дневник Китай - две седмици в Поднебесната империя

[Mary]

След като слязохме от лодката, почакахме няколко минути и дойде бусче, което да ни върне към туристическия център.

Вече беше много топло и едва движех краката.

Ще направя пак отклонение за тоалетните - тук до туристическия център има голяма двуетажна тоалетна. Принципно в Китай повечето тоалетни по градовете и из планините са клечащи, но навсякъде има и тоалетни с клекало или за хора в неравностойно положение, за хора които не могат да клечат. Хартия на повечето места няма, но има някаква стаичка с човек, който почиства тоалетните и от него може да се вземе хартия(без тоалетните в планините - там трябва да си носите). Та минахме през тоалетната и дори не се замислихме за градски транспорт до следващото ни направление. Изгълтахме на екс по една студена вода и вече можехме да продължим.

Поръчахме си ДиДи и с кеф седнахме в охладената кола. Принципно не обичаме много климатици, но тези бяха спасяващи на жегата от над 35 градуса.

Много бързо дойде поредната непозната кола с непознат цвят. За 108 юана ни повози до лифта на Ruyi Park Yangshuo - това на Гугъл го няма. Може би най-трудната локализация в Китай ми беше това място. По обяснения беше някъде на съвсем различно място, по адрес не излизаше на английски. Вероятно в китайската карта е елементарно да се намери, но на мен ми отне няколко часа да го търся по описания, които не отговаряха на истината.

Та приблизително местоположение е това. Продължава се още малко надолу по пътя и се стига до паркинг, където е началната точка на лифта.

 

 

По пътя видяхме цепелин, който решихме, че е някаква атракция на земята, а той си е действащ, но не бяхме го срещали като предложение за активност. После го видяхме и във въздуха.

 

 

Ето къде е целта ни - едно лифтче и сме там:

 

 

220 юана на човек е цената за лифта и парка. Ние сме платили за два билета 453 юана с таксата за плащане.

Ето и какво ни очакваше на това място:

 

 

Две стъклени пътеки, един въжен мост и една наблюдателна площадка.

Малко инфо за мястото:

 

Връх Руи се намира в близост до Яншуо, Гуилин. Той е получил името си, защото планинският му хребет прилича на Ruyi, означава късметлия в Китай. В живописната зона на връх Руи има три основни върха - връх Юанбао, връх Колие/Огърлица и връх Руи.

Въжената линия е дълга 1 728 метра с височина 241 метра. Стигането до върха отнема около 15 минути.

 

 

 

 

Ето го и Цепелина в полет, който видяхме от лифта:

 

 

Гледките надолу от лифта също бяха много красиви:

 

 

 

Ето една схема, където се вижда как са разположени пътеките и мостовете:

 

 

Слизайки от лифта веднага надничаме измежду дърветата да видим къде са пътеките и с нетърпение да минем по тях. Разбираемо има доста стълби между отделните участъци:

 

 

 

 

Стигаме до първата пътека - стъклената - да кажа, че не ми е най-приятното усещане да ходя по стъкло на голяма височина. Тук обаче нещата минаха на едно друго ниво, защото в този ден здравословно не бях никак добре и едва се влачех по стълбите(буквално). Та стигайки до стъклената пътека, нахлузих платнените калцуни и просто тръгнах - беше ми вде едно на стъкло ли съм или във въздуха, само да вървя напред. Та някак неусетно и за мен се случи и нямах никакви неприятни усещания, каквито съм имала друт път на стъклени платформи. Стъклената пътека е дълга 138 метра и широка 1,8 метра.

 

 

Изцяло е окачена на скалата и като я погледнеш отстрани си е малко плашещо.

 

 

След стъклената пътека има неголямо разстояние до червената пътека, която се вижда и на снимките по-горе - тя е съчетание от стъклена и обикновена част, та имаш избор по коя от двете части да вървиш. В началото имаше пусната детска музика и поставени зайци и тикви:

 

 

След малко си започва стъклото:

 

 

 

Преминаването и по тази пътека ми беше лесно и бързо. Спряхме за малко снимки под парещото слънце и продължихме напред.

Ето накъде сме тръгнали - към вожения мост направо и панорамната площадка горе в дясно:

 

 

Само като видях очакващите ме поредици от стълби и съвсем взех да сплитам краката. Не си мислете, че е трудно или стълбите са безброй, просто аз не бях добре, затова ми се виждаха непреодолими. А самите стълби са направени много красиво. Парапетите отстрани имитират дърво, а реално са много здрави стоменено-бетонни ограждения, измазани в подходяща форма. В един друг парк видях как ги правят.

 

 

Погледнах и откъде идваме:

 

 

Вече сме почти пред въжения мост и аз категорично отказвам да се катеря към върха, за което сега съжалявам, но на място нямах никакви сили.

 

 

 

 

Въженият мост е дълъг 142,4 метра и широк 2 метра и е на 58 метра от дъното на долината. Бях чела, че обикновено има доста вятър на това място, мостът се клати и е предизвикателство да се върви по него. При нас вятър нямаше, само жега, която направо ме убиваше.

От двете страни на въжения мост виждате има много червени ленти. Всяка от тях е символ на най-добрите пожелания от страна на посетителите към техните семейства, приятели и любими.  Всеки който иска, може да постави такава лента. Половината от нас оставиха ленти, не беше моята половина, че вече бях взела-дала.

 

На следващата снимка се вижда частта, която пропуснахме заради мен - от въжения мост още сигурно 200-300 спълала нагоре. До въжения мост изкачихме повече стъпала, но ... :

 

 

Най-горе има голяма кръгла платформа за наблюдение, откъдето имате панорамна гледка към Яншуо и възможност да се насладите на очарователната природа на карсовите форми на релефа в Гуилин.

Както казах сега съжалявам, че не стигнахме до горе, но на място наистина ми беше невъзможно в този ден.

Вървейки обратно към лифта отново се насладихме на изминатия път и нещата, които правят китайците за приближаване до природата.

 

 

 

Препоръчвам с две ръце и това място. Не е сложно за изминаване, носи удоволствие и е начин за преодоляване на страхове.

Условието за пълна наслада е хубаво време и да сте здрави.

 

Тук по план имахме да се разхождаме из Стария град на Янгшу, но аз нямах физическа възможност и се прибрахме в хотела.

Хътелът беше много хубав, с хубава гледка, любезен персонал и вкусна храна.

 

 

Следва...

[alienad]

Това е много впечатляващо - и като природа и като съоръжения, които са изградени.

[Mary]

преди 16 часа, alienad каза:

Това е много впечатляващо - и като природа и като съоръжения, които са изградени.

Така е. И въпреки изградените съоръжения, природата наоколо е много запазена. Всичко блести от чистота. Няма повалени дървета и следи от построяването на пътеките. Останах с впечатлението, че китайците много обичат подобни места и с радост се катерят по всякакви пътеки и стълби.

[Mary]

Ден 7-ми в Китай. Маршрут Yangshuo - Chongqing с влак.

Казваме сбогом на хотелчето ни:

 

 

Гарата удобно е разположена на около 35км от Янгшу и отнема около час с кола.

Влакът ни е чак около 11ч. и поне в този ден не бързаме да ставаме, закусваме лежерно в хотела, събираме си багажа и сме готови за поредното пътуване.

Поръчваме си ДиДи и за 104 юана ни откарва до гарата. Знаете си вече - проверка на багажа за влизане в гарата, последвано от проверка на паспорта.

Гарата е разбира се голяма. Места за сядане има в изобилие, както и магазин за пазаруване вътре в гарата.

 

 

Едната си купува кола, другата сладолед. За снимка е по-подходящ сладоледа - фотогеничен, но извратен за моя вкус - с царевица брррр...

 

 

Поглеждаме към таблото, ще дойде скоро влакът:

 

 

След като отворят въртележките се отправяме към перона и след няколко минути идва и влакчето.

 

 

Този път местата ни не са едно до друго, че бяхме в листа на чакащи и сме взели това, което се е освободило. Пътуваме отново първа класа, като моето място този път е на 1-ви ред. Не е много удобно на този ред, че нито имаш степенка за краката, нито къде да си поставиш удобно водата и дребните лакомства, които дават с този вид билети:

 

 

Този влак е малко по-бавен от предишния.

 

 

Пристигаме навреме на гарата(грището) в Chongqing и ни отнема около половин час да намерим къде ни чака шофьорът на предварително поръчания трансфер. Попитахме по-рано на кой изход ще ни чака, без дори да имаме представа колко голяма е гарата, а тя се оказа огромна.

Въртяхме се като пумпали на гарата, търсейки изход към - "северен изход"(може и да бъркам какъв точно беше), докато по едно време след двукратно влизане и излизане от гарата на неподходящи места, не видяхме и табела за този изход. Добреее, виждаме се вече победителки, но рядостта ни трая кратко - това беше единствената табела, сочеща някаква посока, но нямаше последваща табела, или поне ние не я виждаме. Отново започва въртележката и изведнъж пред нас се явяват някакви момиченца, облечени в униформа, които са на гарата, за да упътват заблудените в нея. Ура! "Идва помощ" си помислихме, прочитайки надписите на тениските им на английски. Радостта ни беше кратка - те не ни разбират, ние също не ги разбираме. Показахме какво търсим и ни поведоха в другия край на гарата. Вървяхме още 10 минути, но вече подложихме на голямо съмнение, че сме в правилната посока и спряхме с вой. Намерихме телефона на шофьора и го връчихме на едно от двете сладурчета да си разговарят и да се измъкнем най-накрая от гарата. Разгеле понеже говориха на един език, разбрахме, че шофьорът ще се качи при нас да ни вземе.

Преди ви споменах, че китайците от цветове не разбират, като виждаме в приложението какъв цвят кола ще дойде и тя идва различна, та сега ни обясниха, че шофьорът е облечен като зебра - с черно-бяла блуза. Я да видим ... почти познаха - с тениска на сиви и сини райета е. Все пак да не сме дребнави, нали се намерихме!

 

 

Отне ни половин час тази работа. Да видим каква ще я свършим навън. Излизаме и ... искам веднага да се върна в гарата на хладно.

 

 

Навън е като пещ с вентилатор. Този шофьор имаше малко по-голям набор от думи и се разбрахме къде да ни заведе първо - на Liziba Station и по-точно на гледката към нея. Понеже там няма как да се паркира, човекът ни спря да слезем и ни каза, че точно след 20 минути ще е на същото място да ни качи и да продължим.

В колата беше хладно, навън 20-те минути ми се видяха поне като час в нетърпимата жега.

Ето я и целта ни:

 

 

 

Много известно място е това - спирка, където влакчетата на метрото буквално излизат/влизат в сградата.

 

 

Влакчета има на всеки няколко минути и в двете посоки.

 

 

 

Надявахме се да случим някое по-шарено влакче, но все бели ни се паднаха докато бяхме на тротоара за снимки. Да не помислите, че бяхме сами там?! Пълно беше с мераклии за снимки, обзаведени с чадъри да се предпазват от жаркото слънце, а в далечината се вижда и по-шарен влак, но с ограниченото ни време не можахме да изчакаме достатъчно:

 

 

Дадените ни 20 минути бяха съвсем достатъчни, за да снимаме това, което искахме и да не изпопадаме на земята от жегата.

