дневник Коктейл „Малайзийска свежест 2025“ с две лъжички Сингапур

[stotan]

Полети

Qatar Airways- София-Доха- Куала Лумпур (вторият полет се изпълняваше от Малайзийските авиолинии)

                            Сингапур- Доха-София

Air Asia - Куала Лумпур- Лангкави

                 Лангкави- Пенанг

                 Куала Лумпур- Сингапур

Двудневен преход с кола- Джордж Таун- Ипо

                                            Ипо- Путраджая

Kl Taxi And Private Transfer - Rosli (2025) - All You Need to Know BEFORE You Go (with Reviews)

      Много точен шофьор, извършва преходи в Малайзия, не само в Куала Лумпур.

Тръгване- 15.02.

       В Доха имахме 14 часа между двата полета. Намерихме си в страни от тълпата едни преградени диванчета с масички за компютър и спахме на смени.

 

      Сутринта на gate-а ни поискаха визи. Зяпнахме в потрес. Служителят ни погледна отново паспортите и се извини, бил ни помислил за сърби. Излетяхме на време, кацнахме с 10 минути по- рано. Храната беше нормална. И изненада- малайзийските авиолинии имаха безплатен интернет на борда.

      В Куала Лумпур не проверяваха какви лекарства носим, нито MDAC (може би го имат в системата). Докато чакахме багажа, шофьорът (от booking.com) се обади по whatsapp. За около час бяхме в хотела- Element Kuala Lumpur.

      Рецепцията е на 40-тия етаж на висока бизнес сграда, а стаята ни- на 49-тия. Хотелът е от 40-тия до 53-тия етаж. Има страхотна гледка към кулите Петронас и не само.

 

 

 

Ден 1- Куала Лумпур

           Кулата Куала Лумпур е на 3 спирки с метрото от хотела и после се ходи пеш до входа. Оттам има free shuttle до подножието, иначе има доста качване по склона. Беше доста топло. Имахме предварително закупени билети, за да не чакаме на опашка, но опашка всъщност нямаше. Първо се качихме с асансьора до откритата платформа с 360⁰ панорама, после и в закритата част, където има табели с описание на сградите, които се виждат.

 

 

 

         На една спирка с метрото от кулата е Masjid Jamek Sultan Abdul Samad, една от най-старите джамии в Куала Лумпур. Там ми помогнаха да се увия плътно с шала, който си носех. Явно не знаех правилния начин на увиване 🙂.

 

         Обиколихме пеш района. Любувахме се на красивите сгради.

 

 

 

          През площада на независимостта и мост с гледка към джамията стигнахме до Sri Mahamariamman.

 

          На още 1 спирка е националният музей на Малайзия, който има само 4 зали.   

 

     

        Пеш за 20 минути стигнахме до музея на ислямското изкуство, най-големият музей на ислямското изкуство в Югоизточна Азия с повече от седем хиляди артефакти от ислямския свят. Този музей е голям, интересен, има зала с макети на известни ислямски сгради от цял свят.

 

 

 

 

 

 

          В Малайзия имаше мотоциклети, но не толкова многобройни като във Виетнам.

Ден 2

        Шофьорът Росли дойде точно на време. Използвахме го, за да ни закара до храма Sri Shakti Dhevasthanam Bukit Rotan, който е на 65 км извън града и не можах да измисля транспорт до там.

 

 

 

 

        Шофьорът ни каза, че на всеки 5 години султанът на Малайзия се сменя, защото имат 9 султански рода (факт, който не ни беше известен). През 90-те години открили петрол и това повишило благосъстоянието на хората. Навсякъде са засадени палми за производство на палмово олио.

        Пещерният комплекс Бату не е лош, но беше ужасно мръсно навсякъде. По земята, по стълбите и в самата пещера се търкаляха остатъци от храна, хартии, найлони. Носеше се отвратителна воня. Маймуни шетаха насам- натам и хрупаха от боклука. Белеха си изхвърлени банани и ги ядяха, но не бяха агресивни. А някои хора качваха стълбите боси насред всичката тази гнус. 😕

 

 

 

         Отидохме и до пещерата Рамаяна (вляво от Бату). Там беше чисто, пещерата е частна и се плаща вход.

