олимпийски игри Летни Олимпийски Игри-Париж 2024

[Duke]

преди 3 минути , Zlia каза:

Чети внимателно 😉

 

преди 1 минута , luba_rizova каза:

Дюк, борчето е украинец, треньора е руснак. Имах предвид руснака -треньор. 

Така, така, има се предвид треньора, а не състезателя, грешката е моя...

 

В същото време сега погледнах държавната премия за олимпийците - 250 000 лева за златен медал, 200 000 лева за сребърен медал и 150 000 лева за бронзов. Ако не друго откъм премии сме в челните места на класацията...

[jorocontrola]

преди 6 минути , Duke каза:

В същото време сега погледнах държавната премия за олимпийците - 250 000 лева за златен медал, 200 000 лева за сребърен медал и 150 000 лева за бронзов. Ако не друго откъм премии сме в челните места на класацията...

Отделно има и това:

"1950 лева е месечната "пенсия", която държавата изплаща на бившите спортисти на България, печелили златни медали от олимпийски и параолимпийски игри. Сумата е равна на 3 минимални работни заплати (650 лв. в момента) и се дава на всеки шампион, прекратил състезателна дейност."

Може и да не е най-актуакната цифра, но са си пари и това де.

Принципно аз съм по-скоро против професионалният спорт и смятам, че държавата трябва да подпомага повече аматьорският.

И все пак не е само колко плаща държавата. Не ми се мисли "американските" олимпийци колко ще лапат после от спонсорски договори и други подобни, което няма как точно да се случи в БГ ...

[Kosta Grudov]

Насар току-що счупи всички възможни рекорди с брутален втори опит при изтласкването и безапелационно злато за България. 

[Hristo2201]

Браво Карлос! 

 

Браво Боряна! 

 

Велики сте! 

[Worldismine]

Карлос Насар е национално богатство, трябва да го пазим и да капитализираме популярността му. Най-вече чрез стимул децата да тренират този спорт, който едно време си беше изцяло под българска доминация. Това е новата рокзвезда на щангите, постиженията му са извънземни, с тези резултати може да спечели злато в няколко от по-големите категории. 

 

Браво и на останалите медалисти, начало с Боряна Калейн, много приятна изненада,за разлика от ансамбъла, където бяхме фаворити за златото, а накрая не взехме и медал. Момчетата от Русия и Украйна бяха безапелационни в борбата, шапки долу пред труда им.

[jungfraujoch]

Интересни игри,различни емоции,рекорди и медали!

Всяко начало има и край.

Довиждане Париж!

До нови срещи през 2028 година в Лос Анджелис. 

По-бързо,по-високо, по-силно!

 

[Фил]

Да дам и аз малко отчет, че чак вчера успях да си подредя снимките. 
По принцип още миналата година ми се въртяха някакви мисли за посещение на олимпиадата в главата и уж се регистрирах и следях кога ще пуснат билетите за състезанията, обаче нещо се разсеях и когато погледнах за това, което по принцип ме интересува най-много - атлетиката - вече почти бяха свършили билетите, или бяха останало само много скъпи, в резултат на което  се бях отказал и бях решил, че пак ще си гледам олимпиада само по телевизията. 
Добре, обаче няколко дни след откриването, нещо ме хвана съклетът тук, на софийските жеги и ми трябваше много малко за да се задействам съвсем импулсивно. А това "малко" се оказа някаква нотификация (май във FB) за останали непродадени билети. Погледнах че има за атлетиката на цени, които няма да ме разорят, и съответно веднага отворих да погледна и за самолетни билети. Оказа се че има съвсем евтино отиване през Бове, връщането обаче беше доста над 200лв. , така че направих схема за прибиране през Шарлероа, а от Париж до там ползвах Flixbus. Оставаше настаняването и с притеснение отворих Booking, понеже едно че за Париж винаги си е дооооста скъпо, а сега и с Олимпиада като екстра ... Обаче се оказа, че изненадващо намерих и стая на съвсем поносима цена. 
Та ето как се оформи един шантав, удължен ласт-минит парижки уикенд (петък-понеделник) с акцент олимпиада. Всичко стана толкова набързо, че даже не сварих да се обадя на парижките магеланци, приятели и познати. 

