Юнски уикенд из Неапол и околия

[antea]

... и следва обичайният ми фоторазказ за поредните два чудно прекарани дни в любимата на всички ни Италия

 

получи се отлично полет в 21:10 - идеално да си свършиш работния петък към 6, а 4-5 часа по-късно изплувахме на Гарибалди и с лек поход от 20 минутки се озовахме в бонбонестото airbnb насред Форчела, бърза среща с първата (от много) пица маргарита и нощна обиколка на квартала ни - при честите сравнения с Палермо, който обожаваме напук на цялата му мръсотия, останахме дори леко изненадани, че тук положението си е направо прилично, не мирише изобщо кошмарно зле и боклукът е в рамките на абсолютно поносимото за този район на Италия, за страх от сумрачни субекти и дума не може да става, а най-голямата заплаха, която усетих, беше смътната ми надежда да успеем да се приберем обратно в София без премазани пръсти на краката от безспирно шетащите моторетки, както и да не загинем на пешеходна пътека, която сме тръгнали смело да покоряваме за ужас на местните, като цяло - все неща, които лесно се преглъщат, ако ги приемеш за локален колорит

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[JazzMaster]

Песничката una notte a Napoli надявам се знаеш...

[logist13]

Последната снимка ми е доста позната. Гледаш уж олющени фасади, но когато стопанина ми отвори вратата, няколко стълби, и се озовах в красива градина с чаша лимончело в ръка 🙂

[antea]

на следващата сутрин биологичният часовник ни събуди в 7, изпихме си кафето на прага на апартамента, като същото след малко щяха да направят и съседите ни, само че с удобството на масичка в сумрачния сокак проверка в Trainline показа, че набелязания Intercity влак, тръгнал снощи от Торино, ще е точен до минута, взехме си онлайн билети и след кратко пътуване в климатизиран вагон със запазени места в 9 и малко кацнахме в Салерно, а в 9:40, наместени на палубата на Travelmar ферито, отлепихме за към Амалфи, имахме късмет с чудни седалки с гледка към брега, и безплатен гид - местен Дженаро, нает от семейство американци, седнали в съседство, който на отличен английски им разказваше за разликите между биволската и нормалната моцарела, за лимонната култура в региона и прочие клюкини за градчетата наоколо

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[antea]

и така, акостирахме в Амалфи, направихме тигел по главната алея, отвсякъде надничат разни магазинчета за нещо, или пък лимони, красиво е, но и прекалено малко, за да направиш нещо много по-различно от отбивка за капучино със сладкиши и така към 12 отново се озовахме на площадчето край плажа и морето, откъдето по план трябваше да вземем пак лодка за нататък, но изведнъж и съвсем случайно забелязах автобуси! изглеждаха съмнително празни и без чутовни тълпи наоколо, само че си бяха точно SitaBus-овете, за които бяхме чели сумати страховити истории за битки при превземането им и не смеехме даже и да мечтаем за тях! плахо попитах гелосания шофьор дали пък ей така случайно ще пътува към Позитано, той ми посочи някакъв чичка със зелена жилетка на 10 метра от там да продава билети, отидохме и си взехме и точно като се върнахме заедно с други петима късметлии като нас, този взе, че затвори вратите и потегли доста самодоволно! о, екстра, наредихме се добре, си викам, нито ще хванем планирания ферибот, нито скоро ще дойде друг автобус и ще трябва да си отвисим на адския пек това е обичайното ми мислене, човек-песимист, който винаги преживява най-лошото възможно предварително (за да е подготвен ); за сметка на това съдбата често ме опровергава и ми доставя нечувана радост, когато нещата се случват по някакъв естествен ход, стана и сега - след две минути цъфна нов автобус, абсолютно празен, качихме се съвсем достолепно и забихме нослета в прозореца - честно казано, ако трябва нещо да откроя като любимо от този ден, това беше пътуването по пътя между Амалфи и Позитано - и гледките разкошни, и преживяването в автобуса си го биваше напълно, с всичките завои и разминавания, клаксони и запъвания, снимахме си видеа, ей така да помним, че надали ще имаме такъв късмет отново, но да - напълнихме окото и душата с безумно синьото море, хълмове, скали, цветя и къщите сред тях

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[ven62]

Чудесен разказ, както винаги.

