дневник Китай - две седмици в Поднебесната империя

[Mary]

 

Китай винаги е имал притегателна сила за мен, но едва сега се подреди в редицата на посетени държави.

Сигурна съм, че тук има много хора, които знаят повече от мен за Китай, имат по-голям опит, посетили са много повече места там, но аз ще напиша моята гледна точка с идеята да е полезно за тези, които ще тръгнат в тази посока за първи път.

Може би не е най-добрата програма, може би има още какво да се включи, или какво да се изключи - за всеки това е индивидуално, затова аз харесвам всяко място, което видяхме. Опитахме се за ограниченото време, което имаме, да видим максимума по наш вкус.

Китай ме изненада много и то в положителен аспект. Може и да не е за вярване, но чистотата навсякъде в Китай е забележителна. Хората разбира се са много и навсякъде, но навсякъде по света вече е препълнено с туристи, тук основно местни си бяха.

Надявам се като разказвам за отделните дни да включвам и думи по тази тема.

 

 

Започвам с практическа информация.

 

Полети с Qatar Airways:

София - Доха - Пекин

Шанхай - Доха - София

 

Виза

За Китай българските граждани имат нужда от виза. Издава се от посолството в София, отнема една седмица за обикновена поръчка.

Сайт.

Полезна информация за визата. За туристическа виза не е необходима покана, но трябва да покажете план за пътуването, резервирани хотели, вътрешни полети или влакове, билет за отиване и връщане. Не е нещо сложно, но си е бумащина. Не може да подавате документи за виза за повече от три месеца преди пътуването. Паспорта с готовата виза може да се получи и по куриер.

 

Преходник

Ползват тип US контакти. Има нужда от преходник, макар в повечето хотели да има комбинирани контакти, които се ползват направо с нашия стандарт. Съветвам да си предвидите и някакъв разклонител, защото в по-малките хотели обикновено има само по един контакт около леглото.

Пари, валута

Предварително ми беше ясно, че банковите ми карти на малко места могат да бъдат използвани за плащане - основно в големи хотели.

Най-разпростанените начини за разплащане в Китай са чрез приложенията Alipay и WeChat. Регистрацията във второто си има особености, но  Alipay е много лесно за употреба и няма някакви особени изисквания.

С тези приложения може да се плаща буквално навсякъде от улична сергия до лъскав мол, разбира се в хотелите и ресторантите също могат да се ползват.  Необходим е нет, за да може да се плаща с приложение.

Плащане в брой - също е възможно на много места. Китайски юани си купих от Никар на Гладстон. Бях взела съвсем малко, колкото да има за спешни нужди. Два пъти се наложи да платим в брой - в един автобус и на една сергия.

 

Транспорт

Trip.com - пръв помощник в закупуването на всякакви билети.

Самолети(вътрешни полети) - имахме два вътрешни полета. Първият бяхме купили предварително, втория купихме на място ден-два преди полета.

 

Влакове - билетите за влаковете се пускат 7-10 дни преди деня за ползване. За някои влакове билетите свършват мигновено - скоростни влакове по търсени направления, нощни влакове, влакове, които са редки за дадено населено място. Влизането в гарите също е след проверка на багажа и на паспорта. Въпреки, че ползвахме агенция за купуването на билетите за влак, не можаха да ни купят билети за някои влакове, а за други получавахме билетите след като вече сме променили маршрута поради липса на билет. През Трип може да се купуват билети и съответно анулират до два часа преди часа на потегляне срещу малка такса. Може и да се заявите в листа на чакащи за конкретен влак и ако се освободи място, да го купите. Ние предпочитахме да пътуваме във влаковете в пава класа, когато имаше билети за нея - по-просторно е, по-удобно и комфортно. Веднъж пробвахме и бизнес класата - ами ... друго ниво е, но няколко пъти по-скъпа.

 

Автобуси - плащането в тях е с Алипей или в брой(не навсякъде искат в брой), затова е добре всеки пътуващ да си има собствено приложение.

 

DiDi - нещо като Uber - лесно за ползване, плащане през Алипей, доста по-евтино от такситата. Ние го ползвахме направо през приложението на Алипей.

 

Метро - на всяка метростанция има машини за билети. Купуването е лесно, плащането с Алипей. Местните си имат някакви карти в телефоните, но ние си плащахме на машинките. Може да се плаща и в брой. Ние плащахме с Алипей.

При всяко влизане в метрото се минава секюрити проверка на багажа, а хората минават през рамка.

Ето такъв тип са автоматите:

 

 

Навсякъде има версия на английски.

От екрана избираш линията, спирката и брой хора. Хубаво е преди да застанете на машинката да се проверили за коя линия и съответно спирка сте. Карти на метрото има в нета и е задължително да си свалите за градовете, където ще го ползвате. За съжаление не съм снимала по-подробно като избереш линия какво се показва на екрана, но е доста лесно за употреба.

 

 

Интернет, сим-карти, vpn

Аз ползвах карта на Airalo - нямах нужда от Vpn, макар да си бях свалила такъв.

Wi-Fi от хотелите не върши работа за сайтове, с които ние сме свикнали(Гугъл, Фейсбук и т.н) без да ползвате Vpn. Реално обаче само в Пекин успяхме да ползваме хотелския нет с Vpn. Навсякъде после беше невъзможно, но не знам защо. Влзам в нета, но Vpn-а непрекъснато губеше връзката и реално уж влизаш в сайтовете, но не можеш да ги ползваш. Та почти цялото време си изкарах на мобилен нет от Airalo без включен  Vpn. За две седмици изразходвах около 7-8ГБ.

 

Език

Подгответе се за боравене с преводача и се осъвършенствайте предварително - свалете си офлайн китайски и английски в преводача. Още от летището на информация ще ви запознаят с местно устройство за превод, ама го няма навсякъде. Ползват телефоните си тези, които имат представа как се ползва говорим преводач. С писане и превод от китайски направо нищо не се разбира. Превод от английски на китайски е по-добре от превод от български, но и от двата езика не се превеждат смислено цели изречения. Разделяйте нещото, което искате да кажете на по-прости съставни части.

На повечето места английският е мираж, включително и елементарни думи. Шофьорите на Диди също не казват и дума на английски.

Веселбата е голяма и забава дебне отвсякъде.

 

Разпределение на дните:

3 нощувки в Beijing - Inner Mongolia Grand Hotel - отличен хотел, добро разположение.

1 нощувка в Xian - Campanile Xi'an Bell Tower - добро разположение

2 нощувки в Yangshuo - Li River Resort - хубав хотел. Реално е извън населеното място и пеша не можеш да отидеш никъде.

3 нощувки на круиз Yangtze River Cruise - кораб Yangtze Gold 8 - не е най-добрият избор на кораб, но изживяването е добро.

2 нощувки в област Zhangjiajie и по-точно Wulingyuan - Mountain View Guesthouse - добро разположение, близо до вхада за парка

1 извънпланова нощувка в Hangzhou - Hangzhou Lanshe hotel - уж до гарата, ама не съвсем. Заради липса на превоз се отклонихме.

1 нощувка в Huangshan - Cheng Jin Hotel - удобен хотел точно до входа за парка.

1 нощувка в Shanghai  - Central Hotel Shanghai - отличен хотел, добро разположение, абе отъркахме се в лукса последния ден.

 

 

Може би забравям нещо за този пост, но ако се сетя или вие ме подсетите, ще допълня.

 

Следва ...

[lyusi]

Благодаря за подробната информация, @Mary! Супер полезна ми е. Ще следя с интерес.

[Mary]

Време е да поемам по китайските пътеки.

Самолетът вече ни чака и приключението започва.

 

 

Не бях летяла с катарците отпреди пандемичните времена и очаквах това, което вече ми е познато. Не беше точно така - за мен има голям спад в нивото им. Като започнем от обслужването, храната и стигнем до автобусите на летището в Доха - и при четирите ми полета ни довеждаха/отвеждаха до самолета с автобуси. И ако от/за София е малък самолет и някак все ми се вижда, че София не е в челните места по редовни клиенти, то за Пекин и Шанхай летят големи самолети, много пътници и ... пак същото до и от полетите с автобуси. Вероятно поемат много повече полети, отколкото летището може да обслужи или кой знае какво друго, но е доста неприятно цялото това чакане + излизане в 40-градусовата жега на летището в Доха, дългото пътуване с автобус с много хора около теб. На летището в Доха ми направи впечатление, че работат почти само африканци.

