Експедиция Шесаплана

[Радо57]

Това пътешествие е планувано да премине през Сърбия,Хърватия,Словения,Италия,Австрия и Франция,с изкачване на вр.Шесаплана  и да премине през едни от високите проходи в Алпите.Целите на тази експедиция бяха-да се съчетаят туризма,катеренето,автотуризма и високопланинския офроуд.Името на експедицията е връх Шесаплана,на границата на Австрия и Швейцария,най-високата точка на масива Ратикон.За „окраса” на пътешествието бе предвидено да премина през пет от най-високите проходи на Алпите:Бонет 2862м.;Изеран 2769 м.;Стелвио 2758 м.;Агнел 2744 м. и Рестефонд 2676м.Черешката на тортата бях предвидил-каране по високопланинските пътища на прохода Тенда и Сомайлер.Известни колебания имах относно преминаването на два прохода в южен Тирол,тъй като информацията за тях беше противоречива.Като пристигнах на място се установи,че в средата на месец юли тази година са поставени забранителни знаци.

Ден първи.Ямбол-Кранска гора около 1400 км.,18 часа.

Пропускам умишлено "Нулевите километри" защото освен жега,скучни магистрали и опашки по граници ,няма нищо интересно.

 

 

Наближавам Кранска гора и търся място за нащувка.

 

 

Къмпингите заети защото е в разгара на отпускарсия сезон.Насочват ме към частна квартира.В първото село Мойстрана намирам ателие,с четири легла,баня,тоалетна,кухненски бокс,лятна градина,на цена 72 Е.Реката минава по границата на двора и освен хладината доставя приятен ромон,който действа като приспивна песен. Прекарахме си незабравима вечер с хазяите.Останаха очаровани от мускатовата ракия и шопската салата.Не ни се лягаше но от следващия ден започваха истинските изпитания.

Ден втори.Кранска гора-Винкл,около 300 км,10 часа.

След нощувката в Мойстрана /Словения/ бях изправен пред дилемата,дали да продължа на запад към Кранска Гора-Понтеба или да тръгна на юг,към Бовец-Толмезо.Като огледах картата на района,втория маршрут ми се стори доста по интересен и труден/множество "фиби" и голямо изкачване/.Освен това щях да премина и покрай множество изходни точки за туристически изкачвания и най-вече за първенеца вр. Триглав.Тази гледка оформи и окончателното ми решение да мина през Бовец.

 

 

 

 

 

 

 

Изкачих височините пред Бовец и на предела изненада.Пътя беше преграден с ленти и знаци.Имаше опашка от чакащи автомобили.Първоначално недоволство се надигнаха в мен,но след като разбрах,че ще отворят пътя/изчаквали само някаква група да слезе от планината/ нещата се успокоиха.Реших да използвам времето и да направя няколко снимки.Този предел е изходно място за доста туристически маршрути.Пътеките са добре обозначени.

След около двайсетина минути престой тръгнах към долината.Бях си помислил,че каквото видял видял това ще е.Но планината ми поднесе нови изненади.След един завой се показа малка отбивка с някакви дървени парапети.Веднага си помислих,че това може да е място за снимки.Спрях и предположенията ми излязоха верни.На площадка беше поставено нещо като компас със забележителностите в този район.Постявяш стрелката върху определена забележителност и през отвора в стрелката се вижда панорамата.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Вече съм в Бовец,но го подминавам и правя единствената снимка.

ова чудо на съвременните технологии ме посрещна преди границата с Италия.Помислих си,че кой знае какво голямо задръстване има,а се оказа,че малък участък от пътя е в ремонт и по този начин регулират движението.

 

 

 

 

 

Вече съм в Италия.

 

На път към Толмезо преминавам покрай р.Таглиаменто.На нея отделих отделно пътешествие след няколко години,за което живот и здраве ще ви разкажа.

След Толмезо преминавам през множество селца,които си приличат като две капки вода.Спретнати къщурки,цветя по градините и прозорците,бистри рекички и привекливи хора.

 

 

 

 

 

 

 

 

По предварителната ми програма трябваше да направя едно прекосяване на границата между Италия и Австрия по високопланински проход,за който имах информация,че е отворен за движение.Няколко дни преди да тръгна от сателитни снимки обаче се виждаше,че има поставени някакви знаци,но резолюцията не позволяваше да ги разпозная.Така и така бях дошъл,реших да се пробвам.Наистина приключението си заслужаваше.След като свърши асфалта,започна макадама,а след това и почвен алпийски път.Информационното табло даваше информация,но това не ми бе достатъчно.

