дневник Обиколката на Анапурна

[digitalpr]

Предистория:

Имам група приятели, с които обичаме да ходим по планини. Познаваме се от деца и това са моите най-добри приятели. Ходили сме на доста места заедно. Изкачили сме общо взето почти всичко интересно в нашата страна. 2012 година бяхме в Доломитите, преход за който ще ви разкажа някой друг път. Буквално месец, след като се завърнахме от там се зароди деята за нещо по-грандиозно. Нещо по-отдалечено, по-величествено и малко по-интересно. Решихме, че година по-късно ще заминем за Хималаите. Непал беше нашата дестинация, а целта - да обиколим масива на Анапурна - десетия по височина връх на земята (8091м).

Подходящият сезон за преход в тази част на планетата е Септември - Ноември. Тогава времето е най-стабилно. Решихме, че тръгваме Октомври. Следяхме цените на билетите месеци преди това и Март вече се бяхме сдобили с такива. 

 

 

Пристигане в Катманду:

Пътят от София до Катманду е малко сложен. Поради високата цена на билетите от тук, решихме че ще пътуваме до Истанбул с автобус, а оттам ще хванем нискотарифния AirArabia до Шарджа, и от Шарджа до Катманду... има няма 27-28 часа път.

Странно, не бяхме смазани от път. Можеби бяхме превъзбудени, заради това че кацаме на другия край на света, и заради това което ни предстоеше. Първата изненада беше на летището. Пътувахме умишлено повече от 24 часа с планински обувки на краката, защото при евентуално изгубване на багажа, това щяхме да си набавим най-трудно. Но "как ще го загубят, нали прехвърлянето е на същата авиокомпания, няма начин"... е... изгубиха го Стоим четиримата, по тениска и панталон, но със сериозни планински обувки в средата на летището и се чудим какво да правим. Раниците, екипировката, дрехите... Изпитахме истинско облекчение, когато видяхме раниците си да пристигат със следващия полет. Това ни забави един ден, но нали бяха при нас.

Следвашите два дни прекарахме в Катманду. За два дни ни се случиха какви ли не неща - возихме се на рикши, пазарихме се за какво ли не с местните търговци, ядохме местна храна, пречиствахме всеки литър вода която слагаме в устата си, изгубихме се, висяхме извън вратите на градския трянспорт, присъствахме на погребение, разглеждахме храмове и ступи, бяхме върху покрив на явтобус... но най-важното е, че си извадихме разрешителни за влизане в масива на Анапурна. 

 

 

Начало на същинското пътешествие:

Пътуването ни започна с 200-колометров участък, който трябваше да вземем с автобус. Нали сте гледали индийски филми, където хората висят от вратите на влаковете а отгоре има натоварени животни и багажи. Е... представете си същото но в автобус. При 22 места вътре, ние бяхме 56 човека + няколко кокошки. Останалите хора и багаж бяха на покрива на рейса. 8 часово пътуване по черен път, минавайки през баири, реки и всевъзможни клатещи препядствия. След това пътуване излизаш по разбит отколкото след 28-часовите полети до Непал. Преспахме в някакво селце на име Kudi, а на следващия ден ни предстоеше старта на същинското пътешествие

 

Следва продължение...

 

 

Нашия трек стартира на около 700м надморска височина и бяхме решили да изкачваме по не повече от 500-700 денивелация на ден, с оглед на това че никой от нас не бе подготвен за височините които ни предстояха да покорим. Марштутът ни минаваше по поречието на Марсиангди Нади - пълноводна река, спускаща се от сърцето на Хималаите, с плътно сиви води - типични за ледниковата вода. На ден изминавахме по около 20км. Още с тръгването бяхме решили да не повтаряме грешката от Доломитите, а именно да не тръгваме с 25 килограмови раници на гърба. Не носехме никаква храна освен малко сладки работи и протеинови барчета. Оказа се добър ход... храната в непал е вкусна, току що приготвена от домакинята на която и да е къща, в която сме отсядали и наи-странното е че не се различава кой знае колко то нашата. Непалците се хранят предимно с ориз. Използват всеки склон или равнина за да я засеят и ако цвета й е отровно зелен, то 100% е засята с ориз. Зеленчуците им не се различават особено от нашите. Имат същите тиквички, зеле, краставици... Спагети, макарони, мекици, палачинки също не са им чужди.

