дневник 3 дни в Азербайджан

[Яничка]

В търсене на дестинация за почивните дни около 24 май неочаквано сменихме плана и решихме да е Баку. Първоначално планирахме друга държава и започнахме с азерската организацията по-късно. Бяхме 4 човека, като най-забавно беше включването на Ивето @Ivayla - на едно събиране си говорихме кой къде ще ходи и разговорът се разви горе-долу така:

 

Ивето: аз ще ходя в Баку за 24 май

Аз: А, ами то и ние тогава

Ивето: ама аз тези и тези дати

Аз: ми то и ние тези дати

Ивето: моите полети са с Turkish

Аз: ми то и нашите полети са същите

 

И така от дума на дума се събрахме всички в един хотел и заедно прегледахме предпочитанията за забележителности.

 

Организацията: самолетните билети София - Баку бяха доста висока, затова летяхме Истанбул - Баку, а до Истанбул отидохме с колата (сега предполагам AZAL предлагат по-удобни опции за полети). Ивето летеше от София с почти същите полети като часове и се събрахме в lounge-а на "новото" летище в Истанбул. Взехме кола само за първия ден, когато искахме да обиколим интересните места извън града, а за останалите 2 дни остана да разгледаме новата и старата част на Баку. Пухчо букна кола от Thrifty - най-ниската оферта, но все пак €62 за цял ден с пълна застраховка (обикновено мъжът ми прави външна UK застраховка, но тук се оказа, че няма смисъл). В дните, през които бяхме без кола, се движихме с градския транспорт - той е добре организиран, а за по-далечните локации в новата част - с Bolt. Хотелът ни беше Miraj Hotel - цената от сайта на хотела се оказа най-ниска - 60 лв./ден за двойна стая с вкл. закуска. Настаняването беше с много добри условия - просторни и хубави стаи, закуска, близост до метростанция. Забавното беше, че се оказа, че на метри от хотела е Българското посолство 🙂 Наблегнахме и на местната кухня, предвид, че тук са известни с нея. На място плащахме с КК, но както обикновено си бяхме взели местни пари (AZN), което се оказа полезно още първия ден. Ето какво ни очакваше, но не само:

 

Първи ден:

 

Тръгнахме с колата от София ранен следобяд, за да стигнем на време за полета Истанбул - Баку в 01:25 а.m. Мъжът ми паркира на паркинга към летището и се насочихме към check-in гишетата. Благодаря на @MayaS -  бяхме се подготвили с декларация (в 2 екземпляра), предвид това, че влизаме в Турция с автомобил, а напускаме страната със самолет. Документа дадохме на гише "Митница", което се намира в края на check-in гишетата с буква "М". Там искаха също хартиени бордни карти, а ние имахме само генерирани от приложението, та се върнахме да ни издадат на хартия.

Полетът Истанбул - Баку беше под 3 часа и пристигнахме в града много рано - към 05:30 сутринта. Още при взимане на колата ни инструктираха, че GoogleMaps не работи добре за навигация, вместо това да ползваме Waze. Така се и оказа - GoogleMaps не показваше коректно локации и маршрути. Изненадаха ни приятно - вместо малката кола, която бяхме букнали, ни дадоха огромен джип:

 

Повечето от нас имаха eSim, но интернетът не беше никак надежден първия ден, когато бяхме извън Баку. Местни сим карти продават на летището на Пристигащи, но са само големи пакети.

Тъй като беше много ранна утрин, когато още всичко беше затворено, тръгнахме към Калните вулкани (Mud volcanoes), с които Азербайджан е известен. Бях чела, че половината от всички кални вулкани по света се намират тук. Имахме подходяща за offroad кола и искахме да ги разгледаме сами. Местните обаче бяха на друго мнение. По принцип транспортът там се осигурява от стари лади, доста разнебитени на външен вид, които обаче бяха подлагани на изпитание от шофьорите им безмилостно през средно пресечена и кална местност. Стигайки до нещо като полицейски пункт на пътя, ни беше казано, че калните вулкани са затворени (?!?) и не може да стигнем сами до там. Обясненията на служителите на реда не бяха много убедителни и продължихме с колата по пътя. Релефът беше интересен:

 

 

 

