стъпала, които помагат много. Общо стъпалата са 486- не че сме ги броили. 😄

 

 

 

 

[MayaS]

Чудесно описваш, с много ценна информация. Благодаря и чакам с нетърпение продълженията.

[Zaro]

Аз, такова, да попитам. След Виетнам милионерът вече не е ли милионер?

[stotan]

преди 7 минути , Zaro каза:

Аз, такова, да попитам. След Виетнам милионерът вече не е ли мил

Мда, милиончетата свършиха... Но все пак друго си е да си държал в ръце милиони, па макар и донги. 😜

[Captain45]

Имате страхотни пътеписи от прекрасни места! Пожелавам ви да посетите още и да ги споделите!

[stotan]

преди 8 часа, Captain45 каза:

Имате страхотни пътеписи от прекрасни места! Пожелавам ви да посетите още и да ги споделите!

Мерси, мерси. А дано, че колко много красоти има още за гледане по света...

[Bella A]

Много се радвам, че ви е харесал Виетнам. На  нас през 2020 среден Виетнам ни допадна много. 

[stotan]

        След две нощувки напуснахме влажното бунгало, където уж имаше вентилация. При тая влага тя не беше достатъчна, а имаше само едно малко прозорче високо горе. Светлината вътре беше само от лампа.
        Поредният шофьор дойде навреме. В 10 ч. бяхме в Tam Chuc. От сутринта валеше истински силен дъжд. Оставихме си багажа на рецепцията на хотел Tam Chuc Complex и тръгнахме да обикаляме пагодите. Тъй като хотелът се намира в самия религиозен комплекс Tam Chuc, не плащахме нищо освен самия хотел. Посетителите, които не са отседнали в хотела, трябва да платят за лодка през езерото или за електрическа количка.
       Докато разглеждахме, обувките ми започнаха да се пълнят с вода. Увих си два найлонови плика върху чорапите и така си обух обувките. В пагодите трябваше да се събувам и в едната не съм видяла, че ми е паднал найлонът. @Stotan Driver ми го показа и си го взех. Навън видяхме туристи, които си бяха увили целите обувки отвън с найлони. 
         Легенда разказва, че седем феи във формата на седем звезди долетели от небето до планинската област Tam Chuc, за да се скитат по земята. Омагьосани от красотата на пейзажа на Tam Chuc, те забравили да се върнат у дома, въпреки че Богът на небето шест пъти ударил камбаните, за да им припомни. Шестте островчета пред пагодата Там Чук са шестте камбани. А девиците се превърнали в седем ярки звезди на седем върха. Местни жители някога се изкачили в планините и се опитали да затъмнят седемте звезди. За целта запалили огромен огън и затъмнили четири от звездите. Пагодата Thất Tinh в района на Tam Chuc станала пагода Ba Sao (три звезди). 
        Преди около 20 години били открити останки от древната пагода Tam Chuc- каменни и дървени колони, някои с размери до 1 метър в диаметър. От тези артефакти археолозите изчислили, че пагодата Tam Chuc е на повече от 1000 години. През 2001 г. министър-председателят одобрил план за възстановяване на разрушената пагода, а през 2013 г. комплексът Tam Chuc Pagoda е признат за национален туристически обект. 
        Пагодата Tam Chuc се състои от три палата: Tam The, Phap Chu и Quan Am. Всеки от тях е шедьовър на будистката архитектура и изкуство.
 Релефните скулптури и в трите сгради са направени от камъни, взети от вулкана Мерапи в Индонезия и издълбани от квалифицирани работници от остров Ява.  

 

 

 

 

 

      Градината на стълбовете се състои от 32 гигантски колони от зелен камък, всяка с тегло приблизително 200 тона и с височина 14 метра. Основата на всяка колона прилича на пиедестал от лотос, с шестоъгълно тяло и горна част с форма на лотосова пъпка. 

 

 

 

       В 13 ч. се прибрахме в хотела. Стаята ни беше готова и след като си починахме малко, с електрическа количка ни закараха до една по- стара пагода на много красиво място.  

