дневник Етиопия – не от тази планета и не от това време

[Роми]

Изключително пътешествие! Честно казано за мен - само за четене. Аз ще си избера вариант без тези тренинги и с включени южните племена. Но едва ли ще е такъв завладяващ разказа;))) Браво за смелостта и избора!

 

[Svetulche]

Благодаря @Роми! Пътешествието наистина беше изключително - толкова разнообразно откъм природа, пейзажи, срещи с хора и емоции. Един друг свят. Все още го преживявам и осмислям. А за всеки, който обича планини, скали и височини Симиен и Тиграй са просто задължителни. Предстои да разкажа за "черешката на тортата" и как се изкатерихме до там 🙂

 

Аз също исках да видя племената на юг, но сега съм малко разколебана. След като видях как живеят хората в страната, не знам какво да очаквам в племената като турист. И дали няма да бъде зоологическа градина в човешки вариант. Струва ми се тънка границата и лесна за прекрачване ....

[Роми]

И аз имам този проблем с посещенията на племенни групи. Но имам приятели, които доста харесаха юга в Етиопия 

[Йосиф Милчов]

преди 28 минути , Svetulche каза:

И дали няма да бъде зоологическа градина в човешки вариант.

Точно и на мен това са ми притесненията, че може да е станало прекалено туристическо и прекалено да те виждат като подвижен портфейл. Иначе долината на Омо и ние я заглеждаме сериозно и най-вероятно ще е част от пътуването ни в Етиопия.

Симиен със сигурност ще се отидем за два дни са видим маймунките, но Тиграй с манастирите определено не е за нас, колкото и да ни се иска. Тия баири няма как да ги изкачваме, ще ни е адски проблем, отделно има проблем и с височината.

[Svetulche]

преди 26 минути , Йосиф Милчов каза:

може да е станало прекалено туристическо

Станало е и още как! И в момента като масово се пише да не се пътува в Амхара и всички предлагат юга, та още повече ....

 

преди 27 минути , Йосиф Милчов каза:

отделно има проблем и с височината

Гералта е по-ниска от Симиен. Проблемът с височината може да се материализира точно в Симиен, имайте го предвид. Зависи къде ви е прага. Приятелката ми доста се задъхваше над 3,200 м. и не й беше комфортно по терен, който у нас не й е никакъв проблем. Но пък бабуините заслужават малка жертва 🙂

И да, ако катеренето не е вашето нещо, то няма смисъл да ходите към Тиграй.

 

[Йосиф Милчов]

Преди 1 час, Svetulche каза:

Зависи къде ви е прага.

При нас ни става въпрос за кислородния праг. Жената има аерофобия, дори и при много малки височини и става много зле от страх. Говорим за открити пространства, с полетите няма проблем.

[chandni]

преди 8 часа, Йосиф Милчов каза:

Жената има аерофобия, дори и при много малки височини и става много зле от страх

И аз бях така - разтрепервах се и изпадах в паника, но след като тръгнах по планините и изкачих няколко върха, го преодолях. 

[saved_]

@Роми, @Йосиф Милчов ако сте в процес на планиране на Южна Етиопия с племена, моля имайте ме предвид. Искам да ги видя най-накрая, но не и сама.

[Йосиф Милчов]

преди 22 минути , saved_ каза:

@Роми, @Йосиф Милчов ако сте в процес на планиране на Южна Етиопия с племена, моля имайте ме предвид. Искам да ги видя най-накрая, но не и сама.

Ние се гласим от много време и пределно идва реда на Етиопия, но ни е в плановете, ако сме живи и здрави за началото на 2026 година. Тази година няма отпуска, вче е запълнихме с дългите пътувания.

[Eva eva]

И аз бих се включила с най-голямо удоволствие 🙂 @saved_

[Asya Assenova]

Уникално пътуване и пътепис! Четох с огромно удоволствие и съпреживявах заедно с теб! БЛАГО-ДАРЯ за споделените впечатления и емоциите. 

