Какво ново из Бали - май 2025

[feel_the_rush]

След като реших тазгодишното ми юбилейно пътуване за рождения ден да бъде в Бали, почнах да търся допълнителна информация из форума. Намерих много полезни теми, но всички са от преди 2-3 години, затова реших да изтупам прахта от дестинацията и да разкажа впечатленията си с по-нова дата 🙂

 

Нашата програма:

 

Ден 1: Пристигнахме в Бали в 9ч сутринта, взехме кола под наем и се отправихме към Семиняк, Legong Keraton Beach. Защо избрахме този хотел - в непосредствена близост до Finns Beach Club. За да се преборим с часовата разлика, решихме, че трябва да сме заети, а не да спим на плаж или басейн, затова избрахме да отидем на клуб. 

Ден 2: Изчезваме в посока Убуд, не но веднага и не точно натам 🙂 Минахме покрай Tanah Lot (изчакахме 30 мин да мине прилива), след това през Bali Bird park (където хранихме птици от ръка), обядвахме в Warung по пътя и стигнахме до хотела ни за вечерта - Adiwana Dara Ayu. Каквото и да кажа за този хотел, ще е малко. Проверето го в интернет и преценете дали е вашето преживяване.

Ден 3: До обяд си почивахме в хотела и след 12ч тръгнхаме към Убуд (вече наистина) по малко заобиколен маршрут - AJ Koffie Agro Luwak & Bali Organic Coffee, за да пробваме от небезизвестното кафе (където циветките се отглеждат в заграждение, а не в клетки), водопадът Goa Raja, където нямаше почти никой и вече претъпканият Pura Tirta Empul. За тях ще разказвам по-подробно допълнително. Вечеряхме в много известен Warung за печено прасенце и по тъмно стигнахме в хотела ни за 2 нощи - Dwaraka the Royal Villas. Горещо го препоръчвам на всеки, който ще посещава Убуд.

Ден 4: Брандирахме го като ден без кола - разходихме се из града и посетихме до болка известното танцово шоу Кечак. Хапнахме в едно местно заведение, пробвахме сладолед от кокосово мляко и горе долу това.

Ден 5: След застой идва подем или както при нас - след ден почивка следваше най-дългият ни преход - водопадът Gembleng, набързо спряхме на Sideman swing (нямаше никой), стигнахме до Tirta Gangga и оттам до Lempuyang. Уцелихме някакъв празник повсеместно този ден, защото хората бяха облечени празнично, стичаха се към храмовете, а две от заведенията, които бяхме набелязали по пътя за ядене, бяха затворени. Това го приемам като голям късмет, защото иначе никога нямаше да отидем да се храним в Wanna Grill и нямаше да знаем какво сме изпуснали. Тази вечер сменихме вътрешността на острова с крайбрежието - а именно Санур и хотел Segara Village.

Ден 6: Морско приключение - отидехме с лодка до Нуса Пенида - плувахме с манти, костенурки и един тон други цветни рибки, но и със солидно количество боклуци във водата. Обядвахме в ресторант с инфинити басейн, а някои се повозиха и по 45 мин в посока, за да видят гледката към Kelingking beach. Не бих препоръчала тази загуба на време, ама нали око да види, ръка да пипне. За успокоение, че не сме се прецакали безкрайно много, се забавлявахме с едни доста палави маймунки, които издебнаха и откраднаха сладоледа на един нищо неподозиращ турист. Ама така е в живота - едно нещо губиш, друго печелиш. На връщане от лодката решихме да се разходим пеша до хотела по променадата на Санур и вечеряхме на първя линия, директно на плажа с морска храна в един много приличен Warung. Ядохме и сладолед от колело 🙂

Ден 7: Тук мислехме да посетим Uluwatu temple и/или Garuda Wisnu Cultural park, обаче това така и не се случи и останахме в хотела до следобед, след което решихме поне да отидем и да хапнем морска храна по залез на Jimbaran beach, за да не сме съвсем капо. В 19:30ч бахме на летището за обратния полет.

