Фото разкази от Близкия Запад

[Граф Вронски]

Това лято имах възможността малко да пообиколя малко из западните ни съседки : Сърбия и Северна Македония.

 

• Посещението на Сърбия беше в края на юни месец. Белград, Нови Сад и крепостта Голубац. Преди години просто бях преминал през територията (2 пъти от запад на изток и 1 път от изток на запад) и съм хващал самолет от Ниш. Бях ял в някакво крайпътно заведение, та все се притеснявах дали се брои за валидиращо събитие. Но след 3 населени места, изпълнени с емоции, мисля,че е редно да я сложа в списъка “посетени държави”.
• Северна Македония я посетих само 3 пъти засега. Веднъж с един гостенин от Коста Рика през месец юли 2024 - пешеходна обиколка в Скопие. И още два пъти през август: петък вечер и събота обяд. Може би се очертава и следващия уикенд пак да ходя другата страна на Осоговската планина.

 

Ще се опитам да разкажа малко, без конкретни етапи в изпълнението на пътешествието. Разказите от Сърбия ще са по-скоро някакви интересни моменти от преживяното през конкретния ден. Реално ще прехвърля бележките от личния ми facebook (за някои другарчета нещата може да са им познати). Снимките съм ги споделил в темата “В момента съм”, но реших да ги сложа на едно място, за по-добра видимост.

 

Докато за Северна Македония ще споделя един ден в Скопие + защо в два поредни преминаваме границата. Снимките като цяло ще са в повече. Стига толкова уводни думи.

Започвам със следващия пост и пристигането в Белград.

[Граф Вронски]

Dobrodosli drugovi na nasu malu maskaradu!
 

След 5 часа шофиране от София, вече сме в сръбската столица. Београд/Белград? Човек вече не знае как се пише.

 

А, шофирането на магистралата. Чудесно! Възхитително! Никой не (ми) е свирнал, нито светнал, нито се изпреварват, никой не ми се заби зад мен, спазват дистанция. Перфектно. По този начин още 400 км можеше да карам. Пожелавам си един ден и в България да е така. 

 

Достигайки квартирата, се запознаваме с нашия стопанин Драган (или още се нарича Dragon) на руски! Аз мигам на парцали. Уж шофирах на запад, а да не съм объркал посоката и да съм стигнал Грузия? (А, морето?)

Преди да продължа, ще спомена, че от престоя ми в Грузия и Армения, научих една дума на руски. Большой. Аз, невежата, цял живот си мисля, че това е име на театър, което не се превежда. А, то значело голям (прилагателно)!

 

Много инструкции получихме, но и се забавлявахме с него. Разговорът се водеше на сръбски, руски, английски, български. Важното е, че се разбрахме. Дори се качихме на трамвая за една спирка, по негова идея! И ха, да си платим билета. Не, безплатно е. Защото е Воскресенье!

Аууу, то е Великден в Сърбия, ей, те имат различен календар. Да, да, нормално е билетът да е безплатен.

 

Два часа по-късно, все още се чудя как така градският транспорт е безплатен. Разбирам, че Воскресенье = неделя! Нова дума на руски! Ох, ще трябва да си взема речник.

 

Как успях да впечатля нашия домакин Драган? Много лесно. Казах му, че знам песен на сръбски. И като му запях "Znam za jedan grad, zove se Beograd". Допълних и, че Lepa Brena е велика, и сърцето на Драган се разтопи. И веднага получихме награда: по една бира! Ние върнахме жеста с череши от Кюстендил!

 

За вечерта, ще ходим да видим 2 реки как стават една. И стискаме палци за залез. Имаше чудесен залез! Наслада за окото. Завъртяхме едни 20 000 крачки и приключихме с туристическата обиколка. Утре ще продължим с пълна сила!

 

  

 

 

 

 

 

Не минахме и без нощно посещение на най-големита църква в Белград - Свети Сава и сградата на Народното събрание:

 

   

[Граф Вронски]

Велики дан у Београду

 

Започнахме ударно деня с един постен бюрек. Тук объркването дойде от думата "празан" (ако правилно си спомням). Мислех, че това е праз лук а то било с нищо Имаме време да поправим грешката.

 

Ако идвате към Белград, силно препоръчвам да се включите в walking tour-a "20th century". 3 часа страхотни истории с местния водач Mihailo (Хвала пуно!) Ще споделя два цитата, които се забиха в главата ми:

• Those who want to meet the world in the best way, they need to walk!
• Всеки вижда това, което иска!

Пълните им история ще ги оставя да ги разберете на място.

 

Освен крачки, днес ще се возим и на автобус. Ще ходим на плаж. И ние искаме да си платим билета. Отиваме при шофьора. Two tickets. И получихме най-прекрасния отговор: Just sit and enjoy!