С голямо удоволствие се качихме отново в климатизираната кола, а през прозореца направих и няколко снимки из града.

 

 

 

 

 

 

Тук по принцип искахме да видим Зоопарка, защото се слави с голяма популация на панди, но нямахме време. Ако вие имате време, възполвайте се.

 

Стигаме вече и до крайната ни цел за деня - Фериботния терминал, откъдето ще се качим на кораб за мини-круиз по река Яндзъ.

 

 

Предварително не бяхме предвидили, но беше голямо удобство да сме с персонален трансфер - така не ни се наложи да се обясняваме с десетките носачи, които чакаха горе на улицата и предлагаха носене на багажа десетки метри по-надолу към кораба. Нашият шофьор предаде на корабните служители двата ни куфара, е ние закрачихме по стълбите надолу, дооооста надолу. Снимки от кораба може и да имам в някой от другите дни, ако срещна такива, ще ги покажа. Но не мога да препоръчам кораба - беше доста стар, без някакви екстри. Първоначално ни дадоха стая на първи етаж, но не ни хареса и слещу допълнитено заплащане ни преместиха на 4-ти етаж, където беше доста по-добре.

Веднага ни дадоха и списък с екскурзиите в следващите дни, но ще казвам какво сме избрали като разказвам за дните с тях:

 

 

Докато се местим по стаите, оправяме си багажите, вечеряме и т.н. корабът потегли и успяхме да видим част от светлините на Чонгкинг:

 

 

 

 

 

 

 

 

В крайна сметка ей така ще я караме в идните дни:

 

[Mary]

Под приятното полюшване на кораба и свежия вятър, който влизаше през балкона, поспахме добре и рано сутринта сме готови за новия ден.

Още чорлави отиваме на палубата да проверим каква е ситуацията наоколо. Слънцето още не се е показало, но жегата се усеща вече:

 

 

Първа спирка Fengdu.

От екскурзиите сме си избрали Shuanggui Mountain + Fengdu Ghost City - цена 125 юана на човек. Намираме се в списъка на таблото и виждаме, че сме в първа група за слизане - общо 22 човека. Все още не познаваме никого, но от списъчето се виждаше, че поне още няколко човека ще бъдем с надежда да чуем нещо на английски.

Оказва се, че групата ни е смесена и около половината сме за английскоговорящ гид, другата половина за китайскоговорящ.  Ролята на гид се изпълнява от един и същи човек - симпатична дама, която разказваше много. За съжаление не мога да ви предам какво толкова е разказвала, понеже често губих интерес докато разказва на китайски и тръгвах нещо да си снимам, пък като се върна, то и приказките на английски попривършили. По едно време тя се усети, че китайските туристи са по-послушни и започна да приказва първо на английски. В интерес на истината имаше места, които изобщо не предизвикаха интереса ми. Съответно имаше и такива, които ми бяха интересни, пък тя нищо не спомена. Та за екскурзията съм със смесени чувства.

Ако бяхме слезли сами, щяхме да видим само втората част, като щяхме да имаме повече време за нея. Недостатък щеше да е, че се чака много за лифт, а използвайки икскурзията ни чакаха ел.бусчета, които ни закараха нагоре и после още едни, които ни придвижиха до  Fengdu Ghost City и реално се спускахме надолу накрая.

Да започна подред. Слизайки от кораба обикновено има стълби - много стълби или малко по-малко стълби, но все стръмно нагоре се изкачваш там, където няма изграден фуникуляр на пристанището. Тук ни очакваха даже с музика:

 

 

Основните забележителности на националния горски парк Shuanggui Mountain са храмът Luming, храмът Su Gong, павилионът Enlai, храмът Huguo, павилионът Liangyuan, павилионът Helong и т.н.

 

 

 

Това, което аз започних, че тук е творил Су Ши, с писателско име Dongpo, който е китайски поет, есеист, калиграф, художник и учен-служител , живял по време на династията Сун. Славняваха го непрекъснато с Шекспир.

 

 

За всеки павилон, фигурка и надпис се изнасяше по една лекция. Това например и знак за късмет и благоденствие:

 

 

Заведоха ни в едно помещение, където всеки можеше безплатно да се направи такъв знак:

 

 

Хартията върху която се изработва е тънка и ти я предлагат да я сложат в плик или в рамка срещу 30-50 юана.

 

И тук имаше стена с девет дракона:

 

 

Приближаваме се бавно и към Fengdu Ghost City, където не закараха с второ ел.бусче.

 

 

 

Храм:

 

 

 

Ще ви покажа как още може да се дарява за храма. Освен в брой, има и код за сканиране, чрез който можеш да преведеш дарение:

 

 

На едно място има нещо като кръгъл камък, който се върти от човеки после се слага на платформата - доста трудно и тежко е това, а погалването с ръка на платформата, носело щастие.

 

 

На много места има изображения на човек с длъгнеста шапка с надпис на нея „О, и ти ли си тук“ – закачлив начин да се каже, че всеки човек ще се срещне със създателя някога.

 

 

"Градът на призраците", съществува от близо 2000 години.

 

Според легендата призрачният град Фенду произхожда от династията Хан. Двама държавни служители на императора, Ин Чаншън и Уан Фанпин, се изкачват в планината Мин, за да практикуват даоизма. По време на сложния процес те стават безсмъртни. Комбинацията от имената им "YingWang" означава "Кралят на ада". Това било началото на създаването на Подземния свят на това място. Многото храмове и мемориали показват изображения на хора, които са измъчвани заради греховете си. Само чиста душа може да се премести в отвъдното, с други думи, в Небето.

 

Има алея с различни скулптури, които показват за какви грехове не се отива в Рая.

 

 

Следват порти към зоната на Ада, та по пътеката за там не трябва да се обръщаш назад в никакъв случай.

 

 

 

Според китайската митология мъртвите трябва да преминат три теста, преди да бъдат допуснати в отвъдното.

 

Първото изпитание е да се премине Мостът на безпомощността. Този каменен мост е построен по време на династията Мин и е изпитание за доброто и злото. Има три еднакви дъги. Мъртвите се подлагат на изпитание на втората дъга. Има няколко процедури за преминаване на моста. Те зависят от пола, възрастта и семейното положение. Демоните на моста ще ви пуснат да преминете или ще ви спрат. Добрите и чистите са допуснати до следващото изпитание, но злите мъртви ще бъдат хвърлени във водата.

 

 

Днес този ритуал се имитира от актьори, облечени като демони.

 

 

По време на втория тест мъртвите ще трябва да се изправят срещу Яма, Кралят на Ада. 18-те статуи на демони ги карат да се подлагат на различни видове изтезания, за да платят за греховете си.

 

 

Третият и последен тест се извършва на входа на двореца Тиандзъ.

 

 

Това е най-старата сграда на Fengdu. Всички мъртви трябва да балансират на един крак върху определен камък. Те трябва да продължат това в продължение на три минути. Само добрите и чистите могат да изпълнят тази задача. Злите мъртви ще се провалят и ще отидат направо в ада.

 

 

Има зала с миниатюри, показващи наказанията за грешниците.

 

 

 

 

Мисля това последното беше женска богиня:

 

 

Срещу допълнителен билет от 35 юана има кино-атракция въображаемия ад. Все още ми е на телефона само, но ако я кача в Тубата, ще я покажа и тук.

 

Когато преминете през всички тестове, можете да видите за последен път дома и семейството си в кулата "Последен поглед към дома". След сбогуването мъртвите ще направят последното си пътуване към отвъдното.

 

 

 

Някак разхвърляно писах, ама и там на място беше така поразкъсана информацията.

 

В заключение ще напиша нещо, което бях прочела за Градът на призраците: "Мислите ли, че мъртвите все още могат да пътуват с всички тези туристи, които се мотаят наоколо?"

 

Надолу се спуснахме с лифта, за който изобщо не чакахме(в обратната посока доста се чака). Корабчето ни очаква, слънцето жарко напича, затова бързо се спуснахме по стълбите и се наместихме на хлад в кораба.

 

 

Вечерта продължи с посещение на капитанската каюта:

 

 

И запознаване с ръководния екип на кораба:

 

 

Слънцето вече клони към залез, а корабът тръгва по водите на Яндзъ.

 

 

 

Следва...

[slujitel]

Аз пак да се намеся, нямахте ли шоу програми вечер на кораба?

Ние се качихме и слязохме с лифта, не сме чакали нито на горе, нито долу. То като цяло нямаше много хора. Една китайска група от двайсеттина човека и ние 7 човека с гид на английски.  

[Mary]

преди 8 часа, slujitel каза:

Аз пак да се намеся, нямахте ли шоу програми вечер на кораба?

Ние се качихме и слязохме с лифта, не сме чакали нито на горе, нито долу. То като цяло нямаше много хора. Една китайска група от двайсеттина човека и ние 7 човека с гид на английски.  

При вас е било по-добре явно. Имаше спрели няколко кораба с нас и доста хора се мотаеха по маршрута.

Не знам дали е имало програма(по-скоро не), понеже ние бяхме извън кораба вечерта, но ще разкажа в следващия пост.

[slujitel]

В момента, Mary каза:

При вас е било по-добре явно. Имаше спрели няколко кораба с нас и доста хора се мотаеха по маршрута.

Не знам дали е имало програма(по-скоро не), понеже ние бяхме извън кораба вечерта, но ще разкажа в следващия пост.

Съвсем различно е било явно.  Вечер нашия кораб се движеше и имахме програма. Шоу с песни и танци. Жалко, че сега не мога да кача снимки. Хубаво ще е и клипове да можех. Клипа с възстановката за ковчезите ми е много хубав.

[Mary]

Вечерта бяхме предвидили да отидем на шоуто "War Fire of the Three Kingdoms Show" - цена 298 юана на човек. Корабът акостира в Zhongxian и с автобуси превозват желаещите до т.нар. театър, който е извън града.

 

 

 

Шоуто е базирано на китайската литературна класика „ Романтиката на трите кралства“ , написана от Луо Гуанджонг през четиринадесети век и се основава на история, фолклор и фантазия, за да създаде идеализиран разказ за политическите и социални неща от ерата на Трите кралства.

Периодът на Трите кралства (220-280 г. сл. н. е.) се счита за особено историческо значение за китайците, време на мощни борби за власт и сложни военни стратегии.  Това време е многократно романтизирано в китайската култура, а необикновеното представление, поставено на брега на река Яндзъ, дава още един поглед към периода.

 

Още с влизането ми прави впечатление грндиозната обстановка - в средата на покрита огромна част с вода стърчат две кули и пет гигантски колони:

 

 

Представлението е разделено на няколко части, всяка от които беше очарователна по различен начин. Няма шанс да преразкажа цялото шоу, а по снимките ще се ориентирате за различните части.

