Доломити-по върховете на Кристало,Мармолада и Пъкленица.

[Радо57]

Вземето за поредното пътешествие наближава.Този път реших да отделя повечко време за Доломитите и Хърватия.Плановете ми бяха да направя едно лежерно пътешествие,без никакъв адреналин.Да постоя на хладничко в Алпите и да направя малко тен по Адриатика.Дали обаче това ще се случи,предстои да видим.И така..

Ден първи.Ямбол-Кранска гора

Както вече споменах в предишен пътепис,този ден е отделен за "нулевите километри".Магистрали,тол такси,бензиностанции,по кафе и цигара и отново магистрали.Този път обаче нямах никакви проблеми с нощуването.Очакваше ме Натура еко къмпинг.За моя изненада къмпинга беше току що открит,но предлагаш всички удобства.И най-важното-свободно места,колкото щеш.

 

 

 

Настаних се  и реших да оползотворя оставащото време,като направя обиколка на града.

  

 

 

 

 

 

 

 

Все още не бе разгара на туристическия сезон и можех на спокойствие да се разхождам,без да ме блъскат от тук ,от там.Поваля ме дъжд,но пекналото след това слънце оправи положението.На хладно в горския къмпинг,далеч от шума и суетата,в уютната палатка си подремнах сладко,сладко.Отпочинал и напълнил белите дробове с алпийски въздух,рана рано поех на път.

 Ден втори.
Нощта  поваля,но пък сутринта ме посреща слънчева и ясна.Започваше подготовката за аклиматизация-Кranjska gora-Tolmezzo-Ampezzo-Sauris-Vigo di Cadore-Misurina-Tre Cime Lavaredo-Cortina d Ampezzo.Предвиждах няколко тура-около Sauris и Tre Cime.Терена там е относително равен,с малки изкачвания и подходяща надморска височина.
Продължавам по избрания маршрут.От Ampezzo се отклонявам и се качвам към езерото Sauris./повече за Саурис в друг пътепис/ Пътя не е натоварен,но си е алпийски,приятен за каране,а красоти колкото щеш.Така неусетно стигам до Трите Чими.Плащам на касата и поемам по пътя към най-високия паркинг.За Чимите е писано и говорено много,затова по-накратко.Направих пълна обиколка на каменяците и приятно уморен потеглих към Кортина.

 

 

 

 

 

 

Ден трети-по железните пътища на масива Кристало

Бях си обещал пътешествие без адреналин,но шило в торба не стои.Близо до Кортина беше масива Кристало с предизвикателните си via ferati.Тъй като екипировката е винаги с мен,реших да се поразкърша по баира.От паркинга на Рио Гере с едно прикачване на лифта,стигам до х.Лоренци.

 

 

 

 

В горния десен ъгъл на снимката се вижда вертикалната стълба и в лява от нея билото,по което минава фератата.

 

 

 

 

 

До тук беше леката част от траверса.

 

 

 

Зъбния гребен,подобен на Кончето в Пирин.

 

 

Хиха Лоренци от птичи поглед.

 

След интересни изкачвания и слизания съм на най-високата точка -Кристало дАмпецо 3008 м.Само тези свиреши черни пернати ми правят компания.

След кратка почивка слизам към старите казарми.Спускането обаче е по-трудно от изкачването.

Когато слязох до казармите разбрах по къкав отвес съм слизал и колко опасно е било.

 

 

До старите казарми беше обедната ми почивка.Докато си почивах,разгледах картата на масива и реших да не продължавам по фератата,а да се върна до х.Лоренци,защото получих това,от което се нуждаех.

Малко тестичко и опасно,но няма как,трябва да се премине.

 

 

Последва и още един траверс по Мария Бианчи и слизам отново на лифта.

 

 

 

 

Няма как да не съм доволен от преживяното приключение.Въпреки напрежението и умората настроението ми е добро.Долу на паркинга най-накрая намерих сянка и реших да се поизлегна.В горната част на масива Кристало са само каменяци.Ни сянка,ни водица.Както казват старите хора-Начесъх си крастата.Не беше предвидено,но пък е трудно е да се устои на изкущението.Усещането,че съм преодолял още едно предизвикателство, е онова,което ме прави щастлив.

 

 

[Радо57]

Ден четвърти- масива Мармолада-Венеция

Днешния ден е отреден за преход от Кортина през прохода Гиау до езерото Федая и Мармолада.

 

 

 

 

 

 

 

 

С това алпийската част на пътешествието приключи.Минавайки по определен маршрут,винаги си оставям някой обект за следващото пътешествие.Това ме кара да съм постоянно "на педали".Планирането и очакването за следващото пътешествие ми доставя голямо удоволствие.Казвам довиждане на Алпите и поемам съм Венеция.Тя е междинна спирка пред дългия преход до България.Оново гостувам на къмпинг Риалто.Още при първото ми посещение прецених,че това е най-оптималното място за нощуване и почивка,предлагащо всички удобства.Любезните домакини предлагат на гостите си карта на Венеция и автобусни билети за двете посоки-от къмпинга до Венеция и обратно.В предишно пътешествие отделих доста време на Венеция и сега  не я бях включил в програмата.Но след вечерята видях съседите ми по палатка-групичка младежи от Германия да се приготвят за посещение на Венеция.Реших да се присъединя към тях.

Канале гранде.

 

Магазин за сувенири от стъкло.

Площадът Сан Марко.

Венеция в ранно утро.

 

С първия автобус се прибирам в къмпинга и след закуската потеглям към Хърватия.

Ден пети-Веция-Плитвицките езера

Обиколката започва от най-високото и приключва до водопада.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Цял ден отделих на езерата.Вървях,почивах,похапвах и снимах.И така през целия ден.Не ми се напускаше тази прохлада и прекрасни гледки.Привечер се прибрах при моите домакини-много приятно семейство от близкото село.Запознах се с тях когато търсих пътя за езерата.Вечерта премина в раздумки и почерпки.На сутринта ме изненадаха с мекици,боровинково сладко и кисело мляко.

Ден шести-Пъкленица и Задар

След обиколката на езерата поемам към Razanac,изходния пункт за Пъкленица и Задар.Настанявам се на къмпинга и разпъвам палатката.Но времето е топло и спя на открито.Сутринта температурата е 25 градуса.

 

За днес е планирано посещение на националния парк Пъленица.

 

 

 

 

 

 

Колкото по-навътре навлизах в пака,толкова повече условията ставаха непоносими.Слънцето печеше безпощадно,а растителността все повече намаляваще.Не понасям жегите и затова реших да приключа до скалата на катерачите.Предпочитах да ме пече слънцето на плажа,отколкото  по тия чукари.Минавам през магазина за да си купя традиционните обущенца,защото по чакълестия плаж да вървиш бос си е цяло приключение.

След плажа вечерта е определена за посещение на Задар.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

През деня горещо и през нощта горещо.Жадувах за прохладата в Алпите.Оказа се,че адриатика не ми понася и затова съкратих пътешествието.През Черна Гора и Сърбия се прибрах в България.Минавайки през Дормитор и канъона на р.Тара получих леко облекчение от жегата,но тъй като те не влизаха в плановете ми за това пътешествие,не им отделих достатъчно време.

 

 

 

С това пътешествието приключи.Незабравими са спомените от ферата Дибона.Най-вълнуващата част от пътешествието,макар и не планувана.Но понякога става така.Планираш,пресмяташ и когато решиш,че всичко е наред,изниква нещо непредвидено.