За жалост интернетът по тези места изчезна и трябваше да разчитаме на местните, които не изобилстват тук. Скоро нашият най-добър GPS се оказа...овчар. Нашата малка групичка от четирима се оказа много начетена - @Ivayla се справяше чудесно на турски, моята приятелка на руски, а ние двамата с Пухчо се обаждахме на английски от време на време, ей така, за цвят 🙂 Докато те разпитваха за посоката овчаря, аз и моята приятелка се спуснахме да тичаме след стадото 🙂

 

 

 

По пътя почти не се срещаха други автомобили, освен един джип, който рязко сви към вътрешността. Продължихме в посоката, която овчарят ни посочи, но скоро след това ни настигна....полицейска кола и каза, че пътят към калните вулани е затворен (!?!). След това ни задминаха, но видяхме, че блокират пътя с колата си и няма как да стигнем. Тръгнахме в друга посока, където срещнахме доброжелюбен местен с джип и с късани джапанки 🙂 Човекът даде указания, че видиш ли Калните вулкани са ей, тук, наблизо. Полутахме се още малко без интернет и навигация.

До тук със самостоятелното разглеждане на калните вулкани. Върнахме се на полицейския пункт, където веднага се намери желаещ да ни закара, за щастие не с раздрънкана Лада, а с що-горе приличен Опел.  Сега пътят към вулканите се оказа изненадващо отворен 🙂 Стигнахме до заветната цел за половин час в посока. По пътя постоянно ни изпреварваха бясно каращи лади, не искам да си мисля как са се наместили вътрешните части на пасажерите им. За щастие нашият шофьор беше доста културен и не усетихме нищо от релефа и прахта на местността. На място земята е доста кална, но си носехме калцуни. Калните вулкани се оказаха малки вулканчета, бълващи кал. Интересни са, но очевидно рекламата за тях е довела до по-големи очаквания у нас. Мястото е много туристическо и беше пълно с индийци и не само.

 

 

 

Накрая нашият шофьор (който се оказа полицай/охрана, заработващ на частно), ни закара до най-големия кален вулкан, който вече ми допадна - беше забавно да слушаш как издава "балбук, балбук" и на повърхността изплуват мехури:

 

 

Местността обаче е интересна и има хубави отражения:

 

 

 

Вероятно защото попаднахме на културен шофьор, се върнахме от тура без да сме прашни и кални. Остави ни до мястото, където ни чакаше нашата кола и тръгнахме към

Националния парк Qobustan, известен със скалните рисунки (петроглифи). Вход - 10 AZN. Тук очакванията ми бяха ниски, затова не изпитах разочарование - скалните рисунки едва се виждат, а изображенията приличат на творение на някое дете. Въпреки това мястото е много известно и пълно с туристи. За нас се оказа по-интересна самата местност със скалите наоколо:

 

 

 

За следващите две места, където направихме много приятна разходка, оставям да разкаже @Ivayla, те са нейни открития  - Bibiheybat, където има красива джамия и Balakhani, градче, като извадено от брошура за Гърция. Тя беше намерила къде да оставим колата на входа на градчето и да го разгледаме пешеходно.

 

В края на деня посетихме Ateshgah - Храмът на огъня. Той също като Янардаг се е захранвал с естествен природен газ, който е извирал в основите на храма, но в днешно време се докарва с тръби. Мястото също е силно туристическо, но в центъра му е само вечният огън и различни помещения от бита:

 

 

Вход - 9 AZN, но може да се закупи комбиниран билет за него и Yanar Dag за 15 AZN. Мисля, че можеше да се плаща и с КК, но е добре за първия ден да имате местни пари, защото шофьорите при Калните вулкани примерно приемат само кеш и в брой 🙂 

 

За края на деня си бяхме оставили посещението на Yanar Dag, защото бяхме чели, че е по-впечатляващо по тъмно. Там обаче затварят в 19 ч., когато беше още светло. Казват, че тук гори и в дъжд, и в сняг, а Yanar Dag в превод означава „горящата планина“. Бяхме подготвени, че не гори цялата планина, а само малка част от нея. За мен това беше може би най-впечатляващо през днешния ден, въпреки малките размери на "планината" - заставяйки през огъня, усещаш топлината и е интересно да видиш на живо огън, който никога не гасне:

 

 

 

Днес видяхме другото лице на Азербайджан, иначе известен с петрола и модерните сгради на Баку - многократно минавахме през огромни територии, покрити с безброй нефтени сонди, а къщите на хората изглеждаха бедни. За мен беше ценно да видим и двете лица за страната, защото извън популярните забележителности действителността е друга.

