Кратка Андалусия - по магеланска програма

[ДиянаВ]

Каквото сам си направиш, никой не може да ти го направи 🙃

Поговорката може да се използва за слоган на краткото ми пътуване до част от Андалусия - триъгълника Малага - Кордоба - Гранада. Благодаря на милите магеланци, с общи идеи се получи чудна програма, която реализирах на 100%, че и отгоре😛 Помните ли, че ви помолих за повече време да поседна и позяпам в нашия форум? Е, можеше и да го имам, ако не се бях напълнила с резервации и профили за оползотворяване. За да не се оплета, си направих малък пищов😆 Та ето я програмата

 

И остава да изпълня дълга си за споделеност, като отворя дневника за броденето по тези притегателни земи 😍

[ДиянаВ]

Полетът е ранен, каца малко по-рано от предвиденото, хващам удобен влак от летището и към 10:00 вече съм в района на гара Malaga Centro Alameda, съвсем близо до центъра. Градът е буден, озарен от слънце, накичен с портокалови топки и не само🤩

 

 

 

В захлас съм от централната улица Calle Larios и нямам търпение да я видя на фона на нощта, но за тази изненада по-нататък ще дойде дума😉

 

 

В 10:15 вече съм на площад Pl. de la Constitución, където имам час за кафе, закуска и почивка

 

След тонизиращия стоп започвам да действам по програмата - организиран тур до Caminito del Rey, като за целта в 11:30 трябва да съм пред сградата на Общината - Ayuntamiento de Málaga. Пътьом преминавам покрай Катедралата и все още съм на етап, където видя портокали да снимам😉

 

Разбирам и тайната на лъскавите улици с плочки от мрамор - сутрин ги мият. Много не ми допада това, защото първо се хлъзгам, докато бързам и второ наоколо мирише на мокро куче😄, но пък е ефектен блясъкът на улиците след това.

[ДиянаВ]

Caminito del Rei - царската пътека я организирах чрез агенция - Malaga South Experiences, цената е 50€ на техния сайт или 65$ през Експидия профила на съпруга🙂. Всеки ден тръгването е с различен час, обикновено по-рано сутрин, така че определям като късмет възможността да ги ползвам точно в този ден и час. Да си призная очаквах по-малка група, а се оказахме цял голям автобус с 47 човека🙈 
Гидът ни Карлос проверява имената на резервацията по неговия списък, всичко с моята е точно, настанявам се удобно в автобуса и потегляме извънградско. Тъкмо се наслаждавам на подредените градини и пиша на @Argentique, че въпреки някои спънки съм се добрала до Малага, за лош късмет попадаме в задръстване

Хубави пътища, но ей го на, и там се случва нещо да падне на платното и да блокира движението в едната лента /поне така каза мапс/. Придвижването ни се забавя с 40 мин. и от тура за мое съжаление отпада междинният стоп в едно село с бели къщи Ardales. Поне седя от лявата страна и през прозореца виждам интересната скала посред селото.

 

Кралската пътека я подхващаме от северния вход. На входа ни разделят на две групи, екипират ни с каски и ни поверяват на други двама гида. Аз се падам в по-готината група на Пауло - младеж с приятно чувство за хумор, заедно с хора от Франция, Нидерландия и Германия. В другата група остават шумните полякини, дошли към този район по Еразъм.

Готова съм да крача между падащите камъни 😛

 

Условно маршрутът се разделя на 3 части - на първата не й помня името, втората е в долината и третата е най-висока и интересна. Маршрутът се изминава за около 1 час и 40 мин. в посока.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Дали заради организирания характер на посещението и още многото групи на място или заради преминаването му без никакви усилия, не знам, но Каминитото не ми въздейства така силно, както примерно Пикотата на Мадейра. Имах по-големи очаквания, но и не мога да кажа, че не ми е харесало и съм си загубила времето. Много исках да включа пътеката в програмата, е случи се - видях я, но не я усетих🙂 Ако не бях платила само 5-6$ за тура, сигурно и на фирмата щях да търся кусури, но за мен това беше най-подходящата форма за посещение. Предимствата:

- не мислих за транспорт и транспортни връзки, в колко часа, къде и т.н.

