дневник Салам алейкум, Саудитска Арабия- пясъчно- скална ноемврийска импресия

[stotan]

   Саудитска Арабия отново не беше в списъка ни с държави за посещаване, но след темите на @Mary и @Radnev се зарибих и тази есен се сдобихме с билети Истанбул- Рияд от Turkish. Пътят до самото пътешествие се оказа изпълнен с дребни спънки- снимките за визите не искаха да се покажат в браузера Edge и след връзка със съпорта (писала съм за това в темата за Саудитска Арабия) и инсталиране на firefox всичко стана, както трябва. После от ОББ спряха плащането, защото им се видяло съмнително. Същото се получи и със закупуването на билетите за Хегра и Дадан- за всяко плащане трябваше да искаме отделно разрешение. И като капак- въпреки цялото security на банката два дни преди тръгване някой започна да си купува с картата на @Stotan Driver някакви игрички за по 28 евро. Може да не е заради саудитските транзакции, ползвали сме я и във Виетнам, Индонезия и т.н. Веднага спряхме картата, но имахме резервирана кола в Ал Ула, слава богу, без изискване за вкарване на кредитна карта предварително, но шофьорът трябваше да покаже на място кредитна карта, а новата карта щеше да е готова след 5 дни. В интернет видяхме, че банка Тексим издава кредитна карта Visa за няколко часа. И на другия ден @Stotan Driver се сдоби с такава- хартиена, не релефна, отгоре напечатан номерът и т.н. Пробвахме я в България- работеше.

 

01.11.      С нашата кола отидохме до летището в Истанбул. Пристигнахме около 17 ч. Не ни проверяваха колата, но имаше проверка преди да се влезе в check- in зоната. Оставихме колата на огромния открит паркинг (няма проблем за метанови и газови коли) и започнахме да търсим къде да подадем декларацията, че си оставяме колата в Истанбул. Знаех, че е около gate M, но решихме все пак да попитаме. Всички служители гледаха декларацията като някакво невиждано дотогава животно и вдигаха рамене. Най- после намерихме Declaration Office- ами намира се зад gate M  😆. Оттам ни върнаха, защото искали хартиен boarding pass, та пак ходихме до колата. Взехме си и багажа и благополучно в 19 ч. вече бяхме предали декларацията и чекирания багаж. Полетът ни за Рияд беше в 1:35. Та се помотахме доста из летището. Паспортният контрол беше много бърз, но в огромното летище няма много места за сядане. Посмяхме се на Paşa Döner. Явно нещо като Burger King.

 

02.11.    Turkish излетяха навреме и кацнаха по- рано. На седалките нямаше пакети с одeяла и възглавнички. Видях, че дадоха на две жени, и си поисках като зиморничаво създание, което все мръзне по самолетите, но стюардът ми каза: „It finished”. Така и не разбрах само два пакета ли имаше в целия самолет и 4 часа се борих с дилемата дали с якето си да си завия краката или раменете. Двете жени се завиха през глава с одеялата- сигурно се засрамиха от привилегията да им е топло и не посмяха да поискат такава екстра като храна.

            На летището в Рияд минахме сравнително бързо през паспортния контрол, макар че жената от нашето гише обясняваше нещо на колежка и трябваше да я изчакаме, а наоколо имаше 5 празни гишета. При митническата проверка багажът минава през някакъв скенер. Хванахме такси от летището до хотел Al Muhaidb Down Town - King Fahd Road, Riyadh.

 

       В 7 ч. сутринта бяхме в хотела. Check- in е от 14 ч. и помолихме да си оставим багажа и да вървим да разглеждаме града. Младежът на рецепцията, като ни видя колко сме изморени, ни каза да почакаме, провери и ни дадоха стая. Поспахме и в 9 ч. бяхме готови за нови подвизи. Отидохме пеш до националния музей- беше само на 2,5 км от хотела. И в Рияд, и по- късно в Ал Ула се радвахме на страхотно време с температури между 28 и 32 С. Подухваше и много приятен лек ветрец.

       Националният музей на Саудитска Арабия отваря врати през 1999 г. Има 8 зали- зала на човека и Вселената, зала на арабските кралства, зала на предислямската епоха, зала на мисията на пророка, зала на исляма и Арабския полуостров, зала на първата и втората саудитска държава, зала на създаването на третата саудитска държава т.е. съвременното кралство Саудитска Арабия от Абдул Азиз Ал- Сауд, зала за хадж и двете свещени джамии.