 

Това е зашеметяващо представяне на цвят и действие, съчетано с красива музика. Шоуто е невероятно! Освен това, което се вижда на огромната площ от 32х кв.м. покрити с вода, сцената с посетителите са върти и те правят съпричастен с представлението - завъртат те към друга част, приближават те, дават ти по-добър ъгъл на гледане. Много мащабно, много красиво и впечатляващо. Споменаха, че е класирано на 4-то място сред подобни в Китай. Започнах да се чудя как ли изглеждат първите 3?!

 

Съвсем в началото започва с приглушени цветове и холограмни изображения на войни, които са доста размазани по моите снимки.

 

 

Но след малко сцената "избухва" в огън и пламък:

 

 

 

 

Десетки конници обикалят и пресъздават история.

 

 

Галопиращи коне, умели конници, вода, която лети при всяко движение, войници с кралски знамена... И всичко това се подсилва от водните отражения.

Наистина е грандиозно. 

Когато тази сцена свършва и ездачите в галоп напускат, внезапно от ляво и високо горе, от нищото се появява нещо розово.

 

 

 

 

 

След тази спокойна и релаксираща част, огънят отново избухва, кавалерията се завръща - подготвят се за война.

 

 

 

Истинска армия си имаше на сцената - стотици участници. И когато битката свърши, усещам, че се движим - платформата, на която са седалките се движи и ни обръща в другата посока, където се появява дворецът Сао Сао.

 

 

 

 

Всички тези части са свързани, но понеже не познавам китайската история, аз гледах с очите на запленен от постановката, а не от историята.

 

Местата за сядане се върнаха в първоначалната си позиция и сега върху петте огромни колони се появяват впечатляващи проекции на битка. Изведнъж централните секции на колоните започват бавно да се спускат към водата, създавайки пет кораба.

 

 

 

След още няколко прожекции на сцената пристига гигантски боен кораб. На долното ниво на кораба има батути, където акробати подскачат от един на следващ и обратно, търкалящи се, преобръщайки се и скачайки високо във въздуха.

 

 

В същото време от въздуха спускат десетки войници:

 

 

 

Тук някъде вече започнах да снимам много по-рядко, увлечена в представлението.

 

 

 

В заключение ще кажа, че представлението е наистина грандиозно и заслужава снимане с фотоапарат, какъвто аз нямах и телефона не може да предаде достатъчно красиво всичко. Сглобих една компилация от всички кратки видеа, които съм снимала и са просто събрани на едно място.

 

 

Има малко ходене от паркинга до сцената и сто пъти ни повториха да запомним пътя и да не си объркаме автобуса. Разбираемо е, понеже основно групи се движат по тези кораби и представления. Ние бяхме от малкото индивидуални туристи.

 

Поглед към Zhong през реката:

 

 

И вече сме на пристанището, където корабът ни очаква, за да тръгне отново по река Яндзъ.

 

 

Следва...

[Роца]

Следях с голям интерес пътуването ви в социалните мрежи, но това представление направо ми скри шапката още тогава 👏. 

(преди време опитах да чета "Историята на Трите кралства", но не успях да мина даже 100 страници, само на първите 5 имаше поне 70 различни имена 😂).

[Mary]

преди 5 минути , Роца каза:

Следях с голям интерес пътуването ви в социалните мрежи, но това представление направо ми скри шапката още тогава 👏. 

(преди време опитах да чета "Историята на Трите кралства", но не успях да мина даже 100 страници, само на първите 5 имаше поне 70 различни имена 😂).

Представям си какво удоволствие ще е да се гледа това представление, ако знаеш историята или си чел книгата!

Мен също ме объркват подобните им имена навсякъде, затова и не се наех подробно да разказвам за тримата главни герои в постановката.

[Sara]

Mary,невероятно шоу! Истински късметлии сте ,че сте го видяли!  /предполагам подготовката на това пътуване е била дълга и трудна/

Не съм виждала подобен мащаб,омагьосващо е!

Много благодаря за разказа,вдъхновяващ е! Виждам Китай по различен начин!

[Mary]

преди 3 минути , Sara каза:

Mary,невероятно шоу! Истински късметлии сте ,че сте го видяли!  /предполагам подготовката на това пътуване е била дълга и трудна/

Не съм виждала подобен мащаб,омагьосващо е!

Много благодаря за разказа,вдъхновяващ е! Виждам Китай по различен начин!

Подготовката беше дълга и несигурна до последно. Включително на място в Китай се наложи да сменяме маршрута, поради липса на билети за влак.

Бяхме предварително с няколко на ум, че вероятността да се променя нещо на място е почти сигурна, но се справихме по един или друг начин, като със сигурност много се забавлявахме.

 

Шоуто наистина е много впечатляващо и съм доволна, че имахме шанс да го видим.

[Роми]

Горещо препоръчвам в Ханджоу друго подобно шоу. Първоначално е поставено от Анг Лий, режисьора на "Тигър и дракон" за срещата на Г-20 там. Невероятен мащаб и замисъл. Изобщо в Китай има какво да види човек!

[Дани Магелани]

преди 53 минути , Роми каза:

Горещо препоръчвам в Ханджоу друго подобно шоу. Първоначално е поставено от Анг Лий, режисьора на "Тигър и дракон" за срещата на Г-20 там. Невероятен мащаб и замисъл. Изобщо в Китай има какво да види човек!

 В Макао също има подобно шоу, но аз не успях да го посетя. Гледах 2 в Тайланд и 1 в Бали, поставени от специалисти от Хонг Конг. Явно китайците са добри в това да разказват легенди в грандиозни шоа, като съчетават прекрасно много различни изкуства, ефекти, вода, че и животни до слонове. За всеки спектакъл се строи огромна зала и се играе само той.

[era123]

Китай е толкова невероятно различен от всичко друго , че чак не е за вярване.  Преди 10г беше друга планета, сега е още по. Няма такива мащаби никъде другаде.

 

Тия определено ще владеят света сле някоя година. 

Африка и ю.америка (по-малко) е китайска, полезни изкопаеми, имоти, инфраструктура, всичко се държи от дракона. 

Хубав разказ, евала. 

[Mary]

Доволно насладили се на представлението, спим непробудно под речния бриз, който влиза от балкона.

На сутринта рано-рано отварям очи с надежда да зърна изгрева. Слънцето не го видях, само златисти облаци:

 

 

Днешните предложения за екскурзии от кораба бяха две - White Emperor City и Mini Three Gorges,  Lesser Three Gorges е включена в цената на круиза и е за всички.

Взех да чета за White Emperor City и не го почувствах да е моето, затова не се записахме и си останахме на кораба. Това, което съм си записала е следното:

Има 15 минути изкачване към храма. Самият храм е свързан с китайски личности и поети, за които нищо не знам лично аз. И нещо интересно – от двора на храма се вижда гледката, изобразена на 10 юана. Само гледката ме интересуваше, но дори заради нея не исках нови безкрайни беседи за личности, които не познавам.

Използвахме времето да се наснимаме по палубите на спокойствие.

В плана за деня беше написано, че около 11,45 ще минем до Qutang Gorge, откъдето е графиката за 10 юана. Подредихме се на палубата с още десетки хора и когато почти наближихме, се сетих, че парите са ми в стаята и няма да мога да повторя снимката като с 20 юана. Ами ... заспала работа си е моето, но ето една сглобена картинка:

 

 

Мястото е много красиво, не случайно е избрано да бъде и на банкнотата.

 

 

 

Круизният кораб акостира във Wushan и там се преместихме на по-малки корабчета, с които навлязохме в Lesser Three Gorges.

 

 

Така изглеждаха корабчетата:

 

 

На първия етаж бяха китайски туристи, на втория бяхме чужденците. Собствениците на кораба искаха да изкарат допълнително пари и на нашия кораб не можеше да се качиш безплатно на най-горната палуба, та не знам дали от тям се е виждало нещо по-добре.

Видяхме много мостове:

 

 

 

 

 

Корабчетата бяха едно след друго:

 

 

 

А наоколо огромни скали.

 

 

Малко след това място(където се разделени двата притока) акостирахме и тези, които искаха допълнителната екскурзия Mini Three Gorges ни натовариха на по-малки лодки и навлязохме още по-навътре.

 

 

 

Ние не случихме на спътници - отново бяхме с поляците, но и там групово пътуващите туристи си имат особености. Така изглеждаха лодките:

 

 

 

В тази клисура могат да се видят т.нар "висящи ковчези".

 

Обичайно им място на ковчезите е заровени в земята, а не висящи от скалите. Не така стоят нещата за изчезналия народ Бо. Висящите ковчези са единственото останало наследство от тях. И до сега е загадка начинът, по който народът Бо е успявал да качи тежките ковчези, които били издълбавани най-често от едно голямо парче дърво.

 

Едната от теориите за причината ковчезите да сe вдигат на високо, а не да се закопават била, че народът Бо вярвал в извисяването на душата в небето след смъртта. Поставянето на починалия възможно най-високо било начин да се помогне на душата по-лесно да стигне до тази цел. Предполага се, че ковчезите са качвани на скалите със скелета, но това не е доказано. Някои ковчези са поставени доста високо и стигат до 100м.
Част от ковчези са разположени в естествени или издълбани пещери, а друга част висят във въздуха, подпрени от две забити в скалата дървени греди.

Тази уникална забележителност на Китай е заплашена от изчезване. Ковчезите след толкова години изгневат лека полека, а тези, които висят във въздуха се разбиват при падане.

Последният ковчег е датиран на около 400г.,  най-старите от 12-ти век.  Освен в Китай подобни скални погребения могат да бъдат намерени във Филипините и Индонезия.

 

Ето най-видимия, който видяхме:

 

 

 

 

Беше трудно да се сима през повечето време, защото отпед не позволяваха да се покажеш, а като се съберат повече хора отзад и от там ни прибираха.

И тук лодките са платно една след друга.

 

 

По обратния ред първо се качихме м по-малкото корабче и след това в круизния ни кораб.

 

Последната нощ на кораба я посрещнахме с тази гледка:

 

 

Следва...

 

[Mary]

Десети ден в Китай. Придвижване от Yichang до Wulingyuan с предварително поръчан трансфер.

 

 

За този ден доста разсъждавахме какво да изберем - дали да видим асансьора за кораби на Three Gorges Dam, дали да посетим Tribe of Three Gorge, където представят живота на три племена или да не си усложняваме още повече деня, като пропуснем и двете възможности?!

За асансьора бързо реших, че колкото и да ми е интересно, то ще го видя като страничен наблюдател, придржено от малко приказки, без реално да го ползвам.

За живота на трите племена повече се зачудих, но предвид, че ни очакваха около 5 часа трансфер с кола до следващото ни място, отпадна и тази възможност, а надделя разумът. Може и да сме сбъркали, но няма как да видим всичко и навсякъде трябваше да правим избор между едно или друго.

Започвам хронологично за този ден.

След като корабът по някое време доста преди сутринта стигна до крайната си точка и акостира в Zigui County, стана много топло и спането беше направо задушевно.

Ранното ставане не беше само за да си оправим багажа, а и от жегата, която се усещаше. А навън ... мъгливо и лепкаво.

 

 

За щастие на този пристан имаше фуникуляр, който бързо ни изкачи до високата част, където ни очакваха автобуси.

