дневник Jambo Kenya

[chandni]

Няколко години след Намибия отново е време за Африка и по-специално за Кения. Идеята за това пътуване претърпя редица промени основно заради финансите, които щеше да погълне. Първоначално посещението ни трябваше да съвпадне с периода на Голямата миграция. Промоционалните цени на турските авиолинии обаче не включваха този период, последва и предложение за повишение на входните такси на националните паркове, по-осезаемо за Масай Мара, и всичко това предопредели месеца на посещение на Кения - юни. 

 

И ето ни през юни, потопени в безвремието на Африка.

 

Програмата е стандартна и  обхваща 12 дни в най-известните паркове в страната. Този път решаваме да си дадем повече време за наблюдение на диви животни, вместо да препускаме от парк в парк. 

 

Търкиш няколко пъти променяха часовете на полетите и първоначалната идея с потегляне към първия парк в 6 часа сутринта пропадна, за да отстъпи място на няколкочасова пауза за душ и дремване. След дълго търсене на настаняване, което да не надхвърля психологическата граница от $100 😀, да не е съмнителна къща за гости и да се намира в прилично изглеждащ район, се спряхме на Best Western Plus Meridian Hotel Nairobi. Не беше лош избор, стаята и закуската бяха приемливи, особено за изморени от дълъг път туристи.

 

Търсенето на сафари фирма, която да организира престоя ни, ми коства доста време ровене. Компанията, на която се доверихме, избрахме след запитвания до няколко такива. Първоначалният ни избор беше друга фирма, с която разменихме няколко десетки имейла, докато стигнем до уточняване на настаняванията. Прегледахме всички лоджи, които получихме като предложения от различните фирми, видяхме рейтинга им, ориентирахме се в цените и така избрахме най-доброто за нас съотношение цена - качество. Когато уточнихме детайлите по настаняванията и получихме финалната оферта, останахме мнооого неприятно изненадани от разлика, изразяваща се в над $1000/човек от първоначално оферираното. 😀 Знаехме приблизително всяка лоджа с каква цена на нощувка е и сметките никак не се връзваха. Поискахме ревизиране на офертата, очевадно нещо не беше наред. Кенийката, с която си пишехме се изнерви и без много обяснения приключи комуникацията с нас (може би за наш късмет 😃). Психологията на африканците е ясна на всички ни и затова трябваше да стъпваме внимателно. Писах на следващите три фирми, които ми бяха направили впечатление при първоначалното проучване, с конкретно запитване. Двете върнаха регулярен отговор, нямащ общо с въпросите ми. От третата компания получихме мейл, който ни накара да се спрем на тях. 

 

Търкиш, както се очакваше, кацнаха с петнадесетина минути по-рано, което обаче не беше плюс за нас, защото прекарахме поне още толкова време в самолета, докато чакаме да ни свалят. Почти в полунощ опашките за проверка набъбваха с всяка минута и естествено служителите не си даваха зор. Правеше впечатление, че из летището щъкаха десетки служители с баджове, чиято функция беше да наблюдават или напътстват пътниците в някакви посоки. Никога не бях виждала такъв многоброен летищен персонал. Чакането на багажа ни се стори цяла вечност след дългите часове, които ни отне да се доберем до Найроби. Щастливи задърпахме куфарите в посока табелата Exit, но радостта ни моментално се изпари. Видяхме дълга, извиваща се опашка. Сигурно 100 човека стояха с багажите си и чакаха да ги прекарат през скенери (мисля, че бяха само два). Увесихме носове, тук щяхме да откараме около час и времето за престой в хотела съвсем щеше да се редуцира. До нас обаче изникна нашият спасител - човек с бадж на врата и мазна усмивка върху лицето 😄. Дори не обърнах внимание какво пише на табелката му. Мъжът ми го попита за какво е тази огромна опашка, той обясни и мъжът ми с явно разочарование в гласа каза, че това не е никак добре за туристите. На нашият човек явно му светна лампичката, че му се отдава възможност да се изяви пред нас. 😃 Попита това ли са всичките ни багажи - 3 куфара + 2 раници на гърба и след нашето потвърждение чухме неговото: "Следвайте ме". Затъркаля единия куфар пред нас, ние вървяхме плътно зад него, за да не го изгубим в навалицата. И така се оказахме начело на опашката, очаквайки да се освободи скенера и да пуснем нашите багажи. После в реда на нещата беше да намерим банкомат, за да се отблагодарим на този услужлив човек.😃

Хващането на Uber беше леко предизвикателство, наложи се да пообиколим насам-натам, докато шофьорът разбере от къде да ни вземе. За щастие пред летището ни се залепи само един, който да ни предлага такси, очаквах лепките да са много повече.😃

 

След около 2 часа сън, полузаспали слязохме за закуска. Уговорката с организаторите на сафарито беше да срещнем гида и представител на фирмата в лобито на хотела в 6:30. Сблъскахме се с първата изненада за кенийското ни приключение - в 6:31 излязохме от ресторанта и двамата вече ни чакаха. Получихме грижливо опакован подарък и поехме към първия от набелязаните паркове - Източно Цаво.

 

 

В национален парк Източно Цаво, близо до гейта, имахме възможно най-доброто приветствие от двойка лъвове, които специално за нас напуснаха убежището си в близост до пътя и полегнаха на 5-6 крачки от джипа, за да правят техните си неща. 
 

 

 

 

 

Следва ....

[chandni]

В национален парк Източно Цаво избрахме да спим в Ashnil Aruba Lodge вътре в парка. Всъщност намеренията бяха навсякъде да отсядаме вътре в парковете, но на някои места цените на лоджите вътре бяха толкова неприятни, че ни отказаха и се задоволихме с настанявания в близост до някой от гейтовете. Ashnil Aruba Lodge се оказа добре поддържана, с много зеленина, стаите се посещаваха от камериер по 2 пъти на ден. Като цяло обслужването тук беше на ниво, всички от персонала бяха много усмихнати и отзивчиви.