[Svetulche]

Ден 11 – църквата Abuna Yemata Guh

 

Днес беше денят, в който най-после щяхме да видим „перлата в короната“ на Тиграйските църкви – Abuna Yemata Guh. Църква от 5 век, вкопана високо в скалата на височина от 2,580 м., до която се достига с предизвикателно катерене. Ето това беше снимката, която бях видяла в мрежата и която като магнит привлече вниманието ни:

 

 

 

Казали си бяхме, че живи-умрели – трябва да се изкатерим до нея. И за това решихме да пестим сили и отказахме предложения от Гебре нов предизвикателен маршрут за слизане от лагера и достигане до църквата. Аз малко съжалявах, защото със сигурност щеше да е много интересно за мен, но щяхме доста да натоварим ръце и крака (според Гебре) и нямаше как да рискувам приятелите ми после да не могат да се качат до църквата. Така че си слязохме обатно в долината по вчерашния маршрут с помощта на обичайните заподозрени.

 

Малко гледки от лагера по изгрев:

 

 

 

 

 

А, забравих да спомена как цяла нощ, опитвайки се да спим, слушахме службата от църквата. Изнасяха 1 г. на човек от селото и макар и не силно, но пеенето на свещеника достигаше до нас. Чак призори спря....

 

Още не знаехме, че Abuna Yemata Guh се намира ето в тези скали:

 

 

Слизахме в обичайния съпровод от помагачи, при което дядото от вчера носеше на рамо нашия багаж и през цялото време не ме изпускаше от поглед и непрекъснато ми сочеше къде да стъпя. Аз обичам да вървя последна и да се размотавам, да си зяпам, да правя снимки. Нямах този шанс, защото ми беше съвестно, че на човека му тежи, а видях, че няма да ме изостави. Та трябваше да го следвам....

 

 

 

 

 

 

 

Обратно през улея:

 

 

Ей там горе някъде бяхме:

 

 

Сбогуване с гледката от последните два дни:

 

Натоварихме се в буса и след кратък трансфер ни стовариха под едно дърво и поехме към църквата. Маршрутът може да се раздели на 3 части: кратко равно ходене през полето; после изкачване на безброй стълби и накрая – финалното изкачване по скалата. Изкачването е от северната страна на скалата, което е добре, защото е сянка и поне факторът слънце не играе.

 

Първи поглед към скалния масив с църквата:

 

 

Та, поехме ние, леко-леко нагоре, изкатерихме стъпалата и дойде първия скален участък, който не е нищо особено, пак има вкопани стъпки в скалата, тя не се пързаля, така че е лесно.

 

 

 

 

 

Ясно се виждат вдълбаните стъпки, много удобни:

 

 

И се озовахме на малка площадка с едно дърво и много местни хора. Тук вече трябваше да се събуем и да продължим боси, катерейки се 5-6 метра по почти отвесна скала. В нея обаче са вкопани дълбоки стъпки и хватки за ръцете, така че за човек, който не се страхува от височини и обича скали е детска игра. Обаче местните хора бяха пуснали въже със седалка и бяха се подготвили да помагат. Единият от приятелите ми, обаче,  като видя за какво иде реч и каза „аз съм до тук, вие се качвайте“. Нямаше въобще да го увещавам, защото всеки най-добре знае за себе си. Реших просто да мина първа и за тяхно успокоение да си сложа осигуровката. Лесно се изкатерих, казваха ми къде да стъпя, къде да се хвана, въпреки че то е е пределно ясно и ако човек не го е страх и не се паникьосва, лесно се ориентира за всяка стъпка. Стигнах до малка площадка, от която наблюдавах качването на останалите, голямо забавление беше. Гебре беше убедил всички, че няма как да дойдат до тук и да не се изкатерят до горе. Бавно-славно всички се събрахме на площадката. Тук има малка пещера и следват още 3-4 метра отвесна скала, за която Гебре и Кока бяха донесли собствено въже и осигуровка. Аз не я ползвах, но приятелите ми – да. След тези финални метри се достига до тясна площадка, която прераства в корниз, водещ към църквата. Аз се опасявах точно от тази част, но се оказа, че корнизът е доста широк и ако се придържаш към скалната стена няма страшно.