Вечертя трябваше да върнем колата на летището. Понеже я изкаляхме малко по баирите, Пухчо предвидливо се погрижи да я върне към търговски вид на една автомивка за 0,50 лв. Докато чакахме, се заговорихме с един местен, който веднага налази една от нас и не след дълго и отправи оферта за женитба. Опитът ни и през следващите дни показа, че тук няма 6-5 🙂 

Привечер хванахме шатъла от летището до централната ж.п. гара 28th May. Благодарение на @Ognyan и @tanichka имахме карти за градски транспорт, които само трябваше да заредим (една карта може да се ползва от повече от един човек). Автоматът се намира точно пред новия терминал и мисля, че приема само кеш. Автобусът е на всеки 30 мин. и няма нужда от предварително купуване на билетите. Цените за предвижване са народни - Билет от летището с Baku Карта – 1,30 AZN / Билет в града с Baku Карта – 0,30 – 0,50 AZN (1 AZN е малко над 1 лв.) Днес, а и през следващите дни, се радвахме на дружелюбните местни - тук туризмът още не е развалил населението 🙂Шофьорът на автобуса не само ни изчака, но и дойде да види дали сме си взели билети от автомата. Автобусите са поддържани и удобни.

Късно вечерта пристигнахме в нашия хотел. На рецепция ни очакваха.

Благодарна съм на моята половинка, че геройски издържа да шофира цял ден, често без навигация, след цяла нощ пътуване от България и недоспиване.

 

Следва...

[krasen_denev]

Супер! Споделяй и разказвай,че ми се очертава подобно пътуване месец Октомври.Ще сме с ден повече,но все ще го уплътним някакси.

[Яничка]

Пропуснах да споделя за визата за Азербайджан. Електронна е, single entry, подава се и се плаща онлайн от тук: https://evisa.gov.az/en/ Стандартната е 26 USD и става за 3 дни, има и експресна. Получихме я на мейла точно на третия ден от подаването, той дори беше почивен - събота. Формулярът е стандартен, но има 2 неща, на които да се обърне внимание: пригответе си сканирано копие на паспорта. Имат изискване размерът да не е голям. Домашният ми скенер е настроен на по-висока резолюция и докато намаля до желания размер, им теглих няколко... После пък при въвеждане на името на хотела, в който ще отседнем, имаше изискване да не присъстват определени символи, тип "точка", "запетая" и т.н. Многократно въвеждах името и махах поетапно всякакви излишни символи, докато установя, че всъщност не приемат буквата "Ü", което присъстваше в името...

 

Всички тези дребни кахъри нямат никакво значение, когато на място се радваш на хубаво време, приятна компания и гледки 🙂

 

Ден 2:

 

Днешния ден посветихме на очарователната стара част на Баку, където повечето места са на пешеходно разстояние. Придвижвахме се с градския транспорт на символичната цена от 0,30 - 0,40 AZN за билетче с Baku картата (0,30 - 0,40 лв.).

 

Workshop Ali Shamsi, до където ни довеве @Ivayla. Както всяка средностатистическа кифла, и аз мра за шаренко 🙂

 

Съвсем наблизо е прекрасната Philarmonia Garden с красив фонтан и пейки, където с удоволствие бих седнала да чета книга, ако живеех в Баку. Попаднахме на фотосесия на бъдещо семейство, която за малко да разваля с фото бомба 🙂

 

Отделихме време и на Музея на миниатюрната книга - малък по размер, но различен и интересен. Тук е събрана немалка колекция на миниатюрни книги от цял свят. Някои от тях са толкова малки, че до тях имаше поставена лупа 🙂 Има секция и с български книги, но тя за съжаление е доста малка. Музеят е безплатен и отваря в 11 ч.:

 

 