Всичките ми 4 полета бяха пълни на 99% . Един процент оставям за невидяни от мен празни места, но може би е имало такива.

Чакането в Доха уплътних в лаунджа - и там са назад нещата, а хората мераклии да влязат много. Особено навръщане се виеше опашка долу пред ескалатора, в салона нямаше места, а яденето се свежда до - някаква паста, супа и малки чашки с предястия.

 

След това лирично отклонение продължавам към Пекин.

Кацнахме навреме, излезнахме на ръкав от самолета и се отправихме към паспорт контрол. Сравнително бързо минахме - проверяват визата и слагат печат.

И ето ни в Китай. Още в първия момент, разбрахме че сме шматки - бяхме проверили транспорта от летище Beijing Capital International Airport, а реално кацахме на Beijing Daxing International Airport - ами много се смяхме, но за мен всички летища по света си приличат, както и стигането от тях до града, та все тази и тук ни трябва влак + метро. Пътувахме само с ръчен багаж, което ни беше голям плюс в последващите дни с много транспорт и много влачене на багаж.

Ориентирахме се къде е влака и с кое метро сменяме, за да стигнем до хотела ни.

 

Слагам тук и картата за метро, която ползвах - Subway-Beijing.pdf

 

И стана време да се запознаем с особеностите на китайската система. Предварително бяхме прочели, че има тридневни карти за транспорт в Пекин. Може и да има, но не са за туристи. Мъчихме се на една машинка, не стана нищо и се отправихме към гишето за информация за транспорта.

- Добър ден

- Добър ден

- Говорите ли ангийски

- Малко

- Търсим тридневни карти за транспорт

- Момент. (Взима машинката за превод и говори в нея)

Стана ясно, че нито младежа разбира какво го питаме, нито ние какво ни отговаря. Зад нас се заформи голяма опашка. Май и на китайците им беше трудно...

Разбрахме, че има някаква карта, в която можем да зареждаме пари и по-лесния вариант, да си купуваме отделни билети.

След няколко говорения в машинката ту от младежа, ту от нас, решихме да си вземем билети за първия влак-ескпрес и да му мислим по въпроса с картата за метро на другата спирка. Речено-сторено. Взехме билети, минахме проверка на багажа и вече сме в експреса. Хубав, нов влак, с много седящи места. Ние стояхме прави, че още не внимавахме за бързината.

На спирката на метрото, пак се пробвахме на информация, пак останахме неразбрани и се отправихме към машинките за еднократни билетчета.

Елементарно е да се ползват тези машини, но на големите метростанции се налага да изчакаш за свободна машинка. Избираш от менюто английската версия, отгоре на екрана избираш линията, която ти трябва( може да не минава през същата станция линията, а там където ще слезеш, като може да се наложи да смениш 2-3 линии на метрото, но купуваш един билет), в ляво на екрана избираш брой хора и плащаш - може в брой, може с Алипей, сигурно може и с техни карти. Билета го пазите, защото ще ви трябва, за да излезете от станцията, където слизате - пъха се в отворче отпред на машинката/въртележка и тя се отваря, за да минете. Билета си остава в машината. Без билет няма как да излезете. 

Споменах вече за проверките на багажа - на абсолютно всяка метростанция, гара, автогара, ви проверяват багажа, минава скенер и вие минавате през портал за проверка. Не само обемните багажи проверяват, а и дамските чанти. Ние не сме имали проблем с нищо от багажа ни. Винаги сме минавали без нищо да писука.

Вътре в метрото има светещи табели с маршрута - движи се светлинка към коя станция пътувате, къде си и т.н. Има линии, където тази табела не е светеща, но пак изписват следващата спирка на някое табло вътре. Съобщават и гласово на китайски и английски.

На самите спирки, където се качвате във влака, също има табла, където е показана посоката на движение. Всички метроспирки са с ел.врати, които се отварят, като дойде влака.

 

 

Стигаме нашата станция и проверявам от кой изход трябва да излезем - винаго го правете, ако не искате да обикаляте много навън по кръстовищата.

В maps.me са нанесени всички входове/изходи на метростанциите, а вътре в тях има табели накъде кой изход е.

Като за сефте, бързо се ориентираме кой ни е изхода и смело се отправяме натам, стигаме го и ... ни се иска да се върнем. Ха ха - да не забравяме, че макар и с ръчен багаж, то освен куфара, имаме и по една раница. Ами това ни бил късмета, точно на нашия изход, няма ескалатор, нито асансьор.

 

 

Едната стълба беше това, а имаше и още една. Нарамихме багажа и бързаме, че Пекин ни очаква.

Веднага след стълбите ни посрещна чудна композиция:

 

 

Зебри сме виждали, значи е ред на пандите.

Хотелът ни е недалече, времето напредва, затова даваме крачка и след минутки сме във фоайето на хотела, където ни посреща тази картинка:

 

 

Приемам като знак, че хотелът ни се казва "Монголия", а вътре ни посреща и монголска музика. Да видим кога ще е.

 

От стаята ни също имаше хубава гледка:

 

 

Още едно лирично отклонение ще направя. Много често в тоалетните може да се види това:

 

 

Поставка за телефон, редом с тоалетната хартия.

Още в тоалетните на летището ми направиха впечатление изричните надписи(не съм ги снимала) да не си забравите телефона в тоалетната. Та същите поставки има понякога и в обществени тоалетни.

Освежихме се много бързо и хукнахме навън. След многото стълби на най-близкия вход на видяната метростанция, решихме този път да пробваме другата - хотелът ни беше почти по средата между две метростанции. С другата извадихме късмет - ескалатори на всяко ниво. Като цяло повечето метростанции са с голяма дълбочина, а когато има повече от една линия, едната е съвсем дълбоко - и на тази метростнация беше така - едната линия с два кратки ескалатора, другата с много път и много ескалатори.

 

 

Първата ни цел беше Храмът на небето - и пак нямахме никаква предварителна подготовка - бяхме решили, че това е храм, който е в парк със свободен достъп за разглеждане отвън. Е, в Китай повечето паркове са с такса за влизане, както беше и този. Навън вече беше тъмно и се зачудихме дали изобщо да влизаме, но решихме да видим какво представлява китайски парк по тъмно. Вход 15 юана на човек - това е само за парка. Храмът вече беше затворен, та нито сме влизали, нито знам цената.

Какво да кажа - пълно беше с народ и в тъмния парк. Ето какво видяхме:

 

 

 

 

Сигурно е красив и по светло, но в тъмното беше като бижу, светещо отдалече. Пълно беше с хора, които са дошли да се снимат.

 

 

Пребродихме част от парка в тъмнината, излезнахме от другата страна на парка и поехме към Dashilan Street. Решихме да стигнем до там пеша и минахме през интересен район - мисля е пазар през деня, но сега нямаше сергии, само много малки ресторантчета и малко магазинчета и сергии с улична храна:

 

 

 

Решихме, че това не е нашето ядене и продължихме към целта Dashilan Street. По път видяхме един от пекинските театри:

 

 

Още с пристигането ни на Dashilan Street се озовахме пред известно заведение:

 

 

Понеже скоро затваряха, решихме веднага да седнем и да опитаме прословутата пекинска патица, гарнирана с бира.

 

         

 

Все още имаше клиенти вътре, но ни предупредиха, че съвсем скоро затварят.

 

 

Ето избора ни:

 

 

 

Много беше вкусно, и направо ометохме всичко от чиниите. От околните маси с интерес ни наблюдаваха как ще се справим с клечките - това се повтаряше навсякъде из Китай. Ето и как изглежда сметка в китайски ресторант - тук поне има цени, но сме получавали и сметка само с написани неща на китайски:

 

 

Доволно преяли започнахме разходката по тази известна улица, пълна със заведения и магазини, сергии с храна и други шарении.

 

 

 

 

 

 

Приятно място за разходка и хапване е Dashilan Street. 

 

Походихме по улицата и когато решихме вече да се прибираме, видяхме че наоколо няма метро, затова беше време за първата ни среща с Диди.