 

       Момичетата на рецепцията почти не знаеха английски, но бяха много любезни и успявахме да се разберем чрез Google Translate. До вечерта валя силно. Но пък това е единственият хотел, в който имаше ютия и си изсушихме дрехите. 
        На следващата сутрин дъждът беше спрял. От хотела ни уредиха такси, което ни закара до пристана на лодките за пагодата  Hương Tích. Нашият лодкар беше някакъв слаботелесен и повечето лодки ни задминаха. Самата лодка беше с неудобни дървени пейки и 45 минути само се въртяхме по тях в търсене на някакво удобство. След малко стълби и алея между множество сергии, стигнахме пагодата Thien Tru (небесна кухня), построена през 18 век. Скалните образувания в района се наричат още „райска кухня“, тъй като с малко въображение приличат на работещи готвачи.

 

 

       Отидохме до станцията на лифта. Има и пътека, която се изкачва до пещерата с храма, но решихме да използваме лифта. Отгоре видяхме, че пътеката минава само край сергии и има покрив така, че няма какво да се види по пътя.

       Според легендата пещерата Huong Tich е открита преди 2000 години. Надписът „Nam Thien De Nhat Dong“ от Трин Сам, владетел на Северен Виетнам (1767- 1782), на гранитната плоча на входа означава „най-красивата пещера под южното небе“. 

 

 

 

 

        В Hương Tích има статуи на божества, но много поклонници идват, за да получат благословии от сталактитите и сталагмитите, много от които имат имена. Много бездетни поклонници търсят плодородие от Núi Cô (момичето) и Núi Cậu (момчето), докато други посещават сталактити и сталагмити, за които се смята, че дават просперитет. Поклонниците често се събират под един определен сталактит, който прилича на гърди, за да уловят капки вода с надеждата да бъдат благословени със здраве от „млякото“ на „гърдите“.  

        Всяка година мястото посреща повече от един милион поклонници и туристи от цялата страна, които пристигат в свещената пещера, за да се помолят за щастлива и просперираща година или просто да се полюбуват на красотата. 
      На връщане срещнахме лодки, в които певици с микрофон забавляваха туристите, които танцуваха в лодките. 

       Чакахме такси, което да ни върне до хотела и което трябваше да дойде за 5 мин., но минаха 10 и го нямаше. Жената на касата за лодките, която се обади за таксито каза: „Ние сме бедна страна и затова при нас 5 мин. са 50 мин.“ @Stotan Driver отговори: „Вие сте бедна страна, защото при вас 5 мин. са 50 мин.“ Таксито пристигна след 15 мин.
       За да се върнем в комплекса, трябваше да минем през КПП. Там не искаха да пуснат таксито. След голяма разправия най- после се съгласиха да се обадят в хотела, откъдето естествено им казаха, че сме отседнали там и багажът ни е в хотела. Пуснаха ни. 
        Времето беше хубаво и се качихме по 300 стъпала до пагодата  Ngoc, наричана още Небесния олтар, която се намира на 200 м над морското равнище на върха на планината Thất Tinh.  
       Гледката от върха е 360- градусова панорама към езерото, пагодите, островите и хълмовете. Мястото е едно от най- красивите, които видяхме във Виетнам.

 

 

 

       В 14:30 бяхме обратно в хотела. Обадихме се на шефа на фирмата Дани, че сме готови по- рано и той дойде лично след половин час. В 17:15 бяхме в хотел Airport Classic Hotel до летището. Момчето на рецепцията твърдеше, че трябва да ни вземе 3% повече такса за банков превод, защото плащаме с карта. Не му се получи.

[stotan]

Втора част- Централен Виетнам- Моторите са като ято, 
                                                                   навсякъде бръмчат, бръмчат, 
                                                                   но най- щастливи са, 
                                                                   когато по тротоарите вървят.

    В 5 ч. от хотела ни закараха до летището. Vietnam Airlines излетяха в 8:05 и кацнаха в 9:05 точно по разписание. От Hue Friendly Cars ни чакаше шофьор. Закара ни до гробницата на  Khải Định, до комплекса гробници на Tự Đức, село Thuy Xuan и до пагодата Thiên Mụ. Много беше любезен. Заведе ни до златарски магазин, където ни обмениха долари на висок курс. Купи ни евтини манго и папая. Отседнахме в хотел Melia Vinpearl Hue на23 етаж.

