Кратка Андалусия - по магеланска програма

[ДиянаВ]

Каквото сам си направиш, никой не може да ти го направи 🙃

Поговорката може да се използва за слоган на краткото ми пътуване до част от Андалусия - триъгълника Малага - Кордоба - Гранада. Благодаря на милите магеланци, с общи идеи се получи чудна програма, която реализирах на 100%, че и отгоре😛 Помните ли, че ви помолих за повече време да поседна и позяпам в нашия форум? Е, можеше и да го имам, ако не се бях напълнила с резервации и профили за оползотворяване. За да не се оплета, си направих малък пищов😆 Та ето я програмата

 

И остава да изпълня дълга си за споделеност, като отворя дневника за броденето по тези притегателни земи 😍

[ДиянаВ]

Полетът е ранен, каца малко по-рано от предвиденото, хващам удобен влак от летището и към 10:00 вече съм в района на гара Malaga Centro Alameda, съвсем близо до центъра. Градът е буден, озарен от слънце, накичен с портокалови топки и не само🤩

 

 

 

В захлас съм от централната улица Calle Larios и нямам търпение да я видя на фона на нощта, но за тази изненада по-нататък ще дойде дума😉

 

 

В 10:15 вече съм на площад Pl. de la Constitución, където имам час за кафе, закуска и почивка

 

След тонизиращия стоп започвам да действам по програмата - организиран тур до Caminito del Rey, като за целта в 11:30 трябва да съм пред сградата на Общината - Ayuntamiento de Málaga. Пътьом преминавам покрай Катедралата и все още съм на етап, където видя портокали да снимам😉

 

Разбирам и тайната на лъскавите улици с плочки от мрамор - сутрин ги мият. Много не ми допада това, защото първо се хлъзгам, докато бързам и второ наоколо мирише на мокро куче😄, но пък е ефектен блясъкът на улиците след това.

[ДиянаВ]

Caminito del Rei - царската пътека я организирах чрез агенция - Malaga South Experiences, цената е 50€ на техния сайт или 65$ през Експидия профила на съпруга🙂. Всеки ден тръгването е с различен час, обикновено по-рано сутрин, така че определям като късмет възможността да ги ползвам точно в този ден и час. Да си призная очаквах по-малка група, а се оказахме цял голям автобус с 47 човека🙈 
Гидът ни Карлос проверява имената на резервацията по неговия списък, всичко с моята е точно, настанявам се удобно в автобуса и потегляме извънградско. Тъкмо се наслаждавам на подредените градини и пиша на @Argentique, че въпреки някои спънки съм се добрала до Малага, за лош късмет попадаме в задръстване

Хубави пътища, но ей го на, и там се случва нещо да падне на платното и да блокира движението в едната лента /поне така каза мапс/. Придвижването ни се забавя с 40 мин. и от тура за мое съжаление отпада междинният стоп в едно село с бели къщи Ardales. Поне седя от лявата страна и през прозореца виждам интересната скала посред селото.

 

Кралската пътека я подхващаме от северния вход. На входа ни разделят на две групи, екипират ни с каски и ни поверяват на други двама гида. Аз се падам в по-готината група на Пауло - младеж с приятно чувство за хумор, заедно с хора от Франция, Нидерландия и Германия. В другата група остават шумните полякини, дошли към този район по Еразъм.

Готова съм да крача между падащите камъни 😛

 

Условно маршрутът се разделя на 3 части - на първата не й помня името, втората е в долината и третата е най-висока и интересна. Маршрутът се изминава за около 1 час и 40 мин. в посока.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Дали заради организирания характер на посещението и още многото групи на място или заради преминаването му без никакви усилия, не знам, но Каминитото не ми въздейства така силно, както примерно Пикотата на Мадейра. Имах по-големи очаквания, но и не мога да кажа, че не ми е харесало и съм си загубила времето. Много исках да включа пътеката в програмата, е случи се - видях я, но не я усетих🙂 Ако не бях платила само 5-6$ за тура, сигурно и на фирмата щях да търся кусури, но за мен това беше най-подходящата форма за посещение. Предимствата:

- не мислих за транспорт и транспортни връзки, в колко часа, къде и т.н.

- имах възможност да си оставя голямата раница в автобуса и да не я мъкна на гърба си. Отварям скоба за едно умно решение, за което се сетих в последния момент - взех една сгъваема раничка, колкото шепа и с нея се разхождах.

- пътеката я минах еднопосочно, тъй като влязохме през северния вход и излязохме от южния, където след малка пауза ни чакаше автобуса.

 

[ДиянаВ]

Обратно в Малага пристигам вече по тъмно малко след 18:30. Трябва бързо да се настаня и до 20:00 да стигна до Calle Larios, където освен светлинки ще има и някакво музикално шоу. Стаичката ми не е кой знае какво откъм удобства, но за 6 часа спане ме устройва. Вътре не живее хазяйка, а три самостоятелни стаи се отдават с обща баня и тоалетна. Апартаментът се намира на площад Pl. Murillo Carrera, в хубав район до парк Huelin и на 10 мин. пеша от гара Maria Zambrano.