 

Ето  с тези пластмасови сандалки местните хора масово ходят - деца, възрастни, всички. Коката с тези изходи целия маршрут.

 

 

 

 

 

 

ясно се вижда колко дълбоки и удобни са стъпките и хватките:

 

 

 

 

 

 

По корниза се достига до малка пещера, която е предверието за църквата. Тук седнахме да се успокоим от връхлетелите ни емоции, а и да изчакаме да излязат хората, които бяха в църквата. Не можехме да повярваме къде се намираме, гледките към пропастта под нас бяха шеметни, околните скални масиви се издигаха рязко от долината към небето, ние като че ли висяхме във въздуха.

 

Междувременно пристигна една млада жена, която нямам идея как се беше качила с роклята, с която беше облечена. И дамска чанта носеше.....

 

 

 

А църквата, църквата вътре е абсолютна прелест, мъничка, цялата в красиви стенописи (твърдят, че са още от 5-6 в., без реставрация, не знам дали е така). Хубавото е, че всеки може да остане вътре колкото дълго иска, без някой да го притеснява и да напира да влиза. Ние постояхме доста, първо съзерцавайки, после – слушайки разказа на Гебре, после бавно разглеждайки всеки един детайл. Дървената врата на църквата е също много интересна  - твърдят от -  5-6 век, когато местните жени се качват тук, те носят масло и я мажат с него, за да я предпазят от атмосферните влияния (доста мазничка беше на пипане 😊)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Беше време да слизаме, а така не ми се щеше.... Слизането в първия труден участък става много лесно, когато си с гръб към скалата, което аз нямаше да се сетя сама, добре че ми подсказаха. После – по хватките, по стъпките и бяхме долу. Обухме се, разплатихме се с помагачите си и поехме към долината.

 

 

 

Преди да стигнем до колата спряхме в една местна къща, където готвачът вече беше разположил масата и храната. Подкрепихме се и поехме към Hawzien. В едно от селата спряхме, за да оставим екипа, разделихме се с веселия Кока, с тихите и симпатични готвач и помощник готвач, все едно с приятели се разделяхме. А бяхме прекарали заедно само 3 дни.

 

Пристигнахме във Vission Hotel, където се разделихме и с Гебре. Този човек ще остане в сърцето ми завинаги – с благия си характер, с топлите си очи, с усмивката, тънкото чувство за хумор и отношението към това, което прави.

 

 Следва.....

Редактирано 19 януари от Svetulche
.

[Роми]

Вие сте направили наистина необикновено пътешествие! И доста екстремно!

[Svetulche]

Чак екстремно, по моите стандарти - не. Но моите приятели малко се озориха. Но пък са много впечатлени и са доволни от пътешествието, изкарахме си страхотно.

Ако бях сама за 3 дни в Тиграй щях да видя доста повече неща, но пък тяхната компания ми беше приоритет и е важно всеки да се чувства добре. Ако не бяха те, сама нямаше да тръгна. Така че съм им много благодарна, че го споделихме и изживяхме заедно това пътуване. И че се прибрахме живи и здрави 🙂

 

Преди 1 час, Роми каза:

Вие сте направили наистина необикновено пътешествие!

Да, наистина - необикновено, много разнообразно и емоционално. Класира се в топ 3 на пътешествията ми 🙂

 

[Милена Модева]

На 17.01.2025 г. в 10:13, Eva eva каза:

И аз бих се включила с най-голямо удоволствие 🙂 @saved_

Не знам дали сте отворени за други хора и аз имам интерес от пътуване и търся спътници за Етиопия 

[ivailo_radev]

Някакъв асансьор няма ли до тези чукари? По възможност без прозорци 😄

[Аzia]

Добре че има смели хора, та да разгледам тези прекрасни места.  

И се нареждам за тайното асансьорче, че докато гледам кадрите и ми прилошава😂

Страхотен, страхотен разказ.

