Какво ново из Бали - май 2025

[feel_the_rush]

След като реших тазгодишното ми юбилейно пътуване за рождения ден да бъде в Бали, почнах да търся допълнителна информация из форума. Намерих много полезни теми, но всички са от преди 2-3 години, затова реших да изтупам прахта от дестинацията и да разкажа впечатленията си с по-нова дата 🙂

 

Нашата програма:

 

Ден 1: Пристигнахме в Бали в 9ч сутринта, взехме кола под наем и се отправихме към Семиняк, Legong Keraton Beach. Защо избрахме този хотел - в непосредствена близост до Finns Beach Club. За да се преборим с часовата разлика, решихме, че трябва да сме заети, а не да спим на плаж или басейн, затова избрахме да отидем на клуб. 

Ден 2: Изчезваме в посока Убуд, не но веднага и не точно натам 🙂 Минахме покрай Tanah Lot (изчакахме 30 мин да мине прилива), след това през Bali Bird park (където хранихме птици от ръка), обядвахме в Warung по пътя и стигнахме до хотела ни за вечерта - Adiwana Dara Ayu. Каквото и да кажа за този хотел, ще е малко. Проверето го в интернет и преценете дали е вашето преживяване.

Ден 3: До обяд си почивахме в хотела и след 12ч тръгнхаме към Убуд (вече наистина) по малко заобиколен маршрут - AJ Koffie Agro Luwak & Bali Organic Coffee, за да пробваме от небезизвестното кафе (където циветките се отглеждат в заграждение, а не в клетки), водопадът Goa Raja, където нямаше почти никой и вече претъпканият Pura Tirta Empul. За тях ще разказвам по-подробно допълнително. Вечеряхме в много известен Warung за печено прасенце и по тъмно стигнахме в хотела ни за 2 нощи - Dwaraka the Royal Villas. Горещо го препоръчвам на всеки, който ще посещава Убуд.

Ден 4: Брандирахме го като ден без кола - разходихме се из града и посетихме до болка известното танцово шоу Кечак. Хапнахме в едно местно заведение, пробвахме сладолед от кокосово мляко и горе долу това.

Ден 5: След застой идва подем или както при нас - след ден почивка следваше най-дългият ни преход - водопадът Gembleng, набързо спряхме на Sideman swing (нямаше никой), стигнахме до Tirta Gangga и оттам до Lempuyang. Уцелихме някакъв празник повсеместно този ден, защото хората бяха облечени празнично, стичаха се към храмовете, а две от заведенията, които бяхме набелязали по пътя за ядене, бяха затворени. Това го приемам като голям късмет, защото иначе никога нямаше да отидем да се храним в Wanna Grill и нямаше да знаем какво сме изпуснали. Тази вечер сменихме вътрешността на острова с крайбрежието - а именно Санур и хотел Segara Village.

Ден 6: Морско приключение - отидехме с лодка до Нуса Пенида - плувахме с манти, костенурки и един тон други цветни рибки, но и със солидно количество боклуци във водата. Обядвахме в ресторант с инфинити басейн, а някои се повозиха и по 45 мин в посока, за да видят гледката към Kelingking beach. Не бих препоръчала тази загуба на време, ама нали око да види, ръка да пипне. За успокоение, че не сме се прецакали безкрайно много, се забавлявахме с едни доста палави маймунки, които издебнаха и откраднаха сладоледа на един нищо неподозиращ турист. Ама така е в живота - едно нещо губиш, друго печелиш. На връщане от лодката решихме да се разходим пеша до хотела по променадата на Санур и вечеряхме на първя линия, директно на плажа с морска храна в един много приличен Warung. Ядохме и сладолед от колело 🙂

Ден 7: Тук мислехме да посетим Uluwatu temple и/или Garuda Wisnu Cultural park, обаче това така и не се случи и останахме в хотела до следобед, след което решихме поне да отидем и да хапнем морска храна по залез на Jimbaran beach, за да не сме съвсем капо. В 19:30ч бахме на летището за обратния полет.

Ден 8: Сингапур - ...но не към дома, а към още една нощувка в този мегаполис, който ни дойде изключително контрастно във всички отношения, но най-вече откъм цени. Но и за това ще развазвам повече. Спахме в един от хотелите на Ибис - малка стая, в която не можеш да се завъртиш и закуска, която в този случай беше плачевна. Но пък за тези пари, толкова. 

Ден 9: Нищо интересно - пристигнахме в Истанбул безаварийно, взехме си холата и се прибрахме по живо, по здраво в България. The End.

 

Самолетните билети взехме от Сингапурските авиолинии - 1180лв на човек от Истанбул. Имаше доста по-евтини цени от Атина със Скут или до Куала Лумпур и после самостоятелно прекачване на някой местен лоу кост, но май съм прекалено стара вече за това и реших да не гоня дивото. Разликата в цената не беше повече от 200лв и при двата алтернативни вариянта. А и Сингапурците ни ъпгрейднаха бизнес класа на полета от Бали до Сингапур, така че съвсем си заслужаваше избора 🙂Наблюдавах цените от София в рамките на 1 година. Най-ниско паднаха с КЛМ и малък ръчен куфар - 1560лв. Еми, не си заслужава. 

 

Кола под наем взехме от Easy Rent. Напълно отговорят на името си - комуникирахме лесно през WatsApp. Когато излязохме от летището, пратихме на човека наша снимка и къде се намираме. Откри ни за 2 мин. На връщане се паркирахме на 6 етажния закрит паркинг до летището и отново пратихме снимка, този път с номера на мястото, на което сме спрели. Мисля, че този път по-малко от 2 минути беше 🙂 Колата е малко СУВче, около 360лв платихме предвалително и 90лв каско на място. За всеобщо учудване, я върнахме без никакви щети.