 

Явно съм нацелила празничен пириод в Малага, защото цените за настаняване бяха непоносими. Не е удобно да споделяш санитарен възел с други хора, но в случая на другия ден имах ранен влак и първа щях да го окупирам.

Стига битовизми, отправям се към коледните светлинки🤩 Там обаче само мен чакат - задръстване от хора, мнооого хора. Голяма грешка - няколко метра се навирам сред тях и после 10 мин. не мога да се добера до по-дишащо място🙈

Pl. de la Marina е мястото с уж по-малко хора.

 

 

Зарязвам коледните мероприятия, вземам си печени кестени за из път и се отправям към едно от най-хубавите ми преживявания по време на кратката Андалусия💃🕺- Alegría Flamenco y Gastronomía. Час и половина дегустация на 8 вида традиционни тапаси и десерт, и още фламенко за около час, който неусетно изминава, а на всичкото отгоре накрая не ми идва да си срежа вените от мъка😃

 

 

Отново съм с късмет и се оказвам на първи ред, фронтално лице в лице със страстта на фламенко състава

 

 

 

 

Не мога да не се похваля, че това емоционално преживяване ми бе още по-сантиментално, като магелански подарък от @iMari😍 Още веднъж благодаря, Мари🤗, много добре си изкарах, похапнах вкусно /с изключение на десерта😜/,  отпуснах си душичката със сангрия-две😉, починах си от навалиците през целия ден💕

 

Минава малко след полунощ и тръгвам да се прибирам.

 

Вървя си с илюзията пътьом да мина пак през прословутата Calle Larios и да я видя безлюдна. Нищо подобно, на хората не им се спи в петък вечер 🙂. Навалицата от по-рано я няма, но определено не е безлюдно. По улиците има всякакви хора, не само пияни или дрогирани и определено не е страшно да се върви сам.

 

 

 

[Argentique]

Много съм доволна, че се осмели на първото си солово пътуване и всичко е било чудесно (т.е. си се върнала здрава и необрана 😄).
А още по-доволна съм, че вече кроиш бъдещи планове. 😉
Снимките са супер зареждащи, някоя пролет ще идеш и в Севиля, а там докато си пиеш питието в Стария град, на масата ще валят портокали. 🙂

 

Виж какво нещо – миналата година ми беше казала, че Андалусия не те вдъхновява за новогодишно пътуване, а сега – изненада. 🙂 Прави сметка какъв купон е там тогава. 

[master_of_germs]

преди 5 часа, ДиянаВ каза:

Caminito del Rei   Придвижването ни се забавя с 40 мин. и от тура за мое съжаление отпада междинният стоп в едно село с бели къщи Ardales.

 

- пътеката я минах еднопосочно, тъй като влязохме през северния вход и излязохме от южния, където след малка пауза ни чакаше автобуса.

 

За Ардалес не съжалявай кой знае колко. Ние нощувахме в селото, в горната част, точно под Скалата. Май само на Тенерифе на улицата при едно известно във форума гуачинче сме паркирали под по-голям ъгъл. Представи си наклони като във Фуншал. Не че не е приятно, но не може да се сравнява с нито едно друго от многобройните бели андалуски села, които посетихме. Макар и ниска, планина си е и беше студено. Климатикът нещо се беше прецакал, та след едно мърморене по телефона домакините дойдоха да напалят камината и ни се извиниха с бутилка домашно червено.  Приехме извинението. 😄

 

Каминито дел рей е еднопосочно, нама друг начин. Влиза се само откъм северния вход, излиза се от южния.

 

Казвам ти съвсем сериозно, последните месеци много съм се зарибил по Испания и съм намерил десетки подобни пътеки с минаване по дървени парапети (pasarelas) в ждрела, и съм убеден, че доста от тях ще ми харесат в пъти повече. 🙂

Все пак правихме Каминито дел рей самостоятелно и ние самите си определяхме темпото, без други хора около нас.

В района около Каминито по река Гуадалорсе има още няколко язовира с чудни мирадори с няколкомитутни качвания до тях. Виж, те вече ми подобриха цялостното усещане 🙂

 

[vorbis]

преди 6 часа, master_of_germs каза:

... Каминито дел рей е еднопосочно, нама друг начин. Влиза се само откъм северния вход, излиза се от южния.

 

Казвам ти съвсем сериозно, последните месеци много съм се зарибил по Испания и съм намерил десетки подобни пътеки с минаване по дървени парапети (pasarelas) в ждрела, и съм убеден, че доста от тях ще ми харесат в пъти повече. 🙂

Все пак правихме Каминито дел рей самостоятелно и ние самите си определяхме темпото, без други хора около нас.