Застанахме на по-голям път и извикахме кола - винаги много бързо си намирахме коли, но често не ни намираха на точното място по локализацията. Още първия път го търсихме къде е спрял - намерихме го и се натоварихме. Ето го и първия ни шофьор, разбира се мълчалив, че не вдяваме китайски:

 

 

През цялото пътуване се возихме на голямо разнообразие от коли, които никога не съм предполагала, че съществуват. Непознати китайски марки за мен, повечето са бели. Когато бяха с различен цвят, почти никога не познавахме колите от далече - пише жълта/златна, а идва сива с някакъв блясък. Голяма забава си е.

Плащането мислехме, че трябва да е веднага, но доста от шофьорите си тръгват и не чакат да видят реално, че сме платили. Вероятно си имат някаква защите от некоректни клиенти, ако изобщо може да има такива.

По софийско време още беше рано, но ако искахме да сме адекватни на другия ден, беше време да се отправим към леглата. Първият ден все още не бяхме уморени, но по-натам заспивахме рано-рано още щом се озовем в чистите легла. Ох, вмятам тук, че навсякъде по хотелите чаршафите бяха с невероятно качество - чисти, меки, уханни. Абсолютно навсякъде беше така.

 

Следва ...

[Mary]

Продължавам с ден в Пекин.

Първа точка от плана - Забраненият град. Билети се купуват 7 дни по-рано и свършват за минути, особено ако е празник или почивен ден - при нас беше неделя.

Продават два слота - сутрешен и следобеден. Ние взехме за сутрешния.

Сутринта започнахме да се чудим от коя спирка на метрото за подходим към Забранения град. И финално решихме да слезем на площад Тянмън(Qianmen), да минем през площада, да снимаме отвън мавзолея на Мао Дзедун и от там да подходим към Забранения град. Давам за ориентир някаква спирка, която не е обозначена за метрото, но Гугъл в Китай не е добра идея, защото повечето неща просто липсват в него.

На пръв поглед не виждахме нищо лошо в този план, докато не слязохме от метрото и попаднахме в Параграф 22 - всички преки изходи към площада са затворени. Наложи се да обикаляме поне половин час и да се редим на опашки за влизане още половин час, за да се доберем до площада - като стигнахме там, вече не ми се и снимаше, но придобих друга представа за опашки и наличие на хора на едно място. На снимката е вече последния напън за влизане, където ти проверяват паспорта/билета, багажа и дори отварят бутилките с вода.

 

 

Абсолютен кошмар беше от народ - всякакви варианти от самостоятелно дошли хора, през организирани групи от ученици, до баби и всички те се редят на огромни опашки за да влязат в музея. Имаше празнично облечени, имаше в национални дрехи, имаше цели огромни групи с еднакви дрехи и шапки, имаше много китайски знамена в ръце и дори по лицата. Както видяхме, култът все още съществува. 

Въпреки, че ние не бяхме за музея, пак се наложи да обикаляме и да чакаме, за да можем да направим няколко снимки. Не съм сигурна, че си струваше, но нямам и представа как е било на другите спирки на метрото.

Дори и на огромния площад си личат тълпите от хора:

 

 

Някои са седнали по земята, имаше и полегнали, с багажи всякакви - направо ми се взе акъла:

 

 

Както писах празничната украса на хората и навсякъде:

 

       

 

Да спомена и камерите - те са навсякъде в Китай. Сниман си милиони пъти и навсякъде. На площад Тянмън разбира се има камери в изобилие на всеки стълб по много:

 

 

Ето и портата Zhengyangmen, през която блажино си представях, че минаваме и влизаме на площада:

 

 

Щастливците, които вече са се поклонили на Мао и излизат от музея/мавзолея, а поашките за него също бяха огромни - те са завити на площада на няколко места в зависимост от часа на влизане. Та ако някой планира да влиза вътре, да си провери къде точно трябва да се подреди в указаното време:

 

 

Вече доста закъсняахме от предварителния ни времеви план, затова поснимахме малко по площада, където има много интересни хора:

 

 

 

И се отправихме към южната порта на Забранения град:

 

 

Да не си помислите, че тук опашките свършиха?!

 

 

В Китай нищо не става без опашка, ама нищо! Докато чакахме си снимахме облечените красиво момичета и огромните порти:

 

        

 

И вече добрали се до първия двор, някак усетихме простора, защото хората се разпръскваха в различни посоки и струпвания имаше пред сградите. Настилката на двора е оставена в оригиналния си вид и навсякъде има предупреждения да се внимава, както имаше надписи и на почти всяка сълба, но пак видях хора да се препъват, гледайки си в телефоните и снимайки.

 

 

 

 

Забранения град има огромна територия и обикалянето му отнема много време, ако си решил да надникнеш навсякъде.

Площ от 180 акра го прави един от най-големите дворци в света(с големина 80 футболни игрища)

Има 99 999 стаи – 9 се счита за изключително щастливо число в китайската култура, символизиращо дълголетието и вечността. Фолклорът казва, че Небесният храм има 10000 стаи и Забранения град не може да ги надвишава.

Сградите са много красиви, покривите с извитети си и орнаментирани краища са много фотогенични:

 

 

 

 

Стената с девет дракона

Състои се от 270 плочки, издълбани с девет извиващи се дракона, носещи се сред облаците над вълните, всеки отделен от планински скали. Паното по различни начини загатва числата пет и девет, които в китайската култура символизират властта на императорите. Това е един от трите най-известни Девет драконови екрана в Китай:

 

 

Посетихме и Залата с часовниците, където имаше изложени разнообразни модели:

 

 

Както и залата със скъпоценностите, където беше такава бутаница, че излязох възможно най-бързо, щракайки няколко експоната, около които изобщо можех да протегна ръка към стъклото, че повечето пъти дори не виждах какво има изложено от тълпата народ.

 

 

Редуваха се сгради след сгради, а аз вече бях омаломощена от всичкия народ наоколо и копнеех само да излезем от там, за да си поема дълбоко въздух.

 

 

 

 

И ето вече сме навън, вървейки пеша покрай рова в посока поредната метростанция и нова зебележителност.

 

 

Минаваме покрай езерото Beihai, както вече писах, свободен достъп по дапроке и подобни няма - плащаш вход и тогава влизаш. Ние нямахме време за това езеро, затова го снимахме само от моста и продължихме:

 

 

Минахме покрай библиотеката:

 

 

Взехме метрото до спирка Beigongmen, откъдето влязохме в двора на Летния дворец - явно ни е бил малко народа досега, та дойдохме за нова порция, но пък имаше и интересни хора наоколо:

 

 

В самият дворец не влизахме - времето беше напреднало, откъдето се виждаше част от него имаше ремонт, а и не ни се бъхтеше по баира, за да влезем и излезем, че затваряха скоро:

 

 

Разходихме се из парка, видяхме касиви места там:

 

 

 

 

 

И стигнахме до брега на Kunming Lake, някъде ето тук, откъдето се откриваше чудесна панорама към двореца, пагодата и езерото.

 

 

 

 

Наснимахме се, погледахме красотата наоколо и решихме, че е време за тръгване. Избрахме да излезем от друг изход и да се отправим към метростанцията някъде тук. Така избегнахме голямата обиколка отново през парка на двореца и стигнахме доста бързо до метрото. Отвън имаше и рикши, готови да откарат уморените посетители до спирката на метрото. Казваха, че струват 5 пари, по реално искаха 50, които не им дадохме, а набързо стигнахме пеша.

 

 

Следващата ни цел беше Prince Gong Mansion, но вече беше затворено, та си взехме Диди и се прибрахме в хотела.

Така приключи първия ни цял ден в Пекин - огромен град, пътувахме дълго с метро, срещнахме поне милион хора по забележителностите и в края на деня бяхме без сили, мечтаещи за душ и легло.

 

Следва...

[Mary]

Сигурно има и други като мен, които като чуят Китай на първо място им изниква мисълта за Великата китайска стена.

Очаквах с нетърпение този ден, но денят не ни очакваше нас с нетърпение, а с нещо друго:

 

 

Дъжд, вятър и мъгла... Но нямаме повече дни в Пекин, затова приготвяме раниците и тръгваме с надеждата времето да се пооправи и поне видимост да има.

Предварително бяхме избрали кой район на стената ще видим, защото има различни места с различни гледки и опции за придвижване.

Та нашият избор беше Mutianyu.