 

 

 

 

 

    Оттам взехме такси (в Рияд се движихме с таксита, извикани през приложението Careem) до Kingdom Center Sky Bridge (302,3 m). Горната част на кулата е обърната параболична арка. Небесният мост е 300-тонна стоманена конструкция, която има формата на затворен коридор с прозорци от двете страни. Входът е 69 SAR. Работното време в събота е от 12 ч. Стояхме с още десетина души и чакахме да отворят до 12:30. Не отвориха. Една жена от Киргизстан се обади по телефона и каза, че щели да отворят в 16 ч. Решихме да ходим 3 км пеш до Al Faisaliah Tower, като по пътя си намерим място да обядваме. Умрели от глад влязохме в едно кафене (нямаше нищо друго по пътя) и се примирихме с някакви печива и чай. Когато стигнахме до кулата, видяхме ресторант до нея, но късно. Al Faisaliah Tower е с височина 267 м и е първият небостъргач, построен в Саудитска Арабия. На 200 метра над нивото на земята има открита наблюдателна площадка с панорамни гледки на Рияд. Входът отново е 69 SAR на човек. На терасата бяхме 4 човека, после останахме сами. Беше много приятно- страхотни гледки, отражения в кълбото и свеж вятър.

 

 

 

 

 

 

      Макар и рано, в 15 ч. пристигнахме с такси отново при входа на Kingdom Center Sky Bridge и... беше отворено. Качихме се, но гледката не може да се сравни с тази от терасата на Al Faisaliah Tower. Може би защото мостът е закрит, а и не знам защо си представях, че подът е прозрачен. Е, не е.

 

 

[stotan]

03.11.    Имахме резервирана предварително екскурзия до Edge of the World в края на планината Tuwaik.

              2024 Edge Of The World Tour including Dinner and Hike from Riyadh

          Шофьорът дойде на време с черен джип. Беше много странен- твърдеше, че се женил 6 пъти- за саудитка, украинка, полякиня, канадка, шведка. Развел се, не можел да си намери добра жена. Бил имам, но заплатата не била голяма и работел и като тур гид, искал да започне собствен туристически бизнес, преди това работил в някаква фирма, а към края на тура заяви, че 15 години бил работил в полицията. По едно време му се обади жена. Той каза, че била полякинята. Сега била в Полша в армията, но искала да се върне при него, ревнувала го.

            Преди да навлезем в пустинята спря, за да отдуе гумите, за да не друсат. Облечен беше с традиционно саудитско облекло, но преди да започнем разходката по скалите се облече с дънки и си сложи каубойска шапка.

           

       Кръгово движение по пътя.

 

      Разходка по скалите.

 

 

 

 

 

 

 

 

04.11. Oт Рияд до Ал Ула (и обратно) летяхме с Flynas. И двата полета излетяха на време и кацнаха по- рано. Самолетът за Ал Ула беше 1/3 празен. Преди да излети пуснаха някаква молитва- разбрахме само „аллах, аллах“, но беше малко притеснително пилотите да се обръщат към аллах преди излитане. Имахме резервирана кола от Budget, Саудитска Арабия. Дойде време да пробваме новата карта от банка Тексим. И стана тя, каквато стана. От Budget твърдяха, че трябва да се вкара парола, а не PIN, и @Stotan Driver съвсем се обърка какво се иска. Предложих за депозита да се използва моята кредитна карта, което по принцип не се приема от компании за коли под наем (т.е. кредитна карта, която не е на името на шофьора), но те казаха, че може. И така се сдобихме с една Hyundai Elantra. Служителят, който предаваше колата, каза, че колата не поддържала връзка с GSM (GPS). Предложи да смени колата, но ние отказахме. @Stotan Driver откри в последствие, че просто е необходим кабел и всичко е наред.

          Настанихме се във Friday Suites. Собственикът  Абу Файсал каза, че дава 3 стаи под наем.

          Friday Suites, AlUla (updated prices 2024)

 

 

       

         Предварително бях резервирала един тур до белия вулкан Khaybar, но седмица преди пътуването фирмата ми върна парите и отказа тура. Изведнъж всички фирми, които го предлагаха, написаха, че няма да има турове през ноември. Собственикът предлага и турове. Писах му от София и се уговорихме, че негов познат с джип ще ни закара до вулканите. Когато пристигнахме, Абу Файсал каза, че турът не е сигурен, защото се изисквало някакво разрешение и ще каже допълнително.

         След кратка почивка скочихме в колата и се отправихме към Elephant Rock (Jabal Al-Fil). По пътя видяхме шестима араби да бутат един джип... Е, нашата колица беше перфектна и не ни се наложиха такива гимнастики, Пейзажът наоколо беше много красив, не знаех накъде да гледам, непрекъснато правех снимки.

 

 

 

При "Слона" звучеше класическа музика...

 

Хората седяха, релаксираха...