 

 

Стъклена стена между стаята и банята (все пак имаше щори, които могат да се спускат)

 

Гледката от хотела
  

        Гробницата на император Khải Định е обект на световното наследство на ЮНЕСКО от 1993 г. Строителството започва през 1920 г., но е завършено през 1931 г. 6 години след смъртта му 

 

 

         Гробницата на император Tự Đức е построена от 1864 до 1867 г. Въпреки че имал 104 съпруги и наложници, той нямал син (вероятно е станал стерилен след заразяване от едра шарка). След смъртта му неговият осиновен син Киен Фук станал император. Може би защото управлявал само седем месеца преди да умре, той няма отделна гробница. Вместо това бил положен да почива в малък ъгъл на територията на гробницата на Ту Дук. Между гробниците на Ту Дук и неговия син е гробницата на императрица Ле Тиен Ан, основната съпруга на Ту Дук. Императорът обаче е погребан на различно, тайно място, някъде в Хюе. За да се запази тайната, всички 200 работници, които погребали краля, били обезглавени, след като се върнали от тайния маршрут. И до днес истинската гробница на Ту Дук остава скрита. 

         Пагодата Thiên Mụ (Храм на Небесната дама) е построена през 1601 г. 

 

         Само на около 7 километра от центъра на град Hue се намира село Thuy Xuan. Традиционният занаят за правене на тамян тук датира от около 700 години от времето на династията Нгуен. В миналото това село е доставяло тамян на кралския двор и хората в региона. Тамянът има ефирен и нежен аромат и се произвежда без употребата на химикали. Всяка ароматна пръчица преминава през множество процеси, за да се запази отличителният аромат на чисто агарово дърво.

        И в Хюе, и в Да Нанг, и в Ханой беше пълно с мотоциклети. Движението беше пълен хаос (предполагам, че и в момента е така 😁). На зелен светофар тръгваше колона мотори и срещу нея идваше на червено друга колона мотори. И успяваха да се разминат. На пешеходна пътека в колона преминаха мотори, а не пешеходци. По тротоарите бяха паркирани моторетки, но по оставената за хора пътека срещу нас току избръмчаваше мотор. Направо ме хвана мускулна треска да слизам и да се качвам на тротоара, за да се пазя от моторите. И насред всичкия този хаос свиреха клаксони- моторите- пронизително, колите- по- плътно, а автобусите изпълняваха цели мелодии, свирейки. Явно така различават какво превозно средство ги изпреварва.

 

        Вечерта мина някаква делегация и спряха движението в кръстовището под хотела:

 

... и след като го пуснаха:

 

Във Виетнам даже и петлите са на мотори:

 

На следващия ден 3 часа разглеждахме императорския град в Хюе, бившата имперска столица на Виетнам по време на династията Nguyễn, построен през 1803 г. 

 

 

 

 

Императорският театър

 

Отидохме и до музея на императорските антики (според мен може да се пропусне).

        

       След обяд посетихме двореца Ан Дин (означава място на добри поличби), построен от Донг Кхан за неговия син Кхай Дин, който управлявал от 1916 г. до 1925 г. 

 

         Пагодата Ту Дам (17 век), един от най-свещените будистки храмове в Хюе.

         По пътя за двореца и пагодата извън най- популярните туристически места беше някаква кочина. Един младеж изхвърли боклук в контейнер. Метална кутия от бира падна отвън. Той не я удостои с внимание и си тръгна. Жилищните блокове наоколо бяха мухлясали и порутени (не ни беше удобно да ги снимаме). Пране висеше направо на улицата пред къщите. Носеше се смрад. А и самите дворци включително императорския изглеждаха неподдържани и по стените им имаше черен мухъл (вероятно заради голямата влажност).     

[Duke]

преди 1 час, stotan каза:

Направо ме хвана мускулна треска да слизам и да се качвам на тротоара, за да се пазя от моторите.

Неписано правило е, че не ти се пазиш от моторите, а те пазят теб. Единственото, което трябва да се направи е, щом се стъпи на платното да се върви бавно без никакво спиране право напред. Всички мотори намират начин да те заобиколят. Страшното става ако започнеш да спираш, да се връщаш назад и въобще да се колебаеш. Съпругата ми е много плашлива при пресичане на улицата и се бяхме разбрали да ме хване за ръка, да затвори очи и да ми се довери. В противен случай нямаше да можем да се придвижим никъде във виетнамските градове...

