Уикенд забежки с кола

[Nayden Bondzhev]

На 29.08.2024 г. в 14:45, angel tomov каза:

Иди в Белград/Букурещ с кола.

Не можах да открия тема "Уикенд забежки с кола", ако няма такава, предлагам да се създаде.

[MayaS]

преди 13 минути , Nayden Bondzhev каза:

Не можах да открия тема "Уикенд забежки с кола", ако няма такава, предлагам да се създаде.

Ами май наистина няма, ама нека и други потърсят. Аз също съм за такава тема.

[Nayden Bondzhev]

 

преди 23 минути , MayaS каза:

Ами май наистина няма, ама нека и други потърсят. Аз също съм за такава тема.

Довечера тръгвам, на уикенд забежка с кола до Швейцария, че имам работа. В понеделник мога да създам темата. 😁

[MayaS]

преди 24 минути , Nayden Bondzhev каза:

 

Довечера тръгвам, на уикенд забежка с кола до Швейцария, че имам работа. В понеделник мога да създам темата. 😁

Значи аз ще е допълня с ходенето до Истанбул, за което тръгвам довечера. 🙂 

[boogy83]

преди 56 минути , MayaS каза:

Значи аз ще е допълня с ходенето до Истанбул, за което тръгвам довечера. 🙂 

И аз, ако някой го интересува Охридското езеро 🙂 

[MayaS]

преди 2 часа, boogy83 каза:

И аз, ако някой го интересува Охридското езеро 🙂 

Понякога, покрай всички големи пътувания, човек не му идва на акъла за някои кратки уикенд забежки. Аз понякога си бия главата, какво мога да измисля за два или три дена. Така, че давай.

[Nayden Bondzhev]

По новата тема, досега бях пътувал до Швейцария само през зимата и наистина ми се стори изключително красиво, както и от страната на Италия слизайки към долината на Аоста (Имах работа във френската част и влязох в Швейцария през прохода Сан Бернар, а тунела Монт Блан е затворен за ремонт). Малко информация:

Двупосочна цена за преминаване на тунела: CHF 50

Годишна винетка за Швейцария (друга няма): CHF 40

Цена на бензин А95: Сърбия и Хърватска EUR 1.50, Словения и Италия EUR 1.79

Ако някой иска, мога да извадя от справката на картата какви тол такси съм платил, седмичната винтека в Словения е EUR 16.

Тръгнах в петък сутринта в 02:00 и пристигнах до Лозана в 17:40 местно време.

 

Като цяло България е облагодетелствувана от доста съседи с красиви места и може да се пътува на нормално разстояние с кола, не като моята идиотщина!

преди 9 минути , Яничка каза:

@Nayden Bondzhev, интересни снимки. В другата тема описваме маршрута и малко инфо за планиране/програма 🙂

Редактирах поста.

[jul]

Много хубаво да има тема, но много зависи стартовата точка. Ако бях в Русе/Видин, щях да ходя доста по-често за 2-3 дни из Румъния. 

Нека всеки да пише стартова точка, така ще е по-информативно. Аз ще напиша по-късно от Пловдив.

[Hristo2201]

Поздравления за идеята и реализирането на тази тема! 

Ще я следя с интерес. 

Наскоро си купихме нов автомобил (suv) и нямаме търпение (аз и жена ми, децата пита ли ги някой) да го тестваме по нови пътеки за нас. Особено когато не сме посещавали нито една съседна държава. Голямо поле за изява 🙂

 

[Lyubina]

Нашите "забежки" с автомобил обикновено са по-дълги от един уикенд,  а и скоро по край множество домашни (и служебни) ангажименти не ни остава време,  но за сметка на това събирам идеи за по-добри времена. 

Повечето ни пътувания бяха (навремето) с изходна точка Брюксел,  а след това от София. Писала съм тук за някои от тях, но ми е трудно сега да ги открия (а и вероятно обстоятелствата са различни), но някъде имам запазени хотели, в които сме отсядали и сме доволни, координати на паркинги в градовете, които сме посещавали. Трябва обаче да кажа, че нашият принцип винаги е бил да търсим платени (и за предпочитане покрити) такива. 

[Вероника]

От Пазарджик.

С кола до Янина /Гърция/ за 4 дни. Пътьом може да се метне по едно око на Бутковското езеро и Едеса. Докато стигнете до Янина можете да си броите тунелите, ние го направихме на връщане-46. 