 

 

       Росли каза, че на 11-ти е имало фестивал, на който идвали много индийци и всяка година било така мръсно след това. Ние обаче видяхме китайка да яде нещо и да плюе по земята

         Росли ни остави пред хотела да си оставим нещата и после ни хвърли до кулите Петронас. В мола ядохме агнешко, снимахме се пред кулата и се прибрахме пеш в хотела.

 

 

 

Хотелът

 

 

 

        Вечерта притъмня. Започна да гърми. Дебнах с GSM в ръка за светкавици. След около час и половина ми писна. Седнахме със @Stotan Driver на масичката до прозореца и похапнахме. Изведнъж огромна светкавица проряза небето от горе до долу и изчезна между небостъргачите. После @Stotan Driver записа 15- минутно филмче, но кралицата на светкавиците не благоволи да се появи отново. И аз 10 минути записвах светкавици, но те просто озаряваха цялото небе и на записа не се вижда кой знае какво.

[stotan]

      В списъка ми с желани дестинации някои търпеливо чакат с години реда си, други изгряват като свръхнови на небосклона и бързо минават в графа „посетени“ (като Саудитска Арабия). Малайзия е от първите. Поне от 5 години я обмислях, четох пътеписите на @master_of_germs и @stanislavpp, пътеводителя на @DaBo (на нея трябва да благодаря и за всички бързи, точни и полезни отговори на въпросите ми). Това, което ме привлече най- много, за да посетя Малайзия, беше Langkawi.

     Ден 3

     И така дойде денят за полета до Langkawi. Станахме в 4 ч. Викнахме си такси Grab до летището. На всички таксита им плащахме с опция cash. С Air Asia въпреки лошите отзиви в интернет не сме имали проблеми. Кацнаха с 10 минути по- рано и ни дадоха и на трите полета места до прозорец, а гледките си ги биваше.

 

 

 

 

    Времето беше слънчево и ясно и след като си оставихме багажа на рецепцията в хотела, хванахме едно такси до Sky Bridge. Купихме си билети за 13:45. Опашката беше малка- десетина души. Обядвахме, помотахме се 45 мин., но имаше още час. Реших да питам жената, която проверяваше билетите, колко по- рано да отидем на входа. Тя каза да идваме, нямало много хора. Гледките към островите са невероятни. Слязохме и на междинната станция. От горната станция по стълби отидохме до моста. Той се люлееше леко от вятъра- беше страхотно. Качихме се и на двете платформи. Може да се ползва и в двете посоки една кабинка SkyGlide, която се движи по релси, от горната станция на лифта до моста, но за нея имаше голяма опашка. Тя събира 12 души, а и разстоянието пеш е около 15 мин. по стълби. Не я използвахме.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Докато чакахме таксито за хотела, гледахме един черен лангур с беличка муцунка да си почива на едно дърво.

 

Минахме край този фар.

 

   Хотелът беше The Bayou Hotel Langkawi, много приятен. 

 

 

   Вечерта в хотела не можахме да си отворим куфара. @Stotan Driver установи, че някой е сменил кода от 000 на 898. Голяма играчка падна, докато го улучим. Взел и резервните „свински опашки“, които стояха в страничния джоб. От години пътуваме с тоя код и никой досега не беше се опитвал да го отвори. Те пак не са успели, защото е нямало с какво да срежат „свинската опашка“. 😁

   Вечеряхме в ресторанта на хотела- много вкусно агнешко.

 

 

   От Klook купих билети за тур вTanjung Rhu Mangrove и Kilim Geopark за следващия ден.

Tanjung Rhu and Mangrove Forest Tour in Langkawi - Klook United States

[stotan]

    Ден 4

   С Grab със забрадена шофьорка отидохме до Tanjung Rhu Mangrove Jetty, където е началото на тура. Има два тура- единият тръгва от реката Rhu, вторият- от Kilim, срещат се и се движат по едни и същи места. 20- тина души ни качиха на лодка. Първата спирка беше една скала, която приличала на горила.