 

Великата стена е построена в шест области в Пекин, образувайки форма на полуокръжност и служи за защита на града. Има дължина около 391 мили. Ремонтираната част е само 18 мили, като известните участъци от Великата китайска стена около Пекин са: Бадалин, Мутианю, Дзиншанлин, Симатай и Дзианкоу.

 

 

Великата стена Мутианю е една от най-добре запазените и най-известните секции на Великата стена. Разположен на 65 километра северно от самия град Пекин, тази част има спираща дъха природа, много зеленине наоколо и прекрасни гледки, заради което я избрахме и ние.

Разгледах подробно картата на тази част от стената и направих план. Да се изкачим нагоре с лифта, да походим в едната посока, после в другата посока и да слезем по стълбите или с шейните от кула №6. Ето и картата, по която правех сметки.

 

 

 

Сега за реализацията.

Спънахме се още на първата точка с автобуса от Dongzhimen до Mutianyu. В билета ни имаше включен шатъл + лифт. Ние наивно решаваме, че това е шатъл от Пекин.

Не, в билетите няма включен превоз от Пекин, освен ако не сте закупили цял тур през някоя агенция на висока цена.

Помотахме са на Dongzhimen, което е цяла автогара. Поради езиковата бариера много трудно разбрахме какво ни предстои, заради противоречивите отговори, които получавахме. В очакване на автобус загубихме поне един час там. В крайна сметка се качихме на градски автобус №916, който ни казаха, че е за там - забавихме се още, понеже този градски автобус спираше на вяска спирка в няколко града/предградия. Забравиха обаче да уточнят, че не е баш за Mutianyu, а за градче наблизо - Huairou. Беше много смешно като гледам в навигацията как автобусът се готви да завие в друга посока, а почти всички слязоха на предишната спирка, откъдето е трябвало да вземем още един автобус - някой от следните:  h23, h24, h35 или h36. Още по-смешното е, че това ми е в записките, но не го смятам като нашия вариант за пътуване и не му обръщам внимание, докато не слязохме на абсолютно неизвестно ни място, откъдето си нямахме представа кой автобус да търсим. Повикахме си ДиДи и за 32 юана ни откара до посетителския център в Mutianyu.

Не правете като нас, а предварително си проверете подробно превоза до частта, която си изберете за посещение. Навръщане си избрахме директен автобус за 30 юана на човек до Dongzhimen в Пекин. По-евтино е с градския транспорт, но се губи много време, защото автобусът спира много често.

Ето вариантите за стигане до Mutianyu от Пекин:

 Вариант 1: Тръгване на туристическата автобусна линия Mubus
Dongzhimen: 8:30 на автогара Dongzhimen; 16:00 от Мутианю
Продължителност: 1.5 - 2 часа
Билет: CNY30 за еднократно пътуване

 Вариант 2: Туристическа автобусна линия
Qianmen Отпътуване: 6:30 - 10:00 от Qianmen; 13:00 - 16:00 от Мутианю
Продължителност: 2 часа
Билет: CNY60 за пътуване

Вариант 3: Туристическа автобусна линия
Сихуей Тръгване: 8:00 от автогара Сихуей; 14:50 от Великата стена
на Мутианю Продължителност: 2 часа
Билет: CNY60 за двупосочно пътуване

 Вариант 4: Автобусна линия 916 Express + h23, h24, h35 или h36
Заминаване: 916 Експрес: 05:50 - 20:00 часа от Dongzhimen; 04:30 - 18:50 от Huairou North Avenue
Продължителност: 2 - 2,5 часа
Интервал: 916 Експрес: 10-30 минути; H автобусите са много.
Билет: CNY16

 

Загубихме доста време в лутаниците около транспорта, но не съжалявахме - времето беше все така мрачно и дъждовно и надеждата ни беше с напредването на деня да се пооправи. Ние се бяхме подготвили де - дъждобрани, якета, чадъри ... нагласихме си по една тежка раница, все едно на няколкодневен преход отиваме. Излишно беше, защото марак и мрачно, беше доста топло и разбира се влажно - всеки грам отгоре се усещаше на гърба.

Както и да е, стигнахме най-накрая зо целта:

 

 

 

Питахме в посетителския център за шатъла и разбрахме грешката си - шатълът е там на място и вози до началната станция на лифта, който ще ползва лифт.

Намерихме си и автобусите за връщането, та спокойни се качихме на шатъла и съответна на лифта.

 

 

Времето ли?! Все такова си е, но поне нещо се виждаше от лифта:

 

 

 

Слезнахме на кула 14 и решихме първо да се поснимаме, докато не сме плувнали в пот от товара и влагата. Речено-сторено.

 

 

 

След малко обаче забелязахме, че видимостта драстично намаля.

 

 

Тръгнахме в едната посока и то почти нищо не се вижда:

 

 

Тръгнахме и в другата посока - там същото:

 

 

Помотахме се по стената, съжалихме за късмета, който ни се падна и увесили носове след известно време си тръгнахме към Пекин. Плановете ми за обиколка остават за друг път, заедно с надеждата за хубаво време, което да се струва стотиците стъпала, които има по маршрута.

Видахме някаква миниатюрна част от Китайската стена, стъпихме и походихме по нея, но не изпитах удовлетворението, което исках. Дано имам и следващ шанс.

 

Метнахме се на шатъла за Пекин, че и там имахме още отбелязани неща за разглеждане, но предвид времето за придвижване не успяхме с плановете.

Lama Temple - не пускат вече посетители, само излизат вече влязлите:

 

 

Beijing Temple of Confucius - не работи в понеделник, а няма и как да се надникне в двора даже - снимаката е на порта на улицата пред входа:

 

 

Последваха Bell Tower and Drum Tower - намират се от двете страни на север и на юг от маркировката в Гугъл. Видяхме ги само отвън.

 

 

 

И тук имаше хубави момичета, които си правят фотосесия:

 

       

 

Докато пешеходствахме, видяхме квартал, в който туристи няма, но пък имаше много ученици, които родителите им прибираха от училище. Че и червени връзки носят:

 

      

 

Тръгнахме към Yandaixie - пешеходни улички с много заведения и хора.

 

 

 

 

 

 

 

Не ни оставаше нищо друго, освен да си потърсим вечеря.

Уличната храна нещо не ни допадна:

 

 

 

 

И седнахме в някакво туристическо място, където нито беше вкусно, нито беше евтино, но човек все някога се излъже в храната.

 

 

 

Следва...

[Radnev]

Еййй, ако знаеш какъв фен съм на пилешките крака. Ако бях в Китай всеки ден щях да нагъвам😃.

Знам, че имат заведения, в които ти носят нещата сурови и в средата на масата има нещо като тенджерка с мазнина и сам си ги изпържваш. Май снимката под краката е нещо подобно?

И в крайна сметка истинската китайска храна има ли нещо общо с тази, която се предлага в ресторантите у нас?

 

[searus]

преди 3 минути , Radnev каза:

Еййй, ако знаеш какъв фен съм на пилешките крака. Ако бях в Китай всеки ден щях да нагъвам😃.

Знам, че имат заведения, в които ти носят нещата сурови и в средата на масата има нещо като тенджерка с мазнина и сам си ги изпържваш. Май снимката под краката е нещо подобно?

И в крайна сметка истинската китайска храна има ли нещо общо с тази, която се предлага в ресторантите у нас?

 

Ама поне ноктите да им махнат 🤣

 

А какво е това, което прилича на въглени? (не съм на "ти" с тази кухня аз)

[liliya]

Страхотно! Чакам с нетърпение продължението :) . 

 

[Mary]

преди 12 часа, Radnev каза:

Еййй, ако знаеш какъв фен съм на пилешките крака. Ако бях в Китай всеки ден щях да нагъвам😃.

Знам, че имат заведения, в които ти носят нещата сурови и в средата на масата има нещо като тенджерка с мазнина и сам си ги изпържваш. Май снимката под краката е нещо подобно?

И в крайна сметка истинската китайска храна има ли нещо общо с тази, която се предлага в ресторантите у нас?

 

Веднъж опитахме и крака - не ми допаднаха особено заради подправките, които имаха в тях.

Има много заведения, в които си готвиш и сам, ама след цял ден обикаляне, хич не ми се и готвеше, че и да се умирисвам на манджа. Краката са в павилион с улична храна - посочваш, пакетират ти, ядеш. Снимката под тях също е в такъв павилион.

