Сакурата е символ на красота в Япония - април 2025

[Иван Попов]

Преди 1 час, Цвете каза:

На рибният пазар отидете сутринта, защото работи най- много до обяд. Там съм яла тай- свежите сашими, а и е много впечатляващо.

Имай предвид, че разстоянията са големи, ще има много хора и може да не успеете да видите всичко планувано.

Добре, благодаря ти за съветите! 😊

Точно както писах в ден 10, ако нещо не сме видели (което със сигурност ще има такива обекти в Токио) ще го видим.

Иначе сега като се замисля, ще си вземем и билетите от Киото до Токио някъде около 11:00/12:00 часа с цел повече време да имаме и в Киото и в Токио. Може би няма да ходим до Chureito Pagoda.

 

[horus92]

Аз все още смятам, че няма смисъл да ходите до местния парламент на Токио в деня, в който всичко ви е от другата страна. По добре я сложи в ден 3 с Шинджуку, Шибуя и другите спокойно ще си обиколите и вечер, а Акихабара сложи в ден 4, тя е между Уено и Гинза. И без това очевидно времето е ограничено, затова оптимизирайте, а предвид, че ще се качите на толкова кули, тази може да я пропуснете. За Chureito Pagoda, само заради нея ли ще биете целия път? То не си заслужава, там се качваш гледаш и това е, поне отидете до езерото Кавагучико. Ако все пак ходите по описаната схема, не го оставяйте за последната минута, че не се знае какви билети ще има за влака за първия влак, то за втория се купува само на място.

Иначе не мисля, че има особено значение, коя карта ще ползвате, дори да има нещо допълнително, най вероятно ще я ползвате само са транспорт. Ние ползвахме Суика. Ако се кефите на печати, вземете по един тефтер и може да събирате печати от гарите и станциите, всяка има различен, даже доста големи. Добре правите с билетите за някои неща предварително.

[tinker bell]

Ден 11 ми се вижда единственият реалистичен. С изключение на това, че Тиймлаб бордърлес не е в Одайба, а в Ропонги. И не ви трябват двата тийм лаба, според мен. Планетс е достатъчно добър (Ние ще ходим в Бордърлес, но защото е близо до хотела, а и Планетс е затворена по нашите дати)

Ясно, времето е малко, де факто при теб са 9 дни, за това имаш толкова много неща, но според мен имаш доста да приоритизираш и махаш. Разстоянията са големи, освен това е пренаселено и има свръх-туризъм, т.е. това да чакаш половин час на опашка, за да видиш нещо май се счита за норма. Храмовете са големи, музеите са големи, не е само поглед, снимка и да продължиш. Чурието задължително го махни - абсурд да вместиш пътуване извън Токио в деня, в който пътуваш от Киото за Токио.

Aз заминавам след по-малко от 2 седмици. Програмата ми е "сресана", т.е. групирана уж логично по места и уж реалистична, и уж отразява нашите интереси, а не тези на някой инфлуенсър (след изгледани не знам колко клипчета, това е най-малкото, което може да се очаква). Уж, обаче. Ако се получи добре, ще споделя, а също така и където не се получи добре, пак ще споделя. А какви чудни места намерих, където се ходи само с кола. За съжаление тях няма да ги видя, обаче.

[Cloud_bg]

На 3.10.2024 г. в 1:57, samuraika каза:

А в Окинава къде мислиш да ходиш? Плажове, гмуркане, островен начин на живот или основния остров, аквариума, "американския град"? Питам дали не е по-добре към Ишигаки да поемеш направо. Иначе от Наха можеш да вземеш фери до островите Замами и да комбинираш и двата типа преживяване.
 

Ако имаш време и желание -може да вземеш кола и да разгледаш северната част на префектура Киото. Аманохашидате и района наоколо. Попътно езерото Бива.
Или ако наистина сакурата е цел - подкарвай към Йошино. Хем завойчета, хем пасторален рай, хем сакура от тук до хоризонта!

 

Благодаря за съвета за Замами, така го реших в крайан сметка, един ден на главния остров, един ден на Замамин и на третия вечерта летя за Кагошима и кацам 18 вечерта там. И след това пак ми идва другата дилема и гледам, търся не мога да го наглася 19.03 до 23.03 на обяд....как да стигна от Кагошима до Осака...в смисъл какво да видя по този целия маршрут. Мислех си - Кагошима, Кумамото...после Бепу...ама май Бепу не си струва, ще ходя на онсен в Хаконе...то от Кумамото до Осака...само Химеджи замъка съм забелязал....между тях, не знам въобще. Някои ако има идеи, ще съм благодарен

 

[samuraika]

На 13.12.2024 г. в 22:22, Cloud_bg каза:

Благодаря за съвета за Замами, така го реших в крайан сметка, един ден на главния остров, един ден на Замамин и на третия вечерта летя за Кагошима и кацам 18 вечерта там. И след това пак ми идва другата дилема и гледам, търся не мога да го наглася 19.03 до 23.03 на обяд....как да стигна от Кагошима до Осака...в смисъл какво да видя по този целия маршрут. Мислех си - Кагошима, Кумамото...после Бепу...ама май Бепу не си струва, ще ходя на онсен в Хаконе...то от Кумамото до Осака...само Химеджи замъка съм забелязал....между тях, не знам въобще. Някои ако има идеи, ще съм благодарен

 

Оф...изтъркано, но златно - каквото и да избереш - ще ти хареса. Наистина. И в Беппу ще ти хареса, и Химеджи. Аз бих спряла в Химеджи като че ли...но о Беппу има чар, различно е от Хаконе. 

[Иван Попов]

Искам да споделя възхищението си от Japan Airlines — ново ниво на летене! ✈️

Качество и обслужване, които трудно могат да се сравнят с други авиокомпании. Полетът беше около 11 часа, но благодарение на вниманието и грижата на екипажа времето просто отлетя без да се усетят: поклоните на стюардесите, вкусната храна, двете прекрасни хранения, изобилието от напитки и какво ли още не... истинско удоволствие!

Дори дребен детайл като лекото забавяне на мокра кърпичка беше посрещнат с такава искреност и извинение от страна на стюардесата, че остави силно впечатление в мен!

Честно казано според мен JAL е малко над нивото дори на Qatar Airways! Аз се възхитих изключително на пътуването. Комфортните затъмняващи се стъкла и наличието на интернет са само черешката на тортата! 💯

Има си интернет за повече от 1 час, защото това е времето, което не плащаш! Ако имах възможност пак бих пътувал с тях! 

От утре започваме с програмата, а след малко кацаме на Ханеда. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[iaia_mama]

преди 2 часа, Иван Попов каза:

Искам да споделя възхищението си от Japan Airlines — ново ниво на летене! ✈️

Качество и обслужване, които трудно могат да се сравнят с други авиокомпании. Полетът беше около 11 часа, но благодарение на вниманието и грижата на екипажа времето просто отлетя без да се усетят: поклоните на стюардесите, вкусната храна, двете прекрасни хранения, изобилието от напитки и какво ли още не... истинско удоволствие!

Дори дребен детайл като лекото забавяне на мокра кърпичка беше посрещнат с такава искреност и извинение от страна на стюардесата, че остави силно впечатление в мен!

Честно казано според мен JAL е малко над нивото дори на Qatar Airways! Аз се възхитих изключително на пътуването. Комфортните затъмняващи се стъкла и наличието на интернет са само черешката на тортата! 💯

Има си интернет за повече от 1 час, защото това е времето, което не плащаш! Ако имах възможност пак бих пътувал с тях! 