[stotan]

преди 5 часа, Duke каза:

Неписано правило е, че не ти се пазиш от моторите, а те пазят теб

Така е, но и в Тайланд, и в Камбоджа има мотоциклети, но не си спомням да са били като ята стършели и да са били навсякъде. Главно и на мен, и на @Stotan Driver ни се налагаше да слизаме от тротоарите, за да дадем път на моторите, които идваха срещу нас по тесните пътеки между двата двата реда моторетки, паркирани на тротоара, или за да дадем път на моторист, качващ се да паркира на тротоара. А имаше тротоари, на които нямаше пътеки за пешеходци, и отново трябваше да слизаме на платното, защото нямаше място за минаване.

В Hue на връщане от пагодата Từ Đàm минахме край училище. Родителите (главно майките) идваха, за да приберат децата си след часовете. Улицата пред училището изглеждаше така:

 

Училищният двор също беше пълен с мотори.

Видяхме в Ханой доста възрастна жена, теглеща количка, пълна със стока, през стълпотворение от мотоциклети. Тя просто пресече кръстовището на червено, без да се огледа, и мотоциклетистите я заобикаляха. Не разбрах защо изобщо хабят боя за пешеходни пътеки- никой не ги спазва.

Със @Stotan Driver също се хващахме за ръце и така пресичахме. 😉

 

[Duke]

преди 2 часа, stotan каза:

Така е, но и в Тайланд, и в Камбоджа има мотоциклети, но не си спомням да са били като ята стършели и да са били навсякъде.

Там (особено в Тайланд) по-скоро преобладават тук-туците, а те изглеждат някак малко по-предвидими... 😉

[stotan]

преди 18 часа, Duke каза:

Там (особено в Тайланд) по-скоро преобладават тук-туците

В Банкок 2020 имаше много тук- туци, но те нито свиреха с клаксони непрекъснато, нито беше такъв хаос и бръмчене. В Камбоджа- също.

 

Нашият камбоджански тук- тук:

 

А в Чианг Май няма тук- туци, има сонгдю (songthaew). Няма нищо общо с мотоциклетите.

 

Това е нашето:

[stotan]

Сутринта шофьорът отново дойде навреме. Спряхме на брега на лагуната Lap An. Там отглеждат стриди в рециклирани автомобилни гуми. Фермерите са използвали бамбукови и дървени пръчки като традиционен метод за отглеждане на стриди, но започнали да използват стари гуми от велосипеди, мотоциклети и коли преди около четири години, защото отнема повече време на гумата да ерозира или изгние. Всеки ден стридите се продават на пазарите в северните и южните провинции, което означава, че потребителите могат да станат жертва на отравяне в резултат на каучука. Каучукът причинява и сериозно замърсяване на водоизточниците, след като е потопен във вода за дълго време.

 

Минахме през прохода Hải Vân (океански облачен проход), дълъг приблизително 21-километра, който образува граница между климата на северен и южен Виетнам, като защитава град Да Нанг от „китайските ветрове“, които духат от северозапад. През зимните месеци (ноември- март) времето от северната страна на прохода може да е влажно и студено, докато южната страна може да е топла и суха.

 

Искахме да посетим Ban Co Peak в планината Sơn Trà (Маймунската планина), но Hue Friendly Cars ни отказаха, защото пътят дотам бил много лош и не ставал за кола, питахме и в хотела дали могат да ни осигурят транспорт до върха или до радарната станция, но отговорът беше, че до върха трябва да си наемем мотор, а при радарната станция има военен обект и не може. Няколко дни по- рано Бил Гейтс с приятелката си беше посетил Ban Co Peak. Съмнявам се, че е бил с моторетка.

Ние посетихме само пагодата Linh Ung и статуята на Лейди Буда в подножието на планината. Те са построени от 2004 до 2010 г. с дарения от монаси, местни жители и фирми. Статуята на Лейди Буда е най-високата във Виетнам с височина от 67 м, еквивалентна на тази на 30-етажна сграда. Вътре има 17 етажа, като на всеки етаж има 21 статуи на Буда. Лейди Буда е богинята на милостта, за която се смята, че вижда, чува и съчувства на страданията на хората по света. Статуята е обърната към града с цел да защити гражданите му от бедствия. Местните жители вярват, че откакто е там, тайфуните не удрят родния им град. Има местен мит за историята на полуостров Son Tra, който се предава от поколение на поколение. По време на управлението на император Мин Манг от династията Нгуен статуя на Буда доплувала на пясъчния бряг на полуостров Сон Тра. Вярвайки, че това е благоприятен знак, местните рибари построили светилище за поклонение на Буда. Оттогава вълните на морето станали по-спокойни.

