Круиз до Бахамите + представяне на MSC Meraviglia

[Яничка]

Ще разкажа за круиза до Бахамите, който направихме съвсем наскоро, както и за самия кораб на MSC. Надявам се да е от полза за някой, тъй като аз преди пътуване винаги търся информация и за някои локации тя е по-оскъдна.

Дестинацията избрахме, защото отдавна ми беше любопитно да видя Бахамите, а щатската виза на мъжа ми изтича това лято. Последната година в главата ми се въртеше мисълта за още един круиз, наближаваше годишнина от сватбата ни и някак нещата си дойдоха на мястото. Поради неяснота с отпуските взехме решение за пътуването само 2 седмици преди него, въпреки това се получи чудесно бягство:

 

 

Организацията: Пътувахме през февруари, а като най-подходящо време за посещение на островите се посочваше декември до април. Корабът тръгваше от Ню Йорк, а круизът беше 7-дневен, като на 8-ия ни върнаха отново в пристанището на Бруклин.

Маршрутът:

 

Бях чела, че ако резервираш през немски сайт, често задължителните бакшиши на борда са включени в цената. Разрових форума и се изненадах приятно, че сайтът www.seereisedienst.dе, който имах от @Pantelei Patnik, всъщност често се спряга тук. Сравних цените заедно с още няколко сайта, измежду които и https://www.cruise24.de/, но най-добрата оферта беше именно в първия - 442€ за вътрешна двойна каюта. Бакшишите наистина бяха включени. От скромния си опит с круизи до сега знаех, че е добре корабът да е по-нов и да се пристигне в града, от който тръгва корабът, не по-късно от 1 ден преди датата на заминаване. Така попаднах на MSC Meraviglia с капацитет 4500 пасажера, осма година по вода, откакто е построен. Тамън да резервираме, чух се с форумното круиз гуру @luba_rizova за ценни съвети и и изведнъж цената скочи. О, ужас, о, ужас! 🙂 Вътрешните каюти бяха разпродадени и имаше налични само от каюта с балкон нагоре.  При такова пътуване в последния момент нямаше време да следим дали отново ще падне. Увесили нос, на другия ден поровихме още из сайта за други възможни дати и при поредна проверка изведнъж видях, че  отново са се освободили вътрешни каюти и то на същата цена. Без да се бавим повече, резервирахме. Същият маршрут го имаше и с тръгване от Маями, но с много по-малко дни на борда. Избрахме тръгване от Ню Йорк по две причини - за да имаме повече дни на кораба за пълен релакс и защото самолетните билети до Ню Йорк обикновено са по-евтини от Маями. С малко ровене на следващия ден взехме самолетния билет София - JFK за 1050 лв. на човек с Lufthansa. През Expedia резервирахме 1 нощувка в центъра на Манхатън, пак от там взехме входни билети за Kennedy Space Center в Cape Canaveral (цената в Expedia е същата, като при закупуване от KSC) и тур за Насау - плуващи прасета. Последното беше голямо облекчение за Пухчо, защото му беше писнало да слуша за тези прасета и най-накрая щях да мирясам 🙂

Тъй като резервирахме круиза в последния момент, дръпнаха цялата сума от КК, а бордна карта получихме след няколко дни. Свалихме си арр-а на MSC - MSC for me, който ни беше пръв помощник на борда - от там виждахме менютата на ресторантите, активностите всеки ден, имената на пристанищата, вечерните шоу програми, както и баланса по сметките си. Дните, в които всеки ден ти оставят хартиена програма в каютата явно са в миналото - мотото беше Go paperless 🙂 За да се ползва приложението, не е необходимо да се купува интернет пакет на борда. Достатъчно е да се вържеш към безплатния корабен wi-fi - сигналът е много слаб, но достатъчен, за да сърфираш... в арр-а 🙂 По време на пътуването държахме телефоните на Flight Mode, така пак можеш да се връзваш към wi-fi, но също избягваш неприятно случайно таксуване от мобилен оператор.