 

Селата, в които преспивахме не бяха курортни или специално построени за целта. Тя баха обикновени непалски села, в които живеят хора. Типичния непалски дом в ниските части на планината е изграден от дърво и ламарини, слама и бамбукова кора. Във високото, къщите започват да придобиват по стабилен вид -  камък и дърво, тъй като ги има в изобилие в Хималаите. Покривите са или каменни, или ламаринени. Стаите са прости, но уютни, с обща тоалетна и огнище. Душа е слънчев, а газта е лукс. Непалците имат по две до три деца и всички участват в обслужването на гостите, а храната бива сготвена пред теб на огнището. Честни, работливи и добронамерени хора, които се стараят всеки турист да остане доволен.

Сигурно се чудите каква е цената на "хотела". Спането е около долар до два на човек, в останалите случаи спахме безплатно Храната е по около 15 долара на ден, с уговорката че не сме правили никакви икономии, защото беше адски вкусно. Единствено бирата е нещо, което в най високите части на планината може да достигне до 6 долара, но това мисля е напълно разумно, имайки предвид че до там провизиите се качват с мулета и якове. Впрочем хай-хубавата бира се казва Еверест

 

Но да се върна на трека. Стартирахме, както казах на около 700м надморска височина, в условия наподобяващи джунгла. Изключително висока влажност, температурата порядъка на 30 градуса, а шума на животните в гората беше оглушителен. Какво беше учудването ни, си представете, когато след 10 минути ходене към някакъв "дизелов генератор" осъзнахме че това всъщност са безброй миниатюрни скакалци издавайки оглушителен шум, така че да не можем да се чуем на два метра разстояние.

Така бе през първите няколко дни от трека, докато успеем да се качим на по-голяма надмосрка височина. Над 2000м вече температурите паднаха и можеше да се ходи доста по-приятно. Природата започна да се променя. Банановите палми отстъпиха място на дървета, а къщите от сламени станаха каменни. Времето 

Изкачвахме се все повече и повече през села и гори, докато в едно от селата спряхме за обяд. Седнахме на едни трупи край пътя и извадихме, каквото имахме. Гледката не беше нищо особено, почти нищо не се виждаше от облаци... или поне до момента в, който не се разкъсаха и зад тях се показа Манслу. Това беше първият осемхилядник, който виждам. Със своите 8156м, се нареждаше на осмо място в света. Стояхме като гръмнати около пет минути, след което облаците отново го скриха и повече не го видяхме. Беше невероятно!

 

И така, след няколко дни ходене, стигнахме до преломен момент в нашия път - град Мананг. Важен град за региона, с хотели за туристи и главен изходен пункт за сърцето на масива Анапурна. И ако до този момент бяхме случили на хубаво време, то този ден ни валя проливен дъжд. Това обаче не беше проблем за нас, тъй като града се намираше 3500м над морското равнище и ние щяхме да останем там един ден за аклиматизация. Щяхме да изсушим дрехите си. 

Както казах, Мананг е важен за непалците град. Има магазини за най-необходимите неща, като сапун, тоалетна хартия, сладки неща и напитки. Има и метеорологичен център, в който можеш да научиш какви са условията напред по маршрута и да прецениш дали да изчакаш или да атакуваш. Това бе важна информация за всеки от нас, защото оттук нататък щяхме да се качим на височина, на която никой от нас не се бе качвал преди това. Намерихме и сателитен телефон, и интернет. Разбирасе изнерващо бавен, но все пак полезен. Колкото да звъннеш в България и да кажеш, че си жив и здрав.

 

След два дни поливен дъжд, точно в деня на нашето отпътуване, времето реши да е благосклонно и спра да вали. Като по поръчка! Тръгнахме рано сутринта... предстоеше ни да стигнем град Горен Писанг, от където за пръв път щяхме да видим Анапурна! Писанг е малък, камненен град кацнал на панорамен склон, точно в подножиео на Анапурна II (7937м). В този ден спахме наперфектното място, а това е изгледа от терасата ни.

 

Освен невероятната гледка към анапурна, в най високата точка се намира и забележителния храм на Писанг.

 

Преспахме в Горен Писанг. Бяхме на 3800м надморска височина. Следваща спирка Летдар (4200м)...