Янина си има езеро, а езерото остров. Там можете да се разходите по малките кипри улички, да се вмъкнате в двора на някой манастир и да накарате камбаните да бият, да хапнете агнешко, да си купите сувенири и сладки изкушения. Задължително трябва да се посети и музея на Али паша, който присъства в романа " Граф Монте Кристо" на Александър Дюма. До острова се стига с ферибот. След това, можете да разгледате една много красива и наистина голяма пещера - "Перама". На следващия ден ние се насладихме на прекрасните гледки на каньона Викос от трите панорамни площадки, до които се стига в голяма близост с колата:   Beloi Viewpoint, Vikos Gorge View Point, Oxya Viewpoint.

Разходихме по няколко от старите каменни мостове, както и на Каменната гора - Stone Forest.

 За любителите на преходи има възможност да направят такива, но ние пропуснахме. Направо завиждам на тези, на които тепърва им предстои това пътуване.

Редактирано 9 септември, 2024 от Вероника
Допълнителна информация

[MayaS]

          Използвах трите почивни дни 06-08.09.2024 за една разходка от София до Истанбул. Идеята на кумовете ни беше да пазаруваме. А моята беше и да позяпваме. Все пак това щеше да е 4-то ходене в Истанбул. Освен да пишем мястото от където се тръгва, мисля обаче, че ще бъде полезно да описваме и какво ни е необходимо за да стигнем до крайната си цел - винетки, толове, визи, маршрути и изобщо всичко свързано с организацията подготовката.

          За Турция ни трябва HGS стикер зареден с пари за магистралите. Има си тема за стикера, така че тук няма да описвам. Пътува се с лична карта или паспорт. Може и само с малкия талон на колата и зелената карта. За едната посока ми е взело 93 лири и за обратно също толкова. Избора на хотел в Истанбул е винаги сложен въпрос, когато се касае за кола. Паркирането близо до забележителностите и намиране на бюджетен хотел с паркинг са почти невъзможни, но не и непостижими. При предходно ходене там хотела беше в Лалели близо до морето, колата ни я паркираха в едно паркингче, където си оставяш ключа, че да разместват, да не говорим, че да стигнеш до там трябват понякога часове. Този път намерих хотел на 2 мин от спирката на трамвай 1, който води до всички пазари, до всички забележителности. Хотела се казва Eresin Hotels Express и си има собствен паркинг. Имаше обаче недостатъци - въпреки резервираната голяма стая с тераса, на живо се оказа не толкова голяма и съответно не толкова удобна. Иначе други сериозни забележки нямам, но малки да. 

          Тръгнахме в 24:00 на 05.09 с нощно каране, за да стигнем сутринта на 06.09 в Истанбул. На границата минахме за 30 мин. Пред хотела бяхме в 7:00 и въпреки многото разменени съобщения, нямаше кой да ни отвори бариерата за да си паркираме колата. Писах през букинг ама се оказа, че са ми отговаряли автоматично. След 15-тина минути се появи служител, на когото трябваше да обяснявам цялата ни кореспонденция. (т.е., че оставяме колата на паркинга рано сутринта, а се настаняваме след 14:00). След като оставихме колата тръгнахме по пазари и зяпосване и така 2 дни. В неделя си тръгнахме рано, защото исках да минем през Одрин за да купя някои неща и разбира се да се хапне Тава Джигер. Иначе може да се уплътни и поне половината от третия ден в разходки из Истанбул.

 

       Сега и снимковия материал: 🙂 

Къща до Haseki Sultan Cami:

 

 

 

Пазара в района на Özbek Süleyman Efendi Sk. Fatih

 

 

 

 

Стари, но работещи улични телефони:

 

 

 

Pertevniyal Valide Sultan Mosque на спирка Aksaray

 

 

 

Уличните рисунки

 

 

След кратка почивка в хотела слязохме до спирка Eminönü и Yeni Cami

 

 

Обиколихме по сокаците в околността хапнахме Балък Екмек 150ТЛ и Балък Хамси 180ТЛ, на местно заведение под моста Галата първото от лявата страна на моста като се Гледа посока кулата. Следващите са за туристите - скъпи и лъскави. Снимки йок.

 

На втория ден се мотахме в района на Лалели и Покрития базар.