 

Изгледах доста клипове в YouTube за MSC Meraviglia и за Бахамите. Разбрах, че за разлика от повечето други кораби, на този няма асансьсори в средата и е добре каютата ни да е в средата на кораба. Дали защото писах мейл на немския сайт с такава молба или просто е било късмет, не знам, но когато получихме бордните карти, видяхме, че са ни ъпглейднали от вътрешна каюта на такава с балкон. Еми, Danke Schoen 🙂

 

Малко за MSC Meraviglia: Различното на този кораб е централната променада с магазини и бутици, над която има огромен LED екран, сменящ картинките постоянно. На живо беше доста впечатляващ:

 

 

На Свети Валентин LED "таванът" цял ден беше тематичен:

 

Всеки ден в програмата имаше едно-две шоу-та на LED екрана, посветени на определена тематика. Макар и кратки, бяха въздействащи дотолкова, че в дните по море се стараехме да не пропуснем тези 5 минути.

Корабът имаше и вътрешни, и външен басейн. Единият голям басейн беше с движещ се покрив и беше затворен в дните, когато беше студено (когато бяхме близо до Ню Йорк):

 

Фитнесът не беше с впечатляваща гледка, но пък имаше дълга писта за бягане:

 

Вечерните шоута бяха в Broadway Theatre - бяха предимно мюзикъли, но имаше и Stand-up comedy (на Свети Валентин беше само за adults only и трябва да призная, че мръснишките майтапи много му се получаваха на комика), както и малко акробатики. През арр-а на MSC много удобно можеш да си букнеш място за шоуто - при влизане в залата имаше две опашки. Едната минаваше много бързо - тя беше на пътниците с резервации. Другите чакаха да се настанят тези с резервации и да заемат останалите свободни места.

 

 

 

На нас мюзикълите ни доскучаха, но вероятно не сме критерий, защото други гости споделиха, че им харесват.

Complimentary ресторантите на борда са 4 и отделно бюфетът на дек 15, на който се сервираше целодневно, дори до късните часове. Нас ни бяха разпределили в Panorama Restaurant, който се водеше най-хубавият, заради големите панорамни прозорци. Ранната вечеря в главните ресторанти беше в 18:30 ч., а късната - в 20:30 ч. За щастие ни бяха разпределили за късния час, което за хора, правещи дневни турове от пристанищата е по-удобно. При желание този час може да се смени. За периода на пътуването ни бяха разпределили на маса за четирима с още една двойка - много симпатични бразилци, живеещи от скоро в САЩ, с които намерихме много общи теми. Не знам на какъв принцип разпределят гостите по масите, но имахме добър match 🙂 

 

В бюфета имаше mozzarella station, която други гости ни похвалиха, но тя не беше целодневно и така и не попаднахме на нея.

В някои от дните имаше брънч - ястията бяха разнообразни, но обслужването беше бавно и такава закуска не беше подходяща за дните, в които имахме активности на брега.

Част от бюфета беше icecream station-a на палубата с открития басейн.

За малките и за 40-годишните деца на борда имаше Himalayan Bridge:

 

Големите размери на кораба позволяваха да има дори спортна зала, в която често засичахме нашите нови приятели - бразилското семейство:

 

От MSC не бяха пестили средства - стълбите в атриума са от кристали Swarovski. Някъде четох, че на цялото стълбище има 61 000 кристали. Там постоянно се снимаха наконтени кокошки и за да не остана по-назад, се снимах и аз 🙂

 

 

 

Тръгнахме от Ню Йорк с якета и шапки, но с приближаването на островите се радвахме на слънчеви лъчи около басейна:

 

Като на всеки друг кораб имаше изпълнители, забавни активности, като украсяване на торта, създаване на фигури от плодове или състезание по правене на коктейли. Повечето от тях ги водеше Cruise Director-ът Matias Chimicz, който имаше чудесно чувство за хумор и беше конкуренция дори на стенд-ъп комедианта.

