Дневник за Панама и любимата ни Коста Рика

[Lindt]

Първото ни пътуване извън Европа беше през 2015 в много любимата Шри Ланка. С времето научихме, че предпочитаме природа, захласваме се по животни, но изобщо не се интересуваме от населението на местата, които посещаваме. Градската среда ни е любопитна, но не и цел и достатъчна причина за пътуване. Подхождаме доста непринудено към местната кухня, но любимите ни места по света са тези с ужасна или твърде скъпа храна.

 

През годините се бях заглеждала многократно по скъпата Коста Рика, но никога по Панама. Обаче в един ужасно скучен майски ден (Армения, какво да се прави) Търкиш Еърлайнс групира на своя отговорност двете държави, отлагайки за пореден път мечтаната Патагония. И все пак ни запрати в правилния момент на правилното за нас място. Предвид това, че най-сетне 80 % от снимките ни са обработени, мога да пусна тема и споделя каквото си спомням от едно любимо пътуване.

И така, на 01.03.24 ние отлетяхме към Панама сити, посетихме Бокас дел Торо, Кахуита, Гуапилес, Аренал, Монтеверде и дори ужасното Сан Хосе, прекарвайки общо 16 дни в Централна Америка. 

 

Ако не сте заинтересувани от снимките, не четете този дневник. В това пътуване няма нищо друго освен жаби, пилета и някоя чаша ром в джакузи 😄

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[Lindt]

 

Панама сити

 

Седмица преди тръгването реших, че е по-добре да дадем малко повече пари за хотел, за да има басейн с гледка към небостъргачите в Панама сити и комфортно легло, за да можем да стартираме следващия ден максимално бодри.  Смених запазеното място с Studio Coliving Hotel. 

Не ни беше лош полетът с търкиш като за безкрайно пътуване до Латинска Америка в икономична класа. Даже имахме сили за душ и по бира преди лягане. Обаче не ни бяха оставили кърпи, а не ни се слизаше в полунощ до рецепцията. Стените бяха като хартиени и хич не се получи с безпаметния сън, който очаквах. 

 

Нищо, нов ден, нови емоции. Ще минем по крайбрежната алея, ще разгледаме Стария град и  лесно ще простим, че ни смениха сутрешния полет до островите с обеден, за да ни убият деня и да висим в градска среда.

Не е толкова лош градът. Станахме по изгрев, помотахме се около небостъргачите, възхитихме се на спортуващите покрай морето, порадвахме се на тропическите птици и цветя и....

 

 

 

 

Сепнах се! Ами какви ги гледам тези бягащите и спортуващите като съм обула сандали, а не маратонките. Я да се съсредоточа и да си търся животни в дърветата. Ето, 2 минути по-късно вече имаме спящ енот в дърво. Да, някои хора казват, че енотите са навсякъде, но ние в нашето пътуване така и не се нарадвахме до омръзване на този или друг вид. 

 

 

Стигнахме стария град де. Наоколо прелитаха фрегати, ама не кацаха близо да ги позяпаме. И пеликаните също си пазеха дистанция. Явно не бяхме на Галапагос, та тръгнахме да гледаме къщи и да търсим кафе. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Отупахме го излъскания район за под 1 час, не бяха отворили още кафета и сергии за туристи и нямаше с какво да ни задържат повече. Вече на излизане от Стария град седнахме в една неугледна съборетина за местни да пием американо за 1 долар. Не беше хубаво кафе, улиците наоколо заринати с боклуци, чак прибрах фотоапарата от врата си за всеки случай. Ама нали сме си безрасъдни, продължихме пеша по улицата към метрото, а наоколо ставаше все по-криминално. Размина ни се, ама дори в нашия район с небостъргачите, с прекрасен портокалов фреш в ръка, почувствахме, че вече ни е крайно време да отлитаме от този град. 

 

 

[Lindt]

Бокас дел Торо 

 

Хем е хубаво, хем не е за нас 😄 Забихме се ние на остров Бастиментос с очакване за безкрайно спокойствие, хотел с огромна градина с животни и френска кухня, шнорхели и каяци на наше разположение. Обаче храната скандално лоша, градината по екологични френски съображения неосветена въпреки слънчевите колектори и недостъпна за нашите бленувани наблюдения на животни, а шнорхелите и маските все спукани, та още не знам как не се удавих . Добре, че Жижо си взе своите от къщи, че нямаше да се справи. 

Нищо де, погладувахме, поседяхме си в стаята някои вечери, а не на несъществуващата веранда, изядохме килограм кашу, за да не умрем от глад и то си минаха 3-те дни за острова.

 

Сега хубавата част: 

 

 

 

 

 

 

 

В първия ден кацнахме в ранен следобед, поогледахме каубойското градче на главния остров, ядохме някакви морски неща с много сол и сос и хванахме лодка до хотела. Докато се огледаме, шхорхелираме в разкаляната мангрова горичка и пробваме каяците, дойде залеза. 