 

 

Багажът го бяхме предали още предната вечер на персонала, като получихме бележки с номер, а той щеше да ни очаква в крайната точка на круиза, и след включената за деня екскурзия до Three Gorges Dam - Водноелектрически язовир Трите клисури. Това е огромно инженерно чудо, построено на река Яндзъ. Стената е построена до 2006г., електроцентралата(32 основни турбини) 2012-та и асансьорът 2015-та.

Както всеки построен язовир и този носи своите плюсове и минуси. Като + можем да кажем за произведената електроенергия + увеличеното корабоплаване заради повишаване нивото на реката, както и предотвратяване на наводнения в района на река Яндзъ.

Има и някои противоречия: изграждането на язовира е причинило разселването на най-малко 1,3 милиона души и унищожаването на природни дадености и безброй редки архитектурни и археологически обекти. Резервоарът на язовира се смята за причина за увеличаване на броя на свлачищата в региона.

 

Няма да ви занимавам с повече факти за язовира, само ще кажа, че е наистина умопомрачително инженерно постижение.

А за туристите се организират обиколки, които включват няколко места за спиране и разглеждане, като проверките за влизане са както обикновено - скенери на хора и багаж. 

Още с приближаването на автобуса, надничам от прозореца да снимам нещо от по-близо.

 

 

 

Първата спирка е някъде тук - от тук се вижда язовира и канала за преминаване на корабите. Това май е и най-високата точка за поглед отгоре.

Изкачването е с няколко последователни ескалатора, като излишно е да казвам, че има много народ.

 

 

 

 

Поглед откъм каналите, където доста постояхме в очакване да отворят някой шлюз и да има движение, но всичко става доста бавно предвид огромните маси вода:

 

 

 

 

След това отново ни качиха на автобусите и ни закараха по-близо до стената - няма как да отбележа на картата, че на Гугъл няма никакви отбелязвания, но да кажем бяхме в северната част на стената.

 

 

 

Натоварихме се отново на автобусите и се отправихме към крайната точка. Автобусът ни остави някъде тук, където срещу бележките получихме куфарите си и с радост видяхме, че шофьорът ни очаква с табелка с нашите имена.

В сградата имаше е малко магазинче, откъдето купихме някакви хрупанки за дългия път, който ни очакваше и тръгнахме с тази кола:

 

 

Излишно е да казвам, че шофьорът не знаеше никакъв английски, та по дългия път основно си мляскахме двете и дърдорехме в трепетно очакване да пристигнем. А пътят наистина е дълъг. Използваме кола за трансфер, понеже не открихме директен влак в нашата посока, даже и с прехвърляне не открихме без да ни трябва един ден за пътуване. Скъп беше трансфера, но когато нямаше време, то е по-ценно от парите.

Голяма част от пътя беше слабо натоварена и си пътувахме преспокойно, дори имам усещането че през повечето време и с над позволената скорост.

 

 

 

Тези колички ми бяха много смешни мъници, че и подредени странично, а застигнахме няколко тира с такива:

 

 

Предварителните ни изчисления показваха 5 часа пътуване, но реално сме пътували около 4ч., даже без няколко минути.

И вече сме във  Wulingyuan, където малко трудно си намерихме хотела, който е някъде тук, но го няма на Гугъл карта. Хотелът, стаята ни и гледката от нея:

 

         

 

 

Стоварихме багажа, опитаха се да ни обяснят какво да правим в утришния ден, опитаха се и билети да ни продадат, но ние твърдо си искахме да отидем до касите и да си купим предварително билети от таз за утре. Оказа се невъзможно - продават само ден за ден там или поне така ни казаха в края на работното им време.

 

 

 

Поснимахме, някои ядоха и сладолед, а други броиха облаците  в това време. 

Цял ден ръфахме глупости, та беше време за вечеря. Още по път за касите бях харесала един ресторант, но по път видяхме друг и влязохме в него. Беше от този тип, където си готвиш сам в средата на масата, но на мен така ми миришеше, че веднага излязох. Тръгнахме към този, който си бяхме набелязали. Силно, силно го препоръчвам - най-добрата храна по време на цялото ни пътуване, огромни порции, много чисто, прекрасно обслужване и ... дори ми донесоха сол. 

Това е ресторанта.

Повечето хора си поръчваха пред телефоните, но ние си искахме меню, че по-лесно се превежда с преводача от хартия. Ето какво си избрахме за тази вечер:

 

 

И най-уникалния ориз в гърне, придружен от зеленчуци и месо, запечени в топлото гърне. Мега вкусен и огромна порция - няма изяждане и от двама души.

 

 

Първата сметка, която ни донесоха, предизвика неудържим смях в нас и се нахвърлихме да я снимаме:

 

 

Така се натъпкахме, че имах сили само да се довлека в хотела. Изненада ме улицата пред хотела, която вечер се пръвръща в пазар, малко е шумно и миризливо, но след натрупаната умора и предвиденото ранно ставане за другия ден, спахме непробудно.

 

 

Следва...

[Mary]

Ден 11 или когато мечтите се сбъдват!

 

Настъпи денят за Национален горски парк Zhangjiajie - известен със своята грандиозна и уникална планинска природа. Извисяващите се скални стълбове на Zhangjiajie наистина са гледка, която те оставя без думи. Джандзяджие е вдъхновението за плаващите планини Алилуя на Аватар. Освен това е обект на световното наследство на ЮНЕСКО!

 

Мястото е огромно, покрива площ от 264,6 кв.км. и има над 3,000 от отличителните планински колони от кварц и пясъчник.

Като започнах проучването за това място ми се видя объркващо за планиране, но се оказа не толкова трудно, щом разбереш, че има горна и долна част на парка. 

Горната част включва върховете Юандзяджие, Яндзяджие и планината Тиандзи. Тези три зони са свързани с автобус, който се движи горе.

Долната част се състои от основата на трите гореспоменати планински района, плюс галерия Ten Mile и Golden Whip Stream. Долните секции са свързани с други автобуси. Между горната и долната секция няма автобус. За да се качите/слезете, можете да се изкачите пеша(не бих се пробвала лично аз) или да вземете форма на вертикален транспорт: асансьор Bailong Sky Elevator, кабинкови лифтове: Yangjiajie и Tianzi.

Ние обиколихме само горната част и ще пиша основно за нея.

Билетът за вход в парка е валиден за 4 дни, като едва ли може да се обиколи всичко подробно и за толкова дни, а ние имахме ден и половина, в което време искахме да видим и планината Тянмън, затова за Zhangjiajie имахме един ден, в който се молехме за хубаво време. В билетът са включени и безплатните автобуси долу и горе, но не са включени асансьорът и трите лифта( Yangjiajie, Tianzi и Huangshi) - за тях се плаща допълнително.

Нямахме никаква представа колко време ще ни отнеме разглеждането, нито колко пъти ще искаме да се возим на лифтове и асансьор, затова си купихме билет с неограничено ползване на асансьора + лифтовете. Ще прикача снимка с цените, за да може всеки да си сметне какво би ползвал и съответно да плати.

В крайна сметка ние ползвахме асансьор един път, лифт Yangjiajie двупосочно и лифт Tianzi еднопосочно. Не съм смятала колко повече сме платили, сега също няма да смятам, щом вече сме ги дали парите.

 

Цените:

 

 

Националният парк Zhangjiajie има 5 входа. Ние ползвахме вход Wulingyuan (източна порта) – намира се в град Wulingyuan, главният вход, който по-голямата част от посетителите използват.

 

 

Природата в парка е спираща дъха, но не очаквайте да сте на планиниски трек в гората. Всичко е канализирано, ходи се по пътеки почти като в граски парк, има много табели, кошчета за боклук и т.н. И безброй камери за наблюдение.

 

 

 

Тук-там има и стълби, на които чакат носачи с предложение да те занесат срещу определена цена. Не знам каква са цените, не сме се възползвали.

 

 

На доста места може да се купи и нещо за ядене или пиене, но това не е точно моята храна, та не съм пробвала:

 

 

 

Има тоалетни в парка, но няма тоалетна хартия - носете си. Сапун също няма. Паркът е много чист, както и целия Китай. Видях е работици, които следят за чистотата - беше излетяла някаква хартийка на поне 3-4 метна надолу от пътеката и веднага разтегнаха една щипка и прибраха боклучето:

 

 

Както навсякъде в Китай и тук има много хора. Мнооого хора. Затова бяхме първи на касите и измежду първите в автобусите и също измежду първите на асансьора.

Bailong Sky Elevator е открит стъклен асансьор, който ви отвежда до върха на планината. Bailong (百龙) означава 100 дракона, подходящо име за най-високия външен асансьор в света, нали?!  Асансьорът е висок 326 м, а пътуването отнема по-малко от 2 минути. Гледката, когато излезеш на открито е наистина спираща дъха.

 

На рецепцията в хотела ни дадоха подробни указания как да се придвижим и какво да видим за един ден. Не ги послушахме, а направихме това, което бяхме прочели предварително. Те съветваха да тръгнем с лифта и да въртим обратно на часовниковата стрелка, а ние предпочетохме да тръгнем с асансьора и да въртим по часовниковата стрелка. Ще покажа как го направихме ние.

 

 

Тръгнахме с автобуса към асансьора - различни са автобусите, затова се чете и пита. На асансьора не сме чакали повече от две минути и това е защото тръгнахме наистина рано, не сме в почивен ден и не е празник.

 

Излязохме от асансьора и започна голямото ох, ах, лелеее, красотаааа! И така цял ден.

 

 

Накъдето да погледнеш е все красиво, зад всеки завой те очаква прекрасна гледка.

 

 

 

Всички пътеки са обезопасени със стабилни парапети:

 

 

Всички вю пойнтове са отбелязани на maps.me - аз предварително ги бях маркирала и така много лесно се ориентирахме. Да кажа, че не всички са с ефект "wow", а ние пропуснахме съвсем малко от тях. Сутринта нямаше и хора по тях:

 

 

Може би най-сниманата част от парка - планината Алелуя - Аватар, като моите снимки са от високото:

 

 

 

Каменните стълбове тук са наистина впечатляващи - тесни в основата и наистина изглеждат плаващи. Има и мост, образуван естествено от атмосферните влияния:

 

 

И художници, които рисуват:

 

 

По пътеките се върви, върви, пък се стига до спирка на автобусите - също са отбелязани на картата в мапс.ми. Винаги питайте автобуса дали е за вашата посока и като искате да слезете давайте знак, защото ние се возихме то една отсечка два пъти, защото очаквахме да спре на следващата спирка, а той с пълна газ продължи по завоите. Има наистина доста завои по горния маршрут. Но пък возейки се два пъти по една отсечка, ми позволи първо да видя, а после и да снимам една много красива местност, която се виждаше само от автобуса:

 

 

С автобус стигнахме до лифта Yangjiajie, където имахме план първо да обиколим първо панорамните гледки, но една от пътеките беше затворена, а обиколната беше с безброй стълби, затова се метнахме на лифта и слязохме до долната част, като продължихме да се любуваме и снимаме и от кабинката - за щастие на почти всички места, където бяхме в Китай и имаше лифтове, ни пускаха сами да се возим. Не знам кой би ни изтърпял да се тътрим до прозорчето непрекъснато за снимки.

