Мианмар - златна страна с изумруден блясък и много въпросителни

[Mary]

 

Едно пътуване по женски в средата на януари 2025-та.

Дълго време оглеждах и очаквах тази дестинация и все беше неподходяща за посещение в последните години.

Не съм сигурна, че и сега всичко беше спокойно и предвидимо, но аз заедно с още четири обичащи приключенията дами - @Ивайла, @izida, @Monika_Koko и Боряна, се организирахме и купихме билети до Банкок с идеята да отидем в Мианмар.

До последно не бяхме сигурни дали ще се осъществи пътуването, като дори обмисляхме резервни планове. Предполагам всички знаете каква е обстановката в държавата, раздирана от вътрешна война, от която страдат най-вече обикновените хора, но целта на публикациите ми и изобщо на пътуването ни беше приподната красота на Мианмар.

 

Името „Мианмар“ идва от „mya“ и се превежда като „изумруд/смарагд“. Наричали са я смарагдът на Азия... Изключително богата е на природни ресурси, но нестабилното положение в страната я прави много бедна и слабо развиваща се.

 

Полети

София - Банкок - София - Lufthansa

Банкок - Мандалей - Myanmar Airways International(MAI)

Хехо - Янгон - Mann Yadanarpon Airlines

Янгон - Банкок - AirAsia

Тук не приключи пътуването ни, а отделихме няколко дни и на Лаос: Банкок - Луанг Прабанг - AirAsia (на един билет от Янгон)

Луанг Прабанг - Банкок - AirAsia

 

Тук ще вметна, че може да се търсят и полети направо до Мианмар от някоя от следните държави - Малайзия(Куала Лумпур), Сингапур, Индия, Китай, Южна Корея, Камбоджа, Русия, Обединени Арабски Емирства, Виетнам и разбира се Тайланд.

Повечето международни полети са до Янгон.

Ние не избрахме такъв варинат първо заради несигурността по пътуването, второ заради цената - цена от София до някъде в Мианмар беше твърдо немагеланска.

 

Виза

eVisa - цена около 50 долара, беше готова за няколко дни. Снимка, полети, настаняване и т.н. стандартни неща искаха.

 

Преходник

Разнообразие от модели са ползват, но на повечето места ставаше и с нашия тип. Но официално е това:

 

Пари, валута

Кият (MMK)

Предварително не можахме да обменим никакви техни пари. Тук няма по разбираеми причини. В Банкок на летището също не можахме да намерим.

Официалният курс е доста по-нисък от неофициалния и е добре да се обменя по него. За цялото пътуване обмених 200 долара, които не можах да изхарча.

Има специално приложение, в което може да се следи черния курс -  Myanmar Market Price.

 

Транспорт

Нищо не мога да кажа за обществения транспорт, защото не сме ползвали такъв.

 

Интернет, сим-карти, vpn

Разглезихме се с е-сим картите, но тук не вървят.

Макар и да имаше няколко предложения, на място се оказа, че нищо не тръгва. Пробвах всички тези:

 

На място също пробвахме да си купим местна сим карта, като тествах два от операторите(Ooredoo и ATOM) - и с двата уж тръгва картата, но след миг вече няма връзка със системата - не можаха да ми обяснят защо, но изкарахме пътуването без да имаме карти. Предварително бях прочела, че чужденци успяват да ползват местни карти, но аз не успях.

Vpn си трябваше в хотелите, иначе няма достъп до обичайните ни сайтове и платформи. Пробвахме различни опции, но често беше много, много трудно, заради слабия нет. Може би най-често беше с TunnelBear, но си свалете предварително различни възможности.

На място ми препоръчаха няколко човека работещ vpn, но се оказа че е само за Андроид и не можах да се възползвам. Все пак го давам тук - JumpJumpVPN.

 

Език

В хотелите беше сравнително добре на повечето места, по пазари и заведения - с картинки и ръце.

 

Програма

Искахме определени места да видим и направихме запитване към няколко местни фирми. Най-добра цена, бързо общуване, отговори на въпросите ни дадоха от 2GO STAR travel & tourism - много доволни останахме от цялостната организация. Давам контакти:

 

 

Собсвеникът е работил няколко години в Лондон и няма проблем с комуникацията, отговаря много бързо и без шикалкавене. Съобразяваше се напълно с това, което искаме. С нас непрекъснато имахме кола с шофьор, а ако искахме ни предоставяха и гид.  

