По високите пътища на Алпите

[Радо57]

Дойде дългоочакваният момент да сбъдна една мечта.При предишните обиколки по Алпите се движих основно по асфалтираните пътища.Този път реших да избягам от потока туристи и препълнените паркинги.Освен това реших да посетя онези места,които бях пропуснал при предишни пътешествия.Подготовката ми отне доста време,защото планирах маршрутите си извън пътищата за обществено ползване.Това налагаше добре да обмисля местата за нощувки,зареждане с гориво,вода и храна.Не малка част от маршрута минава през частни имоти,което създаваше известна доза несигурност.До сега съм нямал проблеми,но знае ли човек.
Всичко започна така..

По изгрев слънце поемам на път.

С тираджийско каране прекосявам три държави.Прескачам тегавите "Нулеви километри" през Сърбия,Хърватия и Словения защото няма нищо интересно .

Парвата ми нощувка е в Триест.

По първи петли потеглям към първата спирка за деня град Палманова.Историята на града датира от 1593 година,като от самото начало е било предвидено да е град-крепост,който да усили границата и да предотврати навлизането на турците.Формата му представлява идеална звезда с девет лъча,като при нападението над един от тях,хората от другите два съседни да могат да помагат.

 

В града може да се влезе през три порти.

 

 

Шест главни улици водят към площада.

Стените на града гарантират три нива на защита и са проектирани така,че оръдията да имат по-голям ъгъл на обхват.

 

 

 

Площадът е в идеалния център на града и е проектиран така,че панорамата от 360 градуса създава илюзията за гледане в една точка.

 

 

 

 

С две думи прекрасно проектиране и архитектура.В продължение на 200 години са се водили битки между различни владетели,за да се придобие контрол над града.През 1797 година града е завладян от австрийците,а през 1805 година там са се настанили французите.През 1814 година градът бил върнат на Хабсбургите.

Следва продължение....

 

 

[Радо57]

Река Таглиаменто/плетена река/ с дължина около 180 километра,течаща от Алпите към Адриатическо море бе втората спирка за деня.Снимката на моста по път SS13.

През лятото водата се отдръпва и се оголва каменистото дъно,като на места ширината е над 50 метра.Наносите образуват препядствия от дървета и клони.На много места водата се движи по различни ръкави като се обрадуват островчета.Дълбочината е не повече от половин метър.Речното корито не е с еднородна плътност и големина на камъните.В жегите реката е привлекателно място за почивка и плаж.Когато пристигнах, на едно от островчета имаше само две палатки.Когато си тръгвах с мъка се провирах през масичките,шезлонгите и колите по чакълестия бряг на реката.По обед слънцето пече безмилостно.Ако нямаш чадър или друго покривало,може да слънчасаш.На открито горещо,а  водата адски студена.И преди съм споменавал,че не харесвам жегите,затова потърсих спасение до едно малко езерце с изглед към Сан Симеоне и Монте Феста,които бяха предвидени за утрешния ден.

Винаги ставам по изгрев слънце и тръгвам по дадения маршрут,избягвайки  жегата,туристи,велосипедисти и другите любители на планината.

Пътят San Simeone е с асфалтова настилка и много "фиби".От върха се разкрива красива панорама към Таглиаменто,Бордано и Интернеппо.

Река Таглиаменто-поглед от високо.

Тези островчета през лятото стават плаж ма местните жители.

 

 

На най-високата част на San Simeone има множество вилички,които се използват през почивните дни.

.Предстоеше истинското  приключение до Monte Festa.Пътят изцяло каменист с много стръмни места и завои.Преминава се и през няколко тунела,издълбани в самите скали.На самия връх е  изградено и защитно съоражение през ПСВ.

 

 

 

Пътешествието ми продължава северно от Тоlmezzo,посока Cercivento.Идеята ми да се кача до Monte Zoufplan.

 

След върха обаче има обаче забранителен знак и не можах да стигна до Lago Zoufplan.Поех към следващото място Panoramica delle Vette.Това е панорамен път по южния склон на Алпите между градовете Ravascletto и Comeglinas.Без сянка на съмнение, това е път, който заслужава името си, наистина се наслаждавате на невероятна гледка, докъдето ви стига погледът.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Вървях все на запад и предизвикалствата се увеличаваха.Няколко пъти съм минавал покрай езерато Sauris,но така и не се случиха нещата,за да мина по билния път.Тази година реших най-после да опитам.Като изходна точка избрах Mione,а крайна точка Sauris Di Sotto,т.е. от изток на запад.И без това се движих към западните Алпи.
Долу в ниското се вижда Mione.