 

Поръчваха си от кафето

 

А наоколо сякаш някакъв художник беше правил скални дантели.

 

[stotan]

          В 8:30 потеглихме с Абу Файсал и неговия черен джиБ към скалите Gharameel. Не отидохме с колата под наем, защото се ходи през пустинята и пишеше, че е необходимо (дори да си с джип) да си карал в пустиня, за да знаеш как да не затънеш.

 

        Пейзажът продължаваше да изкушава очите с красотата си.

 

 

 

 

       Взехме един приятел на Абу Файсал от Regional Goverment (така пишеше на сградата), защото познавал района и трябвало разрешение да влезем. В началото на пътя през пустинята видяхме счупена кола и умислен шофьор до нея. Районът Gharameel е огромен район, пълен със скални стълбове с причудливи форми. Спряхме на няколко места, оставиха ни да се разходим пеш.

       Обещах на @master_of_germs повече снимки:        

 

 

Забавлявахме се да измисляме имена на скалите- "жената с товар на главата"

 

 

 

"Я, да видя кой не слуша..."

 

"Майка с дете"

 

"Птиценосача"

"Кучето"

 

"Джуджето Дългоноско"   

 

"Туриста"   

 

"Малкия Мук" 

 

         На връщане счупената кола си стоеше още там. Беше минал повече от час. Двамата саудитци слязоха да говорят с шофьора. Бил с туристка и на излизане от района камък му счупил картера. StotanDriver предложи да му дадем вода. Шофьорът жадно започна да пие.

       Оставихме приятеля на работното му място и продължихме към Rainbow Arch. Абу Файсал каза, че иска да намери нов път към арката, защото този, който знаел, много друсал. Дълго обикаляхме, но гледките наоколо си ги биваше. Все пак се върнахме на стария път.

 

"Сокол и соколчета"

 

 

 

         Ето я и арката

 

 

      Минах зад арката и видях, че може да се качим на една равна скала. Оттам арката изглеждаше като рамка на картина на пустинята и скалите.

 

 

          Чухме рев подобен на магарешки. Беше една камила, нещо се сърдеше.

 

        Около 15 ч. се прибрахме в хотела. След час с колата под наем се качихме на Harrat Viewpoint, откъдето се вижда Ал Ула.

 

Това е платото (снимката е от интернет)

 

А тези вече са си наши:

 

 

 

 

 

      За мястото не се плаща вход. Горе имаше служителки, не знам каква роля изпълняваха, просто стояха. Една ни предложи да ни направи снимка. StotanDriver ѝ каза: „This place is very beautiful”. А тя: „As you.” 

       Има и много скъпо кафене.

 

 

[stotan]

       Имахме предварително акупени билети за Hegra Tour за сутринта

                  Hegra Day Tour | What to Do | Experience AlUla

     и за Dadan & Jabal Ikmah Tour за след обяд.

                 Dadan & Jabal Ikmah Tour | Experiences and tours | Experience AlUla

    Отидохме с колата до Winter Park. Там ни качиха на автобус с климатик и контакти за зареждане на мобилни устройства. В Hegra Visitor Center сменихме автобуса и с новия ни транспортираха до четирите места, включени в тура, като автобусът ни чакаше, докато разглеждахме. С нас се качи жена гид, която беше с групата през цялото време. И на сутрешния, и на следобедния тур даваха вода, сок и бисквити на всеки посетител. 

 

       Жената гид беше много симпатична и разказваше интересни факти за местата, които посетихме.

      Jabal Ithlib- там се намира голяма зала Diwan, издълбана в скалата. Фасадата е оградена с две колони, вътре има три пейки. Смята се, че мястото се е използвало за срещи (нещо като сенат, където се вземали решения за общността) и за религиозни церемонии. Гидът ни посочи сферична вдлъбнатина в стената срещу залата, която служела като рупор (насочвала звука). Оттам според учените говорели ораторите на събранията. Гидът помоли някой да излезе и да пробва акустиката. Пълно мълчание, всички стояха, навели глави. Минута, две, нови подканяния. На края ми писна, отидох до скалата и се провикнах: "Hi, everyone. I am the queen of Nabateans. And I decided all of you to walk around." Групата облекчено се закикоти. Най- после можехме да продължим през тесния проход към резервоара.

  

 

 

 

 

 

 

 

 

     Некрополът Qasr al-Bint се състои от 31 набатейски гробници, датиращи от 1 до 58 г. сл. н. е. Разказаха ни, че набатейците живеели бедно и цял живот събирали средства, за да си направят... гробници. Над входовете слагали пазители- например горгона медуза, за да не влиза никой. Гробниците били семейни. След погребението всяка ниша се запечатвала, а когато и последният член на семейството преминел в отвъдното, се запечатвал входът на цялата гробница.