 

Ех какво стана със социалните контакти 😞 

 

 

Bayezid Türk Hamam

 

 

Bayezid Camii

 

 

Истанбулския университет

 

 

Из уличките на Лалели

 

 

Aya Kiryaki Church

 

 

И накрая частта от крепостната стена на Истанбул, която се намираше близо до хотела ни.

 

 

 

 

 

 

 

Гледка от крепостта

 

 

По задните улички

 

 

На връщане от Истанбул, на границата минахме за един час, това беше около 14:00.

 

[Ивайла]

 

Моето предложение за дълъг (тридневен) уикенд е за разходка в Сърбия, която направихме през последните почивни дни около 22 септември:  Дяволският град - Меандрите на Увац, круиз Перучац - Вишеград и малко из Златибор  - възможност за водопад, пещера, етно село Sirogojino и най - дългия панорамен лифт в света Gold Gondola (9km, по 25 минути на посока, с една междинна станция), осъществено само етно село поради техническа неизправност на колата. Споделено и преживяно с @Ellena и още една приятелка, нерегистрирана във форума, но  магеланка по душа. 

Това не ми е първото пътуване, на което тръгвам неподготвена, но ми е първото, което тотално се промени като маршрут , нощувки и каквото още се сетите. Но се получи цветно, красиво и, нали сме в Сърбия, вкусно. 

Тръгване в петък след работа, нощувка -  Restaurant - Rooms "Pace027", Restoran - Prenociste в Kursumlija. Малко по магистрала и после - завои. Препоръчваме мотела - удобни легла, голяма стая, много вкусна закуска, хубаво кафе, изключително любезен домакин - човека се свърза с мен да предупреди, че в ресторанта ще има частно парти  и  ще е затворен за гостите на мотела, а може и да е шумно, предложи безплатна анулация, ако решим, че не искаме да останем, предложи и друго място за вечеря - Joksim restorаnt, който вече бях отбелязала като препоръчан от Яничка.  Порцията за двама се оказа голяма и за трима. 

Събота - първа спирка за деня - Дяволския град. Google maps  локацията е на около 9 км от самия град, но има табели и няма как да не го намерите. Пътя е доста лош на места, остъргах колата отдолу в една дупка, не беше приятен звука. Ориентировъчно време за посещение - около 50 -60 минути. Не че не ми хареса, ама ми беше същото като Стобските пирамиди. Тръгнахме към мястото за нощувка около меандрите, бяхме избрали Konak Vuk, обаче докато се разхождахме из Дяволския град, решихме да отидем на един круиз, който бях намерила по река Дрина, но тъй като беше свързан с ранно ставане, само го предложих на компанията, без да настоявам. Та в движение сменихме програмата, анулирахме резервацията в Конака, Ellena намери ново място за спане, решихме да е в Златибор, и вече спокойни, че имаме нов план, продължихме из завоите към Меандрите. 

Видяхме ги от вюпоинта Видиковац  - Молитвата и още един, който се пада вдясно. Пристигнахме почти по залез  и бяме само ние, лешоядите и едно семейство... българи. Такава тишина, спокойствие, вода, която блести и отразява слънцето - какво мога да кажа, освен - отидете да ги видите! Пътят вече е асфалтиран до края, на около 5 - 10 минути от площадката. Google maps се опитва да ви отклони по черния път (който е червен), и на отиване, и на връщане, но с Waze пътя води на 5 - 10 минути пеша от вюпоинта. 

По пътя за Златибор вечеряхме в крайпътния Restoran Rival, и там беше много вкусно. 

Препоръчваме и хотела в Златибор, който намери Ellena - Аll Seson Residence, много приятни апартаменти, богата и много вкусна закуска, на 5 минути пеша от центъра на града.

На следващия ден тръгнахме много рано за мястото, откъдето тръгваше корабчето за круиза до Вишеград. Букнах го оттук, taratours.rs, Cruise Perucac - Visegrad - Perucac, като писах на мейла, тъй като даваше, че има само две свободни места, а на нас ни трябваха три. Оказа се, че има достатъчно място , просто сайта им е  бъгав. Цена - 25 евро, тръгва около 9 и се връща в 18:30. Пътят от Златибор до Перучац е предимно завои и ако се появи прав участък по инерция си правиш завойчета, просто защото вече си се схванал и можеш да караш само по този начин. Има и такса за парка Тара, 300 динара, важи за цял ден, може да се плати и с карта. На още едно място ни взеха такса от 300 динара, там можеше само кеш да се плати, това беше по пътя от Дяволския град към Увац. Тъй като пристиганахме рано в района на круиза, намерихме си пекарна за закуска и отидохме да снимаме известната Къща в реката в Baina Basta, което беше  5  минутно отклонение от пътя до мястото на тръгване на корабчето.  