Апропо - петъчният сутрешен полет на Wizz до Бове се оказа че е в 4:00  - не знаех, че има толкова ранни полети от София, а също не знаех, че въобще е разрешно да излитат самолети по това време, посред нощ
Това май ми е рекорд за най-ранен полет от София



Доста пъти съм минавал през това летище, но досега все не ми оставаше време да мина да разгледам самото Бове, а още АлександраКо, бог да я прости, казваше, че е  хубаво  градче. И понеже самолетът каца по разписание в 6:05, а първият автобус-совалка е в 8:00, веднага реших да използвам повода за кратка разходка в Бове и после придвижване с влака от там до Gare du Nord в Париж. Че даже излиза и малко по-евтино - 1€ градския автобус от летището до Бове и после 10€ влака до Париж. 
Бове:

 

Още с пристигането на северната гара се усеща олимпийската атмосфера - транспаранти по фасадата, а веднага пред изхода има инфорамционни пунктове, където доброволци помагат на турстите и отговарят на всякакви въпроси свързани с придвижването, публичният транспорт, олимпийската програма и пр.
 

Междувременно се уточнявам с хазяйката, че няма проблем за по-ранно настаняване и решавам да не се занимавам семтро, а да си поема пешком, с идеята да съм при квартирата около обед.
Минавам покрай операта Гарние, на чиято фасада има огромно пано с реклама на един от основните спонсори на олимпиадата, а на снимката е френската състезателка в най-новия олипийски спорт - брейк-денс, който има дебют в Париж. (За мен, лично, е малко странно това да е олимпийски спорт, но кой съм аз, че МОК да се съобразява с моето мнение ) 

 

После минавам и през "меката" на парижкия лукс със скъпарските магазини за бижутерия, парфюмерия, кожени изделия и аксесоари - площад Вандом


Хвърлям раницата в квартирата


мятам една студена бирка, да утоля жаждата

 

После отдъхвам за около час, че почти не съм спал заради ранния полет, и понеже за следобеда нямам конкретна програма, се отдавам на небрежна парижка разходка. 
Настанявамето ми е на 10мин. пеша от Айфеловата кула, така че няма как да не се отбия първо до там за кратка фотосесия 

 

На Mарсово  поле, между кулата и Ecole Militare 

 

e изградена (временна) зала за джудо и борба

 

От другата страна на реката, при градините Трокадеро пък е зоната за плажен волейбол
(нямам моя  снимка оттам, затова една от нета) 

 

Талисманът на игрите (който е инспириран от фригийската шапка, добила известност покрай Френската революцията и станала неин символ) е навсякъде:


Продължавам разходката покрай Сена. 
На един от най-красивите парижки мостове - Александър III - са изградени трибуни - както за откриването, така и за триатлона:

 

После минавам покрай Grand Palais, където се провеждат състезанията по фехтовка и таекуондо, а зрителите се насочват към входа за поредната сесия



А ето и една дама с въпросната шапка, за която стана дума по-горе 


От другата страна на улицата, в Petit Palais, няма спортни събития, а си вървят обичайните експозиции


Както можеше да се очаква, нявсякъде има засилено полицейско/жандармеристко/военно присъствие (аз толкова полиция не съм виждал през живота си )

 

 

 

После отидох до Латинсикя квартал и понеже бях силно ожаднял, седнах в един бар да пийна бира (белгийска, разбира се - франсетата, ако изключим един район около Лил, във френска Фландрия, не ги бива да правят правят бира) 

А вътре три екрана - все пак - олипиада е.

- екран 1 - Джокович надвива Музети и се класира за финала. Две сръбкини до мен се радват по балкански и после започват да пишат на телефоните - явно споделят с приятели. Трима испанци от съседната маса ги закачат, че Алкарас ще го сготви на финала. Комшийките предлагат Карлито да му пусне, защото така или иначе тепърва ще има победи, а за Ноле може да е последно.

- екран 2 - плуване. Маршан печели поредна титла ( май четвърта) и франсетата в бара избухват

- екран 3 - върви някакво повторение на световния футболен финал, ама в скромен олимпийски вариант, пък и не е финал - франсетата водят на Аржентина и публиката в бара е доволна.

Междувременно след като тенисът е свършил, превключват на BMX - не знам дали е финал, но май трима французи са на първите три места и това отново е повод за бурна радост, всички подхващат някакъв характерен ф(р)енски напев.

  

     

 

 

После хапвам и се прибирам да се наспя (поне 8- 9ч.), че имам да наваксвам със съня, а на другата сутрин (събота) ще ходя да гледам атлетика. 

