дневник Jambo Kenya

[chandni]

Няколко години след Намибия отново е време за Африка и по-специално за Кения. Идеята за това пътуване претърпя редица промени основно заради финансите, които щеше да погълне. Първоначално посещението ни трябваше да съвпадне с периода на Голямата миграция. Промоционалните цени на турските авиолинии обаче не включваха този период, последва и предложение за повишение на входните такси на националните паркове, по-осезаемо за Масай Мара, и всичко това предопредели месеца на посещение на Кения - юни. 

 

И ето ни през юни, потопени в безвремието на Африка.

 

Програмата е стандартна и  обхваща 12 дни в най-известните паркове в страната. Този път решаваме да си дадем повече време за наблюдение на диви животни, вместо да препускаме от парк в парк. 

 

Търкиш няколко пъти променяха часовете на полетите и първоначалната идея с потегляне към първия парк в 6 часа сутринта пропадна, за да отстъпи място на няколкочасова пауза за душ и дремване. След дълго търсене на настаняване, което да не надхвърля психологическата граница от $100 😀, да не е съмнителна къща за гости и да се намира в прилично изглеждащ район, се спряхме на Best Western Plus Meridian Hotel Nairobi. Не беше лош избор, стаята и закуската бяха приемливи, особено за изморени от дълъг път туристи.

 

Търсенето на сафари фирма, която да организира престоя ни, ми коства доста време ровене. Компанията, на която се доверихме, избрахме след запитвания до няколко такива. Първоначалният ни избор беше друга фирма, с която разменихме няколко десетки имейла, докато стигнем до уточняване на настаняванията. Прегледахме всички лоджи, които получихме като предложения от различните фирми, видяхме рейтинга им, ориентирахме се в цените и така избрахме най-доброто за нас съотношение цена - качество. Когато уточнихме детайлите по настаняванията и получихме финалната оферта, останахме мнооого неприятно изненадани от разлика, изразяваща се в над $1000/човек от първоначално оферираното. 😀 Знаехме приблизително всяка лоджа с каква цена на нощувка е и сметките никак не се връзваха. Поискахме ревизиране на офертата, очевадно нещо не беше наред. Кенийката, с която си пишехме се изнерви и без много обяснения приключи комуникацията с нас (може би за наш късмет 😃). Психологията на африканците е ясна на всички ни и затова трябваше да стъпваме внимателно. Писах на следващите три фирми, които ми бяха направили впечатление при първоначалното проучване, с конкретно запитване. Двете върнаха регулярен отговор, нямащ общо с въпросите ми. От третата компания получихме мейл, който ни накара да се спрем на тях. 

 

Търкиш, както се очакваше, кацнаха с петнадесетина минути по-рано, което обаче не беше плюс за нас, защото прекарахме поне още толкова време в самолета, докато чакаме да ни свалят. Почти в полунощ опашките за проверка набъбваха с всяка минута и естествено служителите не си даваха зор. Правеше впечатление, че из летището щъкаха десетки служители с баджове, чиято функция беше да наблюдават или напътстват пътниците в някакви посоки. Никога не бях виждала такъв многоброен летищен персонал. Чакането на багажа ни се стори цяла вечност след дългите часове, които ни отне да се доберем до Найроби. Щастливи задърпахме куфарите в посока табелата Exit, но радостта ни моментално се изпари. Видяхме дълга, извиваща се опашка. Сигурно 100 човека стояха с багажите си и чакаха да ги прекарат през скенери (мисля, че бяха само два). Увесихме носове, тук щяхме да откараме около час и времето за престой в хотела съвсем щеше да се редуцира. До нас обаче изникна нашият спасител - човек с бадж на врата и мазна усмивка върху лицето 😄. Дори не обърнах внимание какво пише на табелката му. Мъжът ми го попита за какво е тази огромна опашка, той обясни и мъжът ми с явно разочарование в гласа каза, че това не е никак добре за туристите. На нашият човек явно му светна лампичката, че му се отдава възможност да се изяви пред нас. 😃 Попита това ли са всичките ни багажи - 3 куфара + 2 раници на гърба и след нашето потвърждение чухме неговото: "Следвайте ме". Затъркаля единия куфар пред нас, ние вървяхме плътно зад него, за да не го изгубим в навалицата. И така се оказахме начело на опашката, очаквайки да се освободи скенера и да пуснем нашите багажи. После в реда на нещата беше да намерим банкомат, за да се отблагодарим на този услужлив човек.😃

Хващането на Uber беше леко предизвикателство, наложи се да пообиколим насам-натам, докато шофьорът разбере от къде да ни вземе. За щастие пред летището ни се залепи само един, който да ни предлага такси, очаквах лепките да са много повече.😃

 

След около 2 часа сън, полузаспали слязохме за закуска. Уговорката с организаторите на сафарито беше да срещнем гида и представител на фирмата в лобито на хотела в 6:30. Сблъскахме се с първата изненада за кенийското ни приключение - в 6:31 излязохме от ресторанта и двамата вече ни чакаха. Получихме грижливо опакован подарък и поехме към първия от набелязаните паркове - Източно Цаво.