 

 

Спускам се към долината и отново съм сред цимилизацията.

 

 

 

 

 

След като не можах да премина в Австрия през билото,единственото решение беше това да стане по "царския път".

Транзитно преминах през Лиенц и се насочих към къмпинга на Винкл.

 

 

 

 

Настаних се в къмпинга,а времето започна да се влошава.Заръмя лек дъждец,добре,че бях разпънал палатката.Имах притеснение за следващия ден,защото мъглата се спускаше ниско,а ми предстоеше пътя към Гросглокнер.

 

 

Последната снимка не е  случайна. Църквата в далечината и скандинавската палатка щяха да бъдат в центъра на последващите нощни събития.Но какво се случи,ще узнаете в продължението.....

 

[Радо57]

Навярно четящите този пътепис искат да разберат какво се случи на следващия ден,но явно те и аз трабва малко да почакаме.Вечерта не мина съвсем без "проблеми".Още като пристигнах на къмпинга,камбаната на църквата през 15 минути подрънкваше ритмично.Явно съм бил унесен в шетнята по разпъване на палатката и не съм обърнал особенно внимание на това "божие явление".Тъкмо бях задрямал,когато камбанен звън ме накара да се стресна.Първоначално си помислих,че това е някакъв сигнал за бедствие.В българските хижи по планините има такива камбани,които бият когато има мъгла,за да насочват туристите.Оказа се,че това е обичайно по тези ширини.Явно на отчето не му се спеше и дрънкаше от време на време камбаната.Направих няколко снимки и зачаках съня да ме споходи отново.Камбаната продължаваше да подрънква от време на време.Бях решил да ходя да черпя клисаря по една мускатова и да си ляга,но не се наложи.Към 23 часа камбаната заглъхна.Завит в спалния чувал се наслаждавах на тишината.Часовниковите кули към католическите църкви бият малка камбана на всеки 15 минути и голяма камбана,която бие на всеки кръгъл час,толкова пъти,колкото е часът.

Да,ама не.За сън явно беше още рано.По едно време замириса силно на дим.Ниските облаци или мъглата "натискаха" към земята пушека от шатрата на скандинавците.Предпочитах камбанения звън пред тази отврат.Понеже наоколо не видях дърва за горене,явно комшиите си изгаряха останките от вечерята или отпадъците.Направих няколко обиколки на къмпинга,заредих си батериите на телефоните,поизпрах си на спокойствие това онова и се излегнах на една скамейка в сушилнята.Загубих представа за времето,но явно съдбата се смили над мен.Коминчето спря да пуши,а облаците и мъглата взеха да се разсейват.Отново се изтегнах в палатката и така дочаках сутринта.

 

Ден трети. Винкл-Инсбрук-Блуденц около 330 км.
Забравил нощните приключения насочих усилията си в стягане на багажа и поемане по панорамния път към за алпийския център.В ниското времето бе ясно и слънчево.Очаквах да видя върха,ледника и мармотите.За тези,които са били там тази част от пътеписа навярно ще е скучен,но ще отразя и моите впечатления.След като минах касите и започнах да се изкачвам се появиха ниски облаци,които закриваха планината.На площадката за автобуси едва се различаваха местата за паркиране.Продължих нагоре с надеждата,че вятъра ще разгони облаците и мъглата.

 

 

 

Мармотите са привикнали с туристите и винаги очакват някакви лакомства.Грабват ги и бегом към дупките.

 

 

 

 

 

 

Въпреки лошото време успях да снимам ледника,но беше безсмислено да се спускам до него.Следващата снимка ми показа,че въпреки възрастта,ако човек има воля може доста неща.

Любимите ми обекти за снимане-алпийските цветя.

