Сакурата е символ на красота в Япония - април 2025

[Иван Попов]

Ден 9: Киото - Осака - Киото - 18.04.2025 - петък

1. Osaka Castle (Замъкът Осака).
2. Shitennoji Temple.
3. Tsūtenkaku.
4. Expo Osaka 2025.
5. Umeda Sky Building – предварителни резервации.
6. Вечеря в квартал Dotonbori.
7. Нощувка в Киото - Ala Hotel Kyoto.

Ден 9: Киото – Осака – Киото – Градът на Контрастите

На следващия ден ни очакваше още едно вълнуващо приключение – еднодневна екскурзия от Киото до Осака, вторият по големина метрополис в Япония, известен със своята модерна енергия и кулинарни изкушения. Предварително закупените билети за шинкансен ни гарантираха бързо и комфортно пътуване. С висока скорост, която почти не се усещаше, влакът ни отнесе от древните улици на Киото към футуристичните пейзажи на Осака.

Първата ни спирка в Осака беше величественият Osaka Castle (Замъкът Осака). Този емблематичен замък, построен от легендарния Тойотоми Хидейоши през XVI век, е бил център на властта и символ на обединена Япония. Разходехме се из обширните му земи и се изкачихме до върха на главната кула. Оттам се насладихме на спираща дъха панорамна гледка към необятния град, простиращ се до хоризонта. Историческите стени и ровове контрастираха с модерните небостъргачи, разказвайки за прехода от феодална епоха към съвременност.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

След потапянето в историята се отправихме към Shitennoji Temple – един от най-старите официално администрирани будистки храмове в Япония, основан през далечната 593 година. Неговият уникален архитектурен стил, повлиян от континентална Азия, създава усещане за спокойствие и величие. Разходихме се из добре поддържаните градини и се насладихме на храмовите сгради, включително пет-етажната пагода и Златния павилион, попивайки атмосферата на вековна духовност.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Най-хубавият сок, когато някога съм пил.....

 

 

Продължихме към оживения квартал Шинсекай и неговата емблема – телевизионната кула Tsūtenkaku. Тази кула, чието име означава "кула, достигаща небето", ни потопи в ретро атмосферата на Осака от средата на миналия век. Изкачихме се до върха, където ни очакваше не просто панорама, а впечатляващо преживяване със специален стъклен под, който позволяваше да наблюдаваме града директно под краката си – момент, изпълнен с тръпка и адреналин. Открихме и фигурата на Биликен, който носи късмет.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Гара Осака 

 

 

 

 

 

 

 

 

Накрая се отправихме към Umeda Sky Building – един от архитектурните шедьоври на Осака, намиращ се удобно близо до гарата. Тази уникална сграда с "Плаваща градина" на върха си предлагаше още една невероятна перспектива. Откритата платформа на 40-ия етаж ни позволи да се насладим на спираща дъха 360-градусова панорамна гледка към града, особено красива, докато слънцето започваше да залязва и градските светлини да засияват.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[Иван Попов]

Експо Осака 2025: Поглед към Бъдещето

Тук ще кача снимки само от Expo Osaka 2025 😉

Посещението на Expo Future, където се провеждаше световното изложение за 2025 година, беше невероятна възможност да надникнем в бъдещето и да станем част от глобален форум. Разгледахме павилионите на различни страни, всеки от които представяше своите иновации, култура и визия. С интерес открихме павилиона на България, както и тези на Сингапур, балтийските страни, Банкок, Тайланд, Малайзия и много други, които ни потапяха в калейдоскоп от идеи. Въпреки голямото желание, за съжаление, не успяхме да влезем в павилиона на Америка поради огромната опашка, но мащабът и разнообразието на изложението ни оставиха без дъх.

Около 4 часа прекарахме в Експо центъра и наистина си заслужаваше! Видяхме доста интересни и впечатляващи неща.

Най-много ми хареса павилионът на Сингапур – просто останах без думи. Наистина хората бяха вложили много труд и старание в това, което бяха подготвили.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Изтощени, но изпълнени с незабравими впечатления от контрастите на Осака – от древни храмове до футуристични изложения и модерни небостъргачи – се върнахме обратно в Киото за нощувка в Ala Hotel Kyoto, готови за последни приключения в Япония.