- имах възможност да си оставя голямата раница в автобуса и да не я мъкна на гърба си. Отварям скоба за едно умно решение, за което се сетих в последния момент - взех една сгъваема раничка, колкото шепа и с нея се разхождах.

- пътеката я минах еднопосочно, тъй като влязохме през северния вход и излязохме от южния, където след малка пауза ни чакаше автобуса.

 

[ДиянаВ]

Обратно в Малага пристигам вече по тъмно малко след 18:30. Трябва бързо да се настаня и до 20:00 да стигна до Calle Larios, където освен светлинки ще има и някакво музикално шоу. Стаичката ми не е кой знае какво откъм удобства, но за 6 часа спане ме устройва. Вътре не живее хазяйка, а три самостоятелни стаи се отдават с обща баня и тоалетна. Апартаментът се намира на площад Pl. Murillo Carrera, в хубав район до парк Huelin и на 10 мин. пеша от гара Maria Zambrano.

 

Явно съм нацелила празничен пириод в Малага, защото цените за настаняване бяха непоносими. Не е удобно да споделяш санитарен възел с други хора, но в случая на другия ден имах ранен влак и първа щях да го окупирам.

Стига битовизми, отправям се към коледните светлинки🤩 Там обаче само мен чакат - задръстване от хора, мнооого хора. Голяма грешка - няколко метра се навирам сред тях и после 10 мин. не мога да се добера до по-дишащо място🙈

Pl. de la Marina е мястото с уж по-малко хора.

 

 

Зарязвам коледните мероприятия, вземам си печени кестени за из път и се отправям към едно от най-хубавите ми преживявания по време на кратката Андалусия💃🕺- Alegría Flamenco y Gastronomía. Час и половина дегустация на 8 вида традиционни тапаси и десерт, и още фламенко за около час, който неусетно изминава, а на всичкото отгоре накрая не ми идва да си срежа вените от мъка😃

 

 

Отново съм с късмет и се оказвам на първи ред, фронтално лице в лице със страстта на фламенко състава

 

 

 

 

Не мога да не се похваля, че това емоционално преживяване ми бе още по-сантиментално, като магелански подарък от @iMari😍 Още веднъж благодаря, Мари🤗, много добре си изкарах, похапнах вкусно /с изключение на десерта😜/,  отпуснах си душичката със сангрия-две😉, починах си от навалиците през целия ден💕

 

Минава малко след полунощ и тръгвам да се прибирам.

 

Вървя си с илюзията пътьом да мина пак през прословутата Calle Larios и да я видя безлюдна. Нищо подобно, на хората не им се спи в петък вечер 🙂. Навалицата от по-рано я няма, но определено не е безлюдно. По улиците има всякакви хора, не само пияни или дрогирани и определено не е страшно да се върви сам.

 

 

 

[Argentique]

Много съм доволна, че се осмели на първото си солово пътуване и всичко е било чудесно (т.е. си се върнала здрава и необрана 😄).
А още по-доволна съм, че вече кроиш бъдещи планове. 😉
Снимките са супер зареждащи, някоя пролет ще идеш и в Севиля, а там докато си пиеш питието в Стария град, на масата ще валят портокали. 🙂

 

Виж какво нещо – миналата година ми беше казала, че Андалусия не те вдъхновява за новогодишно пътуване, а сега – изненада. 🙂 Прави сметка какъв купон е там тогава. 

[master_of_germs]

преди 5 часа, ДиянаВ каза:

Caminito del Rei   Придвижването ни се забавя с 40 мин. и от тура за мое съжаление отпада междинният стоп в едно село с бели къщи Ardales.

 

- пътеката я минах еднопосочно, тъй като влязохме през северния вход и излязохме от южния, където след малка пауза ни чакаше автобуса.

 

За Ардалес не съжалявай кой знае колко. Ние нощувахме в селото, в горната част, точно под Скалата. Май само на Тенерифе на улицата при едно известно във форума гуачинче сме паркирали под по-голям ъгъл. Представи си наклони като във Фуншал. Не че не е приятно, но не може да се сравнява с нито едно друго от многобройните бели андалуски села, които посетихме. Макар и ниска, планина си е и беше студено. Климатикът нещо се беше прецакал, та след едно мърморене по телефона домакините дойдоха да напалят камината и ни се извиниха с бутилка домашно червено.  Приехме извинението. 😄

 

Каминито дел рей е еднопосочно, нама друг начин. Влиза се само откъм северния вход, излиза се от южния.