 

Интернет ползвахме от AirAlo. Имаше комбинирана карта за Азия, която беше на същата цена като тази за Бали. Свърши ни чудесна работа и в Сингапур в двете посоки. Единственото място, на което се губеше обхватът беше по чукарите на Нуса Пенида. На отиване имаше промоция за Турция - 1 гигабайт, 1 ден, 0лв. Как да не се възползва човек. На връщане обаче вече нямахме този късмет и понеже сме скръндзи, си се прибрахме без интернет. 

 

Цените - това е може би най-важната точка и най-голямата ни изненада в Бали. Знаех предварително, че е евтино, но докато не платих първата сметка, не успях да повярвам. Да, всички туристически обекти се плащат по цени за чужденци или поне тези, които за известни и имат вход. Да, всяко нещо без етикет се предлага на различна цена за чужденци. Но, ако пазарувате в супермаркет или се храните във Warung-и или така наречените местни заведения, повярвайте ми, няма къде да си изхарчите парите. Фреш - 1.5лв, цяла риба с ориз и салатката им от водорасли - 4 лв. Какво изядохме на Jimbaran beach - 3 цели риби - една пържена и две гриловани, 2 омара, 1 кг скариди, 1 кг миди, един пържен ориз, 2 обикновени ориза (единят го върнахме непокътнат), 3 салатки с водорасли, един кокосов орех, един фреш от драконов плод и N на брой бири за точно 127лв. Това е. Обменният курс се мени всеки ден. На летището беше най-скъпо, след това в Убуд. На всички останали места по пътя е една идея по евтино от Убуд и две идеи по евтино от летището. 

 

Ще разказвам по-подробно за всеки ден в отедлни постове в тази тема, за да не става прекалено дълго за четене, както и ще добавя снимков материал. Точно в мой стил, ще напиша и какво пропуснахме да видим и защо.

 

Питайте, ако имате конкретни въпроси. Аз имах доста преди да замина и ще се опитам да покрия всички в следващите дни. 

 

Весели пътешествия и попътен вятър!

 

 

 

[ivailo_radev]

Аз не искам да давам зор на никого, ама кога почваш да разказваш 😄

Ама спокойно - но прешър 😄

[feel_the_rush]

С много голямо забавяне, започвам разказа от ден 1. Истанбул-Сингапур-Бали,  23-24 май 2025

 

Първо две думи за Сингапурските авиолинии като цяло. Имат хубави самолети, пълно обслужване, но почти никакви привилегии за Стар Алаянс Голд мембъри, какъвто съм аз. Да кажем, че се реабилитираха частично на връщане, но за това по-натам. При резервацията, не ми позволи да си избера седалки безплатно, никакви мили не взех (то за тази цена на билета нямаше как просто) и изобщо, май само имах право един куфар в повече да нося. Освен това, имат някакво автоматично разпределине на седалките 24ч преди полета, което ме остави почти без опция да ги сменя, поради тотална липса на свободни места или само единични такива, разхвърляни из самолета. А ние бяхме 4ма. Така, че това си е чист късмет какво ще ти се падне. Иначе, вече 24 часа преди полета, позволява безплатно разместване, но е трудна работа да си намерите нещо подходящо, ако сте повече от 2ма. Също на 2 пъти им свършиха опциите храна, преди да стагинат до нас и генерално нямахме право на избор какво да ядем. Прекачването на Чанги беше час и половина, но толкова много ходихме и се возихме на влаче, че пристигнахме на другия гейт, когато вече се бордваха хората. Едвам ни стигна времето да минем през тоалетната. Така че имайте в предвид. Други оплаквания нямам 🙂 Полета от Истанбул до Сингапур беше пълен до горе. От Сингапур до Бали беше на половина и успяхме да се разместим където пожелаем.

 

Относно визите в Бали, решихме да подадем предварително на този линк - https://evisa.imigrasi.go.id/web/visa-selection-. Избирате виза B1 - Visa on arrival. Цената е 500 000 рупии или както ние най-лесно смятахме за приблизителна цена, махате 4 знака отзад напред и става около и малко под 50лв. Не се лъжете по други сайтове и други цени, това е официалният. Относно попълването, трябваше да преформатирам снимки и паспорти, но накрая се оказа, че съм ъплоуднала грешно на едното място паспортите, а на другото снимките - никакъв проблем, получихме си визите и това е. Та не се притеснявайте особено за това как и какво попълвате, явно никой нищо не гледа, стига да сте си платили таксата. Като цяло, на самото летище нямаше опашка на гишето за визи и на пристигане, може би защото май месец не е точно висок сезон. Някъде из форумите на Трипадвайзър мернах един линк за по-лесно попълване на визи без цялата тая галемация с паспортните снимки и прочие, та ако на някой му се търси, пресполагам, че ще го намери. Отделно попълнихме и онлайн митническа декларация тук - https://ecd.beacukai.go.id/#. Накрая ви дават QR код и минавате с него. Доста бързо става и не се бавите да попълвате на място. И на последно място - Bali Health Pass - https://sshp.kemkes.go.id/. Отново ще ви даде QR код и минавате транзит. Като цяло, общо може да спестите от порядъке на половин, един час, ако сте си направили труда да попълните всичко това онлайн. Става много бързо и силно препоръчвам.