 

 

 

 

Изхранването беше на блок маса, с избор от 3-4 вида салати, 3-4 вида ястия с месо и толкова без, за десерт се предлагаха няколко вида плодове и няколко вида пасти/торти. Напитките по време на обяд и вечеря не са включени в пакета на сафарито и се заплащат допълнително - бира + малка минерална вода = KES660. Може да се плаща с карта или в брой, дори бакшишите за пиколото платихме с карта на рецепцията. Електричеството не се спира и не е прекъсвало, нямаше проблем с къпането, топла вода имаше, макар и не гореща. Налягането на водата беше леко слабо. 

 

Комплексът гъмжеше от птици, вервет маймунки, различни размери гущерчета, веднъж се мерна и малката антилопа dik-dik. Сутрин сякаш стотици птици се надпреварваха да ни събудят с песните си. 

 

Agama

 

Vervet monkey

 

 

 

Източно Цаво през юни е с не много висока растителност, което позволява сравнително лесно да се забележат животни. Имахме късмет още първия ден на две места съвсем до пътя да видим лъвици с техните малки: 

 

 

 

Impala

 

В далечината видяхме и крокодил: 

 

Waterbuck

 

 

Lilac-breasted roller

 

Southern ground hornbill

 

На излизане от парка Източно Цаво две мъжки импали решиха да мерят сили в спор за женските:

 

След кратка схватка победеният напусна сцената.

 

Следва ... 

[Яничка]

Страхотни снимки! А лоджът изглежда, точно както си представям едно класическо сафари. Погледнах го набързо в Booking - цената му е съвсем прилична, макар и само с вкл. закуска. 

[chandni]

По принцип ще направя обобщение на цените в края на темата, но понеже споменаваш цената на Booking, сега погледнах, че е около 160 долара на вечер само със закуска. Когато ние планирахме, цените в Booking пак си бяха такива и пак само със закуска, докато от фирмата, която ни организира сафарито ни го резервираха за по $170 на вечер на палатка, като това е цена за full board, а имай предвид, че в нея е включено и настаняването и изхранването на гида, защото всъщност сме трима, а не двама. 

[chandni]

В национален парк Западно Цаво отседнахме в Ngulia Lodge, за която бяхме чели, че е с доста овехтяла база. Обикновено избягваме такива места, но този път цените наложиха да занижим критериите. А и тук се очакваше да сложат месо като примамка за леопард. При предишните сафарита леопардът все ни се изплъзваше, а тук беше почти сигурно, че ще го видим. Това наклони везните към избора на Ngulia Lodge за настаняване в този парк. Пристигнахме без големи очаквания, но когато излязохме на терасата на стаята си и пред очите ни се откри красива гледка към долината, решихме, че всъщност мястото не е толкова лошо. В допълнение имахме 3 водоемчета точно под терасата и от първа линия можехме да наблюдаваме животните, които идват на водопой. Тези водоемчета се оказаха много популярни сред местните диви обитатели и почти постоянно през деня се редуваха слонове, биволи,  маймуни, глигани, търсещи прохлада. Тук втората вечер станахме свидетели на битка между два мъжки слона. Леопардът, който трябваше да се появи вечерта, нехайно подмина срещата с нас и оставената му примамка. Бяхме крайно разочаровани от късмета си. За радост се появи втората вечер, дори след като оглозга гръбнака, който му бяха провесили, дълго се навърташе наоколо, излизаше от храстите няколко пъти, за да се полюбуваме на грациозната му походка.

 

 

Може би защото посетителите в лоджа се брояха на двете ми ръце, изхранването беше избор от 2 варианта за предястие, основно и десерт.

 

В този отдавна изгубил очарованието си хотел, камериерът много се постара да внесе в стаята ни цветна свежест и да ни усмихне. При пристигането си имахме хавлиено слонче върху леглото, а втория ден след гейм драйв хавлиите бяха аранжирани така: 

 

 

Чаршафите и хавлиите се сменяха всеки ден.

 

Ако сега трябваше да решим дали е подходящо да дойдем в този парк в средата на юни, бихме се замислили. След дъждовете храстите бяха зелени, на повечето места буйно разлистени и в допълнение покрити с нещо като паяжина от някакво увивно растение. Резултатът е ясен - на малко места можеш да видиш повече от 10 метра в далечина, което прави откриването на животните трудно, някъде бих казала невъзможно. Тук, зад жирафа, се вижда растителността:

 

 

За сметка на едрите животни гъмжеше от представители на най-дребната антилопа - dik-dik:

 

 

 

 

 

 

Земна катерица

 

Ходихме до Mzima Springs, където имаше много маймуни вервет, влечуги, хипопотами, киснещи се във водата, както и крокодил, отворил паст срещу един бързей в очакване на рибки.

 

 

 

 

Helmeted guineafowl

 

Brown Snake-Eagle

 

Von der Decken Hornbill

 

White-headed Buffalo Weaver

 

Shetani Lava Flow с антилопа Klipspringer

 

Ако някой не разполага с достатъчно време и не държи да види леопард на примамка, може да пропусне национален парк Западно Цаво или пък да му отдели само ден. Ако обаче искате да видите по-разнообразен пейзаж, това място ще ви го предложи.

 

В края на деня се отдавахме на релакс покрай водоемите и се потапяхме в неописуемите африкански залези:

 

 

Следва ... 

 

 

 

[FlyTraveler]

На 14.06.2024 г. в 22:26, chandni каза:

В национален парк Източно Цаво избрахме да спим в Ashnil Aruba Lodge вътре в парка.

 

 

 

 

 

 

След кратка схватка победеният напусна сцената.

 

Следва ... 

В Източно Цаво има също лоджа от типа на Нгулия с безумно красива гледка, но Ashnil Aruba е по-сафари тип палатков лагер, вместо да е хотелски тип настаняване. Клиентелата също е различна, което не е като съвсем да е без значение.

Много хубави сайтингс сте имали, снимките също са много добри! Браво! Прайда лъвове с малките лъвчета е просто супер! Виждам и, че до река Галана са ви завели.

[FlyTraveler]

На 17.06.2024 г. в 19:23, chandni каза:

В национален парк Западно Цаво отседнахме в Ngulia Lodge, кански залези:

 

 

Следва ... 