От утре започваме с програмата, а след малко кацаме на Ханеда. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Да имате хубаво време и много приятно да си изкарате!

[Иван Попов]

преди 15 часа, iaia_mama каза:

Да имате хубаво време и много приятно да си изкарате!

Благодаря!

 

Снимки от днес 😊

Понякога най-силните истории са в тишината. Мейджи разказва без да изрича. ⛩️
 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[Zdravko Nestorov]

Страхотно да си изкарате, да се забавлявате на максимум и да имате малко късмет от една страна с времето, а от друга - да няма много хора 😄 Весело, слънчево и много забавно.

[Роца]

Хубаво време и незабравимо изкарване! 

[chandni]

Наслаждавайте се на времето си. Япония е прекрасна! 

[Elisan]

Здравей и приятно изкарване. Тъй като и на мен ми предстои пътуване, може ли да напишеш, ако имаш време, как решихте въпроса с транспорта, взехте ли suica card и с колко пари я заредихте първоначално. Също така смяташ ли, че е необходим постоянен интернет. Благодаря!

[Cloud_bg]

Ако стигнете в Осака, не забравяйте да посетите Световното експо, което откриха онзи ден. 

[TaniaG]

На 13.04.2025 г. в 2:59, Elisan каза:

Здравей и приятно изкарване. Тъй като и на мен ми предстои пътуване, може ли да напишеш, ако имаш време, как решихте въпроса с транспорта, взехте ли suica card и с колко пари я заредихте първоначално. Също така смяташ ли, че е необходим постоянен интернет. Благодаря!

Ние снощи се прибрахме. Бяхме със Суика карти - ако сте с iPhone се зарежда много лесно. Аз съм с андроид, та си използвах картата. Сложих към 5000 йени и ми стигнаха за една седмица, че и останаха. С картата може да пазарувате из доста магазини и машини за напитки. Метрото е много добре организирано, използвайте Google maps. Линиите са по цветове и спирките имат номера. По-трудно ни беше излизането от метрото. 

[Иван Попов]

На 12.04.2025 г. в 10:38, Zdravko Nestorov каза:

Страхотно да си изкарате, да се забавлявате на максимум и да имате малко късмет от една страна с времето, а от друга - да няма много хора 😄 Весело, слънчево и много забавно.

Благодаря! 

 

На 12.04.2025 г. в 10:58, Роца каза:

Хубаво време и незабравимо изкарване! 

Благодаря! 

 

На 12.04.2025 г. в 14:23, chandni каза:

Наслаждавайте се на времето си. Япония е прекрасна! 

Благодаря! 

 

На 13.04.2025 г. в 9:59, Elisan каза:

Здравей и приятно изкарване. Тъй като и на мен ми предстои пътуване, може ли да напишеш, ако имаш време, как решихте въпроса с транспорта, взехте ли suica card и с колко пари я заредихте първоначално. Също така смяташ ли, че е необходим постоянен интернет. Благодаря!

Благодаря!

Ще ти само на въпросите набързо, защото ще правя и пътепис. Ние бяхме с suica навсякъде - първоначално я заредихме с 5000 йени, но с тази карта бяхме из цялата Япония. Изпробвах я в Аомори, Осака, Киото, Токио и Хиросаки. Иначе си купихме и Icoca за 500 йени в Киото, обача после разбрахме, че и suica върви без проблем. Но, за да не правим разход само я изхарчихме, защото ние я взехме тази карта и вътре имахме само 1500 йени, но това не са много пари, защото ние пътувахме навсякъде с градския транспорт. 

А за интернет бяхме с Airalo. Много съм доволен от тях за интернета, защото дори и в бързите влакове имахме интернет без проблем. За нашето пътуване изхарчих около 25 GB интернет, но не съм спирал никъде. Иначе аз пазарувах на доста места дори и с картата например в Експото си взех вода. 

Ако имаш въпроси питай.

 

 

На 15.04.2025 г. в 18:46, Cloud_bg каза:

Ако стигнете в Осака, не забравяйте да посетите Световното експо, което откриха онзи ден. 

Бяхме за около 4 часа. 

[Иван Попов]

И така започвам с описването на пътуването ми 😉

Ден 1: Сандански – София – Доха - 10.04.2025 - четвъртък

           1. Полет в 13:30 от София за Доха и кацане в 18:15 часа.

           2. Имаме 13:00 часа транзит в Доха. Нощувка в Доха.

От Сандански до Токио: Първи стъпки в една необикновена авантюра

Пътуването ни започна в различни посоки, но със същата мечта – Япония! Аз тръгнах от Сандански, а приятелите ми – от София. Срещнахме се с вълнение и усмивки на Терминал 2 на летище София – там, където започват големите приключения. С приятеля ми Спаско още през септември миналата година бяхме запазили самолетните билети – чакането беше дълго, но най-после дойде моментът да се качим на борда!

 

Оставихме багажа си директно за Токио, така че си спестихме притесненията в междинната ни спирка – Доха. Полетът с Qatar Airways беше плавен и комфортен – 4 часа и 45 минути във въздуха, които прелетяха неусетно сред филми, мечти и вълнение от предстоящото.

Пристигнахме в Доха в 18:15 местно време и още с първата крачка в летище Хамад разбрахме защо го наричат едно от най-модерните в света. Всичко там сякаш беше излязло от бъдещето – автоматизирани гишета за паспортен контрол, роботи, които дават информация и посока, безконтактни асансьори, прецизна система за багаж и навигация чрез мобилно приложение. А над нас – лъскави стъклени тавани и тишина, в която сякаш чуваш пулса на технологиите.

Но наред с впечатляващата автоматизация, имаше и нещо, което не можеше да се игнорира – задушната топлина. Макар и в климатизирана среда, въздухът носеше онова тежко усещане на близкоизточната вечер – гъст, влажен, с аромати на подправки, парфюми и пясък. Излизайки от летището, сякаш влязохме в сауна, в която нощта не носи прохлада, а само по-мека версия на деня.

След кратка почивка на летището, решихме да не губим нито миг. С метрото – също напълно автоматизирано и без машинисти – се отправихме към централната част на Доха. Градът ни посрещна с модерна архитектура, осветени небостъргачи и аромати, които ни бяха напълно непознати, но вълнуващи. Това беше Катар – страна на контрасти, където традицията среща бъдещето. Жените в черни абаи, мъжете в снежнобели дишдаши, редом до бизнесмени в костюми и туристи с фотоапарати. Чува се арабска реч, а някъде от фонтаните струи лека музика – хармония в хаоса.

 

Чакахме около 03 часа, за да излезнем от летището. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Доха ни посрещна с топлина, ориенталска екзотика и гледки, които те карат да наостриш всички сетива. Разходихме се покрай крайбрежието, качихме се на традиционна лодка, направихме десетки снимки и просто се наслаждавахме на момента – защото какво друго са пътуванията, ако не мигове, които спираш в сърцето си?

Настанихме се в стилния Jouri a Murwab Hotel Doha, истинско архитектурно бижу – със стъкло, мрамор и усмихнат персонал. Беше около 23:00 ч., когато легнахме – не за сън, а за кратка почивка.

 

 

 

 

 

 

Събудихме се още по тъмно – в 3:30 ч. вече бяхме на път обратно към летището, с куфари, вълнение и сън в очите… защото следващата ни спирка беше Токио – мечтата, която ни обединяваше още от есента.