Следва. 

[jungfraujoch]

Ааааа,супер яко преживяване!

@Фил,очаквам да разказваш за атлетиката и въобще за всичко. 

Благодаря! 

Париж е прекрасен и любим за мен.

А по време на летните олимпийски игри си е направо фърст.

[Фил]

(disclaimer: трябваше още вчера, ама както и да е - ако някой от ползващите FB ми е мернал поста там, може да не си губи времето тук, понеже е почти същото  )
------ 
Неделя. Най-после имам едно пълно спане цяла нощ, така че съм свеж, бодър и нетърпелив да гледам атлетика. 
Е, не преди да закуся и да пия едно кафе. Както неведнъж съм споделял и тук и в други разговори - мога да изредя поне 101 причини да се посети Франция, но даже да беше само това да влезеш сутрин в кварталната пекарна/закусвалня (boulangerie), пак си заслужава!

Ароматът на прясно изпечени багети, на кроасани, пен-о-шокола, еклери и какви ли не други тестени и сладкарски произведения на изкуството те примамва още пред входа на тротоара и човек трябва да е много силен, за да устои на изкушението. Всъщност вдод/изходите обикновено са два, за да върви гладко потокът от хора и да не става блъсканица, а продавачките винаги са усмихнати, лъчезарни и поздравят с едно такова много мелодично: "Бонжур, м'сю (мадам)!" . Нареждам се да огледам витрината и основната ми мисъл е да се овладея и да не си взема много повече неща, отколкото мога да изям. 

 

всичко се прави ръчно и на място - като многолистното тесто, в случая


Така че ако някой отсяда (или се озове някъде) в 15-ти район  (XV arrondissement) - силно препоръчвам тази буланжери/патисри на ъгъла на rue Violet и rue Fondary - не че няма и други добри наоколо, но тази на мен ми допадна най-много. 
(с извинение за леко кулинарното отклонение в иначе спортната тема) 

Време е да се насоча към Сен Дени, където се намира Stade de France. 
( Апоропо, когато гледах за билети както и въобще за програмата в олипийския сайт и задавах филтър за място  "Париж" (понеже имаше състезания, най-вече футбол и в други градове) отначало бях много изненадан, че не ми излиза атлетика, а то трябвало да дам "Сен Дени", което въпреки, че си е парижко предградие, се намира отвъд околовръстното и явно е отделна община. )
В метрото е учудващо спокойно и няма навалица  на Метростанция "Мадлен", където сменям с №14 за Stade de France. 

 

После се оказва, че има доста да се повърви пеша до стадиона, минава се над линиите на ЖП-гара

 

отстрани има и табла със снимки и описание на хронологията по изграждане на олимипийските съоръжения и съответната инфраструктура


Отсреща пък се вижда залата за плуване и въобще водните спортове

 

Вече съм на стадиона, проверката на раничката ми (в която нося апарата с дългия обектив и някакъв сандвич) и на билетите минава бързо и се насочвам да си търся сектора и мястото, а съм и малко закъснял - 15мин. след обявеното начало на сутрешната сесия. 



Настанявам се, стадиноът е пълен, а настроението е чудесно.


Програмата като за сутрешна сесия не е кой знае какво - серии на 100м мъже, репешажи на 800м. жени, квалификации на овчарски скок, хвърляне на диск и овчарски скок от десетобоя. Полуфинали и финали са обикновено на вечерните сесии, но все пак търсех да си взема билет на някаква по-поносима цена, а и основната идея е да усетя духа и атмосферата, разбира се.

 

 

 

Старт


и финал на 100м.


В поредната серия на старт застава и Томпсън от Ямайка, който после спечели сребърен медал


Следват няколко кадъра с успешния опит в квалификациите на овчарски скок на една от големите звезди на съвременния спорт - шведът Арман Дуплантис, който впоследствие очаквано спечели златния медал в дисциплината и подобри за пореден път собствения си световен рекорд.
 