Маршуртът на круиза е около 50 км по  Дрина - река, която няма извор, а се образува от сливането на две други реки. Пътят минава през изключително живописен каньон, който е и гранична зона между Босна и Сърбия. Във Вишеград има 2.5ч. престой, достатъчна за да се снима известния мост (платен от Соколу Мехмед паша и построен от Мимар Синан, но легендата говори, че нито един от двамата не е видял моста с очите си), да се разгледа Андричград  и да хапнем в заведение, което вече бях изпробвала миналия месец и знаех, че Чевапчетата там са най - вкусните - Gurman grill house. В района около моста и Андричград може да се плаща и с динари, и с евро, и разбира се с босненски марки. Изключително красиви гледки по пътя от кораба, всички от нашата групичка  препоръчваме круиза. След това пак едночасови завои, може би един ден ще свикна. 

В понеделник сутринта видяхме, че под колата има малка локвичка, но не течеше нищо, така че отидохме до етно селото Sirogojno, което ми хареса много повече от Дървенград (където ходих през август), решихме да пропуснем пещерата, но докато чакахме на бензиностанция, видяхме, че има теч от колата. Mинахме да видим къде е лифта, но ме достраша да се качим и да рискувам каквото тече да изтече и си тръгнахме за България по технически причини. 

Доста неориентирано тръгнахме, със сигурност програмата може да се оптимизира, но  пак се получи чуден уикенд. Меандрите и круиза бяха най - красивата част от нашия маршрут, не мога да кажа кое повече ми хареса. Лифта сигурно щеше да е с прекрасни гледки и той, но остана за друг път, така било писано... 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[MayaS]

@Ивайла чудесна тридневка. Благодаря за полезната информация. Записвам си го за следващ път.

[Вероника]

Един ден в каньона Матка.

Имахме две нощувки в Долна Матка и цял ден за каньона. 

Започнахме с около 1,5 ч. преход от моста до манастира Св. Никола Шишиньовски, насладихме се на гледките отгоре, пихме женска орехова ракия и след това около 30 -40 минути спускане до езерото. След това с удари по тенекията си извикахме лодка за разходка по каньона до пещерата Врело / с лодката около 25-30 минути, в пещерата също 25-30 минути/ До тук  беше много хубаво. 
След излизане от пещерата, лодката ни закара на отсрещния бряг и се върнахме по пътеката в  скалите, покрай реката- голяма тръпка беше! Изминахме я за около  2,5 часа. Насладихме се на каньона  от три гледни точки-от високо , по вода и покрай водата. Завършихме в кръчмата, разбира се. Горещо го препоръчвам за един уикенд, особено сега през есента!

[Nayden Bondzhev]

Стартирах уикенд в Ниш от кафана МЕЗЕ.

[jul]

Копирам се за миналогодишното пътуване до Крайова за коледния базар. Паркът е чуден, така че е подходящо не само по Коледа. 

 

Не знам защо не съм написала, но в Крайова тогава ни надраха колата /с ключ??/ на три елемента по цялата дължина. На ничие място не бяхме спрели, защото домакинът ни си премести колата, за да паркираме на неговото. Балкански истории, а не само светлини и базари, та да имате предвид. 

[master_of_germs]

В тридневна 1-3 март направихме с @mary_shery една спокойна уикенд забежка в Гърция със "синьо-зеленото водорасло"... което явно ще е последното пътуване, преди да се сбогуваме с него, щото служебните коли периодично ги подменят. Сега чакаме някакъв хибрид, пък дано с него личните километри се таксуват на някаква по-нормална цена от сегашните 22 ст./км...

 

Начало и край -София.

Нощувки: в ЛидИа,  до археологическия обект Филипи и в ЛивадЯ, до Бутковското езеро (Керкини). 

