Где ли е конят с ездача? (ретроспективен фотодневник)

[master_of_germs]

Както обичайно, аз не съумявам да си довърша пътеписите, ако изобщо ги започна 😄

Всъщност, забелязал съм, че ми е далеч по-лесно да описнам пътешествията ни, пълни с премеждия, отколкото такива, където всичко протича гладко. Не ми е толкова лесно да описвам как съзерцавам поредната красота, без да има никакъв съспенс 😄

А и как да довършвам описанията, като финалите на пътуванията ни са все в столици, като за постепенен преход към цивилизацията. А аз хич не съм от типа градски турист.

Я, преди да стигнем в Алмата, да сложа и една снимка от автомивката, където поизкъпахме многострадалния Аугусто...

 

Пейзажът постепенно придоби много по-равнинен вид.

 

На влизане в Алмата имаше ремонти на булеварди и брутално задръстване. Чудехме се , какво да правим, и накрая решихме, че не искаме да се откажем напълно баирите и поне да идем до лифта на Шимбулак. Дори и да не можем да си направим планирания преход, поне да видим още един път Планините, Гандалф, планините!

Самата Алмата, освен съвсем покрайнините, ни направи впечатление на изключително модерен и подреден град. Пътят нагоре към лифта също беше в прекрасно състояние. Може с кола да се стигне само до долната лифтова станция. Оттам нагоре или с лифт, или с едни специални електромобилчета, които действат там като таксита. алко нагоре е и Медео - най-високият стадион за кънки-бягане и други зимни спортове в света и обичайно място за подготовка на много спортисти от русия, Казахстан и други бивши съветски републики.

Вече беше мноого късен следобед, като се паркирахме. На касите си взехме един от многото възможно комбо-билети за различни лифтове. ЦЕните варират според включваните лифтове и според това дали е работен или почивен ден.

 

https://shymbulak.com/ru/tickets

Може и да е с най-дребните букви, ама друго си е и на български да те поздравят 😉

 

Хубаво е да се вземе вариантът, който включва лифтовете комби-1 и комби-2 до най-високата станция на 3200 м н.в. Жената на касата ни предупреди, че е невъзможно да хванем работното време на най-високия Комби-2 и няма да стигнем до най-горна станция. Ама решихме амбицирано да се пробваме. И успяхме.

Съветвам ви да не правите като нас и да си оставите повече време за този район. Със спринтове между различните междинни станции за прекачване успяхме буквално последни да се качим на Комби-2 и тичането си заслужаваше. Защото наистина най-горе пейзажът изведнъж се променя и зелените склонове на пистите отстъпват пред мощните скални снаги на четирихилядниците и ледниците, А в далечината се виждат дотри и петхилядници. имахме не повече от десетина минути да се насладим на тази гледка, преди да трябва да слизаме надолу. Но, както често се случва на планнските курорти, всички чакат последния възможен час за прибиране, а капацитетът на горните лифтове не е чак толкова голям, та се събра опашка, която се извозваше надолу повече от половин час. Пред това време природата ни показа, колко е шантава. Беше слънчево, задуха, преваля дъждец, засвятка, две минути градушка, светна с дъга, после суграшица, пак дъга и като се заизсипа дъждовен порой... Лифтът на няколко пъти спираше за по няколко минути, докато попреминат светкавиците.. С лека мъка и завист гледах околните върхове. Пик Школьник някой ден с друга компания бих го пробвал. Но сега бяхме мислили само да качваме върха Шимбуляк, 3450 м н.в. Поне го видяхме 🙂

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последно добавям за лифта тая снимка. Цитирам @Argentique: Домашните любимци с ръст над 25 см в Казахстан работят и могат да си позволят да платят билет за лифт 😄

Мислехме да гледаме залез или след залез гледки към града от хълма с телевизионната кула Кок-Тобе, докъдето има лифт от центъра на Алмата, ама беше бая скъп. Викаме си, ще отидем с колата. оказа се, че в района е лудница, беше абсолютно невъзможно да се паркира по улиците, а много преди кулата имаше бариера и за да се мине през нея и да се паркира по-нагоре цената беше... не помня каква, ама всички се облещихме и ни паднаха ченетата. обърнахме и потеглихме към мястото си за настаняване. Беше в доста централен и много спокоен район с много болници наоколо.  @Lirea, @tathata и Марина тръгнаха да търсят (и намериха) дюнери, къмъз и шоро (това е ферментирало мляко, ама камилско, а не кобилешко. една идея по ми допадна). @mary_shery обаче вече искаше да седне някъде на вечеря и намерихме някакво заведение, дето се правеше на италианско. Обслужваха много бавно, но беше ок. Не помня даже какво точно вечеряхме, но пийнахме морс. Което е като компот, обаче от горски плодове 🙂

 

[Lirea]

Времето наистина беше много шантаво, буквално за 10-15 минути можеш да видиш всички сезони и ние ги видяхме 😄 
 

 

 

Ледниците по 4-хилядниците 

 

 

Там в далечината при хубаво време или с много взиране се вижда Алмата.

