Швейцария за 4 дни (3 нощувки)

[krasen_denev]

@Zdravko Nestorov ако не ти е проблем и имаш излишно време,може ли да споделиш,как прекарахте? Искам да заведа семейството ми за 18 рожден ден на големия ми син,точно по тези места. Нещо от рода на кацане в Базел,взимане на кола под наем бърз поглед на града и  продължаване към Люцерн.Нощувка в Люцерн и втори и трети ден в Лаутербрюнен. Последния ден Тюн и връщане на колата. Има ли паркинг във Венген,че нещо не откривам или се пътува само с влак/ лифт? 

Предварително благодаря!

[iaia_mama]

преди 4 часа, krasen_denev каза:

Има ли паркинг във Венген,че нещо не откривам или се пътува само с влак/ лифт? 

Венген е градче без автомобили. Ако си с кола ще трябва да я оставиш в Лаутербрунен и нататък с влака, или да я оставиш в Гринделвалд и после с влак или с два лифта можеш да стигнеш до Венген. Всъщност, във Венген съм виждала може 3-4  автомобила, както и едно боклукчийско камионче. Май откъм Гринделвалд би могло да се стигне с кола, но може би е позволено само за служебни автомобили или евентуално коли на малкото живеещи там.

[Zdravko Nestorov]

На 27.09.2024 г. в 17:13, krasen_denev каза:

@Zdravko Nestorov ако не ти е проблем и имаш излишно време,може ли да споделиш,как прекарахте? Искам да заведа семейството ми за 18 рожден ден на големия ми син,точно по тези места. Нещо от рода на кацане в Базел,взимане на кола под наем бърз поглед на града и  продължаване към Люцерн.Нощувка в Люцерн и втори и трети ден в Лаутербрюнен. Последния ден Тюн и връщане на колата. Има ли паркинг във Венген,че нещо не откривам или се пътува само с влак/ лифт? 

Предварително благодаря!

Хей - с малко закъснение виждам коментара ти, но ще се постарая в скоро време да опиша нашето приключение в Швейцария, тъй като ние определено уцелихме "невероятни" условия и нещата се смениха 10 пъти в рамките на 2-3 дена. То не беше огромен сняг, дъждове, облаци, жега, студ, слънце - абе от всичко по много 🙂 

 

Ако имаш някакви конкретни неща, ми пиши направо на лично и ще се опитам да помогна с каквото мога. А след това ще споделя и в темата, тъй като си мисля, че доста неща се случиха при нас основно заради времето и ще е интересно.

[Zdravko Nestorov]

Здравейте на всички 🙂 Ще се постарая в няколко поста да опиша нашето приключение в Швейцария, защото определено беше доста динамично и интересно. Колкото и да си мислихме, че бяхме подготвени за променливото време, то отново успя да ни изненада... Преди обаче да започна с моя разказ (извинявам се, че не съм особено сладкодумен, но пък се надявам информацията да е полезна занапред), искам да изкажа специални благодарности на всички коментирали в тази тема, тъй като благодарение на вас се получи едно незабравимо приключение и всичко останаха доволни накрая.

 

Нека да започнем с подготовката. Както вече коментирахме надълго и нашироко в темата, след доста лутане и невероятните съвети от ваша страна, се бяхме спрели да се отдадем повече на планински туризъм и само последния ден да се насладим на Швейцарските градове. От момента на запазване на билетите следях изкъсо прогнозата за времето, за да можем да сме подготвени и за дъжд, и за облаци, но и за слънце. Нагласих няколко различни програми, всяка съобразена с възможните промени на времето и мислех, че вече няма какво да ме изненада. Една седмица преди да тръгнем, прогнозата започна лекичко да се променя и от това, че е възможно да превалява дъжд, се стигна до това, че е доста вероятно да падне сняг на 1500 метра и нагоре. Очакванията не бяха за огромни снеговалежи, но... 3 дена преди да излетим, над 1200 метра натрупа сняг, ама наистина натрупа, като на места достигаше до 40-50-60 сантиметра. Отдавна не се било случвало да падне толкова сняг през този период от годината - беше пълно в Интернет със снимки от Швейцарските и Австрийските Алпи и натрупалият сняг. Дори тези държави бяха изненадани 😄 

 

И както уж бях супер подготвен за всичко... се оказа, че не съм подготвен за нищо. Повече трекове, които искахме да направим, бяха абсолютно непрепроръчителни според информацията в Швейцарските новинарски сайтове. Другият проблем беше, че този сняг дойде и с доста голямо колическо мъгла и много силни ветрове. Една страхотна зимна картинка, просто подранила с 1-2 месеца и в най-неподходящия за нас момент 😄 Още по-забавното беше, че буквално по прогноза това време щеше да се задържи около 5-6 дена и на другата седмица, щеше да е отново слънце, снегът щеше да се е разтопил и да си имаме един прекрасен завършек на лятото или пък едно нормално начало на есента. Малко превъртам лентата напред (седмица след като си дойдохме в България) и наистина прогнозата беше вярна - слънце, пек, страхотно време. Е да... ама без нас - Швейцария губи 😄 

 

За да мога да ви покажа малко по-нагледно какво имам предвид, слагам няколко снимки от камерите с 24 часа разлика (изглежда малко, но тепърва започваше 😄). След още 24 часа, беше още по-забавно, но за жалост не съм си запазил скрийншотите от камерите 😄 

 

Еми... какво да се прави, започваме плана от начало с единствената разлика, че вместо няколко седмици за плануване, останахме само с 1-2 дена 😄 След доста ровене по темата, както и множество съвети в Reddit относно какво да правим при много лошо време, новата програмата беше готова. Слагам темите, които адски много ми помогнаха, ако на някой друг му се наложи:

• What to do in Lucerne, Grindelwald, and Lauterbrunnen when raining?
• My guide to the Jungfrau region

И така - от планински трекове реших да отидем към посещение на пещери, каньони, водопади, както и по-ниските части на Lauterbrunnen, където все още не беше натрупало толкова много, а и се очертаваше и малко слънце, което трябваше да стопи снега.

 

И така... след този последен ден в размишления (буквално няколко часа преди да излетим), спокойно мога да кажа, че прогрмата беше завършена. Еми този път вече... няма какво да ни изненада (дано!!!). Спокойно мога да кажа, че в момента имам толкова много различни варианти за Швейцария, че дори да се върнем още 2-3 пъти, няма да е нужно да планувам отново 😄 

 

Пак ще скролна малко лентата напред, за да покажа една снимка от по-високо, която направихме на място, където си личи колко сняг е натрупал по самите върхове и от голи скали, вече изглеждаше, че сезонът на ските е дошъл (е да, ама не... след 5 дена нямаше и следа от този сняг). Ветровете бяха пораздухали снега, но все още си напомняше на зима 🙂 

 

Следва продължение с разкази и за самото приключение 🙂 

[Zdravko Nestorov]

Ден 1-ви 🙂 Най-накрая дойде и Петък - денят, в който щяхме да отлетим към Швейцария. Не знам дали бях по-щастлив от факта, че нашето малко приключение започва или пък, че повече нямаше да се налага да правя нови и нови планове 😄 Полетът беше в ранния следобяд, така че имахме достатъчно време да приготвим багажа и да направя едни последни промени в плана 😄 

 

И така... приключението започна. Отправихме се към летището, като се опитах да разкажа на групата за всички възможни варианти, които имаме... ама се оказа направо невъзможно. Но пък хубавото е, че имахме много варианти и само времето трябваше да ни се усмихнеше дори за малко. Минахме супер бързо през всички проверки и зачакахме да дойде време да излетим. Като по чудо, WizzAir започнаха boarding-a навреме и с много малко закъснение всички бяхме в самолета и готови за полет. Но... това малко закъснение се оказа огромен проблем, тъй като си изпуснахме коридора за излитане и следващия свободен беше след 2 часа и 30 минути... Ще се чака, какво да се прави. Проблемът обаче беше, че трябваше да чакаме в самолета, а те не са от най-предпочитаните от мен места за такъв вид дейност... Както и при пътуването ни до Хърватия, така и тук, закъснението не беше достатъчно голямо за компенсация. Този път дори не беше достатъчно и за безплатен сандвич. Ама каквото такова - излетяхме навреме (новото навреме), полетът беше супер и кацнахме в Базел.

 

Докато чакахме дойде и първата хубава новина, времето за Неделя се промени отново и се очертаваше доста по-меко. Нашата голяма цел беше Jungfraujoch - The Top Of Europe и имаше огромен шанс да ни се отвори прозорец, за да го посетим. Предходните дни го даваха страхотна мъгла, бурни ветрове и температури около -25/-20, а сега се промени на слънчево и ясно с температури около -4/-1. Просто прекрасно - оставаше само тази прогноза да е окончателна и да не се променя повече 😄 

 

Слязохме от самолета и веднага се отправихме към гишетата с колите под наем, че вече бяхме пресрочили часа на вземане. Колата я взехме от Sixt, ама Френския клон, защото цената там беше двойно по-евтина от Швейцарския клона, а cross-boarding екстрата беше само 25 EUR за целия период. Бяхме ги предупредили по имейл, така че ни очакваха. Хубавото беше, че успяхме да ги хванем преди да са затворили. Разговорихме се с момчето на касата и се оказа, че имат налична по-голяма кола, автоматик и ще ни я дадат без доплащане 🙂 Значи закъснението на полета си имало и положителна страна. 