Китайската храна в Китай няма нищо общо с китайската храна тук. Много повече подпавки има, разбира се и омразния ми кориандър. Но има и заведения, където ястията са доста хубави и може да има някакво сравнение с тук, но бегло.

 

преди 12 часа, searus каза:

Ама поне ноктите да им махнат 🤣

 

А какво е това, което прилича на въглени? (не съм на "ти" с тази кухня аз)

Овъгленото е тофу с нещо си отгоре. Тофу не обичам, та не проявих интерес и към тази му разновидност.

 

преди 10 часа, liliya каза:

Страхотно! Чакам с нетърпение продължението 🙂 . 

 

Най-много време ми отнема да подбера снимки - направила съм около 7 хиляди и докато ги прелистя, време минава.

После се сещам, че исках да кажа и други неща, да покажа също, но ще стане цял роман, та съкращавам.

[Mary]

На следващата сутрин трябва да станем рано, както и в много други сутрини. Просто искаме да видим много за по-малко време.

Имаме да хващаме влак в 7,00, като трябва и да стигнем до гарата, която е на около 12км. от хотела. Чудехме се дали с ДиДи или с метрото. Решихме да изберем по-сигурното - метрото, понеже нямахме представа как е трафикът в Пекин рано сутрин.

Вметвам тук, че на всяка метростанция някъде отвън има табелка с часовете, в които започват работа линиите, които минават през станцията. На нашата станция е това:

 

 

Трябва ни линия 5, която да сменим на следващата спирка с линия 7. Линия 5 беше на по-високото ниво и с по-малко ходене вътре в метростанцията, което беше добре дошло за нас, понеже вече сме с багаж.

На гарата трябва да сме половин час по-рано, първото метро е в 5,38, преценяваме, че ще ни е спокойно пътуването до гарата - Beijing West Railway Station.

Първата ми снимка от гарата е в 6,07, значи сме пристигнали съвсем навреме.

Влизането в гарата си има своите специфики - първо минаваш проверка на паспорта, където проверяват имаш ли билет за влак от тази гара, после проверяват багажа на скенер. Не знам какви ограничения има, защото нито веднъж не сме попадали на проверка след скенера, а ползвахме доста влакове. Вода си имахме винаги по 1-2 литра. За разлика от летищата, на гарата не обръщаха внимание на батерията за зареждане на телефон. Може би има ограничения за алкохол и обичайните други забранени неща, но нямаме личен опит.

Минахме и двете поверки и се озовахме в гарата - огромна, разбира се. Първата ни работа беше да проверим от кой коловоз тръгва влакът ни, а после да си купим нещо за пиене/ядене.

Таблото както се очаква е голямо, когато е на китайски само си гледаме цифрите, но показваха информацията и на английски:

 

 

На тази гара, като на всяка друга си кипи живот и хора всякаки се наблюдават. Най-интересни ни бяха военни, които се движеха в стройни редици:

 

 

За всеки перон си има отделна чакалня:

 

 

Като стане време за качване във влака, отварят въртележките и на тях си сканираш ... паспорта, разбира се. Китайците са с нещо като лична карта, която се маркира като магнитна карта и се влиза, а тези с паспорти минават на друга врътка, където има място за сканиране на паспорт - там обикновено има доста по-малко хора.

Сканираш паспорта и едва след това се запътваш към самия коловоз. Почти винаги има ескалатор поне от едната страна, та с багажа си беше улеснение.

 

 

Ето го и влакчето ни:

 

 

Добре се представи:

 

 

Билетите ни бяха за първа класа - не съм снимала как изглежда, но са по две седалки една до друга и дават безплатно вода и някакви дребни неща за хрупане:

 

 

В коридора има машина за топла вода, която не сме пробвали. Тоалетната е чиста, оборудвана със сапун и тоалетна хартия(това го пиша, понеже по парковете няма тоалетна хартия, ще го припомня пак по-натам).

 

 

 

Докато пътуваме с тази голяма скорост, наглеждаме и как се развива Китай - ами ... много строят.

 

 

Казах ли накъде пътуваме?! Към Сиан. Разстоянието между Пекин и Сиан е около 1100 км, които сме изминали за около 2 - 3часа.

Скоростта на влака е голяма, около и над 300км, но изобщо не се усеща. Много бързо ни мина времето и се озовахме на гарата в Сиан.

Леко се позамотахме докато открием изход и съответно вход за метрото, че имаше някакви затворени врати, но в крайна сметка сме отново на машинките за купуване на билети и на път към метрото, което ще ни отведе към хотела. Метрото ни е струвало от гарата до центъра по 4 юана на човек, като пътувахме доста дълго.

Слизаме на нашата си станция и започва чуденката от кой изход точно да излезем, че тази станция е много голяма и почти цял кръг.

 

 

Ориентирахме се с изхода, но имахме веднага готовност, ако няма ескалатор да го сменим с друг - стълбите в Китай не са за подценяване, а в комбинация с багаж си е излишна мъка.

За късмет веднага ни настаниха в хотела и след няколко минути бяхме навън, че няма време за мотаене. Бяхме си променили плана и от две нощувки в Сиан ни остана само една, та трябваше бързо да гледаме това, което най-много искаме да видим, а именно Теракотената армия. 

Поръчахме си ДиДи и много бързо дойде една жена(това беше единствената кола, която миришеше не много приятно на гориво и още нещо). Струвало ни е 113 юана. Може да се отиде и с градски транспорт - в пъти по-евтино, но и по-бавно.

 

 

На място си купихме билети по 120 юана на човек + 5 за бусче, което води към входа - то не е задължително, може и пеша да се стигне, но ние бързаме все пак.

Мен това място много ме впечатли. Макар да бях виждала снимки, да знаех как изглеждат фигурите, то ме изуми мащабът.

 

 

Хилядите глинени войници, пазещи гробницата на Цин Ши Хуанг, са огромното наследството на владетеля, което е останало скрито дълго време.

През март 1974 г. група селяни, копаещи кладенец в китайската провинция Шанси, откриват фрагменти от глинена фигура – първото доказателство за това, което ще се окаже едно от най-големите археологически открития на съвремието в Китай. Близо до неразкопаната гробница на Цин Ши Хуанг, който се провъзгласява за първи император на Китай през 221 г. пр.н.е., лежи необикновено подземно съкровище: цяла армия от теракотени войници и коне в естествен размер, погребани повече от 2000 години.

 

 

 

През последните 50 години археолозите са открили около 600 изкопа, комплекс от подземни сводове, на площ от 22 квадратни мили. До някои от тях е трудно да се стигне, но три основни помещения са лесно достъпни, построени около мястото на откритието и отворени през 1979 г. като Музей на теракотените войници и коне.

В първото помещение дълги колони от войници, сглобени от счупени парчета, стоят строени. Със своите прически или шапки, туники или бронирани жилетки, козя брадичка или късо подстригани бради, войниците показват удивителна индивидуалност.

 

 

 

 

А посетители има много, ама наистина много. Повечето са местни на групи с гид. Групите непрекъснато задръстват оглеждането и екскурзоводите им разказват запалено.

 

 

Второто помещение демонстрира как са изглеждали, когато са били намерени: някои стоят изправени, заровени до раменете си в пръст, докато други лежат съборени по гръб, заедно с паднали и напукани глинени коне.

 

 

 

В третата зала са показани изкопи, които се разработват, машините за работа, както и части от фигури в изкопите.

Отстрани в стъклени ограждения са поставени единични фигури, които могат да се огледат отблизо.

 

         

 

Там някъде имаше и бутафорно направени войници, където могат да те снимат(не се възползвахме), които изглеждаха съвсем като истинските.

 

Мястото се нарежда заедно с Великата стена и Забранения град в Пекин като една от най-големите туристически атракции на Китай.

 

Разказвам малко и от нещата, които си бях предварително извадила за това място.

 

Занаятчиите произвеждат фигури почти като коли на поточна линия. Глината, за разлика от бронза, се поддава на бързо и евтино производство. Работниците изграждат тела, след което ги персонализират с глави, шапки, обувки, мустаци, уши и т.н., направени в малки форми. Някои от фигурите изглеждат толкова поразително индивидуални, че изглеждат моделирани от реални хора, въпреки че това е малко вероятно.