 

 

 

[Иван Попов]

Ден 2: Доха – Токио - 11.04.2025 - петък 

          1. Полет в 07:15 от Доха за Токио и кацане в 23:55 часа.

          2. Нощувка в Tamachi hotel Tokyo.

 

Още преди първите слънчеви лъчи да огреят хоризонта, сънени, но изпълнени с трепетно вълнение, напуснахме уюта на хотела в Доха и се отправихме към летище Хамад. Докато светът все още спеше, ние вече бяхме на път, за пореден път запленени от футуристичната елегантност на летищния терминал – изящна архитектура, успокояващи вътрешни градини, безупречна организация и осезаемото усещане, че се намираш в сърцето на бъдещето.

 

 

 

 

 

 

В 07:15 ч. се качихме на борда на Japan Airlines – една от водещите авиокомпании в света. Още с прекрачването на прага на самолета сякаш преминахме невидима културна граница. Стюардесите ни посрещнаха с лъчезарни усмивки, сякаш изричащи безмълвно „Добре дошли у дома“, съпроводени от изискан поклон, който изразяваше дълбоко уважение, надхвърлящо хиляди думи. Всеки жест беше премерен, всяко движение – изпълнено със смисъл.

Полетът ни с Japan Airlines не беше просто транспортиране от точка А до точка Б – той се превърна в истинско културно въведение. Дори видеото за безопасност беше малко произведение на изкуството – артистично, с характерния японски усет към детайла и естетиката. Не просто набор от инструкции, а визуално пътешествие, сътворено с финес и дори закачлива нотка хумор. Още тогава си помислих: Япония не просто учи как да живееш; тя те вдъхновява да търсиш по-добър начин на живот.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Най-впечатляващият момент бе осъзнаването, че капитанът на полета е жена – нейното спокойствие и професионализъм изпълваха цялата атмосфера на борда. Полетът протече гладко, с изключение на няколко по-силни турбуленции над величествените Хималаи. Извиненията на капитана, поднесени както на мелодичен японски, така и на разбираем английски, с онзи спокоен, почти медитативен тон, характерен за японската култура, ни успокоиха напълно. Нейната молба да закопчаем коланите прозвуча не като заповед, а като проява на деликатна грижа. Часовете във въздуха отминаваха неусетно, изпълнени с вкусна храна, ароматен японски чай, нежна музика и моментите, в които просто се любувах на пейзажа през прозореца. Небето се простираше ту безкрайно синьо, ту обагрено в златисти нюанси от залязващото слънце. А дълбоко в мен растеше усещането, че отивам не просто на пътешествие, а на среща с нещо съдбовно. Самият самолет на Japan Airlines беше технологично чудо – всичко в кабината работеше безупречно. Вместо обичайни щори, прозорците разполагаха със система за затъмняване с едно докосване – стъклото плавно променяше своя цвят. Без шум, без усилие – само тиха елегантност и усещане за бъдещето.

 

 

 

 

 

Докато самолетът се откъсваше от земята на Доха, ме обзе силното чувство за преход – не просто между континенти, а между различни планети. Сякаш напусках познатата реалност и навлизах в съвсем ново измерение. Още преди да зърнем първите светлини на Токио, дълбоко в себе си знаех: ще се върна тук отново… може би завинаги.

Почти в полунощ, след дълъг, но изпълнен с магия полет, кацнахме на летище Ханеда в Токио. Бяхме изморени, но очите ни искряха от вълнение. Стъпихме на японска земя с благодарност, с дълбок респект и с ясното усещане, че започва нещо наистина специално.

 

Първата ни нощувка беше в Tamachi Hotel Tokyo – модерен, уютен, предлагащ спокойна гледка към нощния град. Когато най-накрая се отпуснах в леглото, умът ми не се занимаваше с часовата разлика или дългия полет. Единствената мисъл, която ме изпълваше, беше: "Тук съм. В Япония. И едно дълго чакано, дълбоко мечтано приключение тъкмо започва." 

 

 

С такси до хотела

 

[Иван Попов]

 

Ден 3: Токио - 12.04.2025 – събота – първи досег със сърцето на Япония

1. Meiji Shrine
2. Shibuya (Шибуя) – най-натовареното кръстовище в света - Hachikō Memorial Statue.
3. Shinjuku - Gyoen National Garden
4. Tokyo Metropolitan Government Building (Сграда на японския парламент - Tokyo Metropolitan Assembly).
5. Hachiko Greeting Professor Ueno Statue
6. Ueno Park (Парк Уено) – ще е красиво през нашия период:   

Ø  Hanazono Inari Shrine;

Ø  National Museum of Nature and Science;

Ø  Tokyo National Museum;

7. Akihabara
8. Art Aquarium Museum
9. Нощувка в Tamachi hotel Tokyo

Първият ни ден в Токио започна още от ранни зори с едно вълнуващо пътешествие по Яманоте линията – емблематичната „зелена“ линия, която обикаля като кръвоносна система най-важните зони на този необятен мегаполис. Всяка спирка ни пренасяше в различна реалност – от духа на миналото до пулса на съвременния свят.

 

 

Първата ни спирка беше Shibuya – един от най-оживените и емблематични квартали в Токио. Там се намира прочутото Shibuya Crossing – кръстовище, където при зелена светлина хиляди хора тръгват едновременно от всички посоки. Това не е просто преминаване през улица, а ритуал на синхрон и динамика, сцена, в която всеки е герой. Край пешеходната зона е разположена и статуята на Хачико – вярното куче, което години наред е чакало покойния си стопанин пред гарата. Историята му е символ на вярност и обич, която трогва сърцето дори на най-забързания минувач.

 

 

 

И опашката пред Хачико

 

 

 

 

 

 

 

 

 

След енергията на Шибуя, се потопихме в спокойствието на Meiji Shrine (Храмът Мейджи) – едно от най-свещените места в Токио, посветено на император Мейджи и императрица Шокен. Пътят към храма минава през тиха алея, заобиколена от над 100 000 дървета, дарени от хора от цяла Япония. Там станахме свидетели на традиционна шинто сватба – церемония, изпълнена с ритуали, почит и красота. Опитахме и омикуджи – гадаене с късмети, скрити в дървени кутии, които предлагат послания от съдбата. Този храм не просто се посещава – той се усеща.

 

 

 

,

 

 

 

 

 

 

 

Продължихме към Shinjuku Gyoen National Garden – зелено съкровище в сърцето на Токио, където времето изглежда забавя своя ход. Пролетта все още се задържаше нежно между клоните, сякаш не искаше да си тръгне. Макар сезонът на сакурата да беше към своя край, фините розови венчелистчета се носеха във въздуха като снежинки от сън – тихи, ефирни, почти нереални. Те падаха по земята без звук, а вятърът ги вдигаше за още един последен танц.

Намерихме пейка край едно спокойно езеро и седнахме. Не говорехме. Само гледахме как пролетта си отива с достойнство. В онзи момент разбрахме, че понякога най-дълбоките усещания се раждат в тишината – когато просто си там, напълно присъстващ, без нужда от думи.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Следваща спирка беше Tokyo Metropolitan Government Building – административен и архитектурен гигант в квартал Шинджуку. Висока 243 метра, сградата предлага безплатен достъп до двете си обсерваторни площадки, от които се открива спираща дъха панорама към града, а при ясно време – и към планината Фуджи. Там Токио изглеждаше безкраен, равен, жив.