[Svetulche]

преди 21 часа, ivailo_radev каза:

Някакъв асансьор няма ли до тези чукари?

Шегувахме се и ние с това, макар и в малко по-различна посока.

Хората качиха на ръце до последния ни лагер високо на скалата при църквата Marian Korkor всичко необходимо за нощувката там – нашия багаж, храна, вода, посуда и т.н. Ожалихме ги и питахме не са ли мислили да пуснат едно въже от скалата и с някаква лебедка да изкачват всичко това. Отговорът на Гебре силно ни впечатли и още веднъж ни показа неговата грижа и ангажираност за хората от района. Каза, че по-добре мислите им да са заети от някакви задачи, за да не се връщат към спомените за войната, да вършат някаква работа, каквато и да е тя и за която да получават пари (макар и малко), отколкото да чакат на готово помощи.  Нямаше как да не се съгласим.

Та, толкова по въпроса с асансьорите, въжетата и др. под. 😊 Няма да има скоро 😊

[ivailo_radev]

преди 30 минути , Svetulche каза:

Шегувахме се и ние с това, макар и в малко по-различна посока.

Хората качиха на ръце до последния ни лагер високо на скалата при църквата Marian Korkor всичко необходимо за нощувката там – нашия багаж, храна, вода, посуда и т.н. Ожалихме ги и питахме не са ли мислили да пуснат едно въже от скалата и с някаква лебедка да изкачват всичко това. Отговорът на Гебре силно ни впечатли и още веднъж ни показа неговата грижа и ангажираност за хората от района. Каза, че по-добре мислите им да са заети от някакви задачи, за да не се връщат към спомените за войната, да вършат някаква работа, каквато и да е тя и за която да получават пари (макар и малко), отколкото да чакат на готово помощи.  Нямаше как да не се съгласим.

Та, толкова по въпроса с асансьорите, въжетата и др. под. 😊 Няма да има скоро 😊

Ама те пак да си качват багаж, храна, вода и т.н. на ръка. Просто за тези като мен, които получават инфаркт, когато се качат на табуретката в хола, за тези хора едно асансьорче.

Шегувам се, благодаря за прекрасния разказ - много ми хареса, понеже някак ме влече подсъзнателно Етиопия, ама да видим кога ще и дойде редът 🙂

[stefanrusev]

На 28.12.2024 г. в 14:03, Svetulche каза:

Gheralta Adventure Tours

Ние също ползвахме неговите услуги и силно го препоръчвам!  Много готин пич, страхотно семейство, хлапетата сигурно доста са пораснали, радвам се че оцеляха в последния конфликт. Ще бъде чудесно тези които ходят в Тиграй да ползват неговите услусги.  Още повече че са ортодоксални християни като нас. За контакти - Gebrehiwot Tadesse
@Svetulche Поздравления !!! 
 

[Svetulche]

@stefanrusev 🙂

В Етиопия много често определени имена  се повтарят - на хора, на агенции.

Друг е нашият Гебре. Името му е Gebrehiwet Redae. В момента не мога да дам линк към Фейсбук страницата му, но ще го направя по-късно.

А агенцията му е ето тази https://gheraltatour.com/

 

Има много прекрасни хора в тази страна явно

[Svetulche]

Ден 12 – Йеха и Аксум

 

По план днес трябваше да посетим манастира Debre Damo, преди да отпътуваме за Аксум.  Debre Damo е един от най-важните манастири в Етиопия, за който се смята че датира от 6 в. – времето на Аксумското царство. Само че, дори да бяхме в състояние да се изкатерим по 15 метровата отвесна скала с помощта на въже, в манастира не допускат жени. Още една от странностите на православната Етиопска църква! Така че дружно решихме да пропуснем и да потеглим директно към Аксум.