В района около Каминито по река Гуадалорсе има още няколко язовира с чудни мирадори с няколкомитутни качвания до тях. Виж, те вече ми подобриха цялостното усещане 🙂

 

Каминито дел рей e невероятен маршрут и сърцето ми остана там. Много ще се радвам, ако споделиш подобни пътеки из Испания. В един от предните ти постове беше писал за Mont-rebei Gorge с неговите Pasarelas de Montfalcó. Испания е невероятна страна и в никакъв случай не е само плажове и питие с тапас.

[master_of_germs]

преди 57 минути , vorbis каза:

Каминито дел рей e невероятен маршрут и сърцето ми остана там. Много ще се радвам, ако споделиш подобни пътеки из Испания. В един от предните ти постове беше писал за Mont-rebei Gorge с неговите Pasarelas de Montfalcó. Испания е невероятна страна и в никакъв случай не е само плажове и питие с тапас.

Е, аз не съм казал, че Каминито дел рей не ми е харесал. Просто е твърде комерсиализиран и се спекулира с това, колко страшен бил (някога). Ама това в скобите удобно се пропуска при много от рекламите. Трудността е като на градска разходка и е лекичко пренаселено. Но пък и точно затова бих го препоръчал на абсолютно всекиго.

 

Може да погледнеш:

Desfiladero de la Yecla

Ruta del Cares

Pasarelas del rio vero (Alquezar) (Ще я оставим за друг път, заедно с Монтфалко, че снегът миналата седмица леко ни поуплаши. Сега ни се очертава чудно време, но вече наредихме програмата и няма да ходим в този район)

Pasarelas de Panticosa. (И тях с предните, живот и здраве за лятото, че тези сега ги гледах, че са затворени).

Pasarelas de Vallore (ветроятно и за тях няма да ни остане време, а иначе са със свободен вход)

El Parizal (най-вероятно ще правим тази пътека другата седмица, че е най-лесна, а съставът ни не е изцяло планинарски. Освен това в края на маршрута има древни скални рисунки, а скалните рисунки на Иберийския (аз не мога да спра да му казвам Пиренейски, не знам, как е правилното сега) полуостров са обект на ЮНЕСКО, който все още ми липсва 🙂 

Desfiladero de la Hermida

Ruta de los Pantaneros de Chulilla

Pasarelas del rio Mao

Ruta del barranco de la Hoz (Pasarelas de Calomarde)

Pasarelas de Pantano de Relleu (удобно от Аликанте/Валенсия)

Sendero del rio Castril (Това е много близо до Гранада, даже мислехме да го пробваме миналата година, но малкото останали билети и то само за една останала дата за каминито дел рей ни накараха да пренареждаме програмата... Да има и нещо андалуско, че инак много оспамвам темата 😄 ).

Ruta del rio Boroso (Пак Андалусия, Ама по-непопулярна част, а Касорла ми е също в някакви по-далечни планове).

... Това на първо четене без да поглеждам в пищовите. Вероятно има още много други, за които не знам. И все пак, по драматичност на околния пейзаж мисля, че само Монтфалко може да е съпоставимо с Каминито дел Рей.

 

 И, макар да не е точно същият тип маршрут, ще си изкажа мъката: Monasterio de Piedra. Мястото, заради което основно взех коледните билети за Испания, но няма да мога да видя, понеже  наводненията просто го помляха и ще минат още месеци (дано са само месеци) преди да възстановят инфраструктурата на туристическия маршрут. А дали водопадите  занапред ще са също толкова красиви, както преди DANA,... Уж така се чува, ама знам ли... 

 

 

 

 

[vorbis]

@master_of_germs Много ти благодаря за пищовите! Аз утре заминавам за района между Барселона и Валенсия и също като теб ще изкарам една, надявам се, топла и суха Коледа. Даде ми много ценни POI, които бяха добавени старателно в магеланската карта. Единственото място, на което сме били от споменатите от теб, е Ruta de los Pantaneros, за което мога да потвърдя, че си заслужава да се види. И съвет: пазете си билетите след касата, защото някъде по средата на кръгчето един испанец проверява и да не се получават ситуации.

Весело посрещане на Коледа и всичко най-добро през новата година!

[ДиянаВ]

Денонощие в Кордоба

 

В 8:15 сутринта тази бяла чапла 🙂 вече ме чака готова на жп гара Мария Замбрано, за да ме откара до Кордоба.

Така се случва, че и за двата влака - от Малага за Кордоба и от Кордоба за Гренада по-ниска цена с 6-7€ в сутрешните часове ми предлага AVE в сравнение с AVANT. Билетите купувам от предната вечер през приложението на трип, откъдето получавам още евро и нещо или 5%, отстъпка🙂 
Пътувам около час и удобно се наслаждавам на извънградските гледки

 

В Кордоба гарата е на пешеходно разстояние, минава се покрай един приятен парк с любимите ми портокалови дръвчета 🍊

 

За настаняване още е много рано, но се отбивам до хотела, за да се чекирам и да оставя раницата си.