 

 

 

Едва ли някой се е съмнявал, че Дуплантис ще се класира за финала, но за голямо съжаление на френската публика, техният представител Антъни Амурати не успя да преодолее квалификационната норма от 5.70м. Той обаче най-неочаквано бързо се превърна в медийна сензация, след като се оказа, че не се е класирал, понеже бил съборил летвата, защото  ... е много надарен като мъж.  
Е, ето че Амурати може да съжалява за отпадането, но пък сигурно много мъже ще му завиждат, а даже се чу, че някакъв продуцент от индустрията с филми за възрастни веднага му отправил доста примамлива оферта. 
А то пък се оказа, че аз точно този опит на Амурати съм го заснел 

 

(ако случайно някоя магеланка проявява интерес, да ми пише на лични за телефона на Антъни )

Най-близо до моето място е секторът за хвърляне на диск, където се подвизават десетобойците

А това са златният медалист в дисциплината  Маркус Рот от Норвегия и сребърният - Нойгебауер от Германия


Уредите се пренасят с помощта на тези радиоуправляеми автомобилчета

А техните оператори, може би като деца са си мечтали точно за такава работа


За измерването на точния резултат се грижат съдиите с теодолита 


А други се грижат да осигурят добър звук за телевизионните зрители

 

 

Ето и така наречената "микс-зона", където след като финишират, състезателите минават за първите блиц-интервюта.

 

Най-важното обаче е, че атмосферата на стадиона е чудесна,  публиката от всякакви националности е доволна и въодушевена и подкрепя екзалтирано своите любимци, а и въобще всички състезатели. Е, разбира се че когато има френски участник, овациите са най-силни. 

 

 

 

 

 

В една от паузите пък се оформя нещо като караоке и  може би 50-60 хиляди пеят заедно "No, rien de rien" на Едит Пиаф (е, поне припева )

Някъде към 2ч. следобед оснавната част от програмата приключва, остават само десетобойците на овчарски скок, голяма част от публиката се разотива, а аз използвам това за да се придвижа по-близо до сектора за овчарски скок. 

 

 

И отново олимпийският шампион в дисциплината - Маркус Рот

Аз обаче вече трябва да потеглям, защото имам да се придвижа до Монмартър, където предстои друго интересно събитие, но за него - в следващия пост. 

На излизане от стадиона спирам за няколко снимки с важната задача да регистрирам, че на стадиона има не какво да е, а магеланско присъствие! 



Следва...

 

 

[jungfraujoch]

преди 2 часа, Фил каза:

с извинение за леко кулинарното отклонение в иначе спортната тема) 

Извинен си 

Даже ако може повече кулинарни отклонения да има.

В Париж няма как да не хапнеш топла багета,кроасан,кафе.И други лакомства.Запомнила съм едни сладкиши с праскови.

Много хубаво разказваш,пиши по често по темите,интересно е.

Благодаря. 

[домосед]

преди 4 часа, Фил каза:

Отсреща пък се вижда залата за плуване и въобще водните спортове

Плуването беше в Дефанс.

Във ... временно конструиран басейн в зала, строена поначало за сухи събития

 

https://www.parisladefense-arena.com/en/evenement/olympic-and-paralympic-games-paris-2024/

[ДиянаВ]

Да, в Дефанс беше плуването. Имах мерак за билети, че е по-кратко и динамично състезанието + българско участие, но за този спорт битката е жестока /за билети и не само/. Понеже трябваше да умножавам х 3 тотално се отказах и от неразоряващите билети😛

Нооо, пък Дефанс ни беше честа междинна спирка по пътя от и към наше село🙂

 

Аз май много малко съм снимала в това пътуване😂, поне откъм градска среда 😉 Иначе рокли на Диор и цветчета на Моне имам бол😛. А също събрах готини впечатления и доволна колекция от мумия, по-малки мумийчета, саркофази и разни други Ебих-подобни фигури от Древен Изток😍.

За видимото присъствие на сили на реда споменах. Помощният персонал в метрото и по възлови гари също беше осезаем и от полза. Възползвах се от:

- безплатна водица в малка опаковка като за тукашно прясно мляко на метро станция Balard😄

- любезното безполезно чудене на две млади девойки накъде трябва да поемем от гара Saint Lazare към летището Шарл де Гол. Не че имах нужда от помощ, но оценявам старанието им, когато ме видяха загледана в картата на телефона. След няколко минутно бавене и трудна езикова комуникация ги оставих да се чудят в тяхното приложение, но важен е жестът🙂

Да се върна, откъдето почнах😆Мумии и рокли приемате ли тук?😉

 

 

 

 

 

 

 

 

Ето и тази, с която беше облечена Селин Дион на откриването на Олимпиадата

 

до нея е друга, носена от принцеса Даяна

И малко френско патриотично-олимпийско настроение🙂, поне така го възприех

[jungfraujoch]

преди 9 часа, ДиянаВ каза:

Мумии и рокли приемате ли тук?