 

В уречения час шофьорът пристигна, заедно с едно младо момче от селото на Гебре, което стажуваше за гид и потеглихме. Пътувахме доста бавно, защото път ту имаше, ту нямаше (разрушенията от войната), теренът беше много хълмист, изкачвахме се и се  спускахме, минавахме през много села.  Бяхме решили, че ще се отбием до Йеха, където се е намирала столицата на царството, предшествало Аксумското. Тук се намира най-старата, все още стояща изправена постройка в Етиопия, за която се смята че е от 700 г. пр.Хр.

 

Отклонението до Йеха от главния път ни отне около 30-40 мин. в посока по черен път. Това, което видяхме беше доста впечатляващо, предвид колко старо е. Каменните блокове, изпозвани за построяването бяха огромни, прецизно обработени и перфектно пасваха един до друг, така че нищо не може да се промуши между тях, като строежите на инките. А фактът, че камъкт е добит от място, отстоящо на 40 км. разстояние от Йеха за мен беше необясним. Ние се друсахме сума ти време по същия път, а как в древността са ги транспортирали тези огромни скални блокове – идея си нямам. На място имаше гид, който разказа историята на Йеха и облече в смисъл това, което виждахме. Разгледахме и малък музей с древни книги и разни църковни неща.

 

 

 

Древната писменост по тези земи:

 

 

Много, много стари книги, написани върху козя кожа (както всички други, които видяхме в църквите):

 

 

 

В Аксум пристигнахме към 15 ч., бяхме гладни и влязохме в едно заведение. Вече така не ни се ядеше етиопска храна, че се чудехме какво да поръчаме, заведението беше традиционно някакво. Питахме за пържени картофи, казаха – имаме. И започна голямото чакане. След около почти час бяхме на път да се откажем, но все пак картофите пристигнаха. Бяха повече от прекрасни и това не е защото бяхме гладни 😊

 

Докато чакахме обсъждахме с гида програмата за следващия ден, уговорихме, че ще стартираме в 8 ч., за да имаме време за всичко преди полета в ранния следобяд. След известно време гидъдт казва „значи, утре тръгваме в 2 ч. и....“. Казвам „как в 2 ч., нали в 8 ч.“? И така, в края на пътуването, се сблъскахме  с поредната чудатост на тази страна – часовете. Оказа се, че броят часовете по различен от нас начин и денонощието е разделено на две по 12 часа. В 7 ч. сутринта за тях е 1 ч. и така броят 12 часа и пак става 1 ч. и още 12 часа. Гидът непрекъснато се бъркаше с часовете, което за пръв път ни се случи, другите до сега си караха по нашите часове.

 

А пък да разкажа и за разликата в годините (в Етиопия сега е 2017 г.). Отне ни доста време да намерим отговор на въпроса „Кой открадна 7 г. от етиопския календар“. Чудеха се какво ги питаме. Гебре каза, че от 13 г. се занимава с туризъм и едва за втори път му задават този въпрос. Най-разбираемото и що-годе логично обяснение, което получихме беше следното: когато се родил Исус и вестта стигнала до Етиопия, тогавашният цар тръгнал към Светите земи, за да се убеди сам. Отиването и връщането му отнели 7 г. и 9 месеца. Когато се прибрал обратно, казал: "да, истина е" и започнало етиопското летоброене..... Месеците са 13: 12 месеца по 30 дни и един с 5-6 дни да добута до 365/366 дни на година. 

И така, сега в Етиопия официално е 2017 г. Ако сега се роди дете, то в неговите документи ще пише, че е родено в 2017 г. Не знам как се оправят с останалия свят. Но пък ние за кратко бяхме 7 г. по-млади 😊

 

В късния следобяд разгледахме  единия от археологическите обекти, за който се смята че е бил двореца на Савската царица. Това не е доказано, но нищо не ни пречи да вярваме..