 

Билния път.

 

 

 

 

 

 

От Mione до Casera Losa и Casera Pieltinis е сравнително равен,с малки изкачвания и слизания.Малко преди Casera Gerona пътят се рязделя.Единият е на юг към езерото,а другият на север към високото.Северния път е по-стръмен и по-труден.Към Casera Lelma и Casera Palaboma изкачванията са най-стръмни,а завоите най-тесни.

 

 

 

 

Определено минаването през тази част на Алпите си заслужава.Има много места за почивка и нощувка,водата е в изобилие.Ако успеете да се разберете с някои от пастирите,ще получите прясно краве мляко или вкусен "кашкавал".Използвам популярното българско наименование за този продукт,защото в различните райони на Алпите той е с различно име,начин на приготвяне и вкусови качества.

Следвашата ми цел бе Monte Pasubio и Strada 52 Gallerie /от Posina до паркинга на мемориала/.Имах намерение да мина и по самия път Pasubio.Надвечер пристигнах на паркинга.Имаше време да се кача и до върха,но ако бях предприел тази стъпка щях да се върно късно вечерта.Все пак исках не само да вървя,но и да се насладя на самото изкачване.Предстоеше ми да мина през 52-те галерии.
Утрото дойде и аз се отправих на пешеходното пътешествие.

 

 

 

 

 

 

 

Докато преминавах през една от галериите,нещо блесна в краката ми.Инстинктивно се отдръпнах на зад.Оказа,че това е надпис от проектор,задействан с фото клетка.

Интересно ми беше как са копани галериите.Преминавайки през една от тях видях тези следи.Най вероятно са използвани цилиндрични метални свредла или нещо подобно.Но явно голяма бъхтене и било.

 

 

Следваше най-красивата част от маршрута.Едно продължително,на места стръмно изкачване.Слънцето взе да напича,но в галериите бе хладно,а в някои даже и влажно.
 

 

 

 

 

Това е последната 52-ра галерия.След нея за около има няма 5 минути се стига до хижата.

 

 

На слизане към паркинга.

 

 

 

 

На доста места имаше пътеки/байпас/ чрез които се слизаше директно на долу,като по този начин се елиминира чакълирания път.Намираха се и диви горси плодове,които в тая жега свършиха добра работа.
 

 

 

 

Военния път 52 галерии е строен през Първата световна война и е дълъг 6555 метра, от които 2280 метра са разделени на 52 тунела, изкопани от скалата, като всеки тунел е номериран и се характеризира с конкретно име. Минималната ширина 2,20 метра първоначално е била предназначена да позволи транзита на две мулета с багажа им.Впечатляващият тунел 20 е издълбан от скална кула и за да се преодолее разликата във височината, се завърта около себе си като тирбушон. На излизане от 47-та е най-високата точка на пътя 2 000 м.Работата започва на 6 февруари 1917 г. и е завършена през ноември 1917 г.

Следва продължение...

[Радо57]

 

Вече съм в западните Алпи.Планувал съм като първо изкачване езерото Gabiet северозападно от Gressoney La Triniti с опция да стигна до Corno del Camosio-3024м.Езерото Gabiet (2371 m) е разположено в красив басейн с широка гледка към главните върхове на Monte Rosa : Breithorn, Castore, Polluce и Lyskamm.

 

 

 

На тази отбвка си заредих запасите със студена вода,хапнах на две на три и поех към набелязаната цел.
 

 

 

Там в далечината,където се вижда снега е крайната ми точка.В налото пътят е изкопан от дъждовете,на места все още има кални участъци,но с набиране на височина пътната настилка се стабилизира/основата е чакълеста/.

 

 

Достигнах до тази височина и всичко бе до тук.Отново пътят бе затворен на обществен достъп.От време на време минаваше по някой пикап,но бяха от фирмите поддържащи ски съораженията.Стоях до забранителния знак с надеждата,че нещо може да се направи.Не ми се рискуваше.Все пак това не бе най-високия път в Алпите.