 

 

 

 

 

 

[Lindt]

До Red frog beach 

 

Ами като не вечеряхме, а припаднахме в 9, е напълно логично да се събудим за изгрева 😄 До прехвалената в букинг френска закуска остават близо 2 часа, така че се устремяваме да търсим червени жаби в така наречения резерват над хотела, който напушените французи-съдържатели не са ни споменали, а @randi може и да е обяснил ясно, но само на мен. Тук е мястото да се оплача, че който каквото и да ми обяснява за местоположение, аз кимам замислено/ слагам палчета и си представям, че ще покажа инструкциите на Жижо и той всичко ще разбере. Но после, като размахам тези обяснения пред Жижо на терен, той някак не ги намира за достатъчни, а не може тепърва да зададе доуточняващи въпроси. Аз обаче съм толкова неориентирана, че даже не ги чета обясненията на хората, та не мога навреме да питам нищо 😄

И тъй... поскитахме, поскитахме, позагубихме се, прескочихме табели за частна собственост и малко крави, видяхме морето, но нито жаби, нито резерват преди закуска. Само комари и далечни птичи песни. Ама айде, за публиката ще сложа малко цветчета, да се радвате. 

 

 

 

 

Закусихме някакви ужасни сурови палачинки( на снимката още не съм ги опитала), едната с фъстъчено масло (егати гадостта) и си взехме лодка към Red frog beach. 

 

 

Искаха ни по 5 $, за да минем през резорта и да продължим после от плажа към следващите непопулярни и красиви заливчета. Напълно си струваше, защото на територията на хотела си организирахме състезание по намиране на жаби с размер 1,5 см и аз победих. 

 

 

 

Всяко жабче е различно и толкова смешно и малко 🙂 Жалко че форумът ги мачка, за мен беше много вълнуващо да ги слушам как пеят, да им броя петната и да сравнявам окраската им. 

 

Извън резорта, в посока най-страхотния плаж, Polo Beach, имахме чудни находки и гледки: 

 

 

 

 

 

 

Нямам спомен преди, скоро, последните години де, да сме лежали в сянка с форма на палма. При това сами. Не че имаше нещо в морето, ама пък беше достатъчно красиво, за да се порадваме 2 часа и да ни хване съклет отново. 

 

 

 

Намерихме си пияници, които ни продадоха студена бира за разумни 2,5-3 $ в средата на нищото, не помня вече. 

 

 

Обаче пак започнахме да умираме от глад и се отправихме вместо няколко километра в жегата през Wizard beach до наколното главно селище, с лодка до хотела ни и от там след 2 бързи шепи ядки пак с лодка до селото за ранна вечеря. 

Това куче беше страшно смешно за нас с опитите си да надуши и намери топката си, да я зарови под хавлията ни, да плува в морето за нея. Може би е стар или морската сол го обърква, ама често губеше следата и се въртеше като пумпал наоколо: 

 

 

 

Докато се пробвах да заснема една орхидея на този клон, вълните застигнаха мен и маратонките ми, но обувките за тичане са велико нещо и до сутринта изсъхнаха 🙂

 

 

По-добре е да не се доверявате много на препоръки за ядене в Панама и Коста Рика, че на хората толкова бързо им падат критериите, че ти препоръчват някакви такива бъркочи: 

 

[Lindt]

 

Уф, Бокас дел Торо може да е карибски рай, но е и мърляво, сковано сякаш много набързо, място. Ние рискувахме да извървим 2 км непознат път по сковани дървени пътеки към хотела ни през джунглата по тъмно. Районът след бедните колиби и изоставените постройки е сравнително пуст преди резортите и неоткрития по-рано през деня резерват. 

Вярно, намерих си жаба, но Жижо, който е отговорник сигурност на нашия мини отряд, хич не беше щастлив от ситуацията, в която беше изпаднал да моли дрипави испаноговорящи да го упътят през пустощта. 

 

Ама стигнахме де 😄 A това е приятелчето ми гекон, без който тропическите пътувания не са същите 

 

 

На сутринта, обходили всички отсечки и задънени пътеки в близката джунгла, се отправихме на експедиция преди закуска. Този път попаднахме на дзен градинка и разни гъбки и цветенца. Е, и едно червено и едно 2 см непознато жабче: 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

За безмерна радост на @randi и ние имахме неудоволствието да получим най-лошите пържени филийки в живота си: 

 

 

Но уравновесихме набързо деня като взехме каяците до отсрещния бряг. От една страна много ме изкушаваше тур за звезди и гледки и делфини. От друга чувствителната ми душа нямаше да понесе пипане и тормоз на тези (или други) видове животни, така че като се събудихме в някакви облаци, си отдъхнах, че няма да ходим на тур. 

Нашият домакин французин ни насочи накъде да отидем с каяците, а понеже времето се беше стабилизирало и водата беше гладка като стъкло, не мислихме дълго преди да загребем 40 минути до отстрещния остров. Без телефони и часовник, намазани с много дебел пласт слънцезащитен лосион в облачен ден, ние тръгнахме на експедиция. Видяхме делфини, красива вода, проект за възстановяване на риф, непознати за нас меки корали, шарени рибки, скат, и достатъчно морски обитатели, за да решим и последната си утрин да прекараме на същото място. Докато се върнем, беше станало обяд, времето беше все така облачно, а ние бяхме изгорели около втора степен, готови да станем на мехури. 

 

 

 

Все пак отидохме на разходка по мърлявия път до Wizard Beach.