 

   Лодкарят, който беше и нещо като гид, ни каза, че името Langkawi произлиза от орел (на малай орел е helang- разговорно lang) и kawi- червеникаво- кафяв. И ни заведе в залив, където от всички лодки хвърляха храна и така привличаха орли за радост на туристите.

 

 

 

   Беше отлив и се виждаха корените на мангровите дървета. При следобедните турове не се виждали, защото тогава бил приливът.

 

   На едно място имаше струпване на маймуни.

 

 

   Лодкарят позволи да им се хвърля храна, но само банани, без опаковки. Туристите обаче извадиха пликове с храна. Маймуните се качиха на лодката, дръпнаха един плик и го отнесоха на брега. Една китайка разсипа солети на лодката и настана хаос.

 

   Маймуна се качи на коленете на @Stotan Driver. Една прехвърча край лицето ми и скочи на брега.

 

Лодкарят извади шише с вода и даде на маймуните да пият. Каза, че водата в реката е много мръсна и те няма какво да пият.

 

Минахме през Crocodile Cave. Лодкарят се пошегува, че имало крокодили и да си пазим ръцете. Добави, че просто входът приличал на уста на крокодил.

 

 

Посетихме и Kelawar Cave (пещерата на прилепите).

 

 

 

 

 

 

Пътешествието по реката продължи

 

 

 

 

 

 

   Излязохме в открито море. Бяхме близо до Тайланд. Преди пандемията можело да се ходи до там с лодки, сега- вече не. 

   За обяд спряхме във ферма за риба. Не си бяхме поръчали обяд. На времето, когато @Stotan Driver ходи на Малдивите, каза, че яли червен снапер и групер и били много вкусни. В София веднъж в кварталния рибарски магазин бяха докарали групер, взехме и много ми хареса. Тук предлагаха и групер, и снапер. Поръчахме си групер за @Stotan Driver, снапер за мен. Жената на касата отиде до загражденията с рибите и извади по една жива риба и... след малко ни ги поднесоха. Гадно беше някак, но не знам какво бях очаквала. Обаче бяха много вкусни.

 

 

   След обяда ни върнаха на пристанището.

   Наблизо е известният Tanjung Rhu Beach. Отидохме пеш. Част от плажа е частна към хотел и там не пускат.

 

 

 

   След обяд отново с Grab отидохме до кулата Maha (138 м). Има две нива- закрита прозрачна платформа с lounge с включени в билета снаксчета, кексчета, ориз, вода, сок. Вижда се статуята на орела, символ на Langkawi. Има и открита платформа.

    Коренът на името на кулата произлиза от малайската дума „maha“, която се превежда като „всемогъщ“ като символ на увереност и смелост, като същевременно почита легендарната Махсури. Тя била млада жена, дъщеря на малаец от Пукет, който се преместил на Лангкави в търсене на по-добър живот. Тя била най-красивата жена в цял Лангкави и се омъжила за воин, който отишъл на война. Махсури се сприятелила с млад пътешественик. Съпругата на селския вожд ревнувала от красотата на Махсури и разпространила слух, че Махсури изневерява на мъжа си. Слуховете станали достатъчно силни и селяните открито я обвинили в изневяра. Тя отричала, но никой не ѝ повярвал. Махсури била завързана за дърво и намушкана до смърт. От раната потекла бяла кръв, което значело, че е невинна. Преди да умре Махсури проклела Лангкави да има седем поколения лош късмет. Островът скоро бил нападнат от Сиам. По-късно семейството на Махсури се завърнало в Тайланд. Много от жителите на Лангкави вярват в легендата, тъй като едва в края на 20 век Лангкави започва да просперира като туристическа дестинация. Те считат, че вече са минали 7 поколения. Потомците на Махсури живеят в Тайланд и от време на време идват на Лангкави да посетят гробницата ѝ. 

 

 

 

 

 

   Единственият недостатък на хотела беше, че хладилникът не работеше. От рецепцията донесоха нов, но и той не работеше. Когато се върнахме, видяхме, че бяха отнесли и двата хладилника и донесли нов, който работеше.