 

 

 

В планината Sơn Trà живеят лангури.

 

Ние обаче видяхме само такива пършиви екземпляри

 

Спряхме и в пагодата Bửu Đаi Sơn.

 

 

След обяд отидохме до музея на скулптурите от културата чам, официално създаден през 1919 г. Корените му обаче могат да бъдат проследени до началото на 20-ти век, когато френски археолози започват да разкопават и събират скулптури от Чампа в централен Виетнам. Чампа е цивилизация от Югоизточна Азия, която процъфтява по бреговете на сегашния централен и южен Виетнам между 500 и 1700 г. сл. Хр. Историята на Чампа е история на периодични конфликти и сътрудничество с хората от Ява, кхмерите от Ангкор в Камбоджа и виетнамците от Đại Việt (Annam) от сегашния северен Виетнам. Чампа накрая губи своята независимост от Đại Việt.

 

 

 

Настанихме се в хотел Seahorse Signature Danang

 

Тъй като хотелът ни беше на 10 мин. пеш от моста с дракона и беше събота, а тогава в 21 ч. драконът бълва огън, отидохме да го видим. Точно преди 21 ч. се събраха лодки с туристи за атракцията. Не беше нещо особено- на 3 пъти през десетина минути блъвна огън 5-6 пъти.

За следващите два дни транспортът ни беше осигурен от хотела. Отново шофьорите бяха много точни и караха безопасно.

Входът за пещерата Am Phu се плаща отделно от този за мраморната планина.

Пещерата Am Phu (на виетнамски „ад“) е открита през 19-ти век. Докато горната ѝ част се смята за рай, посетителите първо преминават през подземни пещери, представляващи ада. Отворена е за туристи през 2006 г. Естествените скални образувания и тъмни тунели са подсилени с плашещи фигури и олтари, създадени от местни художници. Накрая има стръмно каменно стълбище, което се изкачва до огряна от слънцето тераса. Пред нас вървеше рускиня с малко глезено хлапе, което хленчеше за сладолед. Тя си мислеше, че не я разбираме, и му се скара: „Смотри на дедушку и бабушку.“ Хвърлих ѝ убийствен поглед. След изкачването до терасата няма как да се излезе на мраморната планина. Трябваше да слезем обратно по всичките стръмни стълби.

 

 

 

 

 

 

Мраморните планини са група от пет мраморни и варовикови хълма, разположени на юг от Да Нанг. Петте планини са кръстени на петте елемента: Kim (метал), Thủy (вода), Mộc (дърво), Hỏa (огън) и Thổ (земя). Те са дом на няколко будистки и хиндуистки пещери. 156 стъпала водят до върха на Thuy Son, единствената мраморна планина, достъпна за посетители, но може да се използва и асансьор, което направихме.

 

 

След като обиколихме пещерите и пагодите, слязохме по стълбите от другата страна на хълма. Обадихме се на шофьора и той пристигна за десетина минути и ни откара до Хой Ан.

Сигурно сме единствените туристи, които не са се впечатлили кой знае колко от Хой Ан- прекалено много туристи, блъсканица, много комерсиален, жени с кобилици с плодове се опитваха да накарат туристите да се снимат с тях срещу заплащане.

 

 

 

В старата къща на Tan Ky табелки показват докъде са стигали наводненията през различните години.

 

Отново шофьор от хотела ни откара до Sun World Ba Na Hills, където от хотела ни бяха купили електронни билети и не чакахме на опашка.

Ba Na Hills е кръстен на местна етническа малцинствена група, живееща в района, и означава „моята планина“. Лифт с кабинки за 8 души ни изкачи до златния мост. Освен моста посетихме Le Jardin D’Amour Gardens и пагодата Linh Ung. Не отидохме до френското селище. Все пак сме били във Франция и не ни привлече да гледаме френско селище във Виетнам.