 

 

Намерихме първия си ленивец и по липса на препоръки от познати или в интернет, уцелихме приличен такос и кесадия за вечеря. 

 

 

 

 

 

 

Мъкнахме и една плюшка с нас, ама за това падение по-късно 😄

 

 

[ДиянаВ]

Едното жабче - червено-оранжево-керемидено с черни n брой точки май ти е повтарящо се в колекцията😄. Пак сте много свежи. Пу-пу все така да сте😆

[Lindt]

преди 8 часа, ДиянаВ каза:

Едното жабче - червено-оранжево-керемидено с черни n брой точки май ти е повтарящо се в колекцията😄. Пак сте много свежи. Пу-пу все така да сте😆

А, точно на това пътуване Жижо определено се опита да се отърве от мен, носейки ми бански със скорпионче вътре:

 

Причината толкова да ни е яд на хотела беше, че очаквах, че там ще срещнем ленивец, мравояд и броненосец. Бозайниците, особено пък нощните, трудно се срещат случайно, а в нашия хотел имаше ревюта за тези срещи, което предполагаше да е част от територията им. Обаче при огромна, неосветена градина с нито една лампа и без столчета пред стаята ти, нямаш никаква причина да седиш отвън в тъмното. Иначе тези с бунгалата бяха малко по-добре, поне с веранда, ама струваха 150 $ на вечер. 

 

 

В градината живееше един ястреб, точно направил си гнездо. Според домакинът ни, който срещахме само на закуска, това не беше хубаво, защото ще напада гостите, тръгнали към бараката с каяци, понеже защитава гнездото. 

 

 

 

Имаше много колибрита в градината ни. Имаше рибарчета и брегобегачи, ловуващи рачета около мангровия ни бряг, но ние просто нямахме условията да проучим всичко, което живее около стаята ни. 

Отделно около хотелът трябва да има светещ планктон. Ние не бяхме в подходящия период от месеца, но французинът ни ни увери, че можем да го видим там или да вземем каяка и да поплаваме още около брега, докато намерим повече.

 

Гладуването също имаше просто обяснение - след закуска (ужасна и оскъдна) те питат дали ще вечеряш там срещу 25 $ храна по техен дневен избор. Обяд не се предлага. В селото и околните хотелчета храната най-често е между 8 и 15 $, макар че ти трябва лодка ( около 3$/човек/посока) или пеша по неподдържаната пътека. Остров Bastimentos е чудесен, зелен и с готини плажове, но по-скоро се обикаля с лодки, отколкото пеша. Изключение е Polo beach, да който трябва бая да се изпотиш, минавайки или пеша от селото през Wizard beach или пак пеша от Red frog resort. 

А селото си е сковано набързо от дъски и ламарина и за жалост няма магазин с плодове, бисквити или нещо годно да го носиш със себе си. 

 

 

 

 

 

 

Заради голямото изгаряне се отказахме от плана да гребем сутринта преди обедния трансфер до Кахуита, Коста Рика и пообиколихме пак резервата (то по-скоро е ботаническата градина на съседен резорт). За наша огромна изненада освен оставена храна за крокодили до езерцето, вътре реално имаше крокодили! 

 

 

Морето на места има такъв цвят: 

 

 

Има и такива бунгалца: 

 

 

Въпреки всички отзиви, че Коста Рика е гадна, за нас беше време да продължим към следващата част от пътуването ни.  

 

 

[antea]

разказ, който се очертава да е интересен и забавен - това е традиционно за теб, @Lindt, но се изненадах от себе си колко се впечатлих от снимките на животинчета, които обичайно не отразявам - много са впечатляващи и сте станали страшно добри във фотографията, великолепно!  

[Lindt]

Към Коста Рика

 

Хванахме си лодка до главния остров, оставихме едната раница на кея на тези с трансфера и се втурнахме към магазин за провизии. 

 

 

Бяхме избрали обеден трансфер през bookaway с код за отстъпка трансфер с Pleasure Ride. Усетихме го като доста зле неорганизиран, лодката ни даже на два пъти изгасва и се опасявахме, че няма да стигнем. После заседнахме в една чакалня, където ни прегрупираха от различни лодки към различни бусчета, не беше ясно ние с кои трябва да отидем. Разни хора все идваха и искаха бакшиш, защото помагали и насочвали на пътниците, без да получават заплата от фирмите. Накрая все пак ни качиха на едно бусче и тръгнахме. 

По пътя минавахме покрай все по-бедни и неугледни къщи, а си мислехме че Бокас е бил скован набързо от хипита. Цялостното ни усещане беше, че Панама не е за нас, въпреки че като природа има какво да ни предложи. 

Стовариха ни на границата и ни предупредиха да не даваме пари за излизането от Панама, да отидем само за печати и да се върнем пак в буса. Така и направихме, макар че се опитваха да ни дръпнат към будки с надписи 5 $. 