 

Рент а кар си взехме от Easy Rent на цена от 460лв за 6 дни, като отделно платихме още 900 000 рупии или под 90лв за каско на място. Колата беше Toyota Raize, доста новичка. С нея ни дадоха и една мухобойка (тоест, карта за достъп), с която влязохме и излязохме от паркинга на летището, както и платихме моста към летището от Санур. Другаде не ни е трябвала. Фирмата за рент а кар отговаряше напълно на името си и взехме, и върнахме колата абсолютно безпроблемно, както написах в първия си пост. Вземате я и я оставяте на 6 етажния покрит паркинг срещу входа на летището. Комуникацията беше лесна и бърза през WhatsApp - излизате от летището, заставате на някое място и им пишете къде сте. А на връщане се паркирате директно и пак казвате къде сте. Човекът явно се телепортира някак - и двата пъти не го видях как се появи, но беше за отрицателно време. Неприятно впечатление ми направиха такситата на летището, които са извънредно нахални и се бутаха в нас, и ни досаждаха постоянно. На доста места сме били, но тук беше малко прекалено. Шофирането става доста бавно, като ние открихме формулата за изчисление на времето, за което ще стигнем някъде - километрите по 2 извън час пик и километрите по 3 в час пик. Въоръжете се с търпение и се наслаждавайте на гледките по пътя - никой в Бали няма бърза работа 🙂

 

На летището сменихме около 100 долара, като курсът беше по-добър от този на еврото и като цяло, сменяхме долари, а не евро, което също носехме. Това е таблото, да добиете представа.

 

 

Забравих да спомена, че пристигнахме в Бали в 9ч сутринта и си бяхме направили доста простичък план за деня - да се доберем с колата до Семиняк и по-точно до хотелът ни - Legong Keraton Beach. За една нощувка платихме 140лв за двама със закуска за стая с балкон и морски изглед. Доста приятно изненадана останах от хотела. Не е нищо особено, но има собствен паркинг, което е огромен проблем заради клубовете в местността. Закуската беше а ла карт, изключитенло вкусно и разнообразно меню. Имаше интернационални опции, включително знаковото ястие на моето поколение от миленияли - авокадо тост в 2 вариянта. Имаше и малък бюфет с местни плодове, фреш сокове и сладки, които бяха на разположение в неограничено количество. Хотелът е на плажа, въпреки че вълните са доста големи и не е за несигурни плувци. Отделно - басейнът работи 24/7. Не съм сигурна, че съм срещала такава опция преди, но определено, като се прибрахме вечерта след 22ч, имаше деца в него 🙂 Не го препоръчвам за по-дълга почивка, главно защото шумът от дискотеката до него е доста осезаем, въпреки че приключва до полунощ.

 

 

 

А ето и главната ни причина да се намираме в този хотел - Finns Beach Club. Рекламиран е като най-добрият бийч бар в света, не само на острова. Не мога да дам безпристрастно мнение, защото аз по бийч барове избягвам да ходя, но беше доста забавно и си изкарахме супер. Резервирах места още през февруари, за да мога да си избирам къде да се настаним свободно, като ние бяхте там в петък и цената беше малко по-висока. За дни през седмицата, имаше доста промоции. Какво си взехме ние - настаняване за 6 човека във ВИП зоната, като ние го ползвахме 4ма и ни беше ок. За 6 вече би било малко претъпкано, остан ако двама не стоят постоянно в басейна. Цената беше 266 долара, като цялата сума се изплозва като кредит за храна и напитки. Храната е на доста нормални цени, но напитките са ужас. Единствено бирите и виното беше що-годе на поносими цени. Всякакъв друг алкохол беше чист пладнешки обир. Музиката бих я определила като много приятен микс от 90те до днес с малко пипнато звучене. От клуба може да се слезе директно на плажа, като ти бият печат на ръката, като доброто старо време. Постоянно има разни развлечиение, представления, танци-манци, обслужването беше на ниво и изобщо, нямам никакви забележки освен, че женската тоалетна беше много тясна и ставаше голяма блъсканица на входа и на мивките. Останахме до 22ч и понеже вече доста ни се доспа, решихме да приключим деня и да се приберем в хотела. 

 

Ние бяхме на червеното кръгче и оттам са и снимките по-долу.

 

 

 

 

 

 

 

 

Какво не посетихме този ден: 

 

Когато правих програмата, мното се чудех в кой от двата бийч клуба да отидем - Finns или Atlas. Вторият се намира в непосредствена близост и даже се разходихме по плажа до него, за да го видим. Определено Finns ми хареса повече като обстановка, а и Atlas беше наполовина празен. Така приемам изборът си за правилен, но нека никой не се влияе от моето мнение и да вземе решение за себе си. 

 

 

 

 

 

 

[ivailo_radev]

Много благодаря и чакам продължението, понеже скоро смятам да ходим натам.

[feel_the_rush]

Ден 2. Tanah Lot - Bali Bird Park - Adiwana Dara Ayu - 25 май 2025

 

Денят започна със закуската, която описах в предишния пост и с проверка на часовете на отлива при храма Танах Лот. Има много сайтове, които следят нивата, така че лесно ще се ориентирате.  Защо ви трябва часът на отлива - защото иначе не може да стигнете до малкото островче, на което се намира храмът. Честно казано, това не би било голяма загуба, защото така или иначе няма да ви допуснат да се качите по стълбите до него и няма да го видите. Но така и така сте там, защо пък да не се разходите по тази така митична и отворена само в определени часове от деня просека. Хора се допускат 2 часа преди и 2 часа след часа на отлива, така че можете да си пресметнете правилно времето. 

При храма има голям паркинг, разделен на няколко зони. Препоръчвам да си намерите сянка. По пътя за храма се минава през голям пазар, на който ние лично направихме най-добрите сделки при покупка на сувенири и прочие, така че ако мислите да си купувате нещо, тук е мястото. Въпреки, че табелите за вход сочат към крайната лява страна на паркинга, откъдето е входа за колите, можете просто да продължите направо през магазините и ще се озовете на главния път за храма, като пропуснете няколко завоя от пазара.  Най-добра цена имаше на магазинчетата, които се намират на изкачването преди просеката за храма вляво. След това изкачване има и няколко ресторанта, и барчета със страхотна гледка, където е и доста по-прохладно, ако ви трябва освежаване. Цените бяха напълно нормални. Имаше и чейндж бюро с добър курс. От другата страна на възвишението има красиво поддържан парк с гледки и места за сядане. Много приятен за разходка. 