 

Цин Ши Хуанг е бил велик владетел, постигнал много по време на управлението си - въвежда еднинна писменост, стандартизация на оръжията, усъвършенства селскостопанската инфраструктура с напоителни канали и хранилища, завладява воюващите съседни държави и се провъзгласява за император, инвестира в инфраструктирата и укрепленията. Пътната му мрежа вероятно надхвърля 4000 мили. На северната граница императорът изпраща най-доверения си генерал да укрепи и свърже съществуващите гранични бариери, създавайки крепост срещу номадските мародери. Направени от трамбована пръст и развалини, тези укрепления стават основа за Великата стена, повечето от които ще бъдат възстановени от камък и тухли през 15 век по време на династията Мин.

Цин Ши Хуан копнее да удължи живота си на земята за неопределено време. Търси на острова на безсмъртните билки за тази цел. След една неуспешна експедиция на младежи, които да търсят този остров, легендата гласи, че сам императорът тръгва да го търси, но вместо да открие животоспасяващи еликсири по време на пътуването си, императорът очевидно се разболява от фатална болест. Започват битки за управление и Династията Цин надживява Цин Ши Хуан само с четири години.

 

За археолозите един от индикаторите, че управлението на Цин се е сринало внезапно, са големите щети на теракотената армия. Когато редът се разпада, мародерските сили нахлуват в помещенията, където глинени войници стоят на стража и плячкосват истинските им оръжия. Бушуващи пожари, вероятно умишлено, последвали претърсването, а отслабващите опорни стълбове на дървените тавани се срутват и разбиват фигурите.

 

Гробницата на императора се намира под горист хълм, заобиколен от обработваеми полета на около половин миля от музея на Теракотените войници. От почит към имперското място за почивка и опасения за запазването на това, което може да бъде открито там, мястото никога не е било разкопано. Според описание, написано век след смъртта на императора, гробницата съдържа изобилие от чудеса, включително изкуствени корита, очертани така, че да наподобяват реките Жълта и Яндзъ, течащи с блестящ живак, който имитира течаща вода. Анализът на почвата в могилата наистина разкри високо ниво на живак.

 

Отговорите за гробницата на импература едва ли ще се появят скоро.  надяват се, че един ден науката може да развие, така че да могат да кажем какво има там, без да безпокоят императора, който е спал тук от 2000 години.

Каквото и да разкрият бъдещите разкопки за енигматичната природа на Цин Ши Хуанг, някои неща изглежда малко вероятно да се променят. Значението на императора като основополагаща фигура в историята няма да бъде намалено. И мистериите, които заобикалят живота му, вероятно никога няма да бъдат напълно разкрити.

 

На мен мястото много ми хареса - невероятно е това, което е открито тук и което е на повече от 2000 години. Запазването и възстановяването на фигурите е много бавен процес, който в моента май е спрян, но и това, което се вижда е зашеметяващо.

 

Уморихме се не толкова от разглеждането, колкото от хилядите хора наоколо. Все още не бяхме свикнали, че в Китай място без хора няма да видим.

 

Завършвам писането за теракотите с един сладолед - на всяка забележителност в Китай намирахме сладолед с формата на забележителността:

 

 

Ново Диди ни отведе към града. Този път бяхме сбъркали точката на оставяне в Сиан, което ни отне от времето и ни струваше малко повече пари - 126 юана.

Избирането на местата от приложението на английски понякога е доста трудно, а друг път направо невъзможно.

 

За мен това, което исках да видя в Сиан приключи при Теракотената армия, затова не си давахме зор за нищо повече, а и времето беше доста напреднало.

Все пак направихме една вечерна обиколка из централните зони, поснимахме порти и светлинки:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Време беше за вечеря. Избрахме едно тротоарно заведение с доста хора в него. Запазила съм един скрийншот на напитките в заведението, жалко че липсва яденето да видите по какъв смешен начин превежда:

 

 

А ядохме това:

 

         

 

Да ви покажа и как изглежда нормална сметка в Китай:

 

 

На път към хотела попадаме на вечерна фотосесия при Xi'an Bell And Drum Tower - беше препълнено с красиви момичета и момчета, обклекли се за фотосесия с красивата кула.

 

 

Изморени, но доволни заспиваме, че сутринта нов път ни чака.

 

Следва...

[ВениК]

Вчера и днес обикаляйки Мадрид семейно решихме, че следващата ни дестинация ще е Китай. Много благодаря за споделянето. Ще ни помогне да си плануваме по- лесно пътуването. Аз съм фен на не толкова туристическите точки и на природата на дадена страна и ще видя зор с организацията за Китай, но надобрях благодарение на този форум. Очаквам с нетърпение продължението на разказа.

[Mary]

преди 3 минути , ВениК каза:

Вчера и днес обикаляйки Мадрид семейно решихме, че следващата ни дестинация ще е Китай. Много благодаря за споделянето. Ще ни помогне да си плануваме по- лесно пътуването. Аз съм фен на не толкова туристическите точки и на природата на дадена страна и ще видя зор с организацията за Китай, но надобрях благодарение на този форум. Очаквам с нетърпение продължението на разказа.

Затова пиша толкова подробно, пък всеки ще си избере каквото го интересува.

Китай е дестинация, която има невероятна природа.

[stanimir]

22 hours ago, Mary said:

Най-много време ми отнема да подбера снимки - направила съм около 7 хиляди и докато ги прелистя, време минава.

Уби ме !

 

Има и чудесни кокоши крачета опаковани като снаксчета :

[Mary]

Преди 1 час, stanimir каза:

Има и чудесни кокоши крачета опаковани като снаксчета :

 

Такива ако бях видяла, с риск да ми чекират куфара катарците, щях доста да напазарувам.

За мое оправдание ще кажа, че и време за пазар почти нямахме. Нещо като на виенско колело бяхме - непрекъснато движение нагоре-надолу.

[Mary]

Мисля ден 5 следва - като за начало полет от Xian до Guilin с Tianjin Airlines.

Взехме си ДиДи до летището - цена 87 юана. Полетът ни беше рано и нямаше да успеем спокойно с метрото.

 

 

За китайските летище да кажа - ами огромни са. Дори и някое по-малко уж летище е огромно, ново, лъскаво и добре организирано.

Навреме пристигнахме, дори имахме време за влезем в лауджа, където да пием по кафе и да си вземем вода. Имаше и някакви сухи бисквити/снаксове, както и щанд, където да ти приготвят нещо, но не сме се възползвали от него. Поне 90% от сухите неща за ядене в Китай са сладки. Не разпознават думата сол написана по никой възможен за нас начин. Та подсладихме се и се запътихме към гейта.

Друга особеност ще спомена тук - китайците са много бързи и организирани, пълнят самолета и тръгват, дори и да не е станал часът на излитане. И в двата ни вътрешни полета самолетите излетяха поне 10-15 минути по-рано.

За вътешните полети така и не сме се чекирали предварително, защото минаването през гише е задължително. Разбира се навсякъде ти проверяват и сканират и паспорта, освен бордната карта.

На летището за сефте забелязах и това, което в последствие видях на още много места и явно е разпространен куфар - освен багажа, си возиш и тебе си:

 

 

За този полет много не внимавахме, или по-точно не ни се разправяше, та ни чекираха ръчните куфарчета и се наложи да си ги чакаме на лента. И при лентите видях иновации, над самата лента, където излиза багажа, има екран, който показва отвън как разтоварват багажа:

 

 

Та най-нетърпеливите още на екрана си виждат куфара(много добре се вижда) и вече го очакват.

 

 

Освен това на таблата пише кога точно ще се появи багажа от съответния полет и са точни до минута(не съм го снимала тук).

 

Кацнахме благополучно, излишно е да казвам, че полетът беше пълен. Дават вода безплатно в самолета.

Багажът ни пристигна също(аз имам тракер и бях спокойна, че багажът е вече близо до мен) и се отправихме към изхода, където ни очакваше превоз, който предварително си бяхме поръчали, защото имахме план да видим едно място на север и после да се отправим към Гуейлин на юг за настаняване.