Радвайки се на спокойствието на Баку, скоро дочухме музика на живо. Наблизо има зелено паркче, където всеки желаещ, може да седне на пианото и да посвири. Безвремие:

 

 

 

Swans Fountain:

 

 

 

Мини Венеция или няколко канала, където лодкари возят туристи с електрически гондоли. Макар и туристическо, изглежда доста приятно:

 

 

Дори кашпите тук са тематични и напомнят за скалните рисунки:

 

А ето и нещо малко зловещо 🙂

 

 

Май в Азербайджан гледат доста американски сериали 🙂

 

Ееех, от кога не бях виждала захарен памук. А тук го правят в оригинални и причудливи форми. Беше забавно да ги гледаш как развихрят въображение 🙂

 

Наблизо привлече вниманието ми интересен ресторант. Докато го разглеждах от близо, един сервитьор ме канеше да вляза, а друг вече носеше менюто. За жалост вътре беше доста задушно:

 

 

И докато сме още на тема ресторант - за обяд избрахме Chef Baku by Kunefe с вкусна месна кухня. А ето как сервитьорът взимаше поръчката ни - ние изброявахме какво поръчваме, а той, вместо да записва, се провикваше на негов колега, който стоеше на метър-два от него и вкарваше поръчката на компютър 🙂 

 

Музеят на килимите с неговата невероятна архитектура. Не отделихме време да го разглеждаме от вътре, но отвън е забележителен. Иначе входът е 10 AZN.

 

 

А отляво беше Каспийско море и емблематичните за Баку Flame Towers. В едната кула се помещава Fairmont hotel, а другите две са офис сгради. Нямахме търпение да ги видим по тъмно, осветени в различни светлини:

 

 

Хотелът вдясно с дизайн, напомнящ луна, има интересна история - няколко пъти e сменял собственици и към днешна дата не е довършен, но вечер го осветяват красиво.

Тук някъде, докато се разхождахме по крайбрежната на Баку, която всъщност е красив и добре поддържан парк, се сетихме, че трябва да намерим 200-годишните баобаби, подарени на града от Аржентина. Голямо търсене падна. Повечето местни, които питахме, вдигаха рамене, а една жена даже се посмя на въпроса ми: "Баобаб? Не и в тази държава!". Да, ама не - те са тук и ние ги намерихме. Само дето си представяхме, че са много повече, но явно Аржентина не е много щедра на подаръци. Ето ги- цели 3 броя 🙂

 

Приближавайки улиците, по които протича Formula 1, мъжът ми се оживи и взе да препуска пред нас. Всъщност, ако той не ни беше обърнал внимание, вероятно нямаше да забележим перфектната настилка по трасето, където минанават булидите и контрастът със съседна градска улица, където асфалтът не е толкова гладък. Боксовете на Луис Хамилтън, Джордж Ръсел, Ландо Норис и Оскар Пиастри - не можехме да ги видим от по-близо, защото по улицата има постоянно трафик:

 

 

За завършек на този приятен и лежерен ден избрахме питие с гледка към нощен Баку - 360 Bar, Hilton. Направихме резервация на сайта, още докато се шляехме из улиците. На място ни посрещна любезен персонал и ни настани на нашето сепаре. Скоро започва да се стъмва и пред нас бавно започнаха да светват светлинките на Баку. И тук, подобно на Кулата в Куала Лумпур, платформата се върти и всички гости може да се радват на 360 градуса гледка към града. А той е наистина много красив:

 

 

 

 

 

 

Не помня колко време прекарахме в бара, но хич не бързахме да си тръгнем. Голяма магия е нощен Баку! Така запомнящо завърши днешният ни ден.

 

Следва...

[venceremos]

преди 11 часа, Яничка каза:

 

Тук някъде, докато се разхождахме по крайбрежната на Баку, която всъщност е красив и добре поддържан парк, се сетихме, че трябва да намерим 200-годишните баобаби, подарени на града от Аржентина. Голямо търсене падна. Повечето местни, които питахме, вдигаха рамене, а една жена даже се посмя на въпроса ми: "Баобаб? Не и в тази държава!". Да, ама не - те са тук и ние ги намерихме. Само дето си представяхме, че са много повече, но явно Аржентина не е много щедра на подаръци. Ето ги- цели 3 броя 🙂

Предполагам, че щом дървото е подарък от Аржентина е palo borracho (пияно дърво) или на латински ceiba speciosa повече за вида на аглийски. От едно семейство са с боабабите. 