Е, не беше пътуването ни като сами да си пъхнем любопитните носове навсякъде, но сме доволни от резултата.   

 

Ето е как разпределихме дните и кои хотели избрахме, като хотелите бяха предложени от фирмата, тя ги резервира и са включени в офертата им, както и покупката на вътрешния полет в Мианмар:

 

Mandalay - две нощувки в Hotel Yadanarbon

Bagan - две нощувки в Bagan Thande Hotel

Inle - две нощувки в Trinity Family Inn

Yangon - три нощувки в Jasmine Palace

 

Всички хотели бяха много добри, но да се има предвид, че туристи не могат да отсядат навсякъде - само в одобрени места. За Янгон три нощувки са много, но така се случи, а и реално не сме имали три дни.

 

Защо само на тези места отидохме се онагледява на следващата карта:

 

 

Слагам и картата в по-голям мащаб -  Myanmar-2025.pdf

Дори и да има безразсъдни туристи, които искат да отидат в размирна зона, това няма да е възможно - по пътищата има многобройни въоръжени постове, където проверяват документи.

Нашето пътуване мина изключително спокойно. Ако не срещахме толкова често военни постове, можеше да си живеем с илюзията, че всичко е нормално наоколо.

Избрахме да тръгнем от Мандалей, защото е в най-рискова зона - и на картата се вижда, че червената зона започва веднага след него.

 

Май това е като за начало.

 

Следва...

 

[Роми]

Герои! Преди почти 20 години за първи път "надничахме" през границата в Златния триъгълник към Мианмар, но си беше само мечта влизането вътре. След това стана съвсем нормално пътуването и си я обиколих добре. Но сега си е приключение отново пътуването до там. Браво, момичета!

[Mary]

След уводните думи, започвам пътуването по същество.

Първо ще спомена, че пътувахме в различни дни - първо тръгнахме три, а на следващия ден и останалите две дами.

За многото месеци от купуването на билетите, веднъж ни промениха часа на тръгване от София(само на първата група) и имахме възможност още веднъж да си помислим дали ще го бъде  Мианмар, но приехме промяната и вместо два часа в Мюнхен се сдобихме с доста повече. Като се има предвид личното ми негативно мнение за летище Мюнхен с известна доза подозрителност и непрекъснато следене на времето тръгнахме в уречения ден.

 

 

Времето в Мюнхен беше доста, но го прекарахме в ядене, сладки приказки тръпнещо очакване.

 

 

Стана време да отиваме към гейта и там вече ни очакваше голямата птичка А380. 

 

 

Нашите билети естествено бяха по най-ниска тарифа и нямаше безплатен избор на места, но срещу заплащане до около два месеца преди полета имаше и на горния етаж икономична класа, но свободните билети бяха само в средата.

Дъъълъг полет, нищо особено в него, ядохме, поспахме, пак ядохме и стигнахме Банкок. Както знаете в момента няма визи за там, наредихме се на опашката и след нито малко, нито много чакане, бяхме в Тайланд.

Заради възможните размествания на дългия полет, бяхме предвидили да летим към Мианмар на следващия ден. За нощувката си избрахме хотел близо до летището в Банкок - Golden Jade - предлагат и трансфер срещу определена сума на човек. Настанихме се и се отправихме към пазара почти срещу хотела, за да вкусим веднага прекрасното манго:

 

 

Освен плодове какво се прави в Тайланд?! Масаж, разбира се - второто нещо беше да си намерим такъв. Срещу хотела имаше няколко места, като най-доброто не работеше и се задоволихме с което има капацитет на ни вземе и трите наведнъж.

Последва вечеря в хотела, сън и сутринта отново към летището.

 

 

Където ни очакваше първия досег с Мианмар - една от местните авиокомпании - Myanmar Airways International(MAI):

 

 

Освен нас мисля имаше само още няколко чужденци - по-малко от пръстите на едната ръка. Самолетът беше пълен с местни, ходили на пазар в Тайланд.

Ние отивайки към Мианмар мислим, че отиваме в бедна страна. Какво беше учудването ми, когато повечето багажници в самолета се запълниха с маркови торби от скъпи брандове. И досега не мога да си го обясня този феномен(разбира се, не изключвам възможността да са не съвсем истински, но дори и ментетата на тези марки са скъпи).