     Резервирах тур за следващия ден по южните острови.

Langkawi Half Day Island Hopping Tour - Klook Malaysia

 

[stotan]

    Ден 5

   Сборният пункт беше близо до хотела- до McDonals, затова отидохме пеш. Дойде представител на фирмата, лепна ни лепенки с името на фирмата и ни качиха в няколко shuttles. На пристанището всички се качихме на лодка.

   Първата ни спирка беше остров Dayang Bunting, вторият по големина остров от архипелага Лангкави, където се намира the lake of the pregnant maiden. Езерото получава името си от легендата за небесна принцеса, която загубила малкото си дете няколко дни след раждането. Скърбейки за загубата на момченцето си, тя положила останките в езерото с вярата, че детето ще почива в мир. След това благословила водите на езерото да увеличават плодовитостта на всички, които плуват. Тази легенда кара много хора да се потапят във водата с надеждата да бъдат благословени с дете.

 

 

   Разходихме се по дървена пътека покрай езерото. Запознахме се с възрастен канадец и спътника му (вероятно от Малайзия).

 

  До остров Singa Besar спряхме за поредното хранене на орли.

 

  Последната ни спирка беше остров Beras Basah. Тук, който искаше, можеше да поплува. От една лодка издигаха туристи с парашут и после ги издърпваха обратно с въже. Ако по- рано бях видяла, че има такъв тур, щях да се запиша...

 

  Нашата лодка мина покрай множество красиви острови, но тъй като беше speed boat, лодкарят караше като луд, друсането беше ужасно и успяхме да направим малко снимки. Въпреки това турът ни хареса. На пристанището, който искаше, можеше да си купи срещу скромна сума пластмасова чинийка със своя снимка. Правеха снимки на отиване, като минавахме по кея. Купихме си, защото беше много симпатична.

 

 

 

 

   Взехме Grab до Gunung Raya (881 м), откъдето се открива панорама към северната част на острова. Има един западнал хотел, но не може да се влезе и да се види от него гледка и на юг.

 

 

 

   Когато се прибрахме в хотела, разбрахме, че в София валял силен сняг. С една дума отлетели сме за топлите страни и след нас... снежна виелица.

    Ден 6

   До летището отново ни закара жена шофьор. 30- минутният полет до Penang излетя и кацна на време. Langkawi от самолета е прекрасна гледка.

 

 

   Кацане в Пенанг

 

   В самолета отново видяхме канадеца и неговия придружител, с които се запознахме по време на тура с лодка. Оставихме си багажа в хотела- SAVV Hotel George Town

 

 

 

  С Grab отидохме до Rainbow Skywalk на ниво 68 на кулата Komtar.

 

 

 

 

 

  Оттам пеш отидохме до Leong San Tong Khoo Kongsi, храм в комплекса на клана Хокиен. Те били сред богатите китайски търговци от 17-ти век в Малака и ранния Пенанг. През 19-ти век клановият комплекс приличал на миниатюрно село със собствено самоуправление, образователни, финансови и социални организации. Храмът на клана е построен през 1906 г., когато са били на върха на богатството и известността си. Предците на семейство Khoo, които емигрират от Южен Китай, го построили като къща на клана за членовете на семейство Khoo през 1851 г. Бил опожарен през 1901 г., вероятно от мълния и китайците вярвали, че това се дължи на приликата му с двореца на императора, което провокирало боговете. Умалена версия по-късно е построена през 1902 г. и завършена през 1906 г.

 

 

   Минахме край джамията Kapitan Keling, построена през 19 век от индийски мюсюлмански търговци в Джорджтаун. През 1801 г. сър Джордж Лийт, който тогава бил заместник-губернатор на Пенанг, назначил виден индийски мюсюлмански лидер за капитан на индийската общност (Kapitan Keling) и предоставил парче земя за построяване на джамия. „Келинг“ е малайски термин за хора от индийски произход, днес смятан за обиден, но не толкова по времето, когато е построена джамията. „Капитанът“ бил представител на индийската общност, както „Kapitan Cina“ за китайската общност.