 

 

 

 

 

 

 

Върнахме се назад във времето, за да се срещнем с още един символ на безрезервна обич – статуята на Хачико и неговия стопанин, професор Ейсабуро Уено, разположена в спокойния кампус на Токийския университет. Тази скромна бронзова скулптура сякаш запечатва един обикновен, но същевременно вечен миг – ежедневната среща между верен приятел и неговия човек. Гледайки я, не можеш да не се трогнеш от историята на Хачико, кучето акита, което в продължение на девет години, след внезапната смърт на професор Уено, всеки ден търпеливо го е чакало на гарата.

Стояхме пред тази статуя по-дълго от предвиденото, сякаш омагьосани. Атмосферата на това място беше особена – тиха, замислена, пропита с меланхолия и същевременно с възхищение към тази непоколебима преданост. Сякаш героят от тъжния филм, който всеки е гледал поне веднъж, оживяваше пред очите ни. Усещането беше толкова силно, че наистина не ми се тръгваше оттам. Исках да остана още малко, да попия тази чиста и безусловна любов, която сякаш витаеше във въздуха. Беше един от онези моменти, които те карат да преглътнеш сълзите си и да се замислиш за истинските ценности в живота. Място, което не изисква много думи – един дълбок поклон е напълно достатъчен, за да изразиш уважението си към тази вечна връзка.

 

 

 

 

Разходката ни продължи към Ueno Park – един от най-старите и културно наситени паркове в Япония. Известен с хилядите сакури и широките си алеи, паркът е дом на множество музеи и храмове. Посетихме Hanazono Inari Shrine – с неговите оранжеви порти „тории“, които образуват символичен тунел между световете. След това се потопихме в науката и историята – първо в National Museum of Nature and Science, където се срещнахме с японския подход към знанието, а после в Tokyo National Museum, най-старият и най-голям музей в Япония, съхраняващ съкровища от хилядолетната културна памет на страната.

Следобедната ни доза енергия дойде в Akihabara – електронното и аниме сърце на Япония. Там технологиите и поп културата се преплитат – от безкрайни редици от електроника и геймърски зали до фен магазини с любимите герои на няколко поколения. Това беше напълно различен Токио – ярък, шумен, ексцентричен, но не по-малко автентичен.

 

 

 

Финалът на деня беше като сън: Art Aquarium Museum – музей, който обединява вода, изкуство и светлина. Изложбата от аквариуми с цветни японски златни рибки, поставени в дизайнерски съдове и осветени с артистични прожектори, прилича на танц между реалност и фантазия. Беше хипнотизиращо, красиво и неочаквано въздействащо.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Как се редят на опашките

 

В тоалетните всичко е пълен лукс

 

 

 

Вечерта приключихме с традиционна японска вечеря в малък, но изключително автентичен ресторант, скрит сред тухлените улички на Токио. Интериорът беше уютен и подреден с типичната за Япония прецизност – високи бар столове, отворена кухня, където готвачите работят с концентрация и уважение, и всичко – от подправките до приборите – подредено с математическа точност.

Менюто беше просто, но поднесено с такава грижа, че се усещаше като ритуал. Избрахме сочен телешки стек, сервиран върху гореща плоча, придружен от гарнитура от царевица, морков, броколи и нежно сварен ориз. Към него добавихме свежа салата и студен портокалов чай. Подправките – соев сос, горчица, пикантен дресинг – бяха на разположение пред всяко място, подредени до дървени поставки с ножове и вилици, надписани ясно на японски.

Нямаше нужда от много думи. Макар да не говорим езика, се разбирахме напълно – чрез усмивки, лек поклон от персонала, внимателно поставяне на чинията пред нас. Японците не просто сервират храна – те споделят уважение чрез нея. А всяка хапка носеше не само вкус, но и чувство за място, култура и момент.

 

 

 

 

 

Върнахме се в Tamachi Hotel Tokyo, уморени, но изпълнени с възторг.

Този ден беше като оживяла японска гравюра – съчетание на ритуал, природа, модерност и красота. Един свят, в който всичко има значение – и тишината, и движението, и вятърът, който носи последните цветчета на сакурата…

[Иван Попов]

Ден 4: Токио - 13.04.2025 – неделя – дъждовен ден

1. Hanazono shrine
2. Imperial Palace East Gardens (Императорския дворец в парка на Imperial Palace East National Gardens).
3. Planetariums in Tokyo – до гара Токио в мола на 9 етаж
4. Централен будистки храм на Цукиджи
5. Tsukiji Outer Market (Tsukiji Outer Market - най-големият рибен пазар в света)
6. Statue of Liberty – Odaiba
7. Mall Pandora – Tokyo (Unicorn Gundam – това е роботът)
8. Asakusa District and Sensoji Temple (Квартал Асакуса и вътре храмът Sensoji (Сенсо-джи))  Nakamise Shopping Street.
9. Sumida River Walk & Sumida Park (Разходка по река Sumida & Парк Sumida).
10. Ushijima Shrine (Храм Ushijima).
11. Tokyo Skytree
12. Shibuya Sky (Шибуя Скай) 
13. Нощувка в Tamachi hotel Tokyo.

Вторият ни ден в Токио започна с нежна, сива светлина, пропита от облаци и усещане за предстоящ дъжд. Градът изглеждаше по-тих, по-мек, сякаш самият той се готвеше за дълбок дъх. Метростанцията в Shinjuku беше оживена, както винаги, но нашето пътешествие този ден ни отведе към едно по-спокойно и духовно място – Hanazono Shrine. Сгушен между високите сгради на делничния Шинджуку, Храмът Ханазоно е малък шинтоистки храм с яркочервени порти „тории“, които контрастират красиво със сивото небе. Въпреки че се намира в един от най-модерните райони на Токио, тук цареше тишина и мир. Свещенослужител в бяло и червено мина покрай нас с грациозен поклон, а във въздуха се носеше аромат на дърво и тамян. Денят беше хладен, но уютен – като стар спомен, който те прегръща.

 

 

 

 

 

 

След това се отправихме към Императорския дворец – сърцето на японската история и символ на непрекъснатостта на традицията. Макар туристите да имат достъп само до част от градините, те сами по себе си бяха впечатляващи – зелени поляни, каменни мостове, стени от старинен гранит и вода, която отразява небето като огледало. Снимахме се до вековни дървета, докато лек вятър разпръскваше мъгливия въздух – един спокоен, величествен миг.

 

 

 

 

 

 

 

След историческата тишина се потопихме в звездите – в буквалния смисъл. Посетихме Планетариума в Токио, където гледахме впечатляваща визуализация, посветена на Италия – със спиращи дъха кадри от Рим, Милано и Флоренция, представени с художествен замах върху куполния екран. Беше пътешествие вътре в пътешествието – да си в Япония и да летиш над Колизеума, да виждаш света в неговата необятност.

 

 

 

 

 

Следващата спирка беше будисткият храм Tsukiji Hongan-ji – място, което ни изненада още с външния си вид. За разлика от типичната японска архитектура, тук фасадата напомняше на древноиндийски храм – с масивни каменни колони, заоблени куполи и елементи, вдъхновени от Южна Азия. Построен през 1934 г., този храм принадлежи към школата Чиста земя и е посветен на Амитабха Буда, символ на състрадание и просветление.

Вътре, между високите тавани и златните фигури, цареше усещане за покой. Точно там открихме и нещо удивително японско – машини за чадъри, които автоматично ги увиват в найлонов калъф, за да не капят вода вътре. Прост детайл, но толкова красноречив за японската мисъл към чистота, уважение и съобразителност. Самият храм беше място за тишина и размисъл – със свещени текстове, тихи поклонници и онзи особен вътрешен мир, който само будистките светилища излъчват.