 

 

Почувствахме се като пълни бедняци, тръгнали неподготвени и без поне аден Луи Вюитон в багажа. 

Снимала съм част от опаковката на храната(прилично опакована сладка храна, даваха и напитки отделно), където са показани маршрутите на компанията:

 

 

Седях до пътеката и отвреме навреме хвърлях по един поглед навън с нетърпение. Самолетът излетя и кацна навреме, обслужването беше добро и ето ни вече на летището в Мандалей, където бързо минахме проверките. 

Нет както разбрахте нямахме, но отпред вече ни чакаше човек с персонализирана табелка и кола наблизо:

 

 

 

Показах ви стандарта в самолета, да ви покажа и какво предизвика бурния ни смях качвайки се в таксито - Louis Vuitton е навсякъде!

 

 

Започнахме да въртим поглед наоколо, все още невярващи, че сме в Мианмар.

 

 

 

Повечето коли в Мианмар са с десен волан, въпреки че движението не е за такъв - просто най-евтин е вноса на такива явно.

Мианмарски пари нямахме никакви, затова помолихме да ни заведат да сменим някъде. Денят беше неделя и дълго обикаляхме, но шофьорът не можа да намери работещо място за обмяна. Какво се случи - спря той пред един павилион и от там взе пари, които ни даде да си имаме до другия ден. Като сумата не беше съвсем малка - моите бяха 100х - което по черния курс е около 25 долара. Това ни го уреди собственикът на агенцията, на когото все още не бяхме платили нито цент.

Пак ще го похваля - освен цялата организация, букнати хотели, беше ни купил и вътрешния полет, та ни даде на вересия и пари. Отдавна не съм виждала нещо подобно. На него му платихме чак в края на пътуването в Янгон, когато се видяхме.

Търсенето на пари ни отне доста време - повече от час обикаляхме с колата по улиците, докато решиха как да ни снабдят с някаква сума.

Време беше и да започнем с програмата за деня, макар и със закъснение. Ще давам снимка от програмата ни за деня, изготвена от фирмата:

 

Започнахме с Mandalay Palace -  първо да си купим билети - то не са точно билети за двореца, я нещо като туристически пас, който важи и за други места. Отиваме на гишето и ... нямат в наличност 3 паса. Не очакват туристи хората, защото навсякъде местните и туристите плащат различно. Взехме двата налични паса, въпреки че сме три и ни пуснаха да влизаме - пак на юнашко доверие, че ще си купим трети пас на другия обект. Дали ще стане някъде другаде по света?! Досега не ми се е случвало.

Влиза се само през източната порта. Лично мен не ме впечатли особено този дворец - на голяма площ, разни сгради, нищо особено и интересно в тях, вътре няма нищо.

 

 

 

 

Туристите могат да ходят само по обозначините с бяло алеи, макар да се чудя къде ли още може да се отиде извън тях, като видимо няма нищо.

В края на двора има малък музей с различни артефакти - това е и единственото място, където вътре има нещо.

Набързо го разгледахме, поснимахме и предсрочно си намерихме колата с шофьора. 

 

Следваща цел - Shwe Nan Daw Kyaung(Shwenandaw Buddhist Temple).

Първо купихме третия билет и тогава влезнахме вътре.

Изключително красив храм, направен изцяло от тиково дърво с прекрасни дърворезби.

Първоначално построен в Амарапура през 19 век, но е преместен в Мандалей от крал Миндон, който го използва като свой личен апартамент. Реконструиран като манастир от крал Тибо поради опасения, че сградата ще бъде обитавана от духа на крал Миндон.

Отличава се с традиционна бирманска архитектура и майсторство, като е известен със сложните си дърворезби, които първоначално са били позлатени, спечелвайки му името Манастир Златен дворец. За съжеление сега по-голямата част от златото го няма, разкривайки издълбаното тиково дърво отдолу.

Посетителите сега могат да се възхищават на сложните дърворезби, които покриват както интериора, така и екстериора на сградата. Тези дърворезби изобразяват сцени от приказките на Джатака, истории от предишните животи на Буда, както и традиционни бирмански флорални мотиви и митични същества. 

 

На нас много ни хареса това място, което е и много фотогенично със свисчике врати и колони. Жалко, че времето напредваше и вече трябваше да бързаме, заради отнетото време в търсене на пари. 

Този храм го нямаше в програмата ни, но е много, много красив.