 

 

 

     Позволено е на туристите да влязат само в една гробница.

 

 

      Tomb of Lihyan, son of Kuza, известна още като Qasr al-Farid или „Самотният замък“, е издигната през 1-ви век и е първият саудитски обект, обявен от ЮНЕСКО за обект на световното наследство. Лихиян, син на Куза, вероятно е бил изтъкнат военачалник и искал да се прочуе с най- голямата гробница. Дали е загинал в битка не се знае, но не бил погребан тук. Вероятно семейството му нямало достатъчно средства, тъй като гробницата останала недовършена. Но все пак мечтата му се сбъднала- неговата гробница е рекламна снимка на Хегра и сега е известен в цял свят.

 

    Некрополът Jabal al-Ahmar (Червената планина) съдържа 18 гробници, някои от които са открити наскоро. Останките отпреди 2000 години на набатейката Хинат са намерени в една от гробниците. През 60 или 61 г. сл. н. е. Хинат е оставила следното послание върху панел над входа на гробницата си: „Това е гробницата, която Хинат, дъщерята на Уахбу, направи за себе си и за своите деца и своите потомци завинаги. И никой няма правото да я продаде или да я даде в залог. Двадесет и първата година на крал Малику, крал на набатеите."

 

"Главата"

 

 

      До следобедния тур имаше два часа и се разходихме из града.

 

     Лъвските гробници в Дадан са две изсечени в скалата гробни ниши, украсени с релефи на лъвове. Издълбани в източната фасада на Jabal Dadan, те вероятно са принадлежали на местни управители или други влиятелни хора.

 

 

 

    Гледат се отдалече през бинокъл.

 

 

     Jabal Ikmah е планина с много изсечени в скалите надписи. Затова районът е известен като „отворената библиотека“ на Саудитска Арабия.

 

 

 

 

 

      Гидът не ни позволи да навлезем по- навътре в каньона вероятно поради съображения за сигурност заради срутването.

 

    Малко отклонение- долината Ashar e free за посетители. Да, ама не. Има малка уловка. На входа ѝ има бариера и може да се влезе или ако имаш резервация за някой от скъпите хотели в нея, или ако направиш резервация за ресторанта в огледалната сграда Maraya- по 100 лв. на човек. Или ако имаш билет за някое събитие. По една случайност, докато бяхме в Ал Ула, започна Ancient Kingdoms Festival и в Maraya откриха изложба на експонати от Неапол, за чието посещение е необходима само регистрация, но не се плаща нищо. Предната вечер се опитах да ни регистрирам, но страницата нещо не работеше.

    След като завърши турът в Jabal Ikmah, гидът (отново жена) се обърна към един мъж от групата и усмихната каза: „А това е нашият шеф Джоузеф, който е един от организаторите на фестивала „Древни царства“. Я, казах си, какъв късмет. Изчаках Джоузеф да се освободи и докато @Stotan Driver и другите от групата се мъчеха да направят с чукове и длета надписи върху малки камъни, му казах за проблема с регистрацията. Той обясни, че проблемът най- вероятно вече е отстранен, регистрира ни от своя GSM и ни изпрати билетите.

      Част от групата с Джоузеф на преден план.

 

      Между другото районът крие и още по-древни тайни- съвсем доскоро непроучени в околностите на Ал Ула се намират над 21000 каменни структури, оформящи големи или по-малки фигури във формите на кръг, махало, триъгълник, и може би най-ранните- във формата на правоъгълник (наречени на арабски Mustatil), някои от тях с размери колкото 4-5 футболни игрища, видими най-ясно от въздуха. Преданията на местните бедуини разказват, че са издигнати от цивилизации, по-древни от набатейците и лихианците, но едва съвсем скоро учените доказаха и датираха тези легенди и теории, благодарение на открити и изследвани животински и човешки кости, гробници и огнища. Земите са били населявани от народи, строили мемориали за своите мъртви през 3900 г.пр.н.е. и дори отглеждали стада добитък по тези места още през 5200 г.пр.н.е. А мистериозните гигантски градежи Mustatil, чието предназначение все още не е изяснено, предшестват с повече от две хилядолетия Стоунхендж и египетските пирамиди и се нареждат сред най-старите в света големи структури, издигнати от човешка ръка. Все още тези обекти се проучват и не са отворени за посещения.