 

Върнахме се в буса и ни откараха до моста, по който вече да минаваме пеша границата между Панама и Коста Рика:

 

 

Когато приключихме с граничарите от костариканска страна, продължихме пътя си с друг бус. Тук вече не беше така бедно, къщите бяха поддържани и стабилни постройки. Всяко късче земя беше оградено, което идвайки от Европа е супер странна гледка. Жижо започваше да се ентусиазира 🙂

На шофьорът ни хич не му се занимаваше да обиколи Пуерто Виехо за останалите пътници и да се върне към Кахуита, за да остави и нас, така че за наше щастие извика на разклона един таксиметров, даде му някакви пари да ни откара до хотела и ни спести вероятно час от живота 😄

 

Ухууу, имаме си натруфена кукленска стая в бунгало! Даже кепенците и вратите са с колибрита. Съседидното бунгало пък е с тукани. Но по-важното - в градината имаме зелено черни-жаби, в стаята хладилник за плодовете и рома, а пред бунгалото има 2 люлеещи се стола, за да си кибичим там и да наблюдаваме птици, агутита, гущери и жабки.   

 

 

[Deja Vu]

Пишеш много увлекателно и чакам с нетърпение да стигнеш до “любимата ни Коста Рика”:)

[Lindt]

преди 1 час, Deja Vu каза:

Пишеш много увлекателно и чакам с нетърпение да стигнеш до “любимата ни Коста Рика”:)

Благодаря :)  Даже днес на работа ще опитам да напиша поне за първия ден, ако съм взела на флашка правилните снимки. 

[chandni]

преди 47 минути , Lindt каза:

Даже днес на работа ще опитам да напиша поне за първия ден,

Искам и аз такава работа 

[Фил]

преди 1 час, chandni каза:

Искам и аз такава работа 

How to Become a Travel Blogger and Make Money in 2024 

[Lindt]

Макар да имаме доста снимки от това природно пътуване, две неща не могат да се предадат със снимка: 

 

1/ Премятанията и песните на оропендолите (видеото от лоджата ни вАренал ги показва около 1:45 мин, а май най-много ми допадна от всички изгледани в ютуб), които редовно ни радваха с появата си от началото в Бокас до края в Монтеверде: 

 

 

2/ Събуждането сутрин от крясъците на маймуните-ревачи, които макар рядко не виждахме от близо, чувахме от километри разстояние при много от разходките си.  

 

 

[Fiordaliso]

На 7.06.2024 г. в 8:01, chandni каза:

Искам и аз такава работа 

много е късно,това бе плодовита работа преди 20 години,днес всеки се подвизава като travel blogger  или псевдо такъв без особени успехи.

утвърдилите се блогъри са малко и е невъзможна конкуренцията - те са канени и платени от звездни хотели и ресторанти,туристически организациии и т.н.за да ги рекламират пред стадото,наречено followers.

[Lindt]

Първите ни стъпки в Коста Рика бяха проучвателни и всичко беше по-различно от това, което предварително си представях.

 

Градската среда дотолкова не беше интересна, че май не направихме и 1 снимка в Кахуита. За сметка на противните огради, в клоните на дърветата виждахме и чувахме какви ли не създания.

 

 

 

А и църквата сякаш за назидание, че се е оградила, бе нападната от страховити скакалци: 

 

 

Магазините предлагаха някои стоки на смущаващи цени, но пък ние бяхме щастливи, че намерихме любимия си от Галапагос йогурт с къпини на цена горе-долу колкото минералната вода - 3 $ литъра   

 

Градината ни беше доста по-опитомена от представите ми, с подрязани храстчета и с чакълести алеи около бунгалата, по които се мотаеха жабите ни: 

 

 

 

Но пък откритата кухня и посуда ни позволяваха да закусваме обилно с плодове и да се полюшваме на столчетата с чашка хубав ром след вечеря. Притесненията ни по въпроса след предварителните отзиви и личните ни проблеми да намерим плодове в Панама се изпариха за миг, когато видяхме в магазините превъзходните папая и манго за по 1 $ бройката. Компенсирайки ужасните им бисквити и посредствена храна в заведенията.

 

И най-важното, за да се почувстваме на мястото си - в Коста Рика е много чисто. 

 

[Lindt]

Ден 1 до Манзанило

 

Въобще не очаквахме, че ако 1 час посещение в център за възстановяване на зелените ара в природата, в непосещаваната част на Коста Рика, струва 20 $, желаещите ще са повече от свободните места и няма да можем да отидем. Така че стройната ни програма за деня  - сутрин лежерна разходка в безплатен крайбрежен парк Refugio Nacional Gandoca-Manzanillo, а следобед снимки и наблюдение на тези огромни и впечатляващи птици в Ara Manzanillo, се сгромоляса още преди да сме я започнали.

Докато изчакаме автобуса с ориентировъчното разписание, който закъсня с 40 минути, а после пътуваме 25 км до парка 1,5 часа, беше станало към 10:30, вече бяхме прегрели и сериозно ни беше писнало от живота. Предстояха ни 5 км в посока, в адска жега и още на входа сериозно се безпокояхме, че сме си загубили ума 

 

Още с влизането видяхме един чудесен и много смел ястреб, който въобще не се притесняваше от нас: 

 

 

Поради жегата и изненадващо сухата пътека и гора, виждахме много и най-различни пеперуди, някои мънички, други с размер на детски юмрук. За съжаление така и не получихме шанс да заснемем Blue Morpho, макар да видяхме доста. Може би с новия ни апарат и проследяването на обекта ще стане, но тогава нямахме подходяща камера: 

 

 

 

 

 

Паяците също бяха многобройни, но поне аз не съм сигурна дали са много видове или един с различни размери.

