Нашето семейство на две морета - Задарска жупания, Хърватия

[Hristo2201]

 

Не, не говорим за Черно и Бяло море. След нашето направо се метнахме на Адриатическо. Подобно на Цар Иван Асен II и нашата цел беше да "покорим"  Адриатика, но за по-лесно по въздух със самолет. Пасажерите предимно българи, екипажа и той. Да се чуди човек с Раян ли пътува или с Бг еър.
Ден 1
С готините ни хазяи се бяхме разбрали да ни вземат от летището в Задар срещу скромно заплащане. В противен случай ни очакваше безкрайно чакане на автобуси, изнервени деца и загубен ден. Имаме усещането, че транспорта не е на често, а може би и факта, че сезона тук не е започнал (кога ли е това, 30-32 градуса е все пак) си оказва влияние. След като споменахме на домакините ни,  че искаме да отидем до Задар с автобус, те любезно ни предложиха да ни за карат с тяхна кола. Нямаше как да откажем.
За времето - едно такова лепкаво, задушно, не се диша. "Vruće vruće" , повтарят хърватите. Близо е до акъла, че става въпрос за горещо, парещо време. А може би пръст във всичко имат и тези хора.

 

Небето покрито с тънък слой мъгла, все едно вятъра от Сахара е довял пясък, подобно на това у нас преди няколко месеца, но май не е това. Ще потърся повече информация за този феномен.
Иначе морето е разкош - тихо, спокойно, плитко и бистро. Рай за плажуващи.

[Hristo2201]

Ден втори - Vruće
Едно бе ясно, че без кола сме за никъде. При избора на апартамент за нощуване освен местоположение и удобства, важна си е и цената. В Сабунике няма хотелски комплекси като у нас, само къщи на 2-3 етажа. Хората си пазят природата! Крайбрежната улица е толкова чиста и красива, мечтая и в България да се случи някой ден. Няма как да избегна сравненията, за което моля, да ме извините. 
В селцето работят две, три заведения, един бийч бар и за щастие пекарна. Обиколихме ги за един ден. Избрахме Сабунике защото е спокойно и е близо до пясъчните плажове в района. Обаче липсата на хранителен магазин и редовен транспорт наклони везните към рент-а-кар.
Любезните ни домакини ни закараха сутринта до Задар направо до автогарата където е офиса на Sixt, които пък ни изненадаха приятно със Сузуки SX4 cross hybrid (повече за него в темата за колите под наем) вместо запазения опел корса или подобен. Яко нали!
Веднага се метнахме до близкия супермаркет да пазаруваме. Цените са като у нас, само че в Евро. Напълнихме торбите и обратно към апартамента да хапнем за обяд. Няма време за почивка и след обяд решихме да отидем до Нин. 
Тази Кралица хич не е била глупава. Плажът на нейно име е прекрасен, с пясък, широка ивица, плитко. Семейна идилия. Като бонус е и лечебната кал, която е абсолютно безплатна :). Само Vruće-то време ни мореше, но пък затова е измислен сладоледа. 
Денят е един от най-дългите в годината и след плажа се насочихме към Нин. Стария град е едно бижу, обикаля се на един дъх, а има толкова много забележителности. И мноооого сладолед. Сладолед, сувенири, сладолед и пак от същото. Жалко, че Кралицата не живее в наше време. 
Седнахме на вечеря в Нин, ресторант AENONA, точно срещу най-малката катедрала на света и да гледаме поредния мач. Прекрасна кухня, ризото със скариди ще се помни дълго, препоръчвам на всеки. Плащане само в брой! 

 

Добре, че пише и на английски, защото бих си помислил, че е църква на световната криза от 9-ти век

 

 

Късче от рая

 

И един миниатюрен приятел

[jorocontrola]

преди 15 часа, Hristo2201 каза:

 

Небето покрито с тънък слой мъгла, все едно вятъра от Сахара е довял пясък, подобно на това у нас преди няколко месеца, но май не е това. Ще потърся повече информация за този феномен.
Иначе морето е разкош - тихо, спокойно, плитко и бистро. Рай за плажуващи.

Не е пясък, а влага. Не знам дали има име на бг това чудо, пак юни но в Крит беше така. Хем няма облаци, хем слънцето "замазано" стои 

[Hristo2201]

Ден 3
Всеки човек търси онова място, което му носи спокойствие, мир, безгрижие. Може да отнеме година, десет, дори и един живот. Смея да твърдя, че ние го открихме. Онова парченце от Рая, на плажа, само сега и само за нас. Насладихме му се максимално. 

 

 

Безплатен шезлонг в морето

 

След кратка почивка поехме към Задар. В стария град кипи живот. Не сме били в Италия , но почувствахме духа и се потопихме в средновековната атмосфера на типичен римски град. Отново както и в Нин има много забележителности на разстояния до 10 мин. в посока. Обиколихме ги набързо, че децата гладни и седнахме на вечеря. Беше някакъв национален празник в Хърватия (ден за борба срещу Фашизма или нещо подобно) и не всичко работеше, затова и не успяхме да посетим музея на илюзиите, но пък хей тук сме за една седмица. Време има достатъчно. 

 

И неизбежните сладки. Влизаш в магазина и буквално може да плуваш сред тях.

 

[Hristo2201]

Ден пореден - къде са далматинците?
Няма ги на плажа, няма ги на село, нито в града. Всички са чували за тях, но никой не ги е виждал. Уж сме в Далмация, а няма представители на тази красива порода. Ако случайно намерим някой екземпляр ще го снимам задължително.
Станахме рано, бърза закуска и традиционния плаж. Днес духа силен вятър и морето е боза. Отдаваме го на липсата на пясък. Вместо това дъното е подобно на това в езеро или язовир, т.е. пръст примесена с пясък. (снимка). Но нали сме в Рая, това не ни пречи. Пак си хванахме тен.