 

Древното гробище, намиращо се срещу двореца:

 

След двореца на Савската царица решихме, че е крайно време за пазаруване. Не бяхме купили почти никакви сувенири, а краят на пътуването ни наближаваше и Аксум беше идеалното място да наваксаме с покупките. В центъра на града има цяла улица и площад, пълни с магазини. В тях се продават основно традиционните бели женски дрехи и шалове, икони и кръстове във всякакви размери, красиви шарени съдове, изплетени от естествени материали. Всичко залято от стока, а ние не можем да си изберем, гидът изпадна в отчаяние, но запази самообладание до края на нашето пазаруване 😉

 

Ден 13 – Аксум – Адис Абеба

 

Аксум е обект на Юнеско. Смята се, че едва 5% от него е проучена. Какво ли има скрито под сегашния град? Можем само да гадаем. А и това, което е разкрито и изложено на показ е добре да бъде разгледано с гид. Иначе е все едно чужденец да отиде да разгледа сам Плиска или Преслав. Но когато ти разкажат историята, оплетат те в легенди и загадки – всичко придобива смисъл и гледаш на камъните с друг поглед.

 

Историята накратко:

Аксумското царство е основано през 1-ви век от н.е., процъфтява от 3-ти до 6-ти век от н.е. и след това оцелява като много по-малка политическа единица до 8-ми век от н.е. Аксумското царство е контролирало огромна територия, заемана днес от Етиопия, Еритрея, Джибути, Сомалия и Сомалиленд. Просперира благодарение на земеделието, скотовъдството и контрола върху търговските пътища, по които злато и слонова кост се разменяли за чуждестранни луксозни стоки. Това е първата африканска държава на юг от Сахара, която сече собствени монети и около 350 г. от н.е. първата официално приела християнството. Има своя собствена писменост, Ge'ez, която и днес се използва в Етиопия (от църквата основно). Царството запада през 7-ми век от н.е. поради засилената конкуренция от мюсюлмански арабски търговци и продължава да съществува на много по-малка територия. Останките от някогашното велико царство Аксум ще се издигнат отново през 13 век и ще образуват великото кралство Абисиния.

 

Денят ни започна с изгрева на слънцето, след като цяла нощ слушахме молитвата на свещениците от близката църква. Оказа се някакъв църковен празник и когато погледнах през прозореца, освен изгряващото слънце видях река от хора по широкия булевард, облечени в бяло. Явно службата беше свършила и те се прибираха по домовете си. Беше доста впечатляваща гледка.

 

Първият обект, който посетихме беше т.н. парк със стелите. Той се намира в центъра на града и тук могат да се видят три огромни обелиска:

 

За най-големия от тях се предполага, че е паднал и се  е счупил още при издигането му през 4 век. Той е висок 33 м. и е направен от един единствен скален блок, докаран от близката планина, отстояща на 5 км. от града.

 

 

 

 

Другите два обелиска стоят изправени, като единият е с височина от 25 м. Пак са направени от един единствен скален блок, единият обелиск е недовършен, а другият е счупен, защото в 1937 г. италианците са го отнесли в Италия и са го върнали в Аксум едва в 2007 г.

 

 

На това място се намират и няколко гробници с впечатляващи размери и техника на обработка на камъка. Има и интересен музей.

 

 

След парка, продължихме към басейна на Савската царица и един дворец с две впечатляващи гробници, които са доста отдалечени от центъра на града.

 

 

 

 

 

 

Беше събота, когато в центъра на Аксум се провежда седмичния пазар на кошници. Много държах да го видим, така че се насочихме натам. Под огромно дърво бяха подредени тези красоти:

 

 

 

 

 

 

 

 

Дойде време да посетим църквата St.Mary of Zion – центъра на вселената за етиопските християни. Това всъщност е комплекс, който включва стара и нова църква, музей и параклис, където се твърди, че се съхранява Кивота. Влязохме в новата църква, посторена през 1960 г., за да могат и жените да се молят в нея, щото старата църква е само за мъже.... Не се впечатлих нещо, голяма и бездушна... Влязохме и в музея, като преди това ни накараха да си оставим чантите, фотоапаратите и телефоните в заключващи се шкафчета. Много ценни неща има в музея, но са толкова зле изложени, че човек не може да ги оцени някак си. След което само мъжа в групата бе допуснат до старата църква, а ние зърнахме през огражденията параклиса с Кивота и монаха, който го пази. Това е човек, който веднъж влязал в пределите на параклиса не излиза от там цял живот. Може да говори с поклонниците през оградата, но нищо друго. Когато наближи края на дните му, получава видение от Господ кой да бъде наследникът му.