 

 

В парка нямаше много хора. Може би 15-20 общо сме видели, като доста от тях се надяваха да се върнат с лодка от края на пътеката до изхода, а не да трамбоват и в двете посоки. Едно от обясненията е, че плажовете не са нито впечатляващи, нито големи и подходящи за почивка и съзерцание. От платформата за наблюдение обаче видяхме акула! и заради това определям посещението си за сравнително успешно. 

 

 

Та вървиш си ти с километри през една пътека на 30+ градуса, не виждаш морето, поздравяваш се с паяците, потиш се обилно и никъде няма вода за пиене. Ама пък крещят маймуни, прелитат пеперуди, цъфтят цели плетове от хибискуси. Не е чак лошо.  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Уф, така се смачкват тези снимки като ги кача, че не ми се гледа повече и продължавам с писането 😄

 

 

 

От някакъв момент нататък пътеката вече не минава през парк, ами от едната страна е частна собственост с огради. Все едно просто плажовете са обществени и трябва да има достъп. Обаче пък един от дворовете беше пълен с гнезда на златни опашки и доста се позастояхме да ги гледаме как се премятат и крещят. 

 

 

Видяхме и два вида тукани, барбети и други красиви птици, макар и не достатъчно близо за сносни снимки. Все пак, осъзнавайки факта, че някои от посетителите на Коста Рика така и не видяха тукани, си слагам нашите първи находки. Аз вече се бях примирила, че може и изобщо да не видим, така че истински се зарадвах на тези срещи. 

 

 

 

Накрая на пътеката вече бяхме обявили бедствено положение заради оскъдните си запаси от вода, така че стигайки до някакво изоставено открито барче, започнахме припряно да проверяваме всички мивки. Любезен местен спокойно ни изчака сами да се уверим, че от нито един чучур няма да потече вода, след което ни попита дали търсим вода и ни отведе до чешма в съседния имот. Ние от бързане и жажда въобще не бяхме видели, че има още постройки. 

Не е искал пари и макар да ни предложи кокосови орехи, не останахме с впечатлението, че е там, за да печели от нас. Обаче определено ни спаси и спокойно можехме да се върнем обратно, без да се страхуваме, че ще умрем там в пущиняка. 

 

 

В дърветата над плажа при изхода видяхме ленивец, но гладът ни бе подгонил и не му обърнахме много внимание. Обядвахме за по 12 $ на човек в едно от близките заведения, спокойни, че шофьорът на автобуса ни към Кахуита е в същото заведение и няма да го изпуснем. Докато се приберем обаче бяхме толкова сгорещени и слънчасали, че въобще не пожелахме да излезем нито за бар, нито за вечеря. 

Ако човек е с кола и има няколко дни в района, може би, евентуално, има смисъл да посети този парк. Но иначе мъчението с неклиматизиран автобус и скучноватите плажове изобщо не са оправдани според нас. За малко по-оптимистичен очерк на този парк, можете да прочетете този блог: пост https://www.twoweeksincostarica.com/gandoca-manzanillo/

 

[Deja Vu]

В интерес на истината нямах представа, че мъжките оропендоли стоят с главите надолу, за да впечатлят женските. Вторият ден в Ла Фортуна прекарахме часове на едно мирадуро в очакване на вулкана да ни се разкрие. Точно там имаше сигурно стотици оропендоли, чиято песен беше наистина впечатляваща, но не видях да се премятат. Или е било предимно женска сбирка на оропендоли или ние сме били прекалено съсредоточени да наблюдаваме десния бедър на вулкана, който срамежливо се заголваше от време на време, колкото да поддържа интереса ни. 

[Lindt]

преди 51 минути , Deja Vu каза:

В интерес на истината нямах представа, че мъжките оропендоли стоят с главите надолу, за да впечатлят женските. Вторият ден в Ла Фортуна прекарахме часове на едно мирадуро в очакване на вулкана да ни се разкрие. Точно там имаше сигурно стотици оропендоли, чиято песен беше наистина впечатляваща, но не видях да се премятат. Или е било предимно женска сбирка на оропендоли или ние сме били прекалено съсредоточени да наблюдаваме десния бедър на вулкана, който срамежливо се заголваше от време на време, колкото да поддържа интереса ни. 

Вие не бяхте много след нас и не мога да преценя дали пък сезонът на ухажване не е свършил или просто това е било място за хранене. Имаше ли гнезда?

[Deja Vu]

На мирадурото, където ги видяхме за първи път, имаше много от птиците, но гнезда сякаш нямаше. Кръстосваха из дърветата и издаваха този специфичен звук/песен, но не бяха съвсем близо и може би затова не сме видяли как се обръщат с главите надолу. Но и не знаехме, че го правят и не сме наблюдавали за това.  
А гнездата ги видяхме на друго място - във фермерската част на Arenal Observatory Lodge Trail, който беше препоръчан от теб. Там не помня дали видяхме изобщо птиците, по-скоро май не. 