 

 

Слънцето се показа и поех към тунела Нохтор.След тунела започна спускане и времето се оправи.Срещнах първите мотористи и велосипедисти.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Слизам от магистралата и се отправям към къмпинга на Бюрсерберг.Посреща ни възрастна фрау,която говори само немски.Докато разпъвам палатката слънцето се показва нацяло,облаците изчезват.Настроението се покачва.От следващия ден започва истинското пътешествие в Алпите.Изминалите до сега дни използвах за климатизация.Следя непрекъснато прогнозата за времето,защото предстои изкачването на връх Шесаплана,денивилацията е над 1000 м.Очаква ме стръмно,но кратко изкачване по камениста пътека,а преди върха тесен екстрем с ръбести камъни.Преди да си легна екипировката е подготвена.Лягам си с очакване на утрото.

Опасенията ми идват от това,че много колеги преди мен са били по тези места и са описали преживяното,поради което е възможно да има доста повторения в изказа и снимките.Старая се да изложа моята гледна точка,в духа и целта на експедицията.Предполагам,че следващите постове ще бъдат по-интересни,както от гледна точка на написаното,така и на снимковия материал.Все пак същинската част на пътуването все още не е започнала.

Сънят ми тази нощ бе неспокоен.Заспивах за малко и се събуждах.Поглеждах през прозорчето на палатката към небето за да видя дали звездите не са закрити от облаците.Цялата отговорност по изкачването и прибирането в лагера тежеше върху мен.Нямах никакви съмнения във възможностите на останалите участници,тъй като от дълги години скитам с тях по родните планини.Притесняваше ме единствено времето.За нашите планини имам някакви познания,но за Алпите само общи неща от информационните сайтове.Макар,че домакините бяха залепили разпечатка за времето от някакъв местен източник,от който се виждаше,че на следващия ден ще е слънчево,неспокойството не ме напускаше.Следях и барометъра,показанията на който също предсказваха добро и слънчево време.Но дългогодишния ми опит по планините ме караше да съм концентриран напълно и да не подценявам условията в планината.Това ми помогна много на следващия ден,когато трябваше да се взема решение в критична ситуация.Имаше ли такава,ще видим.Нека да изчакаме утрото.

Ден четвърти-изкачване на вр.Шесаплана
На сутринта времето е благосклонно към нас.Слънцето огрява върховете,малки облачета се разнасят по небето.От къмпинга до лифта е около 10 км. и с Витарката преодолявам това разстояние за по-малко от 20 минути.За да спестим време се качваме на кабинковия лифт,който за по-малко от 5 минути ни извежда на 1980 м. надморска височина до язовирната стена на Люнерзее.

 

След 15 минути нормално ходене,обикаляйки северозападната част на езерото се отклоняваме по добре маркирана пътека към Тоталпхюте. Все още не знаем какво ни очаква затова снимаме красивите алпийски цветя.След още 15 минути ни посреща тази стена,по която трябва да почне катеренето.Запазвайки темпото след час сме на хижата.Кратка почивка,притягане на екипировката и с нови сили напред и нагоре.Предстои ни двучасово катерене по каменистите пътеки на Ратиком.Преодоляваме два скални пасажа и всеки момент очакваме да се покаже върха.Последни метри и достигаме подножието на вр.Шесаплана,като се движим по утъпкана пътека,наподобяваща сгурия.Виждаме и границата между Австрия и Швейцария.Стигайки до граничната табела се вижда и кръста,който е поставен на върха.Последни усилия и сме на върха.

 

Един връх на две държави.

 

Започна спускането към паркинга.

 

Достигайки полето на каменните пирамиди,решаваме и ние да направим по една за спомен.

 

 

 

 

 

 

 

Срещаме туристи,които са се запътили към върха.Знаем какво ги очаква,но за нас трудното е преминало.

Да,но само на пръв поглед.Сама за две-три минути от към върха се спусна бяла пелена от облаци,които закриваха всичко.Маглата и ниските облаци са кошмара на всеки,който е във високата планина.Няма зимна маркировка,а лятната е слабо видима.Риска от изгубване е голям.Започва да ръми и лек дъждец.Екипировката е добра и не се плашим от това.Започва да гърми някъде от към върха.Бляскат и гръмотевици.Знам,че това е лятна буря,но колко ще продължи никой не знае.Налага се да се взема бързо решение.Докато все още виждаме контурите на езерото ускоряваме хода.Слизаме бързо надолу,но дъжда се усилва,мъглата се сгъстява.