 

Не открихме българин сред екипажа, но имаше комшу от Турция и Македония. Капитанът изглеждаше на преклонна възраст, но при разговор с него видях, че това е само привидно. Също с чувство за хумор 🙂 

 

Няколко вечери ходихме на дискотека - който си мисли, че на корабите има само пенсионери, да види какви 40-годишни младежи и девойки имаше, леко подпийнали, но пазещи равновесие, и аз там някъде доволно ухилена 🙂 

 

И нека приключението да започне🙂

 

Следва...

[Дани Магелани]

Чета с интерес! Много полезно за моето предстоящо пътуване по същия маршрут!

[Яничка]

Първи ден - ден преди круиза - Ню Йорк:

 

Кацнахме на JFK в 14 ч. и взехме Jamaica AirTrain, а след това J линията на метрото. AirTrain е денонощен, билетът е $8.50. Билетът за метрото е $2.90. И за двете удобно може да се плаща директно с КК.

Първо оставихме багажа в хотела - Hampton Inn Manhattan/Downtown-Financial District. Локацията му е много централна за Манхатън. На рецепция бяха толкова любезни, че ни предложиха да ни включат в лоялната програма на Hilton, понеже хотелът бил част от тях. Аз не проявих интерес, но не исках да им отказвам на любезната оферта. 🙂 

Беше началото на февруари и в Ню Йорк беше доста студено, но времето беше ясно, затова веднага хванахме метрото и отидохме в Empire State Building. Билети за него купихме по пътя. Метрото в Ню Йорк е старо, но има своя чар:

 

При предни идвания в града бяхме разглеждали други места, затова сега искахме класическа гледка от високо. Билетите за периода залез слънце бяха по-скъпи от останалите часове, но тогава си заслужава много повече да се отиде. Приятна изненада беше, че на входа нямаше опашка и влязохме бързо.

Минахме през зала, в която пускаха откъси от филми, снимани на небостъргага:

 

Както и през зала със снимки на известни личности, посетили сградата:

 

 

Специално място беше отделено на "Кинг Конг". Еmpire State Building е "участвал" в над 250 шоута и филми. Първият заснет филм тук е бил "Кинг Конг":

 

На площадката отвън беше ужасно студено, но навсякъде по стените бяха инсталирани печки, които топлят, като застанеш под тях. Скоро се свечери и светлините над града бяха в краката ни. Гледката беше много въздействаща:

 

 

 

 

 

Заради студа редувах откритата платформа с топлината на вътрешната зала, където пък имаше live изпълнение на класически рок парчета:

 

Неусетно прекарахме тук няколко часа. На излизане ни предложиха да попълним анкета за преживяването си и ни подариха мешка с логото на Empire State Building. Казахме чао на нашия небостъргаш и се отправихме към нашата вечеря,

 

 

минавайки покрай New York Stock Exchange:

 

 

 

Сутринта хотелът предлагаше стандартна американска закуска - предимно гофрети с кленов сироп и т.н.

Battery park, от където тръгват феритата за Статуята на свободата, беше на метро от хотела ни. До Статуята бяхме идвали при предно пътуване до тук, затова само се разходихме из парка.

Поредна среща с бика, тук винаги има опашки от туристи:

 

Обиколихме няколко хранителни магазини с идеята да си вземем кенчета кола за круиза, но продаваха само някакви диетични варианти. Затова пък при чек-аут от хотела имахме забавна случка: на рецепция беше друга служителка, която се зарадва, че сме част от лоялната програма на Hilton. Отговорихме и, че нейният колега ни е регистрирал предния ден. Тогава тя извади някакво колело на късмета и предложи да го завъртим за награда. Аз, не особено уверено, завъртях. И се паднаха напитки по избор. Рецепционистката предложи да завъртим още веднъж, за да ни се падне по-хубава награда, а именно точки от лоялната програма. Благодарих и и си взехме кенчетата кока-кола като награда, които и без друго не можахме да намерим из магазините, а точките вероятно нямаше скоро да им намерим приложение🙂 

Корабът тръгваше от Brooklyn Terminal 210 Clinton Wharf Brooklyn. До там стигнахме с метро и автобус В61 (билетът също беше $2.90, плащане с КК). С наближаване нашата спирка в автобуса взеха да се качват хора с куфари, които със сигурност бяха тръгнали към същото място.