 

 

   По пътя към имението Pinang Peranakan отново срещнахме канадеца и се поздравихме усмихнати. Имението е музей, посветен на перанаканското наследство на Пенанг. Перанаканските китайци са етническа група, определена от техния генеалогичен произход от първите вълни южнокитайски заселници в морска Югоизточна Азия. Самото имение е принадлежало на Chung Keng Quee, който бил Kapitan Cina на Перак и един от най-богатите хора в Penang в края на 19 век. Той поръчал изграждането на имението през 1890 г. Умрял през 1901 г. и имението било предадено на неговите потомци. Постепенно запустяло. Придобито е от строителен предприемач през 90-те години, който го пребоядисал в зелено и с над 1000 перанакански антики го превърнал в музей, посветен на перанаканската култура на Пенанг.

 

 

 

 

  Уморени от ходенето пеш се прибрахме в хотела. Стаята беше малка и от климатика духаше ужасно върху леглата, а ако се спреше климатикът, ставаше горещо. Опитахме се да преместим едното легло в коридорчето, но не влезе за една педя. @Stotan Driver направи едно приспособление от две шкафчета, масичка, туристически щеки и чаршаф, с което горе- долу скърпи положението.

 

[stotan]

     Ден 7

     С Grab отидохме до станцията на влакчето (funicular) до Penang Hill. Нямаше опашка, въпреки че пишеше, че се чака по 1 час. Вагонът е голям и се качихме в първия, който дойде.

 

   

    Отидохме пеш до Habitat Penang Hill- участък от девствена дъждовна гора на 130 милиона години, втората най-стара в света. На 15.09.2021 г. резерватът с неговите 2000 растителни и 500 животински вида е включен в програмата на ЮНЕСКО „Човекът и биосферата“, глобална мрежа от 738 обекта в 134 държави.

    Успяхме да видим лангури, катерички, пеперуди.

 

 

 

 

     

      Пътеката през гората.

 

 

 

     Качихме се на Curtis Crest.

 

      Обядвахме в ресторант с гледки към града.

 

 

 

     Имаше shuttle до станцията на влакчето, който влизаше в билета. Опашката за слизане изглеждаше голяма, но се побра цялата.

    Храмът Кек Лок Си (храм на върховното блаженство) е най-големият будистки храм в Малайзия. Основната пагода е седеметажната пагода на десетте хиляди Буди, поръчана от тайландския крал Рама VI, включваща 10 000 алабастрови и бронзови статуи на Буда. През 2002 г. е завършена 30-метрова бронзова статуя на Гуанин, богинята на милосърдието. Тя заменя предишната ѝ бяла гипсова статуя, повредена поради пожар. Статуята е допълнена с 60,9 метра тристепенен покривен павилион, завършен през 2009 г. Височината е ограничена, за да се избегне падането на сянката му върху държавната джамия в Пенанг.

    Отидохме пеш до храма. Сградите му бяха много, имаше много стълби и малко влакче (funicular). Долу имаше езеро с костенурки, които туристите хранеха. Горе при статуята на Гуанин имаше друго езеро, до което имаше надпис да не се пускат костенурки в него. Не можах да си обясня защо някой би взел костенурка от долното езеро, би я носил по всичките стълби, за да я пусне в горното.

 

 

 

 

 

 

 

    @Stotan Driver е голям любител на дуриани и на една сергия си поръча цял и го изядe почти целия. Мина група бели туристи и един от тях възкликnа: „You are a brave man.” В началото обаче продавачът не можеше да повярва, че иска дуриан, и му предложи кокосов орех. След настояването на @Stotan Driver, че иска точно дуриан, го запита: „Вие яли ли сте друг път?“

    Точно пред хотела започна да вали слаб дъжд, който прерастна в кратък порой.