 

 

 

Гледката от Нгулия е толкова красива (и то във всички посоки), че винаги се примирявам с групите поляци и разни други плажуващи екскурзианти, дошли за ден-два на сафари от крайбрежието. 🙂 🙂 Добре сте хванали леопарда, на такава светлина не се снима лесно, трябва да се дебне за момент, когато не се движи. 

Иначе от двете Цаво-та, аз предпочитам Западно без да се замисля. Много, много по-красив парк от Източно Цаво, който е и огромен. За да се види целият са нужни поне 3 нощувки и целодневно препускане. Само до езерото Джипе да се отиде е нужен цял ден и пълни резервоари с гориво. По-малко животни се виждат от Източно Цаво, но пейзажите са изумителни. Освен Шетани разлятата лава има още една, с още по-красиви гледки, въпреки, че от там не се вижда Килиманджаро. Клипспрингера на Шетани е голяма находка.

Западно Цаво е наистина един от най-красивите паркове, които съм виждал в цяла Африка.

[chandni]

Благодаря за коментарите, @FlyTraveler - те винаги са ценни и полезни!

 

В момента вече сме в Маасай Мара, който е последната точка от нашето сафари и наистина най-красивите и разнообразни пейзажи, които видяхме, бяха в Западно Цаво. Докато обикаляхме, с мъжа ми точно това коментирахме, че ти със сигурност предпочиташ Западно Цаво, защото е по-диво. Тук и животните бяха доста по-плашливи и трудни за снимане - личеше си, че не са свикнали с присъствието на човека в близост. Когато тръгвахме за гейм драйв, само километър след гейта на Ngulia срещнахме семейство слонове. Въпреки, че ние бяхме изключили двигателя и единствения шум, който издавахме, беше от затвора на фотоапарата, заради спрелите зад нас два джипа с местни, които не изгасиха двигателите си, слоницата в непосредствена близост до джипа, която имаше и малко, се изнерви и на два пъти тръгна много заплашително към нас. Естествено се постреснахме, гидът започна да отстъпва назад, но в един момент бяхме притиснати от задните джипове, отстрани до нас друга слоница даваше признаци на нервност и нямайки накъде повече да отстъпваме гидът започна да форсира двигателя, при което слоновете отстъпиха.

 

Нямаше никакви тълпи при нас в лоджата. Бяхме максимум 3 стаи и беше изключително спокойно. Ngulia си заслужава и заради трите водоема, които привличат множество животни по всяко време и дават възможност да проследиш взаимоотношенията между тях. 

 

Относно леопарда - слагаха примамката доста късно (в 19 часа) когато вече беше доста тъмно, а той се появи и още по-късно, когато вече беше пълен мрак. Обективът, с който снимаме е Sigma 150-600 и не е много "светъл", което допълнително затрудни снимането. Наложи се мъжът ми да вдигне ISO-то до 6400 и дори до 12800. По-късно разглеждах отново снимките на @Pantelej Putnik и видях, че при тях леопардът е дошъл по светло, но ние нямахме този късмет...  

[chandni]

След най-големия национален парк в Кения - Източно Цаво и живописното Западно Цаво следваше вторият най-популярен парк - Амбосели. Името идва от масайска дума, която означава солен прах и наистина навсякъде беше много прашно. Паркът предлага разнообразни гледки – равнини, акациеви гори, трънливи храсти, блата и мочурища и е известен с големите си стада африкански слонове. Докато се движиш в различни точки, в заден план се разкрива гледка към Килиманджаро, което добавя допълнителен чар към пейзажите. Разбира се трябва да си късметлия, за да видиш планината, лишена от своята шапка от облаци. За разлика от предния парк - Западно Цаво с високите треви и храсти, тук тревата беше ниска, храстите много по-малко и без усилия се откриваха животни.  

 

На сутринта, на влизане в парка, слънцето се издигна, разливайки пред очите ни розово, жълто и оранжево:

 

Wildebeest (Антилопа Гну a.k.a. The "Spare parts" animal)

 

 

 

 

 

 

Secretary Bird

 

African sacred ibis

 

Grey Crowned Crane

 

Лъвовете отново ни се показаха от близо, прекарахме известно време около тях, наблюдавайки как лениво се изтягат в тревата. Слънцето започваше да напича и те ставаха все по-мързеливи.

 

 

 

 

 

Семействата слонове бяха обичайна част от пейзажа в Амбосели:

 

Биволски чапли (Cattle egret) придружаваха слоновете. Бяха красива гледка - мудно движещи се слонове и реещи се около тях бели чапли:

 

 

Последвахме стадата и стигнахме до мочурища, където слоновете хапваха свежа трева. Привечер, когато излизаха от тресавището, те започваха да се посипват с пръст, за да изсъхнат.

 

 

В края на гейм драйва слънцето красиво загасваше и успяхме да го хванем на фона на акациевите дървета. Беше чудесен завършек на деня ... 

 

Следва ... 

[chandni]

В Amboseli National Park се настанихме в Sentrim Amboseli Lodge. Голямата посещаемост на парка води след себе си надути цени на настаняванията вътре в него, както и на тези в близост. След известно премисляне избрахме да спим извън парка, но близо до него. Sentrim Amboseli Lodge беше на 15 минути от Kimana Gate на Amboseli National Park.

Когато пристигнахме, на рецепцията изникна младеж със захабена ризка. Това ме навя на мисълта, че вероятно тук няма да ни хареса колкото в Ashnil Aruba Lodge, въпреки по-високата цена за нощувка. Цената се определяше по-скоро от близостта до известен парк. За разлика от Ashnil Aruba, където служителите бяха чисти и приветливи, тук персоналът като цяло беше по-неугледен.

Бяхме платили за голяма палатка с баня и тоалетна, а на място получихме бунгало. Комплексът беше с натурални зелени площи, зад бунгалото ни беше нещо като джунгла, не посмях да седна на оставените на верандата столчета, защото се опасявах от това какво може да изскочи от високите храсти и треви. 

 

 

 

 

Храната отново бе на блок маса, по-разнообразна, но не особено вкусна. 