Приемаме!

Приемаме всякаква лична емоция от Париж по време на олимпийските игри!

[Фил]

преди 15 часа, домосед каза:

Плуването беше в Дефанс.

Точно така, ето кой внимава!  
Разбира се, че плуването беше в залата зад арката в Дефанс. 
 

Цитат

Във ... временно конструиран басейн в зала, строена поначало за сухи събития

покрай сухото, гори и мокрото 
В аква-центъра в Сен Дени бяха синхронното плуване, скоковете във вода и водната топка (без финалите, които също бяха в Дефанс).

 

[Фил]

преди 14 часа, ДиянаВ каза:

Да, в Дефанс беше плуването. Имах мерак за билети, че е по-кратко и динамично състезанието

Да, и аз имах такъв мерак за плуването, обаче като отворих и видях цените, започващи от 900€ (предполагам ефектът "Маршан"), меракът ми бързо се охлади, така че това остава за някоя друга олимипада, когато (и ако) съм достатъчно забогатял, че да не се замислям на такива цени. 

[Фил]

Ако има спорт, който да е на особена почит  за френската публика (оставяме настрана футбола, който по подразбиране е световно популярен), то това без съмнение е колоезденето и то най-вече шосейното. 
Имам късмета, че в едни от трите  дни, през които съм в Париж, се пада  шосейната надпревара за мъже от олимпиадата.
Организаторите са предвидили преди финала три обиколки в Монмартър, така че веднага след като свършвам с атлетиката на Стад де Франс, се отправям по най-бързия начин натам за да опитам да се позиционирам на подходящо място около трасето.

Задачата е сложна, понеже най-запалените феновете са заели хубавите места още от сутринта,  а по тесните калдаръмени улички на хълма е буквално лудница. 



Публиката е разнолика и разноцветна, като по национален признак бих разпраделил приблизително "на око" като 60% французи, 20% белгийци, 10% американци и 10% разни - предимно холандци, но също испанци, датчани, ирландци ... и аз. 
След като първи, втори и трети ред са заети, изобретателни фенове прибягват до всякакви помощни средства като маси, столове и табуретки, за да спечелят малко височина и така да си осигурят поглед към трасето


Някои по-фини мацки пък са вдигнати "на конче" от половинките си, почти като на рок-концерт
     

 

По прозорците и балконите на околните сгради също не липсват зрители

или просто флагове или окуражителни надписи, като например такива в подкрепа на френската надежда и мой полусъименик Алафилип

Аз в крайна сметка се обзавеждам с бира и се позиционирам стратегически пред един бар на 20-тина метра от трасето, където на екран следим развитието на състезанието и същевремнно притичвам до уличката, по която минават колоездачите, когато колоната наближи. 


А това че колоната от състезатели пристига, лесно се разбира, защото още с появата на пилотните мотори и коли, публиката пощурява 

 

      

 

 

Наближава развръзката в състезанието и напрежението се покачва - в челото на колоната са французинът Мадуас и  Ремко от Белгия.  В един момент белгиецът предприема атака, французинът опитва да се закачи зад него и феновете викат: "Але, але, але!!!", но Мадуас не успява и изостава, а французите около мен посърват: "О-ла-ла" ... , докато белгийците започват да скандират: "Ремко, Ремко, Ремко!". 
 

Ремко се откъсва на повече от минута, белгийците вече предвуксват победата, на за да е пълна драмата, малко преди финала водачът започва да маха с ръка,  сигнализирийки, че има проблем с велосипеда и за кратко надеждата на франсетата отново се възвръща. От отбора му обаче реагират бързо, сменят му колелото и вече нищо не може да попречи на Ремко да триумфира с олимпийската титла.

