Околностите на Мадрид

[Радо57]

Докато подготвям пътеписа си за Алпите,ще ви разкажа защо реших да избягам от жегата и какво видях  в околностите на Мадрид.Първата ми спирка е Гуадарама.Още с пристигането си и хоп фиеста.Жителите на Гуадарама празнуват тяхната си Божа майка/ние си имаме една Дева Мария,ама испанците имат няколко/.Изнасят от Ермитата статуетката на девата и я поставят на каруца,теглена от бикове.Така обикалят по улиците ,спират пред кметството,където пеят песни за възхвала.След това процесията отива пред църквата и отново се пеят песни,след което статуетката се прибира в църквата и започва мисата.

 

 

 

 

На следващия ден посетих Сеговия и кралския дворец Ла Гранха.
За някои Сеговия е приказно кралство от романтичните американски филми.И за мен беше така,докато не видях какво представлява в действителност.Сеговия е град основан от римляните.Владян е от маврите и най-накрая е превзет от Алфонс VI Кастилски.Тук е провъзгласена за кралица Изабела I Кастилска.В Сеговия се намира и акведукта, построен от римляните.Дължината му е 728м.,а височината 28 м.

 

 

 

Стария град е изпълнен с магазинчета,кафенета и ресторантчета.Кулинарна забележителност в Сеговия е свинското печено.Като се започне от малки порции,та се стигне до цели прасенца.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

На плаца Майор както винаги е оживено.Многобройните кафенета и магазинчето за сувенири са привлекателно място за туристите

 

Постготическата катедрала е другата забележителност на Сеговия.Построена през 1525г. по заповед на Карл V.

 

 

 

Какво е Сеговия без замъка "Алкасар".Това е дворец-крепост на испанските крале,построен върху скала,което го прави много красив.Построен е първоначално като крепост,но в последствие се използва и като дворец,кралски затвор и кралска артилерийска академия.

 

 

 

Слънцето и тук напече,затова се оттеглям на сянка и като се разхлади продължавам с пътеписа.

[Радо57]

След почивката на сянка и лека закуска, следваща дестинация е кралския дворец Ла Гранха.
Поради своето разположение в северната част на Сиера де Гвадарама, мястото, на което днес е построен дворецът Ла Гранха, в продължение на стотици години е любима местност за ловуване на кастилските крале. Тук през 15 в. крал Енрике IV пръв построява малка ловна хижа и малък параклис, посветен на Сан Илдефонсо.Изабела I Кастилска дарява вилата и параклиса на манастира в Сеговя, който построява до тях La Granja (буквално "ферма") и няколко монашески килии.През 1719 крал Филип V купува Ла Гранха от манасите след като разположеният в близост кралски дворец във Валсен изгаря до основи. През 1721 г. Филип V започва сторежа на новия дворец и оформянето на градините по модел на парка на Версай, построен от дядо му Луи XIV. По модела на Версай и дворецът Ла Гранха обгръща обширен Курдонюр, разположен пред входа на двореца, зад който са оформени градини с главна ост в перспективата на двореца. Те са обкръжени от гориста местност, в която са разположени още скрити градини, което представлява парка на двореца. Също като френския дворец и Ла Гранха е замислена като място за почивка на краля, но бързо се превръща в център на кралското управление.Първоначално Филип V възлага на архитекта Теодоро Ардеманс скромния си проект за двореца, който е включвал само катедралата и централната част на днешния дворец. Планът обаче е видоизменен от италианските архитекти Андреа Прокачини и Семпронио Субасати, които разширяват проекта като добавят две странични крила към замисления от краля дворец. Окончателният вид на комплекса обаче е офомен от Филипо Хувара, който пристига специално от Торино, за да прекрои проекта според вижданията на втората съпруга на Филип V, Елизабет Фернезе, и нейния италиански кръг от придворни.Когато кралят абдикира в полза на сина си през 1724, той пожелава да се оттегли в Ла Гранха. Новият крал Луис I обаче умира през същата година, което налага връщането на Филип V на престола. Така предвиденият за тиха почивка на краля дворец Ла Гранха се превръща в оживено място за срещи на краля с министрите и придворните. Съсредоточаването на дворцовия живот в Ла Гранха дава тласък на икономическото развитие на разположения в негова близост град Сан Илдефонсо. В него се настаняват много чиновници и аристократи, които желаят да са по-близо до любимия на краля дворец. За нуждите на двора в Ла Гранха в Сан Илдефонсо са построени казарми, катедрална църква и дори фабрика за стъкло.