 

 

Параклиса с Кивота:

 

И монаха:

 

 

С това приключи обиколката ни на Аксум. Беше обяд и седнахме в едно много приятно заведение на открито, където хапнахме бургери с картофки. Отне ни около 20-30 мин. от града до летището, разделихме се с гида, стажанта и шофьора и полетяхме към Адис Абеба. 

 

Следва....

[Svetulche]

Ден 14 – Адис Абеба

 

Нямам какво много да кажа за Адис Абеба, освен че е ужасен, ужасен град.

 

Знаех, че няма какво толкова да се види там, но бях оставила един резервен ден, в случай, че нещо се обърка с вътрешните полети, да не си изпуснем международния. Мислех да видим Луси в Националния музей (същество, ходило изправено на два крака преди 3,2 млн. години по тези земи), да се разходим из града, да пазаруваме последни сувенири.

 

Нещата не се получиха точно така. Градът се оказа огромен и разхвърлян. В момента е като една голяма строителна площадка – рушат се сгради, други се строят, дори такситата се лутат из цялото това нещо. Националният музей се оказа затворен за ремонт, а понеже беше неделя – всички магазини за сувенири също не работеха. Голяма греда!

 

Единственото, което видяхме беше етнографския музей, който се помещава в бившия дворец на последния етиопски император. Той, от своя страна е в красив парк или по-скоро – градина. В музея има интересни експонати, но отново не много добре изложени. Интересни бяха покоите на императора и императрицата и най-вече – баните (синя за него и розова – за нея 😊), както и снимките от царуването му в периода 1930-1975 г.

 

Останалото време уплътнихме в пиене на божественото етиопско кафе, пазаруване на кафе (на много кафе 🙂) и обяд в Burger King. Нещо се бях повредила на тема етиопска кухня и само при мисълта ми ставаше лошо, та се наложи да търсим западна junk food ☹.

 

Хотелът ни беше в района Bole, който се намира много близо до летището. Безопасен и добре уреден район, с модерни сгради, магазини, заведения, хотели.

 

Единствените снимки, които имам от този ден са снимки на изпитите кафета (преди да бъдат изпити 😊)

 

 

 

 

И ето че дойде края на моя разказ. Пишейки, преживях още веднъж това невероятно интересно и вълнуващо пътуване, направо не ми се иска да свършва..... Етиопия ще остане завинаги в сърцето ми. И кой знае – може някога отново да се върна в Гералта, за да извървя маршрутите, които сега не успях и да изкатеря още някоя и друга скала 😊. Дано!

 

Оставям тук координатите на Gebrehiwet Redae:

Gheralta Adventure Tours https://gheraltatour.com

WhatsApp +251 914 205694

 

Още веднъж ще кажа, че горещо и най-отговорно препоръчвам неговите услуги! Пътувала съм доста, но такъв човек не съм срещала до сега, като че ли излязъл от едни други времена.

 

И  една молба: АКО някой, някога затръгва към Етиопия и ползва услугите му, ще се радвам да се свърже с мен и ако има желание и възможност - да пренесе натам нещо, което би му било полезно. Загубил е във войната цялото си туристическо оборудване, а снабдяването със стоки в Етиопия е трудно и митата за внос са огромни. Ние му оставихме спалните си чували, друго нямаше какво. 

Благодаря ви, че съпреживяхте това пътешествие с мен!

 

Край!

[MayaS]

Аз Огромно ти Благодаря за прекрасния разказ и прекрасните снимки. Етиопия ми е в близките планове и бих изпочзвала твоят човек. Бих занесла натам каквото мога. Дано само всичко да е наред с мен и да го осъществя.

[Роми]

Прекрасен разказ! Благодаря !