 

    В хотела нашият домакин ни съобщи, че за тура до вулканите шофьорът му казал, че може би някакъв полицай щял да се съгласи да ни заведе до вулканите, но щяло да струва 5000 SAR (2500) лева !!? Моля? Отказахме се от тура и после със @Stotan Driver решихме да отидем с нашата кола на 8 км от вулканите по асфалтов път, пък каквото се види, види. Абу Файсал всяка вечер, в която го попитахме нещо по WhatsApp, ни казваше: “Сега идвам.“ и пристигаше с поднос с кафе и фурми и като се извиняваше, че бил много приказлив, оставаше поне половин час на сладки приказки.

[Radnev]

Страхотни снимки👍.

Турът до вулканите е пропаднал, защото изисква ходене пеш. Остави това, ами има и изкачване. Биха ви закарали и накрая на света, но само ако е с автомобил.

Там до двата вулкана има камп. Мисля, че там е имало най-голяма вероятност да намерите водач, но съм сигурен, че цената пак щеше да е висока. 

Направи ми впечатление, че за туристическите обекти и разни индивидуални услуги си слагат цени, каквито им дойде на акъла.

 

[stotan]

Ходихме в кампа. Като стигна до съответния ден, ще пиша. Оттам ни разправяха, че районът ще бъде затворен за 6 месеца. Нещо свързано със сигурността...

[stotan]

Wadi Al Disah или „Долината на палмите“.

 

Тръгнахме в 7 ч. Спряхме на един viewpoint, който открих в Google maps. Цялата долина се разстилаше пред нас, не ни се тръгваше.

 

 

 

 

 

Навлизане в долината Al Disah.

 

 

В 12 ч. бяхме на паркинга. В интернет пишеше, че с кола се ходи до края на асфалтовия път и там чакат джипове, които карат в самата долина. Чудехме се дали в четвъртък по обяд ще има хора на мястото. Пристигнахме и на паркинга чакаха десетина открити джипа. За 250 SAR ни закараха на 6-7 км навътре.

 

В интернет пишеше, че ако искаш, може да се разхождаш и пеш, но в началото на долината имаше огромна дълбока локва, за която вероятно ще трябват доста високи гумени ботуши.

 

 

Пътят е неравен и джипът друсаше много, но ако се опиташе да намали, боксуваше. Няма да говоря за красотата на мястото, надявам се снимките да покажат макар и малка част от това, което видяхме.

 

 

 

 

 

В тая дупка се влиза отстрани

 

 

 

 

 

@Stotan Driver попита шофьора дали иска да се снима с него. Отговорът беше: „Момент“ и шофьорът си сложи специално черни очила и позира.

 

След края на тура, който продължи около час, нашият джип отиде на края на опашката от джипове, а ние поехме с колата в един страничен път и ходихме отново до края на асфалта. Имах чувството, че съм в Grand Canyon и всеки момент иззад скалите ще препуснат арабски каубои на бели арабски жребци...

 

 

 

 

 

 

Ех, това съчетание на тъмните скали с пясъчния цвят на пустинята... Ще ми липсва.

 

Обратно към Ал Ула

 

В 17 ч. бяхме в хотела.

[Вероника]

Благодаря за споделеното! В началото на разказа има посочени дати, а последните постове са без такива. Това ще улесни организирането на  бъдещи пътуващи. Благодаря още веднъж! 

[stotan]

 

@Вероника, благодаря за напомнянето. Ще поправя пропуска.

05.11.- Gharameel Rocks, Rainbow Arch, Harrat Viewpoint

06.11.- Hegra, Dadan, Ikmah

07.11.- Wadi Al Disah

[chandni]

Саудитска Арабия се нареждаше доста назад в списъка ми с желани бъдещи дестинации, но пейзажите, които показа по-горе определено я изтеглиха доста напред. Благодаря за споделеното!

[MayaS]

Лелеееее какви красоти, ох кога ли ще стигна до там. Направо е неземно.

[stotan]

преди 2 часа, chandni каза:

Саудитска Арабия се нареждаше доста назад в списъка ми с желани бъдещи дестинации

В моя списък изобщо не беше, но след пътеписа на @Mary влезе в него, като особено ме привлече района около Ал Ула.

 

преди 1 час, MayaS каза:

Лелеееее какви красоти, ох кога ли ще стигна до там. Направо е неземно.

Магията на Ал Ула и районите край нея те обсебва като опиат. Колкото повече попиваш това пиршество за очите, толкова повече ти се иска още. Който и да е създал цялата тази красота- бог, аллах или майката природа- бил е изключителен художник, скулптор, дизайнер по отношение на цветове, форми и осветление, а и е имал огромно поле за изява- цяла пустиня на разположение. С всеки изминал ден все повече съжалявам, че не отделих още ден- два. И на север около Табук има много интересни места.

[Mary]

преди 4 часа, stotan каза:

В моя списък изобщо не беше, но след пътеписа на @Mary влезе в него, като особено ме привлече района около Ал Ула.