Налягането на водата отново беше слабо, от мивката почти не течеше вода, а от душа течеше основно гореща. Отново си взехме "приключенски" душ.

Напитките в ресторанта могат да се заплащат с карта.

[chandni]

Следващата спирка беше град Накуру, до който е Lake Nakuru National Park. Потеглихме от Amboseli около 7:30 и пристигнахме в хотела в Накуру в 14:15. Дълго и изморително пътуване. По главния път е пълно с камиони, кара се бавно, но всички шофьори са много толерантни и се изчакват при изпреварване. Това не мога да си представя как би се получило в нашата родина. Ако така се изпреварваше тук, щеше да има още повече катастрофи, както и поступани на пътя шофьори. Гидът обясни, че Уганда и Руанда използват пристанищата на Кения и пренасят товари от корабите към вътрешността на континента. Когато преминавахме през населени места наставаше малка лудница - пазари около пътя, освен леките коли и камионите върху платното се щураха пешеходци и мотоциклетисти. Нашият шофьор явно имаше опит, умело се навираше и избягваше препятствията пред себе си.

Бяхме получили съвет да изберем хотел в града, тъй като паркът е в близост. Препоръчаха ни хотел Buraha Zenoni, който се оказа много добро попадение. Модерно обзавеждане, чисто, служителите изпънати в нови униформи, вежливи и усмихнати. Хотелът се намира в нещо като предградие на Накуру, заобиколен от красиви, богаташки къщи, каквито рядко виждахме тук.

Единствената издънка по време на африканската ни ваканция беше в този хотел. За отбелязване е, че навсякъде персоналът е многоброен. Конкретно в Buraha Zenoni около басейна имаше 5 маси с клиенти, обслужвани от 5 сервитьори.  За сметка на голямата бройка навсякъде нещата се случват бавно и резултатите не винаги са удовлетворяващи. Въпреки бързането по пътя към Накуру, изпуснахме обяда на блок маса, включен в цената на настаняването ни. Гидът говори на рецепцията да си изберем храна от менюто, което ни донесоха в лобито. Поръчахме по една салата на Шеф готвача и тилапия на скара. Сервитьорката записа поръчката и изчезна. Час по-късно, след като обяснихме на още една сервитьорка какво сме поръчали, получихме салатата на Шефа - зеле с моркови и няколко резена домат.  От 14:30 до 16:00 часа не успяха да ни приготвят тилапията на грил. Изгубихме търпение, размрънкахме се на рецепцията и писахме на фирмата-организатор. Те реагираха бързо и се свързаха с мениджъра на хотела. Като компенсация получихме напитки за престоя ни. Пакетът ни за настаняване включваше само храна и нощувка. От този момент нататък персоналът стана крайно мил с нас. Така че, изключвайки недоразумението със забравената поръчка на обяд, всичко останало мина много добре. Стаите бяха комфортни и просторни. И най-важното - най-накрая получихме възможност да се къпем с топла вода и силна струя. На такива места оценяваме колко много имаме в ежедневието си и колко сме се разглезили. Хотелът приема плащания с карта.

 

 

В деня на пристигане в Накуру не правихме гейм драйв. Това позволи да отделим време да се слеем с местните. Тръгнахме покрай главния път и любопитно извръщахме глави наляво и надясно, за да изпуснем възможно най-малко от случващото се около нас. Бяхме единствените mzungu (бели хора) наоколо. Отвръщахме на втренчените погледи с поздрав на Swahili: "Jambo! Mambo? Poa poa". Деца бягаха към нас, за да ни прегърнат, възрастните се усмихваха, махаха ни, бибиткаха от колите. Беше забавно. Мзунгу беше слязъл от джипа и вървеше сред тях по прашните пътеки. Само на едно място трима младежи се доближиха, за да просят почерпка.  Никъде не сме се почуствали застрашени.

Около 6 часа на следващата сутрин чухме силна музика и песни. Отне ни известно време, за да се досетим, че идват от някоя църква. Наоколо имаше десетки. Следобяд отново имаше молитва, последвахме музиката и се озовахме в близката църква. Млади хора свиреха и пееха религиозни песни. След молитвата пасторката дойде при нас, за да ни благодари за присъствието. 

 

 

[chandni]

Lake Nakuru National Park се намира в Голямата рифтова долина. Паркът не е голям, но предлага възможност да се наблюдават много птици. Тук успяхме да видим бял носорог, както и редките жирафи на Ротшилд.

 

Сутринта ни започна много добре - наблюдавахме лъвове, които бяха повалили бивол:

 

Две-три хиени се навъртаха около плячката. Първоначално лъвовете я бранеха, после те се отдръпнаха и биволи започнаха да правят опити за прогонване на хиените.

 

Лъвовете бяха сити и се отдадоха на почивка ...

 

И на нежност ...

 

Long-crested eagle

 

White-fronted Bee-eater

 

 

Red-tailed Hawk

 

Water kingfisher

 

Glossy Starling

 

 

На брега на езерото имаше голяма колония пеликани

 

В Танзания бяхме виждали бял носорог в далечината, а в национален парк Накуру ни се показа на няколко места и то съвсем отблизо:

 

Тази зебра известно време стоеше неподвижно, сякаш позираше пред обектива:

 

 

Baboon Baby 

 

Rothschild's giraffe

Жирафът на Ротшилд прилича повече на масайския жираф. В сравнение с него оранжево-кафевите му петна са с по-малко назъбена форма, а съединителният канал е с по-кремав оттенък. Освен това жирафът на Ротшилд няма петна по долната част на краката, което създава впечатлението, че носи бели чорапи.  

 

 

 

 

Тръгнахме си изключително удовлетворени от това, което ни предложи парка. Посещението си заслужава.

 

Следва ....

[chandni]

Пътят между Buraha Zenoni Hotel, Nakuru и настаняването в близост до Masai Mara National Reserve ни отне около 4 часа. Отново тесни пътища със завои и много камиони. Както може да се очаква отсядането в лоджи в най-известния парк в Кения не е евтино удоволствие. След като входа за парка скочи на $100/човек/12 часа съвсем не смятахме да увеличаваме разходите си и да спим вътре в парка, особено в случай че тук имахме 3 нощувки. Дълго преглеждахме възможностите за настаняване и цените и в крайна сметка се спряхме на по-бюджетен вариант - Enchoro Wildlife Camp. Избрахме го, защото прочетохме, че миналата година е бил реновиран. Платихме за superior double tent с баня и тоалетна. Палатката беше нова и чиста, но санитарните зони не бяха обновявани и изглеждаха захабени.