 

 

 

 

 

Продължихме с Kuthodaw Pagoda.

Пагодата Кутодау също е включена в списъка на обектите на световното наследство на ЮНЕСКО.

Първо ще сложа снимка на макета на това място, после ще разкажа и малко повече:

 

 

Построен през 1857 г. от крал Миндон, комплексът съдържа 729 малки ступи с мраморни плочи вътре. Всяка малка ступа съдържа мраморна плоча, изписана от двете страни с текст от Типитака. Всички тези мраморни плочи се четат заедно, за да се създаде книга, и всъщност това е най-голямата книга в света!

Първоначално всички тези малки ступи са били със скъпоценен камък на върха, а плочите са били изписани със злато. С идването на британците, скъпоценните камъни изчезват, както и златото по плочите.

 

Кутодау има четири входа и всички те са украсени с порти. Главният вход е на юг, който се откроява с декорацията от злато и червено като основни цветове. До тази южна порта има дълга пътека, която ви води до централната ступа вътре в пагодата.

 

 

Мястото е много красиво и доста фотогенично(което от моите снимки не личи). За съжаление не разполагахме с достатъчно време да се развихрим със снимките, че имахме планиран залез отвисоко, а слънцето вече беше доста ниско.

 

 

 

 

Централната пагода:

 

 

И две от сраниците на книгата:

 

         

 

Бързо се натоварихме в колата и се отправихме към последния обект за деня - Mandalay Hill.

Направо като Вип персони се чувствахме, защото с колата стигнахме почти до върха и паркирахме на този паркинг.

Правя вметка, че навсякъде по обектите ни записваха в някакви тефтери - достатъчно беше една от нас да попълни данни и да запише броя хора.

За аснансьора, който бързо ви отвежда до върха се плаща допълнително - 3 хиляди каят. 

Има възможност да се качите и пеша, без да плащате, но са много стълби и отнема време, каквото ние нямахме.

 

 

Залезът вече ни очакваше, а отгоре се вижда цялата околия, че даже и отвъд реката.

 

 

Разбира се на върха има пагода:

 

 

Насладихме се на залеза, отново с асансьора надолу, в колата и към хотела.

Настаниха ни бързо, оправихме се и взехме да търсим къде да вечеряме. От хотела ни предложиха едно заведение, същото което и шофьорът ни беше предложил - явно то е за туристи. Питахме дали можем да отидем до там пеша( на около километър от хотела ни беше), но ни препоръчаха да вземем тук-тук, който ни извикаха от хотела. И добре направихме, че в тъмното трудно се върви по неосветените улици, а има и доста кучета по улиците. 

Като казах тъмното ще направя вметка, че имат режим на тока в Мианмар - ние не разбрахме на какво време го спират в Мандалей, но на други места го усетихме като много часове няма, малко има. В хотелите за туристи има агрегати и веднага като спре тока се пуска агрегата и не се усеща изобщо.

Още нещо характерно за Мандалей - имат вечерен час, след който никой не може да се разхожда навън. На нас от хотела ни препоръчаха до към 20ч. да сме се прибрали. Съвсем малко след 20 си бяхме в хотела. До 21 или 22 е вечерният час за местните.

Какво по-подходящо от името Mingalabar Restaurant - ресторант "Здравей". Имаше и други хора в ресторанта, както и още една маса с чужденци.

Затрудни ни менюто и първия досег с мианмарската храна. Ето какво сме поръчали и колко сме платили(4000 мианмарски бяха 1 долар).

 

   

 

Тук-тукът ни чакаше пред ресторанта и благополучно ни закара в хотела.

През нощта се чуваше отвреме-навреме включването на генератора, но като цяло беше спокойно и без странни шумотевици.

 

Следва...

[Mary]

Сутринта отидохме да закусваме в хотела заедно с @Ивайла и @izida, а към обед очаквахме да пристигнат @Monika_Koko и Боряна.

Закуската беше прилична, а на покрива на хотела имахме басейн и бар, та се зачудихме защо не се възползвахме предишната вечер от бара?! От басейна нямахме време да се възползваме също, но за бара поне се поправихме.

 

 

Предишния ден шофрьорът, който ни возеше, ни информира в колко часа ще ни вземат на другата сутрин, затова навреме бяхме готови и слезнахме на рецепцията, където ни уведомиха, че вече ни очаква колата, както и гид - гидовете се плащат допълнително, ние не винаги имахме такъв, пък и някак не сме свикнали да обикаляме под строй. От друга страна тук туристи няма и всички, които са се препитавали от туризъм почти нямат препитание, та да приемем, че сме дотирали малко определени хора.

