Една нощ в Алпите

[Радо57]

При едно от пътуванията ми в Италия,спрях  в Сампейре за продукти.От тук преминава един от маршрутите на ХардАлпиТур.Това е не-голямо населено място/цялата община е около 1100 жители/,разположено на около 1000 м.н.в. в югозападна Италия,на северния бряг на р.Варайта.Нямах намерение да разглеждам селото,но докато намеря търсен от мен продукт слънцето неумолимо залязваше. Магазинчетата са малки,асортимента не е голям и отделно от това проавачите са много приказливи.Виждайки,че съм чужденец,по всякакъв начин се стремяха да ми продадат нещо и това много ме бавеше.Не исках да проявявам неуважение и ги  изслушах.Реших да пренощувам в планината.Не беше се още стъмнило и поех към високото.

 

 

 

Пътят се извива северно от селото,преминава през прохододите Прети и Гилба,

Colle del Prete е на надморска височина от 1,733 м., Colle di Gilba е  на надморска височина от 1,528 м.,разположеи в провинция Кунео в италианския регион Пиемонт.

 

 

след които се влива в Страда Форестале,водеща към Паезана.

 

Намерих заслон и реших,че тук ще нощувам.Имаше маси,пейки,вода,дърва и огнище.Дори и параклис имаше.Имах си и компания.Явно това място е посещавано,защото хората бягат в планината на прохлада.

 

 

 

 

 

 

 

Прохладната нощ мина неусетно и при изгрев слънце потеглих към Паезана.Пътят минаваше покрай изоставени каменни постройки.

 

 

 

 

 

 

Наближавайки Паезана започнаха да се появяват и обитави горски къщи.Паезана е малко градче,но известно с едноименната салата.

 

Пътят ми минава страни от града и продължава на север към хижа Инфернотто.

 

Убежището Infernotto е родено през 1928 г. по инициатива на тогавашния Кралски горски корпус и с принос от две хиляди лири, отпуснати от община Барж. Обектът е построен с цел да се улесни работата по повторното залесяване в долината Infernotto и след това е използван от Държавния горски корпус като навес за инструменти и подслон за работниците, отговорни за поддържането на разсадника. През 1997 г. собствеността върху убежището се връща на община Бардж, която го продава на заем на местната секция CAI за използване като социална колиба. През годините 1998/99, благодарение на материалите, предоставени от община Бардж, приноса на община Баньоло и работната сила, осигурена от отдел CAI, ремонтът беше завършен. В момента разполага с 15 легла на два етажа и е оборудван с кухня, баня и душ.

След жижата пътят се изкачва към голяма каменна кариера,която в момента не се използва.В миналото тук се е добивал известния камък Лузерна.

 

 

 

 

 

 

След кариерата е ски курорта Рукаски.

 

След хотелската част пътят започва да се спуска към  Парко Монтано.Изключително място за почивка с всичко необходимо за това.

 

 

 

 

 

Ето я  и Rora.Малко селце с около 200 жители.Rorà е транскрипцията на древното име на селото, което означава дъб (от rou, дъб ), намеквайки за горите, които някога са покривали долината.Тук се намира и екомузея на камъка „Le Loze di Rorà“.

Край.