Уикенд забежки с кола

[Nayden Bondzhev]

На 29.08.2024 г. в 14:45, angel tomov каза:

Иди в Белград/Букурещ с кола.

Не можах да открия тема "Уикенд забежки с кола", ако няма такава, предлагам да се създаде.

[MayaS]

преди 13 минути , Nayden Bondzhev каза:

Не можах да открия тема "Уикенд забежки с кола", ако няма такава, предлагам да се създаде.

Ами май наистина няма, ама нека и други потърсят. Аз също съм за такава тема.

[Nayden Bondzhev]

 

преди 23 минути , MayaS каза:

Ами май наистина няма, ама нека и други потърсят. Аз също съм за такава тема.

Довечера тръгвам, на уикенд забежка с кола до Швейцария, че имам работа. В понеделник мога да създам темата. 😁

[MayaS]

преди 24 минути , Nayden Bondzhev каза:

 

Довечера тръгвам, на уикенд забежка с кола до Швейцария, че имам работа. В понеделник мога да създам темата. 😁

Значи аз ще е допълня с ходенето до Истанбул, за което тръгвам довечера. 🙂 

[boogy83]

преди 56 минути , MayaS каза:

Значи аз ще е допълня с ходенето до Истанбул, за което тръгвам довечера. 🙂 

И аз, ако някой го интересува Охридското езеро 🙂 

[MayaS]

преди 2 часа, boogy83 каза:

И аз, ако някой го интересува Охридското езеро 🙂 

Понякога, покрай всички големи пътувания, човек не му идва на акъла за някои кратки уикенд забежки. Аз понякога си бия главата, какво мога да измисля за два или три дена. Така, че давай.

[Nayden Bondzhev]

По новата тема, досега бях пътувал до Швейцария само през зимата и наистина ми се стори изключително красиво, както и от страната на Италия слизайки към долината на Аоста (Имах работа във френската част и влязох в Швейцария през прохода Сан Бернар, а тунела Монт Блан е затворен за ремонт). Малко информация:

Двупосочна цена за преминаване на тунела: CHF 50

Годишна винетка за Швейцария (друга няма): CHF 40

Цена на бензин А95: Сърбия и Хърватска EUR 1.50, Словения и Италия EUR 1.79

Ако някой иска, мога да извадя от справката на картата какви тол такси съм платил, седмичната винтека в Словения е EUR 16.

Тръгнах в петък сутринта в 02:00 и пристигнах до Лозана в 17:40 местно време.

 

Като цяло България е облагодетелствувана от доста съседи с красиви места и може да се пътува на нормално разстояние с кола, не като моята идиотщина!

преди 9 минути , Яничка каза:

@Nayden Bondzhev, интересни снимки. В другата тема описваме маршрута и малко инфо за планиране/програма 🙂

Редактирах поста.

[jul]

Много хубаво да има тема, но много зависи стартовата точка. Ако бях в Русе/Видин, щях да ходя доста по-често за 2-3 дни из Румъния. 

Нека всеки да пише стартова точка, така ще е по-информативно. Аз ще напиша по-късно от Пловдив.

[Hristo2201]

Поздравления за идеята и реализирането на тази тема! 

Ще я следя с интерес. 

Наскоро си купихме нов автомобил (suv) и нямаме търпение (аз и жена ми, децата пита ли ги някой) да го тестваме по нови пътеки за нас. Особено когато не сме посещавали нито една съседна държава. Голямо поле за изява 🙂

 

[Lyubina]

Нашите "забежки" с автомобил обикновено са по-дълги от един уикенд,  а и скоро по край множество домашни (и служебни) ангажименти не ни остава време,  но за сметка на това събирам идеи за по-добри времена. 

Повечето ни пътувания бяха (навремето) с изходна точка Брюксел,  а след това от София. Писала съм тук за някои от тях, но ми е трудно сега да ги открия (а и вероятно обстоятелствата са различни), но някъде имам запазени хотели, в които сме отсядали и сме доволни, координати на паркинги в градовете, които сме посещавали. Трябва обаче да кажа, че нашият принцип винаги е бил да търсим платени (и за предпочитане покрити) такива. 