 

Взехме колата, купихме винетка (ех тези Швейцарци, продават само годшини винетки) и потеглихме. За жалост беше станало доста късно, стъмваше се и нямахме много опции за разходки, но пък важното беше, че стигнахме и приключението ни започна. Имахме 2 основни цели - да си напазаруваме добре от някой магазин и да се настаним в нашия хотел. Тръгнахме от Базел и се отпраихме към Берн. Не сме спирали никъде по пътя, тъй като целта беше да хванем един Migros в близост до хотела, от който да си напазаруваме. Стигнахме навреме и напълнихме кошниците (ако може така да се каже 😄). Останах доста учуден, че дори в тези големи вериги магазини, цените бяха УОУ и някои обикновени неща, струваха неочаквано много. Но... явно това е Швейцария 😄 Отправихме се към хотела, който беше в покрайнините на Базел, но това нямаше никакво значение, тъй като беше единствено и само с цел сън. Въпреки това се оказа невероятно попадение, изключително чисто и приятно, с малка кухня и изобщо всичко нужно за 2 нощувки. Направихме си хапване за следващия ден и направо припаднахме, тъй като беше доста дълъг ден, а утре трябваше да ставаме в 6 😄

 

Въпреки всичко, денят беше страхотен - стигнахме Швейцария, имаше надежда за страхотно време в Неделя, имахме си къде да спим, имахме си кола да приключенстваме, така че... няма от какво да се оплачем.

 

Следва продължение с дългоочакваното приключение. Не, че досега не беше приключение, ама някак си нямах търпение за същинската част 😄 

 

[krasen_denev]

преди 3 часа, Zdravko Nestorov каза:

  (извинявам се, че не съм особено сладкодумен, но пък се надявам информацията да е полезна занапред),

🙂

Не си особено сладкодумен???

Супер си! Разказваш страхотно! Чета с удоволствие и чакам с нетърпение продължението!

[Zdravko Nestorov]

Ден 2-ри 🙂 След всички премеждия в петъчния ден, не ни остана никакво време да обиколим дори и в Берн. Затова вечерта решихме - ставаме рано-рано и без значение от времето, нашето приключение започва (нали имахме планове за всякакво време 😄). Станахме в съботната сутрин около 6, като идеята беше в 7 да потеглим на път. Едно от нещата, на които много държах е да следваме съветите на @patilana:

Цитат

Не карайте по магистралите, ако нямате желание да опознаете достиженията на тунелното строителство, което искат и у нас да прокарат. Там копаят гранит, у нас - нестабилни скали.  Тотална щета като емоции. 

 

Най-хубавото беше, че имахме две нощувки в Bern, така че нямаше нужда да товарим целия багаж. Вярно, че бяха само 4-ри раници, но все пак вече се бяхме разположили в хотела все едно ще живеем там цяла година 😄 Взехме храната, по някоя бутилка вода и задължителните дъждобрани, облякохме се тип "зелка" (все пак го даваха от студено, валежно и ветровито до доста топло и приятно в ранния следобяд по ниските части) и потеглихме. Тръгнахме по магистралата на излизане от Bern и веднага отбихме на първото възможно място. GoogleMaps даваше само 20-30 минути разлика - къде не сме си пропилявали много повече време. И да... наистина си заслужаваше МНОГО. Нямам никакви снимки по пътя, тъй като се бях нагърбил с тежката задача да шофьорствам... Но пасажерите бяха страхотни и каквото пропусках да видя, ми беше описано в детайли 😄 

 

Лек-полек (с тези гледки наоколо, постоянно намалявах, за да можем да се насладим на всичко заобикащо ни...) стигнахме и до първата ни спирка - Lake Thun. Знаехме, че почти навсякъде паркингите се заплащат, но все пак останахме изненадани - паркинг машините не връщат ресто 😄 И в желанието си да платим за 30 минути, платихме за 4-5 часа... Сърцето ме заболя, но... вече нямаше за къде да бързаме - имахме време дори да поплуваме 😄 Тръгнахме по брега на езерото и спокойно мога да кажа, че е наистина впечатляващо - Алпите в далечината, зеленината наоколо, лодките... наистина приказка. Разходихме се по брега, поснимахме се доста (все още не знаехме какво ни очаква занапред и тепърва виждахме красотата на Швейцария) и накрая просто постояхме и се наслаждавахме на тази красота:

 

Все още беше студено, духаше силен вятър, преваляваше, мъглата в по-високите части беше доста гъста и на всичкото отгоре все още прехвърчаше и сняг, така че взехме решение, че днес ще обикаляме по ниското. Следваща спирка - St. Beatus-Höhlen - идеалното място за такова време. Пещерите бяха по път за Lauterbrunnen и Grindelwald, и бяха страхотна отправна точка да решим на момента накъде ще продължим след това, в зависимост от времето.

 

След има-няма и 20 минути, стигнахме до новата ни цел. Паркирахме и вече натрупали опит... платихме само за времето, което бяхме предвидили да прекараме в пещерите. И тук един съвет - не е лошо да си носите някакви монети специално заради тези паркинги. Не винаги може да се плаща онлайн (доста места не го позволяваха изобщо), а не винаги има от къде да си развалите пари. Тръгнахме от паркинга нагоре, тъй като има изкачване до самия вход и още тук човек остава без думи - просто е УНИКАЛНО (снимките не успяват да пресъдадат реалността, но... поне те карат да се замечтаеш):

 

Просто стоиш, гледаш и се наслаждаваш. След тази гледка просто си казахме, че няма значение дали ще ни хареса и самата пещера... ние видяхме достатъчно отвън. Но и пещерата имаше какво да ни покаже. Входът е ₣19 на човек и според мен си заслужава. Посещавали сме доста пещери, но тази имаше своя собствен чар с множеството си вътрешни водопади и малки езерца. Разходката е много лека и приятна, с продължителност около час и половина. Буквално се взима на един дъх. Няма да влизам в повече детайли и само ще сложа няколко снимки (съвет: ако се чудете как да уплътните лошото време, не се чудете повече - заслужава си):

 

Тъй като бяхме решени, че за един ден искаме да видим колкото се може повече, нямаше за къде да се бавим и веднага тръгнахме към следващата ни цел, а именно Aare Gorge. Бяхме приготвили сандвичите, така че хапнахме по път, за да не губим повече време. Пътя минаваше между Lake Brienz и Алпите. Поглеждаш наляво - езерото, поглеждаш надясно - планината със заснежените върхове, множество водопади, кой от кой по-красив и могъщ, поглеждаш напред - зелени поляни, пасящи крави, малки мостчета над реката и пълно спокойствие... Май не бързаме за никъде. Просто караме, наслаждаваме се и... хапваме 😄 

 

Стигнахме до Aare Gorge и се отправихме към входа. Разпитахме за малко повече информация на касата и жената специално ни препоръча и в двете посоки да се разходим и да не хващаме влакчето изобщо. Тръгнем ли по пътеката, ще разберем защо 🙂 Права си беше жената и тепърва предстоеше да разберем. Входът е ₣12 на човек, а паркингът - безплатен. Тръгваме по пътеката и сме късметлии, защото времето вече се беше пооправило, дъждът спрял, вятърът - също. Дори напече и слънце. А най-хубавото беше, че почти нямаше хора. Тръгнахме по пътеката, която започна да се вие като платформи над самия каньон, така и вътре в самата скала. Просто красота... водата беше тюркоазна, а формите на каньона - НЕВЕРОЯТНИ. Стремяхме се постоянно да бъдем на платформите над реката - каньнонът предлагаше от всичко по много. Започнахме да разбираме защо жената на входа няколко пъти ни каза да не използваме влака на връщане, а да се насладим още веднъж на този каньон. Краят на пътеката завършва с едно изкачване по стъпала до мястото, от където можеш да си хванеш влака или да хапнеш в ресторантчето. Не мога да кажа нищо за хапването там, но имат панорамна тераса с невероятна гледка.

 

Бяхме готови да го минем и пак, и пак, и пак. Но когато почти се върнахме до началото на пътеката, ясно си личеше, че времето вече е страхотно и започнаха да идват все повече хора. Платформите на реката са тесни и със сигурност тълпите само щяха да отнемат от удоволствието. Еми... късмет - хванахме перфектният момент да бъдем тук и да се накефим максимално.