Докато наближи часът ми за Мескита, имам време за кафе, оглеждане на коледните базари /два са в Кордоба/ и разходка из стария град. Към 11:00 последният вече е пълен с хора, размотаващи се из тесните улички.

Денят е почивен и слънчев, което изкарва навън не само живеещите наоколо, но и групи, много групи, включително и испански.

Като виждам около Мескита какво става, чак ми се доплаква, а вътре направо ми се реве🙈 Някак си се добирам до единия край, където има изложени  артефакти и елементи от сградата през вековете. Много интересно ми бе там. След това посядам на пейките, където е органа, за да погледна в телефона си дали не мога да зарежа днешното посещение на петнайстата му минута и да дойда утре рано сутрин в часовете, когато няма входна такса. Не става, утрешният ден е неделя, тогава всички посещения от момента на отварянето са с билети. Това е, ще се мъча още малко😃

 

Затвърждава ми се лаишкото мнение, че испанската църква е била много разточителна и прекалено пищна

 

 

Междувременно забелязвам, че групите, влезли в моя час, са се поразредили и вече е по-спокойно откъм хора. За сметка на това пък са се появили сватбари😄. Е, поне е забавно😛 И аз се включвам към групата на зяпачите, за да пляскам, когато бащата съпровожда булката по пътеката🙂

 

 

 

Някъде около час продължи разглеждането ми на Мескита. След това имам посещение на кулата с отделно купен билет. На място всички часове за деня бяха разпродадени, така че си трябва предварителна резервация. Влизането и качването е през половин час, на малки групи от около 20 човека, защото е тясно. Кулата има 3 нива - една тераска, нивото с камбаните и върха. Много приятно място, което си струва отделната символична такса - 3€

 

 

 

 

 

 

[ДиянаВ]

В 14:00 часа вече съм готова за ново шляене из уличките на Кордоба, пътьом по не най-преките към хотела. Да се седне някъде за обяд е абсурд, а и не толкова комфортно сред прекалено шумните навалици😃. Хапвам бокадильо с биричка в градинката на Plaza de las Tendillas. Тук има коледен базар, но както и в Малага, на него няма нищо като солена храна. Сутринта бях харесала един магазин за мъжка мода - ALVARO MORENO, но тогава огромната опашка за касата ме отказа да вземам нещо за коледен подарък на съпруга. Влизам отново, хора няма, но и стока🙈, всичко празно, като след опустошение от термити😄. Не съм очаквала и виждала такава картинка в магазин за дрехи. Все пак успявам да придобия един шал и чифт боксерки😉

Хотелът ми - Hospedería Luis de Góngora, се намира в еврейския квартал на чаровния Plaza de la Trinidad

 

Вдигам левъл😛 стайчето ми е малко, но напълно комфортно за почивка, че и с гледка😉

напред

и надолу

Стълбището на хотела в интериорно отношение е почти толкова интересно, колкото Мескитата😜, без да ти се блъскат хора - вито и с шарена мозайка по пода👍

[ДиянаВ]

Следващ обект от програмата ми в Кордоба е Alcázar de los Reyes Cristianos. Преди него имам време да се отбия по римския мост, но разбираемо при тази гледка бързо се отказвам😜

 

При покупката на билета за алказара по неактуална информация съм се подвела, че вечер има светлинно шоу - "Naturaleza Encendida: Raíces”. После се замислих, че по това време - 17:15 /последен час/ още е светло там и като се разрових разбрах, че тази зима няма такова шоу поради ремонт. Било е с отделен билет и съответно входна такса. Подобно шоу според сайта Naturaleza Encendida в момента има в Мадрид и Севиля.

Като музей, крепостта не е нещо особено - има няколко мозайки в една стая, които се разглеждат за няма 5 минути, но градината е разкошна и само заради нея си струва входната такса от няма и 5€

 

 

 

Йеее, даже и лимонови дървета има😃

 

 

 

 

някакви зелки😉

и обагрени от залязващото слънце оранжеви и жълти цветя, в унисон с облика на градината

 

След половин час отново се отправям към римския мост за втори опит. Спазвам съвета на @Lindt за златния час🤩

 

По моста хора си има, но навалицата е главно в началото му и се престрашавам и аз да се разпиша🙂. 
Позамислям се върху оборота, който си докарват находчиви амбулантни търговци на тенис топки с ластик. Ей, буквално няма ни едно дете, не само около моста, но и из града, което да не подмята такова топче😄

 

 

Имам време за почивка с биричка, докато стане часът за последната атракция за деня - Caballerizas Reales или както си го нарекох “фламенко с коне”. Нали в това пътуване съм с нагласата да мисля за себе си и да си угаждам, вземам си по-скъп премиум билет с приорити 😉 достъп и места в ложата /зелените седалки/. Имам възможност и да се срещна по-отблизо с “актьорите”. Конете са много социални и като спреш да ги милваш, сами си навират муцунката, за да продължиш🙂

 

 

На няколко езика казаха, че не може да се снима по време на представлението, ама аз проявих за кратко невъзпитание😛. Това е, за да не се заблуди @Argentiqueили други магеланци, че фламенко с коне означава, че конете тропат фламенко😜. Представлението е предимно дресура на коне - конна езда с различни сложни движения. На 2-3 пъти се появява и една танцьорка, около която конят с ездача обикаля. Има и водеща, вероятно на запис, която между номерата разказва за историята на специалната порода андалусийски кон, чиято родина е Кордоба и за дълбоката връзка между коня и ездача.