 

 

 

 

 

Вече леко ръмеше, когато стигнахме до Tsukiji Fish Market – бившият централен рибен пазар на Токио, днес изпълнен с малки сергии, мирис на прясна риба, суши, подправки и морски дарове. Държейки чадъри и усмивки, се разхождахме между хората, снимахме, опитвахме улична храна и дъждът вече не ни пречеше – той беше част от деня, част от преживяването.

 

 

 

 

 

 

След кратко пътуване с влак, стигнахме до Одайба – футуристичен остров, създаден върху изкуствена земя в Токийския залив. Там се намира японската Статуя на свободата – по-малка, но с много символика – и голям търговски център, пред който гордо се извисяваше огромен робот Gundam. Миг между реалност и фантастика – типичен за Япония, където детската мечта живее редом с технологичното бъдеще.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Следобедът програмата ни отведе до Senso-ji – най-старият будистки храм в Токио, намиращ се в оживения район Asakusa. Там тълпите се движат между сувенирни сергии, аромат на печени сладки, червени фенери и звън на монети в дървени кутии за дарения. Снимах се с местни японки, които с усмивка позираха с традиционни кимона, а после опитах ягода с карамелена глазура – като японски вариант на българската ябълка на клечка – сладка, лепкава, детска.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Сгушен в сянката на Sumida Park и съвсем близо до Tokyo Skytree, този шинтоистки храм ни посрещна с усещане за покой. Не беше голям, нито туристически шумен, но именно в това беше неговата сила. На входа ни очакваше каменна статуя на бик – символ на здраве и закрила. Местните вярват, че ако докоснеш частта от тялото на бика, която съответства на твоята болка, ще получиш изцеление. Аз също направих този малък ритуал – не толкова от нужда, колкото от уважение към вярата и традицията.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В края на деня се отделих от компанията и поех сам към Tokyo Skytree – най-високата кула в Япония. От върха ѝ Токио се разкри като безкрайно светещо море. Улици, светлини, живот… над тях – само тишина. А под мен – градът, който вече носех в сърцето си.

 

 

 

 

 

 

Въпреки умората на приятелите ми, вечерта завърших с едно лично преживяване – върнах се сам до Shibuya Street, този път под дъжда. Светлините от неоновите табели се отразяваха в мокрия асфалт, хората минаваха със сгънати чадъри, а шумът на града се сливаше с вътрешната ми тишина. Това не беше просто пътуване, това беше среща с друг свят – свят на ритъм, ритуал и необяснима красота.

 

 

 

 

 

[Иван Попов]

Ден 5: Киото – 14.04.2025 – понеделник

1. Тръгване за Киото 08:20 oт Токио. 
2. Fushimi Inari Taisha (Храм Фушими Инари Тайша).
3. Kiyomizu-dera Temple (Храм Кийомизу-дера).
4. Sannenzaka и Ninenzaka.
5. Philosopher's Path (Философската пътека).
6. Храмът Higashiyama Jisho-ji (Гинкакуджи).
7. Heian Shrine (Храм Хеян).
8. Нощувка в Киото – Ala Hotel Kyoto.

На петия ни ден от пътешествието събрахме куфарите в забързаното, неоново и пулсиращо Токио, за да се отправим към по-тихия, древен и духовен Киото – града на храмовете и изящните градини.

Шинкансенът ни очакваше на перона – елегантен, бял и безупречно точен. Удобно настанени, наблюдавахме как влакът плавно се плъзга по релсите със скорост над 285 км/ч. През прозореца се разкриваше динамична Япония: оризови полета, кокетни къщи, зелени хълмове и прохладни тунели. За едва два часа и десет минути изминахме разстояние, което на друго място би отнело поне половин ден. Шинкансенът не просто те транспортира - той те потапя в различно темпо.

Влакът-стрела, както често го наричат, е символ на японската технологична прецизност, комфорт и култура на движение. Със скорост от над 285 км/ч, нашият Шинкансен плавно се отдели от перона в Токио, без шум, без вибрации – сякаш светът изведнъж премина в режим на „бързо-сънуване“. Вътрешността на вагона бе просторна, тиха и подредена – с удобно разположени седалки, изключителна чистота и служители, които се покланят всеки път, щом влизат или излизат от вагон. По пътя сервираха вкусни бенто кутии, а през широките прозорци пред нас се сменяха живописни японски пейзажи – зелени хълмове, оризови полета, градчета, тунели, реки… всичко в синхрон със съвършено премереното темпо на Япония.

Шинкансенът не е просто транспорт – той е символ на уважението към времето и пътуването. От Токио до Киото – за малко над два часа – изминахме разстояние, което на друго място би било изморително, но тук се превърна в спокойно и вълнуващо въвеждане в нова глава от нашето приключение.

 

Пристигнахме в Киото – град, който диша по-бавно, но с по-дълбок ритъм. Настанихме се в Ala Hotel Kyoto, модерен и комфортен хотел, разположен само на няколко минути от гарата – идеална отправна точка за нашето ново приключение.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Първата ни спирка беше Fushimi Inari Taisha – един от най-почитаните шинтоистки храмове в Япония, известен със своите хиляди оранжеви порти тории, образуващи тунели, които се вият високо в планината Инари. Изкачвахме се по каменните пътеки около три часа, срещайки любопитни котки, спирайки да пием от малки изворчета и усещайки нежния полъх на вятъра, който си проправяше път между дърветата и оранжевите арки. Атмосферата беше магична, ритмична и почти медитативна. Всяка порта сякаш нашепваше дарение и молитва – за успех, защита и сбъдване на мечти.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

На специална маса до храма се намира дървена кутия (или автомат), от която срещу 100 йени можеш да изтеглиш дървена плочка или талисман с японски символи – символично изписано желание. Избираш от списък с желания (на японски и английски), сред които:

"safety of one's family" – безопасност на семейството

"good match prayer" – молитва за любов и партньорство

"academic achievement" – успех в учението

"body health" – здраве

"traffic safety" – безопасност при пътуване

"wealth and happiness" – богатство и щастие и др.

След като избереш своето желание, можеш да го напишеш върху малка дървена табелка или мини-тории (като тази на снимките), която после се поставя на специално място до храма или се взима като талисман за късмет и защита.

🎋 Това е част от шинтоистката традиция омамори – създаване на лична връзка с божествата (ками), чрез кратка молитва и символ.

Аз си избрах - "safety of one’s family" – 家内安全 – едно от най-почитаните желания в Япония.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

След това се отправихме към Kiyomizu-dera – будистки храм, величествено разположен на хълм, откъдето се открива панорамна гледка към Киото. Изграден без нито един пирон, той сякаш елегантно виси над околната зеленина. Сред множеството посетители – ученици в униформи, туристи и семейства – усетихме живата енергия на Киото. Направихме си снимки с усмихнати местни хора и за миг се потопихме в традиционната атмосфера на храма.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Докато се разхождахме в подножието на един от храмовете, попаднахме на група млади японки, облечени в изящни традиционни кимона – с флорални десени, фино завързани оби колани и прически, украсени с деликатни аксесоари. Усмивките им бяха топли и сърдечни, а цялото им излъчване носеше спокойствието и грацията на японската култура.