 

Това е последната снимка от спускането.Концентрацията е голяма,всички сетива са напрегнати.Задействан е инстинкта на оцеляването.Няма време за връщане към хижата.Дъжда се усилва,вятъра също.Наближаваме езерото и чуваме звук от хеликоптер.Нещо е станало нагоре в планината.На лифтовата станция разбираме,че от падналата гръмотевица има пострадали.На нас ни се размина.Стигаме езерото и по каменистата пътека с ускорен ход наближаваме лифта.Остават ни още 15-тина минути и сме на сигурно място.Облаците се разкъсват,мъглата намалява,слънчеви лъчи докосват земята.Отново на лифта и слизаме в равнината.Там долу благодат-слънце и умерен вятър.Който ни намокри,той и ще ни изсуши.

 

 

 

 

Целта на експедицията е постигната.Следва развлечението по красивите места на Алпите.

[Радо57]

Ден пети-Блуденц-Аоста-километри,не знам колко

Предстои ми преминаване през живописния проход Стелвио.Минавам покрай езерото Резия

 

Пресичам границата и съм отново в Италия.

 

 

Най-накрая съм изправен пред предизвикателството-фибите на Стелвио.Витарката се държи мъжки,напредва към високото и не се дава.Настигам италианец с Фиат и това развали цялята магия.Диктуваше темпото,като определено ме бавеше.Не можах да изпитам напълно тръпката от изкачването на Стелвио.

 

 

 

 

 

Транзит през Бормио и отново на горе към Гавиа.

 

 

 

 

Спускане е доста впечатляващо.Пътя тесен,без никакви странични предпазни съоражения.Склона стръмен,на места опасен.Технично трасе,което те държи максимално концентриран.На няколко места имаше "инфарктни" разминавания с насрещни МПС.Удоволствието беше голямо.

Отново се разделям с планината.Очаква ме дълъг път до Аоста.Пристигаме и се настаняваме в къмпинг Европа.Утре ни очаква Монблан и френските Алпи.

 

 

[Радо57]

Ден шести-Аоста-Вал ди Зер-Суса- Бардонечиа,около 250 км.
Пътешествието продължава като автотуризъм.Наслаждавам се на гледките и на карането по високопланинските пътища.Усещането и преживяванията са незабравими.Редуват се слизания,изкачвания,остри завой.Преминавам както през гористи райони,така и през голи и каменисти алпийски склонове.За "закуска" съм си приготвил една разходка до подножието на Монблан.

 

 

 

Напускам Италияи влизам във Франция през прохода Бернардо

 

 

 

Започна спускането към долината.Зад мен останаха високите и стръмни склонове на Алпите.

 

 

Влизам в ски курорта Вал ди Зер.Архитектурата е на ниво.Всичко е направено с вкус и баланс.Няма нищо преекспонирано.

 

 

 

 

Следващото предизвикателство е прохода Изеран.Със своите 2769 м. той е втория след Бонет в моя списък.Назад остана третия от списъка Стелвио /2758 м./

 

 

 

След спускането минах и покрай каменното село.Малко,кокетно населено място.Къщите изцяло от камък,а покривите от каменни плочи.Цветята са навсякъде.

 

 

 

Отново съм в Италия.Следва Stela Alpia-голямото приключение.
След пристигането в къмпинга Боки,набързо разтоварих багажа,направих ревизия по Витарката и с огромно вълнение поех към прохода Сомайлер.Пътешествието беше първоначално така планувано,че да мога да участвам на ежегодното мероприятие на офроудърите от Европа-Стела Алпия,което се провежда всяка втора неделя на месец юли.Обективни причини попречиха да присъствам на това събитие,затова решех,макар и късно,но да се кача до прохода.Пътят първоначално започва с асфалтова настилка,напукана на доста места. Постепенно асфалта изчезна и пътната настилка става макадам,изключително прашна. След изчезване на растителността се открива гледката към прохода.Прахолята намалява,но започват серпентините .Последно зареждане с вода,от топящите се снегове по върха и отново нагоре.На места пътя е доста тесен и завоя без маневра е немислим.Още си личат следите от гумите на джиповете,присъствали на Стела Алпия.Това доста ми помогна,защото пътя беше утъпкан.Остава последната и най-стръмна част на прехода.Пътя минава през сипеи от камъни.На снимката едва се вижда,но иначе прилича на нещо като път. Последни няколко завой и съм на най-високата част на прохода.Зад бариерата и знаците е Франция.