Самото посещение на храма не е възможно, както споменах по-рано, но можете да минете по освободената от водата просека и да стигнете до островчето. По пътя се открива една пещера вляво, където няколко старчета копаят с една лопата и вадят някакви "свещени" змии. Естествено, когато намерят някоя, я прибират и трябва да платите, за да ви я покажат и да се снимате с нея. Ние лично пропуснахме това преживяване.

След като преджапате през малкото останала вода, ще се озовете в подножието на острова. Там отново има пещера, където се провежда някакъв вид пречистваща церемония - сваляте си обувките, измивате си краката с водата от пещерата, след това един церемонял-майстор ви наръсва по главата с още вода, забожда ви едно цвете на ухото и ви залепя няколко оризчета на челото. Цената на това удоволствие беше от рода на 30-50000 рупии, не помня точно колко. След като се пречистите, получавате правото да изкачите малкото стълби от лявата страна на островчето, които водят до никъде 🙂 Самият храм се намира по други стълби, от дясната страна на островчето. Горе-долу с това приключва цялото изжияване. 

 

 

При прилив няма път до острова

 

 

А това е при отлив:

 

 

Следваща спирка за деня беше Bali Bird Park. Причините да го посетим бяха няколко - имат хранене на птици, което аз винаги много харесвам, имат комодски дракони, въреки че не са особено големи, а и самият парк ми се струваше много приятен.  Точно при пристигането ни заваля пороен дъжд, но хората бяха подготвени и ни раздадоха огромни чадъри. Има и паркинг в самия парк, така че не търсете къде другаде да паркирате. За наш късмет, дъждът спря след 10 минути, но през това време изгони почти всички останали посетители и ние останахме да разглеждаме парка сами. 

На няколко места има извадени големи папагали като ара и какаду, където можете да платите и да се снимате с тях, а из целия парк се разхождат свободно пауни, чапли и други видове средни по размер птици. В един голям затворен участък, където се ходи по въжени мостчета, идва ред на храненето на птици. На върха на една кула стои момичето, което отговаря за тази дейност и ви подканя да се качите при нея. Когато стигнете, ви дава в ръката различни видове храна и птиците пристигат. Извън този участък, има малко езерце, където стои друго момиче. Тя отговаря за храненето на кормораните. Има голяма кофа с дребни рибки и ви дава да им хвърлите. Кормораните са напълно наясно какво се случва и започват да подскачат супер ентисуазирано покрай вас, докато не хвърлите рибката. След това отиват да я хванат в езерцето и бързо се връщат за следващата. Като цяло, беше доста забавно.

 

  

 

 

 

 

Тоно срещу входа на Bali Bird Park, е входът за Bali Reprile Park. Веднага след арката се виждаше голяма игуана, която се печеше на един още по-голям изсъхнал дънер. Не проявявам голям интерес към влечугите и пропуснахме това изживяване, но доста хора посещават двата парка комбинирано. Ние обаче бяхме много гладни, така че потеглихме към ресторантчето, което си бяхме избрали до хапнем по пътя. 

 

[ivailo_radev]

Поне на снимки Adiwana Dara Ayu много ми хареса и си запазихме нощувка там. Та би ми било интересно да споделиш за ресторанта им, че там ще се вечеря. А и като цяло чакам с нетърпение да напишеш и за хотела.

[feel_the_rush]

На 31.07.2025 г. в 14:14, ivailo_radev каза:

Поне на снимки Adiwana Dara Ayu много ми хареса и си запазихме нощувка там. Та би ми било интересно да споделиш за ресторанта им, че там ще се вечеря. А и като цяло чакам с нетърпение да напишеш и за хотела.

Заради моя пост ли избрахте Adiwana Dara Ayu или просто съвпадение? Този хотел е един от големите ни попадения за това пътуване и след малко ще добавя повече информация и снимки от него. Ресорантът беше със страхотна гледка и маси от дърво. Менюто не е особено богато, което аз лично приемам като бонус, защото големите менюта значат замразени храни. За сметка на това всичко беше много вкусно. 

[feel_the_rush]

Ден 2. Tanah Lot - Bali Bird Park - Adiwana Dara Ayu - 25 май 2025 - продължение

 

След Bali Bird Park се отправихме към вътрешностт на острова, като по пътя си бяхме набелязали 2 ресторанта за обяз - един warung (Warung Makan Beta Bali) и един малко по-изискан (Bebek Bali Ubud), в непосердствена близост. В Бали, всички warung ресторанти означават местна и евтина храна. В крайна сметка, точно и там избрахме да обядваме, въпреки че и другата ни опция имаше добра оценка и коментари. Ресторантчето е доста непретенциозно, но със страхотна гледка към оризищата в полето. Имаха няколко вида порции с риба и пиле, 2 вида десерт и горе-долу това. Всичко бeше изключително вкусно, фреш пихме за 1.5лв, порциите риба бяха по 4лв.

 

 

 

Оттам се отправихме към крайната ни точка за деня, а именно - Adiwana Dara Ayu. По пътя спряхме на една сергия за плодове - препоръчвам ви да пробвате змийски плод и мангостини. Също и от малките бананчета. Като цяло, винаги чужденците плащат по-скъпо от местните, освен ако не отидете в магазин с цени. Но като ориентир на нас ни взеха по 30 000 или около 3лв на кг за първите два вида плодове и 20 000 за бананите. Не вярвам за местни хора да е повече от 10 000. По пътя направихме още една спирка в едно симпатично малко магазинче, което пък е залепено за един още по-малък, но напълно пуст храм, в който можете да надникнете, необезпокоявани от никой. От магазинчето си накупихме безалкохолни, от местните пелети (розовите са със скариди, но ние предпочитаме жълтите) и от ароматните пръчици на тамян. В Бали тамянът се носи отвсякъде, така че най-добре свиквайте отрано 🙂 Магазинчето и храмът се намират на това кръстовище - https://maps.app.goo.gl/9rXhAcKX99Un6sMm8, но нито едното, нито другото са отбелязани на картата. Ще трябва да ми се доверите, че и двете съществуват и са точно там.