 

[ДиянаВ]

В Кордоба главната търговска улица, която накичват с коледна украса, е C. Cruz Conde. В Малага ангелите по Calle Larios повече ми харесват, но и тук е доста ефектно, а на живо блещукането на светлинките е по-осезаемо и приказно🤩

 

 

 

Други улички, снимани набързо в търсене на място за храна, която няма на коледния базар. Да се чудиш тогава що дирят толкова много хора там😄

 

 

 

Без да целя документирането на цени, съм снимала едно кокетно дворче-кафене и случайно в кадъра е влязла черната дъска🙂

[ДиянаВ]

На следващия ден с друга бяла чапла AVE се отправям към Гранада за 2 нощувки. Пътят - 1 час и 40 мин., този път е леко скучен, защото 2/3 от него преминава в мъгла, от преди Антекера, та почти до Гранада. Тъкмо почвам да гледам по сайтовете с прогнозите какво пак са излъгали и влакът забавя скоростта си, навлизайки в слънчева, но все още преди обедно студена Гранада.

Жп гарата, както и автогарата, са отдалечени от центъра и с помощта на гугъл мапс и редовните градски автобуси стигам до хотела си в близост до площад Bib Rambla.

Оставям на съхранение голямата раница и в 12 без 10 вече съм до един от обектите, включени към билета за Алхамбра - Dobla de Oro. 
Отварям скоба с важна информация - всички музеи, включени с около 7€ по-скъпия билет, са безплатни в неделя, всяка неделя. А аз съм там точно в този ден, че и повече хора има, като е безплатно😛 

Започвам с Cuarto Real de Santo Domingo, защото в неделя работи само до 14:00, а в понеделник е затворен - бързо се разглежда музеят от една стая и стъклен под🙂, има и градина, но не впечатлява

 

 

Шляенето към определена точка има и предимства - попадаш на неочаквани чаровни улички и непопулярни църкви, 

 

а още по-добре и ако има танци между двойки от трета възраст🙂

 

 

От тук попадам вече в навалицата на улица Carrera del Darro, където едвам се пъпли, но гледам да се провирам без разсейване по маршрута, защото имам за посещение още един обект с работно време до 14:00 и неработещ в понеделник - Casa de Zafra

 

 

 

Общо взето еднотипни са къщите-музеи - Casa Horno del Oro

 

 

 

Нагоре по сокаците на Албасин няма и следа от навалици и колкото повече се качваш, толкова по-малко задъхани хора срещаш🙂 За мен именно уличките из квартала  са запомнящи се, не толкова музейните обекти.

 

 

 

 

От всички обекти за мен най си струва Casa del Chapiz, защото има страхотна добре поддържана градина с екзотични дървета и гледка към Алхамбра /снимки натам не съм правила, защото слънцето всичко осветяваше/

 

 

 

 

В късния следобед, попътно и обратно към хотела, си оставям друг обект от паса - El Bañuelo,

 

 

 

а за следващия ден и последния по-отдалечен - Palacio de Dar al-Horra, който като вече платен, не се радваше на толкова посетители, а е много приятно място. Отделно, докато стигнеш до него, прекосявайки Албасин, а и после по друг маршрут наобратно към центъра на Гранада, има какво да попиваш😍

 

 

 

Пренебрегнах от списъка El Maristan de Granada, защото с нищо не ме привлече и унесена от по-приятни неща забравих да търся къде е Corral del Carbón😉

Това са обектите от по-скъпия билет - Dobla de Oro. Повтарям, ако сте в неделя, използвайте безплатната визита🙂

[ДиянаВ]

Още след градината на Casa del Chapiz ми писва от музеи и хващам баира, уж наблизо, ама нависоко😛

Без да съм планирала изкачване до мирадори, те просто са ми отвътре и се случват😃 Оказвам се в Махлата, където обхватът никакъв го няма и следвам принципа да крача нагоре и подир някоя групичка туристи.