[Иван Попов]

Ден 10: Киото - Токио - Аомори – 19.04.2025 – събота

• Пътуване: С влак от Киото до Токио, а след това – с шинкансен до Аомори.
• Настаняване: Настаняване в хотел Hotel JAL City Aomori.
• Хиросаки: Пътуване с влак до Хиросаки и посещение на замъка.
• Нощна разходка: Разходка из Аомори вечерта.
• Нощувка: В Hotel JAL City Aomori.

Ден 10: От Киото до Аомори – 1200 Километра Към Магията на Севера!

На този ден ме очакваше доста дълго пътуване сам – истинско приключение с шинкансен, бързо, плавно, почти като телепортация! Трябваше да измина над 1250 километра към магията на Севера, пътувайки от Киото до Токио, а след това да направя прекачване към друг шинкансен до Аомори, град в най-северната част на Хоншу.

Взех куфара си от хотела в Киото и се отправих към гарата. Бях впечатлен от невероятната честота на влаковете между Осака и Токио – на всеки 4-7 минути, като всеки влак беше с по 12 или 16 вагона. Пътувах в първа класа и се наслаждавах на изключителните удобства, бързината и безупречното обслужване, които направиха пътуването леко и приятно.

При прекачването в Токио имах около 40 минути, но не успях да оставя куфара си на гардероб поради ограниченото време и така взех целия си багаж със себе си до Аомори. Шинкансенът, с който пътувах на север, развиваше скорост до 320 км/ч, (а между Токио и Осака до 285 км/ч,) което направи пътуването изключително бързо и комфортно, сякаш прескачах разстоянията. Сам – но с очи, широко отворени към нов свят... 🌌 Приятелите ми останаха в Токио, а аз продължих сам за Аомори. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Фуджи

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хиросаки: Празник на Сакурата и Древна Красота

След като пристигнах в Шин-Аомори (Shin-Aomori), оставих куфара в уютния Hotel JAL City Aomori и веднага се качих на друг влак към град Хиросаки. Продължих към Хиросаки, където морският въздух среща северната душа на Япония, а черешовите дървета вече нашепваха своята пролетна приказка... ⛰️

Пътуването до Хиросаки ме отведе към истинска пролетна приказка. Градът е известен със своя величествен замък, но по това време на годината – и с невероятния фестивал на цъфналите вишни. Замъкът Хиросаки се издигаше гордо сред море от розови цветове. Около 2600 дървета, обгръщащи рововете му, създаваха спираща дъха гледка, а сакурата тук е не просто разцъфнала – тя празнува! Вечерта беше посветена на фестивал в Хиросаки, където атмосферата беше спокойна и приятна, заобиколен от усмихнати и дружелюбни местни жители. Фестивалът е истински спектакъл – с отражения в рова, хиляди усмивки и пъстри фенери вечер ⛩️.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Нощна Разходка в Аомори и Смесени Чувства

Върнах се обратно в Аомори, където завърших деня с кратка разходка до моста. Аомори вечерта има свой чар – тих, но приветлив, с усещане за морски бриз и северна загадъчност.

Това беше последната ми вечер в Япония, и чувствата ми бяха смесени – радост от всички невероятни преживявания и тъга, че трябва да си тръгвам от тази невероятна страна.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Заключение: Ефективността на Японските Влакове

За един ден изминах около 1250 км с шинкансен, доказвайки колко ефективни и бързи са тези влакове. Това пътуване беше поредното доказателство за логистичното чудо, което представлява японската железопътна система.

Ако се чудите къде да усетите Япония отвъд клишетата, северът ще ви шепне с вятъра на планините, ще ви очарова със старата култура и ще ви прегърне с тишината на вишневите цветове на сакурата. Хората са много любезни и гостоприемни. Просто Япония е някаква приказка......

 

[Иван Попов]

Ден 11: Аомори – Токио – Доха – София

1. San'nai-Maruyama iseki Special Historical Site.
2. West Lighthouse 青森港北防波堤西灯台.
3. Red String Monument "Two Persons".
4. До хотела за багажа и към гарата до Токио.
5. Пристигане в Токио около 16:00 часа и към летище Нарита в 18:30 часа.
6. Полет до Доха 22:30 часа и в 04:15 часа кацане в Доха, а за София в 07:15 часа и 12:30 часа кацане в София. В 16:30 часа у дома.
7. Край на пътуването!

