Моите 5 стотинки за Галапагос

[Цвета]

През септември 2024 направихме едно отлагано пътуване до Галапагос. Повечето хора планират посещението си до островите с оползотворяване на максимума от възможностите, но тук ще ви дам една различна гледна точка. Ако на някого е полезна, ще се радвам, ако не е вашето - подминете.

Ние тръгнахме за Галапагос без амбиции, искахме просто да прекараме известно време на някой от островите и да усетим мястото по нашия си начин. На всичкото отгоре по средата на престоя ни си счупих ръката и това съвсем затвърди стационарната ни позиция. Въпреки това съм безкрайно доволна от това пътуване и го споделям като вдъхновение и за някой друг.

Избрахме за входна точка остров Сан Кристобал, защото нямахме намерение да обикаляме из целия архипелаг, а по първоначални сведения там можеше да видим повечето от нещата, които привличт хората на Галапагос. И не сгрешихме.

Първото предимство от кацането на Сан Кристобал: летището е на пешеходно разстояние от центъра на Пуерто Бокерисо Морено, т.е. не ти трябват никакви трансфери, таксита и всякакви сложни организации. Мяташ си раничката на гръб и - леви-десни - след 15-ина минути си се настанил в хотела. Градчето е 6000 души, но има достатъчно варианти за настаняване.

След още 5 минути си на пристанището и прилежащите плажове. А там те чакат колониите морски лъвове. Буквално са навсякъде. И колкото повече ги гледаш, толкова по-интересни ти стават. А и понеже прекарваш ден след ден в тяхната компания, развиваш някакви свойски отношения, като с малко шумни и понамирисващи, но иначе симпатични съседи.

Ако много те напъва да видиш морски лъвове извън града, близкият плаж La Lobelia предлага прекрасна възможност да се къпеш и плуваш с тях. Разстоянието до плажа е пак колкото за една хубава разходка, макар че всеки втори таксиджия ти предлага да те закара с пикапа.

От плажа нагоре има пешеходна пътека, която те води по лунен вулканичен пейзаж с възможност да срещнеш местните скални гущери, гнездящите по скалите чайки или ендемичните морски игуани – единствените в света, които плуват в океана и се прехранват с водорасли.

Като цяло, еволюцията ври и кипи пред очите ти на всяка крачка – то не са чинки на Дарвин, които пърхат по клони и огради, не са птици фрегати в птеродактилски полет, не са синьокраки бубита, морски и слонски костенурки. Ние застанахме в позата на планината от пословицата за планината и Мохамед и просто чакахме обитателите на архипелага да дойдат да ни се представят надлежно. И те идваха – поединично, на ята или колонии. Крайбрежната улица на града е идеална да навлезеш в ежедневния живот на морските лъвове. Точно до централния крайбрежен площад можеш да ахкаш от размерите на изпълзелите морски игуани или да наблюдаваш скупчванията им – почти неразличими по цвят и неподвижност от черните вулканични камъни, върху които лежат. Надвечер могат да се видят огромни морски костенурки да се гмуркат и изплуват на метри от пирсовете за лодки. По перилата на загражденията кацат огромни пеликани, като почти те закачат с крилата си. По камъните край водата ври и кипи разнообразен птичи живот. Уж си в града, а едновременно с това си насред диви, свободни и преобладаващо ендемични животни. Усещането е леко нереално. За нас беше особено приятно, че не бързахме, нямаше нетърпение и напрежение, че преживяването ей сега ще свърши – просто се наслаждавахме на момента, тук и сега, ден след ден.

Разходихме се и до научно-изследователския център в края на залива, който предлага подредена информация за архипелага и живота на него, макар и доста обрано. От него продължава пътека към Cerro Tijeretas, мястото за гнездене на птиците-фрегати. Има площадка, от която могат да се наблюдават, а долу в залива има удобна платформа за влизане във водата и плуване.