Май точно с тази цел писах - аз бях зашеменета и исках повече хора да отидат и да видят неземната природа в Саудитска Арабия. Ние имахме по-малко време, та само леко открехнахме вратата, но времето е пред мен, може отново да се върна там и да видя още и още. Разказваха местните на юг колко различна е природата.

[stotan]

08.11.    За този ден Абу Файсал ни беше поканил на саудитска сватба на негов приятел, но нямахме време и трябваше да му откажем. 🙁

              Тръгнахме в 6:30.

 

 

        Изгрев над Ал Ула

 

 

     Имаше лека мъгла, която правеше околните възвишения още по- загадъчни. Черните хълмове рано сутрин още не бяха наметнали черната абая, изплуваха от воалите мъгла и засияваха в слънчева позлата. (не че на снимките си личи как, като минеш зад тях, се обагряха в златисто).

 

 

 

 

 

 

 

   Вратите към град Khaybar

 

   В 10:30 стигнахме до табела към чакълест път, на която пишеше „White Mountain”. Духаше силен вятър, постояхме, погледахме вулканите отдалече...

 

 

 

 

     ...и продължихме по пътя към лагера. Видяхме няколко сгради, един джип до тях и куче, което лежеше мързеливо до една от сградите. Дори не стана, когато минах край него. Чуках подред на вратите и на трите сгради. Всички бяха заключени, но аз не се отказах. Все пак джипът не можеше сам да се е телепортирал до тук. Най- после едната врата се отвори, излезе мъж, който не знаеше съвсем добре английски, но все пак му се разбираше и ме информира, че районът на вулканите е затворен за посещения за 6 месеца. От обясненията му не разбрах дали от съображения за сигурност или е засекретен. При Edge of the World гидът ни беше разказал как преди години италианци с джип се пребили и районът бил затворен за 2 години. Дали тук беше станал инцидент или имаше някакви военни учения не успях да разбера. Но освен нас нямаше джипове, туристи и т.н. В интернет видях, че е имало и обиколка с хеликоптер над вулканите, но също в момента не се предлагаше.

 

 

 

 

      Белият вулкан по принцип трябваше да изглежда така

 

 

   От 8 км в мараня ние го видяхме така- ей това никаквото в далечината 😁

 

    @Radnev, писал си, че сте гледали белия вулкан, но не видях снимки...

    След около час си тръгнахме обратно. Светлината вече беше различна, мъглата я нямаше и районът ни се разкри в нова светлина. Бяхме изключително доволни от гледките по пътя към района с вулканите и обратно, макар и да не видяхме белия вулкан отблизо. 

    Тук даже имаше вода- в Ал Ула ни казаха, че е валяло предната седмица.

   

 

 

 

 

   @master_of_germs питаше „Где ли е конят с ездача?“ В Саудитска Арабия това може да се перефразира като: „Где ли е камилата с камиларя?“ 😉Тук се организират състезания с камили, но нямахме късмет да ги видим. Имаше табели за 4 входа за камилите и един за зрителите.

 

 

Често се срещаха и знаци: „Внимание, камили.“

 

И камили не липсваха

 

 

 

И камилар видяхме

 

     В 17 ч. вече бяхме в стария град за парада към фестивала. От паркинга караха с безплатни автобуси до входа на стария град. На самия парад беше много приятно, с много настроение. Имаше камили, каляски, песни, тъпани, табели с имената на древните царства- Дадан, Хегра. Парадът мина по улицата два пъти в двете посоки и цялата тълпа го следвахме т.е. четири пъти минахме по улицата. Наоколо усмивки, щракане на фотоапарати, летяха дронове.

 

 

 

 

 

 

 

 

[Radnev]

Там, където сте чукали е сградата на местните рейнджъри, които уж охраняват района. Навътре в пустинята между Черния и Белия вулкан има камп за отсядане. 

Опитът ми сочи, че най-вероятно има оставен някой чернокож слуга, който ще ви свърже със собственика и съответно може да уговорите някаква цена. Цената най-вероятно ще е главоломна,но самият служител там може евентуално да се навие да ви заведе до някой от вулканите за нормална сума.

Да се посетят двата вулкана в един ден е свързано с много вървене по тежък и опасен терен. 

Ние се качихме до Черния вулкан, защото, кратерът му е много ясно изразен. Изкачването се оказа доста по-трудно от очакванията ни. 

Гледката от ръба надолу беше умопомрачаваща.

После си мислехме да заобиколим по ръба, за да продължим към "Белия", което се оказа невъзможно. Трябваше да слезем долу и да вървим още много километри по лавовите полета, под които има огромни дупки и пропадания. 