Ден 11 и ден 12: Аомори – Токио – Доха – София – У дома!

На този ден, вече сам в Аомори, докато приятелите ми бяха в Токио, реших да опозная още малко културата и забележителностите на региона. Въпреки дъждовното и облачно време, не се отказах от плановете си, защото времето ми беше ограничено и трябваше същия ден да се върна в Токио, за да излетя от летище Нарита.

Първата ми спирка беше едно от историческите места в Аомори – San'nai-Maruyama Iseki Special Historical Site. Тук се намират стари жилища и хралупи, които по уникален начин показват как хората са живели в далечното минало, предлагайки поглед към техния суров, но издръжлив начин на живот. Понеже беше неделя и градският транспорт беше разреден, хванах такси до мястото. Шофьорът не говореше английски, но с малко усилия и показване на снимки, успях да стигна до желаната дестинация. Там прекарах около 50-55 минути, разглеждайки и снимайки. За моя изненада и радост, срещнах едно семейство, което любезно ми помогна да направя няколко снимки, а мъжът дори взе чантата ми и я пазеше, докато приключи жената да не снима. Този жест беше красноречиво доказателство за нивото на доверие и уважение, което е дълбоко вкоренено в японската култура и ме трогна истински!!! Така помолих и друго семейство и там стана същото! Просто останах без думи!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

След това взех друго такси и се отправих към кея в Аомори, където видях внушителен голям лайнер. Там се намираше и West Lighthouse 青森港北防波堤西灯台 (Западен фар на пристанище Аомори) и Red String Monument "Two Persons" (Паметник на червената нишка "Двама души"), където отново срещнах дружелюбни хора. Символът на Аомори също бе част от разходката ми, където направих още запомнящи се снимки.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Много интересно, че си видях името на Кирилица и то в Аомори.... защото пътувах с Uber 

 

 

Shin-Aomori station - Щом има shin значи спират шинкансените

 

 

 

След като разгледах Аомори, взех куфара от хотела и се отправих към гара Шин-Аомори (Shin-Aomori), за да поема обратно към Токио. Пътуването до Токио беше невероятно – в бизнес класа, обслужван от стюардеса, и за по-малко от три часа изминах разстояние, което с кола би отнело около девет часа. Удобството и скоростта на шинкансена са просто несравними!

И това беше най-вълшебното пътуване в живота ми – не само във влак, а като цяло! За 02:58 часа го изминах това разстояние.....  без думи просто! 

Седнах във влака в Аомори… и сякаш времето забрави да тече.

Шинкансенът не просто се движи – той се носи, като мисъл, като мечта.

Без звук. Без усилие. Само едно съвършено плъзгане през света.

А през прозореца – Япония се сменя, картина след картина.

А вътре в мен – тишина, спокойствие… и онова усещане, че си на точното място, в точното време – и то без съмнение.

Сякаш някой бе създал пътуване от мечти – с безупречна точност, топло отношение, абсолютен комфорт.

Тук нищо не е случайно. Всяка усмивка, всяко движение, всеки поклон – част от изкуството на гостоприемството.

Обслужването? Не е просто добро – то е като прегръдка без думи.

Не просто пътуваш – те се грижат за теб.

От Аомори до Токио за няколко часа…

Но в сърцето ми – цяла вечност.

Шинкансенът не те вози.

Той те пренася – в друго измерение, в друго усещане.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пристигнах в Токио около 16:00 часа, където се събрах с приятелите си. Оттам, без много забавяне, хванахме влака за летище Нарита, където трябваше да сме около 18:30 часа.

 

 

 

На гарата в Токио - Tokyo station 

Чакаме Narita express

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Narita airport

 

 

Знаех, че ме чакаха около 31 часа път до вкъщи…

Но сърцето ми още е в Япония – между планините на Аомори и светлините на Токио.

„Япония не просто ме впечатли – тя ме научи на уважение, внимание към детайла и тишината, в която се крият най-големите жестове.