 

 

 

След обяд отидохме пеш до катедралата (розовата църква). Тя е единствената църква в града, построена по време на френския колониален период. Завършена е през 1923 г. За местните жители катедралата е по-известна като „Църквата на петела“. Името идва от ветропоказателя във формата на петел на камбанарията. Много хора смятат, че в случая петелът е символ на Франция. Всъщност това е символ, свързан с притчата на Свети Петър в евангелието за покаянието и пробуждането. За нас беше странно, че непрекъснато пристигаха автобуси с виетнамци, които си правеха снимки в двора на катедралата.

 

Купихме си нарязан дуриан, след като от хотела ни казаха, че можем да го внесем. Преди време в Банкок имаше надпис в хотела ни, че е забранено да се внася дуриан. Хареса ни на вкус и всъщност не миришеше лошо. Може би защото беше нарязан.

 

[stotan]

Трета част- столиците

От хотела ни поръчват Grab до летището. Vietnam airlines отново излитат и кацат на време. Шофьор на Дани ни чака на летището в Ханой. По обяд пристигаме в хотел Meritel Hanoi. Стаята ни е готова. Оставаме си багажа и тръгваме пеш из Ханой,

Văn Miếu, буквално се превежда като храм на литературата, въпреки че по-точното име би трябвало да е храм на Конфуций, тъй като е храм, посветен на Конфуций. Храмът е построен през 1070 г. и там е била Имперската академия, първият национален университет на Виетнам от 1076 до 1779 г., създаден, за да обучава виетнамските бюрократи, благородници, кралски особи и други членове на елита.

 

Пагодата с един стълб е построена през 1049 г. от император Lý Thái Tông. Той бил бездетен и сънувал, че среща Бодхисатва Авалокитешвара, който му дава бебе, докато седи на лотосов цвят. След това императорът се оженил за селско момиче и имал син. В знак на благодарност построил храм.

 

За да се влезе в района с мавзолея на Хо Ши Мин (чието рождено име е Нгуен Шин Кунг, а той решил да се представя с име, комбиниращо често срещаното виетнамско фамилно име (Hồ) с лично име, означаващо „Онзи, който е просветлен“), се минава през по- стриктна проверка, отколкото на летище. Нямаме намерение да влизаме вътре, минаваме само отвън. Виждала съм мумиите и на Георги Димитров, и на Ленин. Една мумия повече или по- малко...

Храмът Куан Тан е даоистки храм от 11-ти век. Името на храма означава място на боговете. Проверяващият билети спи на входа. Събужда се само да ни погледне билетите и пак заспива.

 

В храмовете видяхме хората да оставят храна, но в този беше пълно с бутилки уиски...

 

Trấn Quốc Pagoda, най-старият будистки храм в Ханой, се намира на малък остров близо до югоизточния бряг на Западното езеро. Построен е през шести век.

 

 

Вечерта в ресторанта на хотела опитваме комбуча- ферментирал чай. Вземаме един с личи, и един с манго. Много ни харесва особено този, който е с личи.

 

 

 

 

На другата сутрин отново тръгваме из Ханой.

Храмът Ngoc Son (Храмът на нефритената планина) е построен през 18 век на остров Jade в центъра на езерото Hoan Kiem (Езерото на върнатия меч). Легенда разказва как на един император веднъж бил даден магически меч, който му помогнал да победи китайската династия Мин, и поради това видял завръщането на бога на Златната костенурка в езерото.

 

 

 

Разглеждаме националния исторически музей на Виетнам.

 

 

 

 

Има и втора сграда, която се оказва посветена на историята на революционното движение във Виетнам. От всичко, което видяхме, разбрах, че имало много comrades, които загинали в борбата и станали герои, а другарят Хо Ши Мин бил 30 години в изгнание- САЩ, Англия, Франция, СССР, Китай и на края станал президент. Има и снимка на comrade Г. Димитров- не разбрах каква е връзката с Виетнам.

Докато отворят катедралата, която има обедна почивка, обикаляме из стария град. Има много заведения, пред които посетителите седят на малки сини пластмасови столчета (като от детска градина) и това, което консумират, е на друго малко синьо столче пред тях. Те гледат към улицата и похапват най- често нудли.