Организацията в круиз терминала беше добра, опашките вървяха много бързо. На гише там ни поискаха паспорти и бордни карти и се качихме на кораба. От немския сайт ни бяха пратили таг-ове за куфарите, ако искаме да ни ги качат, но нашите куфари бяха 55 см. и си ги качихме сами, за да не чакаме доставка пред каютите. 

Въобще не се налагаше да минаваме през рецепция на кораба, знаехме номера на каютата си, а круизните карти бяха закачени на вратата. Около рецепция има бели автомати, на които може да се активира круизната карта и да се регистрира кредитна карта към нея, от която да дърпат за консумацията на борда. И двамата пътници в каюта могат да регистрират отделна карта зя тях или пък една обща карта за цялата каюта.  При регистрация на картата блокират около 300$, а в края на пътуването дърпат само сумата на реалната консумация.

Върнахме се в каютата да се порадваме на Манхатън и на Статуята от балкона ни преди да отплаваме:

 

 

 

 

Забравих да спомена, че в арр-а на MSC има безплатен чат, с който може да поддържаш връзка с другарчето си по каюта, ако не сте заедно на борда. Нашите бразилски приятели бяха ползвали опцията, когато се изгубили из кораба и е полезно.

Наскоро мернах във форума обсъждане на платения интернет на борда. Тук беше 30$ на ден. Аз лично не бих се възползвала от интернет пакет, не ми се връзва с идеята за почивка на кораб, но хората са различни. Може би затова това беше едно от най-спокойните ни и лежерни пътувания. За Бахамите са бяхме взели AirAlo, а за САЩ - e-sim от Expedia, която изненадващо се активира много лесно, но те ни трябваха да логистика.

 

Следва...

[Яничка]

Трети ден на кораба - Cape Canaveral

 

 

След 2 дни по море днес акостирахме в Port Canaveral на Terminal 3 – 220 Christopher Columbus Dr. От тук най-популярните опции за дневни екскурзии са две: Orlando theme parks и Cape Canaveral. Не съм проучвала за първата, защото бяхме избрали втората, но на кораба се коментираше, че Орландо не е удачна опция, защото е много далече. По разписание корабът щеше да е на пристанището от 13 до 21 ч., а работното време на Cape Canaveral, обявено на сайта, е от 9 до 18 ч. Това не беше в наша полза и се постарахме да сме максимално експедитивни. 

Cape Canaveral e може би най-популярното място в Щатите за изпитания и изстрелвания на ракети и совалки. Не толкова известен факт е, че е също така природен резерват - Merritt Island National Wildlife Refuge.

Целта ни днес беше да стигнем до John F. Kennedy Space Center. Предварително бяхме взели входни билети от Expedia - те са на същата цена, обявена в сайта на центъра - $86 за еднодневен билет. Билети могат да се купя и онлайн, и на място (за второто не знам каква би била наличността обаче). Бяхме чели, че разглеждането отнема цял ден и макар да не сме от туристите, губещи твърде много време по забележителности, се убидех, че мястото е огромно и изисква наличие на повече време. За щастие на място разбрахме, че центърът затваря след последния посетител и реално останахме вътре много след обявеното работно време на KSC. За транспорт до Центъра ползвахме . Има и , но първият арр дава по-ниски цени. Предварително бях проверила, че от круизното пристанище до KSC е 20-25$ еднопосочно и се стига за ~25 мин. Също така бях гледала на сайта на центъра, но на нашата дата нямаше обявено изстрелване на ракета. Въпреки това Центърът е изключително интересно, дори за човек като мен, който въобще не се интересува от космическа тематика. И така, след акостиране бяхме буквално едни от първите, които излязохме от кораба и след минути дойде да ни вземе нашият Lyft. Шофьорът беше приятен, разменихме телефони и се разбрахме да ни вземе и за обратния курс. На входа на KSC ни пратиха да обменим Expedia ваучерите за билети на касата, а от там ни зарадваха със страхотната новина: "Possible launch in 20 minutes". Ужасно се развълнувахме и осъзнахме, че ако не бяхме бързали толкова, щяхме да пропуснем този шанс! Скоро се озовахме на място, където имаше трибуна за наблюдаване изстрелването на ракетата, а наоколо имаше още хора като нас, които бяха дошли в последния момент и за които нямаше място на трибуната. След минути започна отброяване, на екрана даваха ракетата и обясняваха какво се случва в реално време. За всички беше много емоционално! Наблюдавахме изстрелването на Falcon 9 на SpaceX. Първо видяхме всичко на големия екран, а после ни посочиха къде да видим ракетата на живо, която вече се беше издигнала достатъчно, че да е видима за всички.