 

 

В национален парк Източно Цаво, близо до гейта, имахме възможно най-доброто приветствие от двойка лъвове, които специално за нас напуснаха убежището си в близост до пътя и полегнаха на 5-6 крачки от джипа, за да правят техните си неща. 
 

 

 

 

 

Следва ....

[chandni]

В национален парк Източно Цаво избрахме да спим в Ashnil Aruba Lodge вътре в парка. Всъщност намеренията бяха навсякъде да отсядаме вътре в парковете, но на някои места цените на лоджите вътре бяха толкова неприятни, че ни отказаха и се задоволихме с настанявания в близост до някой от гейтовете. Ashnil Aruba Lodge се оказа добре поддържана, с много зеленина, стаите се посещаваха от камериер по 2 пъти на ден. Като цяло обслужването тук беше на ниво, всички от персонала бяха много усмихнати и отзивчиви.

 

 

 

 

Изхранването беше на блок маса, с избор от 3-4 вида салати, 3-4 вида ястия с месо и толкова без, за десерт се предлагаха няколко вида плодове и няколко вида пасти/торти. Напитките по време на обяд и вечеря не са включени в пакета на сафарито и се заплащат допълнително - бира + малка минерална вода = KES660. Може да се плаща с карта или в брой, дори бакшишите за пиколото платихме с карта на рецепцията. Електричеството не се спира и не е прекъсвало, нямаше проблем с къпането, топла вода имаше, макар и не гореща. Налягането на водата беше леко слабо. 

 

Комплексът гъмжеше от птици, вервет маймунки, различни размери гущерчета, веднъж се мерна и малката антилопа dik-dik. Сутрин сякаш стотици птици се надпреварваха да ни събудят с песните си. 

 

Agama

 

Vervet monkey

 

 

 

Източно Цаво през юни е с не много висока растителност, което позволява сравнително лесно да се забележат животни. Имахме късмет още първия ден на две места съвсем до пътя да видим лъвици с техните малки: 

 

 

 

Impala

 

В далечината видяхме и крокодил: 

 

Waterbuck

 

 

Lilac-breasted roller

 

Southern ground hornbill

 

На излизане от парка Източно Цаво две мъжки импали решиха да мерят сили в спор за женските:

 

 

След кратка схватка победеният напусна сцената.

 

Следва ... 

[Яничка]

Страхотни снимки! А лоджът изглежда, точно както си представям едно класическо сафари. Погледнах го набързо в Booking - цената му е съвсем прилична, макар и само с вкл. закуска. 

[chandni]

По принцип ще направя обобщение на цените в края на темата, но понеже споменаваш цената на Booking, сега погледнах, че е около 160 долара на вечер само със закуска. Когато ние планирахме, цените в Booking пак си бяха такива и пак само със закуска, докато от фирмата, която ни организира сафарито ни го резервираха за по $170 на вечер на палатка, като това е цена за full board, а имай предвид, че в нея е включено и настаняването и изхранването на гида, защото всъщност сме трима, а не двама. 

[chandni]

В национален парк Западно Цаво отседнахме в Ngulia Lodge, за която бяхме чели, че е с доста овехтяла база. Обикновено избягваме такива места, но този път цените наложиха да занижим критериите. А и тук се очакваше да сложат месо като примамка за леопард. При предишните сафарита леопардът все ни се изплъзваше, а тук беше почти сигурно, че ще го видим. Това наклони везните към избора на Ngulia Lodge за настаняване в този парк. Пристигнахме без големи очаквания, но когато излязохме на терасата на стаята си и пред очите ни се откри красива гледка към долината, решихме, че всъщност мястото не е толкова лошо. В допълнение имахме 3 водоемчета точно под терасата и от първа линия можехме да наблюдаваме животните, които идват на водопой. Тези водоемчета се оказаха много популярни сред местните диви обитатели и почти постоянно през деня се редуваха слонове, биволи,  маймуни, глигани, търсещи прохлада. Тук втората вечер станахме свидетели на битка между два мъжки слона. Леопардът, който трябваше да се появи вечерта, нехайно подмина срещата с нас и оставената му примамка. Бяхме крайно разочаровани от късмета си. За радост се появи втората вечер, дори след като оглозга гръбнака, който му бяха провесили, дълго се навърташе наоколо, излизаше от храстите няколко пъти, за да се полюбуваме на грациозната му походка.

 

 

Може би защото посетителите в лоджа се брояха на двете ми ръце, изхранването беше избор от 2 варианта за предястие, основно и десерт.

 

В този отдавна изгубил очарованието си хотел, камериерът много се постара да внесе в стаята ни цветна свежест и да ни усмихне. При пристигането си имахме хавлиено слонче върху леглото, а втория ден след гейм драйв хавлиите бяха аранжирани така: 

 

 

Чаршафите и хавлиите се сменяха всеки ден.