 

 

И накрая стигаме до кулминацията на този ден, която както и да я погледнем, не е нито забележителност, нито плаж, а просто един хотел в джунглата. Какво му е специалното - има инфинити басейн, който всякаш свършва в нищото, а целият хотел е построен така, че максимално да се слива с природата, а вие да имате усещането, че сте толкова далеч от цивилизацията, колкото е възможно. Първоначално, планът ни беше да останем 3 нощувки в Убуд, в Dwaraka The Royal Villas. Да, обаче разгеждайки картата на Бали в гугъл, съвсем случайно се натъкнах на този хотел, който иначе не ми излезе никъде другаде преди това - а аз търся доста надълбоко във всякакви форуми, класации и прочие. Още при вида му, моментално ми дойде мисълта да анулирам хотела в Убуд и да се преместим тук, но 2 неща ме спряха - първо, много е отдалечен, за да можехме да изпълним остатъка от програмата, която се навърташа около Убуд през следващите дни и второ - негативните коментари за чистотата на хотела. Да, те са много и най-разнообразни - от засъхнали петна с кръв по чаршафите, през буболечки в матрака до скъсани мрежи за комари с трупове на мухи но тях. Отделно мухлясали матраци, кърпи с дупки и страшни неосветени пътеки, където човек просто пада и изчедва в бездната. Признавам си, толкова много коментари за хотел никога не съм чела. Естествено, има и коментари в другата крайност - че хотелът е като истинаска мечта и хора, които са отишли за едно нощувка, но са останали 7. И така, в крайна чуденка и просто неразбираща как може да има толкова крайни коментари в двата полюса за едно и също място, реших, че си заслужава да отидем и да видим това чудо на чудесата със собствени очи и дори да е толкова зле, колкото казват, една нощувка не би била такъв проблем. Най-много да спим на верандата под звездите. Какво е мнението ми сега - мисля, че ако цивилизацията изчезне утре, тя би отнесла със себе си едно голяма количество хора и в това число биха били всички тези, които са писали негативи за този хотел. Adiwana Dara Ayu е един от най-впечатляващите хотели, които съм посещавала в над 70 държави по света за последните 20 години. Не са само пътеките от камъни между отделните сгради, осветени със соларни лампи, не са езерата с разноцветни рибки, през които се минава отново по камъни, не е дори външната баня и тоалетна, с каменна вана и гореща вода, а цялата атмосфера и усещане. Тъй като бяхме 4 човека, си наехме двойната вила със собствен басейн. Тя се състои от две отделни вили, дървена веранда с 4 шезлонга и каменен басейн с гледка към гората. Има стъклени врати до земята от всички страни, които ни предупредиха да затваряме, когато стане тъмно, защото влизат комари. Е, не ги затворихме навреме и делихме стаята за вечерта с една стройна колона от мравки, които маршируваха от вратата до една от масите, както и един гол охлюв, който мина под стъклената врата за външната баня и гордо се залепи на касата на вратата. Но освен тези дребни и по никакъв начин необеспоковящи ни съквартиранти, нямахме никакви други оплаквания. Вилата беше много чиста, погледнах чаршафите, погледнах и кърпите, погледнах и мрежата за комари и не намерих нищо, което да ме притесни. Да, има износвания по мебелите, може да има следи от убит комар на някоя от стените, но човек трябва да знае къде се намира и че, за да бъдеш сред природата, трябва да приемеш и част от нея в дома си  🙂 Когато загасихме лампите и пуснахме перката, закачена мноого нависоко на още по-високият ни сламен таван, чувахме и геконите отвън. Освен тази двойна вила, хотелът разполага и с единични, както и стаи в основната сграда. Там се намира още рецепцията, ресторанта и басейните. Има и фитнес зала на съвсем друга локация, като бягащите пътеки са разположени на една висока тераса с гледа към палмите. Ресторантът не е голям, има страхотна гледка и ни посрещнаха с освещаважи питиета и нещо малко за похапване. От рецепцията има каменна пътека с доста сериозна денивелация към едно оризище на съседния хълм. Може да се разходите сами и да разгледате. Менюто, както казах вече, не е особено богато, но има за всеки по нещо. Закуската беше а ла карт и отново нямаме забележки. Въпреки, че планът ни беше да тръгнем най-късно към 10ч, за да имаме време да изпълним плана за деня, ние останахме до 12:30, за да имаме повече време да се насладим на басейните и гледките. Прилагам снимки, като разликата в светлината си я обяснете с това, че едните са правени първата вечер, когато пристигнахме, а вторите на следващия ден, преди обяд. Не мога да кажа, че този хотел е за всеки, така че преценете сами дали такъв тип изживяване предпочитате. Ние и 4мата го нареждаме на първо място в класацията ни в Бали и бихме се върнали за цяла седмица, както някои хора бяха написали в коментарите си. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[feel_the_rush]

Ден 2. Tanah Lot - Bali Bird Park - Adiwana Dara Ayu - 25 май 2025 - какво пропуснахме

 

Още преди тръгване, обмислях надълго и нашироко дали искам да посетя накои от парковете с маймуни. Преминаването от Семиняк към Убуд беше най-удобният момент за тази дейност и това е причината да я бях предвидила точно за този ден. По-долу ще намерите 3те възможности, които имах, с техните предимства и недостатъци. В крайна сметка, се отказах тотално от тази идея и отидохме до парка за птици. Каква е причината - ще разберете по-долу.