 

 

Летдар - студен, мъглив, неприветлив... пълен контраст в това което бяхме свикнали да виждаме до момента. Две каменно-ламаринени постройки са единствените сгради стърчащи тук, а от комините им димят печки. Ръми леден дъжд, върховете наоколо са покрити с облаци, растителността все повече и повече отстъпва на ниски храсти и чепове суха трева. Прехвърча и първият сняг, а от топлото време в джунглата няма и следа. Всичко тук напомня, че вече си в сърцето на планината и тябва дасе отнесеш подобаващо сериозно и отговорно с това което тя ще ти предложи. Усещаме първи признаци на задъхване, заради разредения въздух. Няма какво повече да кажа за тази точка от маршрута ни. Преспахме, хапнахме, починахме и се подготвихме за следващата точка от нашия маршрут High Camp (4800m).

 

 

High Camp - още по студено от Летдар. Задъхването става все по-осезаемо, а ходенето все по-тежко. High Camp се състои от няколко масивни каменни постройки, побиращи мноого хора. Очевидно тябва да има много място за всички стигнали до там и не можешти да продължат поради лоши климатични условия или признаци на височинна полест. Tова бе и най-скъпото място на което спахме. Нощувката беше около 4 долара на човек, а едно ядене около 10. Но... нямаше да се задържим там дълго. На следващата сутрин, още по тъмно щяхме да атакуваме кулминацията на нашия преход - прохода Thorong La (5416m).

Настанихме се в стая за шестима, заедно с двама израелци. Пичовете тъкмо бяха приключили с казармата и традицията повелявала да пътуват няколко месеца по света. Интересна традиция. Идваха от Индия и щяха да катерят някакъв шестхилядник в околността. Не спахме много през нощта. Впрочем аз съм спал като пън, но двама от приятелите ми не мигнали. Казаха, че не могат да си вкарат в такт дишането и заспивайки не им достига кислород.  

 

Към 4:00 сутринта пуснахме челниците и се отправихме към прохода. Предстоеше ни изкачване на най-високата точка от маршрута, което трябваше да преодолеем за около 3 часа, след което да слезнем около 1600м денивелация, от другата страна на планината. Щеше да бъде дълъг ден. Вече бяхме минали над така наречената снежна линия, но снега беше малко и позволяваше да се ходи нормално. Крачките бяха премерени, дишането беше синхронизирано с всяка лява стъпка. Ако не намериш ритъма си, безразборното вдишване и издишване ще те уморят много бързо. Бяхме на около 200м под върха, а единия ми приятел не се чувстваше добре. Болеше го глава, а говора му се забави. Помислихме за връщане, но реално денивелацията от другата страна на прохода беше в пъти по-голяма и щяхме да слезнем много по-бързо, ако първо качим прохода, отколкото ако тръгнем наобратно.

След три часа и половина ходене от High Camp, най-после стигнахме върха. Бяхме се качили на на 5416м, което за някои хора, на които аз лично се възхищавам, може да не е нищо особено, но за нас на този етап си беше изживаване. Удовлетворението да видиш табелата и молитвените знаменца, които те приветстват на върха е огромно. Междувременно приятелят ми повърна два пъти и се почувства по-добре. Направихме две бързи снимки с българското знаме на върха и тръгнахме стремглаво надолу. След точно 15 минути, се почувства по добре.

 

От другата страна на прохода ни чакаше коренно различен терен. Бяхме минали през джунгла, гора, студ и сняг... беше ред на пустинята в посока Тибет.

Редактирано 25 февруари, 2014 от digitalpr

[Бръмбар]

Хехее, много колоритно. Ще чакам продължението

[ruwenzogy]

Напиши нещо за тези разрешителни - от кога , от къде се вадят и колко струват. Преди няколко години нямаше такова нещо.

Аз съм правил трека около Еверест и за в близко бъдеще планирам и Анапурна, но това определено е неприятна изненада.

Започваш страхотен пътепис, но би било интересно , ако можеше да даваш и някакви ориентировъчни цени.

Можеш да започнеш със цената на самолетните билети...

Чакам с нетърпение продължението.

[FlyTraveler]

Това направо си е експедиция, ще следя с интересн продължението!