 

 

Още при влизане ни предупредиха след изстрелването веднага да бързаме да хванем шатълите до Apollo Launch site, защото бяхме дошли към края на работното време и можеше да ги изпуснем. Бусчетата иначе са регулярни и са включени в цената на билета. Последва не по-малко интересна част - видяхме неща, които бяхме гледали само по телевизията - совалки, луноходи, капсули, костюми на астронавти от различните мисии...

 

 

 

 

 

 

 

 

Всичко беше придружено от образователни филмчета, обяснени така добре, че и дете може да разбере. Музеят е направен изключително професионално и за мен беше страшно интересно.

Наближаваше краят на работното време, но мястото беше пълно с туристи и служител ни окуражи да влезем в симулатор, за който имаше опашка и се оказа супер преживяване за мен. Всички се озовахме в "стая" с около 20 седалки, която пресъздаде излитане в космоса, заедно с отброяване, треперене на седалките (затегнахме коланите) и всичко съпровождащо, а накрая се отвори таванът и през нас се откри космосът!

Отвън е Rocket garden, която също заслужаваще внимание:

 

 

 

 

 

Сувенирният магазин също много ни хареса, сдобихме се с тениски нa NASA 🙂 

Щастливи от преживяното, се насочихме към изхода и звнъннахме на нашия Lyft шофьор. Той обаче не откликна. Писахме му съобщения в WhatsApp - също нищо. В последствие чак на другия ден ни прати съобщение колко съжалява, но бил взел друг курс... Тогава още не знаехме, че това ще е такъв проблем и веднага отворихме арр-а да викнем друг Lyft. Цените обаче бяха много по-високи от тази, на която бяхме дошли, а времето за реакция на по-евтините коли беше 45-60 мин. Явно rush hour. Ние имахме достатъчно време да се върнем на кораба, но имаше риск да изберем кола за след толкова време, защото тя можеше също да не дойде и след час да се окажем отново без транспорт. А това вече можеше да е причина да изпуснем кораба. Допълнително напрежение внесоха служителите на KSC, които не ни позволиха да напуснем територията на центъра без да имаме уговорено такси, но и също така започнаха да нервничат, че заради нас и още 2 двойки остават след работно време. Ужасно неприятна ситуация, аз почнах доста да се препотявам. При поредна проверка в Lyft/Uber офертата за транспорт беше...100$... Едната от чакащите двойки беше от нашия кораб, но дойдоха да ги вземат роднини. Останахме ние и още двама човека. И в този напечен момент от някъде се появи нашето спасение - Lyft ван, шофиран от испанец, който не разбираше нито дума английски. За късмет другата двойка не прояви интерес към него. Вече бяхме готови да платим каквото и да е, само да ни върне на кораба, но испанецът се оказа супер честен - взе ни само 20$. Незнайки за нашите драми, беше крайно изненадан, като му оставихме бакшиш. Качихме се на MSC Meraviglia на време и даже наблюдавахме залеза от балкона на каютата си:

 

 

Въпреки премеждията беше един изключителен ден! Да, ако бяхме избрали екскурзия, предлагана от кораба, щяхме да се върнем на време, но нямаше да видим почти нищо от Kennedy Space Center, защото щяха да ни приберат след само 2 часа там. Е, пътуването затова е и приключение и често е излизане извън зоната на комфорт. Сега се усмихвам, като си спомня случката, но тогава гледах стерео 🙂

 

Следва...