 

Благодарности за прекрасния разказ 🍻

[Monika_Koko]

Чуден разказ и  прекрасни снимки. Дестинацията ми се струва перфектна за уикенд.

[angel tomov]

Яничка, ден след като прочетох темата, си купих билети за Баку за м. октомври. Ти влияеш на човешките съдби.

[Яничка]

Ден 3:

 

След закуска в хотела минахме да хвърлим едно око на Българското посолство, което беше на метри от хотела ни:

 

 

Днес нямаше хубаво синьо небе с бели облачета, както беше предните дни. Изглеждаше като след пясъчна буря.

Днешният ден го посветихме на забележителностите в новата част и се придвижвахме само с Bolt, защото разстоянията бяха по-големи. 

Започнахме с Yaşıl Bazar - пазар на закрито, доста голям. Освен обичайните плодове, имаше различни видове чай. Беше обаче изненадващо скъп - нещо като 15 лв. за 100 гр. 🙂 Продаваха и по-евтин, вероятно различен сорт.

На следващата "спирка" прекарахме доста повече време - Heydar Aliyev cultural center. Архитектурата, доста впечатляваща, е по проект на Заха Хадид, която е сред най-известните архитекти в света. Хубаво е да се види отвън от всички страни, защото изглежда различно. Искахме да я видим по светло, а после и по тъмно, но за съжаление тази вечер ни беше обратния полет и не можахме да и се порадваме красиво осветена.

 

 

 

 

Интериорът също е много модерен:

 

 

Вътре има музейна част, за която се плаща 15 AZN и автомобилна изложба с вход 10 AZN. Първото беше изложба на кукли и музикални инструменти и според мен е загуба на време, но е въпрос на вкус. Организацията беше доста странна - касата е от едната страна на сградата, а входът за изложбите - от другата 🙂 

 

 

От куклите привлече вниманието ми единствено Настрадин Ходжа:

 

Най-интересното всъщност е в подземието - не съм някакъв голям ценител, но съм посещавала различни изложби на ретро коли и автомобилни салони по света. Тази тук ми се видя много добра, има доста автомобили с достатъчно пространство между тях и като цяло ни беше много интересна за разглеждане:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

За финал - Bugatti Veyron, която за съжаление вече не се произвежда:

 

 

Сега малко за дамската част. Култура, култура, но като стана дума за шопинг, настъпи рязко оживление в женската част от нашата компания 🙂 На входа на Heydar Aliyev има сувенирен магазин. Нашата находка бяха кецовете с надпис "Азербайджан" на марката I love Baku. Моделите са различни цветове и всички са много свежарски. На място в центъра бяха по 50 AZN, но видяхме, че в онлайн магазина са по 30 AZN + 5 AZN за доставка. За съжаление тук в центъра нямаха налични номера и ни пратиха в другия им магазин - ако не бъркам, адресът е този: Üzeyir Hacıbəyli küç., 5; Qoqol küç. 2. Ситуацията изискваше спешни мерки и за нула време се материализирахме в другия магазин. Там вместо да има повече номера, изборът беше още по-ограничен. За жалост от трите дами в нашата група само аз имах късмет да се намери номер за мен и да се сдобия със заветните кецове 🙂 

 

Иначе Центърът на Heydar Aliyev се намира в един приятен парк и малко след ескалатора е надписът "I love Baku", пред който имаше огромна тълпа индийци. Конкуренцията беше жестока, но все пак успяхме и ние да се снимаме 🙂

 

Предната вечер от бара на Хилтън успяхме да видим в далечината Baku Crystal hall - беше красиво осветена. Днес имахме възможност да я разгледаме само по светло, но също е интересна. Използва се за спортни и културни мероприятия и е построена за Евровизия  2012 г. само за 1 година (!!!). Намира се в огромен парк:

 

 

 

Мястото не е токова туристическо и хора почти не срещахме. До тук стигнахме пак с Bolt.