Със съвсем лек поклон ги попитахме дали може да се снимаме заедно – и те с радост се съгласиха. Наредихме се пред старата сграда със сива керемидена стряха, в градина с пролетно зелени дървета и леко разцъфнали вишни. Този кадър запази не само визуална красота, но и сблъсък на култури в най-добрия възможен смисъл – спонтанна среща, породена от уважение, интерес и човешка топлота.

 

 

 

 

Тази снимка запечата един от онези автентични и незабравими моменти, в които културата те среща лице в лице. Докато разглеждахме храма в Киото, се натъкнахме на група японски ученици в училищни униформи, които тъкмо се подготвяха за обща снимка. Това, което веднага ми направи силно впечатление, беше перфектната им организация и синхрон – наредени в няколко редици, всички усмихнати, с едни и същи жестове (знак за мир ✌️), показващи уважение и сплотеност.

Дисциплината, с която се позиционираха, и вниманието към детайла – кой къде да застане, кой ред да коленичи, кой да остане изправен – разкриваха не просто навик, а културно възпитание в ред, уважение и колективен дух. Беше изключително вълнуващо да наблюдавам тази сцена – един обикновен ученически спомен, но същевременно символ на японската култура, в която групата винаги стои преди индивидуалното.

Реших да направя селфи на фона на тази хармонична подреденост – не само като спомен, но и като малка почит към начина, по който японците почитат традицията, реда и ученето

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Разходката ни продължи по очарователните улички Sannenzaka и Ninenzaka – павирани алеи, където старинни дървени сгради се редуваха с уютни чаени къщи, изкушаващи керамични магазини и приветливи кафенета. Всяка стъпка тук беше като пътуване назад във времето. Тези улички бяха толкова живописни, че не беше изненада да научим, че често служат като декор за исторически филми – напълно заслужено, защото всяко кътче сякаш разказваше история.

 

Скоро стигнахме до Философската пътека (Philosopher’s Path) – тиха пешеходна алея, следваща канала между хиляди цъфтящи вишни. Наречена на философа Китаро Нишида, който е размишлявал тук всяка сутрин, пътеката е като спокоен коридор за мисли и съзерцание. Въпреки че сезонът на сакурата вече клонеше към края си, по земята се стелеше нежен розов килим – красива сбъдната метафора.

 

 

 

 

 

 

 

Почти неусетно пред нас се появи Ginkaku-ji (Храмът на сребърния павилион – Higashiyama Jisho-ji) – оазис на дзен-естетика, с прецизно оформени пясъчни градини, мек мъх, покриващ камъните, и завладяваща тишина. Тук нямаше злато, но имаше нещо по-рядко – усещането за красота в простотата.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Последната ни спирка за деня беше Heian Shrine – просторен шинтоистки храм, чиято внушителна порта „тории“ се издигаше като величествен символ, свързващ земното и небесното. Разходихме се в спокойните градини, където водата и камъните сякаш разговаряха, а архитектурата изглеждаше като поезия, изписана с дърво и лак.

Вечерта се върнахме в комфорта на нашия четиризвезден хотел, уморени от дългия ден, но с дълбокото усещане, че сме докоснали нещо вечно, нещо извън преходността на времето. Киото не те привлича с шум; той те прегръща с тишина и те кара да вдишаш по-дълбоко.

Това не беше просто нов град. Това беше среща с душата на Япония.

 

Денят ни в Киото беше интензивно културно приключение, изпълнено с безброй спиращи дъха гледки. От сутринта до вечерта неуморно обикаляхме храмове и живописни улички, погълнати от красотата на древния град. Запечатахме безценни моменти с усмивки и множество снимки, радвайки се на всяка споделена емоция. Срещите ни с местните хора бяха кратки, но сърдечни, оставяйки приятен спомен за японското гостоприемство. Храната през деня беше обикновена, набързо, за да не губим време от разглеждането на забележителностите. Опитахме местни вкусове, но фокусът ни остана върху опознаването на културното наследство. Въпреки натоварения график, успяхме да следваме плана си благодарение на добрата организация и взаимната подкрепа. Всеки храм и всяка улица ни разкриваха нова част от очарователния свят на Киото. Придвижвахме се ефективно с обществен транспорт, чувствайки се все по-уверени в ролята си на пътешественици. Умората в края на деня беше сладка, защото знаехме, че сме изпълнили деня си с много красота и впечатления. Това беше ден, посветен на изследването, на споделените моменти и на потапянето в духа на стара Япония. Всяка изминала стъпка ни доближаваше до сърцето на тази завладяваща култура. Въпреки динамичното темпо, успяхме да се насладим на всеки миг от това незабравимо пътешествие. Енергията на групата и желанието ни да видим всичко бяха движещата сила през целия ден.

[chandni]

@Иван Попов, благодаря ти за този одухотворен прочит на Япония. Вече нямам търпение да се срещна с нея отново ...

[Иван Попов]

На 20.05.2025 г. в 8:49, chandni каза:

@Иван Попов, благодаря ти за този одухотворен прочит на Япония. Вече нямам търпение да се срещна с нея отново ...

Моля! 😊

Имам още доста за писане и описване за пътуването ми! 

Така, че следва продължение 😊

[Иван Попов]

Продължаваме с ден 6 😊

Ден 6: Киото - 15.04.2025 - вторник

1. Kinkaku-ji (Златният павилион)

2. Ryoan-ji Temple

3. Nijo Castle

4. Mikane Jinja Shrine

5. Kyoto International Manga Museum

6. Будистки храм (по пътя)

7. Nishiki Market

8. Higashi Hongan-ji Temple

9. Kyoto Tower

 

Ден 6: Киото – Храмове, История и Японска Душевност

Шестият ни ден в Япония започна още със самото зазоряване. Решени да изпреварим тълпите и да попием Киото по най-спокойния и вдъхновяващ начин, поехме към първата си спирка. Въздухът беше хладен и свеж, изпълнен с обещание за открития.

Първата ни спирка бе Kinkaku-ji, известен още като Златният павилион – една от най-разпознаваемите и емблематични забележителности на града. Храмът, чието официално име е Rokuon-ji, е покрит с истинско злато и се отразява величествено в огледалното езеро пред него. Построен през XIV век като пищна вила на шогун Ашикага Йошимицу, след смъртта му тя е превърната в дзен-будистки храм. Като част от списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, той не е просто архитектурно чудо, а символ на пречистването и вечната хармония, замръзнала във времето. Потънал в утринна мъгла и огрян от първите слънчеви лъчи, павилионът създаде усещане, че сме се пренесли в приказка. За момент светът замлъкна – само злато, вода и абсолютно, пронизващо спокойствие. Почувствахме как историята диша с всяка частица злато, което улавяше светлината.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Следващата ни спирка беше Ryoan-ji – дзен-будистки храм, известен с прочутата си каменна градина. Това е една от най-интригуващите дзен градини в Япония, съдържаща 15 камъка, разположени върху бял чакъл. Уникалното е, че от която и да е гледна точка, никога не могат да бъдат видени всички едновременно. Това е дълбока метафора за живота, за пълнотата на истината, която рядко може да бъде обхваната с един поглед, и най-вече за безкрайното съзерцание. Камъните са обгърнати от прецизно изчистен бял чакъл, чиито фини линии са грижливо поддържани. Там просто седнахме на верандата, дишайки дълбоко, и мълчахме – и в тази тишина чухме повече, отколкото биха могли да кажат думи. Позволихме си да се изгубим в покоя и вечността на момента.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Дъждът вече тихо се носеше във въздуха, добавяйки мистериозен щрих към атмосферата, когато стигнахме до Nijo Castle – внушителен замък, построен през 1603 г. от шогун Токугава Иеясу като негова киотска резиденция. Този замък е част от световното културно наследство и представлява монументален паметник на силата и величието на шогуната. Отличава се с богатите си фрески, изящна дърворезба и най-вече с прочутите „пеещи подове“ – дъски, които издават характерен, скърцащ звук при стъпване, създадени умишлено, за да предупреждават за натрапници. Всяка наша стъпка беше музика от миналото, а тежкият дъжд отвън само засилваше усещането за защитеност и историческо величие. Залите му пазеха непокътнат духа на епохата Едо, пренасяйки ни в свят на самураи и дворцови интриги.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