Днешният ни гид е дама на около 45 г със звучното име Тин Тин - това беше единствения човек, от когото не бяхме никак доволни. Беше неподготвена, не разказваше почти нищо за обектите, възползваше се от някои екстри като безплатен обяд и безплатно возене в лодка, без предварително да ни е уведомила за желанията си. Дружно решихме, че цената, която плащаме за нея в деня е достатъчна за това, което предложи, дори я превишава неколкократно, та остана без бакшиш.

Днес колата беше по-голяма - микробус, отново с десен волан, симпатичен и отзивчив шофьор.

 

 

Вече знаеха, че първо трябва да обменим пари. Мислех, че съм запазила координатите на мястото, но за съжаление не ги откривам. То и не мисля, че ей така някой от улицата може да влезе и да обменя пари - спусната външна решетка, а вътре си има хора. Събуваш се бос, както на повечето места в Мианмар, затварят след теб вратата и почва бройкането:

 

 

Обмених 200 долара, на курс 4500 за долар, като изискването за банкнотите е нова емисия, без сгъвания и надрасквания.

За по-неприветливи за тях банкноти, веднага намаляват предлагания курс на 4200.

Потърсих сега отново приложението, където се показва на какъв курс на черно сменят пари - Myanmar Market Price. Ще го добавя после и в първия пост.

Въпреки, че имах свалено приложението, не бях проверила предварително какъв е курса, защото съм свикнала да имам непрекъснато нет и щях да видя като обменяме парите, но тъй като нямахме нет, нямах и избор как да проверя. Оказа се, че цената е добра - късмет. Тези пари ми стигнаха за цялото пътуване, дори ми останаха може би половината. Част от бакшишите, които давахме на шофрьори и гидове събрахме направо в долари - нямаха против.

С почти милион в джобчетата тръгнахме по плана за деня - от вчерашния ден нещо беше останало за днес. 

Ще пусна първо какво сме имали по план и ще напиша после къде сме отишли.

 

Стартирахме с Mahamuni Pagoda, която беше във вчерашния план, но ни обясниха, че логистично се връзва с днешните ни обекти.

Храмът на Махамуни Буда, най-важният Буда в Мианмар. Такса 15 хиляди каят.

 

 

 

 

Статуята на Буда в храма е излята от бронз с тегло 6,5 тона, като върху нея има добавени около 15см и тежащи десетки килограми златни листове от поклонници.

Всяка сутрин има ритуал за измиване на Буда в 4 сутринта. Традициите продължават да се спазват и сега, като много поклонници пристигат, за да станат свидетели на измиването на лицето на Буда, почистването на зъбите му, помазването му с паста от сандалово дърво и накрая поръсването на образа на Махамуни Буда с розова вода.

Ние пропуснахме този ритуал, но въпреки това имаше много хора и когато ние отидохме.

 

Златните листчета, които лепят поклонниците са изменили образа на първоначалната статуя, но по цял ден има върволица от чакащи мъжи, за да залепят поредното злато. Само мъже могат да влязат в помещението при статуята на Буда и да лепят листчета. Част от опашката от чакащи да влязат и лепят:

 

 

А жените?! Жените кротичко седят отвън, четат някакви неща и се молят.

 

 

Ето я и самата статуя, която се вижда от три страни:

 

 

 

 

 

Това беше пъвият ни досег със златните листчета и до края на пътуването не спрях да се удивлявам как очевидно бедните мианмарци непрекъснато купуват тези златни листчета, за да ги лепят по статуите... Всичко това разбира се е вяра и надежда за по-добър живот, осъзнавам го, но пак ми е трудно да го осмисля съвсем.

Освен многото злато в храма по статуята, стените, покрива и други части, имаше богата украса от нефрит, който се намира в Мианмар (не случайно китайците са там).

 

 

Поразгледахме, поснимахме освен храма и околните постройки, където също има изложени някакви неща, но на фона на статуята на Буда бледнеят, та се отправихме към изхода. По коридорите са наредени много сергии, където продават какво ли не, но Тин Тин се спря на една, откъдето купихме мазилото със сандалово дърво, което все още ползват жените и децата в Мианмар. Нарисува ни по нещо на лицата и направихме опит да се смесим с местните - несполучлив разбира се - отдалече си личи, че се туристи. След като изсъхна намазаното по лицата ни, взе да ни опъва все едно с маки ходим. Ето как изглежда сандаловото дърво, което се стрива на фина пудра на камъните пред него и се ползва за намазване. Има и готови смеси.