[Вероника]

От Пазарджик.

С кола до Янина /Гърция/ за 4 дни. Пътьом може да се метне по едно око на Бутковското езеро и Едеса. Докато стигнете до Янина можете да си броите тунелите, ние го направихме на връщане-46. 

Янина си има езеро, а езерото остров. Там можете да се разходите по малките кипри улички, да се вмъкнате в двора на някой манастир и да накарате камбаните да бият, да хапнете агнешко, да си купите сувенири и сладки изкушения. Задължително трябва да се посети и музея на Али паша, който присъства в романа " Граф Монте Кристо" на Александър Дюма. До острова се стига с ферибот. След това, можете да разгледате една много красива и наистина голяма пещера - "Перама". На следващия ден ние се насладихме на прекрасните гледки на каньона Викос от трите панорамни площадки, до които се стига в голяма близост с колата:   Beloi Viewpoint, Vikos Gorge View Point, Oxya Viewpoint.

Разходихме по няколко от старите каменни мостове, както и на Каменната гора - Stone Forest.

 За любителите на преходи има възможност да направят такива, но ние пропуснахме. Направо завиждам на тези, на които тепърва им предстои това пътуване.

Редактирано 9 септември от Вероника
Допълнителна информация

[MayaS]

          Използвах трите почивни дни 06-08.09.2024 за една разходка от София до Истанбул. Идеята на кумовете ни беше да пазаруваме. А моята беше и да позяпваме. Все пак това щеше да е 4-то ходене в Истанбул. Освен да пишем мястото от където се тръгва, мисля обаче, че ще бъде полезно да описваме и какво ни е необходимо за да стигнем до крайната си цел - винетки, толове, визи, маршрути и изобщо всичко свързано с организацията подготовката.

          За Турция ни трябва HGS стикер зареден с пари за магистралите. Има си тема за стикера, така че тук няма да описвам. Пътува се с лична карта или паспорт. Може и само с малкия талон на колата и зелената карта. За едната посока ми е взело 93 лири и за обратно също толкова. Избора на хотел в Истанбул е винаги сложен въпрос, когато се касае за кола. Паркирането близо до забележителностите и намиране на бюджетен хотел с паркинг са почти невъзможни, но не и непостижими. При предходно ходене там хотела беше в Лалели близо до морето, колата ни я паркираха в едно паркингче, където си оставяш ключа, че да разместват, да не говорим, че да стигнеш до там трябват понякога часове. Този път намерих хотел на 2 мин от спирката на трамвай 1, който води до всички пазари, до всички забележителности. Хотела се казва Eresin Hotels Express и си има собствен паркинг. Имаше обаче недостатъци - въпреки резервираната голяма стая с тераса, на живо се оказа не толкова голяма и съответно не толкова удобна. Иначе други сериозни забележки нямам, но малки да. 

          Тръгнахме в 24:00 на 05.09 с нощно каране, за да стигнем сутринта на 06.09 в Истанбул. На границата минахме за 30 мин. Пред хотела бяхме в 7:00 и въпреки многото разменени съобщения, нямаше кой да ни отвори бариерата за да си паркираме колата. Писах през букинг ама се оказа, че са ми отговаряли автоматично. След 15-тина минути се появи служител, на когото трябваше да обяснявам цялата ни кореспонденция. (т.е., че оставяме колата на паркинга рано сутринта, а се настаняваме след 14:00). След като оставихме колата тръгнахме по пазари и зяпосване и така 2 дни. В неделя си тръгнахме рано, защото исках да минем през Одрин за да купя някои неща и разбира се да се хапне Тава Джигер. Иначе може да се уплътни и поне половината от третия ден в разходки из Истанбул.