 

 

 

Напитките тук се заплащат само в брой.

 

След вкусната готвена храна в Buraha Zenoni Hotel, тук всичко ми се стори блудкаво, с изключение на палачинките за закуска. Персоналът упорито се опитваше да компенсира редицата минуси, показвайки учтиво отношение към всеки един гост. Всички бяха усмихнати и услужливи. Но това разбира се не е достатъчно, за да препоръчам мястото. Базата има нужда от по-сериозно освежаване. Зелените площи отново не бяха поддържани. Токът спираше често и преминавахме на генаратор. Първата нощ имах приключение под душа. Всъщност, като се замисля, на сафари в Африка много рядко имам късмета да се изкъпя нормално. Или водата е много гореща и няма опция за разхлаждането ѝ, или топла вода изобщо няма. Първият път когато влязох под душа в Enchoro Camp налягането беше толкова слабо, че едва виждах струята вода. Докато се усетим да спрем проточния бойлер започна да пуши и се размириса на изгорял кабел. После 10 минути треперейки нагласях водата и мъжът ми беше подреден до ключа за бойлера, за да включва и изключва, когато водата стане нетърпимо гореща. На сутринта разказвахме на гида за случката в банята, момичето от рецепцията чу и след гейм драйв някой беше коригирал струята на душа. Мъжът ми успя да вземе нормален душ. Аз се занимавах с пренареждане на багажа и реших, че ще се къпя когато приключа. И отново греда - точно влизам, намокрям се, токът спира и проточният бойлер не може да се захрани от генератора. Резултатът беше студен душ. Чак на третата вечер имах щастието да се изкъпя с гореща вода.

 

Преди да влезем във всеки един парк разпитвахме гида ни Давидо какви животни можем да видим в него. След като бяхме преминали през почти всички паркове от програмата ни, оставаше надеждата, че големите котки - гепард и леопард ще ни се покажат в Masai Mara National Reserve. На сутринта, на път за Масай Мара, мъжът ми каза на гида, че много се надява днес да ни е уредил среща с двете животни, които много искаме да видим, но досега нямахме късмет - гепард и леопард (изключваме примамения с месо в Ngulia Lodge по тъмно). Целият екшън, който последва в този парк се въртеше именно около намирането на големите котки. Емоциите бяха невероятни. Със сигурност не бихме могли да забравим своята първа близка среща с тези красиви котки.

 

Кампът, в който спахме, беше много близо до Oloolaimutia Gate:

 

След влизането гидът започна да държи връзка с другите по радиостанцията и директно тръгнахме към място, където бяха видели лъвове. Докато си говореше с другите, той никога не ни съобщаваше накъде отиваме и какво точно ще търсим. Вероятно за да не сме разочаровани, ако при пристигането ни животното вече е заминало. По интензивното темпо, с което започвахме да се движим след разпалената комуникация по радиостанцията и/или телефона, знаехме, че предстои нещо интересно - среща с големите котки! Движихме се много бързо и наближихме огромно струпване на джипове, както винаги гидът ни се стараеше да бъдем в центъра на действието. В Мара пътищата, дори и главните, са доста тесни, а страничните са с ширината на един джип. При разминаване с отсрещните джипове два от тях пропаднаха в процеп и се наложи нашият човек да ги изтегли с въже. Заради настаналата суматоха и рев на двигатели групата лъвове се беше релокирала и я изпуснахме. Това не намали ентусиазма ни, защото предходните дни бяхме видели доста лъвове.

 

Междувременно срещнахме този симпатяга, който разхождаше един Yellow-billed oxpecker, кацнал на шията му:

 

 

 

 

Изведнъж по радиостанцията гръмна съобщение, което инжектира доза адреналин на нашия човек и джипът "полетя" по прашните пътища на Масай Мара. Давидо ни информира, че е направил apointment с някого. Джипът така скачаше по бабуните, че се наложи да седнем по местата си и да закопчаем коланите. Пристигнахме на място, където вече се бяха събрали 20-на джипа. Въпреки струпването Давидо с няколко маневри успя да вклини джипа точно пред храста, зад който се криеше .... гепард. Бяхме толкова екзалтирани, че гепард се намира само на няколко метра от нас и всеки момент може да ни се покаже в цял ръст, че бяхме готови да стоим с часове и да изчакаме да се размърда.

 

 

Без каквото и да е предупреждение двигателят запали и отново се понесохме с висока скорост нанякъде. Мъжът ми малко се разочарова, защото държеше да изчакаме илизането на гепарда от храста. Но гидът ни успокои, че имаме друга среща. След кратко препускане се озовахме до поляна с още 20-на джипа. При такова струпване беше сигурно, че наблизо има голяма котка. Видяхме я, излегната сред тревите - отново гепард, но светлината не беше добра. Мъжът ми поиска да се върнем при предходната находка, която беше много близо до пътя и светлината беше подходяща за снимки. Гидът не го послуша и потегли в противоположна посока. Стъписахме се, защото дотогава той винаги се вслушваше в желанията ни - когато искахме спираше, когато кажехме тръгваше, дай малко напред, дай назад, всеки каприз се изпълняваше съвсем точно. Сега, когато бяхме стигнали до блянуваната близка среща с гепард, зарязахме не една, а две локации с тези животни?! Интуицията ми подсказваше, че мъжът ми започва да се изнервя, когато го погледнах разбрах, че съм права. В следващия момент, джипът наби спирачки и измежду множеството струпани джипове, паркирани във всевъзможни посоки се появиха не един, не два, не три, а цели пет гепарда! Майка с 4 младежи. И всички минаха доста близо до нашия джип. Късметът най-накрая беше на наша страна - видяхме тези грациозни котки. Давидо последва групата от гепарди, изпреварвайки голяма част от джиповете и отново бяхме позиционирани близо до животните. 