 
За французите остава утехата, че печелят второ и трето място

Състезанието приключва и феновете се разотиват 

 

или се зареждат с бира за да поливат успеха или да удавят мъката от класирането, според това кой кого е подкрепял, като най-сериозните са подготвени с хладилни чанти (или може би по-точно куфари)

 

Аз пък използвам случая да се отбия наблизо за да видя нещо, което все забравях при предишни посещения на Париж - скулптура на Passe-muraille - "Гару-Гару - човекът, който минаваше през стени" - по разказа на Марсел Еме  

 

   
(следва спойлер, така че ако някой реши да прочете разказа, нека не отваря)

Спойлер

Героят на разказа е един дребен държавен чиновник, който открива,че притежава необикновена дарба - умението да минава през стени. Отначало той не изпитва необходимост да използва тази изключителна способност  и дори се консултира с лекар как да се избави от нея. По-късно обаче, подтикнат от желанието да отмъсти за незаслужени обиди и унижения от новия си началник, решава да се възползва от предоставената му от съдбата възможност.
Но не спира дотук. Впоследствие, за кратко време извършва многобройни обири на банки и бижутерийни магазини, като се подписва с псевдонима Гару-Гару. Мистериозните обири го превръщат в най-големият кошмар за полицията и за него се разказват легенди. Невероятните му умения да минава безпрепятствено през стени се оказват решаващи и в любовната му афера с омъжена жена, чийто съпруг я държи заключена през нощите, в които отсъства. Те прекарват много щастливи мигове заедно, но един ден, на връщане от любовна среща, той не успява да премине през стената и остава в каменния капан завинаги ... 

... така печално завършва живота си "човекът, който минаваше през стени" но пък образът му e увековечен в тази скулптура и всеки, който се разхожда наблизо, може да отиде да я види, ето тук, на площад Марсел Еме
     
А разхождащите се по уличките на Монмартър отново се събират пред екраните на заведенията, защото предстоят схватки от турнира по джудо, в който французите също постигат сериозни успехи на тази олимипада.

 

Следва ...

 

 

[Miladina]

Благодаря, @Фил, върна ме в моето олимпийско лято преди години. 
Няма телевизия, която може да предаде емоциите на феновете и зрителите- по стадионите и извън тях. Неповторимо преживяване!

[Фил]

След емоциите с колоезденето, вече слизам по известните стълби в Монмартър, които ако не наживо, предполагам всеки е виждал в някой филм или на снимка, а металинят парапет е толкова древен, че сигурно  си е същият, който е поставен още първоначално, при изграждането им.

  

Докато вървя надолу към Place Pigalle, отдавам дължимото на стрийт-арта и графитите

   

Междувременно съм леко огладнял и веднага ми хрумва, че един от парижките "бульони" (за които е ставала дума във форума, благодарение на @Роца), а именно Bouiilon Pigalle, е много вероятно да се намира точно на Place PIgalle, което се потвърждава от бърза справка с google-maps, и ето че 5 мин. по-късно вече съм пред ресторанта. Дотук добре, обаче по това време (около 19ч.) явно не само аз съм огладнял, а и предвид току що приключилото спортно събиите в района се оказва че няма свободни маси и се е оформила прилична опашка от чакащи на тротоара. Почти съм на път да се откажа, защото много мразя опашки (той кои ли обича), обаче все пак решавам да попитам хората, които са на ред пред вратата, колко време са чакали. Казват ми 15-20мин. и решевам че все пак ще се наредя, пък и вече не бързам за никъде. На опашката се заговаряме с група много симпатични холандци и след малко един от тях ме пита "Ти всъщност сам ли си?", аз кимам утвърдително, а той казва: "А пък ние сме 13 човека, защо не минеш пред нас." Така след това любезно предложение се озовавам 13 места по-напред на опашката и вместо 20-тина, чакам само 7-8 мин. докато влезна.  Хапвам един пепър-стек с пържени картофи и една наливна бира.
( впрочем, понеже се коментират и в други теми във форума цени в заведения за хранене, в България или в чужбина - ето само за инфо -  сметката е  12,60+4.80=17.40€ , ето и  линк с менюто )

По късно вечерта, вече след залез слънце, се насочвам към Лувъра, защото съм си набелязал да видя олимпийския огън по тъмно.
Ето го и него - сред светлините на парижките фенери се откроява и кълбото на балона с олипийския огън. 

 

 

 

Е, Лувърът с пирамидата отпред също е красив нощно време


а и Сена 


На другата сутрин съм там отново, вече за дневни снмки

 

А и за да се включа в играта  да наместим балона в: 
 - основния свод на арката

 

- левия


- и десния 






А пък точно до стъклената пирамида две девойки показват завидни умения с футболна топка и започвам да се чудя дали не са по-добри от някои  играчи в родното първенство (например от един определен отбор, който има 3 точки от 5 мача, ама да не сипвам  овече сол в раната, че някои приятели и познати магеланци сигурно са във футоблен траур, горките )

Питам ги откъде са и се оказва, че са местна французойка и туристка от Бразилия и току-що са се запознали.