Понеже следвахме философията „каквото ни намери, това трябва да ни намери“, бях приела и факта, че ще се разминем със синьокраките рибояди. Обаче Мохамед наистина дойде при планината и в последния ден, както си седяхме край паметника на Дарвин до военната база (защото там е пълно с паметници на Дарвин на всяка крачка) и зяпахме залива – хоп! – едно буби се приземи точно пред нас и през следващия половин час позира пред възхитените ни погледи. Беше малко като натриване на носа: „Не се правете, че чак пък толкова не ви пука дали ще видите звездата на Галапагос!“ 😊

Единственото място, до което отидохме извън пешеходните ни разходки, беше La Galapaguera – развъдника за гигантски костенурки, който е на 21 км от Пуерто Бакерисо Морено. Дотам взехме такси – един от вездесъщите пикапи на острова – който за $40 ни закара до вулкана El Junco, La Galapaguera, Playa Chino и обратно. Впрочем, точно на El Junco се подхлъзнах и си счупих китката. На другия ден в болницата в Пуерто Бакерисо Морено ми направиха снимка, предложиха ми операция, но аз избрах наместване на момента, наместиха ми костта, направиха ми втора снимка, сложиха ми шина и ме изпратиха поживо-поздраво. Всичко това за сметка на еквадорската здравна система, не ми се наложи да ползвам медицинската застраховка.

Като стана дума за безплатни неща на Галапагос, трябва да отбележа, че всички места, на които можеш да наблюдаваш животните на Сан Кристобал, са с безплатен достъп. Задължителни плащания са $20 транзитна такса, които платихме на летището в Гуаякил преди чекирането и $200 еко такса, които се плащат при граничен контрол след кацане на острова. Места за спане има на най-различни цени, стандартно меню от супа, второ и сок за $5 има на много места по центъра, цените в магазините са европейски.

Надявам се тази информация да е полезна за някого. Разбирам, че повечето хора разполагат с ограничено време и бързат да видят колкото може повече неща, но ние сме на друг етап от живота си. Вече сме се натичали по забележителности и обекти от „задължителния списък“ и все повече предпочитаме бавното потапяне в местата и преживяванията. И въпреки че не си давахме никакъв зор, бавният Галапагос беше едно от най-странните и вълнуващи преживявания, които сме си причинявали.

[Роми]

Направили сте много вълнуващо запознаване с Галапагос. И аз вече обичам по-бавното, но и по-задълбочено запознаване с посещаваните места.

Много благодаря за наистина полезната информация!

[Деси Беркова]

Обмислям такова пътуване, чудя се  да го направя за двама или да вземем и пълнолетно дете. Може ли да ми пишете за примерен бюджет за 15 дни - тотал- път, всичко. 

 

[Цвета]

  На 15.02.2025 г. в 9:47, Деси Беркова каза:

Обмислям такова пътуване, чудя се  да го направя за двама или да вземем и пълнолетно дете. Може ли да ми пишете за примерен бюджет за 15 дни - тотал- път, всичко. 

 

Разшири  

Мога да ви кажа приблизително колко ни излезе за 8 дни за двама души:
самолетни билети Гуаякил - Сан Кристобал - Кито: 2 х 550 = 1100 лв. (вероятно може да се намерят по-евтини, но това бяха датите ни)
транзитна такса: 2 х $20 = $40

екотакса: 2 х $200 = $400
нощувки: 450 лв.
храна: 350 лв.

такси до La Galapguera и обратно: $40

Това е.
 

[swimmer]

  На 17.02.2025 г. в 15:50, Цвета каза:

Мога да ви кажа приблизително колко ни излезе за 8 дни за двама души:
самолетни билети Гуаякил - Сан Кристобал - Кито: 2 х 550 = 1100 лв. (вероятно може да се намерят по-евтини, но това бяха датите ни)
транзитна такса: 2 х $20 = $40

екотакса: 2 х $200 = $400
нощувки: 450 лв.
храна: 350 лв.

такси до La Galapguera и обратно: $40

Това е.
 

Разшири  

И аз бях 2024 на Сан Кристобал.Малко по-туристическо ми се видя отколкото очаквах.Но малко са местата където морски лъвове си играят с теб докато плуваш.А и сноркелинга с акули чук на Кикерс рок беше супер.