Припряно планиране на малко френско бягство - от Женева до Базел за 5 дни

[Lindt]

преди 19 минути , Дани Магелани каза:

Самоцитирам се.

 

Не съм специалист по транспорта във Франция, а не говоря и френски. Може да има пасове, покриващи няколко региона, може и да няма. Според мен питай в темата за бързи въпроси за Франция, за да видят повече хора. 

По отсечките с Гренобъл и Анси може да видиш bla bla car и flixbus, не са скъпи и са много на ден. И в сайта за влаковете си излизат отсечки с автобуси. Между някои от бургундските градчета има и градски транспорт. Тоест много комбинации са възможни. 

[Lindt]

Дижон

 

Като посетител на столицата на Бургундия аз по-скоро потривах ръце при мисълта за телешко, яйца и пиле по бургундски, а не се вълнувах много от горчицата. Жижо дори изпи чаша вино с вечерята и наруши поста си. 

Но по-важното е, че градът ни допадна от пръв поглед. Чист, светъл, спретнат и добре миришещ град.

И с туристическа маркировка от бухалчета и апартаменти под 50 евро 😄

 

 

 

 

Кметът им не беше еко като в Лион и имаше осветени сгради, а след дългото онлайн търсене на работещо заведение в понеделник, дори си намерихме бистро срещу катедралата и ни настаниха. Е, има много катедрали в този град, на всеки ъгъл, така че не се чувствахме в туристически капан.

 

 

 

 

 

 

[Lindt]

Закуска в Дижон 

 

Пазарът в Дижон е много известен и ние определено искахме да го посетим. И той, като всичко друго във Франция, си имаше специфично работно време, но някак успяхме да нагласим пазаруване преди големия порой, закуска с плячката и обеден автобус към днешната ни цел Semur-en-Auxois.

Покритият пазар, освен със страхотните си стоки, е забележителен заради самата сграда. Очакваше се с влизането да ни направи впечатление приликата с Айфеловата кула, ама ние след като ще сме последните магеланци, посетили Париж, не я доловихме 😉

Прилични снимки може и да има на фотоапарата, но няма скоро да видят бял свят, затова с телефона: 

 

 

От месата лесно се отказахме, защото Жижо вече 3 дни бленуваше да отиде на пазар и да си избере най-странните сиренца.

 

 

 

Специалните пилета от Брес не изглеждаха точно както са описани в книгата ми, обгрижвани, нагласени и изложени уважително като мумии, но все пак се забелязват цветовете на Франция в перушината, крачетата и гребена им. 

 

 

Обикаляйки между стотиците сирена, миг преди да изпаднем в ужас, че никога няма да успеем да си изберем, при това в по-малки разфасовки, се сетих да проверим кои видове не трябва да пропускаме докато сме тук. Веднага  успяхме да открием 3 на една и съща сергия. Взехме си и масло и бяхме готови за празничната си закуска, завършваща идеално с подарения от Кари шоколад.