[digitalpr]

Здравей, ruwenzogy,

разрешителните са две. Едното е TIMS (Trekkers Information Management System), което представлява една карта със снимка, на която в различни участъци по маршрута ти бият печат местните власти. Държат да знаят къде си, кой си, но не е кой знае колко стриктно. Другото е ACAP (Annapurna Conservation Area Project), което е един вид билет, за да влезнеш в националния парк Анапурна. И двете са по 2000 рупии и се взимат от туристическия център в Катманду, който не е с най-удобното работно време, или доколкото разбрах от град Бесисахар, който е изходен пункт за Annapurna Circuit, но не ни се рискуваше и ги взехме от Катманду.

 

Самолетните билети излезнаха по 1070лв в двете посок, с едно прекачване в Шарджа и престой само час + 100 за автобус София - Истанбул и обратно.

 

Ако те интересува, общата цена на пътуването беше малко над 2000лв. Без агенции, без водачи, без носачи, без никой който да ни се бърка и да ни развали удоволствието, от това сами да огранизираме всичко.

Редактирано 25 февруари, 2014 от digitalpr

[FlyTraveler]

Много хубав пътепис, това е най-сериозното приключение, за което съм чел в този сайт! Ако можеше само снимчиците да ги качваш малко по-големи (поотделно, а не в групи), това само като пожелание де...

[ruwenzogy]

Страхотно включване на  digitalpr  .   Значи вие правите Големия кръг на Анапурна.  А цените от мое време (преди 6-7 години)

за спането и храната не са се променили особено, което е радващо. И едно такова пътуване към близо месец за под 1000 Е

си е направо без пари. А и като знам за какви неземни красоти става въпрос......

Драги магеланци, замислете се за Непал, Анапурна и Еверест....

[digitalpr]

Продължение...

 

Теренът от тибетска страна предложи много суша, пясък и вятър. Прашните пътища, по които вървяхме често се пресичаха от джипове, вдигайки пясъчни вихрушки. Наложи се да вървим с кърпи на лицето, за да не хрупаме пясък между зъбите. Вървахме часове срещу вятъра слизайки от прохода и към късния следобяд стигнахме Muktinath. Първият град по поречието на великата река Кали Гандаки. 

Тук, в уширеното корито на реката, дълбочината е не повече от метър. Преди милиони години, този регион е бил дъно на океан. При сблъсъка на Индия с Азия се издигат Хималаите. Имено поради тази причина, коритото на Кали Гандаки е пълно с фосили на различни морско обитатели. Това е и един от най-интересните сувенири, които човек може да си купи от планините на Непал. Местните събират черни камъни и ги слагат в огъня за около 5 часа, след което ги потапят рязко в студена вода за да се спукат. Шанса да има фосил вутре и още повече да се спука по правилния начин е малък, затова и местните не ги дават на ниска цена. Но с голям пазарлък, всяка цена е възможна

 

 

Връщам се обратно на трека. Архитектурата на сградите от тази страна на прохода е различна. Живота също. Ако до преди няколко дни нямаше вода и електричество, сега попадаме в град с път (макар и черен), училище, сервиз за джипове, павирани улици и... летище! Муктина и следващия град Йомсом са пълна противоположност на градовете от другата страна на масива. Отсядаме в семейно хотелче, в което се натъкваме на... пералня! Това е уред който не сме виждали от има няма 15 дни и бързаме да изперем всичко което не сме успяли до момента, заради студа горе в планината. Хвърляме дрехите вътре, затваряме, слагаме прах, пускаме... и се оказва, че града е на режим на тока и сме на генератор. Можете да си представите колко бяхме кисели, трябваше да изперем 4 раници с дрехи на ръка защото вече ги бяхме намокрили и да се молим да изсъхнат до сутринра, за да има с какво да продължим. Малко тъпа постъпка, но пък се смяхме доста. За щастие в пустинята вятъра е топъл и духа постоянно, още до вечерта дрехите бяха сухи, а ние доволни.

Същата тази вечер, похапвайки пица и изучавайке вече до болка познатата ни карта, решихме да съкратим маршрута с 1 ден, като хванем някаквъ автобус, който да ни закара до Татопани. Така щяхме да наваксаме изоставането от 1 ден, който прекарахме в Катманду заради изгубения багаж и разрешителните.