 

 

 

 

Лифтът минава много близо до скалите и виждаш от много близо как изглеждат и как растенията се борят за оцеляване и растат на всяко възможно място в скалите.

Помотахме се долу, разгледахме какво продават по сергиите, нищо не си купихме и взехме същия лифт нагоре - пак си бяхме сами, но вече бяхме наснимали всичко, та само гледахме. Близо до станцията на лифта е и спирката на автобуса - взехме един и продължихме до следващата точка. Там слезнахме малко предварително, че не се разбрахме с шофьора накъде продължава, та се наложи да походим 200-300 метра по пътя до следващата спирка - никак не е приятно ходенето по пътя, нещо че няма изобилие от коли, на пък има много автобуси. Отидохме на една точка, която не е много посещавана. Красиво беше и там:

 

 

 

Врнахме се на близката спирка и зачакахме автобус - минаха няколко и никой не спря да ни вземе, въпеки че махахме с ръце. Почти се бяхме отчаяли и си мислехме пак да тръгнем по пътя и един все пак спря и ни натовари до следващата точка. Пъ маршрута имаше още два малки вю пойнта, но с трудното качване от малка спирка, решихме да ги пропуснем и да слезем на Tianzi - тук има прекъсване на автобуса - возят те до тази спирка и после трябва да вземеш друг автобус от друга спирка до лифта.

Преди това има няколко панорамни гледки, които никак не са за изпускане, както и много заведения, които пропуснахме.

 

 

 

Вече беше обедно време и народ ни заливаше отвсякъде:

 

 

По едно време се въведе някъкв строен ред, та всички се снимахме на това място по единично, а другите чакаха на стълбите.

Казах ли, че гледката беше омагьосваща?!

 

 

Малко трудно се ориентирахме къде е спирката на автобуса, че пътеката беше леко в ниско, пък не виждахме други пътеки да се качим до пътя, върнахме се малко и намерихме една пътека, но сигурно е имало и без да се въщаме.

Качихме се отново на автобус до последната спирка и лифта Tianzi. Преди да се качим на лифта последне поглед в друга посока:

 

 

Не ни се разделя с тази красота и яко нямаше толкова много хора, можеше да си помислим да завъртим още веднъж някои точки, но се уморихме от хора.

В кабинката отново бяхме сами и пак снимки, като невидели...

 

 

 

 

 

 

Слязохме от лифта и започна едно голямо спискане по стълби до автобусната спирка - надолу беше лесно, но в обратната посока нямаше да ми хареса. Добре, че не избрахме това за начао сутринта.

 

 

Една грозничка снимка на езерото от автобуса - смешно беше, че тъкмо се наканя да снимам и гледката се скрие,  а като има гледка, аз не съм в готовност за снимка:

 

 

Някъде около 15ч сме били вече извън парка. 7 часа са ни били достатъчни, без изобщо да бързаме, да разгледаме това, което искахме. Можеше да направим и някаква кратка обиколка долу, но целенасочено не направихме. След тази красота, която видяхме отгоре, всичко друго ни бледнееше.

Затова направо се отправихме към познатото ни заведение за ядене, което обединяваше закуската, обяда и вечерята. Сервираха ни нещо, което нямаше изяждане дори и да имаше още двама с нас. На снимката може и да не личи, но това беше огромен съд с ядене. Оризът незнайно защо не съм го снимала - беше все така вкусен.

 

 

Прибрахме се пъшкайки в хотела, отморихме малко и излязохме да нагледаме и уличния пазар. Яденето само го снимахме, че нямаше никакъв шанс да изядем ое нещо в този ден.

 

 

 

Освен ядене продават и разни други дребни неща - камъчета, гривнички, малко магнити и подобни.

 

Доволно изморени се прибрахме в хотела и започнахме с плановете за другия ден.

 

Следва...

[Дани Магелани]

преди 4 минути , Mary каза:

Ден 11 или когато мечтите се сбъдват!

 

Настъпи денят за Национален горски парк Zhangjiajie - известен със своята грандиозна и уникална планинска природа. Извисяващите се скални стълбове на Zhangjiajie наистина са гледка, която те оставя без думи. Джандзяджие е вдъхновението за плаващите планини Алилуя на Аватар. Освен това е обект на световното наследство на ЮНЕСКО!

 

Мястото е огромно, покрива площ от 264,6 кв.км. и има над 3,000 от отличителните планински колони от кварц и пясъчник.

Като започнах проучването за това място ми се видя объркващо за планиране, но се оказа не толкова трудно, щом разбереш, че има горна и долна част на парка. 

Горната част включва върховете Юандзяджие, Яндзяджие и планината Тиандзи. Тези три зони са свързани с автобус, който се движи горе.

Долната част се състои от основата на трите гореспоменати планински района, плюс галерия Ten Mile и Golden Whip Stream. Долните секции са свързани с други автобуси. Между горната и долната секция няма автобус. За да се качите/слезете, можете да се изкачите пеша(не бих се пробвала лично аз) или да вземете форма на вертикален транспорт: асансьор Bailong Sky Elevator, кабинкови лифтове: Yangjiajie и Tianzi.

Ние обиколихме само горната част и ще пиша основно за нея.

Билетът за вход в парка е валиден за 4 дни, като едва ли може да се обиколи всичко подробно и за толкова дни, а ние имахме ден и половина, в което време искахме да видим и планината Тянмън, затова за Zhangjiajie имахме един ден, в който се молехме за хубаво време. В билетът са включени и безплатните автобуси долу и горе, но не са включени асансьорът и трите лифта( Yangjiajie, Tianzi и Huangshi) - за тях се плаща допълнително.

Нямахме никаква представа колко време ще ни отнеме разглеждането, нито колко пъти ще искаме да се возим на лифтове и асансьор, затова си купихме билет с неограничено ползване на асансьора + лифтовете. Ще прикача снимка с цените, за да може всеки да си сметне какво би ползвал и съответно да плати.

В крайна сметка ние ползвахме асансьор един път, лифт Yangjiajie двупосочно и лифт Tianzi еднопосочно. Не съм смятала колко повече сме платили, сега също няма да смятам, щом вече сме ги дали парите.

 

Цените:

 

 

Националният парк Zhangjiajie има 5 входа. Ние ползвахме вход Wulingyuan (източна порта) – намира се в град Wulingyuan, главният вход, който по-голямата част от посетителите използват.

 

 

Природата в парка е спираща дъха, но не очаквайте да сте на планиниски трек в гората. Всичко е канализирано, ходи се по пътеки почти като в граски парк, има много табели, кошчета за боклук и т.н. И безброй камери за наблюдение.

 

 

 

Тук-там има и стълби, на които чакат носачи с предложение да те занесат срещу определена цена. Не знам каква са цените, не сме се възползвали.

 

 

На доста места може да се купи и нещо за ядене или пиене, но това не е точно моята храна, та не съм пробвала:

 

 

 

Има тоалетни в парка, но няма тоалетна хартия - носете си. Сапун също няма. Паркът е много чист, както и целия Китай. Видях е работици, които следят за чистотата - беше излетяла някаква хартийка на поне 3-4 метна надолу от пътеката и веднага разтегнаха една щипка и прибраха боклучето:

 

 

Както навсякъде в Китай и тук има много хора. Мнооого хора. Затова бяхме първи на касите и измежду първите в автобусите и също измежду първите на асансьора.

Bailong Sky Elevator е открит стъклен асансьор, който ви отвежда до върха на планината. Bailong (百龙) означава 100 дракона, подходящо име за най-високия външен асансьор в света, нали?!  Асансьорът е висок 326 м, а пътуването отнема по-малко от 2 минути. Гледката, когато излезеш на открито е наистина спираща дъха.

 

На рецепцията в хотела ни дадоха подробни указания как да се придвижим и какво да видим за един ден. Не ги послушахме, а направихме това, което бяхме прочели предварително. Те съветваха да тръгнем с лифта и да въртим обратно на часовниковата стрелка, а ние предпочетохме да тръгнем с асансьора и да въртим по часовниковата стрелка. Ще покажа как го направихме ние.

 

 

Тръгнахме с автобуса към асансьора - различни са автобусите, затова се чете и пита. На асансьора не сме чакали повече от две минути и това е защото тръгнахме наистина рано, не сме в почивен ден и не е празник.

 

Излязохме от асансьора и започна голямото ох, ах, лелеее, красотаааа! И така цял ден.

 

 

Накъдето да погледнеш е все красиво, зад всеки завой те очаква прекрасна гледка.

 

 

 

Всички пътеки са обезопасени със стабилни парапети:

 

 

Всички вю пойнтове са отбелязани на maps.me - аз предварително ги бях маркирала и така много лесно се ориентирахме. Да кажа, че не всички са с ефект "wow", а ние пропуснахме съвсем малко от тях. Сутринта нямаше и хора по тях:

 

 

Може би най-сниманата част от парка - планината Алелуя - Аватар, като моите снимки са от високото:

 

 

 

Каменните стълбове тук са наистина впечатляващи - тесни в основата и наистина изглеждат плаващи. Има и мост, образуван естествено от атмосферните влияния:

 

 

И художници, които рисуват:

 

 

По пътеките се върви, върви, пък се стига до спирка на автобусите - също са отбелязани на картата в мапс.ми. Винаги питайте автобуса дали е за вашата посока и като искате да слезете давайте знак, защото ние се возихме то една отсечка два пъти, защото очаквахме да спре на следващата спирка, а той с пълна газ продължи по завоите. Има наистина доста завои по горния маршрут. Но пък возейки се два пъти по една отсечка, ми позволи първо да видя, а после и да снимам една много красива местност, която се виждаше само от автобуса:

 

 

С автобус стигнахме до лифта Yangjiajie, където имахме план първо да обиколим първо панорамните гледки, но една от пътеките беше затворена, а обиколната беше с безброй стълби, затова се метнахме на лифта и слязохме до долната част, като продължихме да се любуваме и снимаме и от кабинката - за щастие на почти всички места, където бяхме в Китай и имаше лифтове, ни пускаха сами да се возим. Не знам кой би ни изтърпял да се тътрим до прозорчето непрекъснато за снимки.

 

 

 

 

Лифтът минава много близо до скалите и виждаш от много близо как изглеждат и как растенията се борят за оцеляване и растат на всяко възможно място в скалите.

Помотахме се долу, разгледахме какво продават по сергиите, нищо не си купихме и взехме същия лифт нагоре - пак си бяхме сами, но вече бяхме наснимали всичко, та само гледахме. Близо до станцията на лифта е и спирката на автобуса - взехме един и продължихме до следващата точка. Там слезнахме малко предварително, че не се разбрахме с шофьора накъде продължава, та се наложи да походим 200-300 метра по пътя до следващата спирка - никак не е приятно ходенето по пътя, нещо че няма изобилие от коли, на пък има много автобуси. Отидохме на една точка, която не е много посещавана. Красиво беше и там:

 

 

 

Врнахме се на близката спирка и зачакахме автобус - минаха няколко и никой не спря да ни вземе, въпеки че махахме с ръце. Почти се бяхме отчаяли и си мислехме пак да тръгнем по пътя и един все пак спря и ни натовари до следващата точка. Пъ маршрута имаше още два малки вю пойнта, но с трудното качване от малка спирка, решихме да ги пропуснем и да слезем на Tianzi - тук има прекъсване на автобуса - возят те до тази спирка и после трябва да вземеш друг автобус от друга спирка до лифта.