 

 

 

В цялата какофония около гепардите приятелски джип - един от онези, които ни свирнаха, че има гепарди, спука гума и се наложи да спрем преследването и да му окажем помощ. След паузата тръгнахме отново да търсим групата котки. Паркирахме там, където очаквахме да се появят и зачакахме нетърпеливо. Първо се появиха тийнейджърите, които се гонеха и боричкаха. След тях излезе майка им и с бърза стъпка се отправи към пътя и го пресече точно до нашия джип. Отново бяхме позиционирани перфектно.

 

 

 

 

Насочи се към храстите и изчезна в тях. Не след дълго се появи с плячка в уста - газела на Томпсън.

 

 

Младите гепарди останаха от другата страна на пътя, колоната от джипове не им позволяваше да имат визуален контакт с майка си.

 

 

Майката изчезна от погледа ни, после се върна и плячката вече не беше в устата ѝ. Малките я видяха и се отправиха към мястото, където ги очакваше закуската.

 

Доволни от видяното, започнахме безцелно да реем погледи наоколо и да се наслаждаваме на времето си тук, спирахме за снимки все по-рядко. В обиколката си стигнахме до границата с Танзания и разбира се незаконно пресякохме в отсрещния парк. След кратката фотопауза на границата, радиото отново се оживи и гидът нареди: "Седнете", след което джипът потегли с мръсна газ и заподскача по неравностите. Изпреварвахме всички джипове и ванове по пътя си. След като вече бяхме виждали от близо доста гепарди, подобно бързане можеше да означава само едно - леопард! След известно препускане по бабуни и камънаци с над 80 км/час, изведнъж джипът спря и гидът слезе. Предположихме, че с това подскачане сме повредили окачването.  Единият заден амортисьор се беше откачил, на два пъти се наложи да спираме, за да го ремонтира. Това ни забави и пристигайки на мястото, леопард вече нямаше.  За пореден път голямата котка ни се изплъзна ... 

 

Topi Gazelle - отскубнала се от хватката на някоя голяма котка: 

 

 

Hooded vulture

 

 

В жегата някои се разхлаждаха така:

 

А тези влязоха в спор за място на плажа, в крайна сметка крокодилът отстъпи и реши, че е време да се разхлади във водата:

 

След гейм драйв Давидо тръгна да ремонтира джипа. 

 

Следва ....

[Яничка]

Толкова интересно разказваш, че бях в напрежение какво животно ще изскочи, все едно съм там :)

[Lindt]

Страхотни снимки сте направили! Дано скоро да отидете и на друго сафари, че да се вдъхновя да ви последвам. 

[chandni]

преди 46 минути , Яничка каза:

Толкова интересно разказваш, че бях в напрежение какво животно ще изскочи, все едно съм там 🙂

Беше много емоционално наистина - толкова дълго чаканата среща с големите котки. 🥰

 

преди 28 минути , Lindt каза:

Страхотни снимки сте направили! Дано скоро да отидете и на друго сафари, че да се вдъхновя да ви последвам. 

Благодаря! Може би няма да е съвсем скоро, но предполагам следващата спирка за сафари ще бъде Ботсвана. 

[chandni]

На следващата сутрин амортисьорът беше ремонтиран и джипът беше готов да заподскача по неравните пътища в Masai Mara National Reserve. След въодушевеното преследване на котки предишния ден, днес, като последен гейм драйв в Кения, решихме да го караме по-лежерно и да спираме за снимки само за интересни животни в близост до пътя. През останалото време просто щяхме да съзерцаваме сменящите се пейзажи. След 11 дни тук имахме няколко хиляди снимки, а картите памет се пукаха по шевовете. Докато се разхождахме безцелно из парка, видяхме струпване на 6-7 джипа, което със сигурност не се дължеше на слонове или антилопи. Присъединихме се към тях. В далечината 4 луди тийнейджъри лъвчета се боричкаха, а майка им се навърташе наоколо. Те се придвижваха бързо и изчезнаха в близките храсти.

 

Продължихме да търсим нещо интересно, докато нашият водач не получи новини и не ускори темпото. Каза, че отново ще се срещнем с групата гепарди от вчера. На място видяхме огромно струпване от около 30-на джипа. Не се виждаха гепарди. Не знам как в цялата тази лудница отново се озовахме на първа линия, точно пред един рошав храст. Знаеше се, че зад него се крият четири тийнейджъри гепарди. Не можеше да се отрече, че Давидо притежаваше таланта без особено усилие да си проправя път сред десетките джипове и да се позиционира точно там, където се очаква да се появи животното. Не след дълго зад храста щръкна краче, после нечия опашка се размърда, после се надигна глава, за да огледа обстановката. Накрая един от младежите излезе от укритието си зад храста, застана отпред и започна да се оглежда, сякаш целта му беше да ни се покаже и да ни позволи да го наснимаме. След това се скри отзад и полегна, а на негово място се появи следващия млад гепард. Редуваха се да излизат и да позират пред храста за радост на десетките хомо сапиенси, които бяха вперили погледи в тях.
 

 

Когато наоколо имаше големи котки, винаги се навърташе поне един джип с рейнджъри. Те се грижеха да не се доближаваме твърде много до животните, а при големи струпвания действаха като регулировчици. Движението около гепардите беше напълно блокирано в двете посоки. Очевидно беше, че паркът е много популярен.
 