 

Казвам ти съвсем сериозно, последните месеци много съм се зарибил по Испания и съм намерил десетки подобни пътеки с минаване по дървени парапети (pasarelas) в ждрела, и съм убеден, че доста от тях ще ми харесат в пъти повече. 🙂

Все пак правихме Каминито дел рей самостоятелно и ние самите си определяхме темпото, без други хора около нас.

В района около Каминито по река Гуадалорсе има още няколко язовира с чудни мирадори с няколкомитутни качвания до тях. Виж, те вече ми подобриха цялостното усещане 🙂

 

[vorbis]

преди 6 часа, master_of_germs каза:

... Каминито дел рей е еднопосочно, нама друг начин. Влиза се само откъм северния вход, излиза се от южния.

 

Казвам ти съвсем сериозно, последните месеци много съм се зарибил по Испания и съм намерил десетки подобни пътеки с минаване по дървени парапети (pasarelas) в ждрела, и съм убеден, че доста от тях ще ми харесат в пъти повече. 🙂

Все пак правихме Каминито дел рей самостоятелно и ние самите си определяхме темпото, без други хора около нас.

В района около Каминито по река Гуадалорсе има още няколко язовира с чудни мирадори с няколкомитутни качвания до тях. Виж, те вече ми подобриха цялостното усещане 🙂

 

Каминито дел рей e невероятен маршрут и сърцето ми остана там. Много ще се радвам, ако споделиш подобни пътеки из Испания. В един от предните ти постове беше писал за Mont-rebei Gorge с неговите Pasarelas de Montfalcó. Испания е невероятна страна и в никакъв случай не е само плажове и питие с тапас.

[master_of_germs]

преди 57 минути , vorbis каза:

Каминито дел рей e невероятен маршрут и сърцето ми остана там. Много ще се радвам, ако споделиш подобни пътеки из Испания. В един от предните ти постове беше писал за Mont-rebei Gorge с неговите Pasarelas de Montfalcó. Испания е невероятна страна и в никакъв случай не е само плажове и питие с тапас.

Е, аз не съм казал, че Каминито дел рей не ми е харесал. Просто е твърде комерсиализиран и се спекулира с това, колко страшен бил (някога). Ама това в скобите удобно се пропуска при много от рекламите. Трудността е като на градска разходка и е лекичко пренаселено. Но пък и точно затова бих го препоръчал на абсолютно всекиго.

 

Може да погледнеш:

Desfiladero de la Yecla

Ruta del Cares

Pasarelas del rio vero (Alquezar) (Ще я оставим за друг път, заедно с Монтфалко, че снегът миналата седмица леко ни поуплаши. Сега ни се очертава чудно време, но вече наредихме програмата и няма да ходим в този район)

Pasarelas de Panticosa. (И тях с предните, живот и здраве за лятото, че тези сега ги гледах, че са затворени).

Pasarelas de Vallore (ветроятно и за тях няма да ни остане време, а иначе са със свободен вход)

El Parizal (най-вероятно ще правим тази пътека другата седмица, че е най-лесна, а съставът ни не е изцяло планинарски. Освен това в края на маршрута има древни скални рисунки, а скалните рисунки на Иберийския (аз не мога да спра да му казвам Пиренейски, не знам, как е правилното сега) полуостров са обект на ЮНЕСКО, който все още ми липсва 🙂 

Desfiladero de la Hermida

Ruta de los Pantaneros de Chulilla

Pasarelas del rio Mao

Ruta del barranco de la Hoz (Pasarelas de Calomarde)

Pasarelas de Pantano de Relleu (удобно от Аликанте/Валенсия)

Sendero del rio Castril (Това е много близо до Гранада, даже мислехме да го пробваме миналата година, но малкото останали билети и то само за една останала дата за каминито дел рей ни накараха да пренареждаме програмата... Да има и нещо андалуско, че инак много оспамвам темата 😄 ).

