Непланираната Франция

[Радо57]

Топлото време продължава и единствиното спасение е отново да съм в планината.Имам всичкото необходимо оборудване,осигурена логистика,карти,подробни маршрути,места за почивка, гориво и  храна.От Пучсегда решх да продължа към Франция по марщруща Перпинян-Ним-Оринж-Гап-Джаусиерс-прохода Бонет-Мулатиере-Изола.Маршрутът предлагаше всичко от което се нуждаех-прохлада,алпийски рекички,полянки за нощувка, пешеходни преходи и много адреналин.

Пучсегда-Перпинян е интересен преход сред кокетни алпийски постройки,пасища и иглолистни гори и Regional Park of the Catalan Pyrenees/огромен природен резерват, предлагащ живописен планински пейзаж, горещи извори, езера и дейности/.Не можед да не се възползвам от това,което природа ми даваше.Отпочинал и зареден с положителни емоции потеглих към Ориндж.От там по път D4 към Гап.Този път е много живописен зашото минава по дефилего на р.Айгуес.Има много отбивки,които са до самата река и предлагат вички условия за пълноценна почивкаи нощуване.След Гап е езерото Lac de Serre-Ponçon.Езерето предлата идеални места за почивка ,плаж и нощувка.Ъледвайки път D64 потеглих към прохода Бонет.Свимките отново са Multicolor.

 

 

Характерните за Франция "балконни пътища".Срещат се при сравнително тесни участъци,като към стръмното са оградени с циментова преграда.През 50-60 м.,където терена позволява има малко уширение,на което едната кола спира, за да мине другата.

 

 

 

Вече съм в подногието на Бонет.

 

 

 

Вече съм на самия проход и реших да се кача до самия връх.Доста е стръмничко,но поех този риск.По няколко серпентини се стига и до най-високата точка на Бонет.Там е изградена площадка с панорамен изглед.Времето уж слънчево,на на високот духаше студен вятър.

 

 

 

 

На следващата снимка добре се вижда и пътя към Моутиере.Това бе следващата цел за деня.

 

 

 

 

 

 

 

 

Последната цел за деня беше Прохода над Изола между Франция и Италия.При предишни пътувани все планувах да мина от нам,но нещата нещо се объркваха.Този път бях решителен.

 

 

Преминаването през самия проход си е доста приятно,стига на човек да не му пука за завоите и тълпите туристи.
 

 

Моутиере-Изола е около 40 км.До прохода Моутиере пътя е чакълист,а след прохода асфалт и представлява едно отклонение,което след Saint-Dalmas-le-Selvageот отново се включва в основния път D64,който продължава на юг по поречието на р.Тинее до Parc national du Mercantour.Алпийски национален парк с площ от около 679 000 дка, създаден през 1979 г., с планини, езера и клисури,с много пешеходни пътеки и маси за пикник.Любувах се всичко,което природата предлагаше.Намерих прохлада,спокойствие и незабравими преживявания.Отдадели ми се възможност,отново ще то посетя.

Край.