Едно недоглеждане на батерията на фотоапарата доведе до липсата на снимки за тази част от пътешествието.Няколко години след това отново бях на Сомайлер,но за това в следващия пътепис.

[Радо57]

Ден седми-Бардонечиа-Бриансон-Пиемонте
Още с напускане на къмпинга и започна изчакването.Времето бе слънчево,идеално за пътешествие.Предстоеше преминаването през последните три от проходите-Бонет,Агнел и Рестефонд.В края на деня и втората цел на експедицията щеше да е изпълнена.

 

 

Крепостта на Бриансон.

 

 

 

 

 

 

 

Отново съм в Итали и крайната спирка за днес е Пиемонте и прохода Тенда.

 

Тенда,това магично място на границата между Италия и Франция,станало свидетел на много събития през годините и любимо място за не малка част от пътешествениците.От тук започва и лигурийския военен път,който води към морето.Преминаването по него е възможно с мотоциклет или с по-висок автомобил За неговото съществуване обаче разбрах много по-късно.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

С това приключи пътешествието в Алпите.Следващата спирка беше Венеция,но за нея е писани и показвано много,затова ще пропусна тази част.Позволих си обаче да направя нещо по-различно-да представя как би изглежда Венеция през погледа на "италианския мачо",на "шопинг дамите" и "организираните туристи".Съдържанието на първата гледна точка  обаче може да засегне някои от съфорумците,затова не го и публикувам.

[Radnev]

Страхотно пътешествие👍.

Вие от offroad-bulgaria сте доволно луди и със своите пътешествия може да допринесеш с много информация и допълнителна мотивация за хората тук. Особено тези, които пътуват надълго с автомобили.

Най-дългото ми пътуване еднодневка е от Любляна до Стара Загора с Железния Голф🚙, а ето че ти си стигнал от Ямбол до Крнска гора, която е оттатък Блед.

А най-впечатлявощото е, че си 60+. И тежки алпийски върхове изкачваш. Аз също съм по планините и съм си дал прозорец още 6-7 години т.е. до 50. Обаче сега като те чета, веднага си добавям още една петилетка😃.

Продължавай да пишеш. Опиши и Венеция, така както си я видял. В този форум шопинг дамите, организираните туристи и италиано мачовците трудно виреят, така че едва ли има кого да засегнеш.

[Радо57]

И за финал още снимки от пътешествието.

От изкачването на Шесаплана...

 

 

 

 

 

 

 

„

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Към прохода Сомейлер...

 

 

 

 

 

 

От Монблан...

 

 

 

 

От Ваал дИзер....

 

 

 

От езерото Монт Сенис.....

 

 

 

 

От Бриансон.....

 

 

От проходите....

 

 

 

 

 

 

 

 

[Радо57]

преди 10 минути , Radnev каза:

Страхотно пътешествие👍.

Вие от offroad-bulgaria сте доволно луди и със своите пътешествия може да допринесеш с много информация и допълнителна мотивация за хората тук. Особено тези, които пътуват надълго с автомобили.

Най-дългото ми пътуване еднодневка е от Любляна до Стара Загора с Железния Голф🚙, а ето че ти си стигнал от Ямбол до Крнска гора, която е оттатък Блед.

А най-впечатлявощото е, че си 60+. И тежки алпийски върхове изкачваш. Аз също съм по планините и съм си дал прозорец още 6-7 години т.е. до 50. Обаче сега като те чета, веднага си добавям още една петилетка😃.

Продължавай да пишеш. Опиши и Венеция, така както си я видял. В този форум шопинг дамите, организираните туристи и италиано мачовците трудно виреят, така че едва ли има кого да засегнеш.

Няма нищо по-зареждащо за мен от планините и пътешествията.Това ме държи в кондиция,въпреки възрастта.Ще си позволя тогава да публикувам моята интерпретация за Венеция,с риск да има засегнати хора.

такава я вижда италиянския мачо или българския гларус....

ЗАБ.Снимките не са плод на воайорски накланности или ниски страсти,а шеговита форма на исказ и това,което се вижда в тълпите от хора

 

 

 

 

 

 

 

такава я виждат шопинг дамите

 

 

 

 

 

 

 

 

такава я вижда романтика.....

 

 

 

 

такава я вижда организирания турист...кораб,влак и автобус,тълпи от хора по най-известните места на града

 

 

 

 

 

 

такава я виждам аз...