Тук думите не са от голямо значение, защото чрез усмивката се показва уважението на хората – независимо дали знаят езика ти или не, дали си от Япония или не…

Тръгвам си с багаж, пълен не само със сувенири, а с ново усещане за свят, в който и без думи – винаги ще те разбера.“

Не казвам “сбогом”, а само “чао засега”.

Ще се видим отново, Япония!

Полетът ни с Qatar Airways за Доха беше в 22:30 часа. Кацнахме в Доха в 04:15 часа (на следващия ден), където имахме три часа за прекачване преди финалния полет до София. Полетът за София беше в 07:15 часа и кацнахме в 12:30 часа. В 16:30 часа вече бях у дома в Сандански, прибирайки се с автомобил от София.

Цялото ми пътуване от Аомори до Сандански отне около 31 часа, с различни прекачвания и близо 15 000 / 16 000 км, изминати с полети. Беше изключително удовлетворяващо и незабравимо преживяване, което горещо препоръчвам на всеки, който има възможност да го изпита.

 

Доха 

 

 

Искрено се надявам, че моят разказ ви е потопил в магията на Япония. Всичко е описано през призмата на личните ми преживявания и емоции.

Искам да изкажа огромна благодарност на @samuraika и не само на нея, а и на всички във форума, които са писали и са ми помогнали безрезервно, независимо дали темата е била пряко свързана с Япония или не!!! 

Ако имате въпроси или се нуждаете от нещо, не се колебайте да питате – с каквото мога, ще помагам с удоволствие!

Очаквайте скоро и още няколко отделни публикации, посветени на конкретна информация и любопитни детайли за тази невероятна страна!

[Иван Попов]

Сега ще кача малко и клипове 😊

Shin-Osaka Station

 

 

Fuji

 

 

В Нара Парк срещнахме най-необичайните "домакини" – сърните. Те не просто се разхождат свободно; те те посрещат! Щом видят човек с бисквитки за сърни (което е почти всеки турист!), те започват да се покланят с глави, сякаш те поздравяват или те молят за лакомство.

Това уникално "поздравяване" с поклон е техният начин да общуват, измолен от поколения туристи. Когато протегнеш ръка с храна, те грациозно навеждат глава няколко пъти, като истински японски поклон, преди да вземат бисквитката. Тази интеракция е толкова чаровна и неочаквана, че веднага те кара да се усмихнеш и да усетиш връзка с тези полупитомни животни.

Ето го и на клипа 😊

 

[Иван Попов]

Японският автобус: всеки пътник е важен гост

В Япония автобусният шофьор не е просто човек зад волана; той е домакин, който посреща и изпраща всеки пътник с изключително уважение. Това е нещо, което веднага прави силно впечатление.

Когато се качваш в автобуса, шофьорът те поздравява с ясен и приветлив тон – „Добре дошли!“ (Irasshaimase или Konnichiwa). Това не е бърза, механична реплика, а истинско посрещане. Същото се повтаря и когато слизаш – той ти благодари за пътуването: „Благодаря ви!“ (Arigato Gozaimasu). Това лично отношение кара всеки пътник да се чувства забелязан и ценен, сякаш не си просто пътник, а важен гост.

Но уважението не спира дотук. По време на цялото пътуване, шофьорът е в постоянна комуникация. Той анонсира всяка спирка, преди да спре, и често дава допълнителна информация за забележителности или връзки с друг транспорт. Когато потегля или спира, той отново съобщава нещо, осигурявайки абсолютна прозрачност и сигурност. Чуваш гласа му постоянно, информирайки те за всяко действие – това създава усещане за контрол и спокойствие.

Това постоянно взаимодействие и внимание към детайла – от посрещането до изпращането, през всяко съобщение за движението – превръща пътуването с японски автобус в уникално преживяване. Усещането е, че шофьорът се грижи за теб и за комфорта на всички в автобуса, сякаш всички са му приятели. Това е демонстрация на дълбоко вкорененото японско гостоприемство и уважение към другите, което прави дори едно обикновено пътуване незабравимо.

Ето и клип 

 

[Иван Попов]

Влаковете в Япония

 

 

 

 

 

Японската Прецизност: Полицейският Поклон

В Япония дори контролът на трафика е издигнат до изкуство, изпълнено с уважение и прецизност. Застанал на кръстовището, японският полицай не просто регулира движението – той го прави с грация и внимание към всеки участник.