Ама такова enjoy-ване: ПУНО! И като си седнах аз да си enjoy-вам в београдския автобус, и като започна песента A ia sam negde ruino vino pio, enjoy-ването беше на макс.
 

Жега, жега. И какво да прави човек? Отива на плаж, въпреки липсата на атрибути за плаж. Такава жега, че не ти трябва кърпа. Затова свалих дрехите и смело се топнах в Сава.

 

За втора вечер бяхме наградени със страхотни цветове на залеза. Друго си е!

 

Завършихме деня в една кафана. Взехме от всичките меса и яж, яж. То не свършва това месо. За капак като дойдоха сръбските "мариачи" и ни попитаха , коя песен искаме, забравих цялата сръбска дискография, която знам. И те предложиха "Београд" на Цеца. Еййй, верно бе:

"Znam za jedan grad, zove se Beograd".

 

   

 

 

   

 

   

 

 

    

 

 

   

 

   

 

 

 

 

 

 

   

 

 

      

 

 

 

 

   

 

 

 

 

 

   

 

 

 

 

 

 

 

[Граф Вронски]

Белград, Земун и футболна тишина

 

В 10:10 вече някои пият бира, но ние сме минали през цели три места за закуска и кафе:

 

• кафе-салона на най-красивата сграда в Белград: хотел Москва. Там отиваме да опитаме сладкиш/торта, сътворена именно там. Според нашия гид, ако не си опитал този десерт, не си бил в Белград. Имах леки притеснения, че няма да е кой знае какво и ще е туристически капан. Оооооооооооооо, БОЖЕСТВЕН е!!! Мега вкусен плодов сладкиш. Заслужаваше си.
• пекарна "Хлеб & Кифле" . Въпреки перфектния си вкус, сладкишът не може да ни нахрани. Затова ще се отбием до една пекарна, която се среща навсякъде. Захапваме по една "пита спанаĥ и сир" и един йогурт. Вкусотия!
• кафе Boutique на централния площад (на Републиката, онзи с конника). Остана да излекуваме и само кофеиновата зависимост и сме готови за подвизи из белградските (и не само) улици!

 

Започваме с първия тур, посветен на централен Белград. Веднага ставаме приятели с една двойка австралийци, които обикалят Балкани. С кола, с автобус, и с влак! Пълно потапяне в балканската среда. Австралийската Мерил Стрийп  е супер възхитена от всичко наоколо. Има само проблем с шофьорите, защото не спират на пешеходните! (Да, и ние оставаме с това впечатление, че е трудно.) 

 

След 3 часа, наситени с кратка история на всички видове държави, съществуващи по тези земи (кратка история все пак), имаме 40 минути преди следващия тур. Другарчета от далечния континент като чуха, паднаха от изумление как така. Лесно, аз защо ходя на crossfit? За да обикалям като луд по цял ден (yummi)

 

Предполагам, че повечето от вас са чували за кръстовището на Шибуя, в Токио, Япония. Определят го като най-натовареното кръстовище в света. Има диагонална пешеходна пътека. Ей, Питагорова теорема в действие. Та, не е нужно да ходите до Токио, за да пресичате диагонално. 2 дни минавам покрай него и все забравям да поема по средата (ах, навици), въпреки слабостта ми да хващам по хипотенузата (вместо по катетите).

Та, днес минах по диагонала! Не , по-точно тичах. И то как! Не с една, а с цели две плескавици. И то не какви - гурмански! Е, такъв experience няма как да се изживее в Токио.

 

След плескавиците, директно се включваме във втория тур, който ще бъде в Земун. Квартал на Белград оттатък река Сава. Няма да плуваме, а само ще вземеме автобус. Разбира се, ние отново имаме огромно желание да си купим билет! Е, йок! Гидът ни каза добре. Успокои ни, че никой няма да ни арестува. Та, ние продължихме. Just sit and enjoy част ... загубих бройката.

 

Разбрах, че вечерта ще играе сръбският отбор по футбол. Значи ще гледам футбол, нищо че аз не гледам (и не разбирам) през 99,99% от времето. Успях да събера групичка от един гражданин на Република Турция и един поданик на Обединеното кралство. Имаме уговорка и очакваме да бъде купон! 

 

В уречения час само нашият южен съсед дойде. Ей, тези британци! Заваля дъжд, успокои страстите до толкова, че най-оживената улица беше тиха! Къде отиде целият този народ? А, мачът ... мисля, че беше скучен! Почти заспах прав! Дори не видяхме края. Пак беше тишина, та предполагам няма победа за сръбския отбор.