Уговорката ни беше да ни вземат от летището, да ни заведат до Long Ji Ping An Zhuang, това са оризови тераси, които са на стотина километра от града и съответно да ни върнат обратно в хотела ни близо до Гуейлин. Малко повече от 120 евро ни струваше този трансфер, но много искахме да видим оризовите тераси, а нямаше друг шанс, след като сгъстихме програмата си заради круиз по река Яндзъ. Със сигурност в района на терасите имо още какво да се види и бих нощувала там с удоволствие и да имам време да си разгледам всичко наоколо. Нямахме това време, затова на принципа колкото и малко да е, е по-добре от нищо, се отправихме в тази посока.

Мила и любезна жена ни очакваше на летището, натовари ни в колата си и поехме на път към терасите.

Да не си помислите, че това е спирка край пътя и отиваш, гледаш и се връщаш?! Както и преди писах, нищо безплатно няма в Китай и нищо не е оставено на случайността - всичко е добре организирано, след заплащане на съответната такса.

 

Стигаме неусетно до  посетителския център, където си купуваме билети, след което продължаваме към терасите. 

 

 

Някъде тук(имайте предвид, че в Гугъл карти се разминават даннте между пътищата и панорамната снимка, затова си оглеждайте много добре нещата, ако ще го ползвате) е паркинга и нашата любезна шофьорка паркира и ни посочва накъде да вървим. Тя ще ни очаква след 2-3 часа. Моляяяя?! А тези ел.бусчета, които виждаме за какво са? Ами карат туристите слещу допълнително заплащане направо на вю пойнта към терасите.

 

 

Е, точно за там сме значи. Купуваме си двупосочен билет за 50 юана и се мятаме на първото бусче.

Докато пътуваме с бусчето забелязваме, че отдалече се подават някакви облаци.

 

 

 

Стигаме крайната точка(няма я отбелязана на картата в Гугъл и не мога да ви я покажа), сизаме от бусчето и бързо се отправяме към площадката за снимки.

 

 

 

Правим по 2-3 снимки и започват първите капки дъжд. Къде са ни чадърите и дъждобраните ли?! Ами в колата, която е на паркинга поне на 15 км от площадката. Започваме трескаво да се чудим какво да правим и накрая спазаряваме да ни услужат от един павилон с чадър, който да върнем след малко с обущанието после да си купим сладолед от тях. 

Имаше много народ като дойдохм, но дъждът бързо ни направи място за снимки. Друг е въпросът, че сме като мокри кокошки на тях.

Изчакваме дъждът малко да намалее, но той дори се усилва, в далеченита се чуват и гръмотевици. За малко между облаците се показа светлинка и пак започнахме да щракаме снимки:

 

 

 

Появиха се още едни смелчаци, дори облечени в костюми. Снимахме се заедно, снимахме ги и тях:

 

 

Мокър от дъжд не се бои, но вече е ставахме ние самите за снимане, а по-скоро за участнички в конкурса "Мис мокра фланелка", затова решихме да си тръгваме, докато и гръмотевиците на се са усилили.

 

Показвам последна снимка, където се виждат пътеките, по които се ходи от първия паркинг - добре са направени и сигурно е голямо удоволствие да крачиш в тази красота, ако имаш достатъчно време и нямаш над главата си дъжд + гръмотевици. 

 

 

Да покажа и сладоледа - с грах. В Китай е пълно със сладоледи с неподозирани съставки - най-гадния беше с дуриан:

 

 

За пореден път късметът беше с нас и поне малко видяхме от тези красиви тераси. Освен на това място, има такива на поне още едно място наблизо, но ние нямахме време зе него. В района на Dazhaicun са, има и лифт там, но както казах - нямахме повече време.

 

Слезнахме с бусчето до първия паркинг, намерихме си колата и тръгнахме да се връщаме към Гуейлин.

Покрай реката има разни забавни местенца, но не сме им отделяли внимание, само щраквахме по някоя снимка отвреме-навреме.

 

 

Само като излязохме на магистралата и отново се смрачи и започна да вали толкова силно, че чистачките не смогваха да си вършат работата и всичко беше като в мъгла.

А този с мотора до нас истински го съжалих:

 

 

След малко дъждът спря, все едно никога не е валяло и започнаха да сеткриват красотите, заради които сме в този район:

 

 

 

 

Благополучно пристигнахме в хотела преди да се стъмни, но навреме за вечеря и преди следващия дъжд, който ни прогони от ядене в двора, към ядене в ресторанта.

 

 

 

Завършвам с яденето ни за тази вечер, което беше много вкусно - пълнени люти чушки, местен специалитет от речна риба и патица по Кантонски(различна от тази по Пекински - повече подправки има, но и двете са много вкусни):

 

 

 

 

Пореден ден на бързи обороти, редуване на слънце и дъжд и в края на деня умора, която те тика към банята и леглото.

 

Следва...

 

ПП Извинявам се за всички правописни грешки, които правя в бързината - пиша направо тук и често пропускам да прочета отново написаното...

[slujitel]

Ще си позволя да се намеся в темата на @Mary, разбира се с нейно позволение, за да препоръчам едно място в Сиан, което много, ама много ме впечатли. Ние бяхме в Китай май месец и  малко трудно го открих. Видях две снимки в интернет, които силно ме впечатлиха и ми отне доста ровене докато го намеря. В крайна сметка, това се оказа мястото, което най-много ми хареса, от това, което посетихме в Китай.

 

 

Снимките, които видях в нета.

Моите снимки от там.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Улицата е нещо като улица на културата. Пеят певци, свирят оркестри, китайците са облечени в традиционни носии и танцуват. Освен, че е много красиво осветено, атмосферата е невероятна.

 

Координати: 34.206138 108.959454

 

 

 

 

 

[Роми]

Много е интересен и красив Китай! Поне за мен е така, а ти разказваш и показваш така зараждащо! Само дето е от местата дето те карат да се връщаш, и пак, и пак....

[Mary]

преди 1 минута , Роми каза:

Много е интересен и красив Китай! Поне за мен е така, а ти разказваш и показваш така зараждащо! Само дето е от местата дето те карат да се връщаш, и пак, и пак....

Ти също беше в Китай наскоро за пореден път. Ако искаш да споделиш нещо интересно за посещение, давай го, нека съберем тук всякакви места, за да сме полезни за тези, които ще отидат след нас.

[Роми]

Много ми е трудно да споделя нещо наистина магеланско в моите пътувания до Китай. Те започнаха много рано - 1999 г. Първия път само в Пекин и околностите за цели 10 дни. Многоооо различен Пекин - със стария Перлен пазар, който до 2003 година беше изцяло подменен с нови модерни пространства, Но още тогава беше изненадващ, защото никой не признаваше още икономическата сила на Китай. А тя си личеше... След това последваха няколко посещения на различни части и места. Посрещала съм нова година 4 пъти - в Хонг Конг- 2 пъти, Саня и Макао и винаги е било за мен прекрасно. Е, и един път в Тайван, но нали не е точно Китай :-)

Тази година съчетахме доста подробно посещение на района на Шанхай със старите столици - Нанджинг, Ханджоу, Суджоу, Уши, със забавления като представления, будиски паркове, шоу програми с дронове и т.н. Аз имам голяма слабост към старите речни градове на Китай.Всъщност това беше и причината да се спрем толкова подробно на тази област. Посетихме 7 такива градчета. Наистина се пренасяш в миналото. Да, горещо е през август, но пък самите китайци пътуват тогава и може да усетиш истинския дух на страната. И толкова добри и евтини хотели.

Невероятно чисто е. Всъщност винаги е било чисто в Китай, но сега имам чувството , че цяла Азия върви напред по този критерий, а цяла Европа - затъва. За съжаление...

За мое голямо съжаление ми се провали пътуването до Юннан. 2020 започнах в Саня и после Шанхай. Трябваше да бъда 20 дни през април в Юннан, но остана за слдваща свободна пролет. Подчертавам това, защото природата на Китай е невероятна, а всички китайци твърдо определят тази част като най-красива. Не съм била в Тибет поради обективна причина - голямата височина, която доста се бие с моя ХОББ, но може да се реша следващата есен само на 3-4 дни в Лхаса. Всъщност планирам Бутан, а от там ще е сравнително лесно.

Знам че не разказвам последователно, но никога не съм била много подредена . Затова и рядко пиша описания на пътувания. Но няма проблем да споделя впечатления от хотели, някои места, които съм видяла. Или за добър шопинг например. Може и за плажовете на Саня.