 

       Сега и снимковия материал: 🙂 

Къща до Haseki Sultan Cami:

 

 

 

Пазара в района на Özbek Süleyman Efendi Sk. Fatih

 

 

 

 

Стари, но работещи улични телефони:

 

 

 

Pertevniyal Valide Sultan Mosque на спирка Aksaray

 

 

 

Уличните рисунки

 

 

След кратка почивка в хотела слязохме до спирка Eminönü и Yeni Cami

 

 

Обиколихме по сокаците в околността хапнахме Балък Екмек 150ТЛ и Балък Хамси 180ТЛ, на местно заведение под моста Галата първото от лявата страна на моста като се Гледа посока кулата. Следващите са за туристите - скъпи и лъскави. Снимки йок.

 

На втория ден се мотахме в района на Лалели и Покрития базар.

 

Ех какво стана със социалните контакти 😞 

 

 

Bayezid Türk Hamam

 

 

Bayezid Camii

 

 

Истанбулския университет

 

 

Из уличките на Лалели

 

 

Aya Kiryaki Church

 

 

И накрая частта от крепостната стена на Истанбул, която се намираше близо до хотела ни.

 

 

 

 

 

 

 

Гледка от крепостта

 

 

По задните улички

 

 

На връщане от Истанбул, на границата минахме за един час, това беше около 14:00.

 

[Ивайла]

 

Моето предложение за дълъг (тридневен) уикенд е за разходка в Сърбия, която направихме през последните почивни дни около 22 септември:  Дяволският град - Меандрите на Увац, круиз Перучац - Вишеград и малко из Златибор  - възможност за водопад, пещера, етно село Sirogojino и най - дългия панорамен лифт в света Gold Gondola (9km, по 25 минути на посока, с една междинна станция), осъществено само етно село поради техническа неизправност на колата. Споделено и преживяно с @Ellena и още една приятелка, нерегистрирана във форума, но  магеланка по душа. 

Това не ми е първото пътуване, на което тръгвам неподготвена, но ми е първото, което тотално се промени като маршрут , нощувки и каквото още се сетите. Но се получи цветно, красиво и, нали сме в Сърбия, вкусно. 

Тръгване в петък след работа, нощувка -  Restaurant - Rooms "Pace027", Restoran - Prenociste в Kursumlija. Малко по магистрала и после - завои. Препоръчваме мотела - удобни легла, голяма стая, много вкусна закуска, хубаво кафе, изключително любезен домакин - човека се свърза с мен да предупреди, че в ресторанта ще има частно парти  и  ще е затворен за гостите на мотела, а може и да е шумно, предложи безплатна анулация, ако решим, че не искаме да останем, предложи и друго място за вечеря - Joksim restorаnt, който вече бях отбелязала като препоръчан от Яничка.  Порцията за двама се оказа голяма и за трима. 

Събота - първа спирка за деня - Дяволския град. Google maps  локацията е на около 9 км от самия град, но има табели и няма как да не го намерите. Пътя е доста лош на места, остъргах колата отдолу в една дупка, не беше приятен звука. Ориентировъчно време за посещение - около 50 -60 минути. Не че не ми хареса, ама ми беше същото като Стобските пирамиди. Тръгнахме към мястото за нощувка около меандрите, бяхме избрали Konak Vuk, обаче докато се разхождахме из Дяволския град, решихме да отидем на един круиз, който бях намерила по река Дрина, но тъй като беше свързан с ранно ставане, само го предложих на компанията, без да настоявам. Та в движение сменихме програмата, анулирахме резервацията в Конака, Ellena намери ново място за спане, решихме да е в Златибор, и вече спокойни, че имаме нов план, продължихме из завоите към Меандрите. 

Видяхме ги от вюпоинта Видиковац  - Молитвата и още един, който се пада вдясно. Пристигнахме почти по залез  и бяме само ние, лешоядите и едно семейство... българи. Такава тишина, спокойствие, вода, която блести и отразява слънцето - какво мога да кажа, освен - отидете да ги видите! Пътят вече е асфалтиран до края, на около 5 - 10 минути от площадката. Google maps се опитва да ви отклони по черния път (който е червен), и на отиване, и на връщане, но с Waze пътя води на 5 - 10 минути пеша от вюпоинта. 