 

P.S. В последствие се наложи да ползвам чат съпорта на Lyft, който се оказа доста адекватен. Малко трудно се намира опцията за чат с агент, но после бързо ми отговориха по мейл и решиха казуса.

[Яничка]

Четвърти ден на кораба - Ocean Cay (Bahamas)

 

Днес имахме цял ден на Oceаn Cay - един от многото острови на Бахамите, но този конкретно е частна собственост на MSC и тук може да почиват само техни пасажери.  Намира се на 100 км. от Маями и е част от Архипелага Bimini. Преди индустриален остров, сега вече 10 години от MSC го облагодоряват - засадени са дръвчета, палми, всичко е перфектно поддържано, има няколко малки хотела, плажове, зони за храна и напитки. Навсякъде из острова има тиха фонова музика, предразполагаща към пълен релакс. Такъв беше и днешният ден - почивка. Макар и двамата да сме доста активни на път, признавам, че днешният ден беше перфектният отдих и изключване на връзка с действителността. Че кой няма нужда от това от време на време?

Докато корабът акостираше, всички пътници се бяха скупчили на горния дек и наблюдаваха Oceаn Cay отгоре:

 

 

Първото нещо, което се вижда тук от далече, е фарът. От него казват, че има хубава гледка срещу такса, но същото гледка получаваш от горния дек на кораба безплатно:

 

При слизане от кораба аниматори на MSC се бяха подредили от двете страни и пееха и създаваха празнична атмосфера. Едно от нещата, което прави круизите по-различен тип пътуване е, че персоналът се стреми гостите да се чувстват специални, независимо от статус или националност.

Планирахме да прекараме деня на плажа, но преди това обходихме острова - разходката пеша е приятна, но за трудноподвижните и по-мързеливи туристи дори има малко бусче, което обикаля регулярно.

Първи впечатления от Бахамите, макар и на облагороден остров - тук синьото има мнооого нюанси. Истинско удоволствие е да се взираш в цвета на водата...

 

 

 

 

 

 

 

Хотелчетата са ниски и цветни:

 

 

 

Щяхме да обикаляме и да се редваме на красотата още, но моментално ни обзе мързел и потърсихме плажа, който си бяхме набелязали. Макар и островът да не е голям, спокойно поема пасажерите на огромен кораб като MSC Meraviglia и нямахме усещане за тълпи. Все пак бяхме харесали плаж, който се намира след прекосяване на единствения мост. Той е малко по-далеч, поради което повечето туристи не стигат до тук и е пълно спокойствие и тишина.

Очакванията ми за Oceаn Cay бяха тук да дерат туриста, напуснал вече зоната на кораба, където основни неща, като храна и някои напитки са включени в пакетната цена. Всъщност е точно обратното - MSC се бяха погрижили пътниците им да се чувстват максимално комфортно, осигурена е храна на бюфет, сокове, безплатни шезлонги, чисти съблекални и тоалетни.  Единствено чадърите бяха платени, но ние си намерихме сянка под една палма. Тук прекарахме безметежно деня. Водата беше подходяща за къпане и беше пълно с хора, но за мен беше леко хладка.

 

Един от най-приятните моменти ми беше, когато на метър от мен небрежно мина малка акулка, а после я последва скат.

Малко преди обяд отвори основния бюфет на острова и скоро пред него се нареди опашка от гладни. Организацията беше перфектна и всичко ставаше бързо. На касата показваш само круизната си карта. Плащаш само за газирани напитки в кенчета.

В ранния следобяд пътниците от кораба започнаха бавно да се връщат на него, но ние не бързахме - той отплаваше чак в 19 ч. Островът стана още по-райски за нас.

На моста, който водеше към нашия по-отдалечен плаж, попаднахме на три игуани, които небрежно се припичаха на слънце:

 

 

Бяхме едни от последните, които се върнаха на борда, но все пак на време за часа, посочен от екипажа.

 

За финал от MSC бяха приготвили за своите гости светлинно шоу с музика. Наблюдавахме го от горната палуба заедно с останалите пътници:

 

 

Следва...