 

Всичко пуши

 

 

 

Съпровождахме слизащия от планината боклук 😄 

 

 

 

[master_of_germs]

И така, остана ни един последен ден, който трябваше да разпределим между Алмата и Бишкек и пътя помежду им, който не е никак малко. Така че никъде не сме влизали и никъде не сме се мотали повече от допустимото. Из центъра на Алмата беше доста трудно да се намери, къде да се паркира, а и май имаше нямамва драма с плащане през приложение, което не щеше да зацепи. Ама девойките се оправиха, питайки местните. Разходихме се из парка, където основната забележителност е православната църква и всякакви паметници от съветско време.

 

 

 

 

 

 

 

Помните ли заглавието на темата? 😉

 

А тая сградда в стил на типичен руски имперски дървен дворец, сега е музей на музикалните инструменти...

 

Продължихме към централната джамия, където скоро щеше да има молитва и изведнъж надойдоха всякакви чичковци с колички да предлагат килимчета във всякакви размери...

 

 

 

 

Аз вътре не влязох, надявам се @Lirea да качи още снимки.

Остана ни време само за един бърз набег в зеления базар за сувенирчета и някакви плодове...

 

И сме отново на път по магистралата към границата.

 

По-едно време виждам кафява табела на едно неасфалтирано разклонение, която сочи нещо от сорта на 52 км. Знам, че е до едни петроглифи, които са обект на ЮНЕСКО. Невинно подхвърлям да се отбием, колко му е, само и единствено за да се насладя на сащисаните физиономии на спътничките си...

 

...следва...

 

 

[Lirea]

Още малко снимки от Алмата:

Улично изкуство, по-точно подлезно изкуство

 

 

 

Така изглеждаха улиците в квартала, където ни беше квартирата

 

 

 

 

 

 

 

 

Тази снимка форумът като е решил, че ще я обръща наобратно, няма спасение. Наопаки, та наопаки. Добре, че и така става. 😄 

 

 

 

 

 

 

От другата страна на джамията подредиха още поне толкова молитвени килимчета.

 

 

 

И пазарът накрая

 

[master_of_germs]

Крайно време е тази тема да бъде приключена. То не остана и кой знае какво, освен една вечерна разходка в Бишкек.

Но преди това трябваше да се премине границата. ГКПП-то е доста по-модерно от това, през което влязохме в Казахстан. И отново шофьорът с колата минава от едно място,а пътниците пеш от друго, но тоя път е на закрито,даже по покрита пасарелка се върви между двата гранични контрола. 

Границата е точно на река. Извод: бяхме яко нахапани от комари, докато чакахме @mary_shery да мине с колата. Че отново забравихме, че през границата шофираше единственият човек в групата, който не знае никакъв руски. А тук не било като на онова другото забити КПП. Там се спазване строг ред, стриктно в едно колона. Тука - кой преводи, той завари.

След границата се въртяха обичайни дейности.  Всякакви съмнителни типове предлагаха обмен на валута, карти за гелефон и нет, таксита до Бишкек...

 

В Бишкек пристигнахме по здрач и всъщност центърът малко ни пооправи впечатлението. Или щеше, ако един от главните площади не беше напълно разкопан. Така че си направихме една вечерна разходка. На едно площадче уцелихме и финала на фолклорно представление. После хората дълго си правеха снимки с участниците в шоуто. Центърът се оказа доста голям, правен нашироко, с прави и широки булеварди. Имаше и лунапарк, който работеше цяла нощ. По едно време групичката ни се раздели по интереси, ние с @mary_shery тръгнахме да търсим вечеря. Пътьом попаднахме на красива градинка със светлинни и музикални инсталации. Нова всъщност ни е най-хубавият спомен от града. Накрая вечеряхме в един турски ресторант.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Мястото за настаняване за последната ни нощувка не беше в центъра, но само на пресечка от главен булевард и един голям мол.

Писахме на Бабашер да дойде там да мелу върнем колата. Ие му обяснихме надълго и нашироко за всички проблеми с таратайката в Казахстан, за падналия номер, спуканата гума, скъсаните болтове и счупения крик. Ако беше кола под наем в Европа, щяха да н разкостят. А той само вика: споко, ще ви удържа само 5 долара от депозита, да си купя нов борт и да дам гумата на вулканизатор. 😮

Егати пича! 🙂

 

Разтоварихме си багажа. Беше голяма къща за гости с безкрайно мили домакини, които веднага ни нарязана една диня, а и ти приготвила пакети с храна за изпът, защото още по тъмно трябваше да тръгваме за летището. Викнаха ни и шофьор с кола, който да ни закара. 

На летище Манас пак настана екшън. Запади срив в интернета не можеха да обработват документацията. Накрая сякаш ни издадоха бордови карти, писани на ръка 😉

 

 

 

 

 

 

Последва полет до Истанбул и прибиране с колата до София.

 

 

Приключвам разказа си с благодарност към четирите си спътнички за многото прекрасни и не по-малкото нервни моменти, които сподилихме и преодоляхме заедно из Киргизстан и Казахстан, без нито веднъж да се изпокараме по балкански. 😄