За магията на Сакрамонте не бях подготвена😍

в граничния район с Албасин

 

май вече съм минала границата - собственикът на тази къща предлага срещу 1€ да те вкара в домашна пещера, ама всеки избира да снима безплатно котките и фасадата му😛

 

 

Мирадор 1, който май се казва Mirador de Enmedio

 

 

 

И най-култовото място от пребиваването ми в Гранада. Незабравимо като фламенко вечерта в Малага и случайно или не, отново с циганска връзка в преживяването 😆

Mirador Mario Maya - гледам събрали се хора, масички, пият бира. Оглеждам се откъде я вземат, сервитьор няма и с резерви доближавам прозорчето на една къща. За да си получиш пиенето, се привеждаш така и оставаш без думи 😆- вътре циганин с жена си се виждат предимно от кръста надолу с поларени домашни дрехи на еленчета, снежинки - такива коледни😂

 

Значи родил се човекът в Махлата, ама с късмет - къщата му пред популярно мирадору, но и той предприемчив - питиета продава🙃

Е как да не удариш една биричка само за 2€ на такова място. Кеф голям е🍻

Ей за такива моменти искам да пътувам, музеите след време ги забравям…

 

Изкачването ми не спира дотук. В къщите под храма пък мирише на скара, става веселба, в някои също продават напитки😉

Поизпотена достигам Mirador de San Miguel Alto

 

 

Загърбвам снежните върхове на Сиера Невада и за по-добра медитация на слънце вадя от раничката си друго питие, изостанало от Кордоба поради преждевременно заспиване😉

 

Обратно в цивилизацията,

 

 

 

решавам да затворя серията мирадори с Mirador de San Nicolás. На място обаче гледката е “страшна”🙈

и бързо отминавам. Слънцето продължава да ми блести в посока Алхамбра през целия, където и да отида🙂

 

Към 17:00 се прибирам в хотела за реално настаняване. Последният е най-доброто ми попадение в пътуването - Hotel Párraga Siete - с отлична локация, условия, че и с гледка 

 

 

 

 

При вида на 4 възглавници и с морни крака, познайте какво се случва? 5-минутката в легнало положение става на заспиване и добре че се събуждам тъкмо навреме за нощния купон по улиците на предколедна Гранада🤩

 

 

 

 

 

 

Тук вечер определено е по-хладно от Малага, но има и такива стоплящи места🙂

 

[master_of_germs]

Благодаря много! Пак ще се ходи, явно! 😉

На Сан Николас си е лудница, трябва по тъмно да се отиде, нощните гледки си ги бива и не ти свети слънце насреща 🙂

[ДиянаВ]

Денят е за Алхамбра и каквото друго дойде🙂 По прогноза го дават най-студен с максимални температури около 12 и минимални към 4 градуса. Екипирам се добре с няколко ката дрехи за преходи, защото смятам да съм в комплекса отрано, малко след отварянето му.

Пътьом от вендинг машина си купувам пакетирани сандвичи и кафе, но напълно излишно - на място има също и машини и барче с топло кафе. До Алхамбра се придвижвам с удобен градски автобус, който стига до там за около десетина минути. Въобще за транспорта в Малага и Гранада мога да обобщя: гледаш в мапс, плащаш с карта и си готов🙂

Така към 8:45 съм пред единия от входовете за комплекса - Puerta de la Justicia, откъдето смятам да започне обиколката ми. Влизането през този вход е свободно, така че е удобно, за който има вече закупен онлайн билет. Честно казано, въпреки че слязох от автобуса на централния вход, не обърнах внимание там дали има опашка за влизане. Първата проверка на билета и задължително сверяване с посочения в него документ за самоличност е пред Alcazaba, откъдето обиколката ми. Дали заради топлия цвят, в който първите утринни лъчи озаряваха стените на крепостта или просто защото обичам такъв тип камънаци на открито, Алказаба ми стана любимо място в комплекса. Дори мислех след края на обиколката да го повторя, но други ангажименти ми изникнаха🙈

 

 

 

 

По пътеката, водеща към изхода на крепостта има приятна градина с прекрасна извънградска гледка.

 

Следващ обект е Дворецът на Чарлз V. Бързо се отмята разглеждането му.

 

 

 

На втория етаж има галерия предимно с картини на религиозна тематика. Допаднаха ми две, които пряко свързвам с най-силните спомени от пътуването си:

фламенкото

и циганската къща с гледка🤩

 

Имам около час, докато наближи този за двореца, който използвам за обиколка наоколо, в магазина за сувенири, за закуска и топло кафе с гледка към града.

 

 

 

 

 

 

За дворецът - Nasrid Palaces часът ми е 11:00. На входа му има постоянна немалка опашка, но бързо върви. Наредих се 10:40 и в 10:50 ми дойде реда.

За изяществото на милионите орнаменти и детайли и синхрона със светлината, ще ми дойде беден речника😉

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

По принцип посещението на двореца е еднопосочно и се върви в индианска нишка, т.е. влизаш от едно място, вървиш следвайки потока и излизах от другия му край. Не знам доколко е разрешено, но аз към края се замислих, че на лъвовете малко време отделих поради наличието на много хора и се върнах. Да, трудно ми беше обратното движение срещу идващите хора, но никой от охраната не ми направи забележка. Освен това като се върнах навалицата от моята група бе отминала🙂

 

 

 

Точно един час ми е отнела обиколката из двореца, като гледам часовете на първата и последната снимка, която съм направила.