 

Вече минаваше обяд, така че нямаше време за губене. Времето беше слънчево, а дъждът и вятърът - спрели. Затова и се насочихме към Lauterbrunnen. Първата ни цел бяха множеството пещерни водопади - Trümmelbach Falls. Пътувайки през този регион и наближавайки водопадите, разбрахме защо мястото там е толкова специално. То е като извадено от картичка - не вярваш, че това може да е истина... Никога не бях виждал на живо такъв пейзаж и тогава разбрах какво имаха в предвид @master_of_germs и @Lindt, а дори не бях видял пътеките (маршрутите), които коментирахме в предходните постове. Ами - природата е уникална и още тогава разбрах, че бих се върнал отново, за да мога да направя всички неща, които щяхме да пропуснем. 

 

Паркирахме, хапнахме по някое барче да презаредим (все пак вече бяхме пътували 2-3 часа) и се отправихме към пещерите (или пък към водопадите 😄). Наредихме се на опашката... да, този път вече и ние бяхме част от човекопотока за това място и трябваше да почакаме 20-30 минутки. Цената на билета е ₣15 на човек, а разходката е отново около час (час и половина). И тук спокойно мога да кажа - ЗАСЛУЖАВА СИ, защото такова нещо не се вижда навсякъде. Но... да се върнем от начало. Влязохме и се качихме на фуникуляра. Определено го препоръчвам, тъй като те качва 6 или 7 нива нагоре и ти остава да извървиш само последните 2-3. След което можеш спокойно да си слезеш и пеш до началото на пътеката. А качването си го бива, тъй като буквално входа е доста високо, а платформите се редуват със стълби и при наличието на много хора е доста неприятно, тъй като почти всички ги използват само за слизане.

 

Но да се върнем към пещерните водопади. Лек-полек стигнахме и до вътрешността. Всеки знае, че големите водопади са респектиращи, но толкова мощни водопади и то в пещера, те карат да изпитваш страхопочитание! Дори не знам как да опиша това, което видяхме - огромни количества вода се спускат от всевъзможни процепи в пещерата, чува се страхотен пукот отвсякъде, образуват се страховити водовъртежи на местата, където водата достига до земята и просто осъзнаваш колко си малък и незначителен... Обикаляш, гледаш и се наслаждаваш. На места е доста хлъзгаво, но пък е обезопасено доста добре. Заслужава си да се стигне до края на пещерата и човек да се наслади на всеки един водопад, кой от кой по-различни...

 

Поснимахме се, понамокрихме се, позабавлявахме се, но беше време да излизаме от тези пещери. Затова и тръгнахме надолу по различните платформи, като гледката там също си заслужаваше - от едната страна - бушуващите водопади, а от другата невероятната природа на Lauterbrunnen. Какво повече ни трябва... май нищо.

 

Времето напредваше, но ние имахме да гоним забележителности. А и все пак сме в района на Lauterbrunnen, няма как да не отидем и да видим отблизо Staubbachfall Waterfall - водопад падащ от близо 300 метра, насред невероятна природа. Запалихме колата, прихапнахме отново по нещо набързо, тъй като мястото е супер близко и паркирахме в града. Градът е много туристически и от една страна няма къде да паркираш, а от друга - дори и да намериш, цените са просто невероятни. Но... водопадът ни зове и ще си платим прословутия паркинг. Скъп, ама пък модерен - може да платиш и с карта. Паркираме и бързо тръгваме към водопада. Хубавото беше, че беше станало късен следобед и нямаше много хора, така че набързо изкачихме стълбите, минахме през импровизирания тунел под някаква скала, качихме още стълби и хоп... оказахме се зад водопада. Вода, дъга, гледка, крави... стоиш и само мигаш с очи все едно снимаш всеки един пейзаж. Ама и доста снимки понащракахме - заслужаваше си:

 

Набързо се върнахме до градчето и беше време за една градска разходка, гарнирана с невероятни гледки от всички страни. Впрочем беше пълно с хеликоптери, които правеха бързи турчета до върха. Чак се замислихме дали да не пробваме, ама знаейки колко струва паркинга, не ми се мислеше колко ли ще ни излезе такова преживяване. Бързо се отказахме и продължихме с градската разходка. Lauterbrunnen е невероятен и си заслужава да прекараш време там. Красиви улички, много цветя, ресторантчета на всеки ъгъл и страхотни гледки. Неусетно минаха 1-2 часа и беше време да се връщаме наобратно, защото трябваше да се приберем до хотелчето в Bern.

 

Скокнахме в колата и тръгнахме наобратно. Докато стигнем до Lake Thun, вече се свечеряваше и слънцето започна да залязва. Ами уцелихме момента - огнен залез над езерото... Еми шофирах и нямаше как да снимам, но пък не спирах да го гледам и да се наслаждавам на това, което се показваше пред очите ни. Наистина уникално!

 

Лек-полек стигнахме и до Bern като вече беше станало доста късно. Напазарувахме набързо, направихме си отново неща за хапване за из път и с последни сили остана да решим какво да правим следващия ден. Голямата ни цел беше Jungfraujoch - The Top Of Europe. Цял ден бях следял прогнозата за времето, камерите и условията на върха, които буквално се меняха на всеки час. И точно когато тръгвахме от Lauterbrunnen, небето се беше изчистило, температурите тръгнаха нагоре и очакванията за Неделя бяха за прекрасен ден. Последна проверка вечерта - няма промяна! Решено е - ще се качим на най-високата гара в Европа пък да става каквото ще. Разбрахме се, че отново ще се става в 6 и буквално припаднахме. Предстоеше ни дълъг ден и може би щяхме да видим това, за което бяхме дошли, въпреки постоянните промени в настоението на Швейцарската природа.

 

Следва продължение и Ден 3 - Jungfraujoch - The Top Of Europe! Нямахме търпение!

[Zdravko Nestorov]

Ден 3-ти 🙂 Още нямаше 6 часа, а аз вече бях взел телефона, за да проверя какво ще бъде времето и дали планът ни ще се осъществи. И ДА - дават го слънчево, ясно, без облаци ии още по-хубавото беше, че температурите от -25/-20 бяха започнали да се вдигат като щяха да достигнат до -3/-1 градуса в рамките на няколко часа. Нямаше какво да го мислим, Jungfraujoch - The Top Of Europe ще бъде покорен. Стегнахме много бързо всичкия багаж, приготвихме по една допълнителна раничка за върха, заредихме сандвичи и салати и се натоварихме в колата. Беше време да се изнасем от къщичката ни за последните 2 дена, но пък ни предстоеше наистина голямо приключение. Тъкмо минаваше 7 и вече бяхме на път. Този път обаче нямаше време за губене и колкото и да не ни се искаше, трябваше да минем по магистралата, защото всяка минута си беше важна. Все още нямахме билети, тъй като с това динамично време, буквално не знаеш дали след няколко часа изобщо ще има смисъл. Затова и решихме да ги купим онлайн по пътя за Interlaken. Оказа се, че не сме единствените, които са решили да действат по този начин... и след няколко неуспешни опита да си купим билети, започнахме да се ядосваме, защото ранните слотове свършваха, а ние държахме да се качим колкото се може по-рано.

 

Спряхме на една бензионастнация, опитахме отново и успяхме да стигнем до плащането. Но отново проблем - в картата си имах толкова пари, колкото струват 4-ри билета и малко отгоре. Но точно в този момент швейцарския франк се покачи като цена спрямо лева и... парите не стигнаха. Вашата транзакция е отказана, моля опитайте отново 😄 Няма място за ядосване, билетите трябва да се купят и ако ще да пробваме още 30 пъти, ще ги купим. Докато аз отново се борех да се навигирам между всички менюта (по-долу ще обесня защо това наистина е борба), групата вече беше заредила предостатъчно пари, за да сме спокойни, че този път няма какво да ни спре и ооооо чудо - имахме 4 билета до върха. Ееее вярно, че бяха чак за 11 часа, но имахме билети. Хем бях супер доволен, хем малко ядосан, защото от това да тръгнем в 8 към върха, трябваше да чакаме до 11... или поне така си мислех в онзи момент. Билетите струваха по ₣233,80 на човек (₣223,80 за цялото пътешествие + ₣10 за запазено място в Jungfraujoch Train, коеото е задължително). Най-скъпото приключение, за което съм плащал някога в живота си... Дори да не ми хареса, нямаше да си го призная 😄 

 

Тук ще дам малко повече описание на цялата организация покрай закупуването на билети до върха, тъй като е доста объркано и въпреки че бях прочел толкова много статии, пак не бях на 100% сигурен. Билетите закупихме от тук (лично за нас това беше най-добрият вариант, тъй като е официалният им сайт, а никъде не намерих по-добра цена в този период). В Швейцария има много варианти да комбинираш билети, като всичко зависи от това колко дена мислиш да се возиш с междуградските им автобуси/влакове/гондоли и какво ли още не:

• Ако човек мисли да прекара 3-4 или повече дни в Швейцария, най-добрия вариант е Swiss Pass, с който можеш да получиш отстъпка при закупуването на билет до Jungfraujoch - The Top Of Europe. Ако пък ще прекарате по-голям период от време в тази прекрасна страна, има възможност да се закупи и Swiss Half Fare Card, която пък дава 50% отстъпка на Swiss Pass, както и на доста други билети в страната. Но без значение каква карта се закупи, Jungfraujoch Train винаги се заплаща допълнително и не влиза в цената, на която и да е карта (единствено може да се получи отстъпка).
• Има и друг вариант, много подобен на този по-горе, но той  има смисъл ако човек е решил да обикаля само и единствено района на Lauterbrunnen и Grindelwald - Jungfrau Travel Pass. Идеята е абсолютно същата като по-горе, като този pass може да е за 2-3-4 или повече дни и могат да се направят различни комбинации. Jungfraujoch Train отново се плаща допълнително за деня, в който ще бъде използван. Ааа... и там винаги трябва да си запазиш и място (скромните ₣10 на човек 😄).