 

Alas Kedaton - https://maps.app.goo.gl/gKB3zw85EMLUze6f8

 

Малък храм с маймуни, доста слабо познат на туристите, което би било полезно, ако целта е да се избегнат тълпите. Бонус е, че имат и от големите прилепи (летящи лисици), които много исках да видя, а тук имаше и опция да ги нахраниш. Това щеше да бъде и нашият избор, ако изобщо бяхме посетили такова място. Като цяло се отказах, защото не искам да подкрепям практиката да се държат диви животни в клетка за забавление. Летящи лисици видяхме на пазара за сувенири пред Tirta Gangga, където можеше да се снимаш с тях. Не го направихме.

 

Sangeh Monkey Forest - https://maps.app.goo.gl/bEW8ebVWXCzQDEnWA

 

Малка горичка с руини на храм по средата и както се подразбира, доста маймуни. По-туристическо от Alas Kedaton, но доста по-малко от Sacred Monkey Forest. Тук в цената на билета влиза и храна за маймуните, които те явно очакват и са доста раздразнителни, ако не си я получат. Тук четох най-много коментари за агресивно поведение и ухапвания, което тотално ме разколеба. За по-смелите - маймуните са научени да се качват по вас и може да станат супер снимки и изживявания за спомен. В цената на билета има и здравна застраховка, та поне ваксината за бяс няма да я мислите 😉

 

Sacred Monkey Forest Sanctuary - https://maps.app.goo.gl/1WH7gq3nptLe1oH59

 

Най-известното изживянане от този сорт - в близост до Убуд и най-посещавано от туристи. Изглежда много красиво - с древни руини, гъста растителност и маймуни. Но решихме да пропуснем и него, защото не сме фенове на тълпите, а маймуни могат да се видят на доста други места, като например на Uluwatu Temple. 

 

Друго, което си бяхме отдебязали като възвожности за деня, но в последствие отпаднаха:

 

Taman Ayun Temple - https://maps.app.goo.gl/oXjZ1MB6etiwXoP27

 

Малък, но много красив храм, заобиколен от водни площи и по-малко туристи. Нямаше как да го вместим, след като сменихме хотелите, но си го оставям за следващ път.

 

Beji Griya Park Waterfall Temple - https://maps.app.goo.gl/xSNxTuFympAbDtqi6

 

Още преди да тръгнем за Бали, бях решила, че ще разгледам предварително всички популярни и по-малко популярни водопади и ще си избера не повече от 2-3 от тях. Кои са избарниците и защо, ще прочетете в следващите постове, но този не е от тях. Основните ми критерии - максимално естествена среда около водопада и по-малко тълпи. 

 

Junglegold Chocolate Factory - https://maps.app.goo.gl/QXGpCwWWaPJw7hZ76

 

Тази фабрика за шоколад, която има магизини на още няколко места, ми се стори интересно място, от което да си набавим нещо сладко за изпът, а даже и подаръци за вкъщи. Обаче после се зачетох в коментарите и ми се стори с доста надути цени и не-добро качество на шоколада. Пробваш едно, а после купуваш друго. Но така и не пробвах от първа ръка, така че нека всеки да приеме мнението ми като непроверен източник и да не се отказва да премине оттук, ако му е напът. 

 

 

[feel_the_rush]

Ден 3. AJ Koffie Agro Luwak & Bali Organic Coffee - Goa Raja Waterfall - Pura Tirta Empul - Ubud - 26 май 2025

 

Днешният ден започна по-късно от очакваното - вместо в 9-10ч сутринта, както беше по план, тръгнахме чак към 12:30ч, защото ни хареса да си постоим на басейните в хотела, пък и все пак сме на почивка и то саоорганизирана. Едно от най-известните неща в Бали е кафето от ако на циветки или т.нар. Kopi Luwak. Като цяло, процесът изобщо не е труден - циветките харесват да ядат плода на кафееното дърво, който, както се убедихме, наистина не е лош на вкус. Нещо като джанка, средно узряла. Костилката, обаче, както и ред други костилки, не се преработва от стомашния тракт и излиза от другата страна. По пътя си все пак среща някакъв вид окисляване, което придава и този толкова специфичен вкус на кафето. Купчинката костилки се събира, суши се и се пече като нормална кафеена ядка. Естествено, циветката не се храни само с кафеения плод, а обича да си хапва и ред други неща, които имат огромно значение за здравословното и състояние. Това, обаче, е в разрез с желанието на разни уж производителите на кафе, които искат да извличат максимално количество окислени костилки/ядки и много циветки са държани в клетка и хранени с нищо друго, освен кафе. Оттук дойде и желанието ми да посетя някой производител, който е намерил що-годе природосъобразен метод на производство, а и не предлага от 10те вида разтворим чай от пакетче за проба. Така се спрях на AJ Koffie Agro Luwak & Bali Organic Coffee. Локацията на хотела ни - над и встрани от Убуд ни позволи да поемем на север, по доста по-ненатоварените пътища и така имахме възможността да разгледаме и тази част от Бали, която бих описала като аграрна и много приятна. Минава се през доста бамбукови гори, така че, срещнахме по пътя голям брой камиони, натоварени с бамбуков материал. Самата ферма за кафе се държи от едно семейство и е буквално в двора на къщата им. Те са заградили едно голяма пространство от дървета, не само кафе, но и плодни, където живеят около 30 циветки. Видяхме няколко по клоните на дърветата висоооко нагоре, като човекът ни обясни, че те са нощни същества и денем главно спят. Показа ни къде сушат кафето, къде го пекат и накрая седнахме да пием по една чаша с гледка. Цената не беше висока, нещо от рода на 10лв, като отделно си взехме и за вкъщи, като 100 гр струваше 300 000 рупии или около 30лв, опаковани много красиво. Имаха и една домашна циветка, която изглеждаше много дружелюбна и ни позволи да я погалим. И тя спеше, когато я наобиколихме, та може би просто я мързеше да направи друго. Но все пак се събуди за кратко 🙂 Давам си сметка, че почти нищо не съм снимала в тази ферма, но ако имам малко снимки от пътя. Ако се загледате на снимката с листата, черното е циветка 😆