 

 

 

   В стаята не можахме да намерим една от хотелските джапанки, които си бяха всичките, като се върнахме. @Stotan Driver светна с GSM-а под леглото- нямаше я. Ако не се намереше, не знам какво щяха си помислят от хотела- тези идиоти защо са взели само една джапанка. И ако случайно беше попаднала в багажа, щяхме да я влачим с нас. @Stotan Driver дръпна едното легло. Джапанката се беше скрила диагонално навътре до единия крак. Не беше ясно как е попаднала там.

 

 

 

 

 

[stotan]

   Ден 8

   Шофьорът Росли дойде точно в 7:30. Това е маршрутът, по който ни кара 2 дни.

 

   Джамията Ubudiah в Kuala Kangsar е построена по време на управлението на 28-ия султан на Перак Идрис Шах I, който поръчал изграждането ѝ като благодарност за възстановяването му от болест. Церемонията по първата копка се състояла на 26.09.1913. Строителството на джамията прекъсвало няколко пъти- веднъж, когато два слона, се сбили, прегазили и повредили италианските мраморни плочки. Избухването на световната война в Европа също оказало влияние. Джамията най-накрая е завършена в края на 1917 г.

   Джамията е като замък от филмче на „Дисни“.

 

 

 

 

   Росли спря и до един дървен дворец. Вътре беше празен.

 

   Посетихме Perak Cave Temple. Първо имаше стълбище в основната зала и после отвън 358 стръмни стъпала до върха на хълма. Изкачихме ги. Горе три китайки, трима немци и ние умувахме дали да продължим надолу по пътеката или да се върнем там, откъдето дойдохме. Всички се върнахме по стълбите.

 

 

 

 

 

 

   Kallumalai Arulmigu Subramaniyar Temple затваряше в 12 ч. И ни хлопваха вратите под носа, докато бяхме вътре. Добре, че отстрани имаше изход.

 

   До езерото Tasik Cermin (Огледално езеро) 1 има платформа, но поради наводнение не пускаха на нея. Ако си платиш за лодка, минаваш през тунел, изкопан от миньори в миналото, и по понтонен мост се качваш на лодката. Разходката беше около половин час, но мястото е уникално- с буйна растителност; скали, висящи над водата; дървета с корени- пипала. И всичко това се оглежда във водата. Всеки момент очаквах да долети иззад върховете някой птеродактил и да разпери крила над лодката.

 

 

 

 

 

 

   За второто езеро Tasik Cermin 2 минахме с лодка през тунел и пред нас се разкри живописна гледка, толкова ярка с контрастни зелени цветове като гоблен, който природата е избродила, за да ни покаже какво може. Сред езерото две дървета бяха покрити с козина от трева, сякаш подводни чудовища са се маскирали сред клоните.

 

 

 

 

 

 

    В хотела 1969 Business Suites Bandar Botani ни чакаха ваучери за greeting, включващи чай или кафе, кексчета и сладкиши от малка шведска маса.

 

 

 

[stotan]

   Ден 9

  Сутринта започнахме обиколката със Sam Poh Tong Temple. През 1890 г. монах от Китай, който минавал през района на Ипо, решил да направи пещерата свой дом и място за медитация, където останал до края на живота си. След него и други монаси и монахини живели там. През 1950 г. бил построен храм.

 

 

 

 

   Gua Tempurung (пещерата Темпурунг)- предполага се, че е на около 400 милиона години и е една от най-дългите и най-големи пещери на полуостров Малайзия. Дълга е 4,5 км; обаче само 1,9 км от пещерата са достъпни за посетители. През нея тече подземна река с дължина 1,6 км. Има сухи и мокри турове. Мокрите обиколки включват газене през подземната река, скачане, пълзене през дупки и плъзгане по хлъзгави камъни.

 

   Избрахме по- голямата суха обиколка- Tour 2. Пещерата е огромна и много красива. Вътре беше задушно и след изкачването на 600 стъпала се шегувахме, че макар че не сме взели wet tour, турът е sweat tour.

 

 

 

 

 

Дупката в скалите изглеждаше като монахиня, разперила ръце.