Преди това има няколко панорамни гледки, които никак не са за изпускане, както и много заведения, които пропуснахме.

 

 

 

Вече беше обедно време и народ ни заливаше отвсякъде:

 

 

По едно време се въведе някъкв строен ред, та всички се снимахме на това място по единично, а другите чакаха на стълбите.

Казах ли, че гледката беше омагьосваща?!

 

 

Малко трудно се ориентирахме къде е спирката на автобуса, че пътеката беше леко в ниско, пък не виждахме други пътеки да се качим до пътя, върнахме се малко и намерихме една пътека, но сигурно е имало и без да се въщаме.

Качихме се отново на автобус до последната спирка и лифта Tianzi. Преди да се качим на лифта последне поглед в друга посока:

 

 

Не ни се разделя с тази красота и яко нямаше толкова много хора, можеше да си помислим да завъртим още веднъж някои точки, но се уморихме от хора.

В кабинката отново бяхме сами и пак снимки, като невидели...

 

 

 

 

 

 

Слязохме от лифта и започна едно голямо спискане по стълби до автобусната спирка - надолу беше лесно, но в обратната посока нямаше да ми хареса. Добре, че не избрахме това за начао сутринта.

 

 

Една грозничка снимка на езерото от автобуса - смешно беше, че тъкмо се наканя да снимам и гледката се скрие,  а като има гледка, аз не съм в готовност за снимка:

 

 

Някъде около 15ч сме били вече извън парка. 7 часа са ни били достатъчни, без изобщо да бързаме, да разгледаме това, което искахме. Можеше да направим и някаква кратка обиколка долу, но целенасочено не направихме. След тази красота, която видяхме отгоре, всичко друго ни бледнееше.

Затова направо се отправихме към познатото ни заведение за ядене, което обединяваше закуската, обяда и вечерята. Сервираха ни нещо, което нямаше изяждане дори и да имаше още двама с нас. На снимката може и да не личи, но това беше огромен съд с ядене. Оризът незнайно защо не съм го снимала - беше все така вкусен.

 

 

Прибрахме се пъшкайки в хотела, отморихме малко и излязохме да нагледаме и уличния пазар. Яденето само го снимахме, че нямаше никакъв шанс да изядем ое нещо в този ден.

 

 

 

Освен ядене продават и разни други дребни неща - камъчета, гривнички, малко магнити и подобни.

 

Доволно изморени се прибрахме в хотела и започнахме с плановете за другия ден.

 

Следва...

Красота! Напълни не един календар.

[Mary]

Ден 12

Този ден беше под въпрос, защото не знаехме дали ще успеем да се насладим на Национален горски парк Zhangjiajie или ще влезем и този ден отново там. В крайна сметка решихме, че сме видяли основното и ще продължим с друго известно място в района - Tianmen Mountain.

За целта отново станахме в 5, събрахме багажа и си поръчахме ДиДи до Zhangjiajie и началната станция на лифта Tianmenshan Cableway - напомням отново за неточното отразяване в Гугъл - реално е на това място, но ако отворите панорамна гледка на картата, ще видите, че не е там - просто има разминаване в картите.

ДиДи-то ни е струвало 95 юана. Отбелязвам, че има къде да се остави багажа, както направихме и ние, защото бяхме с целия си багаж. За два куфара и две раници отгоре им сме дали 30 юана.

За вход за парка сме платили - 567 юана за двама(това е заедно с таксата за плащане на Алипей).

 

 

Планината Zhangjiajie Tianmen е популярен будистки център. Твърди се, че има Богове, живеещи на върха на планината Тианмън, тъй като върхът на планината има най-красивата природа. Освен красивата природа е известна още и с "Портата към Рая", "Стълбите към Рая" и пътя 99 завоя.

"Портата към рая" се вижда от почти целия град и е най-високата в света.

 

 

Пътят "99 завоя" се смята за един от най-екстремните и опасни в Китай. Нямахме възможност да минем по него, че беше в ремонт.

 

 

Температурната разлика между върха на планината и земята е около 8 градуса по Целзий.

Има 365 дни за годината, но повече от 200 дни в района на планината Тианмън са дъждовни и мъгливи. Пътешествениците имат късмет да видят истинския облик на планината Тянмън само в слънчев ден. В този ден ние бяхме късметлийки.

 

 

 

Има няколко въможни начина да се качите на планината и това е важно, защото още при купуването на билетите казвате кой маршрут избирате и няма възможност за промяна по-късно.

Вариант А с двупосочен кабинков лифт. Този вариант избрахме ние. Ето какво представлява:

Началото е с кабинковият лифт от долната станция в град Zhangjiajie до върха на планината. Връщането е с експресния кабинков лифт Tianmen Cave до входа на Националния горски парк Tianmen Mountain и след това с автобус се връща в центъра на град Zhangjiajie. Тук си признавам, че на място не разбрахме какъв ни е маршрута - принципно го даваха качване с лифта и слизане с автобуса, та останахме изненадани на място.

Вариант В - първо с експресния лифт, после с дългия лифт - обратното на вариант А. Да се има предвид, че експресния лифт тръгва от друго място.

Вариант С - с експресния лифт и в двете посоки.

Вариант D кабинков лифт + автобус - както казах, по време на нашите посещение не вървяха автобусите.

Вариант Е - първо с автобус и връщането е с дългия лифт.

 

Ето и една схема:

 

 

Правя вметка тук, че ескалаторите, вътрешния седалков лифт и стъклените пътеки в парка се плащат отделно. Цени:

- стъклена пътека - 5 юана на човек

- седалков лифт горе - 25 юана на човек

- ескалатор - 32 юана на човек

 

Ние нямахме време за обиколка на целия парк, затова предварително бяхме преценили, че ще обиколим само едната част - червената на долната карта, която се комбинира с малко от жълтата в посока към портата и ще вземем ескалаторите надолу.

 

 

След толкова общи приказки, да започваме разходката.

Качихме се на най-дългия лифт в света - не съм проверявала дали е така, но така си го рекламират там. Пътувахме около половин час, като по време на пътуването се откриват чудни гледки към планината. Отново бяхме сами, та можехме на сопкойствие да си ахкаме и охкаме, особено гледайки пътя със завоите и мислейки какво ни чака на връщане( не знаехме, че ще пропуснем автобуса). На снимката се виждат двата лифта - дългия и експресния.

 

 

Слезаме горе и с малко чудене в коя посока да поемем( в наша защита ще кажа, че и китайците наоколо се чудеха) намерихме пътеката и се отправихме към това страховито изживяане:

 

 

 

Тази пътека наистина си е страховита, защото е истинска бездна под нея - отвесни скали, къито ми се видяха безкрайни. За тези, които не могат да издържат на това, има и пътека през вътрешността, но ние за стъклената бяхме дошли, та смело плащаме по 5 пари, взимаме калцуните и пристъпяме на стъклото.

Согато не гледам в краката си, нямам проблем - вървя си, снимам навън и виждам красотата на пейзажа. Погледна ли обаче надолу забравям за всичко наоколо и се чудя на акъла си да съм там. След първите няколко крачки добиваш повече смелост и дори започваш да се снимаш.

 

След пътеката е ред на гората с пожеланията или нещо подобно беше името - по подразбиране, пишат се и се окачват по дърветата желания.

 

 

 

През по-голямата си част пътеките от тази страна се движат по ръба на бездната, но поне не са стъклени, та се върви доре по тях. Даже и побързвахме лекичко, че полет ни чака.

 

 

 

 

 

Прави вречатление как обхождат естествените форми на скалите:

 

 

Към края на тази пътека се върви в гората и се минава през въжен мост. Нищо впечатляващо нямаше в моста - нито се клати, нито съзава дискомфорт.

 

 

Стигнахме но Храма и съответно до седалковия лифт на върха.

 

 

 

Приятно, отмарящо возене беше с този лифт, който ни закара до друга сграда с интересна форма - на нея можеше да се качиш до някакво ниво за гледка от по-високо, но не сме се качвали.

 

 

В подножието на сградата има асансьор, който ни отведе едно ниво надолу, където след един тунел стигнахме до пътеките с малко стълби в посока към "Вратата на Рая".

 

 

Докато вървяхме по тази пътека, се откриваха панорамни гледки към града и страховития път.

 

 

 

 

Стигнахме до една табела, която показваше ескалатор и в двете посоки. Чудейки се коя посока да изберем, решихме да е по края на планината, че да виждаме природата. Ами ... толкова народ на едно място може да ме откаже да гледам каквото и да било...

 

 

Не можеше да се върви в нито едната посока - пълно задръстване от народ, което се опитахме ързо да преминем, дори без да се насладим на "вратата" от високо. Не съм сигурна каква част от нея се виждаше на това място, че трудно се добира човек до парапета. След като свърши пътеката и стигнахме до нещо като площад, където също имаше много хора, но поне се пробвах да снимам нещо от "вратата", която само аз май си я виждам.

 

 

Времето вече доста напредваше, а в 16 имахме полет, та решихме вече да слизаме надолу. Слезнето надолу е с ескалатори и ни е отнело половин час да се повозим на 7-те ескалатора един след друг в тази зона. Силно впечатлена бях и от бройката, и от дължината на ескалаторите, а това, че са насред скалата ме изуми съвсем.

 

 

Ескалаторте са тесни и са за един човек на стъпало, като на всеки ескалатор има служители, които следят за реда и не позволяват да ходиш нагоре/надолу по ескалатора. Пробвах се да слизам докато ескалатора върви и веднага получих забележка. Та ... половин час по ескалаторите, за да стигнем в рогната част на "Стълбите към Рая".

 

 

От снимката не личи, но голяма част от тези стълби са много тесни и трябва с доста внимание да се върви по тях, ако решите да слизате или да се качвате пеша. Ние не бяхме от мераклиите за пешеходставе по тесни стъпълца и си купихме билет за ескалаторите до долу. Последваха още 5 ескалатора един след друг.

 

 

И се озовахме пред тази гледка към "Вратата за Рая"

 

 

Изкачихме се малко нагоре, за да се снимаме, но сленците светеше точно насреща и снимките ни станаха доста слънчелъчести.

 

 

След което слязохме надолу в търсене на автобусната спирка. Започна едно ходене по мъките... Уж питаме в туристическия офис, но едва разбираме каквото и да било дори и с преводача. Накрая с дружни усилия разбрахме, че автобуси няма, а трябва да отидем на лифта. Да, ама станцията на лифта остана доста далече нагоре, та се стреснахме за времето, обаче се оказа, че трябва да отидем на експресния лифт. Неговите кабини са много големи и за доста хора. Отне ни 4 минути за да слезем от планината.