 

 

 

 

Оттам продължихме към следващата ни спирка - водопадът Goa Raja. Избрах него, защото не е толкова известен, все още, а и изглеждаше доста внушително на снимки. Наблизо се намира и друг, доста по-известен водопад - Tukad Cepung, но мисля, че направихме правилния избор. Когато пристигнахме, в ранния следобед, паркингът беше почти празен, а на самия водопад имаше не повече от 10 човека. Стига се лесно и бързо, има няколко стръмни стъпала, но не са проблем. Като цяло, в близост до самия водопад, навсякъде извира вода. На няколко пъти по пътеката си помислих, че сме стигнали, въпреки, че водопадчетата ми се сториха доста по-малки от очакваното. Самият водопад е доста висок и със силен дебит, така че няма как да застанете близо и да не се намокрите. Пръските са навсякъде. Вземете резервни дрехи и хавлия. В ниската част има каменен бент, който събира вода и можете да се изкъпете. Снимките са напълно автентични и няма 100 човека зад кадър. Даже изобщо не ми се тръгваше, но много закъснявахме, а имахме още задачи за деня. 

 

 

 

 

Следваща спирка - Pura Tirta Empul. Един от най-известните храмове на острова. Счита се, че от този храм извира свещена вода, която се използва за един вид пречистваща церемония, както и за лечение. Имаше доста хора, дошли точно с тази цел, но и да не сте се подготвили предварително, на място веднага ще ви предложат тази възможност. Малко по-встрани има и изкуствено езеро с цветни рибки. Можете да си купите храна и да им дадете - веднага идват. Като цяло ми се стори интересно да видя как извира водата, но на излизане ни се наложи да преминем през лабиринт от магазини, като пазарът беше направен така, че да няма изход докато не го преминеш целия. Лично на мен този способ не ми е любим, но на бърз ход излязохме за около 5 мин. 

 

 

 

 

Пречупеният кръст може да се види навсякъде

 

 

 

 

Светлосинята част е изворът

 

 

Последната ни спирка преди Убуд беше мястото ни за вечеря - Warung Babi Guling Pande Egi. Това е огромен warung, известен с печеното си прасенце. Бих казала, че има над 100 маси, като ние седнахме на терасата на втория етаж и се насладихме на залязващото слънце. Толкова е известен и посещаван, че на входа му има още няколко сергии, които продават различни неща, като на пазара. Освен свинско, няма особен избор - 2 порции с пиле. За сметка на това можете да опитате от местната традиционна напитка - Es Daluman, която се прави от кокосово мляко, палмова захар и желе от далуман, вид зелена трева. Самото растение се смята, че има и лечебни свойства, като разхлажда тялото и лекува болно гърло. Голямата популярност на заведението не се е отразило на цените и платихме символично малко, въпреки, че си поръчахме специалитета на заведението - а именно печено прасенце с 5 гарнитури и ориз. Обстановката е изключитлелно приятна, така че горещо ви препоръчвам да го посетите. 

 

 

 

Пристигнахме в Убуд по тъмно и успяхме да не настаним навреме, за да прекараме остатъка от вечерта на верандата си. За хотела - Dwaraka The Roayl Villas ще разказвам в следващия пост.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[feel_the_rush]

Ден 3. AJ Koffie Agro Luwak & Bali Organic Coffee - Goa Raja Waterfall - Pura Tirta Empul - Ubud - 26 май 2025 - какво пропуснахме

 

И за този ден, както за всеки друг, имахме алтернативни обети за посещение по маршрута, които по една или друго причина отпаднаха, но това не значи, че са по-малко интересни или не трябва да бъдат посетени. Просто лично мнение, липса на време и опит за разнообразие - в един ден рядко посещавахме повече от един храм или един водопад. Какво влизаше в списъка ни за днес:

 

Pura Ulun Danu Batur - https://maps.app.goo.gl/uYp75F4JxNVUkPVb6

 

Тъй като тръгнахме на север от хотела и буквално заобиколихме Убуд от горната страна, имахме възможност да се отбием по пътя до ръба на кратера, образувал се около планината Батур. А точно там има един интересен храм, който исках да посетя - Pura Ulun Danu Batur. Интересното при него е, че до 1926г, той се е намирал на съвсем друго място - в югозападното подножие на планината. Или поне части от него, начело с една от 11 степенните кули. При първото изригване на вулкана през 1917г, лавата стига до храма, но спира точно пред вратите му. Хората приемат това за добра поличба и остават да живеят в региона. За съжаление, последвалото изригване през 1926г застига и храма, въпречи че по чудотворен начин, части от него остават незасегнати. Властите обявават района като негоден за живеене и хората решават да се преместят на сегашното място на храма, на по-високо морско равнище. Преместват със себе си и каквото е останало годно от оригиналния храм. За съжалаление, поради късното ни тръгване този ден, нямаше как да стигнем до него. Но ми се стори като много интересно място за посещение.