Посетихме още водната пещера, от която извира пека Ангитис, пещерата Алистрати и каньона на Ангитис в близост до нея. Разходихме се с лодка в Бутковското езеро и посетихме манастира в Акритохори над езерото.

При стегната организация може и само с едно нощувка да се направи, но ние бърза работа нямахме.

Всичко беше организирано буквално в последния момент, вечерта преди да тръгнем.

Разходи: по 25 евро на човек за всяка от двете нощувки. 

Две вечери в селски таверни за двама: 34 евро общо! (Това включително с моите бири)

Обядът в Акритохори преди да си тръгнем за София: 23 евро за двама ама пък ядохме от местния специалитет с биволско.

Вход за пещерата ангитис - 7 ивро на човек, за Алистрати, по 8 евро. При Олистрати има много истини сувенирчета, а за по 5 евро си взехме от по бурканче от местното легендарно сладко от маслини!

И в двете пещери раздават брошурки/листове с информация на български, понеже тидовете водят обиколките само на гръцки.

Във Филипи влязохме безплатно, понеже беше първа неделя на месеца. В Гърция на много места музеите имат безплатна първа неделя, но само в месеците от октомври до март.

Едночасова разходка с лодка в Бутковското езеро: 10 евро на човек.

 

Времето беше необичайно мрачно и облачно като за Гърция, но ни валя дъждхсамо за по-малко от час и то докато пътувахме с колата.

 

Пещерата Ангитис. Не е чак впечатляваща с красиви образувания, но е интересно изживяване да се разхождаш на сантиметри над подземна река 🙂

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В изходната зала има огромно воденично коЛеко, а точно преди нея имахме късмет да видим и спящо прилепче.

 

 

Хотел Лидия в едноименното село не отговори съвсем на очакванията ни. Бяхме го избрали, защото беше на пешеходно разстояние от музея на Филипи и буквално залепени за баптистерия, където Апостол Павел покръства св. Лидия. Първата християнка в Европа и първата християнска мъченица.

 

Та в хотела ни бяха подготвили стая с двойно легло, а бяхме резервирали с две единични. Смениха я, но новата стая беше студена и климатикът не проработи. Накрая ни ъпгрейднаха в четворна стая с климатик, а ни дадоха и радиатор.

По снимките в нета в хотела има едни лебеди, едни водни пространства... е, вода нямаше през март, а  лебед им беше останал само един и го гледаха като домашна патка, при това в твърде малка клетка... 😕

Препоръчаното от хотела ни заведение Синантиси в съседното село Кринидес за вечеря обаче се оказа добро попадение. Със скромен интериор, но евтини и обилни порции, които не можахме да доядем и си имахме от тях и за обяд на другия ден.

 

...следва...

[master_of_germs]

В хотела предлагаха закуска за 5 евро, която по-скоро не си струваше парите. Повече от половината гости в хотела бяха българи, нямаше как да не си проличи, нали всички бяхме сложили мартеници. 🙂 

 

Първо отидохме до музея на Филипи, който беше съвсем близо до Лидия, на няколко минути пеш. Там ни изненадата с информацията, че входът е безплатен. Отначало помислих ме, че е само за музея, но всъщност в тази първа неделя от месеца целият археологически обект беше с безплатен вход. Понеже бяхме дошли рано в музея бяхме съвсем сами, а после и при разкопките нямаше почти никого. Разгледахме всичко за около два часа в спокойно темп;  накрая вече почнаха да се събират доста хора и групи. Почна и музика и пред входа се струпаха множество млади и стари в различни костюми. Все пак беше сирни заговезни - ден за карнавали в целия християнски свят. Тъкмо да отидем да гледаме карнавал и заваля. Така че се прибрахме към колата и се отправихме към Алистрати. Докато стигнем до пещерата, дъждът се изваля.

 

Малко снимки от музея и от археологическия обект Филипи. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В предния пост забравих да спомена,  че в района около пещерата Ангитис имаше много пчелни кошери с интересен дизайн 🙂

 

 

[master_of_germs]

Винаги ми е било странно, когато някой магеланец (а не са един и двама такива) ми каже, че не обича пещери. Имам познати с крлаустрофобия и за тях е ясно. Ама иначе ми е непонятно. Ама, разни хора - разни магеланци. Ето, аз пък хич не си падам по плажовете, пък уж край море съм израснал... А може би пък точно заради това.