По пътя за Златибор вечеряхме в крайпътния Restoran Rival, и там беше много вкусно. 

Препоръчваме и хотела в Златибор, който намери Ellena - Аll Seson Residence, много приятни апартаменти, богата и много вкусна закуска, на 5 минути пеша от центъра на града.

На следващия ден тръгнахме много рано за мястото, откъдето тръгваше корабчето за круиза до Вишеград. Букнах го оттук, taratours.rs, Cruise Perucac - Visegrad - Perucac, като писах на мейла, тъй като даваше, че има само две свободни места, а на нас ни трябваха три. Оказа се, че има достатъчно място , просто сайта им е  бъгав. Цена - 25 евро, тръгва около 9 и се връща в 18:30. Пътят от Златибор до Перучац е предимно завои и ако се появи прав участък по инерция си правиш завойчета, просто защото вече си се схванал и можеш да караш само по този начин. Има и такса за парка Тара, 300 динара, важи за цял ден, може да се плати и с карта. На още едно място ни взеха такса от 300 динара, там можеше само кеш да се плати, това беше по пътя от Дяволския град към Увац. Тъй като пристиганахме рано в района на круиза, намерихме си пекарна за закуска и отидохме да снимаме известната Къща в реката в Baina Basta, което беше  5  минутно отклонение от пътя до мястото на тръгване на корабчето.  

Маршуртът на круиза е около 50 км по  Дрина - река, която няма извор, а се образува от сливането на две други реки. Пътят минава през изключително живописен каньон, който е и гранична зона между Босна и Сърбия. Във Вишеград има 2.5ч. престой, достатъчна за да се снима известния мост (платен от Соколу Мехмед паша и построен от Мимар Синан, но легендата говори, че нито един от двамата не е видял моста с очите си), да се разгледа Андричград  и да хапнем в заведение, което вече бях изпробвала миналия месец и знаех, че Чевапчетата там са най - вкусните - Gurman grill house. В района около моста и Андричград може да се плаща и с динари, и с евро, и разбира се с босненски марки. Изключително красиви гледки по пътя от кораба, всички от нашата групичка  препоръчваме круиза. След това пак едночасови завои, може би един ден ще свикна. 

В понеделник сутринта видяхме, че под колата има малка локвичка, но не течеше нищо, така че отидохме до етно селото Sirogojno, което ми хареса много повече от Дървенград (където ходих през август), решихме да пропуснем пещерата, но докато чакахме на бензиностанция, видяхме, че има теч от колата. Mинахме да видим къде е лифта, но ме достраша да се качим и да рискувам каквото тече да изтече и си тръгнахме за България по технически причини. 

Доста неориентирано тръгнахме, със сигурност програмата може да се оптимизира, но  пак се получи чуден уикенд. Меандрите и круиза бяха най - красивата част от нашия маршрут, не мога да кажа кое повече ми хареса. Лифта сигурно щеше да е с прекрасни гледки и той, но остана за друг път, така било писано... 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[MayaS]

@Ивайла чудесна тридневка. Благодаря за полезната информация. Записвам си го за следващ път.

[Вероника]

Един ден в каньона Матка.

Имахме две нощувки в Долна Матка и цял ден за каньона. 

Започнахме с около 1,5 ч. преход от моста до манастира Св. Никола Шишиньовски, насладихме се на гледките отгоре, пихме женска орехова ракия и след това около 30 -40 минути спускане до езерото. След това с удари по тенекията си извикахме лодка за разходка по каньона до пещерата Врело / с лодката около 25-30 минути, в пещерата също 25-30 минути/ До тук  беше много хубаво. 
След излизане от пещерата, лодката ни закара на отсрещния бряг и се върнахме по пътеката в  скалите, покрай реката- голяма тръпка беше! Изминахме я за около  2,5 часа. Насладихме се на каньона  от три гледни точки-от високо , по вода и покрай водата. Завършихме в кръчмата, разбира се. Горещо го препоръчвам за един уикенд, особено сега през есента!

[Nayden Bondzhev]

Стартирах уикенд в Ниш от кафана МЕЗЕ.