 

 

 

 

 

 

Градините на Ла Гранха, заемащи площ от 1500 акра, са един от най-добрите образци на градинското оформление през 18 в. Декораторите на градините използват естествения наклон като елемент от изгледа на градините и като източник на сила, изтласкваща водата от 26-те скулптурни фонтана, които са разположени в парка на двореца. Относно "Баните на Диана", център, в който се фокусират главните оси на няколко градини, Филип V с неохота възкликва: "Струваха ми три милиона, а ме развеселяват само три минути".Скулптурните композиции, разположени навсякъде из парка, са дело на известни френски мастори от 18 в. като Рене Фремин и Жан Тиери. Всички скулптурни композиции представляват мотиви от класическата гръцка митология – фигури на божества, алегории и сцени от гръцки митове. Излети са от олово, за да се избегне корозията, и са боядисани с имитираща бронз боя. Изкуствено езеро, наречено "Ел Мар" (Море), е разположено на най-високата точка на парка и представлява естествен резервоар на вода, осигуряващ налягане за цялата водоснабдителна система на парОригиналните водопроводи, снабдяващи фонтаните с вода, функционират безпроблемно дори и в наши дни. Разчитайки изцяло на гравитацията, те доставят вода до разположения на 40 м. височина гигантски фонтан "Персей и Андромеда".Днес постоянно функционират само няколко от фонтаните на парка. Всичките 26 фонтана на Ла Гранха се пускат само 2 пъти в годината, в дните на св. Фернандо и св. Луис.
Предната част на парковото пространство пред двореца е архитектурно свързана с градската част,на която са разположени кафенета и магазинчета за сувенири.

 

 

 

 

Градините на двореца са във вътрешното пространство,което е било гора.Оформени са множество алеи и фонтаните.

 

 

 

 

 

 

 

 

Фонтаните на боговете.

 

 

 

 

 

 

Водните огледала и кралската градина.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[Радо57]

Следвашата спирка от моето пътешествие е Кралският манастир Ел Ескориал/Сан Лоренцо/  построен през 16 век по повод победата над французите при Сан Куентин в деня на Сан Лоренцо 10.8.1557г.Фелипе II е планирал комплекса като манастир и мавзолей където да живее постоянно,но в последствие следващите крале на Испания не са били склонни на аскетичен живот и разширяват постройката и я декорират по свой си начин.В манастира има библиотека,базилика,зали с картини,зала на битките,кралския апартамент и рантеон.Манастирските градини са също част от тази забележителност.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[Радо57]

Символ на франкизма в Испания е строителството на „Долината на падналите“, което започва на 1 април 1940г. Изграждането на фараонски монумент, чиято прилика с египетските пирамиди се основава не само по своята колосалност и погребален характер, но и по това, че в неговото строителство работят каторжници и затворници от Гражданската война. „Едно вечно място за поклонение и помирение, където величието на природата да сложи свой достоен белег над бойното поле, където почиват героите и мъчениците на Похода”.Става дума за едно твърде особено желание на Франко за „помирение“. Той лично обикаля планината Гуадарама, докато се натъкне на точното място, наречено “risco de la Nava(1390 m)”, в долината “Cuelgamuros” на 48 км. от Мадрид, но близко до Двореца Ескориал, където са погребани испанските крале .Но на по-високо място като „Генералисимус“, Франко като стратег е знаел, че няма да бъде погребан в Ескориал при кралете.Базиликата е 22 метра висока и вкопана в скалите, а Кръстът, прорязващ сърцето на Катедралата, се извисява над планината на височина 150 м., Изравненото място пред Мемориала е от 30 600 км.м. Самата Крипта е дълга 265м. Големите и внушителни скулпторни фигури на Хуан де Авалес короноват мечтата на Франко, създавайки „импозантното и внушително“ място. Веднага след като е завършен строежът, започва пренасянето на тленните останки на загиналите в Гражданската война - „героите и мъчениците“ по изказа на Франко, от всички краища на Испания, вкл. и тези на Хосе Антонио Примо де Ривера, основателят на испанската Фаланга. В Криптата биват погребани костите на над 50 000 загинали в Гражданската война, принадлежащи на двата враждуващи лагера. Пред Олтара са били струпани купища войнишки чували с костите на загиналите републиканци и фалангисти в тежката Гражданска война, навярно за освещаване. Франко съобщава, че те трябва да бъдат разделени съответно в двете каменни гробници – саркофази, като наляво – републиканците и надясно - фалангистите.
Тогава кардинал Енрике Таранкон, примат на Испанската католическа църква, изважда две кости от един от чувалите и пита Франко: “Ваше Превъзходителство, можете ли да ми кажете коя кост е на републиканец-мъченик и коя на фалангист - герой? Аз под клетва пред Библията, пред Бога и пред Олтара на тази църква не мога да ги различа и да ги разделя... Те са всички загинали в Испанската Гражданска война”.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

За съжаление,снимането вътре в монумента е забранено,но в интернет могат да се намерят снимки за "Valle de los Caídos".Наистина централния тунел и разслоненията,както и олтара впечатляват със своята архитектура и размери.

С това пътешествието около Мадрид приключи.Предстои следващото-По високите пътища на Алпите.