 

След Gressoney La Triniti се отправих към Grenne,като смятах да пресека планината от изток на запад през Sitte и да се спусна към Frachey.От там през Brusson,Conoz до Breaul Cervina.Но отново бариера и забранителен знак ме отказаха да мина по този път.Тук нещата бяха много по-спокойни.Нямаше никакво движение и можех спокойно да мина,но бше силно пладне и вероятността да срещна неподходящите хора ме възпря.Реших да не рискувам и да се концентрирам върху изкачването на Bontadini lift.
В ранния след обед пристигнах в Breaul Cervina.Спрях на паркинга до началната лифтова станция за последни приготовления.За мое съжаление обаче времето започна да се разваля.Появиха се черни облаци,заваля дъжд,а горе на високото се разви силна гръмотевична буря.Помислих си,че изкачването ще се провали.Нямах никаква представа колко време ще мине докато времето се пооправи.Гърмя,трещя,задуха силен вятър и разпръсна малко облаците.Мъглата стана по-рядка и видимостта се подобри.Реших да не чакам и да тръжвам,пък каквото стане.За изкачването избрах южния път,защото е по-каменист и нямаше да има толкова кал.Това е и класическия път за изкачване,предпочитан от повечето пътешественици.Минава се покрай Lago Goillet и Cime Blanche.На Plan Maison има разклонение.Единият път поема нагоре към върха,а другия към Breaul Cervina.

 

 

В далечината се вижда Матернхорн.

 

 

 

Започва най-трудната част.По принцип няма ясно оформен път.Ски пистите са нещото,по което се извършва изкачването.В резултат на дъжда и снега скалната масе се свлича и се променя топографията в района.Ако се позва GPS трак от предна година има голяма вероятност пътя вече да не е на същото място.За мое щастие тази година в района имаше строителни работи и тежките машини бяха оформили до някъде пътя.Е,имаше и малко лутане докато се намери подходящо място за минаване,но това прави изкачването вълнуващо.В последната част изкачването е доста стръмно.Почти през целия сезон настилката е мокра и хлъзгава.Напречни отводнителни канали създаваха допълнителна трудност.Извадих голям късмет,че нямаше големи свличания на къмъни и до най-горната част се изкачих без проблемно.

 

 

 

 

 

 

Вече съм на най-високия път в Алпите,отворен за обществено ползване/за сега/ 3332 м. н.в.Някои ще си зададат въпроса-за какво е всичко това?В такъв момен си спомням отговора на един алпинист на въпроса-защо иска да изкачи Еверест.Алпинистът отговорил-Защото го има!

Слизането е не по-малко интересно.Използвам западния път,който не е така каменист както източния,по който се качих.

 

 

След дъжда мърмотът беше излязъл на разходка.

 

 

Изкачването и спускането са вълнуващи.Усещането,че се намираш на най-високия алпийски път е невероятно.Постигнах една мечта,която дълго очаквах да реализирам.Следващите изкачвания просто бледнееха пред спомена за Bontadini.Нощувах в италианската част на прохода Piccolo San Bernardo в компанията на няколко английски семейства с кемпери.

Следва продължение...

 

 

 

 

 

 

[Радо57]

Днес съм във Франция.Първата спирка е fort Redoute ruinee-2350m.Пътя към форта започва от La Rosiere и възви на северо-изток към границата между Франция и Италия.Fort de la Redoute Ruinée ,буквално „форт на разрушения редут“ е френска крепост с изглед към Col de la Traversette близо до La Rosière в Алпите между 1892 и 1945 г.Построена е от руините на Fort de la Traversette , построен през 1630 г. от Savoy.В последствие преминава във владение на Франция.Около форта се водят множество битки,включително и през ВСВ.

 

 

 

 

 

Прохода Piccolo San Bernardo,гледан от форта.

 

Продължавам пътешествието във френските Алпи.Glacier du Varet-2 883m. е следващото предизвикателство.Старта на това изкачване е от курорта Arc 2000.Почивен ден е и много французи са излезли на разходка.Имах намерението като сляза в курорта по пистите да стигна до Grand col - 2 939m в същия масив.Имаше обаче бариера,коята бе вдигната,но на нея имаше забранителен знак.