 

В шеги и закачки стана време за обяд. Избрахме Firuze restaurant - заведението е доста голямо, с отделни зали, всяка с различен интериор, някои от тях с изрисувани тавани. Кухнята е местна, цените - малко над средните.

 

 

 

Айрянът не е като турския, но също доста ни допадна:

 

Имаше различни разновидности на плов - той си е част от местната кухня. Пухчо си взе с пиле:

 

 

Денят вървеше към своя край, но ни остана да прекараме малко време на Highland Park, от където има гледка към емблематичните за града Flame Towers. За жалост нямаше как да дойдем отново по тъмно, но поне по светло ги видяхме.

 

Паркът завършва с мемориален комплекс в памет на загиналите във войната за Нагорни Карабах. Разходката тук е малко тъжна, имаше много плочи с млади момчета, някои от тях загинали преди да навършат 20 г....

 

 

 

Ех, дойде време да си взимаме сбогом с Баку - приятна дестинация за няколко дни, лежерна и  без да изисква твърде много организация. Върнахме се до хотела, където бяхме оставили багажа. Полетът на Ивето беше малко по-късно от нашия, но тя ни изпрати до централната гара, от където си взехме шатъла до летището. Пак летяхме от новия терминал, но имаше неприятна изненада - при онлайн check-in-a не ни се генерира бордна карта и изписа, че трябва да я вземем на летището. Там обаче имаше огромна опашка. Не знам дали винаги е така, но е добре да дойдете по-рано на летището, особено ако искате да посетите lounge. Питах няколко служителя, на check-in гише и дори на информация, но няма мърдане - трябвало да чакаме на опашката, не ни пуснаха отпред, въпреки че бяхме само с ръчен багаж. Неприятното беше, че на гишето за бизнес класа обслужваха само такива пасажери и отказваха да поемат от останалите. Някак успях да ги излъжа да ми издадат бордна карта там, но когато отпред се наредиха мъжът ми и моята приятелка, на тях отказаха 😞 

Кацнахме в Истанбул малко след 0 часа и веднага се отправихме към паркинга, където ни чакаше нашата кола. Прибирането беше доста драматично, защото по програма трябваше да пристигнем няколко часа преди началото на работния ден. За щастие мъжът ми е внимателен шофьор и издържа на недоспиване. Благодарение на него бяхме на време в София и дори успяхме да поспим 2 часа преди да отидем на работа 🙂 

 

Край

 

 

 

 

[Ивайла]

Включвам се и аз с обещаната информация за две от местата, които посетихме през първия ден. 

Отдавна ми се ходеше в Баку, но цената на билетите и допълнителното време за пътуване до Истанбул бяха пратили тази дестинация в списъка Евентуално#някога#ама кога. Но покачването на цената в мили на билетите на Търкиш в началото на годината ме превърна в собственик на reward ticket,  след голяма вътрешна борба дали да отида сама в Баку - просто аз не съм от хората, които обичат да пътуват сами. Но късметът е със смелите - след като си купих билет се оказа, че няма да бъда сама. И това ако не е късмет - в самолета за не толкова популярна дестинация да се окажеш с  други магеланци:)

Бях изчела магеланските пътеписи, но продължавайки да ровя в интернет, попаднах на https://azerbaijan.travel/from-oil-innovation-to-artistic-creation и там намерих две от местата, които посетихме през първия ден:

 

• Бибихаят (включен в някои от предлаганите еднодневни турове)  - the world’s first mechanically drilled oil well heralded the era of industrial production in 1846, turning Azerbaijan into the world’s leading producer of oil 
• Балакхани -  оnce a ‘black gold’ paradise - градче, което си нарекохме Гръцкото, заради снимката в сайта, от която може наистина да объркаш дестинацията. 

 

В Бибихаят посетихме джамията. Сегашната сграда е от 1990 година и е реконструкция на джамия със същото име, построена през 13 век и напълно разрушена от болшевиките през 1936 година. Мисля, че е шиитска джамия, съдейки по двете минарета до входа  и характерния зелен цвят вътре, който съм виждала в джамии в Иран.

 

 

 

 

 

 

Оглеждайки се за мястото, откъдето са направени снимките отвисоко в интернет, един човек ни показа как да стигнем до отсрещното гробище, откъде имаше много красива гледка към джамията. 