След като изгубихме гепардите в близките храсти и изчакахме огромната редица от джипове да потегли, отидохме да търсим късмета си другаде. Изведнъж получихме "факс" и се втурнахме нанякъде. Друсаше толкова много, че ни беше трудно да се задържим прави. По-разумно беше да седнем и да затегнем коланите. Излязохме от един от порталите на Масай Мара, преминахме през някакво селище, след което влязохме през друг гейт. Давидо ни съобщи, че се опитва да ни уреди друга среща, но с жените никога нищо не било сигурно. Не знаехме дали става дума за женски леопард, но тайничко се надявахме, че в последния ни ден тук, той ще направи всичко възможно, за да ни покаже и това животно. Особено след като го бяхме изпуснали предишния ден заради проблема с амортисьора. По пътя срещахме други джипове, които се движеха в нашата посока. Трябваше да минем през заблатени участъци и огромни кални локви, но нашият водач ги преодоля много умело. Зад нас един от джиповете затъна и известно време се опитваше да излезе от лепкавата кал. Преди да сме загубили някоя пломба, стигнахме до рекичка с много храсти по поречието. Няколко джипа бяха окупирали част от храстите и чакаха. Разбрахме, че някъде там се крие леопард. Изведнъж някой каза, че е пресякъл реката и всичките 10-на джипа се втурнаха да пресичат. Когато видях какъв страшен брод трябва да преминем, за да видим евентуално леопарда, ми прилоша. Недълбока вода с доста големи и остри камъни в нея и в допълнение стръмно спускане и след това стръмно изкачване (почти отвесни). Пред нас един от джиповете застана на три гуми и вися известно време в това положение. Усетих как ме избива студена пот, но нямаше връщане назад - имаше джипове пред нас и зад нас. Исках да скоча долу и да премина пеша. Стори ми се по-малко стресиращо да вървя пеш близо до храсти, в които се крие леопард, отколкото да вкопча пръстите си в седалката и да се подхвърлям във всички посоки, докато пресичаме реката. Шофьорът ни обаче се справи отлично и бързо издрапахме. Поех дълбоко въздух и насочих мислите си изцяло към леопарда. Тогава не знаех, че ще трябва да прекосим този брод още два пъти в преследване на нашия приятел ...

 

Паркирахме до храстите и започна взиране през бинокъла и обектива. Котка не се виждаше. Извадихме кутиите с храна, отдавна беше минало обяд, не вървеше да търсим котки на празен стомах. Един по един джиповете се отказваха от чакането и се изнасяха. Останахме ние и още едни ентусиасти. Без да сме коментирали гласно, мъжът ми и аз знаехме, че сме готови да останем там достатъчно дълго, за да видим най-накрая леопард. Другият шофьор маневрираше напред-назад в близост до храстите, а клиентите му претърсваха участъка с бинокъл. И изведнъж, о, да! Търпението ни беше възнаградено! Леопардът излезе от скривалището си и се показа в цял ръст в непосредствена близост. Беше много красив.
 

 

И играта на криеница започна - скоро след като се появи, леопардът отново влезе в храстите и Давидо го забеляза на отсрещния бряг. Пак се понесохме с високо темпо към ужасния брод. Скок-подскок по камънаците и се озовахме до храстите на отсрещния бряг, където се очакваше да се появи отново леопардът. И тук ни се показа от съвсем близко разстояние.
 

 

 

Мисията беше изпълнена! Бяхме видели всички представители на Big Five и най-важното - огромното ни желание да срещнем този красив представител на семейство котки беше удовлетворено. Дори не бяхме мечтали, че ще ни се покаже от толкова близо. Винаги съм мислила, че ще го зърна някъде сред листата, покачен на някое дърво. Адреналинът беше толкова висок, че забравихме и умората, и страшния брод, и калта, и неприятното друсане. Чувството беше неописуемо.

След близката среща с леопарда лениво се отпуснахме на седалките, доволни от преживяното, когато пред очите ни изскочиха лъвове. Двама мъжкари и една женска лежаха до блатиста местност точно до пътя. Във водата пред тях плуваше жертвата, която бяха съборили - хипопотам. Останахме достатъчно дълго, за да станем свидетели как похапват от плячката си и как я бранят от натрапници.
 

 

Женската най-вероятно не беше от техния прайд. Лъвицата беше доста слаба и лежеше от другата страна на локвата, точно срещу двамата мъжкари. Изведнъж тя се изправи и плахо запристъпва към поваления хипопотам. Единият мъжки лъв отговори с ръмжене, очевидно, за да я предупреди. Тя обаче не се отказа и продължи все така бавно и предпазливо да се приближава, явно беше много гладна. Когато почти беше стигнала до месото, двамата мъжкари скочиха в синхрон и въздухът беше раздран от ръмженето на тримата. Разтърсващ момент с оголване на зъби.
 

 

 

 

Когато показахме тези снимки на наши приятели, те отговориха, че сме много "кръвожадни". Чудиха се как аз, като жена, мога да наблюдавам подобни сцени. Всъщност за мен това е част от цялото усещане да си сред дивите животни и да бъдеш свидетел от първа линия на техните взаимоотношения, навици, ласки и жестокости.

Лъвове ни посрещнаха при пристигането ни в Tsavo East, лъвове ни изпращаха в последния ни ден в Masai Mara. Game drive с изключително силен емоционален заряд!

 

На финала спряхме да снимаме няколко хипопотама, двама от които се спречкаха за нещо и си размениха любезности.

 

 

След последния гейм драйв в Masai Mara се отпуснах в палатката и започнах да пиша за случилото се в парка, докато емоциите все още ме държаха с пълна сила. Трудно е описанието с думи, трябва да се почувства. Ясно долавях песните от близка църква. Тази музика беше прекрасен фон, на който да подредя мислите си и да погледна назад към всички емоции, които изживяхме в парковете на Кения за 12 дни. Обичам Африка.

"If I have ever seen magic, it has been in Africa"  - J. Hemingway

 

[chandni]

В края на повествованието си ще засегна и практичната част на пътуването, която за мен винаги е от особено значение при избора на дестинация, настанявания и маршрути. 

 

В темата за планиране на Кения беше писано, че това е една от най-евтините за сафари държави в Африка. Когато напреднахме с планирането, а и сега, след финала му, се чудя след като Кения е евтина за сафари, какво ли ни очаква в неевтините африкански държави ... 

За сафарито решихме като за първо посещение в Кения да заложим на класически маршрут - Източно Цаво, Западно Цаво, Амбосели, езерото Накуру и Масай Мара. Целта на пътуването беше наблюдение на диви животни и затова изключихме каквито и да е плажове. За да изпълним без препускане набелязаната програма отделихме 12 дни. 