 

 

Намазани подобаващо се отправихме към следващата точка от плана ни - Mahagandhayon monastery.

Манастирът е построен около 1910г. и е разположен на голяма площ. Централния комплекс има сгради за живеене, училищни зони, административни сгради и трапезарии, множество малки храмове и пагоди, собствено училище, клиника, библиотека, лекционна зала, компютърна зала, стаи за гости и зала за ръкополагане.

 

 

 

 

 

Ние видяхме съвсем малка част от тези неща - каквото се вижда от улиците, но идеята беше да придобием представа какво представлява такъв действащ манастир.

Това е учебен манастир, където монаси и послушници изучават будистките учения и писания, заедно с медитация, четене, писане, езици и др. Много семейства изпращат малките си синове като послушници, за да получат образование. Не е задължително да останете монах за цял живот. Някои остават само няколко месеца, други - години.

На будистки монах или послушник не е позволено да работи за заплата, така че всички те зависят от благотворителността. Манастирът Махагандайон се подпомага от много местни жители, които даряват средства и доставят големи торби с ориз, месо и зеленчуци за издръжката на монасите и ежедневното хранене. Тези, които правят дарения, получават привилегията да сервират на монасите ежедневната им храна. Доколкото разбрах част от дарителите са описани в тези пана:

 

 

Кварталът, кодено се намира манастирът е доста приземяващ и показващ начина на живот на местните без добавена пудра и грим.

Ето една жена, която свива някакъв тип цигари насред улицата:

 

 

И още къщи, дворове и всякакви ежедневни неща видяхме, но няма как да покажа всичко, а подбирам по-интересните неща, като например това:

 

 

Такива има изградени на много места, а глинените съдове са пълни с питейна вода, която е осигурена от дарители. Та това е улична чешма. И не е просто ей така направена - реално се ползва, в което лично се убедихме виждайки хора да си наливат и пият от тази вода. Ние не сме я опитали де, но казаха, че тези съдове я държат хладна през цялото време.

 

Качихме се отново в колата и пътьом към следващия обект Тин Тин ни спря в магазин за дърворезба/дървени фигури. Не съм сигурна дали имаше представа как можем да купим някой от огромните експонати, предвид че сме само с ръчен багаж, но не я затормозихме с дълги плеяди, а се изнесохме набързо без покупки.

 

 

Хвърлихме по един бърз поглед към Taung Tha Man Lake, където щяхме да се върнем вечерта

 

 

И се отправихме към моста за преминаване от другата страна на река Иравади. А към моста невероятно задръстване и в двете посоки. Стана ни доста странно, особено като шофьорът отвори прозорците и всички изгорели газови от околните коли влизаха директно при нас.

 

 

Тези в розовото са монахини-момичета.

 

 

След като отвори прозорците, добави и да спрем да снимаме, та разбрахме че има военен пост на моста. Спираха, отбиваха някои коли, проверяваха някакви неща, та бавно се точеше опашката. Нас само като ни видят, че сме чужденци и ни махваха да продължим - явно чужденците са богопомазани по това време. Това май беше първата ни проверка, но не и последната. За щастие всички бяха безпроблеми.

Шофрьорът отмени забраната за снимки и веднага фотнах посоката накъдето сме се запътили:

 

 

С цел посещение на  Soon Oo Pon Nya Shin Pagoda. 

Паркираме непосредствено пред входа, събуваме се и влизаме в поредната пагода.

 

 

 

Това е една от най-старите и доста богати пагода в този район. Разположена е високо на върха на хълм и е построена през 1312 г.

Вътре се откроява гигантската статуя на Гаутама Буда, а той изглежда необичайно весел. Златните му одежди и трон са заобиколени от плочки нефрит, с които са облицовани стените и тавана. 

 

 

Понеже паготата е нависоко, се открива гледка във всички посоки:

 

 

 

Бършем краката преди обуването и сядаме в колата бързайки, че другите две дами всеки момент трябва да пристигнат.

Отправяме се към летището.

 

Следва...