 

 

Хищна птица

 

Крокодил

 

   Шофьорът ни предложи да ни заведе до Kellie’s Castle- замък, започнат от шотландски инженер за семейството му, който починал по време на строежа. Строителството никога не било завършено и замъкът останал в джунглата. Сега е туристическа забележителност. Не беше нещо особено. Отгоре се виждаше околността.

 

 

  Хотелът в Путраджая- Moxy Putrajaya

 

 

 

 

Много ми се искаше да се включим в тур за търсене на хищната рафлезия, но нямахме време, а и тя цъфтяла твърде кратко т.е. можеше да не я видим. 😕

 

Rafflesia Half Day Trekking Trip in Cameron Highlands, Malaysia - Klook Malaysia

 

   Ден 10

  Путраджая е административен център на Малайзия. Седалището на федералното правителство на Малайзия е преместено през 1999 г. от Куала Лумпур в Путраджая поради пренаселеност и задръствания, докато седалището на съдебната власт е преместено през 2003 г. Куала Лумпур остава националната столица на Малайзия според конституцията и все още е седалище на държавния глава и на националния законодателен орган (Парламента на Малайзия), както и търговски и финансов център на страната.

   Путраджая е кръстен на първия министър-председател на Малайзия- Тунку Абдул Рахман Путра Ал-Хадж. Името e заимствано от санскритски и означава победител: „путра“- син или човек, „джая“- „успех“ или „победа“. Името е избрано в края на 1994 г

   С Grab отидохме до мароканския павилион, реплика на дворците в Мароко, проектиран с цел културен обмен между Малайзия и Мароко. Вътре не можеше да се влиза, само в двора, но всичко се виждаше отстрани.

   

 

 

 

  Направихмe пеша обиколка на града- от мароканския павилион до моста Seri Perdana, откъдето има гледка към розовата джамия и Perdana Putra, в която се помещава офис комплексът на министър-председателя на Малайзия.

 

 

 

 

   От моста пак пеш стигнахме до Putra Mosque, главната джамия на Путраджая. Строежът на джамията започва през 1997 г. и завършва две години по-късно. Джамията е изградена от розов гранит и може да побере 15 000 богомолци.

 

Това съм аз- такива наметала дават на туристките.

 

   Отвън продаваха сладолед с дуриан- не беше лош.

   После минахме край красиви административно сгради. Градът е просторен, с широки улици, нямаше много движение в центъра, по обяд нямаше и много хора. Разходката беше много приятна. След 2 км стигнахме до федералния съд на Малайзия.

 

 

 

   Отсреща е Tuanku Mizan Zainal Abidin Mosque, завършена през август 2009 г. Пуснаха ни вътре с гид. Сградата е красива, с открити към града гледки и басейнчета с течаща вода.

 

 

   В късния след обяд в мола, за който имаше вход направо от хотела, хапнахме много вкусни манджи- Chilli Chicken Cashew Nut и Thai Three Treasure.

 

     Молът е огромен, а ние го обикаляхме в търсене на „свински опашки“ и тиксо за куфара и след много питане и неразбираеми обяснения все пак намерихме.

  Когато се прибрахме в хотела след обиколката в мола, не си чувствах краката.

 

[stotan]

   Ден 11

  Тъй като полетът ни за Сингапур беше рано сутринта, взехме такси за летището в 4 ч. Оказа се, че в Малайзия не може да се плаща на Grab кеш през нощта от съображения за сигурност. Рецепцията на хотела работеше 24 ч. и платихме чрез тях. На летището искахме да обърнем последните си 37 MYR в сингапурски долари, но ни казаха, че обменяли само големи суми. Купихме си някакви дреболии и така изкарахме двата дни в Сингапур, без да имаме и един сингапурски долар. На вътрешните полети в Малайзия ни направи впечатление, че разрешаваха качване на борда с бутилка вода, но на международните полети- не. Air Asia отново бяха точни, даже кацнаха 15 мин. по- рано. В билета имахме включена храна, но я дадоха малко преди да кацнем и казаха да приберем масичките. Така че за доста народ освен нас първата работа на летището беше да седнем и да си хапнем.