Вадиш лист хартия (или ексел), взимаш една химикалка (или мишката) и започваш да смяташ. При нас вариантите бяха няколко, като всичко зависеше от времето. Тъй като ние имахме възможността да посетим само върха, най-изгодно за нас беше да вземем Return ticket Jungfraujoch (1 day), който ти дава възможност да се качиш и слезеш от върха като комбинираш различни превозни средства - влак и/или гондола, както и специалният Jungfraujoch Train. И тук идва интересното - кое какво значи, когато купуваме такъв билет:

 

При закупуването човек трябва да избере няколко неща:

• В колко часа се очаква да тръгнеш от съответната гара - ние си избрахме Interlaken Ost, тъй като има голям паркинг точно до гарата, а и имаш възможността да се възползваш да наблюдаваш невероятните Алпийски гледки повече време - от най-ниската до най-високата точка и обратно.
• С какво предпочиташ да се качиш/слезеш, тъй като има прикачване в Grindelwald - ние избрахме да се качим с годнолата, тъй като е с около 40-50 минути по-бързо, а да слезем с традиционния влак, защото вече нямаше за къде да бързаме и щяхме да си дадем повече време да се любуваме на красотите на Швейцарските Алпи.
• Колко време очакваш да прекараш на върха - ние избрахме 6 часа и това беше правилното решение и сега ще разкажа защо.

След като направиш всички тези избори, ти се визуализира примерна програма къде трябва да бъдеш и кога, като часовете показани там са РЕЗЕРВИРАНИ (това са часовете за Jungfraujoch Train). Т.е. дори и да има опашка, ти ще се качиш с приоритет. Имайте предвид, че това е изключително важно, защото опашките са умопомрачителни, особено ако стане по-късно през деня. Хубавото е, че дори да си изпуснеш резервирания си час, не е проблем, но просто се редиш на опашката и чакаш някой друг да си е изпуснал часа (такива има МНОГОООО). Нашият час на отиване беше в 11:20 (това беше възможно най-ранният), но успехме да се качим още към 10:20, тъй като избегнахме опашките и много бързо се прехвърлихме от първия влак на гондолата, но за това след малко. Абсолютно същата е логиката и на връщане и затова е важно да си оставите повече време за върха, тъй като ако сложите някакъв малък интервал от време, шанса да си изпуснете часа е огромен. Но... специално за на връщане е почти невъзможно да предвидиш какво ще се случи и почти никой не си спазва този час, а и няма как - времето горе е супер променливо, както и човек може да прекара и 2 часа, може и 6 - ние със сигурност сме от вторите 😄 

 

Надявам се това да бъде полезно на всеки, който реши да се качи до горе, тъй като обясненията в нета са малко неразбираеми и човек само се лута, докато разбере каква е схемата.

 

Но нека да се върнем и на нашето пътуване. Тъкмо минаваше 8 часа и ние вече бяхме паркирали колата на паркинга до гарата (бяхме го видяли на предишния ден и знаехме какво и защо), напълнихме си раничките с всичко нужно - храна, вода и дрехи, тъй като долу беше 15 градуса, а горе -4... Трябваше да сме подготвени! И тъй като още не знаехме схемата, която описах по-горе, директно отидохме на гишето и разпитахме човека какво и защо и дали може да тръгнем нагоре, въпреки че билетите са ни за след 2 часа. Криво-ляво се разбрахме, но важното беше, че проблем няма. Лошото беше - че влака тръгва след 2 минути 😮 Няколко пъти тук бяхте споменали, че Швейцарските влакове били точни като Швейцарски часовник ( 😄 ) и 4-мата на бегом през подлеза успяхме да се качим на влака (Bernese Oberland-Bahn) в последния възможен момент... Оставаше 1 минута, но ние бяхме вътре - Jungfraujoch ние идваме!!! 

 

Ние и още 1 милион човека бяхме натъпкани буквално до краен предел. Толкова беше претъпкано, че нямаше шанс дори да се хванеш за нещо. Ама не ти и трябва - перо да пуснеш - няма да падне... Влакът пътува около 35 минути от Interlaken до Grindelwald, страшно красиво е, но с толкова много народ нямах търпение просто да пристигнем. Лек-полек и след няколко бързи спирки, стигнахме до Grindelwald. Добре, че не бяхме решили да се качим от някоя от следващите спирки на влака - това щеше да е НЕВЪЗМОЖНО. Стигайки до Grindelwald знаех, че трябва да сме максимално бързи и да хванем Eiger Express - новата супер модерна гондола на Швейцарските Алпи. Пътят го знаех, все едно всеки ден ходя на работа с тази гондола, просто защото бях разгледал мястото поне 100 пъти в GoogleMaps. Докато новите ни милиони приятели слизаха от влака и се оглеждаха за това как да стигнат до гондолата, ние вече бяхме на турникетите и чекирахме нашите билети. Бързо се промушихме, кабинката тъкмо дойде и сме вмъкнахме за секунди. Една кабинка събира сигурно 30-40 човека, ние бяхме не повече от 10. Та нашата група бяхме почти 50% 😄 Гондолата е невероятна - човек изобщо не усеща колко леко и спокойно се носи към върха. А гледките... дори не знам как да ги опиша и само ще сложа няколко снимки:

 

Лично на мен не ми се искаше да слизаме от тази кабинка, защото не можех да се нагледам на това, което виждах. От едната страна - зелено, а от другата - бяло, кое от кое по-красиво. А ти си толкова малък на фона на всичко това, че просто си стоиш и се радваш тихичко. Това, че бяхме само 10-ина човек направи цялото изживяване още по-яко, защото буквално бяхме на частна екскурзия и то след като вече бяхме видели, че още милион човека идват 😄 

 

След няколко спирания (които бяха добре дошли), най-накрая се озовахме на следващата спирка, а именно - началната точка на Jungfraujoch Train. И тук разбрахме какво значат часовете, за които обясних по-горе. Нашите часове бяха за след 2 часа, така че се наредихме на опашката за обикновени хора и зачакахме. Явно още тълпите от хора се ориентираха как и защо да стигнат до тук, та нямаше много "точни" и опшаката ни се движеше супер бързо. Влакът е на всеки 30 минути и се надявахме да хванем още първия, но опашката спря точно преди да се качим. Няма нищо... 30 минути ей сега ще минат и се качваме. Е да... ама тълпата дойде 😄 Хубавото беше, че доста хора не бяха наясно със схемата и се лутаха, чудейки се какво да правят. До тук добре - това е много хубаво за нас, ама дойдоха и организираните групи и започнаха да влизат една след друга. Почти се бяхме отказали, че ще успеем да се качим в този влак. Но влаковете са наистина големи и има място за доста хора. След като свършиха приоритените, дойде реда и на обикновените хора, които не знаят как работи схемата. Пуснаха още 20-30 човека и ние бяхме от тях! Слизаш по едни стълби и се нареждаш на перона.

 

Организацията е доста сериозна, тъй като всеки влак трябва да се запълни на 100%. Ама как и да е по друг начин - толкова много хора искат да се качат до върха. Има доста хора, които организират тълпата, но с толкова много народ, това е супер трудно. Тези хорица те нареждат в различни секции, като подсигуряват, че няма да остане и едно свободно място. Еми... въпреки всичко и след толкова много броене и смятане, за нас 4-мата място не остана в секцията, в която бяхме. Насочиха ни към друга - супер ама няма 4 места, а само 2 и то на разстояние един от друг. Хайде на другата страна и оооо чудо - там има още 2 места. Всички се настанихме и влака тръгна. Вече не ми се вярваше, но спре ли влака - значи сме достигнали целта, въпреки всички въпросителни ситуации, които се появиха в последните 4-5 дена. Наистина не можех да повярвам.

 

Пътят минава през тунел в скалата и е впечатляващо по какъв начин това място е било построено и колко усилия и средства са били нужни, за да се изгради. Има доста монитори във влака, където разказват за неговата история, както и супер надъхващи клипчета за самия връх и това, което предстои. По пътя влака спира на една междинна гара - Eismeer Station. Слизаш от влака и се озоваваш в няколко зали, които имат панорамна гледка към планината. Бяхме близко до вратите на влака и бързо изпреварихме всички други. 2-3-4 крачки и бяхме на панорамния прозорец, който беше огрян от слънцето, което се беше показало на вече ясното небе. Нямаше какво повече да искаме - страхотна гледка, невероятно време, и ние сме част от всичко това 😛 

 

Със сигурност снимката не може да пресъздаде това, което могат да видят очите ти... Върнахме се на влака и лек-полек стигнахме и до последната спирка. Приключението трябваше да започне. Беше станало около 10:30-11:00 часа, което беше просто страхотно - нямаше как и да искаме да сме по-точни.