 

 

Гледката към пристанището:

 

 

Това съоръжение (не знам как точно се казва) се използва като кран на суша - за вдигане на малки катери, товарене и разтоварване, въоръжаване на кораби с ракети , торпедо и т.н.

 

 

 

Не можах да открия много информация за Балакхани, но това, което ми трябваше, намерих в клип от you tube. Всички места (освен снимката от сайта) ги има в google maps, който специално там може да се използва, без да се задава точка, а  за да си следиш маршрута по  предварително отбелязаните места.

 

 

 

 

Наричан Раят на Черното злато. През 19 век тук е имало около 50 петролни кладенеца. И днес, пътувайки за града, от двете страни се виждат съоръженията, които са и символа на Балакхани.

 

 

 

Много е забавно да видиш детска площадка и до нея - малко съоръжение, което пробива земята търсейки нефт. Да не преразказвам, във видеото ще чуете за историята на града, кладенеца от 14 век и ще се разходите по изрисуваните улици. 

 

 

 

 

почти като в Кордоба:

 

Това е сградата, която ни заприлича на гръцка. Нищо общо със снимката в интернет (там е без тръбите с газ, които са навсякъде), но пък градчето се оказа много приятно. 

 

 

 

 

 

 

Тук е сниман някакъв известен в Азербайджан филм и това е главния герой - чичко паричко с пълен с жълтици джоб , който шпионира годеницата си в съседния двор. 

 

 

 

 

 

Балакхани е много приятно място за около час разходка, ако имате път в района. Може да се стигне с обществен транспорт от Баку , но отнема неоправдано много време и затова препоръчвам градчето  ако сте с кола. Цялата ни група остана доволна  и от Кръчмата - Qоvurma Restaurant, който те връща в миналия век като обстановка. Напомни ми и за Узбекистан. Месо, зеленчуци, хляб - истински вкусна храна, на нереално ниска цена.  Паркинга се намира пред ресторанта, така че няма как да го пропуснете. Попитах сервитьора какво означава името на ресторанта - "това е вид ядене, и вие имате същото, даже името беше подобно" - както се досещате, става въпрос за кавърма. 

 

 

 

Да допълня за моята виза - подадох в понеделник, в петък още не я бях получила. Писах на съпорта и след около час отговориха, че понякога е необходимо повече време. После видях, че са ми пратили мейл с визата около 30 минути преди отговора на съпорта. 

 

Благодаря на Яничка@компания за споделеното пътуване - за мен Баку беше много приятна, лежерна разходка, малко под очакванията ми за дестинацията. Истински ме впечатлиха хората - мили, дружелюбни и все още "неразвалени" от туристите. Бих отишла пак за уикенд,  при нормална цена на самолетните билети:).

 

 

 

 

 

[Ирена Николова]

Да допълня и аз няколко думи и снимки за двудневното ни пребиваване в Баку на връщане от Грузия. Споделям мнението, че не е дестинация за дълъг престой, но няколко дни (около три-четири, не повече) биха били интересни. Ние случихме дните около Ф1, всъщност си тръгнахме в деня, в който започваше. Понеже хич не ни е интересна Формулата, освен затворената част от центъра заради трасето и трибуните, ни останаха за спомен няколко смешни случки с придвижването и с намирането на airbnb-то в Стария град, но чак някакви сериозни проблеми не сме имали. Та по повод затворената Двойна порта и улиците обърнахме по-сериозно внимание на Стария град плюс тур до Калните вулкани, петроглифите, Горящата планина и джамията Бибихаят.

За да не се повтарям с написаното по-горе, ще насоча вниманието към Стария град - Ичери-Шехер. Освен обиколката, която се подразбира, си заслужава да се влезе в двореца на Ширваншах, който днес е музей. 

Другото, което за нас беше много емоционално, са местата на снимките от "Диамантената ръка" с култовите фрази "Черт побери" и "Руссо туриста - облика мораля". В едната къща собственик е внукът на жената, живяла там по време на снимките. Разказа ни, че единственият жив актьор от "техните" сцени е бил там миналата година, когато навършил 85 години. Снимахме се и с костюма на Андрей Миронов 🙂.