Но пещери обожавам. И все си викам, какво ли пък толкоз ново ще видя, и все ми харесва, във всяка нова пещера. Не знам в колко държави съм бил в пещери, над двайсет са. В Гърция допреди това пътуване не бях. Ама и да бях, това нямаше да промени възприятията ми. Алистрати е невероятно красива пещера! Не може да се сравни по мащаб с пещерите в Словения, като ли с тези в Азия, разбира се. Но като концентрация на красиви пещерни образувания бие всичко, което към виждал. Влиза се само с гид, но подходът е през дълъг, изкуствено прокопан тунел, осветен и равен. Изобщо и Ангитис, и Алистрати са равни, направени съвсем като за кашкавал-туристи. 

В края на тунела има поредица от две плъзгащи се врати, като шлюз. И като минеш през тях, просто ахваш. Защото директно попадаш в пещерна зала. Досега не съм бил в пещера, която да ме накара да зяпна от първия миг и да забравя да си затворя устата. Другото интересно е, че в пещерата има един робот, който пуска музика, разказва истории вместо екскурзовод и ходи с част от групите. С нас не поди, само разказа нещо, но повече си разказваше екскурзоводката. Понеже не вдяваме гръцки достатъчно (покрай много гръцки състуденти и впоследствие студенти и колеги съм се научил да поздравявам, да броя, да поръчвам, да знам имената на инфекциозните болести и други клинични диагнози, да говоря за времето и да псувам на гръцки, но само толкоз), та ни дадоха лист с информация на български и останахме в края на групата, която беше към тридесетина човека. Така можехме необезпокоявано да снимаме. Уж е забранено, така пишеше в листите, но никъде не видяхме забранителни знаци. Естествено, бяхме с изключени светкавици. 

Маршрутът е дълъг към километър и после връщането е хо същия път, няма друг изход за групите. 

Единственият недостатък беше скоростта на разглеждането.  Това само не ни хареса. Толкова бързо се движеше екскурзоводката и останалите след нея. То при такава скорост просто не воже да се насладиш истински на подземната красота. Затова и изостанахме с нашето си темпо. Може да сме пропуснали нещо от обясненията й, ама така и така не ги разбрахме.

Но в Алистрати има и доста по-различни образувания от само стандартните сталактити, сталагмити и сталактити. Все си мисля, че видяхме всичко, защото бяхме подготвени, къде да го търсим.

 

Пред пещерата има приятна градинка с беседки, магазини за сувенири и заведение. Сред тура си купихме магнитчета и сладко от маслини и седнахме на една беседка да си изядем за обяд останалото от предната вечеря. Събрахме си фенове цяло семейство котета, които дооблизаха остатъка от обяда ни 😄

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[master_of_germs]

От другата страна на сградата, където продават билетите за пещерата Алистрати, има портичка в оградата и оттам тръгва черно пътче към ждрелото на река Ангитис. След около 200 метра има жп спирка и жп прелез. Пресича се жп линията и от другата страна има пейки и беседка с гледка към ждрелото. Долу в ждрелото има метален пешеходен мост, до който стигнахме по изградена каменна пътека. Тя продължава и се изкачва до отсрещния ръб на каньона. Там някъде на асфалтово шосе има и автобусна спирка, но намам никаква представя кога и откъде минават рейсове.  Ние не се качихме на шосето, а продължихме по пътечка по копия ръб на ждрелото почти до селото в края на каньона на няколко километра. Първоначално си бяхме даже харесали един хотел "Фаранги" (ФАРАГГН, което на гръцки значи точно "ждрело") за нощувка,  но не ни пуснаха логистично в програмата. 

Върнахме се обратно през моста до жп прелез и продължихме по отсамния ръб на каньона около километър и половина до една скална ниша ("Орфеева пещера") където има древни петроглифи. По пътя има още няколко места с хубави гледки. 

Самите скални рисунки са много мънички и трудно се забелязват. Те са върху две доста излъскани скали и по никакъв начин не са предпазени. И са съвсем мънички, по-малки от длан без пръсти... Всеки може да отиде до тях безпрепятствно и за съжаление наоколо по стените има доста по-съвременни вандалски "петроглифи"...