Ще видите как той подава ясни, но плавни знаци за спиране и тръгване. И тук идва най-впечатляващият момент: след като спре потока от автомобили, той се покланя към тях. Това не е просто формалност, а дълбок жест на благодарност и уважение към шофьорите за тяхното съдействие и спазване на правилата. Същото се повтаря и когато даде знак за преминаване – поклон, с който сякаш им пожелава безопапасен път.

Този поклон към автомобилите е невероятна демонстрация на японската култура, където учтивостта и вниманието към другите са в основата на всичко, дори и в най-обикновените ситуации. Той превръща обикновеното регулиране на трафика в акт на взаимно уважение.

 

 

[Иван Попов]

 

[Иван Попов]

За виза в Япония

 

 

 

В такси

 

Карта на Токио

 

Опашката пред Хачико

 

Зареждане на картите Suica

 

Отгоре над вратите има времетраенето, тоест след колко време ще сме на дадената гара. 

 

Гардеробите на Tokyo station

 

Начин на подреждане пред да дойде метрото/влакът

 

 

 

Снимки от гарата в Киото

 

 

Това е снимка от гарата в Киото, само погледнете колко често имат шинкансени до Токио 😉

 

Може да се пресича и диагонално

 

 

Погледнете само как се подреждат за снимки, в 3 редици.... 🙂

 

 

Това са карамелизирани ягоди (като нашите карамелизирани ябълки)

 

Докато се пътува се и чете

[Иван Попов]

Сега не знам дали ще ми разреши. Така, че се извинявам предварително, ако нещо нарушавам правилата на форума! Но ще чака няколко клипа от Facebook! 

Клиповете ги смятам, че са интересни и просто човек може да добие повече представа за страната......

 

https://www.facebook.com/61566335055075/videos/599570019501778/

 

https://www.facebook.com/Japanjapanichiban/videos/614208264756890/

 

https://www.facebook.com/reel/1295595181877668

 

https://www.facebook.com/reel/1020345066578249

 

https://www.facebook.com/reel/643411598111793

 

https://www.facebook.com/reel/9049848825129702

 

https://www.facebook.com/reel/1707973346822923

 

https://www.facebook.com/reel/1542407609760401

 

 

Качвам и още сайтове за Япония

 

https://www.timeout.com/tokyo/things-to-do/best-planetariums-in-tokyo

 

https://hoshinoresorts.com/en/guide/area/hokkaidotohoku/aomori/aomori_sakura/

 

https://hoshinoresorts.com/en/brands/

 

https://hoshinoresorts.com/en/hotels/omo5kyotogion/

 

[Иван Попов]

По време на това невероятно ни пътешествие из Япония, изживяхме не само красотата на страната, но и динамиката на груповото пътуване. Имахме си и своите "дразги" с приятелите ми Спаско и Катя, особено през първите три-четири дни, когато те се опитваха да ръководят. За тях това беше първо излизане извън България (с изключение на Катя, която беше по проект в Германия от училището), и това доведе до доста моменти на неразбирателство. Въпреки че по принцип сме си приятели, не се познавахме много добре в такава динамична среда. Сърдехме се, но бързо си се оправяхме – просто така става, когато се пътува заедно...

Това преживяване ясно показа колко е важно да внимавате с кого пътувате. Винаги съм казвал, че ако човек иска да се учи да ръководи или да планира пътуване, по-добре да започне с дестинации като Италия или Испания. Но да отидем в Япония, където сме дали "една чанта пари", за да правим експерименти, не беше най-добрият подход. Разбира се, това е лично мое мнение. Всеки сам си решава и преценява.

Въпреки тези дребни предизвикателства обаче, трябва да подчертая, че се справихме много бързо по гарите и си се ориентирахме експресно, без да губим време в мотаене и шлаене. Основно пътувахме с ефективната железопътна мрежа на Япония. Използвахме нашите карти Suica, които бяхме заредили още в Токио (но, разбира се, и в Киото пак ги зареждахме). С тях пътувахме навсякъде – в Токио, Осака, Нара и Киото. В Киото си взехме и една синя карта, Icoca, която е абсолютно същата като Suica. Дори аз, когато бях сам в Аомори, пътувах до Хиросаки със Suica-та си. Тези карти са невероятно удобни – с тях можеш да си купуваш неща и от автоматите за напитки например, които са буквално навсякъде по гари и оживени улици, което спестява много време.