Ruta del rio Boroso (Пак Андалусия, Ама по-непопулярна част, а Касорла ми е също в някакви по-далечни планове).

... Това на първо четене без да поглеждам в пищовите. Вероятно има още много други, за които не знам. И все пак, по драматичност на околния пейзаж мисля, че само Монтфалко може да е съпоставимо с Каминито дел Рей.

 

 И, макар да не е точно същият тип маршрут, ще си изкажа мъката: Monasterio de Piedra. Мястото, заради което основно взех коледните билети за Испания, но няма да мога да видя, понеже  наводненията просто го помляха и ще минат още месеци (дано са само месеци) преди да възстановят инфраструктурата на туристическия маршрут. А дали водопадите  занапред ще са също толкова красиви, както преди DANA,... Уж така се чува, ама знам ли... 

 

 

 

 

[vorbis]

@master_of_germs Много ти благодаря за пищовите! Аз утре заминавам за района между Барселона и Валенсия и също като теб ще изкарам една, надявам се, топла и суха Коледа. Даде ми много ценни POI, които бяха добавени старателно в магеланската карта. Единственото място, на което сме били от споменатите от теб, е Ruta de los Pantaneros, за което мога да потвърдя, че си заслужава да се види. И съвет: пазете си билетите след касата, защото някъде по средата на кръгчето един испанец проверява и да не се получават ситуации.

Весело посрещане на Коледа и всичко най-добро през новата година!

[ДиянаВ]

Денонощие в Кордоба

 

В 8:15 сутринта тази бяла чапла 🙂 вече ме чака готова на жп гара Мария Замбрано, за да ме откара до Кордоба.

Така се случва, че и за двата влака - от Малага за Кордоба и от Кордоба за Гренада по-ниска цена с 6-7€ в сутрешните часове ми предлага AVE в сравнение с AVANT. Билетите купувам от предната вечер през приложението на трип, откъдето получавам още евро и нещо или 5%, отстъпка🙂 
Пътувам около час и удобно се наслаждавам на извънградските гледки

 

В Кордоба гарата е на пешеходно разстояние, минава се покрай един приятен парк с любимите ми портокалови дръвчета 🍊

 

За настаняване още е много рано, но се отбивам до хотела, за да се чекирам и да оставя раницата си.

Докато наближи часът ми за Мескита, имам време за кафе, оглеждане на коледните базари /два са в Кордоба/ и разходка из стария град. Към 11:00 последният вече е пълен с хора, размотаващи се из тесните улички.

Денят е почивен и слънчев, което изкарва навън не само живеещите наоколо, но и групи, много групи, включително и испански.

Като виждам около Мескита какво става, чак ми се доплаква, а вътре направо ми се реве🙈 Някак си се добирам до единия край, където има изложени  артефакти и елементи от сградата през вековете. Много интересно ми бе там. След това посядам на пейките, където е органа, за да погледна в телефона си дали не мога да зарежа днешното посещение на петнайстата му минута и да дойда утре рано сутрин в часовете, когато няма входна такса. Не става, утрешният ден е неделя, тогава всички посещения от момента на отварянето са с билети. Това е, ще се мъча още малко😃

 

Затвърждава ми се лаишкото мнение, че испанската църква е била много разточителна и прекалено пищна

 

 

Междувременно забелязвам, че групите, влезли в моя час, са се поразредили и вече е по-спокойно откъм хора. За сметка на това пък са се появили сватбари😄. Е, поне е забавно😛 И аз се включвам към групата на зяпачите, за да пляскам, когато бащата съпровожда булката по пътеката🙂

 

 

 

Някъде около час продължи разглеждането ми на Мескита. След това имам посещение на кулата с отделно купен билет. На място всички часове за деня бяха разпродадени, така че си трябва предварителна резервация. Влизането и качването е през половин час, на малки групи от около 20 човека, защото е тясно. Кулата има 3 нива - една тераска, нивото с камбаните и върха. Много приятно място, което си струва отделната символична такса - 3€

 

 

 

 

 

 

[ДиянаВ]