 

Гледахме да не се блъскаме толкова много, тъй като знаехме, че горе има място за всички. Но тъй като съм страшно непохватен на моменти, в бързината докато се радвах, че най-накрая стигнахме, си хвърлих слънчевите очила, те паднаха по стълбите между всичките хора, които бяха навсякъде... Стъкълцето им падна, аз крещя хората да не мърдат, за да си ги взема и събера, всеки гледа и се чуди какво става. Докато стигна до долу, един човек ми беше събрал чарковете и ми ги даде. Всичко беше здраво и набързо си ги сглобих обратно. Започнахме страхотно, както си му е редът 😄

 

Първата спирка беше Sphinx Observatory, където е и най-голямата блъсканица... Затова и решихме да стартираме с него. Всичко е много ясно обозначено и човек се ориентира супер лесно. За да стигнеш до там, трябва да се качиш в асансьор, за който чакат всички онези, с които бяхме заедно във влака Bernese Oberland-Bahn (първият влак). С малко късмет, някак си се озовахме точно до вратата на асансьора и се качихме почти без никакво чакане. Бутането беше просто ужасно, защото всеки искаше да се качи максимално бързо и ние в желанието си да излезем от тълпата минахме леко отстрани и това беше успешен ход. Вместо да се блъскаме с всички, и опитвайки се да избягаме от бития пазар, бяхме избутани до самата врата на асансьора - еми добре, няма да се оплакваме 😄 Качихме се в асансьора и след няма и минута бяхме на върха. Бързо слязохме от асансьора и отидохме на панорамната площадка, която обикаля цялата обесерватория и ти дава възможност да разгледаш Алпийските върхове от всички страни. Все още нямаше много хора и ние бързахме да видим всичко - искахме да отидем и тук, и там, абе навсякъде. То не може да се нагледаш на това, което виждаш. Постояхме сигурно 30-40 минути, докато целия бит пазар се качи и той. Но това беше предостатъчно за нас, за да можем да се насладим напълно на всичко, което можеше да се види...

 

На първата снимка се вижда и Gletschererlebnis Jungfraujoch - най-големият гледчер в Алпите, който се простира на цели 23 километра... Наистина е впечатляващ. Обикаляш около Сфинкса и гледаш заснежените върхове, облаците, които са под краката ти, както и зелените ливади в далечината. Наистина нищо не липсва (освен облаци, ама в този момент нямаше нужда от тях 😄).

 

Поснимахме се още малко, погледахме замечтано и беше време да продължим напред. Е да, ама още 1000 човека мислеха като нас. Наредихме се на опашката за асансьора и зачакахме. Сигурно тук стояхме още толкова, колкото обикаляхме около самия Сфинкс. Добре, че докато чакаш, продължаваш да виждаш същите невероятни гледки около тебе. С такова чакане мога да свикна. Лек-полек се изниза времето, както и ние и отново се озовахме в търбуха на върха. Беше време да се отправим към главната ни цел, а именно хижата Mönchsjochhütte. Разходката до хижата е около час, но времето беше прекрасно и предразполагаше да си удължим разходката, колкото ни се иска.

 

Но преди това беше време за хапване, защото беше станало обяд. Излязохме от търбуха на пещерата и се настанихме на една от масичките на изнесения бар. Сандвичи и гледка... и то каква гледка. За мен това е първокласно хапване - пълниш си стомаха и душата за отрицателно време:

 

Навън е пълно с всякакви забавления - като зип лайн, пускане с шейни, мини ски писта (която не работеше), хапване и пийване... и май това е. Ама трябва ли ти друго 😄 На нас лично - НЕ. Хапнахме набързо и тръгнахме към хижата. И идея си нямам колко време ни отне да отидем и да се върнем, но това нямаше никакво значение. Ходиш, гледаш и се радваш. Добре де... и снимаш 😄 Разходката е много приятна, пътят е с не много голямо изкачване и може би само високата надморска височина от 3,658 метра беше лек проблем докато свикнеш и се научиш как да си балансираш дишането. За мен тази разходка остана като най-невероятното нещо от това приключение до върха. Човек стигне ли до там, трябва да я направи!!!

 

През цялото време имахме късмета времето да бъде с нас и да можехме да се насладим максимално. Интересно беше, че дори имаше алпинисти, които катериха върховете отстрани, за да следят за лавини. Мястото е доста туристическо и хората там се стараят сигурността да е на най-високото възможно ниво. А още по-хубавото беше, че много малко хора се отправят към хижата, като дори голяма част от тръгналите се отказват някъде по пътя. Отново частен тур само за нас - тълпите от хора са някъде зад нас, ние се наслаждаваме на макс на всичко случващо се и дори няма кой една снимка да ти направи 😄 В шеги и закачки стигнахме до хижата - изглежда много уютна, но ние буквално само влязохме през вратата и дори не се качихме до площадката горе. Искаше ни се да постоим още навън и да се радваме на заобикалящия ни свят. А такъв имаше в изобилие. Последният баир преди хижата беше доста заледен и правеше качването по-трудно, но... и това не ни спря:

 

Време беше да се връщаме наобратно. Имаше още какво да разгледаме в търбуха на самия връх. Лек-полек се върнахме до началната точка, без да бързаме, защото нямаше за къде. Каквото искахме, това и получихме - късметлии сме!!! И преди да се върнем обратно в пещерата, хапнахме по още един сандвич, защото не всеки ден можеш да хапваш с такава гледка 😄 Трябваше да бъде използвана на макс 😄 

 

Следваща спирка - Alpine Sensation. Нямах кой знае какви очаквания към това място, особено след всичко, което вече бяхме видели, но въпреки това останах много приятно изненадан. Имаше от всичко по малко. Пълно е с информация в Интернет за там, така че просто ще добавя няколко снимки:

 

След това преминаваш през няколко коридора, които ти разказват историята на това място, как е било построено, както и множество филмчета, презентирани по страхотен начин, докато ти се возиш на ескалатор тип пътека. Наистина е вкарана много мисъл при създаването на това място. Швейцарците знаят как да привличат туристи и то не само с невероятната си природа.

 

Следваше Ice Palace, което очаквах с много нетърпение. Целият палат е създаден изкуствено, но въпреки това е невероятен. Мястото е доста по-голямо, отколкото очаквах. Още с влизането усещаш един студен полъх, но пък виждайки всичко около тебе се сгряваш за секунди 😄 Има си от всичко и си заслужава да обходиш всичките тунели 😄

 

Продължихме към най-сладката част, а именно - Lindt Chocolate Shop. Не ям сладко от супер много време (не защото не обичам, а по-скоро обратното - обожавам и прекалявам), но нямаше как да не пробвам. Колко пъти ще дойда до този магазин 😄 Взехме си различни бонбони и опитах 1-2 от тях. За мен бяха невероятно вкусни, ама не знам дали защото наистина са толкова страхотни или защото не бях хапвал сладко от многоооо дълго време. Но другите от групата потвърдиха, че са си доста вкусни, но не е чак толкова огромна разликата. Превъртам малко напред, тъй като на следващия ден опитахме от Lädarach и вече разбрах, че имало и многооо по-вкусни неща (благодаря ти, @Velyana за страхотната препоръка).

 

Помотахме се, взехме малко сладки подаръци и продължихме към последната ни спирка - Plateau. Препоръчвам това място с всичките си ръце. Но няма нужда се опитвате да стоите точно под знамето и да се снимате с него, защото имам чувството, че всеки беше отишъл само заради това до тази снежна площадка. Всичко наоколо беше много по-впечатляващо и не знам как може хората да се съсредоточат върху нещо такова, а не да се насладят на заобикалящите ги красоти. А тези красоти бяха многооо. Същите гледки като от Сфинкса, ама от друг ъгъл - еми няма да ги върна 😄 

 

Беше много хлъзгаво, защото беше късният следобяд и толкова много хора бяха минали от там, че снежната пътечка беше станала ледена пързалка. Но ако има желание, има и начин. Добре, че начинът не беше да се хлъзна по дупе и да повлека цялата опашка набързо към вътрешните асансьори 😄 

 

Постояхме още малко, но знаехме, че вече е време да се връщаме наобратно. Отправихме се към влака и по пътя беше пълно с множество снимки на събития, които са се случили на върха - футбол, тенис, бокс, крикет и какво ли още не. И както може да се сетите, гостите на тези събития са били най-известните хора в тези области 🙂 Впечатляващо!!! 

 

Тръгнахме към влака и се чудехме дали пак ще е същата невероятна лудница като на идване. Отговорът беше - НЕ. След като си стигнал до върха, вече всеки си обикаля с неговата скорост и трудно може да предвиди времето си там, за да си спази запазения час. Затова и почти всички бяхме на опшаката за обикновени хора 😄 Бързо се качихме на влака и тръгнахме надолу. Този път щяхме да се качим на влака Wengernalpbahn (вместо гондолата) от Kleine Scheidegg до Grindelwald и това се оказа едно от най-добрите ни решения.