 

Всъщност нелоша идея, постъпихме умно. Така щяхме да имаме време за втората кулминация в нашето пътешествие - Poon Hill и в същото време не пропускахме кой знае какво като терен. Тибетската пустиня постепенно се превърна в познатите ни гори, а оглушителния шум от скакалците се появи отново.

Poon Hill e дестинация западно от масива на Анапурна, на 3200м над морското равнище, от където би трябвало да видим най-впечатляващата гледка от трека. Обещаващо, стига да случим на хубаво време.

 

 

Превъртам малко лентата и пропускам още едно безумно 8 часово пътуване с рейс побиращ три пъти по малко хора, отколкото сме всъщност, висящи мостове, реки, разминавания по отвесни траверси между два автобуса, пропасти и водопади... хубави моменти, като топлите минерални извори в Татопани, друнгли и автентични села с ябълков пай и тибетски хляб... за да стигнем до Горепани. 

 

С наближаването на Горепани наближаваше и края на нашия поход. Имахме още ден-два ходене. Но имаше още една дестинация, която обезателно трябваше да посетим. Тръгнахме в 4:30 сутринта към Poon Hill. Искахме да видим изгрева над планината.

Как да опиша Poon Hill... това е място, съвсем достъпно за всеки турист. Не е нужно да си екстремен планинар, не е нужно да си смел, да си авантюрист... иска се просто да се качиш до там, а пътя не е много. Но повярвайте ми, това което се вижда от там е много, много трудно за описване. Изгрева над Poon Hill ни разкри какво всъщност бяхме обикаляли вече повече от две седмици. Това беше Анапурна. Десетия най-висок връх на земята, взел безброй жертви осмелили се да се изправят пред южната му стена. Вдясно от нея - Мачапучаре, неизкачвания свещен връх за непалците. Вдясно - Даулагири, седмият по височина на плканетата, със своите 8167м. 

 

В този момент в долината минава самолет и тогава разбрах мащаба на този масив. Бях гледал стотици снимки на тази планина преди да предприема пътувабнето. Огромен, гигантски, величествен са слаби думи за това, което виждахме пред себе си. То не може да се опише с думи, нито със снимки. Човек може да придобие представа за мащабността на тази природа само и единствено, ако стои пред нея. 

Тълпите с хора качили се да видят Poon Hill се разотидоха малко след изгрев слънце, а ние останахме поне още два-три часа. Не можех да откъсна поглед от планините. Всичко беше толкова спокойно, толкова величествено, а времето сякаш знаеше колко много искаме да видим тези върхове. Дните в годината, в които небето над осемхилядник е ясно не са много... бяхме избрали съвършения момент. И аз бях много щастлив от този факт. 

 

Така мисля да завърша своя кратък разказ за пътуването ми из Хималаите. Следват два дни в път и шляене из Покхара, вторият по големина доколкото знам град в Непал. Бира, сувенири, обичайното клатене по автобуси... с които няма да ви отегчавам. Mога да разказвам до безкрай

 

Това беше едно незабравимо пътуване, което винаги ще остане в спомените ми и съм сигурен, че един ден ще се върна в тези планини.

 

 

 

P.S. Специално за FlyTraveler и всички, които искат да се насладят на Хималаите в една поредица от снимки, направени от мен:

https://plus.google.com/photos/114213216260355943355/albums/5940449549795549665?authkey=CLnW2ZG1p4X7cg

Редактирано 25 февруари, 2014 от digitalpr

[ruwenzogy]

Снимките са страхотни. Истинско удоволствие е да ги гледаш и  мечтаеш....

Нямахте ли време за Светилището на Анапурна ?

[FlyTraveler]

Снимките са умопомрачителни, истинско удоволствие да се гледат! Описанието на експедицията също - кратко, точно и ясно. Вие 4-мата също изглеждате страхотно. Браво, изключително пътешествие от най-висока класа!

[digitalpr]

Annapurna Sanctuary искаше още поне седмица, която за съжаление нямахме

 

Вие обиколка ли сте правили на Еверест, с навлизане в Китай, или Everest Base Camp?

Редактирано 25 февруари, 2014 от digitalpr

[wilks]

Докато четох пътеписа, и си представях гледките само по описанието ти преди да разгледам снимките, се размечтах, и ми се прииска да съм там. След това и снимките добавиха още желание в същата посока.