Как ме върна ...

 

Надявам се, не си държала мъжа ти жаден в Амалфи:

 

 

 

[antea]

@ven62 видяхме я чешмичката и още как   но не можахме да й напием водата, защото точно тогава проследявахме една двойка от нашето кафене, които ги бяха упътили към тоалетна, както и нас, по онзи обичаен неопределен италиански начин - завий надясно влез във втората порта слез етаж надолу и тн, та се озовахме в поредната сергия за сувенири, вместо в тоалетната, която се оказа митична! та пропусна мъжът ми твоя златен шанс

[antea]

пристигането с автобус в Позитано откъм спирка Chiesa Nuova е най-доброто стратегическо решение за хора, които не обичат особено да се катерят юнашката, когато могат да си слизат айляшки и да спират не защото са изплезили езици, а щото им е кеф да се любуват а то има много, ама наистина много, за съзерцание, накъдето и да се обърнеш - все ще има красота!

 

тук уважихме сетивата и с нещо различно от Маргарита, така да се каже - за малко да си продам душата срещу купичка леща и да обявя Позитано за най-най, но ни чакаше и още цял ден в Неапол и смятах да се пазаря къде ще ми хареса повече

 

та така, пообиколихме с възможно най-лежерно темпо докъм 4 и половина, слязохме си долу на пристанището и се прибрахме с ферибот директно до Неапол, отново на палуба, в прекрасна комбинация от силно слънце и вятър, още го усещам като някаква идилия, която само съм сънувала... ❤️

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[antea]

съботната вечер, както и цялата неделя си бяха посветени на Неапол - изобщо не ни разочарова, получихме си точно това, за което отидохме - вибриращ град с типична атмосфера, със сигурност неидеална за постоянно обитаване, но с интересна, и поне за нас - привлекателна, доза хаотичност, която ободрява 

 

нямахме стриктен план кога и къде ще бъдем точно, поради което не бяхме предвидливи за предварителна покупка на билети за Cappella Sansevero и огледахме щастливците пред входа леко завистливо, но от друга страна си обещахме, че именно заради това ще идваме отново тук

 

Centro Storico, рибни пазарчета, Quartieri Spagnoli, San Elmo за гледки, Chiostri di San Martino с готини градини и прекрасни, супер детайлно направени миниатюри, култа към Марадона, за който не бяхме подготвени, но нахлуваше от всеки възможен ъгъл, пица тук, еспресо там, и финално вечерта приключихме с неделна меса в Duomo

 

In nomine Patris, с 35-те си км пеша този юнски уикенд определено се нарежда сред любимите ни

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[Argentique]

Има хора, които се ужасяват от Неапол, Катания, Палермо (в последното още ми предстои да отида), но мен пък хаосът им неимоверно ме влече и ще ходя отново и отново. 

Виждам, че и други има.

Радвам се, че ви се е получила срещата. 

[jungfraujoch]

преди 2 часа, antea каза:

Неапол - изобщо не ни разочарова, получихме си точно това, за което отидохме - вибриращ град с типична атмосфера, със сигурност неидеална за постоянно обитаване, но с интересна, и поне за нас - привлекателна, доза хаотичност, която ободрява 

Супер!И аз много харесвам Неапол точно заради типичната атмосфера-прането,висящо между сградите,ежедневието такова,каквото е.Няма ненужна префърцуненост и всичко си е много естествено.

 

преди 1 час, Argentique каза:

Има хора, които се ужасяват от Неапол, Катания, Палермо (в последното още ми предстои да отида), но мен пък хаосът им неимоверно ме влече и ще ходя отново и отново. 

Виждам, че и други има.

И аз съм в този сектор.На обичащите Неапол.