 

Слязохме на гарата в Kleine Scheidegg и там ни чакаше влака. Но след като се огледахме наоколо, решихме, че няма как толкова бързо да слезем надолу - нямаше как да пропуснем да се разходим наоколо и да се порадваме на вече залязващото слънце. Отново гениално решение. Взехме си по едно чайче (съдейки от цената, все едно пиехме първокласно уиски, но... след паркинга в Lauterbrunnen, по-трудно се плашех от цените 😄) и просто стояхме и гледахме. Имаше какво да видим:

 

И в този момент ме хвана яд, че не можахме да направим няколко от трековете, които бяха наоколо. Хем ме е яд, хем съм супер щастлив, че пък стигнахме върха. Но тези гледки ме научиха да се наслаждавам на момента и да не съжалявам какво съм изпуснал, а какво виждам. Стояхме сигурно още час на тази гара и беше време да хванем влака за надолу. Много важно беше да бъде все още светло, защото знаех, че този влак има много, ама много какво да покаже. И не ни разочарова... ама изобщо - ВЕЛИЧЕСТВЕНО:

 

И отново това, че изчакахме беше поредното гениално решение. Влакът беше почти празен и си имахме цяло "купе" (ако може така да се каже) само за нас. Пътят наистина е невероятен и още по-впечатляващо е как зимния пейзаж постепенно преминава към един такъв по-зелен, по-приветстващ, по-цветен. Задължително се качете на този влак!!!

 

Слязохме на гарата в Grindelwald и беше време да се връщаме към колата. Почти вече нямаше хора, така че този път щяхме да имаме едно приятно возене 🙂 Поразгледахме магазинчетата на гарата, купихме си някакви неща, хапнахме от последните останали провизии и зачакахме влака. Бяхме толкова заредени, че не спирахме да си говорим за това и онова и третото и петото... Бяхме щасливи, доволни и изморени!!! 

 

Впрочем тоалетните им имаха супер забавни (шегата настрана, но и супер ясни) обяснителни табели, така че всеки да ги разбере:

 

Слязохме на гарата в Interlaken и отидохме до колата. Набързо натоварихме багажа, преоблякохме се и беше време за път. Очакваха ни 120 километра до Zürich, които са си цели 2 часа... Часът вече наближаваше 20:00... Определено мога да кажа, че тук не ми се получи много организацията, тъй като основния ни фокус за следващия ден беше Lucern (т.е. на следващия ден трябваше да се връщаме от Zürich по същия път). Но който не планува, той не бърка (а и когато няма места за спане на нормални цени... правиш компромиси). Тръгнахме към Zürich и предполагам, че пътят е супер живописен, но при нас беше пълен мрак. И въпреки това се дивях на безкрайните странни завои по пътя, които рисуваха всевъзможни геометрични фигури, които ако беше светло, можеше и да разбера защо са нужни 😄 На тъмно... изглеждаше просто странно. Доста съм неприятно изненадан от другите шофьори по пътя, тъй като ограничението беше около 50, аз карах с около 40 през тези нереални завои и постоянно бях освиркван, защото карам бавно. Ама и за това си има решение - отбиваш на първата отбивка, бързаците излитат напред и ти си караш спокойно след това. Пътят със сигурност не беше да летиш по него и си личеше от това как хората бързо ускоряваха, след което просто набиваха спирачки след 50 метра при следващия странен завой. Швейцарци - не може пък да са перфектни 😄 

 

Стана вече около 22:30 и пристигнахме до нашия хотел в Zürich. Виждаше му се краят на този дъъъъълъг ден. Станахме преди 6 и щяхме да си легнем след 12, като през това време вече бяхме направили над 25к крачки, возихме се с всичко, което можеше да се движи и дори шофьорствахме 3-4 часа. Личеше си, че силите на всички са на привършване. Уж трябваше да се настаним много бързо, тъй като беше голям хотел, но... си отчакахме сигурно 40-50 минути, защото нещо не работели системите, имало доста хора, които се настаняваха, а нашата кака, която трябваше да ни настани просто изчезна... Еми шанс - нали стигнахме, ще почакаме.

 

След известно чакане вече си бяхме по статите, взехме си по един бърз душ, хапнахме, за да заредим батериите поне малко и отново припаднахме 😄 Супер щастливи и супер изморени.

 

Оставаше само още един ден и бяхме сигурни, че няма как да надмине това, което вече бяхме видяли. Но също така знаехме, че ще се възползваме колкото можем от оставащото време 🙂 Но за това в следващия пост.

 

П.С. Надявам се да не ви отегчавам с тези мои разкази, които от няколко реда се превърнаха в цял роман 😄

 

[Zdravko Nestorov]

Ден 4-ти 🙂 Героите бяха изморени и решихме, че днес можем да се наспим малко до по-късно, тъй като отново ни чака дълъг ден, че и полет в края му. Поспахме, пооправихме багажите и се приготвихме отново за път. Идеята беше да отделим малко време на Zurich, като закусим и да направим една бърза градска обиколка, но уви - времето не мислеше по същия начин. Навън си валеше и решихме, че по-добрият вариант е направо да се отправим към Lucerne. Ето тук се получи и разминаването в плана и стана малко гъз път да види, защото вечерта късно пътувахме от Interlaken през Lucerne до Zurich и сега се очертаваше да го минем половината път отново. Пътят е около 40-50 минути, но все пак това време може да се уплътни с много по-приятни неща. За жалост местата за спане в близост до Lucerne бяха умопомрачителни като цена и затова и планът беше такъв. Но нямаше време за губене - имахме почти цял ден до полета и трябваше да се възползваме от това.

 

Тръгнахме към Lucerne и времето започна да се пооправя, показа се и слънце. Хубавото беше, че не решихме да се върнем отново в планината, защото паднаха мъгли, облаците бяха доста гъсти, а и времето определено не беше подходящо. За нула време стигнахме в малкото градче и първото нещо, с което се сблъскахме беше паркингът - ₣6 на час... Тези хора наистина не познават парите 😄 Смятахме, смятахме... ама решихме, че няма смисъл да търсим друг паркинг, тъй като наоколо всички бяха на тези цени (+/- някой франк). Паркингът е на централната гара и е доста удобен, за да си направиш бърза градска разходка.

 

Още не бяхме излязли от паркинга и веднага видяхме магазина на Lädarach. Беше препоръчан от @Velyana и нямаше как да го пропуснем. Набързо влязохме вътре и взехме по 2-3 бонбончета и беше време за дегустация. Еми... ДА, ДА, ДА - наистина са малко по-скъпи от Lindt, но пък и вкуса беше много по-добър. С такъв кеф си ги изядох, че дори и за секунда не съжалих, че си развалих режима, който от толкова време спазвам. Като ще е гарга, да е рошава 😄 

 

Супер доволни и заредени с енергия тръгнахме на нашата първа градска обиколка в Швейцария 🙂 И първото нещо, което видяхме беше емблемата на Lucerne, а именно Chapel Bridge. Наистина е страшно красив и хилядите нацъфтели цветя правеха гледката още по-хубава (дори без да броим планинските пейзажи наоколо 😄). Минахме 2-3 пъти по моста, за да не пропуснем случайно нещо. Ами хубав си беше:

 

Преминахме и покрай Jesuit Church, но основно я разгледахме от моста и минавайки покрай нея, без да влизаме вътре. Някак си след всичките Алпйиски пейзажи, не ни се затваряше вътре и решихме да обикаляме повече в самия град.

 

 

Нямаше как да не продължим и по следващия мост (все пак мостовете са едно от лицата на Lucerne), а именно Rathaussteg. И отново целта беше същата - ако случайно сме пропуснали нещичко по Chapel Bridge, имахме опцията за поправителен! Набързо преминахме и през него и се отправихме към стария град. Старият град на Lucerne е прекрасен за разходка, дори и в облачен ден. Площадът Weinmarkt е изключително живописно място, което някога е било използвано като рибен пазар. Днес сградите, които обграждат площада, са украсени с впечатляващи фрески. В средата на площада има и живописен воден фонтан. Мястото е страхотно, както и за снимки, така и просто за да му се полюбува човек. В близост са и площадите Kornmarkt, както и Hirschenplatz, които по нищо не отстъпват на Weinmarkt.

 

И тъй като в Lucerne мостове не липсват се отправихме и към Spreuer Bridge. Този мост също си струва да бъде посетен. Вътре има красиви картини от 17-ти век. Построен е през 1408 г. и носи името си от факта, че от него някога мелниците на града са изхвърляли отпадъци в реката.