[alienad]

@Mary, много благодаря за поредния интересен разказ за непозната за мен страна. Ще чета с интерес.

[Svetulche]

Ах, @Mary, благодаря за споделянето. Чакам с нетърпение целия ти разказ! Връщаш ме към прекрасни спомени от пътуването ми през далечната 2011 г. Пак беше военно положение, но  май беше по-достъпно за пътуване отколкото сега. И нямаше вечерен час....  Остана ми като мечта да видя и Mrauk-U, ама май няма да е в тоя живот 😞

Докато чакам следващата порция приключения, отивам да си разгледам снимките от онова време, а ти не се бави много 🙂

 

 

 

[Mary]

Стигаме на летището около 13ч, а момичетата вече са кацнали. И летището в Мандалей малко на пагода прилича.

 

 

Намираме се бързо, натоварваме се на колата и отиваме да обядваме.

Заведението е това - Feel Top 60.

Част от ястията които порачъхме:

 

 

Правя тук една вметка - видите ли по снимките ориз - мой ще е. Пълни десет дни изкарах на ориз, с изключение на един, в който нищо не ядох. Обед и вечер ориз в почти еднакво изглеждащ вид, най-често с едно яйце отгоре. Тук съм имала късмет и отгоре е някакво месо. В някои ресторанти има разнообразни неща за ядене, но аз повечето не ги ям, та първи приятели си бяхме с ориза.

Тин Тин седна начело на масата, поръча си някакви неща и си ядеше кротко. Шофьорът ни, който заслужаваше да го почерпим с обяд не знаем къде отиде. Йерархия някаква си имат там в обслужването на туристи - гидът е на най-високо ниво, защото обикновено знае език и може да общува с туристите. Колко знаеше английски Тин Тин е друг въпрос, но това не ѝ попречи да се чувства комфортно на екскурзия цял ден - снимаше си се, забавляваше се и говореше по телефона.

Не знам дали ние сме претенциозни, ама като нямаме богат опит с гидове, някак не ни дойде много на ниво работата ѝ.

Докато обядваме повдигнахме въпроса накъде отиваме и дали ще отидем до Hsinbyume Pagoda (Myatheindan Pagoda) - ние му казвахме Белия храм, чиято снимка седи в рекламката за днешния ден?! тин Тин много бързо ни отговори, че там в момента не може да се отиде, защото не е сигурна зона. Честно казано изобщо не ѝ повярвахме и си мрънкахме под носа, че явно я мързи и затова не иска да ни закарат на 20 км от мястото където обядваме. Тук правя вметка - когато стигнахме в Баган и попитахме гида ни там за този храм, той беше изключително директен в отговор на въпроса ни за храма: "Там ще ви убият! Искате да ви убият ли?!" Наистина забравяхме понякога, че съвсем близо до местата където сме, има военен конфликт. Вижте колко близо(20км) е този храм и там не можеш да отидеш, защото рискуваш живота си:

 

 

Едва 20 км от относителното спокойствие на Мандалей, а насреща е място, което е военна зона.

Този храм го броим като пропуск, но нямаше как да се посети през януари. Красив и фотогеничен е, ако някой тръгне натам и може да се посещава, непеменно да си облече нещо червено - невероятни снимки ни показа баганския гид от там.

И да се върна в разказа по същество.

Поемаме към Bagaya Monastery в Инва. И този манастир е направен изцяло от тиково дърво. Не е съвсем сигурно от кога води началото си, но около 14-15 век. Преживял е доста катаклизми на времето - пожари, земетресения, а през 1991г. правителството го реновира, подсилва и стабилизира с бетон. Манастирът е заобиколен от оризови полета и е доста спокойно около него.

Самото място ми се виждаше като леко поизоставено. Най-много си личи колко е "оборотно" мястото от стъпалата ни - когато минават много крака, поемят равномерно от мръсотията. Това е майтап де, ама не съвсем. Та освен нас имаше съвсем малко хора.

 

 

Тук също има красиви дърворезби и интересни фигури, но някак няма усещането на предишния, който беше също от тиково дърво - тук е по-мрачно, по-тъмно е дървото и всичко вътре.

 

 

          

 

Разгледахме го, снимахме и след опит за пазаруване на сергията за картини отвън си тръгнахме недоволни - единствената картина, която си харесахме, не я продаваха.