По пътя ни се отклонихме към Mikane Jinja Shrine – малък шинтоистки храм, който ни посрещна с ярката си златна порта "тории". Този храм е уникален с това, че е посветен на бога на метала и е изключително популярен за молитви, свързани с финансова стабилност и благополучие. Тук много хора идват, за да се молят за успех в бизнеса или защита на финансите си. Ние също оставихме своята дървена табелка с молитва (ема), вярвайки, че дори малките жестове в Япония имат силата на големи надежди и дълбок смисъл. Усетихме енергията на хиляди пожелания, висящи около нас.

 

 

 

 

 

След кратка, но изпълнена със смисъл разходка, стигнахме до Kyoto International Manga Museum – първият по рода си в Япония и истински рай за всеки любител на японското визуално изкуство. Музеят съчетава библиотека и изложбена зала с над 300 000 тома манга, което го превръща в жива енциклопедия на жанра. Там разгледахме експозиции, които проследяваха историята на мангата, наблюдавахме художници в действие, които пресъздаваха героите пред очите ни, и прелистихме класически заглавия, които формираха цяло поколение. Мястото беше истински храм за почитателите на визуалното изкуство, където всеки посетител се превръщаше в дете, влюбено в свят, нарисуван с мастило и емоции.

 

 

 

Следобед се отдадохме на традиционните вкусове на Киото в Nishiki Market – известен още като „Кухнята на Киото“. Това е тесен, но пъстър и оживен пазар с над 100 магазина, съществуващ от повече от 400 години. Уличките бяха пълни с аромати – от свежа риба и умами на сушени водорасли до сладки нотки на мочи и подправки. Продава се буквално всичко – от прясна риба, суши и традиционни сладки до редки подправки и уникални местни специалитети, много от които могат да се опитат на място. Опитахме саке, пробвахме хрупкава сушена риба, екзотични японски сладки и дори неща, чиито имена не разбрахме, но вкусът им остана завинаги с нас. Това беше не просто храна – това беше дълбок и автентичен урок по култура и история, погълнат с всяка хапка.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Малко преди залез слънце се отправихме към Higashi Hongan-ji Temple – един от двата главни храма на будистката школа Jodo Shinshu. Построен през 1602 г., храмът се гордее с една от най-големите дървени структури в света – главната молитвена зала Goeido. Уви, пристигнахме малко преди затваряне и само за кратко успяхме да надникнем в това духовно и архитектурно чудо. Въпреки бързината, огромният му размер и хармонията на архитектурата внушаваха дълбоко уважение, оставяйки ни с усещане за величие и спокойствие, дори в последната минута от посещението.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Финалът на деня беше на върха на Kyoto Tower – най-високата сграда в Киото, издигаща се на 131 метра. Построена през 1964 г., тя предлага невероятна 360-градусова гледка към града. Оттам наблюдавахме как нощта пада над улиците, а светлините започнаха да проблясват като разпръснати диаманти. Наблюдавахме как древният Киото диша спокойно, град, който едновременно прегръща хилядолетна история и пулсира с модерен живот. В търговската зона под кулата пазарувахме сувенири – малки късчета от този голям ден, които да запазим като спомен.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

❖ Разказ от един ден, който беше изпълнен с ритуали, тишина, история и открития.
Всеки храм, всяка улица, всяка чаша саке ни разказваше история – и ние слушахме внимателно. Киото не просто се разглежда. Киото се усеща.

 

[Иван Попов]

 Ден 7: Киото - 16.04.2025 - сряда

1. Arashiyama Bamboo Grove (Бамбукова гора Арашияма).
2. Tenryū-ji Temple (Храм Тенрю-джи).
3. Giō-ji Temple (Храм Гио-джи).
4. Arashiyama Monkey Park Iwatayama (Парк на маймуните Иватаяма в Арашияма).
5. Daikaku-ji Temple
6. Tea Ceremony (Чаена церемония).
7. Нощувка в Киото - Ala Hotel Kyoto.

 

Още рано сутринта, с нетърпение и предварително направена резервация, се отправихме към мястото, където щяхме да облечем кимона от Kimono Rental Miyabi - Kiyomizu Temple Branch. Процесът, който потвърдихме удобно чрез мобилно приложение – Klook, беше част от приключението. След като избрахме своите облекла – цветни, копринени кимона, украсени с деликатни шарки – и усетихме как тежките платове се отпускат около нас, потеглихме на пътешествие. Чувствахме се преобразени, сякаш бяхме излезли от древна гравюра, готови да се потопим в една от най-красивите и символични части на Киото – омагьосващия район Арашияма. От магазина за кимона до маймунките стигнахме с автобус, но навръщане – с такси, тъй като нямахме много време за губене.

Пътуването до Arashiyama Monkey Park Iwatayama отне известно време с автобус, пропътувайки през живописни квартали, но преживяването беше напълно заслужено и несравнимо. Разположен на хълм, паркът предлага уникална възможност да се доближиш до десетки свободно движещи се японски макаци, които обитават зоната. След кратко, но освежаващо изкачване по добре поддържана пътека, стигнахме до върха. Там ни посрещна не само весела маймунска компания, която се движеше непринудено около нас, но и спираща дъха панорама към безкрайния град Киото. Да видиш тези умни същества в естествената им среда, с града, простиращ се под тях, беше момент на чисто, неподправено щастие.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

След емоционалното спускане от парка, се насочихме към един от най-значимите храмове в Арашияма – Tenryū-ji. Построен през 1339 г., той е главният храм на школата Риндзай (един от основните клонове на дзен будизма) и е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство. Обграден от изящна дзен градина, създадена от прочутия ландшафтен архитект Мусо Сосеки, храмът е перфектно място за съзерцание и духовно спокойствие. Потопихме се в тишината, наслаждавайки се на безупречната подредба на камъните и езерото, които отразяваха небето и заобикалящата природа – един жив пример за хармония между човешкото изкуство и естествената красота.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Непосредствено до храма се намира прочутата Arashiyama Bamboo Grove – бамбуковата гора, която ни остави буквално без думи и без дъх. Стъблата на бамбука се извисяват стотици метри над тясната пътека като величествен зелен катедрален свод, шумолящи меко от вятъра, сякаш самата природа ни шепнеше древни тайни. Атмосферата беше нереална – светлината се процеждаше през гъстите листа, създавайки сюрреалистични сенки и усещане за навлизане в друг, магически свят. Направихме множество снимки, опитвайки се да запазим поне частица от тази магия, но осъзнахме, че истинското преживяване е в усещането, не в кадъра.

 

 

 

 

 

След разходката сред бамбуците, се отбихме в малкия, но чаровен Nonomiya Shrine – шинтоистко светилище, сгушено сред природата. То е известно като място, често посещавано от млади жени, които се молят за щастие в любовта и безопасно раждане. Тук традицията и природата се преплитаха с особена мекота, а малките ритуали и висящите ема (дървени табелки с пожелания) придаваха на мястото топло и искрено усещане.