Бяхме съвсем сами. Никой не знаеше, че сме някъде там. Идването ни също бе свързано с двучасово пустинно каране, защото от източна страна няма път , който да води до вулканите, а трябваше и да се връщаме пак от там.  Близо до Черния вулкан закъсахме в пустинята, копахме един час и накрая ни намери един бедуин, който ни издърпа с пикапа си.

Адреналинът за деня ни дойде в много повече и "Белият" артиса.

 

[stotan]

В интернет гледахме как с джип се качват до ръба на бялата планина Jabal Bayda. Освен това дават подробна информация как се стига. 

 

 

Тук качват другия бял вулкан Jabal Abyad

 

преди 18 часа, Radnev каза:

Адреналинът за деня ни дойде в много повече и "Белият" артиса.

Вероятно говориш за него. Ние искахме да видим Jabal Bayda, но нямахме джип, а и както казах, нямаше жив човек от страната на пътя към вулканите. От другата страна на шосето се разхождаше самотен джип, но той не прекоси пътя и не отиде към вулканите.

Когато ходихме на тура в Хегра, питахме в Winter Park Visitor Center може ли да се посетят вулканите, те се обадиха по телефона някъде и казаха, че в момента не е разрешено. Но никой не ни обясни причината.

 

[stotan]

09.11.  Втори тур с джипа на Абу Файсал- целта беше скалата Al Naslaa.

            На отиване минахме по тъмносиния път, на връщане- по светлосиния.

 

           Скали по пътя:

          "Замъка"

 

 

 

 

 

 След известно лутане сред пясъците Al Naslaa беше намерена.

 

 

          Учените не могат да обяснят точно как 4000- годишната геоложка формация е била разцепена по средата. Всеки от камъните е с височина 6 м и има издълбани петроглифи на хиляди години и изображение на кон, който прилича на арабски.

        Много са теориите как се е образувала скалата Ал Наслаа- извънземни, древна високоразвита цивилизация, изместване на тектонични плочи, цикъл на замръзване-размразяване- ако вода е проникнала в камъка, когато все още е бил цял, след това е замръзнала, разширила се е и по-късно се е размразила, може да се е образувала пукнатина и да е разделила камъка. Невероятно гладките ръбове вероятно някога са били назъбени и са полирани от хиляди години пясък, носен от вятъра.

          Скалата е оградена отскоро с телена мрежа, вероятно за да я предпази от туристите. Високо горе имаше някакъв надпис. Абу Файсал коментира: „Този стълба ли си е донесъл?“

 

           Ето го и Абу Файсал 

 

      Малко птиченце кацна до нас. Според интернет беше арабска житарка (аrabian wheatear)

 

        Абу Файсал ми беше показал една скала с две дупки и го попитах ще ни заведе ли там. „Ако я намеря“- беше отговорът. Е, не я намери, но ни показа китайския дракон и булката.

         Chinese Dragon

 

            The Bride

 

         Отстрани ми приличаше на кученце с раничка от Paw Patrol.

 

"Змията" (намира се точно до "Булката")

 

 

         На връщане спряхме и до двойната арка и една гъба (в пустинята има много).

 

 

 

 

 

         Минахме и край това.

 

           Ако някой се интересува къде се намират скалите:

 

 

         Абу Файсал ни препоръча Shalal Cafe, където отидохме привечер. Оказа се страхотно попадение. Пътят е асфалт, само последните 400 м са чакъл. Минава през поредната изумителна долина

 

 

 

 

 

 

 

           Колата се оставя на паркинг, плаща се 5 лв. за вход и се минава през тесен процеп в скалите.

 

 

 

 

 

Промушваш се под скалата

 

 

 

         Кафето (не си длъжен да консумираш)

 

 

 

         На връщане минахме край Elephant Rock да видим как е осветено мястото вечер.

 

Отново беше пълно с хора

 

        Когато се прибрахме, Абу Файсал дойде с чай и фурми, за да се сбогуваме.

 

 

[alienad]

Много интересни скали. Някои приличат на белоградчишките.

[stotan]

преди 8 часа, alienad каза:

Някои приличат на белоградчишките.

Особено тези, които нарекохме "Замъка"

 

Трудно ми е да избера снимки сред толкова много красота.

Тези бели скали ни приличаха на древни пирамиди. Лисваше само някой сфинкс. 😉 Сега видях, че съм пропуснала да ги публикувам.

[stotan]

10.11.       Натоварихме багажа в колата и се отправихме към долината Ashar. На входа имаше бариера и двама души, които ни провериха безплатните билети. Долината беше поредното красиво място. Нарочно дойдохме по- рано, за да пообиколим из нея, преди да спрем пред Maraya, най- голямата огледална сграда в света.