[Lindt]

Ден 2 Кахуита

 

Едни от най-приятните ни и непринудени моменти с дивия свят са сутрин и привечер в градините на хотелите ни. Ако пък си в тропическа страна само докато си изпиеш кафето, вече си видял поне 20 вида. А дори и да не ги виждаш, защото са се скрили в храсталака, събуждането с птичи песни е дар. 

В тази първа градина в Коста Рика ние срещнахме 1 вид жаби, няколко различни гущера, 1 агути и множество малки птички, заети с техни си неща. Пък и да си призная нямах големи очаквания от парка след вчерашната обиколка по жегата, така че хич не бързахме, а се радвахме на птиците докато закусим и пийнем чай. 

 

 

Обаче парк Кахуита е наистина хубав и си заслужава посещението. Добре поддържана и красива пътека, прилично количество животни, разнообразни гледки и хубави плажчета.  Да си призная бих влязла два поредни дни, защото комбинира гора, лагуна, бряг, а това са различни хабитати и винаги можеш да зърнеш ново животно. Ние например не видяхме жълтата змия, но срещнахме много красива зелена. 

 

 

Страшно се впечатлихме и изненадахме от факта, че макар да има животни и те са свикнали да виждат хора, не идват с очакване за храна при нас. Минават по пътеката, поели по свои си задачи или скачат по дърветата наоколо, без да се вълнуват много от нас. Вярно, че има табелки, че храненето на животните, но бяхме скептични, че се спазва.

Още при входа видяхме чапли в заблатената зона, костенурки, игуани и играещи си из дърветата капуцини. Уж трябваше при постройките на тоалетните да видим гигантски игуани, но не намерихме. Само по-малки. 

 

 

 

 

А този сладур просто се появи, спря и се почуди, а после си мина покрай нас бе погълнат от храсталака.

 

 

 

 

Доста мръчкава утрин беше, а и не бяхме уморени, така че не обърнахме много внимание на плажчетата.

 

 

Но пък много се радвахме на раците наоколо, нищо, че са супер бързи и все не ги хващахме добре. Имаше по дървета, по листа, по земята, навсякъде: 

 

 

 

 

Хората по пътеката през цялото време се озъртат да видят какво гледаш ти, а понякога и питат. Не знам точно какво се надяват да видят, но май не е тази катерица, защото никой не спря да я погледа: 

 

 

 

Последната част от пътеката е през гората, дървена и издигната. Доста по-прохладна от зоната покрай плажовете и чудесна за разходка. 

 

 

 

 

Накрая има заведение, където собственикът те посреща с въпроса дали ще ползваш шатъла до града. Каза, че струва колкото автобуса и можеш седнеш да изчакаш вътре, пийвайки нещо. Ние искахме да знаем кога тръгва въпросното бусче, а той пък настояваше първо да поръчаме, така че се фръцнахме и си тръгнахме, съзнавайки напълно, че автобус няма да има скоро и ще загинем на пътя в жегата. За късмет едни канадки ни взеха на стоп, иначе не успяхме да извикаме uber до града.  

[Lindt]

На гости при Копе 

 

При планирането на пътуване до Коста Рика не бях сигурна къде какво ще видим и все повече се обърквах, но желанието ми за белите прилепи си оставаше непоколебимо. Първоначално тръгнах по следите им покрай една лоджа в Тиримбина, но се оказа задънена улица. Накрая открих информация за тях при Donde Cope,  но той като типичен артист, при това испаноговорящ, ни отгоряше хаотично и неясно, разпокъсано във времето, на всякакви уточняващи въпроси. Отне ни близо седмица докато фиксираме и потвърдим възможна дата, без конкретика какво представлява посещението на неговото място. Обаче пък по костарикански стандарт беше много изгодно, а и в гугъл ревютата от последните месеци имаше достатъчно снимки на бели прилепи, за да вярваме на думите му, че ще ни ги покаже. 

 

Цялата ми подозрителност изчезна когато стигнахме до къщата на Копе и се запознахме с него и семейството му. Имаме още едно любимо място в тази страна, но наистина там бяхме на седмото небе и съм щастлива, че не се отказахме, а разместихме всичко по Карибите, за да го вместим. Ще се опитвам да си го припомням всеки следващ път, когато на другия край на света не ми отговарят подробно и ясно на "супер значителните" въпроси относно тур или сафари, а аз подскачам от нерви, че нещо не ми е ясно. 

След лежерния обяд в Кахуита, потеглихме с автобус до Гуапилес, прекачвайки се и сменяйки автогара в Лимон. Опасявахме се от това пътуване, особено след мъките с крайбрежните автобуси без разписание и спазване на график, в адската жега, но всъщност беше ок и по двете отсечки.  Теоретично автобусите от Кахуита до Сан Хосе също можеше да минават през Гуапилес и да имаме директно стигане, но така и не намерихме нито един в групите за транспорт или в контактните центрове на автобусните компании, който да ни потвърди маршрута им. Магията на планирането 😄 

 

Слязохме на автогарата и минахме пеша 2-3 километра по тъмно в Гуапилес, докато стигнем до нашата къщурка. Никой не ни притесни и уплаши, нито по улиците между тенекиени каубойски къщи, нито когато поизлязохме от града. Не ни беше тъжно, че напускаме Гуапилес, градът не блести с абсолютно нищо. 