По пътя видяхме други руини и помолихме да спрем. Доста по-автентични са старите и понякога разрушаващи се храмове - красиви на цвят и носейки достолепно възрастта си.

 

 

Продължаваме към Me Nu Brick Monastery

Манастирът е построен през 1818 г. и е ремонтиран през 1873 г. след голямо земетресение, което причинява щети на сградата. Този манастир се счита за най-голямата и добре запазена сграда от този период.

 

 

Вътре добре се виждат тухлените зидарии:

 

 

На меката светлина от отиващото към залез слънце, цвета на манастира гали сетивата:

 

 

Не е нужно да казвам, че единствените туристи тук бяхме ние. За сметка на това имаше множество местни, които се мотаеха по двора, имаше импровизирани пикници и много деца играеха наоколо. Като цяло не е нещо впечатляващо, но като не можем да стигнем до желания манастир, се задоволяваме с наличното.

 

 

Тук се пробваха да ни продадат дори сладолед от една кофа. Отказахме, че още забележителности имаме за този ден.

Качваме се в колата и само въртим главите през прозорците, че има интересни неща. Ето едно:

 

 

Бързо бързо отминаха кокошките, а ние се отправихме към U-Bein Bridge - едно от най-известните и посещавани места в Мандалей.

Мостът У Бейн пресича езерото Таунгтаман в Амарапура, Мианмар. С дължина 1,2 км, това е най-дългият мост от тиково дърво в света.

Мостът е построен между 1849 и 1851 година. Твърди се, че е кръстен на кмета, който го е построил, У Бейн. Дървесината е взета от бившия дворец Инва, който е разрушен от поредица от земетресения през 1839 г. 

В миналото езерото Таунгтаман е било естествен резервоар, който се е пълнил по време на сезона на мусоните от покачващо се ниво на водата на река Иравади, но по време на военното управление (1990-те години), властите наредили да се построи дига, която да създаде целогодишно езеро. През годините непречистените отпадъчни води от близката индустриална зона са увеличили замърсяването на водата.

 

Повечето хора идват по залез слънце заради оранжевото сияние, което постепенно поглъща моста и силуетите на хората на него. Изумително е и на снимки, и на живо, но сниките спестяват миризмата, която не е от най-приятните.

 

Сгигаме до езерото ние и започваме да се чудим как да организираме огледа на моста - хем искаме да го проходим(поне в някаква част), хем да го видим откъм водата, където е много фотогенично. Тин Тин не помага особено, а даже ни заблуждава, че на лодка може само по трима човека, което не е вярно - видяхме после в лодките и по петима - явно идеята е била и тя да се повози, затова се разделихме три в едната лодка и 2 + Тин в другата. Решихме да позваме лодката само в едната посока, защото нямаме никакво време - слънцето буквално всеки момент ще заходи към залез и ще стане тъмно за вървене по моста. 

Бяхме спрели някъде тук с колата. Непосрадствено срещу паркинга са множество лодки, които очакват клиенти:

 

 

Сумата за лодките не я помня - нещо като 50х. ми се върти в главата, че платихме за двете лодки - по 10х на човек. Сигурна съм, че това е завишената цена благодарение на Тин-чето.

Качваме се ние на лодките и поемаме навътре. Обаче ... миризмата беше неприятна. Гледаш напред - красота и спираш да усещаш другото:

 

 

Поглеждаш слънцето - изумителни багри:

 

 

 

Построеното от хората, с помощта на природата става неземно красиво.

 

 

 

 

 

Помолихме лодките да ни оставят в средата на моста, където може да се качим на него и да се върнем пеша по моста. Отгоре също е красиво, но не може да се сравни с погледа откъм водата.

 

 

От едната страна на моста се виждаше залязващото слънце, а от другата се появи пълната луна:

 

 

Едва ли снимките могат много да покажат усещането на това място - пореден прекрасен залез, пореден отиващ си ден, но носещ едно спокойствие, а очите ти се пълнят с красота.

Натоварехме се в колата и се отправихме към хотела. Сутринта закуската в ресторанта им ни хареса и решихме там да вечеряме, а после се зачудихме защо предната вечер ни пратиха в друг ресторант, а не ни насочиха да вечеряме при тях?!

Поредния ми ориз няма да ви показвам, но пък ще ви покажа покрива на хотела ни и ще отбележа, че се забавлявахме вече пет дами, които предизвикват интерес навсякъде!

 

            

 

Следва...