 

 

 

 

 

 

          Влязохме да видим и изложбичката от 11 експоната от Италия. Вътре поне 3 пъти ни провериха билетите и ни накараха да чакаме някакъв гид, който така и не дойде. Дадоха ни audio guide и с неудоволствие ни пуснаха вътре. Май не им хареса, че сме влезли безплатно. Бяхме единствените посетители.

 

        Със съжаление се сбогувахме с Ал Ула.

 

 

Жената- страж (скалата в дясно) остана да пази града, вперила поглед в далечината...

       

    А ние оставихме колата на летището. Въпреки че бяхме надхвърлили лимита от 1500 км с 65 км, не ни взеха допълнително пари. 6 дни след завръщането ни депозитът беше върнат.

       Flynas излетяха и кацнаха в Рияд на време.

 

       Името на хотела Virano в booking.com е само на арабски, но мястото е съвсем точно в картата и е съвсем приличен. На рецепцията питахме защо е така и ни обясниха, че собственикът не знаел английски и затова записал името само на арабски.

 

 

 

 

 

11.11.         С такси отидохме до Bujairi Terrace- до 16 ч. входът беше безплатен. Мястото е известно с ресторантите си.

 

         Оттам по мост преминахме в At Turaif в Ad-Diriyah- първоначален дом на саудитското кралско семейство и първа столица на страната от 1727 г. до османския контрол над района през 1818 г. At Turaif е основан през 15-ти век и е вписан в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство през 2010 г. Изоставен е и през 2018 г. Саудитска Арабия стартира програма за възстановяване на историческия квартал, насочена към документиране на археологическите обекти в района и превръщането му в открит музей.

 

 

        Посетихме музей на арабския кон, на известна битка (за саудитците🙂), руини на дворец. Във всички музеи имаше безплатни бутилки с вода за посетителите.

 

          Оттам отново с Careem прекосихме града до кулите на Рияд. Kрепостта беше в реконструкция. 

 

 

Разходихме се из сука. Много от магазините бяха затворени по обяд. Пред този имаше пазач.

 

          Последната ни спирка беше джамията Al Rajhi. Видяхме врата с надпис “Tourist Office”, влязохме и с нас дойде специален гид, който в рамките на един час ни разведе из джамията, присъствахме на молитва и ни разрешиха от една тераса да правим снимки, колкото си искаме. След това ни изнесоха лекция за исляма на английски, която в интерес на истината беше интересна.

 

 

 

          На края ни дадоха по една торба с подаръци- включително коран на английски, книжка за исляма на български!, картички...

 

         Когато се прибрахме в хотела, отскочихме до магазинчето отсреща. Беше затворено, а светеше и решетката не беше спусната. Върнахме се на рецепцията да питаме дали е затворено. Обясниха ни, че продавачът е отишъл да се моли и бързо ще се върне, което и стана.

12.11.      Полет Рияд- Истанбул- Turkish дадоха по една баница с кисело мляко, парче домат, парче краставица и парченце сирене. Не преядохме.😁 На отиване летяхме над Кайро, а на връщане- над Ирак. Щом навлязохме във въздушното пространство на Ирак, наредиха на всички да спуснат щорите и като не направиха друго съобщение, никой не посмя да ги вдигне до Истанбул. Причината така и не я разбрахме.

             След приятното време в Саудитска Арабия Истанбул ни посрещна с 12 С, прихлупено небе и дъждец. Взехме колата и поехме към София. На границата @Stotan Driver го глобиха 35 лева, щото някъде бил превишил скоростта. Връщаха наред колите да си плащат глоби, включително и турски коли.

           Спряхме в Migros в Одрин да си купим храна и на входа ни изненада украсена коледна елха. В България температурите паднаха до 4 С, в София даже беше валял сняг.

 

Край

[Mary]

@stotan, много благодаря за хубавия разказ и прекрасните снимки.

Разбрах колко много има още да се види в Саудитска Арабия. Дано намалят малко и цената на визата, че да помисля отново за тази посока.

[stotan]

преди 18 часа, Mary каза:

Разбрах колко много има още да се види в Саудитска Арабия.

Както и преди писах, само още един ден и... можехме да отидем до района на Harrat Lunier

 

Искаше ми се да видим и Wadi Tayyib Al Ism, но за там се иска специално разрешение заради някакви военни обекти наблизо

 

 

А доста далече от Ал Ула е Wahbah crater

 

Слагам снимките, ако някой друг магеланец има възможност да види тези гледки, които сякаш са от друга планета. 🙂

 

Саудитска Арабия има още много какво да предложи на жадните за красота магелански очи.