Ето за едно още нещо се сещам - аз съм голям фен на китайското улично барбекю - огромни части от октопод или цели сепии, забодени на шиш. Е, ставаш доста мръсен от соса, но пък вкуса.... Размечтах се нещо :-)

Завършвам с малко снимки от последното ми пътуване до там. Засега... 

[stanimir]

16 minutes ago, Роми said:

Всъщност винаги е било чисто в Китай, но сега имам чувството , че цяла Азия върви напред по този критерий, а цяла Европа - затъва. За съжаление...

Това бях написал във ФБ :

На отиване прекарах ден във Франкфурт, финансовата столица на ЕС, и попадайки във финансовата столица на Китай човек наистина може да изпита културен шок от гетото в което са превърнали днес иначе красивия германски град спрямо чистотата и мащабите на Шанхай.

 

 

Наистина чистотата навсякъде в Китай е изумителна , те вървят по стъпките на Сингапур , Европа върви към Анадола.

[Mary]

Сутринта няма и помен от вчерашния дъжд, но обещават облаци и вероятност за валежи по-късно през деня, затова започваме да се чудим кое да е първо и кое второ от плановете ни за деня.

 

 

Показвам най-често ползвания транспорт от местните - моторче с поставен на него чадър - хем предпазва от слънцето, хем и от дъжда. На тези моторчета могат да се видят от единични ползватели, до цяла фамилия от 3-4 човека.

 

 

Yangshuo, градът в близост до който сме отседнали е доста оживен, но не ни остана време да му се насладим. Също има стара част, както и много магазини с марки от всякакво естество - на нас ни предстоеше все още много път, та избягвахме дори да влизаме в магазини и да пазаруваме, че както и преди написах сме само с ръчен багаж. Но мисля  Yangshuo е подходящо и за пазар.

 

 

За този ден мисля направихме правилния избор и започнахме деня с кратка разходка в Xingping и по-конкретно в стария му град, който не е отбелязан на картата в Гугъл. Всеки стар град рано сутрин не показва най-добрите си страни, по ние вече знаехме какво да очакваме - стари къщи, превърнати в заведения или магазини - просто сега повечето то тях едва отваряха.

 

 

 

 

 

 

Интересни огърлици:

 

 

На много места имаше от тази дребна рибка, която ароматизираше допълнително:

 

 

Целта ни обаче не беше разходка в града, а возене с лодка по река Ли.

Вариант за дълга разходка по реката е корабче между Гуейлин и Янгшу - отнема около 4 часа, но ние вече сме в Янгшу и нямаме цял ден за да се разходим по реката, затова избираме това, което може да се побере в плановете ни за деня - кратка разподка с бамбукова лодка по реката.

Билети се купуват от офис, разположен някъде тук. Съжалявам, че не съм снимала разни полезни места и сгради отвън, но дори не мислех да пиша, а в Гугъл ги няма отбелязани повечето точки.

Ето цената:

 

 

Надникваме иззад офиса за билети към изумрудената река Ли:

 

 

 

Началната точка на разходката не е близо до офиса, затова можеш да си закупиш билет заедно с превоз до там с бусче или да отидеш пеша. Много хора вървяха и пеша, но с бусчето е много по-удобно. За два билета с лодка + бусче в двете посоки сме платили 350 юана - тук е включена и таксата за плащане над 200 юана - мисля 2% беше.

Бусчетата тръгват от спирката почти срещу офиса(май срещу тоалетната се падаше точно).

Началната точка на разходката с лодка е някъде тук - 20 Yuan Viewing Platform. Като пристигнахме след няколко минути до мястото и видяхме какви ограждения за опашки от чакащи са направени, бяхме много благодарни, че сме в работен ден и сравнително рано през деня, та нямаше повече от десетина човека.

Лодките са малки и са за 4 пътника. Помолихме при проверката на билетите да седнем отпред на лодката и се вкарахме в голямо приключение - по никакъв начин не можахме да обясним, а те да ни разберат, какво искаме. Бързо обаче ни предложиха да си купим още два билета и да се возим само ние в лодка. Е, няма нужда, продължихме с два преводача и няколко човека, докато накрая махнахме с ръка и се отправихме към лодките, където и без това ни сложиха да седнем отпред. Ето как изглеждат местата в лодката:

 

 

С нас се возиха китайска двойка мъж и жена, които бяха много усмихнати и искаха да си приказваме, но като им свършиха 2-те думи, които знаеха, остана само да се снимаме за спомен.

 

Мястото е много красиво, а река Ли и околностите са част от творенията на много писатели и художници. На банкнотата от 20 юана е графика точно от тук.

 

 

Съчетанието на нефритенозелената вода и неземните карстови образования наоколо създават впечатляващ изглед.

 

 

 

 

Снимах, снимах, пък по едно време просто започнах да гледам тази нереална красота - снимките не могат да предадат усещането на това място. Благодарях с цялото си сърце, че мога да видя тази красота с очите си.

Някои от тези карстови връхчета могат да бъдат изкачени и сигурно от тях се открива още по-впечатляваща гледка. Ние се любувахме по лесния начин - от лодката.

 

 

По реката плават всякакви лодки и корабчета:

 

 

 

 

По брега често могат да се видят фотосесии с птици:

 

 

С лодката се стига някъде до тук и после поема по обратния път. На връщане почти не съм снимала - едно, че слънцето правеше контражур, второ че исках да се насладя на атмосферата без нещо да отвлича мисълта ми.

 

 

Много, много ми хареса тази разходка с лодка, въпреки много топлото време и голямата влажност. Хубаво е, че времето беше с нас, не ни валя дъжд и ни позволи да видим тези места.

Това е половината от деня, за втората част ще пиша в следващия пост.

 

Следва...

[alienad]

С интерес чета разказа за Китай и много съм впечатлена и от градовете и от природата. В повече ми идват навалиците, но явно в Китай няма как да се избяга от тях. Учудва ме и чистотата.

[slujitel]

преди 18 минути , alienad каза:

С интерес чета разказа за Китай и много съм впечатлена и от градовете и от природата. В повече ми идват навалиците, но явно в Китай няма как да се избяга от тях. Учудва ме и чистотата.

При нас нямаше такава навалица, аз бях много учудена от това,  което видях по снимките на @Mary. Съжалявам,  че нямам снимки без наше присъствие за да кача да се види. Чак празно изглежда .

[Kosta Grudov]

Чудесни разкази, следя с интерес и определено начина на поднасяне на информацията със снимковия материал ми вкараха една муха в главата за в бъдеще 😛 Изглежда изумително и много, много разнообразно, има за всеки по (много) нещо. 

[Mary]

преди 20 часа, alienad каза:

С интерес чета разказа за Китай и много съм впечатлена и от градовете и от природата. В повече ми идват навалиците, но явно в Китай няма как да се избяга от тях. Учудва ме и чистотата.

Чистотата е нещото, което ме впечатли може би най-много.

Не че очаквах да е мръсно, но и не очаквах да е едно от най-чистите места, на които съм била.

Хора си знаех, че ще има - все пак милиард и половина някъде се движи. За този мащаб може би дори малко хора сме видели.

 

преди 19 часа, slujitel каза:

При нас нямаше такава навалица, аз бях много учудена от това,  което видях по снимките на @Mary. Съжалявам,  че нямам снимки без наше присъствие за да кача да се види. Чак празно изглежда .

Късметлии сте вие.

На нас в Шанхай ни паднаха шапките направо от народ, но беше ден събота в най-туристическите места.

 

преди 19 часа, Kosta Grudov каза:

Чудесни разкази, следя с интерес и определено начина на поднасяне на информацията със снимковия материал ми вкараха една муха в главата за в бъдеще 😛 Изглежда изумително и много, много разнообразно, има за всеки по (много) нещо. 

Не съм голям разказвач аз и стилът ми на писане е по-скоро документален, отколкото показващ богатство на език и възприятия, но се пробвам да запиша спомените си.

Получих няколко питания за програма и т.н. и вместо да отговарям на всеки, реших да напиша за всички, а защо не и да подтикна хора да видят Китай.

Китай е наистина изумителен, много разнообразен и като обстановка, и като природа, а ние надникнахме едва-едва в Китай.