 

Нещо много интересно, което ни направи впечатление беше контролираният бент в близост до този мост. Той задържа водорасли и всякакви други боклуци, които са попаднали в реката. Цялата конструкция е механизирана и изглежда доста поддържана и редовно използвана. И въпреки това беше впечатляващо колко много водорасли изкараха за отрицателно време от реката. Но това обесняваше и защо реката е кристално чиста по цялата си дължина 🙂 

 

Друга интересна забележителност е Needle Dam. Построен през средата на 19-ти век, този бент все още се управлява ръчно чрез поставяне и премахване на дървени "игли" за регулиране на нивото на водата в езерото Lucerne.

 

Мястото е срахотно да седнеш и да похапнеш, гледайки красотата на Швейцарските Алпи в далечината, самата река, течаща буквално под краката ти, както и просто да си починеш. И ние разбира се, се възползвахме от това. 

 

Следващата ни спирка беше Museggmauer Weg, както и парка, който беше в съседство. Това е пешеходна пътека покрай добре запазената средновековна стена Musegg . Тя предлага прекрасни гледки към града и езерото, минавайки покрай историческите кули. Имахме късмет и нямаше никакъв проблем да се качим на голяма част от тези кули (първата все още беше в ремонт). Гледките са страхотни, а в самите кули има доста информация за историята на града. Започваме с гледките:

 

И продължаваме с няколко интересни неща от "търбуха" на тази стена (имаше дори и българския лев 😄) :

 

Времето ни вече свършваше и остана само да се върнем до колата. По пътя покрай стената има нещо като импровизиран зоопарк с няколко животинки - лами и странно или не - шотладнски крави 😄 Това за нас си е голяма атракция, тъй като буквално 2 седмици по-рано бяхме в Шотландия и си мислехме, че ще минат години преди да ги видим отново на живо. Е да, ама не - кой да очаква, че ще ги видим точно в Lucerne и то на такова място. Еми късмет 😄 

 

Любимите Шотландски дългокосмести крави:

 

Обожаваме ги тези животни 😄 Полюбувахме се още малко, хапнахме някакъв снакс на бързо и беше вече време да се връщаме към колата, тъй като трябваше да стигнем до Basel, да се поразходим и там поне малко и да хващаме полета за обратно. По пътя наобратно направихме и една бърза разходка по брега на едноименното езеро - заслужава си! Стигнахме обратно до гарата, набързо платихме паркинга (сърцето ни се късаше...), качихме се в колата и тръгнахме.

 

Пътят не беше нищо особено, тъй като карахме основно по главните пътища и преваляваше, така че превъртаме лентата един-два часа напред и стигаме до самия Basel. Имахме буквално около час и започна голямото чудене - какво да посетим за толкова малко време (освен това продължаваше валеше) и да имаме време да стигнем и до летището след това, тъй като задръстванията около 5-6 часа следобяд са си стабилни... И така се спряхме на University of Basel Botanical Garden. Да бъда напълно честен, бях доста скептично настроен към това място, но решихме да му дадем все пак шанс да се докаже. Спокойно мога да кажа, че не ни стигна времето и искахме поне още малко 😄 Ботаническата градина е направена страхотно, супер поддържана и има от всичко по малко (а от някои неща - по много). Голямата зала, с всевъзможните растения от цял свят, е изключително впечатляваща и си заслужава да ѝ се отдели повече време. 

 

Да, ама времето ни свършваше. Трябваше да върнем колата преди 18:30, а вече наближаваше 18:00. Бързо се качихме в колата, заредихме на последната бензионастанция преди летището и дим да ни няма към Франция 😄 Дааа... това летище е изключително интересно, тъй като е разположено на Френска територия, но половината е Швейцарско, а другата половина - Френска. Ама нали се бяхме направили на умни и взехме колата от Френската част, там я и върнахме 😄

 

Събрахме си всичкия багаж, огледахме колата 123 пъти, за да не сме забравили нещо, направихме задължителните снимки за довиждане и сбогуване с колата, която вярно ни служеше в последните 3 дена, и оставихме ключовете на любезните ни домакини от Sixt (наистина останах супер доволен от тях). Изглежда, че нашето приключение вече е към своя край и остана само едно - да разгледаме и летищния салон и да оправдая всичките приключения, през които минах, за да извадя толкова специалната Visa Platinum от ЦКБ 😄 

 

Салонът не е лош, но нямаше почти нищо за хапване. За пиене... имаше доста различни вина и бири, така че от това, нямаше как да се оплачем. Хора - почти нямаше никого. Затова и бих казал, че атмосферата е страхотна за почивка преди полет, пълно е с всякакви малки кътчета, където да се скриеш от хората и просто да постоиш и релаксираш. Точно от това имахме нужда след последните 3-4 дена 🙂 Хапнахме, пийнахме по нещо, взехме си някое плодче за из път и се върнахме към гейтовете, за да зачакаме нашия полет. Всички вече знаехме, че пътуването свърши и оставаше само да се приберем по живо, по здраво в къщи. Просто стояхме, скролвахме в телефоните и гледахме прекрасните снимки от изминалите дни.

 

Аз бях супер щастлив, че въпреки всичко успяхме да си направим едно невероятно приключение, в което имаше от всичко по много, като със сигурност положителните емоции бяха в изобилие. Това само потвърждаваше, че всичко си е заслужавало и колкото и да се бориш с времето - няма да го пребориш. Просто трябва да се примириш и да се наслажадаваш на момента. А моменти... моменти има много, стига да ги търсиш и да им се насладиш след това!!!

 

Надявам се разказа за нашата малка Швейцария да ви е харесал, да не съм ви утекчил с този изписан роман и ако на някого му е дори малко полезен, ще е страхотно!!! Ако и вие планувате Швейцария и имате някакви въпроси за нещо, през които сме преминали, с радост ще помогна.

 

Страхотна и много усмихната седмица 🙂 

[Дани Магелани]

преди 3 часа, Zdravko Nestorov каза:

Ден 4-ти 🙂 Героите бяха изморени и решихме, че днес можем да се наспим малко до по-късно, тъй като отново ни чака дълъг ден, че и полет в края му. Поспахме, пооправихме багажите и се приготвихме отново за път. Идеята беше да отделим малко време на Zurich, като закусим и да направим една бърза градска обиколка, но уви - времето не мислеше по същия начин. Навън си валеше и решихме, че по-добрият вариант е направо да се отправим към Lucerne. Ето тук се получи и разминаването в плана и стана малко гъз път да види, защото вечерта късно пътувахме от Interlaken през Lucerne до Zurich и сега се очертаваше да го минем половината път отново. Пътят е около 40-50 минути, но все пак това време може да се уплътни с много по-приятни неща. За жалост местата за спане в близост до Lucerne бяха умопомрачителни като цена и затова и планът беше такъв. Но нямаше време за губене - имахме почти цял ден до полета и трябваше да се възползваме от това.

 

Тръгнахме към Lucerne и времето започна да се пооправя, показа се и слънце. Хубавото беше, че не решихме да се върнем отново в планината, защото паднаха мъгли, облаците бяха доста гъсти, а и времето определено не беше подходящо. За нула време стигнахме в малкото градче и първото нещо, с което се сблъскахме беше паркингът - ₣6 на час... Тези хора наистина не познават парите 😄 Смятахме, смятахме... ама решихме, че няма смисъл да търсим друг паркинг, тъй като наоколо всички бяха на тези цени (+/- някой франк). Паркингът е на централната гара и е доста удобен, за да си направиш бърза градска разходка.

 

Още не бяхме излязли от паркинга и веднага видяхме магазина на Lädarach. Беше препоръчан от @Velyana и нямаше как да го пропуснем. Набързо влязохме вътре и взехме по 2-3 бонбончета и беше време за дегустация. Еми... ДА, ДА, ДА - наистина са малко по-скъпи от Lindt, но пък и вкуса беше много по-добър. С такъв кеф си ги изядох, че дори и за секунда не съжалих, че си развалих режима, който от толкова време спазвам. Като ще е гарга, да е рошава 😄 

 

Супер доволни и заредени с енергия тръгнахме на нашата първа градска обиколка в Швейцария 🙂 И първото нещо, което видяхме беше емблемата на Lucerne, а именно Chapel Bridge. Наистина е страшно красив и хилядите нацъфтели цветя правеха гледката още по-хубава (дори без да броим планинските пейзажи наоколо 😄). Минахме 2-3 пъти по моста, за да не пропуснем случайно нещо. Ами хубав си беше:

 

Преминахме и покрай Jesuit Church, но основно я разгледахме от моста и минавайки покрай нея, без да влизаме вътре. Някак си след всичките Алпйиски пейзажи, не ни се затваряше вътре и решихме да обикаляме повече в самия град.

 

 

Нямаше как да не продължим и по следващия мост (все пак мостовете са едно от лицата на Lucerne), а именно Rathaussteg. И отново целта беше същата - ако случайно сме пропуснали нещичко по Chapel Bridge, имахме опцията за поправителен! Набързо преминахме и през него и се отправихме към стария град. Старият град на Lucerne е прекрасен за разходка, дори и в облачен ден. Площадът Weinmarkt е изключително живописно място, което някога е било използвано като рибен пазар. Днес сградите, които обграждат площада, са украсени с впечатляващи фрески. В средата на площада има и живописен воден фонтан. Мястото е страхотно, както и за снимки, така и просто за да му се полюбува човек. В близост са и площадите Kornmarkt, както и Hirschenplatz, които по нищо не отстъпват на Weinmarkt.