 

 

На следващата снимка се вижда къде бяхме преди 4-5 минути и къде сме сега.

 

 

Изобщо нямахме представа какво ще правим на това място, предвид че е доста отдалечено от началната ни точка, но докато изминем разстоянието на слизане към пътя, видяхме и автобусите, които чакат, за да ни закарат там, откъдето тръгнахме.

Взехме си багажа и си викнахме ДиДи, което срещу 19 юана ни закара до летището. Поредното ново и голямо летище с малко полети. За сметка на това стриктно проверяват, но пък излитат по-рано.

 

Каза ви, че "Вратата към Рая" се вижда отвсякъде, нали?!

 

 

 

 

Казваме "довиждане" на Zhangjiajie:

 

 

И "здравей" на Hangzhou.

 

 

Какво ще правим там ли?! За съжаление - нищо. Просто е вариант да се отправим към следващата точка от плана ни, но заради липса на билети за нощен влак, се наложи на място да променяме програмата и да вземем полет. В крайна сметка ни изпратиха билети за влак в деня на пътуването, но ние вече бяхме купили билети за самолета, та изпуснахме възможността да видим и как се нощува в китайски влак.

Тази промяна доведе и до други забавни случки, но за тях в следващия пост. Сега се отправяме към метрото и имаме час и половина да пътуваме до хотела, който липсваше на картата, но с малко чудене все пак намерихме. А хотела го избрахме да и блезо до гарата за следващия ден.

 

Следва...

[Mary]

Ден 13

От планината Тянмън нрябва да стигнем до Жълтата планина.

Летяхме от Zhangjiajie до Hangzhou(който град изобщо не влизаше в плановете ни за посещение). На следващия ден рано сутринта трябва да вземем влак до Huangshan.

Целенасочено си избираме хотел недалече от гарата, която мислим, че ни трябва.

Денят ни започна с голям смях. Ставаме рано, гоним влак около 7,30 и половин час преди това трябва да сме на гарата. 

Извикахме си ДиДи и шофьорът почва здраво да каканиже на китайски и ни показва с жест пеша да ходим, после и автобус ни показа, ама ние не искаме 2 км да ходим пеша с куфари под дъждеца. Все пак ни закара до гарата, която сме му задали. Цена 13 юана, като тук мисля беше дори по-малка сметката. А то огромна постройка:

 

 

Отиваме смело с паспортите да се чекираме и ни сюрпризират, че не сме за тази гара. Добре, имаме време, поглеждаме къде ни е другата отбелязана гара. Ооопссс, нямаме такава гара на картата като на билета ни. Питаме с какво да стигнем до тази гара, казват ни с някакво метро. Ние не искаме с метро да си губим времето, че вечерта пътувахме час и половина от летището с метрото.

Викаме си ново ДиДи да ни закара и аз както обичам да си говоря с хората, пиша на шофьора, че влакът ни е в 7,37. Той гледа написаното, гледа ме мен и се чуди каква физиономия да направи. Пък накрая ми посочва навигацията, че ще пристигнем в 7,53 Ха-ха-ха заливам се от смях. Опитваме се да анулираме билета, но вече е късно. Добре, ще купим нов - първа греда в Китай и то чак на 13-тия ден. Започваме да оглеждаме новите възможности за влак, но не бързаме с покупката - решихме да наближим първо гарата, че в дъжда който се излива навън не се знае колко ще пътуваме. Оказва се, че навигацията си показва съвсем реално времето за пътуване - може би минута по-рано да стигнахме. Малко преди да пристигнем си купихме нови билети пак за бизнес-класа, да се отъркаме поне в лукса.

А навън продължава да плющи дъжд като из ведро, но стигаме на правилната гара. Цена 51 юана.

Разликата между двете гари е около 30км. Съвет - проверявайте по няколко пъти от коя гара ви е билета.

Стигаме благополучно правилната гара, която е почти извън града, за сметка на това е нова и супер модерна. Гледаме като изтърсаци - не е да не сме пообиколили тук-там по света, но китайците ни скриват шапката за пореден път. Така съм била ошашавена, че снимка на гарата отвът нямам. За сметка на това пък я разгледахме подробно отвътре. Тези издутите са входовете за пероните.

 

 

 

Търсим нещо за ядене и съзираме салон за бизнес-класа - айдееее, ще яде Асан баница. Ама баница няма, само сухи неща някакви. Поседнахме де, опитахме бисквитите, пихме кафе, кола, имаше даже и сода(много рядко се среща тук).

 

 

 

 

От рецепцията на салона ни съобщават, че е време за нашия влак и ни посочват входа за перона. Дълга опашка се вие, ама ние нали сме бизнес и цопваме най-отпред. Тук ще вметна, че отивайки най-отпред събрахме гневните погледи на проверяващите билетите, които без да ни питат нищо ни посочиха края на опашката. Е, аз в бизнес класа на влак не съм се возила досега, но предположих, че е като пи самолетите, та с поглед изпод вежди подадох кодовото "Бизнес?". Ахааа ... "Заповядайте, минете от тук, много ни е приятно да ви посещнем...".

 

 

И бързо сме на перона, където влакът вече ни очаква:

 

 

Ех, блазя им на бизнесмените в какви условия пътуват. Както казах, отъркахме се и ние - жалко, че за кратка отсечка. Бизнес частта за разлика от първа класа във влаковете е с доста по-малко места, но за сметка на това е много удобно и луксозно. Креслата са много добре измислени, стават на легла, или стол с повдигнати крака, или полу-легнал ... възможности всякакви. Освен нас двете имаше само още един пътник, който се опитваше да спи, но около нас много не му се получи.

 

 

 

И тук ни возеха бързичко:

 

 

Следващата гара е нашата - слизаме и се чудим кола или автобус?! Добре, след бизнеса е време да слезем при народа - автобус ще е. Автогарата е точно до гарата, като излезеш завиваш надясно и неусетно си в залата на автогарата - нова, лъскава, гишета, перони за автобусите, към които сканираш билет за вход.

 

 

 

На гишето разбира се английски не знаят, но разбраха за къде сме, дадохме паспортите и получихме билети, а момичетата употребиха наличните си думи на ни упътят, като колебанието им беше дали сме на ляво или на дясно, казвайки и двете думи на английски. Доволни постигнаха консенсус, а ние се озовахме в чакалнята. Цена за два билета 46 юана.

Като останаха 5 минути до тръгването на автобуса и отвориха въртележките за отправяне към автобуса. Шофьорът вече беше отворил багажниците и насочваше според посоката кой къде да си постави багажа, ако има такъв. На билетите има места, а ни бяха дали най-отпред, че да виждаме по-добре.

 

 

Седнахме и шофьора мина да ни каже да сложим коланите. Тръгнахме и почва нещо да писука, а шофьорът почва да вика нещо назад. След малко се повтаря същото - шофьорът спря автобуса и отиде назад да се разправя - явно когато се откопчее колан започва писукането. Смях ни напушва, ама пазим каменни физиономии, че седим най-отпред и да не ни почне нас за нещо.

Стигаме селцето Xidi, което търсим, оставяме багажа в туристическия офис, който е срещу автобусната спирка и почваме разходката. За начало купуваме билети - 104 юана за два билета сме платили.

Повечето от къщите в селото са построени по време на династиите Мин и Цин. 124 от тях са добре запазени, като са ярък пример за архитектурния стил на провинция Анхуей. През 2000г. селото е вписано в Юнеско.

В селото все още има 300 древни жилища, останали от династиите Мин (1368 - 1644 г.) и Цин (1644 - 1911 г.), сред които има 124 добре запазени и е получило много красиво име "Домакинство в градината с прасковен цвят".

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Доста пообиколихме докато изберем къде да ядем - ресторантът от последните две дни вдигна високо летвата и вече си беше зор. Седхаме в едно много обикновено място с две маси и любопитен персонал, който с удивление ни наблюдаваше как едим с пръчки и пием бира от бутикла. Яденето не беше нищо впечатляващо - ето го ориза ми, който беше пълен с някакви зеленишки.

 

 

Селото е интересно, но мръчкавото време не му прави услуга, за да изглежда по-добре - всичко сивее.

Върахме се в туристическия офис, взехме си багажа, питахме кога е автобуса за следващото място и отидохме на спирката. Оказа се, че дори и в туристическия офис не знаят разписанието, защото вместо да чакаме 20 минути, веднага ни натоварихе на един автобус и се отправихме към Hongcun. Билети за автобуса - 12 юана за два.

 

 

 

Слезнахме от автобуса на автогарата и тръгнахме към най-близкия вход за старото селище, търсейки къде да оставим багажа. Оказа се, че възможността е на другия вход, а докато стигнем до там се озорихме, че са едни павирании каменни улици - още протестира куфарът ми. На този вход има къде да се остави багаж. Билети за вход в селището - два за 104 юана.

 

Много от сградите тук датират от династията Сун (960 - 1279 г.) и се считат за най-добрия пример за типична архитектура в стил Хуей. Наричан "древното село в китайските картини", Хонгкун е толкова тих, спокоен и красив, че е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство през 2000 г. Днес в селото все още има 138 добре запазени сгради от династиите на Мин и Цин.

И тук, както и в предното селце ми липсваше повече цвят, но за сметка на това имаше толкова много хора, че по всички улички е една непрекъсната върволица от народ.

 

 

Тук имаше безброй художници. Ама наистина са много, особено около първото езеро.

 

 

Красиво е, интересно е, но хората са му повече от моите разбирания за спокойно място.

 

 

 

 

Тук май имаше повече хора от предишното селце, а заведенията за ядене са безброй. Не сме пробвали как е храната там, че имахме още път за деня.

Последна снимка до езерото с едни хубави дами и отиваме да взимаме багажа, че работят до 17ч.

 

 

На изхода чакаха много таксита, но ние отново си поръчахме ДиДи и се отправихме към хотела ни в Tangkou. Цена на транспорта - 76 юана. Тук и на пристигане и на тръгване колите не можеха да намерят хотела ни, а той е на доста удобно място за целта, с която сме тук.

 

 

Като ни заведоха до стаята и влизаме вътре, системата им започна да рецитира здраво на китайски, та дамата, която ни съпровождаше я изключи, че нямаше да се разберем и без това.

 

 

На черното пано зад телефона са всички лампи и лампички, които имахме в стаята. Да уцелиш от пръв път какво искаш да светнеш или угасиш си беше като печалба от тотото.

Вечеряхме в ресторанта на хотела - добър избор беше, вкусно ядене и студена бира.

 

 

Следва...

[Mary]

Ден 14

Това е денят за Жълтата планина(黄山 - Huángshān - Хуаншан), като до последно този ден ни беше в размисъл дали и колко да "навлезем" или по-точно изкатерим в тази планина.

 

"Хуаншан ще ви награди с добри гледки, ако сте живели добър живот. Но това не е достатъчно.
За да си осигурите добра гледка към Жълтата планина, три поколения преди това трябва да сте живели добър живот."