Неделя е, моят последен ден в Париж и тъй като вече нямам билети за някое от състезанията, решавам, че ще обикалям фен-зоните. 
Най-централната е обособена пред кметството. 





Междувременно ми се обаждат едно семейство приятели, с които не се бяхме виждали от повече от 10г., но съвсем случайно се засякохме точно на олипиадата и се уговаряме де се срещам в тази фен-зона и да гледаме заедно Джокович-Алкарас. Оказва се обаче, че пред екрана, на който предават мача, естествено е голяма навалица и няма места за сядане, затова се преместваме в бар наблизо, където също има екрани. Успяваме да намерим маса, поръчваме бири и се настаняваме да гледаме оспорвания финал на мъжкия тенис. 
Няколоко бири по-късно Дкокера е спечили така мечтаната титла ...

...  а аз отивам до тоалетната, където над писоара 
  

 

някой от персонала с чувство за хумор е поставил надписа 


"ПРЕБЛИЖЕТЕ СЕ!!! По-къса е, отколокото си мислите"  
( С извинение пред дамите за това WC-отклонение) 

 

По отношениее на логистиката за това пътуване до Париж - за отиването имаше  много евтини билети София-Бове, но в обратната посока цената беше над 200лв., затова избрах да се върна през Шарлероа в понеделник сутрин.
А придвижването от Париж до Шарлероа ми е със фликсбус в неделя вечерта, който пък потегля от Château de Vincennes. 
Това е добре дошло по още две причини - първо че досега не съм посещавал замъка и второ, че там също има фен-зона. Така че се насочвам натам, където да изкарам още няколко часа преди де се кача на автобуса.





Фен-зоната е много приятна и добре организирана има няколко екрана има и множество игрища за баскетбол, футбол, волейбол, мини-голф, маси за тенис,  множество павилиони с различни видове храна, бира и безалкохолни напитки, сцена с музика на живо.
Има даже и някаква инсталация с искуствени вълни за сърф и всеки може да пробва, обаче бяха нужни бански, а аз, уви, нямах. 
Всичко е free (с изключение на консумацията, разбира се.)

Бански може да нямам, обаче виждам  стрелбище, а за него не ми трябват. 



Като хлапе много обичах стрелбищата (винаги се спирахме до пострелям за да спечля бонобони, играчка, или стъклено бастунче с шарена течност като награда), две години в казармата също доста патрони съм изгърмял, така че смело решавам да си пробвам мерника, без да се притеснявам, че може да се изложа. 

Сега, не че се хваля , но не само колегата Юсуф Дикеч е добър с пистолета! 
8 от 8 за 50сек. (въпреки засечката преди четвърти изстрел ) !!! 
 

С това приключва и моята олимпийска разходка в Париж. 
..................
Отдавна имах в спортния бъкет-лист посещение на олимпиада, и се радвам, че успях да се възползвам от появилата се възможност.
Много съм доволен от преживяването, струва ми се че, макар да бях за кратко, наистина усетих олимпийския дух, емоциите бяха чудесни, а и всичко беше добре организирано - транспортът беше ОК, нявсякъде имаше много доброволци, които помагаха с информация и отговори на всякакви въпроси. Времето, за късмет също беше хубаво, за разлика от първите дни, когато е валял доста дъжд. И малко ми е странно/тъжно, че като че ли тук по някои медии и в доста коментари в социалните мрежи едва ли не преобладаваха някакви негативни неща, но ... както стана модерно да се казва: "всеки сам си преценя".  
Аз лично имах едни хубави три дни, пълни с положителни емоции.
 

 

 

 

 

 

 

 

[jungfraujoch]

преди 2 часа, Фил каза:

Отдавна имах в спортния бъкет-лист посещение на олимпиада, и се радвам, че успях да се възползвам от появилата се възможност.
Много съм доволен от преживяването, струва ми се че, макар да бях за кратко, наистина усетих олимпийския дух, емоциите бяха чудесни, а и всичко беше добре организирано -

Сбъднал си една мечта!

Благодаря ти за споделеното!

Чудесен завършек на темата.

И аз отдавна мечтая да се докосна до олимпийски игри.И то зимни.

Знае ли човек....Мечтите имат навика да се сбъдват! 

[bay_kolio]

Благодаря Фил. Все едно и аз бях там.