Друг обект от Alhambra - El Partal

 

 

Заслужавам кратка почивка преди да се отправя към градините - Generalife

 

[ДиянаВ]

В този епизод можете да ми се смеете, колкото искате, както и да използвате каквито и да било епитети по мой адрес😜. Самата аз часове наред го правих🙈

Като си мислех, че денят е за Алхамбра и каквото друго дойде, под “друго”, друго имах предвид, но такова имало да ми идва на главата…

Тъкмо започва обиколката ми на градините, радвам се на слънчицето и добрата ми идея да ги оставя за последно, когато вече е обед и още в началото съзирам едно фонтанче, чиито водни струйки правят слънчеви зайчета😃

 

Въртя се откъде по-добре да го снимам, но тия хора, като озеленявали градината, не помислили за блейки като мен😛. Оградили съседното място от три страни с чимшир, а аз се оказвам от четвъртата му страна. Отдръпвайки се назад, за да стане по-добър кадър, въобще не виждам, че зад мен има гьолче и познайте кога и как разбирам😆 Първа реакция - усещам вода в носа си, ходилата ми плуват в маратонките; втора - махам някакво водорасло от устата си; трета - сещам се, че имам телефон и той е изключително важен, за да се прибера в България🙈 Веднага излизам от блатистото гьолче, телефонът работи, но нямам нищо сухо, за да го избърша. Оставям го на слънце, както и всичките ми други неща - паспорт, портфейл с пари, друг с карти, пауърбанка. За дрехите да не говорим - якето ми с пух е мокро до последната перушина, от маратонките ми вода тече. Разпростирам каквото мога на една слънчева пейка и в това време на помощ ми се притича англоговоряща туристка, а след нея и трима души от охраната - мъж и две жени. Чудят се какво да ме правят, трудно - с ръце, крака и гугъл преводач някак се разбираме. Едната жена остава при вещите ми на пейката да ги пази, другата ме придружава до тоалетните, за да съблека мокрите дрехи, връчва ми и една черна торба за смет, където да ги пъхна и чифт сухи чорапи, а мъжът ми дава връхното си дебело яке, което ми стига почти до коленете. В това време се отзовава на помощ още един от персонала - младеж, парамедик или нещо подобно, с аптечка и атрибути за първа помощ. Предоставя ми един лист златно фолио, което привлича слънчевите лъчи, за да го увия около краката си. Изместваме се до амфитеатъра, защото там е най-слънчево и почваме да цедим някои от дрехите, поне малко да изпръхнат. Добре че са с леки материи - такива от Декатлон за преходи, а не памучни, които нямат изсъхване. Най-гадно е положението с маратонките. След няма и час на припек, криво-ляво се разбираме да се придвижа с такси до хотела, като остана с якето на мъжа, да се преоблека и след това да върна якето в Алхамбра. Изпращат ме до стоянката с такситата, а жената даже и ме пита дали имам пари. За сведение такси от Алхамбра до центъра излиза към 6€. Като имам предвид, че от вкъщи в Русе до мола ни вече струва към 10 лв., тази цена за разстоянието, което изминава и все пак е в Испания, не ми се вижда скъпа.

Влизам в хотела като клошар - с огромно мъжко яке и черна торба за смет в ръцете😂 и естествено рецепционистката ми се сопва какво искам😂. Мило й казвам, че съм гост на хотела и бързо се отправям към асансьора. Вече в стаята не се чудя откъде да подхвана сушенето - маратонките са най-важни, другото някакси ще го скалъпя. Пускам сешоара и в следващия час имам занимавка за ужас на съседите по стая, ако се чува🙃 Якето виси мокро в банята, ще го мисля по-късно. Маратонките не са идеално сухи, но с два чифта чорапи стават за носене, а и навън е още слънчево. Отдавна си мечтая за грейка - шушлеков елек, защото якета имам много и за всякакви сезони, а за такава връхна дреха все не е идвало ред. Влизам в близкия Манго, но цените не ми харесват. В съседство е Alvaro Moreno - магазинът за мъжка мода, който бях харесала в Кордоба. Пълно с грейки в много цветове и нюанси, предимно размер XS, който за мой късмет ми става🙂. Цената чудесна - 20€, пък кой може да определи по закопчаване с цип мъжка или женска е грейката😉

Така след около час и половина отново придобивам човешки вид и се връщам в Алхамбра, за да върна якето и да си доразгледам градините😄

Всичко от случката за щастие беше поправимо - вечерта изсуших и якето си, паспортът и портмонето изсъхнаха, пауърбанката и телефонът си работеха. Милият ми даже е направил и снимка от лобното ми място - шедьовър😆

Иначе гьолчето така като го гледам бая зеленясало е. Кой знае какви бактерии съм си вкарала😄. Нямах здравословни проблеми де. Поради това, че е било плитко за падане, на сутринта малко ме болеше към опашката при сядане, но бързо отмина. 
Така този епизод завършва с хепи енд и както мъжът от охраната се пошегува, един ден ще бъде повод за смешен разказ пред приятели😄

А за мен тази случка ще остави спомен и за най-милото и загрижено отношение на чужденци към мен💕. Не че имам още други такива случки, като база за сравнение😜

[ДиянаВ]

Градините - Generalife Gardens, по това време на годината не предлагат разнообразие от цветове, но естествено се намират красиви кътчета. За мен най-добрите гледки към комплекса Алхамбра се получиха именно от градината, а не от мирадорите из висините на града.