На сутринта с удоволствие видяхме, че поръчаният uber е тук и ние ще стигнем до къщата на Копе в 7 сутринта, както е по план. Надявахме се времето до трансфера ни в 13:30 към Ла Фортуна да ни бъде достатъчно да видим всичко, което може да се види. 

https://g.co/kgs/uUzqkz6

 

 

И така, влизайки влизайки в къщата, най-сетне срещнахме нашия домакин - нисичък и слънчев костариканец, разполагащ с впечатляващ запас от сложни английски думи, но не използващ повече от 10 % по предназначение. Това се оказа изключително поредразполагащо към общуване с мимики, усмивки и жестове, защото наистина нямахме представа какво се опитва да ни каже през голяма част от времето. Двамата сутрешни английски гости бяха в същата ситуация, така че преминахме към обмен на информация за местната флора и фауна помежду си, вместо с местния представител, който на испански вероятно знаеше името, местообитанието и поведението на всяко стръкче и създание в страната. 

А защо Копе е описван като творец? Не е заради това, че проектираната градина му имитира естествен хабитат на животни и птици, които успешно привлича на 1-20 метра от гостите си. Създал е подходяща среда за наблюдение и снимане, обръщайки внимание на светлина, естествен вид, фон. Копе през цялото време обикаля, наблюдава, преподрежда всяко стръкче, мести мъх, камъни, богомолки, жаби, цветя и храна за колибрита и внимателно изучава поведението на околните създания. Илюстрациите и композираните от него кадри са впечатляващи, а и цялото му взаимодействие с природата, търсене и откриване са вдъхновяващи.

 

Спокойно пийвахме кафе, наблюдавайки как в сутрешната суматоха пред нас по хранилки, клони и дървета дефилират нови и нови видове пъстри тропически птици. Макар повечето да не бяха нови за нас, все пак удоволствието да ги гледаш без те да се притесняват от теб беше пълно.

 

 

 

 

 

 

 

Не усетихме кога дойде времето за разходка из близката гора с цел да видим 2 вида сови, белите прилепи и каквото още Копе успее да ни покаже. След забавно суетене покрай подбора на правилен размер гумени ботуши, се натоварихме на колата на англичаните и потеглихме. От другата страна на пътя, малко извън селото, имаше поне наглед свободно достъпна гора, изпълнена с живот. Не знам дали ако отиде сам човек може да се разхожда със свое темпо докато рояците комари не го принудят да спре да снима и да си тръгне. Ние си имахме водач и въодушевено крачехме след него, когато ни каже, или нетърпеливо чакахме, когато ни каже, че отива сам да провери.

 

Прилепи се снимат по доста изненадващ начин. Те миличките се сгушват заедно под голямо листо, висейки от долната му страна, докато спят през деня. Копе застила земята с найлон, за да легнеш, придържайки листото над теб. Аз естествено се притесних, че ще стресираме животинките, ако твърде дълго ги гледаме и тревожим по време на сън, но все пак отчаяно исках да ги видя и аз, а не само през обектива на Жижо.

 

Затова помолих Копе да не ги осветява за мен и се отдадох на кратко съзерцание, опитвайки се да ги запечатам в паметта си. Макар вероятно да е по-щадящо да не им светим, все пак се бяха събудили и ме гледаха с малките си очички. Не мога да си обясня защо тези малки прасенца с крила ме караха да изпитвам такава силна любов и възторг към сътвореното от природата. За късмет на @ven62 още не съм измислила как точно да влязат в магеланския календар 😄

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Освен прилепите и двете сови, Копе ни показа множество различни буболечки, водни кончета, паяци и пеперуди. Най-причудливи ми се видяха тези с прозрачните крила. И аз намерих няколко, но той определено познаваше гората и видовете твърде добре, за да мога да го изравня по точки. Все пак съм доволна, че си намерих сама жабка с размер плочка на нокът, нищо че неговата на мъхест камък беше доста по-добре подредена за снимка.

След прекрасната разходка, се  върнахме в къщата на Копе за последни мигове преди да потеглим за обяд и трансфер до Ла Фортуна. Нашите англичани ни препоръчаха да отидем в Caño Negro за също толкова впечатляващо разнообразие от животни там, покрай реката, че даже и комарите им били колкото на Копе в гората 😉 Вече се беше настанила ентусиазирана група американци, чийто водач ги е отвел на най-доброто място за снимане на птици. Понеже имаха включен обяд с гледка към водоема, минаващ през двора, не трябваше да бързат като нас и англичаните.

 

 

 

За наш огромен късмет Копе предложи да хапнем и ние там, вместо да си търсим заведение. Не искахме да се пречкаме и на него, и на жена му, пък и на малкото бебче, ама не можехме да си представим, че се обръщаме и си тръгваме. Честно казано ни беше все тая колко пари ще ни поискат и какво ще ни донесат, важното беше, че щяхме да гледаме туканите докато ядем. Непосредствено до чинията ми Копе постави миниатюрна хранилка за колибри, която птичките се редуваха да ползват.  Да се чудиш какво по-напред да направиш:  да снимаш ли, пърхане ли да слушаш, тукани или колибри да гледаш, обяда ли да си ядеш? И плодовият сок, и пилето и зеленчуковите гарнитури бяха чудесни и отново се поздравихме за решението да дойдем и останем.