 

Планирането на пътуването ни беше улеснено изключително много благодарение на Klook. Всички резервации за чаената церемония, както и всички влакови билети за шинкансените, бяха закупени през тази платформа, дори и за кимоното ни. Всичко ставаше изключително бързо и удобно, и никъде не сме имали абсолютно никакви проблеми с каквото и да било – истинско удоволствие!

За придвижване из градовете рядко използвахме таксита, но когато ни се налагаше, разчитахме на Uber. С него също така може да си поръчаш и храна, което се оказа изключително удобно. Ние дори няколко пъти си поръчвахме храна чрез Uber, и там се сблъскахме с японската прецизност, която "цепи секундата".

Спомням си една вечер, когато поръчахме храна в 19:12 часа, а очакваното време за доставка беше 19:49 часа. Бяхме излезли пред хотела и точно в 19:48 часа още нямаше никой. Но секундата стана 19:49 часа и от завоя излезе моторът с доставката! Това просто не е истина каква точност има в тази страна! Аз бях просто шах! Тази прецизност, независимо дали става дума за влак или за доставка на храна, е нещо, което наистина те оставя без думи и показва изключителното ниво на организация и уважение към времето на другите.

 

[Иван Попов]

По време на цялото пътуване нашата свързаност беше безупречна благодарение на Airalo. Изключително съм доволен от тях – изхарчих около 25 GB данни за тези дни и интернетът беше супер бърз навсякъде, дори в шинкансена, независимо че се движеше над 300 км/ч. Това беше още едно доказателство за високото технологично ниво на Япония.

Относно логистиката с багажа, предварително проучихме услугата за пренасяне на куфари от хотел до хотел. От Киото до Токио цената не беше много – около 20 евро на куфар за един ден. За по-далечни разстояния като до Аомори, цената за двудневен пренос беше около 42-43 евро. Въпреки че не се възползвахме от тази услуга – аз си мислех, че ще имам достатъчно време на гара Токио между двата шинкансена (имах 40 минути), но накрая не ми стигнаха – носенето на багажа не се оказа проблем.

 

Край на Пътуването: Една Япония Завинаги в Сърцето

Така, моето пътуване към сърцето на Япония приключва. Това беше едно от най-вълнуващите и трансформиращи преживявания в живота ми. От грациозните поклони на шофьорите и топлото отношение на непознати, през прецизността на влаковете, които "цепят секундата", до невероятната красота на древните храмове и модерните мегаполиси – всеки миг беше урок и вдъхновение.

Япония не просто ме впечатли – тя ме научи на уважение, внимание към детайла и тишината, в която се крият най-големите жестове. Тук думите не са от голямо значение, защото чрез усмивката се показва уважението на хората – независимо дали знаят езика ти или не, дали си от Япония или не…

Тръгвам си с багаж, пълен не само със сувенири, а с ново усещане за свят, в който и без думи – винаги ще те разберат. Не казвам „сбогом“, а само „чао засега“.

Ще се видим отново, Япония! 

Искрени благодарности на всички, които проследиха моето пътешествие! 

[Иван Попов]

Shibuya

Качих този клип, защото има много хубави музички на Шибуя 

 

 

Chef in Japan

На този клип може да се види как готвачът се покланя 

 

[Иван Попов]

И сега малко Японска музика 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Така вече спокойно си приключвам темата.... за съжаление ще споделя, че отново всеки ден си гледам билети до Токио/Осака.... и вече нямам търпение отново да пътувам за Япония 😍

[MayaS]

Ванка, благодаря за пътеписа. Япония ми се изплъзва от години. Пренасям се там всеки път когато някой магеланец опише пътуването си. Много се надявам есента на 2026 да се осъществи и за мен. 

[Иван Попов]

преди 15 часа, MayaS каза:

Ванка, благодаря за пътеписа. Япония ми се изплъзва от години. Пренасям се там всеки път когато някой магеланец опише пътуването си. Много се надявам есента на 2026 да се осъществи и за мен. 

Моля! 🙂

Стискам палци всичко да е наред и да я осъществиш!