В 14:00 часа вече съм готова за ново шляене из уличките на Кордоба, пътьом по не най-преките към хотела. Да се седне някъде за обяд е абсурд, а и не толкова комфортно сред прекалено шумните навалици😃. Хапвам бокадильо с биричка в градинката на Plaza de las Tendillas. Тук има коледен базар, но както и в Малага, на него няма нищо като солена храна. Сутринта бях харесала един магазин за мъжка мода - ALVARO MORENO, но тогава огромната опашка за касата ме отказа да вземам нещо за коледен подарък на съпруга. Влизам отново, хора няма, но и стока🙈, всичко празно, като след опустошение от термити😄. Не съм очаквала и виждала такава картинка в магазин за дрехи. Все пак успявам да придобия един шал и чифт боксерки😉

Хотелът ми - Hospedería Luis de Góngora, се намира в еврейския квартал на чаровния Plaza de la Trinidad

 

Вдигам левъл😛 стайчето ми е малко, но напълно комфортно за почивка, че и с гледка😉

напред

и надолу

Стълбището на хотела в интериорно отношение е почти толкова интересно, колкото Мескитата😜, без да ти се блъскат хора - вито и с шарена мозайка по пода👍

[ДиянаВ]

Следващ обект от програмата ми в Кордоба е Alcázar de los Reyes Cristianos. Преди него имам време да се отбия по римския мост, но разбираемо при тази гледка бързо се отказвам😜

 

При покупката на билета за алказара по неактуална информация съм се подвела, че вечер има светлинно шоу - "Naturaleza Encendida: Raíces”. После се замислих, че по това време - 17:15 /последен час/ още е светло там и като се разрових разбрах, че тази зима няма такова шоу поради ремонт. Било е с отделен билет и съответно входна такса. Подобно шоу според сайта Naturaleza Encendida в момента има в Мадрид и Севиля.

Като музей, крепостта не е нещо особено - има няколко мозайки в една стая, които се разглеждат за няма 5 минути, но градината е разкошна и само заради нея си струва входната такса от няма и 5€

 

 

 

Йеее, даже и лимонови дървета има😃

 

 

 

 

някакви зелки😉

и обагрени от залязващото слънце оранжеви и жълти цветя, в унисон с облика на градината

 

След половин час отново се отправям към римския мост за втори опит. Спазвам съвета на @Lindt за златния час🤩

 

По моста хора си има, но навалицата е главно в началото му и се престрашавам и аз да се разпиша🙂. 
Позамислям се върху оборота, който си докарват находчиви амбулантни търговци на тенис топки с ластик. Ей, буквално няма ни едно дете, не само около моста, но и из града, което да не подмята такова топче😄

 

 

Имам време за почивка с биричка, докато стане часът за последната атракция за деня - Caballerizas Reales или както си го нарекох “фламенко с коне”. Нали в това пътуване съм с нагласата да мисля за себе си и да си угаждам, вземам си по-скъп премиум билет с приорити 😉 достъп и места в ложата /зелените седалки/. Имам възможност и да се срещна по-отблизо с “актьорите”. Конете са много социални и като спреш да ги милваш, сами си навират муцунката, за да продължиш🙂

 

 

На няколко езика казаха, че не може да се снима по време на представлението, ама аз проявих за кратко невъзпитание😛. Това е, за да не се заблуди @Argentiqueили други магеланци, че фламенко с коне означава, че конете тропат фламенко😜. Представлението е предимно дресура на коне - конна езда с различни сложни движения. На 2-3 пъти се появява и една танцьорка, около която конят с ездача обикаля. Има и водеща, вероятно на запис, която между номерата разказва за историята на специалната порода андалусийски кон, чиято родина е Кордоба и за дълбоката връзка между коня и ездача.

 

[ДиянаВ]

В Кордоба главната търговска улица, която накичват с коледна украса, е C. Cruz Conde. В Малага ангелите по Calle Larios повече ми харесват, но и тук е доста ефектно, а на живо блещукането на светлинките е по-осезаемо и приказно🤩

 

 

 

Други улички, снимани набързо в търсене на място за храна, която няма на коледния базар. Да се чудиш тогава що дирят толкова много хора там😄

 

 

 

Без да целя документирането на цени, съм снимала едно кокетно дворче-кафене и случайно в кадъра е влязла черната дъска🙂