 

 

 

 

Настъпилата невероятна олелия, което хич не е трудно около американска група, ни подсказа, че все пак нещо по-различно се случва. Нашата английска двойка се беше върнала с един ленивец, защото го намерили на пътя и не знаели какво да правят, освен да го доведат при Копе. В началото ни беше интересно, но после вече се подразнихме, защото Копе преместваше и завърташе горкото уплашено животинче, за да може всички да го огледат и снимат. Миг преди раздразнението ми да премине в гняв ленивецът все пак беше поставен до едно дърво и можеше да се изкатери далеч от чужди погледи.

 

 

 

Макар да бяхме сигурни, че следобед ще има още нови посетители и изненади в градината, ни беше време да поемем по пътя към Ла Фортуна.

 

 

 

 

Определено не трябваше да го правя толкова дълъг този пост, че и по-добре да подбера снимките, които не се смачкват, ама здраве да е 😄

 

 

[chandni]

@Lindt, снимките са страхотни! С какво снимате? Не е много голямо тялото, предполагам, че е някакъв безогледален, но какъв и какви обективи ползвате? Може и да си писала, но не помня.

[Gentleman Basta]

@chandni не съм Lindt, но да си кажа:

Тяло Olympus E-M1 II

Обектив Olympus 40-150 f/2.8 PRO

Телеконвертер x2 (за когато трябва)

 

Пейзажен обектив Panasonic 12-60 f/2.8-4.0

 

Това ползвахме в Коста Рика, вече тялото го ъпгрейднахме на OM-1, а благодарение на @Branko се сдобихме и с обектив Olympus 12-100 f/4.0 PRO. Да живее Япония и ниските й цени!

[Lindt]

Към Ла Фортуна

 

 

Трансферът от Гуапилес до Ла Фортуна беше организиран от Interbus, закупен с отстъпка през bookaway. В климатизирания, удобен микробус, с изключително приятен шофьор и с включен wi fi, нещо напълно различно над сложното и некомфортно предвижване от Бокас дел Торо до Кахуита, и за миг не съжалихме за платените 45 $. Така или иначе нормално стигане до Ла Фортуна няма – 2 или 3 непасващи си като часове автобуси и абсолютна загуба на време по костариканските пътища.

Голяма каша бях направила с нощувките в Ла Фортуна и Аренал. Букнах месеци по- рано Arenal Observatory Lodge, но покрай графика на Копе и отпадането на Тиримбина заради сходство със следващата дестинация, ни останаха 2 нощувки в Ла Фортуна, които при това запазих на 2 различни места в името на закуска с тукани. После хем не ни се бързаше към Монтеверде, хем ми се видя абсурдно да запазя и пета нощувка в този район, на ново място, като изпусна удобния трансфер от лоджата ни към облачните гори.

 

Обслужването в Ла Фортуна неизменно беше по-добро от очакваното и всъщност по никакъв начин не страдахме от абсурдното си планиране. Първоначално с мъка дадохме 16 $ за изпиране на дрехите ни в първото настаняване, обявявайки цените в Ла Фортуна за картелни 😄 Но след като ни ги върнаха така безупречно и професионално изпрани и сгънати, че ми идеше да заподскачам от възторг, вместо само да ги гледам с почуда, попипвам внимателно и да ги душа 😄 , мисля, че цената беше оправдана.

На следващия ден ни оставиха за безплатно късно чекаутване, а след това ни настаниха 2 часа по-рано в следващия хотел, така че хем се спасихме от обедните жеги, хем прекарахме времето в наблюдение на игуани и тукани направо от басейна. 

Hostel Xilopalo беше доста евтин за това, което ни осигури - гледка към вулкана, подскачащи около ресторанта тукани и множество малки птички, басейн с място да изпием по някоя и друга бира, 3 вида гущери и много мил персонал. Трансферите и екскурзиите им също бяха по-евтини, отколкото видяхме на други места. Стаите не са нищо особено, но ние не сме особено капризни. Само закуската им беше впечатляващо лоша и се радвам, че не дойдохме само за нея с надежда да видим туканите, а запазих нощувка. 

 

 

 

 

 

 

 

Почвахме да схващаме какво значи някъде да е туристическо в добрия смисъл. Просто всичко си се подреждаше добре, колкото и да му се пречкаш с глупостите си.

 

 

 

 

Времето ни в градчето беше малко, но разпределено разумно между хамака в първото настаняване, басейна и терасата във второто и градините с хранилки на Богарин. Не ходихме до водопади, нито до термални извори и adventure паркове, защото такива атракции ни предстояха в следващите дни.

Макар да не беше толкова грозна като другите градове и да си имаше дори прилично площадче с църква, и Ла Фортуна изненадваше с костариканските си огради около всичко, например около реката.

Поради спецификата на нашите обективи, ние се бяхме разбрали, че ще снимаме с дългия  в Коста Рика или... с телефон. Ама нямам навик за телефонна фотография, а и роклите ми нямат джобовете, така че градската среда остана напълно недокументирана и ще трябва да ми повярвате, че и без друго не става за нищо. 

Повече за птичките и пчеличките в следващия пост.