дневник Трима "младежи" на обща възраст 222 години на тридневно пътешествие из Северна Македония

[stotan]

      Отдавна планирано пътуване като подарък за 91-вата годишнина на свекървата, резервирани два хотела, уточнен маршрут и в деня преди тръгване станах и започна да ме  боли десният крак. И колкото повече време минаваше, толкова по- силна беше болката. Редях багаж и през 5 минути лягах за 5 минути. Вечерта вече не можех да си стъпя на крака, извивах се като настъпена змия. Отгоре на всичко прогнозата за времето беше „жълт код за силен дъжд“ и т. н. и за София, и за Северна Македония. @Stotan Driver започна да се чуди дали да не отложим пътуването, ама, моля ви се, магеланец от път се не бои. Ако се наложеше, щях да се влача, да се подпирам на сгъваемия бастун, дето го купих вместо туристическа щека, защото е разрешен в ръчен багаж. През нощта станах веднъж- не можех да си стъпя на крака.

24.05.  Сутринта станах и... о, чудо, кракът не ме болеше, усещах го, но не беше нещо сериозно. Малка подробност- предния ден пих 4 пъти противовъзпалително. Не мога да кажа дали това помогна. А навън се лееше дъжд. Натоварихме багажа, взехме свекървата и поехме бодро по мокрите пътища на родината. На границата минахме бързо, без никакви проблеми от страна на македонците.

            В Скопие дъждът намаля и вече беше само лек ръмеж. Разходихме се в центъра.

           Статуя до статуя, моя мила майно льо, фонтан до фонтана:

 

 

 

 

 

 

        Интересно решение беше русалката- кошче за боклук. 😁

 

No comment

 

    Първо се чудех какво ще рече „устав“, но @Stotan Driver ме светва, че било конституция. Хм, „противоконституционствувателствуване“ на македонски може би е „противоуставонствувателствуване“. 😉

        Към 14 ч. бяхме при каньона Матка, където ни беше хотелът (Canyon Matka Hotel & Restaurant).

 

       Колата се оставя на паркинга и около 400 м се ходи по пешеходна алея. Не е много удобно с багажа. Хотелът е стар, но приличен. Имаше един минус- тоалетната миришеше. И тъй като беше студено, си пуснахме парно в стаята (то учудващо работеше). Свекървата каза, че иска да си почине, а ние направихме още един курс с багаж и после застанахме на пристана да чакаме да се събере група за разходка с лодка из каньона. Петнадесетина минути бяхме сами, после се изсипа една група от Израел и се напълниха 2 лодки. На евреите им дадоха спасителни жилетки преди да се качат в лодките, а на нас и на още няколко самостоятелни туристи- не. Поискахме си и ни дадоха и на нас.

          Каньонът е красив, не е нещо изключително, но и не разочарова. Изкачихме се до пещерата Врело. Като козичка бях, никакви проблеми нямах с крака.

 

 

 

 

 

          Вечерта посетихме ресторанта към хотела. Ястията бяха вкусни. Гледката беше хубава. Но по масите и в краката на посетителите се мотаеха котки. Не беше най- хигиеничното нещо.

 

 

 

 

Дадоха ни и безплатна бутилка вино, включена в резервацията.

[stotan]

   25.05.

   Ние сме ранобудни птички и рано- рано отидохме до колата да отнесем част от багажа. На алеята към паркинга нямаше никакви хора, тишина, лодките още не бяха тръгнали, дъждът беше спрял и каньонът с неподвижната огледална вода и отраженията на скалите беше много по- красив от вчера.

 

 

 

 

 

  Закуската започваше чак в 9 ч. и докато чакахме, се разходихме половин час по пътеката по бреговете на каньона   

 

 

   После седнахме като гладни песове пред ресторанта. Видяхме как сервитьорите носят храна на ръка в табли за закуската, не мога да кажа дали от паркинга или от пристана, който е доста по- близо.

    Предния ден в Скопие случайно минахме край метан станция, но @Stotan Driver каза, че щял да зареди в Тетово. Обаче не откри на картата метан станция в Тетово. Пита и му казаха, че има в Скопие и в Битоля. Така че се върнахме до Скопие и изгубихме доста време, докато намерим станцията, край която вчера случайно минахме.

    Шарената джамия в Тетово- една наистина различна джамия, що се отнася до интериора. 

 

 

 

 

 

 

 

         Патрон на Бигорския манастир „Свети Йоан Предтеча“ е Йоан Кръстител, а бигорски произлиза от камъка бигор, от който са скалите в района.

 

 

 

 

 

 

На отсрещния хълм се извисяваше джамия.

 

 

По пътя за Охрид се натъкнахме на манастир, посветен на св. Георги. 

 

 

 

Вътре не позволяваха да се правят снимки, но твърдяха, че имат мощи на светеца- пръст от ръката му. По Гергьовден в село Лозен бяха донесли мощи на светеца и свекървата много искаше да ги види, но когато я заведохме, беше много горещо, а имаше огромна опашка и се отказахме. Така че сега остана много доволна, че е видяла мощи на св. Георги. Винаги съм се чудила на тази история с мощите- когато някой е обявен за светец, от различни манастири отиват и всеки си взема, каквото си иска от тялото или... ?

 

 

    В късния след обяд пристигнахме в Охрид. Във Villa Veron бяхме резервирали стая за трима, но такава имаше само на третия етаж, а асансьор нямаше. Като видяха свекървата с бастуна, ни казаха да почакаме и ни дадоха две стаи на първия етаж на същата цена.

 

    Вечерта се разходихме по брега на Охридското езеро и се любувахме на залеза.

 

 

 

 

 

      Вечеряхме в приятен ресторант, препоръчан ни от хотела.

 

[stotan]

   26.05.   

   Последен ден в Македония- времето беше страхотно. Грееше слънчице. Всъщност дъжд ни валя само през първия ден  и рано сутринта на втория и то, докато бяхме в колата.  

   През стария град отидохме до „Света София“.

 

Малко се позачудих какво ли е менюто- панирани пръсти на конкурентни мафиози? 😉

 

 

 

 

 

 

   Чудехме се как най- лесно на стигнем до църквата „Свети Йоан Богослов“, известна като „Свети Йоан Канео“, и ни упътиха да тръгнем по алеята край Охридското езеро и моста на желанията, много живописен маршрут.

 

 

 

 

 

 

 

 

   В църквата беше забранено да се правят снимки, но ни позволиха всеки от нас да направи по 2-3.

 

 

    На 30 км от Охрид спряхме в манастира „Свети Наум“, където се съхраняват мощите му.

 

 

 

Гробът на Наум.

 

    В двора на манастира се разхождаха пауни. Децата се приближаваха към тях и щом паунът изкряскваше, бягаха уплашени и пищяха.

 

   Качихме се с колата до Коритски Рид в национален парк Галичица заради панорамната гледка.

 

 

 

 

 

   Оттам се спуснахме към Преспанското езеро и поехме към София.

 

  Отново нямахме никакви проблеми на границата. Малко след полунощ си бяхме у дома.