 

И тъй като в Lucerne мостове не липсват се отправихме и към Spreuer Bridge. Този мост също си струва да бъде посетен. Вътре има красиви картини от 17-ти век. Построен е през 1408 г. и носи името си от факта, че от него някога мелниците на града са изхвърляли отпадъци в реката.

 

Нещо много интересно, което ни направи впечатление беше контролираният бент в близост до този мост. Той задържа водорасли и всякакви други боклуци, които са попаднали в реката. Цялата конструкция е механизирана и изглежда доста поддържана и редовно използвана. И въпреки това беше впечатляващо колко много водорасли изкараха за отрицателно време от реката. Но това обесняваше и защо реката е кристално чиста по цялата си дължина 🙂 

 

Друга интересна забележителност е Needle Dam. Построен през средата на 19-ти век, този бент все още се управлява ръчно чрез поставяне и премахване на дървени "игли" за регулиране на нивото на водата в езерото Lucerne.

 

Мястото е срахотно да седнеш и да похапнеш, гледайки красотата на Швейцарските Алпи в далечината, самата река, течаща буквално под краката ти, както и просто да си починеш. И ние разбира се, се възползвахме от това. 

 

Следващата ни спирка беше Museggmauer Weg, както и парка, който беше в съседство. Това е пешеходна пътека покрай добре запазената средновековна стена Musegg . Тя предлага прекрасни гледки към града и езерото, минавайки покрай историческите кули. Имахме късмет и нямаше никакъв проблем да се качим на голяма част от тези кули (първата все още беше в ремонт). Гледките са страхотни, а в самите кули има доста информация за историята на града. Започваме с гледките:

 

И продължаваме с няколко интересни неща от "търбуха" на тази стена (имаше дори и българския лев 😄) :

 

Времето ни вече свършваше и остана само да се върнем до колата. По пътя покрай стената има нещо като импровизиран зоопарк с няколко животинки - лами и странно или не - шотладнски крави 😄 Това за нас си е голяма атракция, тъй като буквално 2 седмици по-рано бяхме в Шотландия и си мислехме, че ще минат години преди да ги видим отново на живо. Е да, ама не - кой да очаква, че ще ги видим точно в Lucerne и то на такова място. Еми късмет 😄 

 

Любимите Шотландски дългокосмести крави:

 

Обожаваме ги тези животни 😄 Полюбувахме се още малко, хапнахме някакъв снакс на бързо и беше вече време да се връщаме към колата, тъй като трябваше да стигнем до Basel, да се поразходим и там поне малко и да хващаме полета за обратно. По пътя наобратно направихме и една бърза разходка по брега на едноименното езеро - заслужава си! Стигнахме обратно до гарата, набързо платихме паркинга (сърцето ни се късаше...), качихме се в колата и тръгнахме.

 

Пътят не беше нищо особено, тъй като карахме основно по главните пътища и преваляваше, така че превъртаме лентата един-два часа напред и стигаме до самия Basel. Имахме буквално около час и започна голямото чудене - какво да посетим за толкова малко време (освен това продължаваше валеше) и да имаме време да стигнем и до летището след това, тъй като задръстванията около 5-6 часа следобяд са си стабилни... И така се спряхме на University of Basel Botanical Garden. Да бъда напълно честен, бях доста скептично настроен към това място, но решихме да му дадем все пак шанс да се докаже. Спокойно мога да кажа, че не ни стигна времето и искахме поне още малко 😄 Ботаническата градина е направена страхотно, супер поддържана и има от всичко по малко (а от някои неща - по много). Голямата зала, с всевъзможните растения от цял свят, е изключително впечатляваща и си заслужава да ѝ се отдели повече време. 

 

Да, ама времето ни свършваше. Трябваше да върнем колата преди 18:30, а вече наближаваше 18:00. Бързо се качихме в колата, заредихме на последната бензионастанция преди летището и дим да ни няма към Франция 😄 Дааа... това летище е изключително интересно, тъй като е разположено на Френска територия, но половината е Швейцарско, а другата половина - Френска. Ама нали се бяхме направили на умни и взехме колата от Френската част, там я и върнахме 😄

 

Събрахме си всичкия багаж, огледахме колата 123 пъти, за да не сме забравили нещо, направихме задължителните снимки за довиждане и сбогуване с колата, която вярно ни служеше в последните 3 дена, и оставихме ключовете на любезните ни домакини от Sixt (наистина останах супер доволен от тях). Изглежда, че нашето приключение вече е към своя край и остана само едно - да разгледаме и летищния салон и да оправдая всичките приключения, през които минах, за да извадя толкова специалната Visa Platinum от ЦКБ 😄 

 

Салонът не е лош, но нямаше почти нищо за хапване. За пиене... имаше доста различни вина и бири, така че от това, нямаше как да се оплачем. Хора - почти нямаше никого. Затова и бих казал, че атмосферата е страхотна за почивка преди полет, пълно е с всякакви малки кътчета, където да се скриеш от хората и просто да постоиш и релаксираш. Точно от това имахме нужда след последните 3-4 дена 🙂 Хапнахме, пийнахме по нещо, взехме си някое плодче за из път и се върнахме към гейтовете, за да зачакаме нашия полет. Всички вече знаехме, че пътуването свърши и оставаше само да се приберем по живо, по здраво в къщи. Просто стояхме, скролвахме в телефоните и гледахме прекрасните снимки от изминалите дни.

 

Аз бях супер щастлив, че въпреки всичко успяхме да си направим едно невероятно приключение, в което имаше от всичко по много, като със сигурност положителните емоции бяха в изобилие. Това само потвърждаваше, че всичко си е заслужавало и колкото и да се бориш с времето - няма да го пребориш. Просто трябва да се примириш и да се наслажадаваш на момента. А моменти... моменти има много, стига да ги търсиш и да им се насладиш след това!!!

 

Надявам се разказа за нашата малка Швейцария да ви е харесал, да не съм ви утекчил с този изписан роман и ако на някого му е дори малко полезен, ще е страхотно!!! Ако и вие планувате Швейцария и имате някакви въпроси за нещо, през които сме преминали, с радост ще помогна.

 

Страхотна и много усмихната седмица 🙂 

Веднъж харесана, Швейцария грабва сърцето ти за винаги! Ще се връщаш отново и отново! И няма да ти е достатъчно!

Поне при мен стана така.

 

[Velyana]

Läderach и Sprüngli са най - добрите шоколади в Швейцария. Lindt не е лош, но който е за масмаркета. Lädarach са по- скъпи, но качеството е толкова добро, че няма диета която да му устои😂😂😂
@Zdravko Nestorov ако ти се дояде- пиши и ще ти донеса другият път като се прибираме в Бг😊

[Zdravko Nestorov]

На 27.09.2024 г. в 17:13, krasen_denev каза:

@Zdravko Nestorov ако не ти е проблем и имаш излишно време,може ли да споделиш,как прекарахте? Искам да заведа семейството ми за 18 рожден ден на големия ми син,точно по тези места. Нещо от рода на кацане в Базел,взимане на кола под наем бърз поглед на града и  продължаване към Люцерн.Нощувка в Люцерн и втори и трети ден в Лаутербрюнен. Последния ден Тюн и връщане на колата. Има ли паркинг във Венген,че нещо не откривам или се пътува само с влак/ лифт? 

Предварително благодаря!

@krasen_denev - надявам се пътеписите ми да са ти от полза и ако имаш някакви въпроси, съм на линия. С пожелание да уцелите много по-стабилно време и да може да се порадвате на цялата природа, която Швейцария може да ви покаже 🙂 

 

На 21.10.2024 г. в 18:49, Дани Магелани каза:

Веднъж харесана, Швейцария грабва сърцето ти за винаги! Ще се връщаш отново и отново! И няма да ти е достатъчно!

Поне при мен стана така.

@Дани Магелани - няма две мнения по въпроса. Швейцария ще бъде посетена отново!!! Този път обаче ще опитам да е в летния сезон и поне да избегна възможния сняг 😄 Шегата настрана - тази страна има толкова много да покаже...

 

На 21.10.2024 г. в 20:24, Velyana каза:

Läderach и Sprüngli са най - добрите шоколади в Швейцария. Lindt не е лош, но който е за масмаркета. Lädarach са по- скъпи, но качеството е толкова добро, че няма диета която да му устои😂😂😂
@Zdravko Nestorov ако ти се дояде- пиши и ще ти донеса другият път като се прибираме в Бг😊

@Velyana - Läderach е тестван и оценен много високо... Sprüngli е следващата цел. Не знам дали не си търся поредната причина да се върна в Швейцария 😄 Шегата настрана - наистина има огромна разлика между тези шоколади.

МНОГО, ама МНОГО благодаря за предложението, ама трябва да продължавам да устоявам на моята голяма страст - сладкото 😄 То ще е заслужено, само ако е на място 😄