А какво ли ще е да го видя и усетя всичкото това на живо...

 

Благодаря, че сподели това пътешествие тук!

[salomia]

Толкова ми харесаха и снимките и разказа...

[Polina]

Браво!

Човек онемява пред такава красота!

[ruwenzogy]

Докато четох пътеписа, и си представях гледките само по описанието ти преди да разгледам снимките, се размечтах, и ми се прииска да съм там. След това и снимките добавиха още желание в същата посока.

А какво ли ще е да го видя и усетя всичкото това на живо...

 

Благодаря, че сподели това пътешествие тук!

Хайде бе, приятел.

След година-две отивам...

[naTpuoT]

Уникално!

[ruwenzogy]

Ето и една снимка от базовия лагер на Еверест от моя трек по тези места през 2007.

 

 

И това можеше да е магеланското знаме

 

[Elena]

Супер пътешествие сте си направили. А снимките...много се смях, готина компания сте се събрали

[wilks]

Хайде бе, приятел.

След година-две отивам...

За 2016-2017-та ако говорим - идвам. С планини нямам голям опит, но с вървене и дълги преходи нямам проблем. Тъкмо още малко тренировки да понатрупам с планините. Ще ми трябват малко съвети за специфична екипировка, но ще разчитам на твоя опит и знания. 

С една дума Идвам!

 

А при късмет, може и от посочената горе цена за път да свалим някое друго евро.  Ще имам грижата.

Редактирано 26 февруари, 2014 от wilks

[ruwenzogy]

За тогава говорим, но времето е април-май, когато цъфтят рододендроните.

[Torpedo]

Фантастичен пътепис, снимки като от National Geographic! Разкажи и за Доломитите!

[digitalpr]

Радвам се, че ви хареса. Някой ден ще разкажа и за Доломитите

[Petkan]

Прекрасен разказ! А снимките, снимкитееее

 

Големи сте сладури

Редактирано 26 февруари, 2014 от Petkan

[мая]

В този момент в долината минава самолет и тогава разбрах мащаба на този масив. Бях гледал стотици снимки на тази планина преди да предприема пътувабнето. Огромен, гигантски, величествен са слаби думи за това, което виждахме пред себе си. То не може да се опише с думи, нито със снимки. Човек може да придобие представа за мащабността на тази природа само и единствено, ако стои пред нея. 

Тълпите с хора качили се да видят Poon Hill се разотидоха малко след изгрев слънце, а ние останахме поне още два-три часа. Не можех да откъсна поглед от планините. Всичко беше толкова спокойно, толкова величествено, а времето сякаш знаеше колко много искаме да видим тези върхове. Дните в годината, в които небето над осемхилядник е ясно не са много... бяхме избрали съвършения момент. И аз бях много щастлив от този факт. 

 

Едно две въпросчета от мен

Колко време ви отне Poon Hill трека? Смисъл - автобус от Jomsom до...Татопани може би? И след това колко като часове е ходенето Татопани - Горепани.

Идеята ми е може ли да се направи нещо от сорта:

Ден 1 Рано сутрин автобус/джип Jomsom - Tatopani + след обяд трек до Горепани

Ден 2 Изгрев на Poon Hill + трек до Татопани + автобус/джип до Покара?

 

Мерси

[digitalpr]

Здрасти

 

Jomsom - Tatopani си е 6-8часово приключение с рейс, който гази през кал, реки, дупки, минава по пътища над отвесни скали... Имаше моменти, в които за да се разминат два рейса хората возещи се на багажника отгоре бутат с крака съседния рейс за да не се допират Препоръчвам! 

 

Tatopani - Ghorepani по спомен e около 6 часа ходене. Теоретично може да го направите за един ден, както го мислиш, но трябва да хванете някакъв много ранен рейс. Не помня защо, но ние не успяхме да хванем такъв, Не зная и какво ви е темпото на ходене. Минавайки набързо през Татопани, ще изпуснете и атракцията на селото - Tatopani Hot Springs

Та така

.

Самия Poon Hill се достига от Ghorepani за 30на минути, естествено всички са станали рано и горе е навалица, но след час хората са се наснимали, и става по-спокойно. Лично аз поседях малко повечко там