Ден 8: Сингапур - ...но не към дома, а към още една нощувка в този мегаполис, който ни дойде изключително контрастно във всички отношения, но най-вече откъм цени. Но и за това ще развазвам повече. Спахме в един от хотелите на Ибис - малка стая, в която не можеш да се завъртиш и закуска, която в този случай беше плачевна. Но пък за тези пари, толкова. 

Ден 9: Нищо интересно - пристигнахме в Истанбул безаварийно, взехме си холата и се прибрахме по живо, по здраво в България. The End.

 

Самолетните билети взехме от Сингапурските авиолинии - 1180лв на човек от Истанбул. Имаше доста по-евтини цени от Атина със Скут или до Куала Лумпур и после самостоятелно прекачване на някой местен лоу кост, но май съм прекалено стара вече за това и реших да не гоня дивото. Разликата в цената не беше повече от 200лв и при двата алтернативни вариянта. А и Сингапурците ни ъпгрейднаха бизнес класа на полета от Бали до Сингапур, така че съвсем си заслужаваше избора 🙂Наблюдавах цените от София в рамките на 1 година. Най-ниско паднаха с КЛМ и малък ръчен куфар - 1560лв. Еми, не си заслужава. 

 

Кола под наем взехме от Easy Rent. Напълно отговорят на името си - комуникирахме лесно през WatsApp. Когато излязохме от летището, пратихме на човека наша снимка и къде се намираме. Откри ни за 2 мин. На връщане се паркирахме на 6 етажния закрит паркинг до летището и отново пратихме снимка, този път с номера на мястото, на което сме спрели. Мисля, че този път по-малко от 2 минути беше 🙂 Колата е малко СУВче, около 360лв платихме предвалително и 90лв каско на място. За всеобщо учудване, я върнахме без никакви щети.

 

Интернет ползвахме от AirAlo. Имаше комбинирана карта за Азия, която беше на същата цена като тази за Бали. Свърши ни чудесна работа и в Сингапур в двете посоки. Единственото място, на което се губеше обхватът беше по чукарите на Нуса Пенида. На отиване имаше промоция за Турция - 1 гигабайт, 1 ден, 0лв. Как да не се възползва човек. На връщане обаче вече нямахме този късмет и понеже сме скръндзи, си се прибрахме без интернет. 

 

Цените - това е може би най-важната точка и най-голямата ни изненада в Бали. Знаех предварително, че е евтино, но докато не платих първата сметка, не успях да повярвам. Да, всички туристически обекти се плащат по цени за чужденци или поне тези, които за известни и имат вход. Да, всяко нещо без етикет се предлага на различна цена за чужденци. Но, ако пазарувате в супермаркет или се храните във Warung-и или така наречените местни заведения, повярвайте ми, няма къде да си изхарчите парите. Фреш - 1.5лв, цяла риба с ориз и салатката им от водорасли - 4 лв. Какво изядохме на Jimbaran beach - 3 цели риби - една пържена и две гриловани, 2 омара, 1 кг скариди, 1 кг миди, един пържен ориз, 2 обикновени ориза (единят го върнахме непокътнат), 3 салатки с водорасли, един кокосов орех, един фреш от драконов плод и N на брой бири за точно 127лв. Това е. Обменният курс се мени всеки ден. На летището беше най-скъпо, след това в Убуд. На всички останали места по пътя е една идея по евтино от Убуд и две идеи по евтино от летището. 

 

Ще разказвам по-подробно за всеки ден в отедлни постове в тази тема, за да не става прекалено дълго за четене, както и ще добавя снимков материал. Точно в мой стил, ще напиша и какво пропуснахме да видим и защо.

 

Питайте, ако имате конкретни въпроси. Аз имах доста преди да замина и ще се опитам да покрия всички в следващите дни. 

 

Весели пътешествия и попътен вятър!