Направихме си над два часа разходка и мина 17 ч, когато затваря пещерата Алистрати, така че на връщане цепихме леко напряко без пътека по влаковата линия примерно триста метра през пущинака, за да стигнем по-бързо обратно до паркинга.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[master_of_germs]

Пристигнахме вече по тъмно в района на Бутковското езеро (Керкини). Искахме да сме в езерото с лодка възможно най-рано сутринта, понеже тогава е най-голям шансът пелканите да се доближат до лодката или дори да кацнат на нея. Всъщност, лодкарите носят риба и логично, сутрин птиците са най-гладни. По-късно, ако идват повече групи, птиците вече губят интерес, като са се наяли добре. Нощувката ни беше в село Джума махала (на гръцки - ЛивадЯ), в Elysian apartments. Мястото беше съвсем ново, без никакви отзиви в букинг и се оказа, че ние наистина сме най-първите гости изобщо. Собственичката, с която активно комуникирахме (на английски) в booking.com, се оказа, че е българка, родом от Петрич, но от над 30 години живееща в Гърция. Силно препоръчваме мястото, едиствената (засега) оценка в букинг (10) е наша. Имаше само един кусур, за който ще напиша след малко. В гугъл мапс нещо адресът не излиза точния, закарва до една ферма по пътя извън селото. Но жената ни беше дала точни инструкции. Апартаментите  (два броя са) са на втория етаж на селска къща,на първия етаж е кафене и магазин за деликатеси, Има голяма кръгла светеща табела, няма как да се сбърка. Посрещна ни домакинята ни, обясни ни всичко кое къде. Беше ново, чисто, спретнато, топло. Потърсихме от нея съвет къде да вечеряме. Кафенето под нас не беш баш като за вечеря, по-скоро само някакви мезета. Тя ни рече да отидем в таверната срещу близката църква, ама изглеждаше неугледно отвън. Отидохме до центъра, където имаше добре изглеждащо заведение, но беше претъпкано догоре. Цялото село се беше събрало там. Причината: имаше мач по тележизията и всички искаха да гледат на голям екран. Пък и играеше ПАОК, в северна Гърция мисля, че ПАОК са отборът с най-много фенове. И така върнахме се до таверната при църквата, даже попитахме да се уверим, че е точно тя. Ами тя беше. Класическа селска кръчмица, като от едно време. Няколко маси с бели покривки, печка на дърва в средата, и върху нея няколко местни чичовци си сгряваша ципуро. Всички ни поздравиха, единият даже поназнайваше български. Кръчмарката - не, но с жестове се разбрахме. Меню нямаше, но все пак няма как да не знаем, що е то сувлаки, дзадзики, патата тиганита. Проблемът на такива места е, че не знаеш какъв ще е грамажът. ТА си поръчахме по една порция, която включваше шишче, пържени картофки и дзадзики, а и биричка за мене. После решихме, че още ни се дояжда и си поеръчахме още една порция, за двамата общо. Накрая попитах за нещо сладко за десерт (все пак колкото за толкова гръцки думички знам покрай студентите си). Жената се завайка, че сладките неща са им свършили, пък нали беше заговезни и от другия ден почваха постите. и тогава единствената друга женица в кръчмата (освен кръчмарката и @mary_shery, де, излезе и донесе от вкъщи една кутия пастички, да почерпи всички.

Така. За всичкото това двамата с @mary_shery платихме общо цифром и словом 12 (дванадесет) евро! 😉

 

После в къщата се изкъпах, преди да си легна на дивана във всекидневната, че да може @mary_shery да заспи преди мене в спалнята и да не ме чува, как хъркам 😄

Бутковското езеро може да е известно с пеликаните и фламингата си, но това не значи, че няма и всякакви други птици. Е, или под нашата стряха, или нейде съвсем в близост се оказа, че има кукумявка. През нощта вече си кряскаше с типично пронизително кукумаякане. ТА заспах сигурно чак след един и половина, но важното е, че поне шофорката ми се наспа добре 😉

 