Да ви споделя нещо интересно за хората тук, които  ходят на плаж. Те сякаш не се интересуват дали плажа е пясъчен (Нин) или пък е излят бетон и има стълби за да се влезе в морето (Сабунике, Задар). Дори и да имат избор, те предпочитат бетона и стълбите. Вероятно за да не се цапат с пясък, знае ли човек. Ние пък нали сме свикнали на пясък и ни беше кофти на "твърдо". Както е казал поета "Разни хора, разни идеали".

Имахме недовършена работа в Задар и отново се насочихме натам, защото музеят на илюзиите ни очакваше. Май Хърватите са го измислили, за което шапка им свалям. Изкарахме си супер, редихме интересни пъзели, решавахме загадки, влизахме в стаи с илюзии, огледала и какво ли още не. Сина ми каза, че това било най-якия музей, в който е бил. Препоръчвам и за малки и големи.

[Hristo2201]

Направо забравих да си довърша пътеписа. Но така е като те грабне ежедневието... 

 

Ден 5
Този ден беше по-спокоен от предните, но отново не останахме капо и успяхме да посетим две интересни места. Едното историческата за Хърватия църква Св. Никола, където са коронясвани хърватските крале. Тя се намира на главния път Нин-Задар, има удобен паркинг и до нея се стига буквално за минута пеша. Но е затворена. Предполагам е нужно предварително записване за ден и час, ако желаете да я разгледате и отвътре.

 

Следваща спирка музей на солта в Нин. Има няколко дни през лятото, в които входа за музея е безплатен. Може да ги видите в сайта:  https://www.solananin.hr/en/about-us/open-days-and-the-salt-festival/ . Уви, не случихме на такъв ден и си избрахме само разглеждане на музея, без обиколка на солниците с гид. Цена 11 евро за двама, за деца е безплатно. В музея има помещение, в което прожектират филм с беседа за солниците на немски със хърватски субтитри, включващ история, как се добива сол, видове сол и т.н. На децата не им беше интересно и продължихме нататък. Честно казано не останах очарован от музея. За разлика от него магазина за сувенири предлага интересни неща, всичко на основата на сол - сапуни, соли с аромати, козметика, шоколад, сладки и какво ли още не.

[Hristo2201]

 

Ден 6
Без ясна идея какво ще правим се разходихме след закуска, хапнахме по един сладолед и започнахме да нареждаме програмата за деня. Аха да излезем и взе че заваля дъжд, но за щастие за кратко. И така няколко пъти подред. Имахме желание да посетим Dalmaland до Биоград на Мору, но 112 евро вход ни отказа напълно. Все пак при наличие на рент-а-кар е грехота да не го използваш и решихме да пътешестваме след обяд до близки нам дестинации, а именно Вир и Привлака.
Вир е остров, но свързан със сушата посредством мост за автомобили. Остров ли казах, дзън! това е първото късче земя, което посещаваме и не е част от континентална земя. Предизвикателството завършено! Всъщност причината да отидем там бе една крепост на име Кастелина/ Kastelina. Създадена през 17 век от Венецианската република (по това време тя е управлявала района) за да защитава територията на Вир и Привлака от османските и всякакви други нашествия.

Следващата ни спирка бе Привлака, където посетихме най-западната точка на континентална Далмация.
 Не е нищо особено, но пък хей кога друг път ще дойдем тук.

 

Чували ли сте за Sabunjari? Не, ние също. Това са хора, които са се занимавали с вадене на пясък от морето. Използвали са го за изработване на лодки, а след втората световна война и за възстановяване инфраструктурата на разрушения гр. Задар. Интересна и рядко срещана професия, тук ежегодно правят и нещо като фестивал за почит на тези достойни мъже.

 

След тези приятни лежерни разходки, леко уморени седнахме да хапнем в Moreta току до тамошното пристанище. Невероятно местенце с прекрасна гледка към морето и уникална кухня. Цени стандартни за Хърватия, 70 евро, 4 човека, включително и десерти за децата. И О, чудо! пясъчен плаж точно под заведението. Може двете да се съчетаят идеално. 
Далматинци нет! 

[Hristo2201]

Ден последен
Даваха го лошо време и познаха. Сутринта беше мрачно, хладно и започна да вали. Сина ми от откакто сме тук не спря да ни говори колко много искал на KFC в Задар, че било различно от БГ и т.н.
Разбира се, отидохме с уговорката, че следобед като изпече правим последен плаж на Адриатическо море. Странно нали, да правим пазарлъци за морето, но всеки с деца знае за какво говоря.

Да ви споделя и за крайпътните скари. Има ги в почти всяко населено място и нямаше как да не ги уважим. Такъв аромат се носи на печено месце на дървени въглища, неустимо просто. Предлагат свинско, агнешко и пилешко. Взехме от първото и останахме супер доволни. Цена около 27-28 евро на кг. Тарелка печени картофи бяха бонус и неустоимо вкусни.

 

Да не пропусна да похваля и рент а кар-а. За още по хубаво и комфортно изживяване. А платихме за сапунерка 🙂

 

Така с поглед отправен към бъдещето завършва нашата втора ваканция зад граница.

Този път организирана изцяло от мен. Получи се чудесно, всички сме доволни. Вече текат дебати за следващото ни приключение надявам се на есен с песен.