Местна поговорка

 

Ами заключението ми е, че ще трябва още някое поколение да живее добър живот, за да видя и добрите гледки.

От няколко дни следим с внимание прогнозата за този ден, но поредицата от тайфуни по крайбрежието на изток не предвещаваше "добър живот".

 

Още с отварянето на очите сутринта, чухме трополенето на дъжда навън. Нямаме избор, обличаме се, нахлузваме дъждобраните и се отправяме към началната точка за планината. Планът ни беше да изминем този маршрут, който е една малка част от възможностите в Жълтата планина.

 

 

Имайте предвид, че повечето маршрути включвет много, ама наистина много стълби, затова си избрахме такъв, който няма много стълби - качваме се с единия лифт, въртим средната част и слизаме с другия лифт, като изягваме подобни места(снимките са от нета):

 

 

 

Може би са по възможностите ми всички маршрути и стълби в Жълтата планина, но мен ме ужасява стълпотворението от народ по тесните стълбички, затова и си планирахме маршрут без показаните екстри.

 

Да се върна към изпълнението.

Стигаме до началната точка, където първо те регистрират, после купуваш билет и накрая те допускат към автобусите за лифта, като преди да се качиш в автобуса купуваш билет и за него. 

Лифта и автобусите се плащат отделно. Ние първо купихме билет за парка + 1 лифт и сме платили 361 юана за двете, като тук е включена и таксата за плашане над 200 юана с Алипей. Автобусът ни е струвал 38 юана за два билета в едната посока, + още толкова на връщане. Лифт за слизането - 160 юана за два билета в посока слизане.

Всичко е доста добре организирано, но хората са изключително много, дори и в дъждовен ден, какъвто беше и нашия.

Още преди да се купят билетите има екран с показани излъчвания на живо от камери в планината. Ето какво показваха:

 

 

Започнахме да се чудим дали да си даваме само парите, но пък никой не знае дали времето няма да се оправи след малко и да съжаляваме, та купуваме билети и се качваме в автобуса - тук е важно за кой лифт сте тръгнали, защото автобусите са различни. Ния бяхме за Yungu Cableway. Пътувахме с автобуса около 20-25 минути до началната точка на лифта, където са направили разни магазинчета.

 

 

Качихме се в кабинката(отново сме сами) и зачакахме гледките. Гледки ли казах?! Няма такива, освен на близките няколко метра.

 

 

 

 

 

Все още не губим вяра, че нещо ще се промени, слизаме от лифта и поемаме по пътеките под дъжда. Видимост - никаква.

 

 

 

Освен нас под дъжда крачат още стотици китайски туристи.

 

 

Стигнахме до първия вюпойнт и спряхме за малко снимки. Всъщност до където и да кажа, че сме стигнали, ще е все неразпознаваемо, поради липсата на видимост.

 

 

 

Снимахме се на фона на дръвчетата, пък продължихме отново под дъжда - много е гадно да ходиш с дъждобран в топло време - всичко залепва по теб и става още по-неприятно. Стигнахме и до втория вюпойнт. Чудна гледка от него, чудна - караш на фантазия обаче!

 

 

Тук вече осъзнахме, че нашата разходка няма да я бъде - вече час вървим под дъжда, ама само си вървим, дори не можем да се насладим на минимална гледчица.

Помотахме се още малко и поехме по обратния път и стълбите за лифта. Решихме, че още два-три часа под дъжда и при това не виждаш нищо не е нашето.

 

 

Купихме си нов билет за лифта и поехме надолу, а гледките си останаха все такива.  Дано някога да имам шанс да видя и тази знаменита планина в по-добър вид.

 

 

Купихме и нови билети за автобус, качихме се и тръгна - автобусът беше пълен вече и поне не чакахме и това. На връщане спираше и на още спирки да слизат хора, но ние си бяхме за последната/началната спирка, та там и слязохме.

 

 

Обядвахме пак в ресторанта на хотела - на горната снимка в ляво се пада. Хотелът беше съвсем близо до спирката на автобусите - през паркинга само и сме пред него.

Викнахме си ново ДиДи, което не можа да ни намери къде сме и след малко ни анулира заявката. Решихме да се подместим на главната улица и от там да си викнем нова кола.

Поредната голяма гара, поредния бърз влак, но за сефте пътуваме във втора класа - имахме билети за по-късно, но решихме да не си губим времето в чакане, анулирахме ги и взехме за първия възможен влак, но нямаше избор за по-добри места.

 

 

 

 

Докато стигнахме до гарата времето се оправи, но беше за кратко и само долу в ниското.

Хубаво е, чисто и във втора класа, но има повече народ, по-шумно е, а и този влак спираше доста често.

Пътувахме и гледах с интерес наоколо. Трудно е да се снима при високата скорост, но все пак съм щракнала няколко снимки да покажа какво има наоколо и с какви темпове още се строи. Аз ако живея в някой от тези блокове, редовно ще го бъркам със съседните:

 

 

 

 

Виждате облаците на последната снимка - още дъжд ни чака в този ден.

Стигаме на гарата в Шанхай и ни посреща проливен дъжд, резултата от тайфуна Пуласан.

Купуваме билети за метрото и се отправяме към хотела. В метрото добре, ама навън под дъжда с куфарите си беше тегаво. 

Настаняваме се и направо не ни се излиза от прекрасния хотел. Но ... дъжд, не дъжд, днес сме в Шанхай, утре в самолета, та обуваме обувките и излизаме в топлия дъжд.

 

 

 

Поразодихме се по Nanjing Road, пазарувахме малко в Uniqlo и като ни омръзна да шляпаме в локвите, затърсихме ядене.

Нюхът ни отведе на правилното място - в едно от заведенията от веригата Chef Fei. Напълно непозната ми беше към онзи момент, а сега мога да препоръчам яденето с две ръце.

 

 

Пържено свинско с пресни люти чушки е едно от най-известните ястия, които обикновено се срещат в провинция Хунан. Началото на тази верига е поставено през 2003г. и сега я има в по-големите градове. Обслужването е много бързо, чистотата е на високо ниво, поднасянето на ястията е със специален поздрав и най-важното - много е вкусно. Лютивичко е.

 

 

Като комплимент за десерт дават нещо сато сладолед, по-точно сорбе с чушка - само го опитах и не усетих много чушката, но да се има предвид, че яденето е доста люто и е трудно някакъв обикновен вкус да го усетиш след него.

 

 

Като свършихме с вечерята и дъждът вече беше спрял, но бяхме поизморени, та решихме лека полека да се прибираме към хотела.

 

 

 

Надявахме се поне на другия ден да не вали и да можем да реализираме плановете.

Една снимка от прозореца на хотела ни и сме по леглата.

 

 

Следва...

[Mary]

Дойде време и за последния ни ден в Китай. Лично на мен ми се стори, че пътуваме поне от месец, толкова наситена беше програмата ни.

Ден за Шанхай и вечерен полет към Доха.

Видяхме много неща, насладихме се на невероятна природа, но какво ще е посещение на Китай без да видя панда?!

Лично аз бях склонна да пренебрегна всички други градски красоти в замяна на пухкава пандичка.

Проверихме къде могат да се видят падни в Шанхай - на две места:

- в Зоологическата градина - Shanghai Zoological Park  

- в Парка за диви животни - Shanghai Wild Animal Park 

 

Започнахме да се чудим къде да отидем?! Даваха прилично време за деня, но все пак имаме само ден в Шанхай. Зоологическата градина е много по-удобна откъм транспорт и много по-близо до града, съответно хотела ни. Паркът за диви животни е доста отдалечен и отнема поне час и половина за пътуване в посока.

Цената в Зоопарка е по-ниска, самото място е по-малко и по-бързо се обикаля. Паркът за диви животни пък има доста повече панди.

Трудна дилема се оказа, но все пак разумат надделя и отидохме на по-близкото място - Зоологическата градина - платили сме 40 юана за два билета.

Метрото спира точно пред входа. Отделна тема е, че ние излязохме от изход, който остави входа зад гърба ни, та пообиколихме излишно района, но го отдавам на мерака да видим пандите.

 

Ето схема на зоопарка:

 

 

Влязохме от входа при червената звездичка и тръгнахме диагонално направо към пандите. Зоопарковете не са ми любимо място за посещение, видяла съм животни в естествената им среда и винаги го предпочитам така, но няма как да се видят панди по друг начин.

Табелки има много из парка, но аз си следях мапс.ми и посоката ми беше ясна и без табелите.

 

 

Само като я съзрях тази пухкавелка и забравих за умората, забравих за всичко.

 

 

Пандите са зад стъкло, има надписи да се говори тихо и да не се безпокоят, има и жива охрана наоколо, да шътка на неразбралите. При тази панда повдиках колкото можех телефона, за да снимам над стъклото.

Ние се стараехме да сме тихи докато гледаме с ококорени очи и само си представях да погаля тази пухкава козинка. Пандата не се вълнуваше от нашето присъствие, а си похапваше сладко сладко. Бяхме прочели, че са по-активни от сутринта до обяд, когато се хранят, а после изкарват доста време в лежане. Та сварихме яденето.

 

 

 

Яде, яде пък полегна:

 

 

Бяхме прочели, че са две пандите в Зоопарка - ама не виждахме втората. Решихме да заобиколим и тогава видяхме, че тя е в друго ограждение и всяка панда си царува сама.

Какво мислите, че правеше втората панда?! Ядеше, разбира се.

 

 

Тази се виждаше от по-близо, но беше изцяло зад стъкло и всички снимки са направени през стъклото.

 

 

 

Откарахме доста време да ѝ се радваме, да я снимаме - снимането е разрешено без светкавица. Снимахме се и ние, местехме се заедно с нея.

Все още беше рано сутринта и нямаше много хора.

 

 

По някое време ѝ омръзна да яде и се подмести на чистичко.

 

 

 

Където се поогледа и реши да полегне, отворяйки отвреме-навреме очите си.

 

 

 

Нямаше вече какво да правим тук, та по на-краткия път се отравиме към изхода.

Две птички се сърдеха нещо, та ги щракнах в движение:

 

 

А около езерото вече се виждаха доста хора, любуващи се на лебедите и гъските.

 

 

Ние гъски и лебеди си имаме, та минахме директно към изхода. Какво още си струва да се види в този зоопарк не разбрахме - нашата цел бяха пандите и нищо друго. Времето напредваше и се отправихме към хотела, да напуснем официално, да си дадем багажа за съхранение и да поемем по други интересни места.

Моята цел вече беше изпълнена, та нямах нищо против и само да се мотаем безцелно.

Този ден ще го разделя на две части, че ще станат много снимки наведнъж.

 

Следва...

[Captain45]

Много и добра информация си представила за пътуването ви в Китай! С удоволствие се чете и разглеждат снимките от пътуването.

Зоологическите градини не са най-прекрасните места, но има и изключения според мен. Тази в Шонбрун мисля, че е едно от тях.

Там за първи път видях панда и то много от близо а и цялата градини беше повече като парк отколкото като клетка за животните.

За мой късмет точно в 10 ч. сутринта храниха пандите и беше много приятно да се наблюдават.