 

 

 

Следващата цел за деня беше Val Thores.Имах намерението да пресака масива от север на юг е да слезна в Orele.Наближавайки Val Thores велосипедистите ставаха все повече и нещо ми подсказа,че нещо не е наред.Когато стигнах в градчето установих,че има състезание и се пропускат само участниците.По този начин достъпа до ски пистите за мен се оказа невъзможен.Наложи се да стартирам изкачването от Orele.Това ми отне доста път и време и вече надвечер бях в подножието на масива.Времето обаче се влоши,заваля силен дъжд,облаци покриха върховете.Наложи се да нощувам на Plan Bouchet.

На разсъмване ме събуди рев на двигател.Видях,че няколко французи с Пежо 306 искат на и те да се качат до върха.Силния дъжд обаче беше направил вади и свлякъл камънак,което правеше минаването с лека кола невъзможно.Имах някакви притеснения,че горе нещата можеха да са по-сложни,но очакванията ми не се оправдаха.

 

 

В долечина долу се вижда Val Thores.
 

Спуснах се към градчето с надеждата,че ще заобиколя блокадите и ще изкача и останалите върхове в масива.Но напразно.Полицията беще поставила на пистите тежка техника,бариери и каменни блокове.Явно се опасяваха,че от юг може да се влезе в града.

 

 

Продължавам пътешествието във Франция.За днес към предвидил изкачването на Col du Jandri 3165m.

Това изкачване бе кратко,т.к. още на Col des Gourses 2565m имаше вдигната бариера,но със събранителен знак.Доста се чудих дали да продължа към върха,но беше почивен ден и вероятността да срещна туристи и велосипедисти бе голяма

 

След като не можах да осъществя това изкачване,поех към Италия.Предстои ми да се кача на един три хилядник-Col Sommailer.Преди години  качих прохода,но тогава за зла участ фотографската техника сдаде багажа и ми останаха една-две снимки. Времето отнова е начумерено,облаци са обвили върховете,но не се отказвам.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

На Sommeiler вечерта бе доста студена.Не можах да спя добре и затова рано,рано стегнах багажа.Спуснах се до Bardonecchia и реших да направя обиколката на forte Jafferau от запад на изток и от юг на север.Не исках да започна изкачването от ски пистите,защото бяха много стръмни и кални.

 

форт Seguret

 

 

Преди форта пътя се разклонява.Източния продължава към панорамния път,а северния към Jaffarau.

Вече съм по северния път.

 

 

 

Малко преди Jaffarau времето се влоши.Заваля дъжд,мъглата се сгъсти.Разминах се два джипа,които бяха оставили доста добри следи по пътя.Карайки по следите им се озовах пред едно стръмно изкачване.Нямаше го в трака ми ,но реших да продължа.Стигнах до една много тясна площадка и пътя свърши.Мъглата беше убийствена.Признавам се тук за първи път ми трепна нещо под лъжичката.Чудих се как ще обърна.Не ми се щеше да тръгвам по диагонал да слизам към пътя защото сигурно щях да се обърна.С много маневри едвах успях да се насоча по посока на спускането.Слязах на основния път и след малко бях на Jaffarau.На GPS следата се вижда отклонението ми от основния път.А на върха вятър и мъгла.Направих една две снимки поех на долу.В ниското времето се пооправи.Реших да остана още малко докато и по високо се оправи времето и да направя още една обиколка,но колкото и да чаках нещата не се променяха.

 

 

 

Напускам с носталгични чувства Италия.При подготовката на пътуването бях включил още няколко високи алпийски пътища в Италия.Отказах се по няколко причини.Първо.Всичките си приличат като топография,трудност,релеф и визия.Второ.Оставих нещо и за други пътувания.Минавам отново във Франция.Последното приключение е Parpaillon.В Briancon зареждам и тръгвам към прохода.Движа се от север на юг.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Това беше последната снимка от това приключение.За някои то може да е било скучно и безинтересно.Но целта му беше да се докаже,че когато човек има воля,може да преодолее много трудности,дори и сам,без да спи на "бели чаршафи" и баня.Поставянето и постигането на високи и непостижими за някои цели,правят човек по-силен и адаптивен към предизвикателствата.Планината крие и пази  своите красотите много далеч от асфалтовите пътища.Не направим ли усилия,никога няма да ги видим.