От Лондон до Лицен

[Радо57]

Най-вероятно за повечето съфорумци темата няма да е интересна,но все пак погледнати нещата от друга гледна точка,обогатяват познанието.Като всеки новопристигнал чужденец в Лондон,туристическата обиколка включва известни на вас  обекти от инфрастуктурата на града.Всеки знае за Окото, Биг Бенд, Абатството,Тауър и др.Стоят си там от десетилетия и не се променят.Интересът ми е  парка към Бъкингам и Хайд Парк защото през всеки сезон е са различни.

Цветните градини...

водоплаващи птици и гълъби.....

 

шезлонгите и музиката на открито

 

 

 

 

 

 

Интерес за мен представляваше обаче крайната дестинация-Лицен в Австрия.Мнозина знаят за скучните "Нулеви километри"-магистрали,тирове,тол пунктове,путарини,гранични пунктове и митници.За мен не са проблем,но понякога това е доста досадно.Минавам стотиците магистрални километри и най-накрая съм в Австрия.Напускам магистралата и се отправям към Риед.Асфалта и мантинелите се смениха с обичайната селска природа за този район.Погледа ми стигаше до хоризонта и на всякъде едно и също-зелени поляни и китни селски къщички.Захласнат в красотите неусетно преминах през Риед и поех на юг към Гмюнден.С нетърпение очаквах да видя красотите на Траунзее.Още в самия северен край на езерото се отбих от пътя за да се полюбувам на природата.

 

 

 

 

Транзит преминах през Ебен зее към Бад Ишл.

 

 

 

 

 

 

Крайна точка за този  ден беше Бад Ишл и Типлицкото езеро.Случайно или не попаднах на 50 годишнината от създаването на духовите оркестри в региона.

 

 

 

 

А това са селските хубавици от Ст.Леонард.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

След като всички оркестри минаха покрай журито се разпръснаха из селото.Помислих си,че всичко е приключило.Голямата изненада беше когато от всички улици,водещи към центъра започнаха да идват музикантите.Свиреха една и съща песен.Десет оркестъра и над 200 духови инструмента огласяха площата.За мен беше малко шумно,но за австрийците това си беше празник.Музиката си е музика,но къде е празник без бира и вурстчета.В близката градинка бяха наредени масите и павилионите.Всички се насочиха на там.Помислих си,че щом като е юбилей ще е нещо по различно.Нямаше обаче никаква изненада.Халба бира 4 евро,вурстче 2 евро.Изненадващото беше,че жените бяха повече и по-активни от мъжете.Веселбата си вървеше,но трябваше да търся място за нощуване.Съдбата ми изпрати едно приятно старче,с което случайно се заговорихме на една от масите.Личеше,че не съм местен и това е предизвикало интереса му.Предложи ми да му гостувам при условие,че го откарам до дома му.Старчето живееше в Оберсдорф,в кокетна къща в края на селото.

 

Съвсем близо до реката.

На път към Лицен.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Само два дни в Алпите и отново стотици "нулеви километри" до България.Но това беше само началото.Алпите ме плениха и следващите години отново шях да се връщам,но вече по-подготвен и за по-дълго време.