Домакинката ни беше уговорила сутринта да ни чакат на кейовете след селото Керкини (Бутково), и знаехме, че първата лодка ще е в 10 часа. Самата ни хазяйка пък работеше във фурната в село Керкини и сутринта, след като напуснахме апартамента, първо я навестихме във фурната за последни напътствия, а тя пък ни беше изпекла за подарък по един вкусен домашен хляб. НА кейчето има два фургона - заведения, които тъкмо отваряха. И няколко лодки на брега, но не изглеждаше да има някой от лодкарите. Момччето от заведението ни каза, че цената за разходка с лодка е поне 60 евро, така че по-скоро да чакаме да се събере група. А гърците не си падат по ранното ставане, на което сме научени много от магеланците. Е, след около половин час дойде един човек, Василиос, пита ни дали чакаме за лодка и ни рече, че след две минути пристига групичка от осем гърци и ще влезем в лодката с тях, като цената беше по 10 евро на човек. Лодкарят взе една торба с примерно 20-30 едрички риби и потеглихме. Спътниците ни бяха две семейства от Лариса с по две деца. Ние обаче седнахме на най-хубавите места, на открито. В началото пекиланите кръжаха високо, но след няма и пет минути се скуснаха около лодката, примамени от хвърлените рибки. Не дойдоха много пеликани, общо 5 птици, но достатъчно да направим хубава фотосесия, И ни следваща през цялото време, около един час. В плитчините в средата и по към другия край на езерото имаше и ято розови фламинга, но те са много по-плашливи и не допускат хора в близост, така че свестни снимки с телефон нямам. Когато се върнахме на кея, хората вече се бяха разбудули и цареше оживление, продаваха се сувенирчета и хвърчила. Първият ден на великденските пости е официално почивен ден в гърция и съвпадаше и с нашия трети март. Така че около езерото закипя от живот. Времето, за разлика от предишните дни, беше хубахо и всички бяха наизлязли. Стотици хора пускаха хвърчила. Такова нещо не мислех, че ще видя нейде на Балканите, последно в Узбекистан гледахме много хвърчила преди няколко години... Бавно обиколихме с колата цялото езеро, като спирахме на всички възможни погледни места.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

По-младите пеликани имат жълти клюнове, а колкото по-взрастни, толкова по-наситено оранжево-червени

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[master_of_germs]

След като наобиколихме отвсякъде Бутковското езеро, се качихме до манастира над село  Дервент (на гръцки - Акритохори). Самият манстир е красив, макар и да тече ремонт.

 

 

 

 

 

 

 

Малко над манастира, накрая на асфалтирания път в полите на Беласица (Велес, на гръцки) има малко изкуствено езерце, откъдето има много хубава панорама с отражения. И към цялото Бутковско езеро с планинските ридове от другата му страна, и към самата Беласица, чиито върхиве бяха заснежени, но основно в облаци.

 

 

 

 

 

 

После хапнахме от местния специалитет с биволско месо в таверните в Акритохори. Там беше чувствително по-скъпо, отколкото в нашата си таверничка в Ливадя.

 

За финал спряхме да си купим пчелен мед в Кресненското дефиле. Беше националния ни празник и се бяха постарали с украсата на дефилето. Ами за три много лежерни дни, това беше от нас. 🙂

 

[EmchoStefanov]

16 hours ago, master_of_germs said:

След като наобиколихме отвсякъде Бутковското езеро, се качихме до манастира над село  Дервент (на гръцки - Акритохори). Самият манстир е красив, макар и да тече ремонт.

 

 

 

 

 

 

 

Малко над манастира, накрая на асфалтирания път в полите на Беласица (Велес, на гръцки) има малко изкуствено езерце, откъдето има много хубава панорама с отражения. И към цялото Бутковско езеро с планинските ридове от другата му страна, и към самата Беласица, чиито върхиве бяха заснежени, но основно в облаци.

 

 

 

 

 

 

После хапнахме от местния специалитет с биволско месо в таверните в Акритохори. Там беше чувствително по-скъпо, отколкото в нашата си таверничка в Ливадя.

 

За финал спряхме да си купим пчелен мед в Кресненското дефиле. Беше националния ни празник и се бяха постарали с украсата на дефилето. Ами за три много лежерни дни, това беше от нас. 🙂

 

Много хубаво

[jul]

Понеже за нас от Пловдив Румъния идва всякак далечна, доста малко сме я обикаляли, сравнено с другите съседи. Сега евентуално ще се отворят 3 нощувки, като за първата наложително стартираме късно, така че спим принудително в района на Варна. Въпросът е за другите 2. Задължително е крайбрежието, а ако може някак да се съчетае с 2-3 часа по делтата на Дунав.... 

@ДиянаВ,/ не се сещам кой още потенциално да тагна/ жокери?