Катедралата „Свети Йосиф“ е католическа църква от края на 19-ти век. Кръстена е на Йосиф, покровителят на Виетнам. Строителството започва през 1884 г. в архитектурен стил, наподобяващ Нотр Дам дьо Пари. След като Виет Мин поема контрола над Северен Виетнам през 1954 г., католическата църква претърпява десетилетия на преследване. Свещениците са арестувани, а църковната собственост е иззета и експроприирана. Катедралата „Свети Йосиф“ не е пощадена. Затворена е до Бъдни вечер на 1990 г., когато отново е разрешено да се отслужва литургия там.

 

Туристите могат да влязат през страничен вход, централният е само за богомолци (вероятно когато има служба).

 

Спим в същия хотел до летището, както когато летяхме за Хюе.

 

 

[stotan]

Доха

        Рано сутринта от хотела ни натовариха петима души заедно с багажите плюс шофьора в кола, която ни закара до летището. Натъпкани бяхме като сардели, но за 5 км изтраяхме.
        По обяд кацнахме в Доха. Имахме 18 часа до полета за София. Багажът ни беше чекиран направо за София и носехме само по едно багажче. Метрото е много добре уредено. Там, където се купуват карти, стоеше жена и помагаше на туристите. В метрото има family вагони, в които могат да се возят жени, майки с деца и мъже, но само ако са с жена. Качи се контрольор арабин, млад, висок, симпатичен, облечен в традиционната арабска бяла дреха, и провери всички билети и карти.
        Доха ни се видя като някакъв рай на спокойствие и тишина след хаоса и клаксоните във Виетнам. Широки улици, не беше особено оживено, може би защото беше Рамадан.
        Входът на хотела се оказа от другата страна на сградата и докато се мотаехме, един арабин ни попита дали търсим хотела, хвана ни багажа, показа ни къде е входът, остави багажа до рецепцията и си тръгна. Просто беше случаен минувач, не беше служител на хотела. Настанихме се и пак се отправихме към метрото.

Хотел Ramada by Wyndham Doha Old Town

 

 

Отидохме до Katara Cultural Village, културен и търговски комплекс, отворен през октомври 2010 г. по време на филмовия фестивал Трайбека в Доха. Мястото е много приятно. За да влезем в джамията, жените ни отделиха, дадоха ни черни роби и черни шалове за глава и един негър ни дръпна една лекция за исляма. След десетина минути бавно се изнесох, за да намеря @Stotan Driver, който влезе през входа за мъжете.

 

Кулата на гълъбите (не че имаше гълъби 😉)

 

 

 

        Минахме през селището и излязохме на плажа. Качихме се по стълби до ресторанта Boho Social, откъдето се открива гледка към града. Келнерите стояха, нямаше клиенти. Чакаха слънцето да залезе.
        

 

 

 

 

 

        В 20 ч. отидохме до музея на ислямското изкуство, който беше близо до хотела. Заради Рамадан не работеше след обяд. Отвори в 20 ч. Имаше доста местни семейства.
        Музеят на ислямското изкуство е построен на изкуствен полуостров и представя ислямското изкуство от три континента в продължение на 1400 години с изделия от метал, керамика, бижута, дърво, текстил и стъкло, ръкописи от три континента, датиращи от 7-ми до 20-ти век.  Това е една от най-пълните колекции от ислямски артефакти в света, с предмети, произхождащи от Испания, Египет, Иран, Ирак, Турция, Индия и Централна Азия. 

 

 

 

 

 

 

    

    Сутринта рано взехме такси до летището и на обяд бяхме в София.
    Така приключи още едно страхотно пътешествие...
    И на края не мога да не благодаря на @mradulova за отзивчивостта, с която отговаряше на всичките ми въпроси, и така ни помогна много с организацията. Благодаря и на всички магеланци, оставили полезна информация за Виетнам във форума.
    

[MayaS]

Аз ти благодаря, че и ти даде своя дан за обогатяване на информацията за Виетнам. Прекрасен разказ, а пък аз като тръгна да правя програмата ще те тормозя, защото се сдобих с билети за март 2025 за Виетнам.

[stotan]

Ами, ще ме тормозиш. С удоволствие ще помогна, ако мога.  🙂