 

Ако сега трябваше да решим дали е подходящо да дойдем в този парк в средата на юни, бихме се замислили. След дъждовете храстите бяха зелени, на повечето места буйно разлистени и в допълнение покрити с нещо като паяжина от някакво увивно растение. Резултатът е ясен - на малко места можеш да видиш повече от 10 метра в далечина, което прави откриването на животните трудно, някъде бих казала невъзможно. Тук, зад жирафа, се вижда растителността:

 

 

За сметка на едрите животни гъмжеше от представители на най-дребната антилопа - dik-dik:

 

 

 

 

 

 

Земна катерица

 

Ходихме до Mzima Springs, където имаше много маймуни вервет, влечуги, хипопотами, киснещи се във водата, както и крокодил, отворил паст срещу един бързей в очакване на рибки.

 

 

 

 

Helmeted guineafowl

 

Brown Snake-Eagle

 

Von der Decken Hornbill

 

White-headed Buffalo Weaver

 

Shetani Lava Flow с антилопа Klipspringer

 

Ако някой не разполага с достатъчно време и не държи да види леопард на примамка, може да пропусне национален парк Западно Цаво или пък да му отдели само ден. Ако обаче искате да видите по-разнообразен пейзаж, това място ще ви го предложи.

 

В края на деня се отдавахме на релакс покрай водоемите и се потапяхме в неописуемите африкански залези:

 

 

Следва ... 

 

 

 

[FlyTraveler]

На 14.06.2024 г. в 22:26, chandni каза:

В национален парк Източно Цаво избрахме да спим в Ashnil Aruba Lodge вътре в парка.

 

 

 

 

 

 

След кратка схватка победеният напусна сцената.

 

Следва ... 

В Източно Цаво има също лоджа от типа на Нгулия с безумно красива гледка, но Ashnil Aruba е по-сафари тип палатков лагер, вместо да е хотелски тип настаняване. Клиентелата също е различна, което не е като съвсем да е без значение.

Много хубави сайтингс сте имали, снимките също са много добри! Браво! Прайда лъвове с малките лъвчета е просто супер! Виждам и, че до река Галана са ви завели.

[FlyTraveler]

На 17.06.2024 г. в 19:23, chandni каза:

В национален парк Западно Цаво отседнахме в Ngulia Lodge, кански залези:

 

 

Следва ... 

 

 

 

Гледката от Нгулия е толкова красива (и то във всички посоки), че винаги се примирявам с групите поляци и разни други плажуващи екскурзианти, дошли за ден-два на сафари от крайбрежието. 🙂 🙂 Добре сте хванали леопарда, на такава светлина не се снима лесно, трябва да се дебне за момент, когато не се движи. 

Иначе от двете Цаво-та, аз предпочитам Западно без да се замисля. Много, много по-красив парк от Източно Цаво, който е и огромен. За да се види целият са нужни поне 3 нощувки и целодневно препускане. Само до езерото Джипе да се отиде е нужен цял ден и пълни резервоари с гориво. По-малко животни се виждат от Източно Цаво, но пейзажите са изумителни. Освен Шетани разлятата лава има още една, с още по-красиви гледки, въпреки, че от там не се вижда Килиманджаро. Клипспрингера на Шетани е голяма находка.

Западно Цаво е наистина един от най-красивите паркове, които съм виждал в цяла Африка.

[chandni]

Благодаря за коментарите, @FlyTraveler - те винаги са ценни и полезни!

 

В момента вече сме в Маасай Мара, който е последната точка от нашето сафари и наистина най-красивите и разнообразни пейзажи, които видяхме, бяха в Западно Цаво. Докато обикаляхме, с мъжа ми точно това коментирахме, че ти със сигурност предпочиташ Западно Цаво, защото е по-диво. Тук и животните бяха доста по-плашливи и трудни за снимане - личеше си, че не са свикнали с присъствието на човека в близост. Когато тръгвахме за гейм драйв, само километър след гейта на Ngulia срещнахме семейство слонове. Въпреки, че ние бяхме изключили двигателя и единствения шум, който издавахме, беше от затвора на фотоапарата, заради спрелите зад нас два джипа с местни, които не изгасиха двигателите си, слоницата в непосредствена близост до джипа, която имаше и малко, се изнерви и на два пъти тръгна много заплашително към нас. Естествено се постреснахме, гидът започна да отстъпва назад, но в един момент бяхме притиснати от задните джипове, отстрани до нас друга слоница даваше признаци на нервност и нямайки накъде повече да отстъпваме гидът започна да форсира двигателя, при което слоновете отстъпиха.

 

Нямаше никакви тълпи при нас в лоджата. Бяхме максимум 3 стаи и беше изключително спокойно. Ngulia си заслужава и заради трите водоема, които привличат множество животни по всяко време и дават възможност да проследиш взаимоотношенията между тях. 

 

Относно леопарда - слагаха примамката доста късно (в 19 часа) когато вече беше доста тъмно, а той се появи и още по-късно, когато вече беше пълен мрак. Обективът, с който снимаме е Sigma 150-600 и не е много "светъл", което допълнително затрудни снимането. Наложи се мъжът ми да вдигне ISO-то до 6400 и дори до 12800. По-късно разглеждах отново снимките на @Pantelej Putnik и видях, че при тях леопардът е дошъл по светло, но ние нямахме този късмет...