На прохлада в Перинеите

[Радо57]

В тия горещи дни ще ви отведа на прохлада в североизточна Испания.Макар да съм на 10 км. от морето,не намирам спасение от жегите.Климатика върши някаква работа,но при 40+ градуса на сянка ми остава да си стоя само в къщи.Ден,два,три и  ми писва.Не съм човек,който стои на едно място.Перинеите са на един хвърлей разстояние и затова тръгвам на там.

Комиолс и язовира Панта де Риалб са началната точка на моето пътешествие.За да разчупя шаблона сниките са като в каубойски филм.Около язовира и тази част на Испания е пълно със стари каменни постойки.

Както винаги при моите пътешествия избягвам по възможност натоварените пътища.Хем жега,хем трафик и нищо интересно не може да се види.През пътечки и полянки следващата ми цел е  Боиксолс.

 

 

 

 

Зареждам запасите от вода и храна  и потеглям към високото.Някъде там горе на границата между гората и скалите трябва да е пътя.

 

Вече съм на вярната посока и тръгвам към планината.

 

Най-накрая жадуваната прохлада.Зад мен останаха камънаците и ниската растителност.

 

 

 

 

 

 

С почивки  достигам до парка Боуморт,в който испанците са направили нещо интересно.През парка преминава основен черен път с множесво разкланения.Пътя е сравнително добре поддържан защото през почивните дни испанците бягат на хладно в гората.Размина ми се защото не беше такъв ден и срещнах само една кола.

 

 

 

 

Наближавам Тирвия и е време  за нащувка.Какъв благодат.Тишина,спокойствие,прохлага и чист въздух.На следващия ден ми предстои преминаване през Андора.

Рано на разсъмване и на фарове поех към Андора.Искаше ми се още преди обяд да се измъкна от там защото потока от туристи по това време е огромен

 

 

 

Характерните за северна испания постройки.Явно в миналото основния поминък е бил животновъдството и камъни бол,затова са строили така.

 

 

Вече съм в Андора.

 

 

 

 

В Андора отново допълних запасите си с вода.храна и гориво.Качвам се отново е планината и ще се движа на изток по Испанско-Андорската граница.

[Радо57]

От тук започва билния път между дветв държави.Понякога е трудно да разбереш,в коя от двете си.

 

 

 

 

Сега вече съм в Испания.Първото място за почивка е Font de Pollineres.От тук има разклонение за езерата  Estany Petit Eatany Gran.За съжаление не можах да се кача до езерата,защото рейнджърите бяха затворили пътя.Езерата са любимо място за отдих на испанците от района и рано рано  се бяха качили с колите си до там.И щом капацитета на паркинга до езерата се запълни затварят пътя.

 

И Font de Pollineres е прекрасно място за почивка-вода,сенки,маси,заслон,паркинг,барбекю.Единствения недостатък е прахоляка от преминаващите автомобили.Макар пътят да не е асфалтиран през деня потока е непрекъснат-едни идват,други си отиват.

 

 

 

 

 

 

 

 

Пътешествието приключи в Пучсерда.Няколко дни в планината ми се отразиха добре.Получий всичко от което се нуждаех-хладина,адреналин,приключения и нови познания.Запознах се с много северняци,начина им на живот,храна,обичаи и култура.Повечето населени места през които преминах са малки и с малко жители,прединмо възрастни. Човечни,гостоприемни и приказливи,такива останаха в моите спомени.Казах довиждане на Перинеите с надеждата,че пак ще се върна.

Край.