 

 

Следващата ни спирка беше Giō-ji Temple – още един малък, но въздействащ будистки храм, известен със своята мъхеста градина. Тя е толкова буйна и зелена, че създава усещането за приказна гора, сякаш сте попаднали в илюстрация от японска легенда. Впечатляваща с простота и елегантност, градината беше прекрасно място за почивка и снимки. С нашите кимона, облечени сред тази зелена магия, изглеждахме като част от самата сцена – сякаш времето бе спряло в един японски сън. Това е храмът, които най-много ми хареса!

Daikaku-ji Temple – някогашен императорски дворец на император Сага, ни очарова с древната си история и дворцова архитектура. Езерото Осава-но-ике, най-старото изкуствено езеро в Япония, беше огледало на спокойствието, напомнящо за поетичните церемонии за наблюдение на луната. Разходката из коридорите с "пеещи подове" беше още едно потапяне в миналото, а цялото място излъчваше тишина и величие, далеч от градската суматоха.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Следобедът бе посветен на нещо изключително специално – традиционна чаена церемония в центъра на града. Преди това, с леко съжаление, но с чувство на завършен ритуал, върнахме кимоната и се отправихме към мястото на събитието. Церемонията, водена от грациозен майстор, ни запозна с философията на ваби-саби – красотата на простото, несъвършеното и преходното. Всеки жест беше изпълнен с внимание, а чаят – горчив, наситен и медитативен. Имаше и други гости, но тишината между всички ни беше част от магията.

 

 

Вечерта завърши с нощни снимки около близкия храм, недалеч от Ala Hotel Kyoto. Под светлините на фенерите и приглушените отблясъци на града, храмовите порти придобиха мистично излъчване. Пътешествието ни из Киото този ден беше като деликатен танц между традиция, природа и вътрешна хармония. А ние – отново на пазар, за да запазим още късчета от тази магия.

 

 

 

 

 

[Иван Попов]

Ден 8: Киото - Нара - Киото - 17.04.2025 - четвъртък

1. Влак за Нара сутринта.
2. Todai-ji Temple (Храма Todai-ji Temple).
3. Nara Park (Нара Парк) & Deers.
4. Kokufu-ji Temple - 5-storied pagoda – заедно са двата обекта.
5. Kasuga Grand Shrine.
6. Yoshiken Garden.
7. Kōfuku-ji.
8. Byodo-in Temple - Киото. 
9. Нощувка в Киото - Ala Hotel Kyoto.

 

Ден 8: Киото – Нара – Киото – Срещи с Елените и Древни Тайни

Осмият ни ден в Япония беше посветен на еднодневна екскурзия от Киото до Нара – древна столица, където свободно разхождащи се сърни и внушителни храмове разказват приказки от миналото. Сутринта започна с леко лутане из гигантската гара на Киото, докато открием правилната платформа. Силно впечатление ми направи, че децата четат страшно много докато пътуват.

 

Пристигайки в града, веднага се потопихме в неговата уникална атмосфера. Навсякъде около нас, по улиците и в парка, се разхождаха сърни – свещените символи на Нара, смятани за посланици на боговете. Те не просто търпят хората, а живеят редом с тях, позволявайки си да бъдат хранени от ръка. Нахалството на сърните в Нара беше невероятно! Докато се любувах на пейзажа, една от тях, без никакви задръжки, мушна муцуната си в леко отворената ми раница. Преди да успея да реагирам, тя успя да разпилее част от парите ми и дори да изяде банкнота от 1000 йени – случка, която остави всички ни безмълвни от изненада, преди да избухнем в бурен смях, направо си бях за TikTok..... В един момент станахме свидетели на трогателна сцена: една от нахалните сърни грабна билета на малко дете, което веднага избухна в плач, докато родителите му бяха в шок от дързостта на животното. За щастие, служители от храма видяха случилото се и проявиха разбиране, пускайки детето без да се налага да купува нов билет.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Първата ни спирка беше Todai-ji Temple – един от най-внушителните будистки храмове в Япония и дом на най-голямата бронзова статуя на Буда в света.

Разположен в сърцето на Nara Park, той е истински колос на дървената архитектура. Великата Буда, или Дайбуцу, се извисява с величествено спокойствие в центъра на масивната зала Дайбуцуден, която сама по себе си е най-голямата дървена сграда в света. Стоейки пред него, човек неволно смирява мислите си пред този колосален символ на просветлението. Снимахме се, запалихме благовония и попихме дълбоката, вековна атмосфера на това свещено място.

Продължихме с обяд в малко традиционно ресторантче, където опитахме автентичен японски рамен – горещ, ароматен и изключително вкусен, всяка хапка беше утеха, която ни зареди с енергия за продължение на деня.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Рамен (на японски: ラーメン) е японска супа с нудли, която става все по-популярна по цял свят. Състои се от четири основни елемента: бульон, сос, нудли и гарнитури

 

 

 

 

 

 

След кратка почивка се отправихме към Kasuga Taisha – шинтоистки храм, основан преди повече от хиляда години от могъщия род Фудживара. Храмът е известен с хилядите си каменни и бронзови фенери, които създаваха усещането, че се разхождаме в магичен свят, сякаш всяка светлина носеше вековна история. Отличителният му вермилионов цвят и множеството висящи фенери, както и древните кедрови дървета, които пазят светилището от шума на съвремието, придаваха на мястото изключително мистична и приказна атмосфера.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Следващата ни спирка беше Yoshikien Garden – спокоен оазис в центъра на Нара, който ни дари с момент на пълно уединение. Тази красива градина се състои от три различни зони: традиционна пейзажна градина с езерце, деликатна мъхова градина и чаена градина, идеална за чайна церемония. Тя предлагаше идеалното място за кратка почивка и съзерцание, като за чуждестранни туристи входът често е безплатен. Седнахме край едно езерце и се заслушахме в песента на птиците, която се сливаше с шепота на вятъра, усещайки пълна хармония.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

На път обратно минахме през Kōfuku-ji – храмов комплекс, който също е част от световното наследство на ЮНЕСКО и е един от най-старите храмове в Нара. Пететажната пагода, която е втората по височина в Япония, се извисяваше гордо над дърветата, превръщайки се в емблематичен символ на града. Разгледахме и Националната съкровищница (Kokuhokan), която ни впечатли с изключителната си колекция от будистки статуи и артефакти, разказващи за богатата културна история на храма.

 

Като финал на този наситен ден направихме неочаквано, но изключително красиво и възнаграждаващо отклонение до Byodo-in Temple в град Уджи, известен със своя прочут зелен чай. Този храм е едно от най-изящните архитектурни бижута на Япония, известен най-вече с Павилиона на Феникса (Hoodo), който е изобразен на японската монета от 10 йени. Неговата елегантна структура, отразяваща се безупречно в езерото пред него, беше като жива картина – символ на хармония, чистота и вечност, който увенча по прекрасен начин деня ни.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Не моге аз да не си хапна сладоледче хахахаха

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Връщайки се вечерта в Киото, краката вече не си ги усещахме, но душите ни – изпълнени с вдъхновение и незабравими спомени. Прибрахме се в Ala Hotel Kyoto с усещането, че този ден беше не просто екскурзия, а дълбока среща с живата душа на Япония – такава, каквато се усеща само когато в едно се слеят природа, традиция и сърца, отворени за чудеса.