 

 

 

 

 

   С метрото отидохме до станция Bencoolen. Входът на хотела ни V Hotel Bencoolen беше точно до изхода на метрото. Стаята не беше голяма и гледаше към вътрешен двор, но хотелът беше на много удобно място- China Town беше на 2 спирки с метрото, а Bayfront- на 5 (Gardens by the Bay). Купеният за Малайзия e-sim работеше и в Сингапур.

   Malaysia eSIM for travelers - 5G Unlimited Data - ByteSIM

 

 

 

 След като си оставихме багажа, отидохме до China Town и Buddha Tooth Relic Temple.

 

 

 

 

   След разходка пеш от 1,3 км стигнахме до Asian Civilisations Museum.

 

 

 

 

 

  Интересен музей с тринадесет постоянни галерии. На първия етаж са галерията за корабокрушението Танг, археологическата галерия, галерията за морска търговия. Изящни предмети от седеф, черупка на костенурка и слонова кост от Индия и Шри Ланка са основното в галерията на Court and Company. Вторият етаж е посветен на религиите- древни религии, християнство, ислям, предци и ритуали и изкуство, вдъхновено от конфуциански и даоистки концепции. На третия етаж са галериите за мода и текстил, за бижута и за китайска керамика.

 

 

 

 

 

 

 

   Имаше и временна изложба, посветена на пагоди от различни страни.

 

Отново пеш се върнахме до хотела- 2,3 км.

 

 

[stotan]

    Ден 12

   Тръгнахме в 8 ч. към Marina Bay Sands Hotel, тъй като имахме билети за Marina Bay Sands Sky Park Observation Deck. Намерихме къде е входът, отидохме и до входа на Gardens by the Bay. Обикаляхме наоколо и правихме снимки. По едно време открих, че ми я няма шапката. На връщане от  Gardens by the Bay до асансьора за  Marina Bay Sands видях нещо като боклук на 5- 6 метра от асансьора. Лежеше си невинно на абсолютно чистата алея. Оказа се шапката ми, която носех в ръка и съм изпуснала. В 9:30 отидохме пред входа за SkyPark Observation Deck. Имаше още няколко човека. В 9:45 дойде голяма група и се нареди отстрани на входа и на всички, които чакахме, ни казаха да се наредим най- отзад. В 10 ч. отвориха, опашката вече беше огромна. Групите минаваха бързо. Слязохме се по стълби. Който нямаше билет, се нареди пред касата. Останалите 6 човека ни качиха в асансьор. 

Гледките отгоре.

 

 

 

 

 

 

В хотела си плуваха на покрива.

    После отидохме в Gardens by the Bay.

 

 

    

     Cloud Forest

   

 

 

Сингапурска детска градина на разходка

 

Flower Dome

 

 

 

 

 

    Отидохме с метрото до Sultan Mosque, но беше в ремонт и я гледахме само отвън.

 

Ден 13

В 6 бяхме в метрото. Дойде в 6:10 и на летището отидохме да видим водопада в Jewel. Да, ама не. Нямаше водопад. Питах на информация- пускали водата в 10 ч., а нашият самолет излиташе в 7 и нещо. Сигурно сме единствените каръци, които не са го видели. Видяхме това:

 

Катарците кацнаха на време в Доха. Отидохме в хотела-Premier Inn Doha Airport.

 

Оставихме си багажа и пак с метрото отидохме до Mall of Qatar, откъдето хванахме Uber до Sheikh Faisal Bin Qassim Al Thani Museum- отворен през 1998. В музея има 15 зали, които побират общо над 15 000 артефакта. Всички са събирани от шейх Файсал в продължение на 50 години. Артефактите са групирани в четири основни категории: ислямско изкуство, превозни средства, монети и валута и традиционни катарски артефакти. Предметите от всяка категория са разположени в отделни стаи с различна тематика.

Музеят е огромен. Шейхът имал пари, угаждал си. Купувал всичко, каквото му падне. Само от пиле мляко нямаше.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Вечеряхме в мола и се прибрахме в хотела.

 

 

 

В 4 ч. на следващия ден с безплатния shuttle от хотела отидохме до летището. В София бяхме в 11:30.