 

Още в началото бяхме сигурни в едно - наемаме джипа само за нас двамата, за да не сме зависими от други. Това предопредели едно невероятно сафари. 

 

Следваше избор на местна агенция, която да организира престоя ни. Влязохме в контакт с няколко фирми, чиито оферти открихме в  сафари букингс. Имахме идея какво искаме да посетим и директно питахме за цена на настанявания, транспорт и гид. При първото ни организирано сафари (в Танзания) платихме за бюджетен вариант, този път се насочихме към средно ценово ниво. Бюджетното сафари, за което споменах, водеше със себе си някои негативи, които сега бях решена задължително да избегна. Затова и отделих време да пресея предложенията и да спрем избора си на сериозна фирма. Единствено Premier Safaris Ke отговориха точно и ясно на вълнуващите ни въпроси. Офертата им беше подробна, а комуникацията тръгна гладко от самото начало и вървеше така до последно.

 

Получихме цени за 12-дневно сафари с превоз с 4х4 джип и с ван. Трябваше да решим как искаме да се придвижваме. Тъй като заминавахме в първата половина на юни, в края на дъждовния сезон, не бяхме сигурни дали няма да закъсаме тук-там, ако сме с ван.  Всъщност преди да заминем, в началото на май, имаше големи наводнения и докато гледахме снимки от Кения се радвахме, че сме заложили на джип 4х4, надявайки се да поизсъхне докато пристигнем. Относно джипа и вана - щяхме да издрапаме и с ван почти на всички места, които посетихме, защото срещнахме доста ванчета, но определено с джипа се чувствахме по-спокойни. Около езерото Накуру имаше все още наводнени участъци, през които преминавахме без колебания. При трескавото преследване на леопарда последния ден в Масай Мара едва ли щяхме да успеем да преминем брода на реката с ван.  Когато обмисляхме дали да наемем джип или ван бяхме водени от това да имаме свобода на движение. Защото щяхме да се почувстваме много зле, ако не можем да достъпим дадено място, само защото сме спестили няколкостотин долара на човек и сме тръгнали с ван.

 

Настаняванията бяха изцяло наш избор. Не са се опитвали да ни разколебават или да препоръчват нещо друго. Като цяло не сме били разочаровани от никое място за нощувка, защото не бяхме с кой знае какви очаквания. Все пак това е Африка. Цените на mid-range настаняванията се движеха между $180 и $360 за голяма палатка с баня и тоалетна. В тази цена са включени нощувка и изхранване за двама + гида. Напитките се заплащат отделно. Минералната вода в хотелите беше около KES200 за 500 ml, бирата около KES400 - 460. Цяла риба на грил + салата + безалкохолно беше около KES1050. 

 

Храната, включена в цената на повечето места беше на блок маса, с избор от няколко вида салати, основни ястия и десерти. Еднотипна навсякъде и с много труден избор на закуска, когато се предлагаха разни манджи и пържени меса.

 

Ако трябва да обобщя с няколко думи "приключението Кения", бих казала, че надмина очакванията ни! Много важна роля това да се случи изигра фирмата, на която се доверихме - Premier Safaris Ke. Благодарение на тяхната стегната организация нямаше никаква спънка за 12 дни. Бяхме се въоръжили с търпение и очаквахме пропуски, мотаене, опити да ни се пробута нещо допълнително ... Нищо подобно. Всичко се случи така, както ние го поискахме. Гидът ни учуди със своята точност - при всяка уговорка той беше на място преди нас и ни очакваше. Ние си позволихме да закъснеем два пъти с по 10-на минути, той не, което за Африка ни се стори изумително. Цялото обслужване, което получихме от фирмата беше страхотно и през цялото време с тях се чувствахме все едно сме с европейци - ценяха времето ни и полагаха всички усилия да останем доволни. Така че спокойно мога да препоръчам тази компания.

 

Гидът Дейвид (Давидо) през цялото време се стремеше да удовлетвори всичките ни желания, имаше добро чувство за хумор и си прекарахме забавно времето заедно. Беше нахъсан да ни покаже възможно най-много животни и птици. Беше много добър шофьор, винаги позиционираше джипа перфектно и успяхме да се порадваме на много животни в непосредствена близост. Насред 30 джипа той намираше начин да ни спре точно в центъра на действието, което е изключително ценно по време на сафари.

 

 

Последния ден по план представител на агенцията (служителят - Cynthia, който е правил организацията ни) се среща с нас в офиса за беседа, напитка и снакс, разхожда ни в CBD Nairobi и ни откарват на летището. В нашия случай имаше обстоятелства, които не позволиха разходки из Найроби - огън и бунтове около Парламента, близо до който е офиса на фирмата. Но това остава част от експириънса, наречен "Кения".  Все пак успяхме да се доберем до офиса, където бяхме посрещнати много сърцато от целия екип.

 

 

Оставаме с прекрасните спомени и с поглед, вперен в следващото африканско приключение ... 

 

Край.

 

 

[Роми]

Прекрасен, завладяващ разказ! Благодаря!

[Яничка]

Благодаря ти за споделянето и чудесните снимки. Адмирации за даването на полезна информация и лични впечатления, полезни за всеки, който почне подобна организация в Кения :) 

[Миланка]

Много завладяващ разказ и страхотни снимки! Благодаря за виртуалната разходка!

[Фил]

@chandni, благоадрности за чудесния разказ и прекрасните снимки! 
(И за полезната информация, разбира се) 

[chandni]

Благодаря ви за хубавите думи! Исках да предам поне частица от емоцията на кенийското ни сафари. Африка заема специално място в сърцата ни и с радост се връщаме там. Но този път всичко беше добре организирано, вървеше гладко, с нищо не ни напрегна и успяхме да му се насладим напълно. 

[ДиянаВ]

Да изкажа и аз хубави думи🙂

@chandni, все си мислех, че си майстор на сбития преразказ😄, но ето бива те и по описанията в повествованието🙂. Личи си, че Кения ти е въздействала. Много интересно я разказа🙂

[Mary]

chandni, благодаря за хубавия разказ, невероятните снимки и полезната информация.

Не ми предстои Кения отново, но през твоите очи я видях толкова живо, колкото и през моите.