 

Pura Segara Ulun Danu Batur - https://maps.app.goo.gl/pmM2h2WSkfqws7XPA

 

Още един храм, вече на ръба на езерото Батур, който ми се стори доста подобен като гледки на Ulun Danu Beratan Temple. За него също не ни остана време и не мога да споделя лично мнение, но това което четох е, че водата на езерото много лавира през различните сезони и ако има вода, храмът е много красив и статуите, около него, изглеждат всякаш са стъпили върху водата. Когато няма вода, обаче, бил заобиколен от кал и боклуци. Така и не разбрах от какво зависи нивото на водата, но ако искате да го посетите, може би трябва да се осведомите по-подробно на тази тема. 

 

Batur Natural Hot Spring - https://maps.app.goo.gl/KSnxyVTd4C4hkT1C6

 

Понеже съм любител на топли извори, това ми се стори страхотен вариянт - с директна гледка къв вулкана. И за него не ни стигна времето, но го оставям тук, ако някой е в региона, особено с нощувка. Струва ми се и като добра опция за база, от където да се изкачи върха и после човек да разпусне мускулите 🙂

 

Kuburan Terunyan - https://maps.app.goo.gl/cQHoCvneTGzzAY2z9

 

Това, честно казано е доста противоречиво място, което нямах никакво намерение да посещавам, но го оставям тук, ако накой има интерес към тези неща, да го има в предивд. Представлява малко гробище на племето Бали Ага, които са известни с това, че не погребват мъртвите, а ги полагат директно върху земята, покрити с плат и бамбукова клетка. Счита се, че вековното банянаво дърво в двора неотрализира мизирмата на разлагащ се труп. Когато останат само костите, черепът се взима и се оставя на една каменна стена в близост, не съм сигурна с каква точно цел беше. До тук се стига само с лодка и трябва добре да се спазарите за цената. В двете посоки. 

 

Tukad Cepung Waterfall - https://maps.app.goo.gl/57bTb24dwQ7vBCoP8

 

Това беше алтернативният ни избор за водопад за този ден, но се спряхме на Goa Raja. Tukad Cepung е по-известен, но има и повече хора, опашки за снимки, както и по-трудноностъпен, поне по описанието. На снимки не ми изглежда по-внушителен от Goa Raja. Даже, в доста от снимките в гугъл, видях именно снимки от другия водопад, както и от няколко тотално различни. Явно всеки си качва където свари, без да проверява внимателно кое точно място е посетил. 

 

Pura Kehen - https://maps.app.goo.gl/rNWMeEhCT4B4UGDw5

 

Този храм си го харесах лично и много исках да го посетя, но стигнахме до него преди мръкване и нямаше особен смисъл. Има страхотна архитектура, банянови дървета и няма туристи. 

 

Penglipuran Village - https://maps.app.goo.gl/wUhBzUUkY2JNbw7g9

 

Това уж е запазено автентично балийско село, но реално ми се струва като капан за туристи. Освен това е само една улица. Още при първият ми преглед на забележителностите на Бали, го отписах, но го слагам тук поради голямата му популярност, за да знаете, че е в региона. 

 

Gunung Kaw - https://maps.app.goo.gl/86uVmrBT96X2pfK97

 

Това е храм и погребален комплекс в едно. Всъщност, това беше в окончателния ни план за деня и остана така до самия край, когато осъзнахме, че няма да стигнем навреме. Трябваше да избираме между него и Pura Tirta Empul, и избрахме второто. Много ми се искаше да го видя, защото явно е доста обширен комплекс, а също и 10те издълбани в скалата олтара. Честно казано, още съжалявам, но не може да се види всичко на един път и човек трябва да е наясно с това, още когато тръгва. Иначе трябва да си отдели доста повече време 🙂

 

 

[ivailo_radev]

Можеш ли да

На 5.08.2025 г. в 19:28, feel_the_rush каза:

Заради моя пост ли избрахте Adiwana Dara Ayu или просто съвпадение? Този хотел е един от големите ни попадения за това пътуване и след малко ще добавя повече информация и снимки от него. Ресорантът беше със страхотна гледка и маси от дърво. Менюто не е особено богато, което аз лично приемам като бонус, защото големите менюта значат замразени храни. За сметка на това всичко беше много вкусно. 

Беше ме тръшнала една корона и така 3 седмици 😄 Та затова чак сега пиша - никакво съвпадение не е, от твоя пост изобщо разбрах за съществуването на този хотел. И много ми допадна, понеже точно това търсих. И ние го вкарваме като "забележителност" - т.е. ще отидем за една нощувка там само.

[ivailo_radev]

@feel_the_rush, много благодаря за препоръката за Adiwana Dara Ayu. Като изключим храната, беше точно това, което търсихме 🙂

[feel_the_rush]

Оставям си бележка да довърша тази тема, защото стои някак незавършена 🙂

[Ивайло Д.]

Как беше шофирането? Ние ще сме там втората половина на март и много се изкушавам да взема кола без шофьор, но повечето мнения са против. Карал съм в Истанбул, Мароко, Йордания 😆, без произшествия. Във Виетнам бях доволен, че не взех кола. Не съм карал на места с обратно движение.

????

[Миланка]

Щом във Виетнам си бил доволен, че не си взел кола, не взимай и тук.

[feel_the_rush]

Никакъв проблем шофирането. Просто е бавно. Изобщо не е лудница като в Индия, Шри Ланка или други подобни държави. Просто е от грешната страна на пътя 😉

[Ивайло Д.]

 Само искам да се похваля - вчера върнах колата , след 5 дни шофиране, само веднъж остъргах боята на праговете в бордюра на един мост. Не беше спокойнао шофиране, но и не беше нещо драстично. Имам чувството, че са по- толерантни шофьори от нас. Повече се стрясках от европейци на моторчета. А най- трудно ми беше да свикна с габаритите на колата и позицията и върху пътното платно( и извън него, че според  жена ми,возеща се отляво,  50% от времето сме били на ръба на банкета, на външния ръб).

Като цяло - много доволен