 

 

Все пак посещението през декември има предимство - портокалите са оранжеви😃

 

Дали не гледах с четири очи къде има и няма вода😜

 

 

 

 

 

[ДиянаВ]

Не се бавя много с разглеждането на градините, така че ми остава време и за друго от замислената програма - от Алхамбра да се спусна пеша към града, да прекося Албасин и да посетя пропуснатия през предния ден музей Palacio de Dar al-Horra

Ето това е разходката, много е приятна👍

 

и попътни кадри

 

 

 

 

 

 

Връщайки се в центъра ми остава време даже и за посещение на катедралата, в която признавам си се колебаех дали да се отбивам. Причината е, че както ви бях споменала, понякога ми идва в тежест пищността на испанската средновековна църква и изпитвам вътрешна дразнимост вместо мир на душата🙂

Все пак имам половин час до края на работното време и мога да надникна. Не съжалявам, по- различна е катедралата. Бих използвала думите елегантна, просторна, като изключим олтарите, интериорът й предлага запомнящо се съчетание на бяло със злато.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[ДиянаВ]

На мен Малага като град ми допада, толкова е слънчево, има жизнерадостна атмосфера. Затова решавам последните часове на последния ден от андалусийското пътуване да прекарам там.

Имам и основателни причини:

да видя тези ангели как блещукат под лъчите на слънцето🤩

да проверя Дядо Коледа оставил ли е за послушната щерка подарък-тайна при Виктория😉

да свия по някоя друга по-малолюдна чаровна уличка👍

да прекося популярния пазар - Mercado Central de Atarazanas

 

От Гранада до Малага пътувах с автобус на Alsa. Моята приятелка @blueriver ми предостави реферал линк, с който натрупах точки за 10€ и така за цената на билета реално платих към 3.50€. Благодаря ти, @blueriver, че се сети за мен и оптимизира разходите ми😉🤗

 

Само хубави преживявания имам от това първо мое соло пътуване. И така до финала. На летището ме изпращат с чаша-подарък за спомен, въпреки че сметката ми в дюти фри шопа с малко не достига изискващата се.

Обратният полет също го слагам в графата на положителните🙂✈️

 

с уникална сянка на самолета при излитане👏

 

 

Съжалявам само, че не стигнах до морето. Ако знаех, че е с такъв цвят, щях поне да се постарая

 

 

Но живот и здраве ще се върна към тези земи😍

 

 

За финал се почерпих и със залез над облаците

[antea]

добре се посмях рано сутрин със случката ти, но всъщност съм истински впечатлена от помощта, която си получила от непознати хора, просто страхотно! 

 

чудесно пътуване ти се е случило, благодаря ти за разказа, и снимките са много красиви, успя да ме върнеш в атмосферата и на нашето пътуване, някак разпознах и нашите усещания от същите места 

[iMari]

Съчувствам ти искрено, защото подобни ситуации са много "мои". Защо мислиш, че така настоятелно питах върши ли работа сушачката от али, която беше открила? 😀

И страхотното отношение от случайни хора прави случката запомняща се.

Извън темата, но моя приз за реакция в критични ситуации е Ангела Меркел. Има клипчета в интернет как на някакво събитие(дали не беше октобърфест) тя седнала на маса, заобиколена от журналисти, сервитьора и поднася бира...и вероятно от притеснение изсипва във врата и още 3 бири. Канцлера за секунда подскача,готова да извика, но светкавично се овладява, усмихва се мило и с жест все едно замята коса се избърсва. Ей така искам и аз да мога. 😄Никой не казва какво се случва със сервитьора.😁

 

Благодаря, че сподели и това пътуване с нас!

П.П. И аз съм предан фен на Малага!🙂

[ДиянаВ]

На сушачката ще й трябват поне 8 часа да изсуши мокри, но не и капещи, маратонки. Като я спомена, се сетих за една друга покупка от Алиекспрес, която ме възхити😀 Тази светеща кутийка за цигари с вградена запалка, не само остана невредима, но и успя да запази всичките ми цигари сухи 😆 Така че за пушачи я препоръчвам като полезна вещ🙃

Недостатък е, че има някакви кабелчета в конструкцията й и откакто я имам, при двата полета от Румъния, и двата пъти ме спират на секюрити лентата, за да я видят😜. Не е непонятно при скенерния образ на кутийка с кабели, но само на Отопени ми се случва. В Неапол и в Малага на летищата не проявяваха интерес😄

[blueriver]

Давай бързо линк за кутийката😉.